О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
301 17.11.2016.
год. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Като разгледа докладваното адм.дело №
447 по описа за 2016год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 118а ал.2 КСО.
Образувано по жалба на Т.А.Г., подадена
чрез пълномощника й адв.Б., против Решение № 1040-23-62/ 14.09.2016г. на
Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане №
РВ-3-23-00163406/ 05.08.2016г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ гр.Стара Загора.
В жалбата, допълнително уточнена с
молба вх.№ 3853/ 15.11.2016г. е направено особено искане за спиране
изпълнението на Решение № 1040-23-62/
14.09.2016г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора до приключване на спора по
неговото обжалване с влязъл в сила съдебен акт.
След преценка на материалите по делото
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане № РВ-3-23-00163406/
05.08.2016г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ
гр.Стара Загора е разпоредено на Т.А.Г. да възстанови недобросъвестно
полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 30.11.2015г.
до 13.12.2015г. в размер на 620.25лв., от които 582.11лв. главница и 38.14лв.
дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на
издаване на разпореждането. С Решение №
1040-23-62/ 14.09.2016г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора е потвърдено
изцяло Разпореждане № РВ-3-23-00163406/ 05.08.2016г. на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр.Стара Загора.
Искането за спиране на допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на Решение № 1040-23-62/ 14.09.2016г.
на Директора на ТП на НОИ Стара Загора е извършено с подаване на жалбата в
съответствие с чл. 118а, ал.2 от КСО. Жалбата е подадена от надлежна страна,
налице е правен интерес от търсената с нея защита, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледано по същество, искането е
неоснователно.
Решението на Директора на ТП на НОИ
подлежи на предварително изпълнение, независимо от предприетото съдебно
обжалване, като предварителното изпълнение произтича от изричната разпоредба на
чл. 118а,
ал.1 от КСО. В ал. 2 на същата разпоредба е регламентирана
възможността за спиране на предварителното изпълнение на административния акт
от съда. Съгласно тази норма, за случаите, в които решенията са издадени за
разпореждания по чл. 117, ал.1, т.2, б."в" - за събиране на суми по
ревизионни актове за начет, е необходимо молителят да представи обезпечение в
размер на главницата и лихвите. За останалите случаи, какъвто е и настоящият,
не е предвидена специална регламентация за спиране на допуснато по силата на
закон изпълнение, поради което са приложими общите правила, въведени с чл. 166, ал.
4, вр. ал. 2 от АПК,
а именно когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя
значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно
застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната
мярка.
Когато предварителното изпълнение на
административен акт е допуснато със законова норма, то наличието на една или
няколко от предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК се презумира. За да бъде
уважено искане за спиране на предварително изпълнение, не е достатъчно само
посочване на правата и интересите, които биха били увредени. В тежест на
молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за
вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен,
преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята правна
същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на
административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния
процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно
неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква
адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по
отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни
интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати
евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.
В случая възможността за настъпването
на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателката от изпълнението на
Решение № 1040-23-62/ 14.09.2016г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, нито
е мотивирана, нито е доказана по начин, който може да обоснове наличието
на законово регламентираните условия и
предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение на обжалвания административен акт.
Жалбоподателката твърди, че изпълнението
на решението, с което е потвърдено разпореждането за възстановяване на
неоснователно получено обезщетение за временна неработоспособност в размер на
620.25лв. ще бъде изключително увреждащо правата и имуществото й. Липсата обаче
на конкретни факти относно твърдяните негативни последици, както и
доказателства какво е имущественото състояние на жалбоподателката, каква е
числеността на домакинството, в което живее и налице ли са непълнолетни членове
на семейството й, за които следва да полага грижи, препятства съда да извърши
преценка за значимостта на вредата, която ще настъпи в патримониума на Т.Г.. Освен това евентуално претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на определената за възстановяване
сума, подлежат на връщане в случай на отмяна на обжалваното решение.
С оглед липсата на релевирани
обстоятелства и представени доказателства, сочещи наличието на материалноправни
основания съобразно законовите критерии по чл.166, ал.2 от АПК и необходимост
от спиране изпълнението на оспорения акт и след преценка на баланса между
охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение
интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това
изпълнение, съдът намира, че направеното от Т.А.Г., чрез пълномощника й адв.Б.,
искане за спиране изпълнението на обжалваното Решение № 1040-23-62/
14.09.2016г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, се явява неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.118а, ал.2 от КСО, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.А.Г. ***, за спиране на допуснатото по
силата на закона изпълнение на Решение № 1040-23-62/ 14.09.2016г. на Директора
на ТП на НОИ Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-23-00163406/
05.08.2016г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ
гр.Стара Загора, като неоснователно.
Определението
не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 118а, ал.3 от КСО.
СЪДИЯ: