Решение по дело №24/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 80 от 16.01.2015 г., постановено по гр.д. № 4 по описа за 2014 г., РС Сандански е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА С. – представлявана от кмета - [населено място], бул.”С” № 14, чеГ. Н. П. с ЕГН [ЕГН], С. С. П. с ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], ул.”В” № 17, Ж. Г. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] Т. Н. Гс ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”П № 13, В. Т. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”Ц№ 18 и С. Т. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. “Ш№ 23, към момента на влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаванетоса били собственици по наследство от Г. Н. П. на 1 103 (хиляда сто и три) кв.м. от дворно място, представляващо бивш парцел първи I (първи) в кв.14 по плана на [населено място] от 1970 година с обща площ от 1 500 (хиляда и петстотин) кв.м., при съседи: от север – скат, от юг – парцел II (втори), от изток – скат и от запад – наследници на Г. К. и че при одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] със заповед №РД-18-55/25.08.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка, като тази част от парцела не е била нанесена в границите, маркирани със светло зелен цвят на скица – приложение № 1 към заключението на вещото лице, депозирано в съда на 17.09.2014 година, която е неразделна част от настоящото решение. С решенитто, РС Сандански ОСЪДИЛОБЩИНА С.да заплати наГ. Н. П.сумата от 1 647,23 (хиляда шестстотин четиридесет и седем лева и 23 ст.) за направените от него разноски по делото, както и пет лева за издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Община С., представлявана от Кмета – А. Т.. Наведени са с жалбата конкретни оплаквания за недопустимост на атакувания съдебен акт, като постановен в отклонение от искането, с което е сезиран; за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и за необоснованост на същото. Отправено е искане за обезсилване на постановеното от РС Сандански съдебно решение, като в случай, че съдът приеме същото за допустимо – го отмени като неправилно и постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и им присъди сторените разноски.

Не са направени доказателствени искания с въззивната жалба.

В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок, е постъпил отговор по подадената въззивна жалба от въззиваемите Г. П. и С. П., с който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Желаят въззивният съд да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Не правят доказателствени искания. Претендират сторени разноски във въззивната инстанция.

Въззиваемите: Ж. Н., Т. Гонгов, В. Г. и С. И. – не изразяват становище по въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК.

Съдът, намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

С оглед изразените от страните в процеса становища и събраните по делото доказателства, Окръжен съд Благоевград приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, с правно основание чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР – в редакция до измененията обн. ДВ. бр. 49/2014г.) , предявен от Г. Н. П., С. С. П., Ж. Г. Н., Т. Н. Гонгов, В. Т. Г. и С. Т. И., всички от [населено място] срещу Община С..

С исковата молба пред първоинстанционния съд е отправено искане за признаване за установено по отношение на ответната община, че към момента на изработване на кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-55/25.08.2009 год. на изпълнителния директор на Службата по геодезия, картография и кадастър –Б., ищците, в качеството си на наследници на Г. Н. П. са били собственици на реална част от парцел I, пл. № 128 в кв. 11 по регулационния план на [населено място] с площ от 1 103 кв.м., при граници на реалната част: имот с идентификатор 47754.501.301., имот и идентификатор 47754.501. 296, имот с идентификатор 47754.501.292, както и че кадастраланата карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-55/25.08.2009 год. на изпълнителния директор на Службата по геодезия, картография и кадастър – Б., съдържа непълнота, при което реална част от 1 103 кв.м. от имот с идентификатор 47754.501.128 в парцел І, кв.11 – не са отразени в същата, като към момента на одобряването на кадастралния план със Заповед № 194 от 10.09.1993 г. и към момента на одобряването през 2009 г. на последната карта и регистър – са били собственици на тази неотразена площ.

Въззивният съд приема, че, в нарушение на диспозитивното начало, районният съд се е произнесъл в отклонение от искането, с което е бил сезиран.

Наличието на непълнота/грешка в кадастралната основа /кадастрална карта и регистър/ и на свързан с нея спор за материално право - са материалноправните предпоставки за основателност на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР , по наличието и/или отсъствието на които съдът дължи произнасяне по съществото на спора. Предмет на тези искове е признаване за установено по отношение на ответника, че към момента на влизане в сила на определен КП или РП, ищецът е бил собственик на определена площ, представляваща част от неговия имот/УПИ, която в резултат на грешка в кадастралната основа неправилно е била заснета към имота/УПИ на ответника или изобщо не е заснета.

Отправено е ясно искане, че моментът, който ищците желаят да бъде изследван е момента на изработване на кадастралната карта на [населено място], а именно одобряването и със заповед № РД-18-55/25.08.2009 год. Посочено е с исковата молба / вкл. и в обстоятелствената и част /, че за основа за изготвянето на последната кадастрална карта през 2009 г. е послужил кадастралния план на [населено място] от 1993 г., одобрен със заповед № 194 от 10.09.1993 г., където е отразена с кадастрален номер само сградата от 397 кв.м., но не и площта на незастроената част, която заедно със застроената е с площ общо от 1500 кв.м. Твърди се, че имотът е реституиран по съдебен ред на осн. ЗВСВНОИ по З.,ЗПИНМ,ЗБНМ,ЗДИ и ЗС, като обезщетението от 20 000 лв. е възстановено на 01.09.1994 г. със заповед на Областния управител от 1998 г. – имотът бил отписан от актовите книги за държавна собственост и предаден на наследниците на П.. Твърди се, че спорът за материално право е именно с [община], която е вписана като собственик на парцел 1 – с обща площ от 9 180 кв.м., в които попадат според ищците и претендираната от тях площ .

Ответната община е оспорила основателността на иска.

Събрани са писмени и гласни доказателства в процеса и е изслушана СТЕ.

Първостепенният съд достигнал до извод за основателност на претенцията и при така заявеното по-горе искане, той постановил своя съдебен акт, като признал за установено по отношение на ответната [община], че ищците към момента на влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаванетоса били собственици по наследство от Г. Н. П. на 1 103 (хиляда сто и три) кв.м. от дворно място, представляващо бивш парцел първи I (първи) в кв.14 по плана на [населено място] от 1970 година с обща площ от 1 500 (хиляда и петстотин) кв.м., при съседи: от север – скат, от юг – парцел II (втори), от изток – скат и от запад – наследници на Г. К. и че при одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] със заповед №РД-18-55/25.08.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка, като тази част от парцела не е била нанесена в границите, маркирани със светло зелен цвят на скица – приложение № 1 към заключението на вещото лице, депозирано в съда на 17.09.2014 година, която е неразделна част от настоящото решение.

В мотивите към решението си , РС посочил, че моментът на влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването е 01.09.1994 г. – датата на възстановяване на паричното обезщетение.

Така постановеното решение, въззивният съд намира,че е в отклонение на искането, с което е бил сезиран първоинстанционния съд.

Предмет на спора е признаване за установено по отношение на ответника, че към на изработване на кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-55/25.08.2009 год. на изпълнителния директор на Службата по геодезия, картография и кадастър –Б., ищците, в качеството си на наследници на Г. Н. П. са били собственици на реална част от парцел I, пл. № 128 в кв. 11 по регулационния план на [населено място] с площ от 1 103 кв.м., при граници на реалната част: имот с идентификатор 47754.501.301., имот и идентификатор 47754.501. 296, имот с идентификатор 47754.501.292 и в която е допусната непълнота, съществуваща още от регулационния план от 1993 г., послужил за изготвянето на кадастралната карта през 2009 г.

Вместо това – първоинстанционният съд е дал отговор на незаявено искане – а именно - като е счел за относим друг непретендиран с исковата им молба момент – този на влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването / без да го посочи и времево/.Имотът пък е индивидуализиран с решението по плана на [населено място] от 1970 година, а не както са предвижданията по картата от 2009 г.

Касае се за неправомерно въздействие върху предмета на спора от страна на първостепенния съд, като същият е излязъл извън рамките на диспозитивното начало. Постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и върнато за разглеждане от друг състав на РС Сандански, за постановяване на ново решение в рамките на предмета на делото, както е заявен от страната.

С оглед изхода на спора, разноски в това производство се следват на въззиваемата страна в общ размер на 525 лв. – 500 лв. за юрисконсултско възнаграждение – претендирано по списък, изготвен по реда на чл. 80 ГПК и такива за внесена държавна такса – 25 лв. по см. на Б..

Водим от горното и на основание чл. 270, ал.3 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение № 80 от 16.01.2015 г., постановено по гр.д. № 4 по описа за 2014 г. на РС Сандански.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС –Сандански за постановяване на ново решение в рамките на предмета на делото, както е заявен от страната.

ОСЪЖДАГ. Н. П. с ЕГН [ЕГН], С. С. П. с ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], ул.”В” № 17, Ж. Г. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] Т. Н. Г с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”П” № 13, В. Т. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”Ц № 18 и С. Т. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. “Ш” № 23 да заплатят на ОБЩИНА С., с адрес: [населено място], бул.”С” № 14, сумата от 525 лв. /Петстотин двадесет и пет лева/ - представляващи разноски, сторени във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: