№ 162
гр. Ловеч, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20224300500239 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГПК)
С решение № 43/11.04.2022г. по гр.д. № 20214330100757 по описа на
2021 година, РС – Тетевен е отхвърлил обективно кумулативно съединени
установителни искове, предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*****, *******, срещу Ц.М. Ц., ЕГН **********, ****** с правна
квалификация:
чл.422 вр. чл.415 вр. чл.79 ЗДД за сумата от 125.09 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги от 20.06.2019г. със заявка № *********, за
които са издадени фактури № *********/05.07.2019г. и №
*********/05.08.2019г., което вземане се отнася за периода от
05.06.2019г. до 04.08.2019г. за мобилни номера +359 890 420 452 и
+359 890 432 166;
чл.422 вр. чл.415 вр. чл.92 ЗЗД за сумата от 173.14 лева,
1
представляваща дължима и неизплатена неустойка за прекратен Договор
за мобилни услуги от 20.06.2019г. със заявка № *********, за която сума
е издадена фактура № **********/05.10.2019г. за мобилни номера
+359 890 420 452 и +359 890 432 166;
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 283/2021г. по описа на РС – Тетевен, на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК
вр. чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Срещу така постановеното решение e постъпила въззивна жалба с вх. №
2068/05.05.2022г., с пощенско клеймо от 04.05.2022г. от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез процесуален представител адв. В.Г., САК със
съдебен адрес: гр.София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет.8. Въззивната жалба
обжалва решението в цялата част.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на
обжалваните решения, свеждащи се до съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, в следените аспекти: съдът
неправилно е приел, че ищецът не е изправна страна по договора като не е
предоставил мобилни услуги на потребители, въпреки че е приел, че е
сключен договор между страните, което е противоречие с мотивите.
Същевременно по делото е доказано и прието писмено доказателствено
средство, че има сторниране на задълженията и потребителят използвал
незаплатени мобилни услуги, за които били начислени възнаграждения извън
месечната такса по тарифа. А това е доказателство, че ищецът е предоставил
мобилни услуги, от което произтича и правото да си търси неплатения
месечен абонамент за два месеца (възражение за сключения договор).
Въвежда въззивно възражение, че претенцията за неустойката е основателна,
не противоречи на добрите нрави и закона, защото е съобразена със закона и е
минала законова проверка на през специално производство пред КЗП. Сочи,
че същата е начислена на база на само три месечни такси, в случая на
прекратяване на договора. Излага подробни правни съображения за характера
на неустойката и нейната законност с оглед действащите закони по време на
сключване на процесния договор. По отношение на факта на предсрочно
прекратяване въвежда доводи, че същото се осъществява с действията, които
компанията е предприела за спиране на мобилната услуга, от което може да
се изведе волеизявлението за предсрочно прекратяване на договора. Счита, че
2
изпълнението за заплащане на дължимите такси не е доказано от ответника,
поради което за ищеца възниква право да му бъде присъдена дължимите суми
(възражение за непрекомерност на неустойката). Моли съда да отмени
изцяло решението и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Ц. М. Ц. чрез особения си
представител адв. П.К. – АК – Ловеч подава отговор на въззивната жалба.
Моли съда да остави жалбата без уважение като потвърди атакуваното
решение. Счита, че решението на РС – Тетевен е правилно като не е доказано,
че фактурите са предоставени на ответника (възражение за непредоставяне
на фактурите). Сочи, че длъжникът не е уведомен за предсрочното
прекратяване на договора (възражение за липса на прекратен договор).
Споделя доводите на районния съд за недължимостта на неустойката.
С определение № 366/09.06.2022г. съдът е оставил без движение
исковата молба като е указал на въззивника да конкретизира по какъв начин
се е формирала претендираната неустойка. С уточнителна молба с вх. №
3868/28.06.2022г. въззивникът е уточнил, че месечната абонаментна такса за
двата мобилни телефона е в размер на 27.99 лева, която е в сила от
20.06.2019г. до 20.06.2021г. Твърди се, че неустойката е в размер на
трикратния размер на стандартната месечни абонаменти, в случаите на
предоставена отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи
и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки,
съответстващи на оставащия срок на договора. Посочено е, че за мобилния
номер +359 890 420 452, който е с месечен промоционален абонамент от 27.99
лева, се дължи неустойка в размер на 83.97 лева, представляваща стойността
на три месечни абонаментни такси. За мобилен номер +359 890 423 166, който
е с месечен промоционален абонамент от 27.99 лева, се дължи неустойка в
размер на 83.97 лева, представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси. Като разликата до пълния претендиран размер до 86.57 лева
представлява възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.
Твърди се, че неустойката представлява 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, като в допълнение
потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните
отстъпки, съответстващи на оставащия срок.
3
След служебно направено справка в публичния търговски регистър,
съдът констатира, че по партидата на ищеца „ТЕЛЕНОР България“ ЕАД, ЕИК
***** има вписано обстоятелство от 28.02.2022г. 17:14:25 - нов устав на
търговското дружество. Съгласно този устав фирмата на „ТЕЛЕНОР
България“ се променя на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“. С определение № №
366/09.06.2022г. съдът е допуснал промяна в наименованието на въззивника
на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“.
В открито съдебно заседание „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не се явява, а
се представлява от адв. В.Г., която с писмена молба излага становище по хода
на делото. Излага подробни писмени бележки по спора като счита, че по
делото е установено, ме чежду въззивника и въззиваемият има сключен
договор за мобилни услуги, подписан от двете страни, с което въззиваемият
се е задължил да заплаща месечна абонаментна такса по договора. Сочи, че
таксата се длъжи независимо дали потребителят ще се ползва от мобилните
услуги или не, а заплащането на месечната абонаментна такса се извършвало
авансово за месеца, който следва плащането. Сочи, че само от начислена
такса в размер на 1.39 лева за проведени телефонни разговори доказва, че
мобилният оператор си е изпълнил задължението за предоставяне на услугата
и неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано
предоставянето на услугите по договора. По отношение на претендираните
неустойки твърди, че ищецът е доказал прекратяването на договора от
въззивника, а ответникът не е доказал плащането на таксите. Твърди, че има
неустоечна клауза, която в съответствие със закона и Договора с Комисия за
защита на потребителите, а размерът на неустойката е в законово определения
размер. Моли съда да отмени атакуваното решение и да се произнесе по
същество на спора. Претендира разноси като представя списък и
доказателства за тях.
Въззиваемият в о.с.з. се представлява от особения представител адв.
П.К. от АК – Ловеч. Същата поддържа отговора на въззивната жалба. Счита,
че искът е недоказан и без вещо лице няма как да се установят вземанията.
Моли съда да постанови решение с което да потвърди първоинстанционното
дело.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
4
приема следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е допустимо.
От приложеното ч.гр.д. № 283/2021г. по описа на РС – Тетевен се
установи, че на 19.04.2021г. ищецът е подал заявлението по чл.410 ГПК с вх.
№ 1190/19.04.2021г. от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу Ц. М. Ц., ЕГН
**********, ***** за сумите:
125.09 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси
за потребени мобилни услуги, по договор за мобилни услуги от 20.06.2019г.,
за номера +359 890 420 452 и +359 890 432 166, за периода от 05.06.2019г. до
04.08.2019г.; 173.14 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, от които: 86.57 лева по договор от
20.06.2019г. за мобилен номер +359 890 420 452 и 86.57 лева по договор от
20.06.2019г. за мобилен номер +359 890 432 166. В заявлението е посочено, че
претендираните суми произтичат от абонаментен договор за мобилни услуги,
като за периода от 05.06.2019г. до 04.08.2019г. е начислена сума в размер на
125.09 лева, която представлява незпалетан месечна абонаментна вноска, по
издадени фактури № **********/05.07.2019г. и № **********/05.08.2019г.
Същите не били заплатени от абоната, поради което „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД прекратил едностранно договора, въз основа на което за него
5
възникнало правото му да търси неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни номера +359 890 420 452 и +359 890 423 166, в размер на
173.14 (л.4-8 от ч.гр.д. № 283/2021г.).
С разпореждане от 19.04.2021г. съдът е уважил изцяло заявлението като
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 114/20.04.2021г.
(л.40 от ч.гр.д. № 283/2021г.).
Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника
Ц. М. Ц. по реда на чл.47 ГПК, като уведомлението е залепено на 28.06.2021г.
(л.48 от ч.гр.д. № 283/2021.).
С разпореждане № 1255/22.07.2021г. РС – Тетевен е указал на
заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да
предяви иск против длъжника за установяване съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение (л.54 от ч.гр.д. №
283/2021). Разпореждането е връчено на заявителя на 28.07.2021г. (л.56 от
ч.гр.д. № 283/2021г.).
Подадена е искова молба с вх. № 3073/27.08.2021г., чрез куриер на
26.08.2021г., с правна квалификация по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, която
се иска да бъде признато за установено съществуване на вземането по
издадената заповед.
С предявения иск се цели установяване съществуване на вземане, като
предметът на делото е обусловен от издадената заповед заизпълнение. Като
особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно -„проверовъчно”
производство, искът по чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с
общите изисквания за допустимост, така и сособености, които са обусловени
именно от протеклото заповедно производство. Заради това в изпълнение на
задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на
иска, с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по
тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС , съдът констатира, че е налице
издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Указанията на заповедния
съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на връчването по чл.47
ГПК. Спазен е срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо
исковата претенция се възприема за допустима.
6
С оглед изложеното, налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,
които обуславят неговата допустимост. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими. Атакуваният съдебен акт е
допустим, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото
на спора.
По основателността
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението, като служебно следи за нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване (ТР № 1/09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Предявени са два обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация:
чл.422 вр. чл.415 вр. чл.79 ЗДД за сумата от 125.09 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги от 20.06.2019г. със заявка № *********, за
които са издадени фактури № *********/05.07.2019г. и №
*********/05.08.2019г., което вземане се отнася за периода от
05.06.2019г. до 04.08.2019г. за мобилни номера +359 890 420 452 и
+359 890 432 166;
чл.422 вр. чл.415 вр. чл.92 ЗЗД за сумата от 173.14 лева,
представляваща дължима и неизплатена неустойка за прекратен Договор
за мобилни услуги от 20.06.2019г. със заявка № *********, за която сума
е издадена фактура № **********/05.10.2019г. за мобилни номера
+359 890 420 452 и +359 890 432 166;
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 283/2021г. по описа на РС – Тетевен, на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК
вр. чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
7
Ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи
следните факти и обстоятелства по иска по чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79
ЗЗД: 1) наличие облигационна връзка с Ц.М. ЦАКОН по договор за мобилни
услуги за номер +359 890 420 452 и +359 890 432 166 за периода от
05.06.2019г. до 04.08.2021г.; 2) фактурираната сума да е въз основа на тази
облигационна връзка (причинно-следствена връзка); 3) размерът на месечната
такса за всеки един от мобилните номера за периода от 05.06.2019г. до
05.07.2019г. е в размер на 34.99 лева без ДДС; 4) за периода от 05.07.2019г. до
05.08.2019г. потребителят е ползвал непредплатени услуги в размер на 1.16
лева;
За уважаване на иска по чл.92 ЗЗД ищецът при условията на пълно и
главно доказавне следва да установи: 1) наличие на клауза за уговорена
неустойка (договорна); 2) договорът е прекратен едностранно от доставчика
на електронни/мобилни услуги; 3) размерът на неустойката е 173.14 лева. С
оглед направените от ответника възражения, ищецът следва да докаже
законосъобразността на размера на уговорената неястойка, че същата е
индивидуално уговорена
Ответникът при насрещно и пълно доказване следна да установи, че е
платил по договора сумите за мобилни услуги и неустойката. Ответникът е
направил само едно правоизключващо възражение а именно, че договорът
не е прекратен, тъй като не е спазена неговата форма, която трябва да бъде
писмена и да достигне до знанието на потребителя. Налице е
правоунищожаващо възражение, че неустойката възлиза извън нейния
обезпечителен и обезщетителен характер. Няма направено възражение за
неизпълнение на ищеца да предостави мобилните услуги по договора.
По отношение на иска по чл.422 вр. чл.415 вр. чл.79 ЗДД
От предоставения договор за мобилни услуги, заявка № *********, се
установи, че за периода от 20.06.2019г. до 20.06.2021г. (24 месеца) е в сила
договор за мобилни услуги между Ц. М. Ц., ЕГН **********, ***** и
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с абонаментен план Тотал +31.99. Пакетът от
мобилни услуги включвал телефонни разговори със същия мобилен оператор,
с друг мобилен оператор, предоставяне на мобилен интернет и роуминг на
тези услуги в чужбина. Страните се уговорили за предоставянето на две сим
8
карти за телефонни номера +359 890 423 166 и +359 890 420 452. Договорът
за двата телефонни номера бил при стандартен месечен абонамент 31.99 лева
на месец, с промоционален от 27.99 лева, който важи за 24 месеца, т.е. за
целия срок на договора. На всяко пето число на месеца страните се угорили
доставчика на мобилни услуги да издава фактура. Получаването на хартиена
фактура било отказана. Промоционалните условия по договора се
предоставяли за първите 24 месеца от датата на влизане в сила на договора.
(л.10-14 от гр.д. № 757/2021г.). Договорът бил подписан при общи условия, с
които въззваемият декларирал, че ги е получил и се съгласил с тях (л.18-25
от гр.д. № 757/2021г.).
За процесния период 20.06.2019г. - 04.10.19г. (фиксиран още в
заявлението на кредитора) въззвиникът е издал три месечни фактури,
съответно № **********, № **********, № ********** (л.15-17 от гр.д. №
757/2021г.) като във всяка следваща е посочена неплатения остатък от
предходния отчетен период. Направено е само едно сторнирано от по-рано
платено задължение. В последната фактура са начислени неустойки за
предсрочно прекратяване на договора за услуги.
Представените фактури само вторично възпроизвеждат отчетени
показания, поради което и самите те не могат да докажат консумацията, а тъй
като спорната фактура не е била нито подписана, нито платена доброволно от
потребителя, тя не може да му се противопоставя и като обвързващ го
документ за оспорения период на доставката. Основателно е възражението на
особения представител за непредявяване на фактури, от които потребителят
не е обвързан в посоченото в тях.
Настоящият състав приема, че е налице валидна облигационна връзка за
цитирания период между страните. Не е налице следващи три предпоставки, а
именно връзка между фактурираните суми и представения индивидуален
договор, както и доказване размера на месечния абонамент и допълнително
използваните услуги.
Съгласно сключения договор доставчикът на услуги се задължава да
издава месечно фактура на 5 число от месеца за посочената сума. По договор
месечната такса за всеки един от мобилните номера е 31.99 лева с ДДС, а
преференциалната такса, която важи за 24 месеца, е 27.99 лева с ДДС. От
представената фактура № **********/05.07.2019г. за отчетен период от
9
20.06.2019г. до 04.07.2019г. е начислена такса в размер на 34.99 лева с ДДС за
всеки мобилен номер. От фактура **********/05.08.2019г. се установи, че на
ответника са начислени такси в размер на 23.32 лева без ДДС за двата
мобилни номера и 1.16 лв. без ДДС за допълнителни услуги. Във фактурите
са посочени същите мобилни номера по договора. На първо място е налице
разминаване между представените фактури и приложеният договор.
Начислените и претендираните по фактури суми се разминават от сключения
договор. Не е установена връзката между представените фактури
(начислените суми) и приложеният договор.
На следващо място, не е ясно как са формирани сумите по фактурите,
които са за по-голяма сума от сключения договор. Исковото производството
по чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство по чл.410 ГПК,
съгласно което се претендират сумите въз основа на издадени фактури, а не
по договора. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че въз
основа на посочения договор са издадени приложените фактури. Към фактура
№ ********** са начислени 1.16 лева баз ДДС за ползавни допълнителни
услуги – добавена стойност в размер на 0.83 лева и кратки текстови
съобщения на стойност 0.33 лева. Същите не съответстват на представената
по делото ценова листа. Такива такси никъде не фигурират по списъка, нито
за SMS услуги, нито за добавена стойност. В този смисъл въззивникът не е
доказал исковата си претенция не само по основание (фактури), но и по
размер. С оглед изложеното този иск се явява неоснователен и недоказан.
По отношение на иска по чл.422 вр. чл.415 вр. чл.92 ЗДД
От представените доказателства ищецът успя да докаже, че е налице
договорна клауза за неустойка между страните. Същата е индивидуално
уговорена в договора за мобилни услуги от 20.06.2019г. В договора било
уговорена клауза, че в случай на прекратяване по вина или по инициатива
потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор
същият дължи неустойки за всяка сим карта, т.е. мобилен номер, които
варират в зависимост дали е предоставено устройство за ползване. В
процесния случай, когато не е предоставен апарат за ползване, страните се
уговорили, че се дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
10
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Потребителят дължал възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора. Налице е първата предпоставка за претендиране на неустойка, а
именно договорна неустоечна клауза.
Съгласно чл.19б от Общите условия ЙЕТТЕЛ има право едностранно да
прекрати индивидуален срочен или безсрочен договор в случай, че
потребителят не е платил дължимите суми след изтичане на сроковете за
плащане. Клаузите от общите условия не предвиждат особена форма, в която
изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което
съдът приема, че следва да се приложи чл.87, ал.1 ЗЗД - волеизявлението да
бъде в писмена форма. В този смисъл може да се изведе и от правилото, че
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма.
Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация в
чл. 87, ал.2 ЗЗД, така и по аргумент от чл.164, ал.1, т.5 ГПК, предвиждаща
забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни
доказателства. По делото не се твърди и не се установява операторът да е
отправял до абоната писмено предизвестие, с което му предостави подходящ
срок за изпълнение. Тук не се твърди и не се установява операторът да е
отправял до абоната писменопредизвестие, с което му предостави подходящ
срок за изпълнение. При така разпределената доказателствена тежест ищецът
е представил фактури, но не са ангажирани доказателства, от които да е
видно, че процесните договори са били прекратени, респ., че бил осъществен
състава на клаузата за неустойка, тъй като без прекратяване на договор не се
дължи неустойка.
По изложените съображения съдът намира, че кредиторът не успя да
установи със средствата на ГПК, че е упражнил надлежно правото си да
прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало
вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по вина на
потребителя. Няма данни и че договорът е бил прекратен по инициатива на
последния. Въззиваемият, ответник в исковото производство, успешно е
доказал правоизключващото си възражение за липса на прекратен договор, с
което да отблъсне исковата претенция. Искът за установяване на
претендираната неустойка се явява неоснователен и следва да бъде оставен
11
без уважение. Доколкото РС – Тетевен го е направил това, то решението в
тази част е правилно следва да се потвърди.
За пълнота на изложеното и доколкото съдът следи служебно за
нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е
свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото (т.3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСТК
на ВКС, Решение № 178 от 26.02.2015г. по т.д. № 2945/2013г. на ВКС,
Решение № 229 от 21.01.2013г. по т.д. № 1050/2011г. на ВКС ), следва да се
отбележи, че страните се договорили, че размерът на претендираната
неустойка ще бъде трикратният на стандартните месечни абонаменти.
Същото съответства на постигнатата Спогодба между Комисия за защита на
потребителите и „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД от 11.01.2018г. по гр.д. №
15539/2014г. и гр.д. № 16746/2014г. по описа на СГС, поради което
неправилно първоинстанционният съд е приел, че размерът на
претендираната неустойка противоречи на закона и добрите нрави, тъй като е
завишена. В този смисъл възражението на въззивника за липса на
прекомерност на неустойката се явява основателно, а правоунищожаващото
възражението на въззиваемия, ответник, е неоснователно.
Доколкото краният извод на въззивният състав съвпада с извода на РС –
Тетевен за неоснователност и недоказаност на исковите претенции, то на
основание чл.272 ГПК, следва да се потвърди изцяло решение №
44/11.04.2022г. по гр. д. № 20214330100757 по описа за 2021 година на РС –
Тетевен, с което са отхвърлени обективно кумулативно съединени
установителни искове, предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*****, *******, срещу Ц.М. Ц., ЕГН **********, ****** с правна
квалификация:
чл.422 вр. чл.415 вр. чл.79 ЗДД за сумата от 125.09 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги от 20.06.2019г. със заявка № *********, за
които са издадени фактури № *********/05.07.2019г. и №
*********/05.08.2019г., което вземане се отнася за периода от
05.06.2019г. до 04.08.2019г. за мобилни номера +359 890 420 452 и
+359 890 432 166;
12
чл.422 вр. чл.415 вр. чл.92 ЗЗД за сумата от 173.14 лева,
представляваща дължима и неизплатена неустойка за прекратен Договор
за мобилни услуги от 20.06.2019г. със заявка № *********, за която сума
е издадена фактура № **********/05.10.2019г. за мобилни номера
+359 890 420 452 и +359 890 432 166;
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 283/2021г. по описа на РС – Тетевен, на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК
вр. чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
По разноските
Предвид резултата от разглеждането на делото, въззиваемата страна има
право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК. Същият не претендира, поради което
разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.272 ГПК като правилно, изцяло
решение № 43/11.04.2022г. по гр. д. № 20214330100757 по описа за 2021
година на РС – Тетевен, с което са отхвърлени обективно кумулативно
съединени установителни искове, предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *****, *******, срещу Ц.М. Ц., ЕГН **********, ****** с правна
квалификация:
чл.422 вр. чл.415 вр. чл.79 ЗДД за сумата от 125.09 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги от 20.06.2019г. със заявка № *********, за
които са издадени фактури № *********/05.07.2019г. и №
*********/05.08.2019г., което вземане се отнася за периода от
05.06.2019г. до 04.08.2019г. за мобилни номера +359 890 420 452 и
+359 890 432 166;
чл.422 вр. чл.415 вр. чл.92 ЗЗД за сумата от 173.14 лева,
представляваща дължима и неизплатена неустойка за прекратен Договор
за мобилни услуги от 20.06.2019г. със заявка № *********, за която сума
е издадена фактура № **********/05.10.2019г. за мобилни номера
+359 890 420 452 и +359 890 432 166;
13
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 283/2021г. по описа на РС – Тетевен, на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК
вр. чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО е подписано с особено мнение от младши съдия
Радослав Ангелов.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14