Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти
тричленен състав, в публично заседание на тринадесети
октомври две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: Борислав
Милачков Членове: 1. М.Иванова-Даскалова
2. Станислава
Стоева
при секретаря
Пенка Михайлова и с участието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа
докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №1871 по
описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по повод
постъпила касационна жалба на Директора на дирекция „Инспекция по труда“-гр.Варна
срещу Решение №667/17.05.2022г. на Районен съд-Варна, постановено по НАХД №794/2022г.,
с което е отменено НП №03-013027/08.07.2020г. на директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Варна, с което на „Тийм Пауър
Европа“ ЕООД-гр.Варна на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда е
наложена имуществена санкция от 2000лева за нарушение на чл.224, ал.1 от КТ във
вр. с чл.228, ал.3, чл.107х, ал.1, т.12 и чл.107ч от КТ.
В касационната
жалба на Директора на дирекция „ИТ“- Варна се твърди, че решението на РС е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорват изводите на въззивния съд като
твърдят, че неправилно нарушението е преценено като маловажно. От справката
изготвена от работодателя се виждало, че деянието изразяващо се в бездействие и
неизпълнение на задължението да се изплати обезщетението за неизползвания
отпуск е допуснато по отношение на всички служители. Освен това нарушението не
било отстранено веднага след установяването му при документалната проверка и
преди съставяне на акта. Поради това неправилно РС приложил чл.28 от ЗАНН. Правилно
съдът намерил НП за издадено при спазване на процедурните правила, в срок и
съобразно изискването на чл.57 от ЗАНН, с нарушение описано в съответствие с
АУАН. Нарушението било доказано и индивидуализирано достатъчно, за да може привлеченото
към отговорност лице да организира защитата си. В случая била нарушена
императивна разпоредба на закона, охраняваща правата на гражданите, в защита на
заплащането на обезщетение по едно съществуващо трудово правоотношение. Поради
това неправилно РС отменил НП и молят Решението да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. В съдебно заседание явилият се юрисконсулт поддържа касационната
жалба. Правилно в него административнонаказващият орган се позовал на чл.228 от КТ, в която е залегнало изчисляването на сроковете за изплащане на обезщетения
в съответната глава на КТ. Правилно не приложил Закона за извънредното
положение, тъй като в него изрично не било предвидено на разпоредбите му да имат
обратно действие. Поради това основателно наказващият орган се позовал на
чл.228 от КТ, приложим за предприятията, осигуряващи временна работа, а тези съставомерните
факти били отразени в обстоятелствената част на НП. Моли касационната жалба да бъде
уважена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на
отхвърляне на жалбата, прави възражение за прекомерност на претендирания от
насрещната страна адвокатски хонорар.
Ответникът - „Тийм
Пауър Европа“ЕООД-гр.Варна се представлява от пълномощник, който в писмен
отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Правилно
РС отменил НП с решение, което е постановено съобразно материалните и процесуалните
норми. Обосновано било прието, че нарушението е извършено на 01.05.2020г., по
време на извънредното положение, което е отменено на 13.05.2020г. и срокът за
изпълнението на задължението за изплащане на обезщетението е удължен с един
месец, т.е. до 13.06.2020г. – неприсъствен ден, с оглед на което срокът за изтекъл
в първия присъствен ден - на 15.06.2020г., поради което нарушението е довършено
на 16.06.2020г., а не както е посочено в НП на 04.05.2020г. Освен това РС
следвало да вземе предвид представеното по делото споразумение от 01.07.2020г.,
с което дружеството като бивш работодател се договорило с работника за
удължаване до 31.12.2020г. на срока за заплащане на обезщетението. С оглед тази
договореност, неправилно административнонаказващият орган приел, че с
неизплащане на обезщетението преди тази дата дружеството е извършило нарушение.
Моли за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на решението. Претендира
присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. В съдебното
заседание явилият се адвокат поддържа отговора и моли за оставяне на жалбата
без уважение и за присъждане на разноските.
Представителят на
Окръжна прокуратура– гр.Варна счита Решението на РС за правилно, съобразено с процесуалните
правила и закона и нямало основания за неговата отмяна.
Касационната
жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от
активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, касационната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в
чл.348 ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се
твърди неправилно приложение на закона, което е основание за отмяна по чл.348,
ал.1, т.1 НПК.
ВРС е постановил
валидно и допустимо решение.
Неоснователно е
оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което съгласно
чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен
закон, който е трябвало да бъде приложен. Касационният състав провери приложението
на закона въз основа на фактите, установени от РС с оглед забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания. При правилна преценка в съвкупност и по
отделно на доказателствата, РС намерил за доказано следното: През месец юни
2020г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна сред които и свид. Невена
З. извършили проверка за спазването на трудовото законодателство от „ТИЙМ ПАУЪР
ЕВРОПА“ ЕООД, което притежавало Удостоверение № 207/29.06.2017г. за извършване
на дейност като предприятие, което осигурява временна работа, със срок на
валидност до 29.06.2022г. От представените ведомости за заплати за месец април
2020г. и таблици за дължими обезщетения за отпуски, свид. З. констатирала, че при прекратяване на трудовото правоотношение на Е. Ю.
С. не му е изплатено в дължимия размер обезщетението за неползван отпуск, което
с останалите установявания на
проверяващите е отразено в съставения Протокол за извършена проверка № ПР
2013399/30.06.2020г. РС установил, че на
20.06.2020г. свид. З. съставила АУАН № 03-013027 срещу дружеството за това, че
в качеството на работодател и предприятие, осигуряващо временна работа по
смисъла на §1, т.17 от ДР на КТ с удостоверение №207/29.06.2017г. за
осъществяване на дейност по осигуряване на временна работа, не е изплатило в
законоустановения срок в дължимия размер парично обезщетение за неползван отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, на Е. Ю. С. при прекратяване на трудовото му правоотношение на длъжност „готвач“
през месец март 2020г. , което е начислено във ведомостта за заплати за месец
април 2020г. в размер на 1 107,93лв. В АУАН било посочено като място на
извършване на нарушението – адреса на управление на дружеството в град Варна, а
като дата на извършване – 04.05.2020г., до който момент според актосъставителя
следвало да бъде изплатено обезщетението. РС установил от показанията на
актосъставителя свид. З., че при проверката тя установила някакво частично
плащане на обезщетението, поради което в АУАН посочила само остатъка. РС
установил, че деянието е квалифицирано в акта като нарушение на чл.224, ал.1
вр. чл.228, ал.3, чл. 107х, ал.1, т.12 и чл.107ч от КТ; че АУАН е предявен на упълномощено
лице от представляващия дружеството, което го подписало с възражението, че не е
съгласен. В срок постъпили писмени възражения срещу АУАН, по които ст.
юрисконсулт на Д „ИТ“ изложил в писмен вид становище за неоснователност на
възраженията. РС установил издадено на В случая издадено на 08.07.2020г. от
директора на Дирекция „ИТ”-Варна НП № 03-013027/08.07.2020г., с което на „Тийм
Пауър Европа“ ЕООД-гр.Варна на основание чл.414 ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция от 2000лв. за нарушението описано в АУАН, което е
квалифицирано като нарушение на чл.224, ал.1 от КТ във вр. с чл.228, ал.3, чл.107х,
ал.1, т.12 и чл.107ч от КТ, извършено на 04.05.2020г. по адреса на дружеството в
град Варна. От представената с преписката и приета по делото Заповед №З-0157/16.02.2022г.
на ИД на ИА“Главна инспекция по труда“ въззивния съд установил, че директорът
на Д“ИТ“-Варна е оправомощен да издава НП по съставени АУАН от инспекторите за
констатирани нарушения с място на извършване, находящо се в рамките на
територията на друга дирекция „ИТ“ съгласно чл.47, ал.2 от ЗАНН. От приетия по
делото трудов договор № 75/06.11.2019г. РС установил, че е сключен между
дружеството и Е. С. на основание чл.68, ал.1, т.2, вр. чл. 107р и следващите от КТ, със срок на изпитване в полза на работодателя и по силата на него Сабри е нает
с цел да бъде командирован за извършване на работа в полза на
дружество-ползвател на територията на Германия, като жалбоподателят като
работодател е определил длъжността му, мястото на работа, работното време,
разпределението на работните часове по правилника за вътрешния трудов ред на
"ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА"ЕООД, срока на договора, размера на
възнаграждението и периода на изплащането му, както и правото на отпуск. В чл.8
от този договор било разписано, че служителят дава съгласие да извършва и други
задачи, чието изпълнение може да изисква от него в разумни граници, съгласно
изискванията и инструкциите на работодателя. Въз основа на клаузите на трудовия
договор РС установил, че за целия срок на командироване работникът е продължил
да бъде на подчинение на работодателя - "ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА"ЕООД,
който го е командировал, а не на предприятието ползвател в Германия. Въз основа
на представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства представени
РС установил, че трудовото правоотношение по договора е прекратено с Акт №79/16.03.2020г.,
а с приетите четири броя дебитно авизо са преведени по банковата сметка на Е.
С. с основание „отпуска“ сумите 200лв., 100лв., 200лв. и 607.93лв. съответно на
11.01.2021г., 23.02.2021г., 18.06.2021г. и на 29.07.2021г. Въз основа на
представените в съдебната фаза трудов договор № 75/06.11.2019г. и Акт за
прекратяване №79/06.03.2020г., РС установил, че Е. С. е бил в трудови
правоотношения с въззивното дружество от 06.11.2019г. до 16.03.2020г. и
съгласно чл.228, ал.3 от КТ, дружеството-работодател е следвало да му изплати
обезщетение за неползвания отпуск в срок до 30.04.2020г., което не е било
сторено и нарушението на задължението за изплащане на обезщетението се явява извършено
на 01.05.2020г. - в деня следващ изтичането на срока. С изтичането на срока и
проявено бездействие до последния ден от него нарушението е довършено, т.е. на
следващия ден след срока. РС установил, че в случая срока за изплащане на
обезщетението изтича на 30.04.2020г.- присъствен ден, който попада в периода на
обявеното за страната с решение на Народното събрание извънредно положение от
13 март 2020г., което е отменено на 13.05.2020г., при изчисляването му следва
да се съобрази удължаването на срокове със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение и за преодоляване на
последиците от него, съгласно чл.4, ал.1, т.1 от който се удължават с един
месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон,
извън тези по чл.3, които изтичат по време на извънредното положение и са
свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни
субекти. С оглед тази приложима специална разпоредба конкретния срок изтичащ на
30.04.2020г. за изпълнение от дружеството на задължението за изплащане на
обезщетението на дадения работник за неизползвания платен годишен отпуск е
удължен с един месец считано от 13.05.2020г. – т.е. до 13.06.2020г., поради
което РС установил от фактическа страна, че преди тази срокът за изпълнение на
задължението за дружеството не е бил изтекъл и неправилно в АУАН и в НП е
прието, че с бездействие дружеството е осъществило към 04.05.2020г. от обективна
страна нарушението.
Въз основа на
тези установявания РС намерил жалбата срещу НП за допустима и основателна и я
уважил. Мотивите за отмяна на НП са, че с представените от въззиваемата страна
доказателства, въпреки дадените изрични указания в акта за насрочване на
откритото съдебно заседание, от въззиваемата страна не са представени
доказателства, че през 2020г. и към 08.07.2020г. когато е издадено конкретното
НП от ИД на ИА“ГИТ“ да е била предоставена компетентност за налагане на
административни наказания на директора на Д“ИТ“-Варна. Освен това РС
направил извода, че АУАН и НП не са с необходимото съдържание изискуемо в чл.42
и чл.57 от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената им част не е описано пълно и ясно
нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено: липсвало посочване право на колко дни платен годишен отпуск е имал
дадения работник, за коя година, какъв е бил размерът на платения му годишен
отпуск, каква част от него е използвал и в какъв размер е следвало да се
изплати обезщетението, както и какъв размер от него е изплатен. Освен това
липсвали данни за трудовия стаж на работника, а обезщетението се дължи
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Не бил посочен законоустановения
срок, в който следва да бъде изплатено обезщетението, нито датата на
прекратяване на трудовия договор, от който започва да тече този срок. Поради
това е направен извода за неяснота в посочването на 04.05.2020г. за дата на
нарушението. Освен това преценил като неправилно в НП е прието, че към
04.05.2020г. от нарушението е било осъществено от обективна страна, тъй като конкретния
срок изтичащ на 30.04.2020г. за изпълнение от дружеството на задължението за
изплащане на обезщетението на дадения работник за неизползвания платен годишен
отпуск е удължен с един месец считано от 13.05.2020г. – т.е. до 13.06.2020г., по
силата на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците от него. Поради това
постановил отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно издадено в
производство, проведено при съществено нарушение на процедурните правила, тъй
като непълнотата на АУАН и НП са ограничили правото на защита на привлеченото
към отговорност лице. Като последен мотив за този извод на РС е и констатацията
му, че за посочената като нарушена разпоредби за чл. 107х, ал. 1, т. 12 от КТ в
НП в описателната част няма изложение, а другия цитиран като нарушен текст на чл.224,
ал.1 от КТ в тази част е обявен за противоконституционен, с оглед на което в НП
не били посочени точно законовите норми, които са нарушени, както изисква чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН.
Въз основа на
гореизложеното касационният състав намира, че РС е събрал и коментирал
относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и
аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спора и е
извел обосновани изводи за непълнота на съдържанието на АУАН и НП с оглед
изискванията в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно РС е посочил, че в
обстоятелствената част е следвало да бъде посочена датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на дадения работник, тъй като тя е от съществено
значение за правилното изчисляване на срока за изплащане на обезщетението в
чл.228, ал.3 от КТ. Правилно е констатирано несъобразяване с факта, че срокът
изтича по време на обявеното извънредно положение в РБългария, за което със
специалния Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на
последиците от него бе предвидено спиране, респ. удължаване на редица срокове.
В случая е приложим чл.4, ал.1, т.1 от този закон, с която се удължават с един
месец от отмяната на извънредното положение – т.е. от 13.05.2020г., сроковете,
определени в закон, извън тези по чл.3, които изтичат по време на извънредното
положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправни субекти. В случая изплащането на обезщетението за неизползвания
платен отпуск от работника от дружеството-работодател е такова задължение на
частноправен субект. Поради това конкретния срок изтичащ на 30.04.2020г. за
изпълнение от дружеството на задължението за изплащане на обезщетението е удължен
с един месец считано от 13.05.2020г. – т.е. до 13.06.2020г., както правилно
изчислил РС. В съответствие с тези фактически установявания е извода, че срокът
за изпълнение на задължението за дружеството не е бил изтекъл към 04.05.2020г.,
поради което бездействието на дружеството до дата не е съставомерно и не е
довело от обективна страна до извода, че е извършено нарушението, за което с
АУАН му е предявено обвинение и с НП ме у наложена санкция. Правилно РС
установил от събраните доказателства – писмени и гласни, че в случая не се
касае за неизпълнение на задължението за изплащане на пълния размер на
обезщетението, а за частично такова, тъй като актосъставителят заявил, че
посочената в АУАН е останалата за изплащане, а част от обезщетението е било
изплатено, за което са представени писмени доказателства. При тези факти макар
в АУАН и в НП остатъка от обезщетението правилно да е посочен като дължимо
парично обезщетение, но по начин, който не пълен, тъй като не е посочено, че
има частично изплащане на суми от обезщетението. Това е липса на съществени
факти и обстоятелства свързани с нарушението, които са от значение при формиране
на извода за обществената опасност както на деянието, така и на извършителя.
Тези правилни и законосъобразни изводи в решението са достатъчни да обосноват
извода, че НП е неправилно и незаконосъобразно издадено и следва да бъде
отменено. В тази част мотивите и изводите на РС са постановени при правилно
приложение на ЗАНН, КТ и Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г., и за преодоляване на последиците от него.
Неправилна е
преценката в Решението на РС, че НП №03-013027 от 08.07.2020г.
издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Варна е
постановено от некомпетентен орган. НП е издадено за нарушение на разпоредби на
КТ извършено в град Варна от директора на дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Варна и с него е наложена имуществена санкция на основание чл.414 ал.1 от
Кодекса на труда. Съгласно чл.416, ал.1
от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове,
съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този
кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В чл.416, ал.5 от КТ е разписано, че наказателните постановления се издават от ръководителя на
съответния орган по чл.399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни
лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Чл.300, ал.1 от КТ предвижда, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, да се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Към датата на издаване на НП на 08.07.2020г.
действа Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда" приет с ПМС № 2 от 13.01.2014г., обн., ДВ, бр.6 от 21.01.2014г.,
в сила от 29.01.2014г., доп., бр.28 от 29.03.2018г., в сила от 29.03.2018г.,
изм., бр.20 от 9.03.2021г., в сила от 9.03.2021г., бр.34 от 03.05.2022г., в
сила от 3.05.2022г., отменен с ДВк, бр.81 от 11.10.2022г. в чл.6, ал.1 на който
е предвидено изпълнителният директор ръководи,
координира и контролира осъществяването на цялостната дейност на Агенцията,
като съгласно ал.2, т.21 - издава
наказателни постановления по актове, съставени от служители на Агенцията, в
случаите, определени от закона. От цитираните по-горе разпоредби на КТ е видно,
че в него не се предвижда изрично за нарушения на КТ да се издават от изпълнителният
директор на Агенция „Главна инспекция по труда“. В раздел VІ в чл.12, т.3 е разписано, че
специализираната администрация е организирана в три дирекции, една от които е Главна
дирекция "Инспектиране на труда" с 28 териториални поделения –
дирекции "Инспекция по труда", разположени в административните
центрове на областите, каквато е Дирекция „ИТ“-Варна. Съгласно чл.16 ал.1 дирекциите
"Инспекция по труда" са териториални поделения към Главна дирекция
"Инспектиране на труда", съгласно ал.2 дирекциите "Инспекция по
труда" осъществяват дейността си на територията на съответната област,
като:т.1 - упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейности, по аргумент от което и съгласно чл.21, ал.1
инспекторът в такава дирекция при и по повод изпълнение на служебните си
задължения е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, в
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на
заетостта, в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в Закона за
държавния служител и в други нормативни актове, които възлагат контрол на
Агенцията. В случая свидетелят З., която заема длъжността гл. инспектор в
дирекция „ИТ“-Варна е държавен контролен орган, който съгласно чл.416, ал.1 от КТ има правомощията да
съставя АУАН за констатирано от нея нарушение на трудовото законодателство и в
частност на чл.228, ал.3 от КТ. Съгласно чл.16, ал.4 от Устройствения правилник
/отм./, който е действал по време на издаване на даденото НП– 08.07.2020г., Директорите
на дирекции "Инспекция по труда": т.1- ръководят, координират и
контролират дейността на дирекциите "Инспекция по труда" при
осъществяване на дейностите по ал.1;
т.2- осъществяват
правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН;
т.3-
представляват дирекциите "Инспекция по труда" пред съда, прокуратурата,
следствените органи и други държавни органи и т.н.
Поради това
процесното НП издадено 2020г. е постановено от компетентния териториално и
материално орган - директор на Д“ИТ“-Варна, тъй като той се явява ръководителя
на съответния контролен орган по чл.399 от КТ, съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителя – който в случая е гл. инспектор в
Д“ИТ“-Варна, който е съставил АУАН за нарушението на КТ, съгласно разпоредбата
на чл.416, ал.5 от КТ.
Въпреки
неправилността на извода, че конкретното НП е издадено от некомпетентен орган,
дължащ се на неправилно прилагане на цитираните разпоредби от КТ и на отменения
от 11.10.2022г. Устройствен правилник на ИА“ГИТ“, крайния извод в Решението на
РС-Варна, че НП следва д абъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
издадено и е направен при правилно приложение на относимите материални
разпоредби към установените факти и обстоятелства за случая и не е налице
основание за неговата отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Касационната
жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а Решение №667/17.05.2022г.
на Районен съд-Варна, постановено по НАХД №794/2022г., с което е отменено НП
№03-013027/08.07.2020г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Варна - да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора своевременно направеното искане за присъждане на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД
на направените от него разноски в хода на касационното производство е
основателно. В подкрепа на претендираната със списъка сума от 600лв. за
адвокатско възнаграждение е представен договор за правна защита и съдействие
серия Б №********** от 12.10.2022г. в който е отразено, че е между „Тийм Пауър
Европа“ ЕООД и адвокат С. Б. от АК-Варна за правна защита и съдействие по адм.
дело №1871/2022г. е договорено възнаграждение от 600лв., но в разписката към
договора няма данни тази сума да е платена в брой. По делото от ответника по
касация не са представени доказателства за заплащането на суми за договореното
адвокатско възнаграждение нито в брой, нито чрез банков превод. Поради това, че
не са доказани заплатени суми от дружеството- ответник за адвокатско
възнаграждение, няма такива, за които Дирекция „ИТ“-Варна да бъде осъден да му
ги възстановява. По повод вписания чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата в
договора за правна защита и съдействие, касационната инстанция изцяло счита
тази разпоредба за неприложима за юридическите лица, като споделя изцяло
мотивите в Определение №854/22.06.2022г. по НАХД №794/2022г. на ВРС и препраща
към тях, тъй като безплатна адвокатска помощ може да се предоставя само на физически
лица, които са материално затруднени.
По изложените
съображения, на основание чл.221 ал.2 от
АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№667/17.05.2022г. постановено по НАХД №794/2022г. по описа на Районен съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.