Р Е Ш
Е Н И Е
№ 28.05.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 96
по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 5 във вр. с
ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във вр. с
чл.166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на С.В.Д. ***, против Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 26/06/1/0/02423/2/01/04/02, с изх. №
01-260-6500/1177≠18 от 12.11.2020г., издаден от Директора на Областна
дирекция - Хасково на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказана изцяло
одобрената финансова помощ по Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г. и
договорът е прекратен, като на С.В.Д. е определено като подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева, считано
от 02.08.2018г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане №
26/06/1/0/02423/2/01/04/02 от 12.11.2020г., по съображения за постановяването
му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон; при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неспазване на императивните изисквания за
съдържание на акта. Жалбоподателят поддържа, че при липсата на влязъл в сила индивидуален
административен акт, установяващ по несъмнен начин наличието на недължимо платени
суми по някоя от схемите за плащане или по проекти, финансирани от европейските
фондове и от държавния бюджет, не е налице нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка за издаването на АУПДВ при упражняване на правомощията
на ДФ „Земеделие" - РА по чл.27, ал.5 от ЗПЗП. Твърди, че обжалваният
АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и при неспазване на изискванията по
чл. 35 и чл.36 от АПК, тъй като не са установени всички факти и обстоятелства
от значение за случая и не са събрани доказателства за влизането в сила на
административен акт за възникнало в полза на Държавен фонд „Земеделие“ публично
вземане във връзка със сключения Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г. Жалбоподателят
сочи и други допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани
с неуведомяването му за започналото административно производство и лишаването му
от възможността да участва в същото и да представя доказателства в своя защита.
Счита, че след като е изпълнил всички фактически действия по сключения договор
и единствено по независещи от него обстоятелства /здравословно състояние/ не е
могъл да подаде заявка за второ плащане, незаконосъобразно е отказана изцяло
одобрената финансова помощ по Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г. и
съотв. е определена като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане
сума в размер на 24 447.50 лева, представляваща получено първо плащане по
посочения договор. По подробно изложени в жалбата съображения е направено
искане оспореният АУПДВ да бъде отменен,
като незаконосъобразен.
Ответникът
по жалбата – Директор на Областна дирекция - Хасково на Държавен фонд
„Земеделие“, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и
в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. С подробно изложени съображения обосновава, че обжалваният АУПДВ,
като издаден от компетентен орган в рамките на надлежно делегираните му
правомощия; в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при
спазване на нормативно регламентираните формални и процесуални изисквания, е
правилен и законосъобразен. Поддържа, че от доказателствата по делото по
несъмнен начин се установява, че С.Д. не е изпълнил свое задължение, регламентирано в чл. 34, ал. 4 от Наредба №
14 от 28.05.2015г. и установено в чл.3, ал.3 от сключения Договор №
26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г., за подаване от ползвателя на заявка за второ
плащане в договорно и законоустановения срок, което съставлява и нормативно
предвидено основание по см. на чл.38, ал.1, т.1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г.
за връщане на полученото от ползвателя първо плащане, ведно със законната лихва,
без възникването на публичното държавно вземане в полза на ДФ „Земеделие“ – РА
да е обвързано с изискване за издаване на предхождащ АУПДВ административен акт
и неговото влизане в сила.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На 19.01.2016г. между Държавен фонд
„Земеделие“, от една страна, и С.В.Д., като ползвател, е сключен Договор №
26/06/1/0/02423/ 19.01.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони /л.16 и сл. по делото/. Съгласно чл.3, ал.1 от Договора,
одобрената за отпускане безвъзмездна финансова помощ е в размер на 48 895 лева,
като е предвидено сумата да се предостави на два етапа: първо плащане в размер
на 24 447.50лв, платими в двумесечен срок от сключването на договора
(чл.3, ал.2, т.1 от договора) и второ плащане в размер на 24 447.50лв в
срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на
окомплектована с документи съгласно Приложение №7 към Наредба №14 от
28.05.2015г. заявка за второ плащане от ползвателя, в случай на одобрение на
помощта след извършени проверки, включително на място относно изпълнението на
бизнес плана и анализ за установяване съответствието между фактическото
състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл.8, ал.5 от договора (чл.3, ал.2,
т.2 от договора). В чл.3, ал.3 от договора е указан срок за подаване на
заявката за второ плащане - до 01.08.2018г., като с тази дата е обвързано и
задължението за изпълнение на бизнес плана (чл.6, ал.1).
С вх. № 02-260-6500/ 4446 от
02.08.2018г., С.Д. е подал до Директора на ОД – Хасково на ДФЗ Искане/Уведомление
за промяна по Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г., към което са приложени
болничен лист, епикриза и копие от амбулаторна карта (л.64 и сл. по делото).
С уведомително писмо за отказ да се сключи анекс/съгласува промяна
изх.№02-260-6500-4446#11 от 17.09.2018г. на Директора на ОД – Хасково на ДФ
„Земеделие“ (л.77-78), С.Д. е уведомен, че във връзка с постъпило
искане/уведомление с вх.№02-260-6500/4446 от 02.08.2018г. за промяна на Договор
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г.,
на основание чл.40, ал.2 от Наредба №14 от 28.05.2015г. за прилагане на
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020г., не се допуска
изменение и/или допълнени на договора за отпускане на финансова помощ. От
фактическа страна отказът е обоснован с констатацията, че от момента на
сключване на Договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ /19.01.2016г./,
до избраната съгласно подаденото на 24.07.2015г. от С.Д. Заявление за
подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ с ИД №
26/06/1/0/02423, крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес
плана и крайна дата за подаване на заявката за второ пращане по договора
/01.08.2018г./, Д. е разполагал с достатъчен срок за изпълнение, за да бъде
спазено изискването на чл.40, ал.2 от Наредба №14 от 28.05.2015г., а именно –
искането за изменение да бъде подадено не по-късно от четири месеца преди срока
по чл.11 от същата Наредба. В писмото е посочено също, че представеният с
искането болничен лист с определен срок на временна неработоспособност от
23.07.2018г. до 12.08.2018г., не доказва настъпването на особени, непредвидени
обстоятелства. Съгласно Приложения по делото Протокол за устно уведомяване на
кандидата /л. 75/, Д. е уведомен за съдържанието на писмото на 10.10.2018г. по
телефон, след като актът му е изпратен по пощата, но е останал непотърсен от
адресата.
С Уведомително писмо – предизвестие
изх.№01-260-65001177 от 31.10.2018г. на Директора на ОД – Хасково на ДФ
„Земеделие“, на основание чл.26, ал.1 от АПК С.Д. е уведомен за откриване на
производство по издаване на АУПДВ за задължение в размер на 24 447.50лв,
представляващо пълния размер на полученото първо плащане по Договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ №26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г. (л.81-82
по делото), поради неподаването на заявка за второ плащане в договорно и
нормативно определения срок. В писмото е указана и възможността за представяне
на надлежни писмени доказателства, удостоверяващи наличие на особени
непредвидени обстоятелства, довели до обективна възможност за подаване на
заявка за плащане в определения срок. Според ръкописния текст, положен писмото,
същото е получено от С.Д. лично „на ръка“ на 14.05.2019г. Съгласно представените
по делото копия на пощенски пликове и на известия за доставяне (л.82-84),
посоченото уведомително писмо два пъти е изпращано за връчване на адресата, но пощенските
пратки са върнати обратно на издателя на акта, без да са връчени, като е удостоверено,
че при направените опити за доставка пратката първият път не е била потърсена, а
при направения втори опит за връчването й е установено, че адресът е променен.
С оглед на което съобщаването за издаденото уведомително писмо е извършено при
прилагането на чл.26, ал.2 във вр. с чл.61, ал.3 от АПК - чрез поставяне на уведомление
на таблото за обявления на ОД – Хасков на ДФ „Земеделие“ , като видно от
съставения Констативен протокол № 49 за оповестяване на Уведомление по реда на
чл.26, ал.2 във вр. с чл.61, ал.3 от АПК,
е прието, че съобщаването по този ред на Уведомително писмо –
предизвестие изх.№01-260-65001177 от 31.10.2018г., е извършено на 10.12.2018г.
С Акт за установяване на публично
държавно вземане № 26/06/1/0/02423/2/01/04/01 от 15.01.2019г., издаден на
основание чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК от
Директора на Областна дирекция – Хасково на Държавен фонд „Земеделие“ - Хасково, въз
основа на изложени мотиви и на основание чл.38, ал.1, т.1 от Наредба №14 от
28.05.2015г., чл.9, ал.1, т.1 и чл.17, ал.1, вр. чл.3, ал.3 от Договор № 26/06/1/0/02423
от 19.01.2016г., чл.59, ал.1 и 2 от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и
чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, е отказана изцяло одобрената финансова помощ по
Договор 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г. и същият е прекратен, като по отношение
на С.В.Д. е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 24 447.50лв, представляващо пълния размер на
полученото първо плащане по Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2018г. АУПДВ №
26/06/1/0/02423/2/01/04/01 от 15.01.2019г. е обжалван от С.Д. по съдебен ред,
като по оспорването е образувано адм. дело № 431/ 2019г. по описа на
Административен съд – Стара Загора. С влязло в сила Решение № 10 от 07.02.2020г.
по посоченото дело, АУПДВ № 26/06/1/0/02423/2/01/04/01 от 15.01.2019г. е
отменен като незаконосъобразен, поради постановяването му при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила по см. на
чл.168, ал.4 от АПК, като на основание чл.168, ал.5 от АПК преписката е
изпратена на компетентния административен орган.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от приетите като писмени
доказателства по делото документи, както и от съдържащите се такива по приложеното
адм. дело № 431/ 2019г. по описа на АС – Стара Загора.
След влизане в сила
на Решение № 10 от 07.02.2020г. по адм. дело № 431/ 2019г. по описа на АС –
Стара Загора, на С.Д. е изпратено писмо изх.№ 01-260-6500/ 467 от 22.05.2020г.,
с което на основание 24, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от АПК С.Д. е уведомен, че
ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на Акт за установяване на
публично държавно вземане за задължение в размер на 24 447.50лв,
представляващо пълния размер на полученото първо плащане по Договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ №26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г.,
както и законната лихва върху същото от датата на извършване на нарушението –
02.08.2018г. В уведомлението подробно са
описани констатациите, направени при извършената административна проверка
относно спазване на срока за подаване на заявка за второ плащане по Договор №
26/06/1/0/02423/ 19.01.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г. и съотв.
установеното неспазване от ползвателя на помощта на разпоредбите на чл.3, ал.3
от Договор № 26/06/1/0/02423/ 19.01.2016г. и чл.34, ал.4 от Наредба №14 от
28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски
стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. Посочено е и че
констатираното виновно неизпълнение на задължението за подаване на заявка за
второ плащане съставлява основание за едностранно прекратяване от Държавен фонд
„Земеделие“ на сключения Договор № 26/06/1/0/02423/ 19.01.2016г., съотв. че
ползвателят няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2 от Наредба №14
от 28.05.2015г. и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 от Наредбата първо
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва.
На С.Д. е предоставена възможност в 14 дневен срок от получаване на писмото да
представи писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане
и при необходимост да приложи писмени доказателства, удостоверяващи наличие на
особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна възможност за подаване
на заявка за плащане в договорно и нормативно
определения срок.
С вх. № 01-260-6500/467-1
от 06.08.2020г. С.Д. е подал писмено възражение срещу откриването на
производство по издаване на АУПДВ. С възражението са оспорени констатациите на
Държавен фонд „Земеделие“ – РА, за виновно неизпълнено задължение по договора
за подаване в срок на заявка за второ плащане. Поддържа се и че невръчването на
уведомителното писмо за отказ да се сключи анекс към договора, опорочава
процедурата. Заявява и че ще се ползва от вече представените писмени
доказателства, удостоверяващи наличието на особени и непредвидени
обстоятелства, които са довели до обективна невъзможност за подаване на заявка
за плащане.
С оспорения
в настоящото съдебно производство Акт за установяване на публично държавно
вземане № 26/06/1/0/02423/2/01/04/02, с изх. № 01-260-6500/1177≠18 от
12.11.2020г., издаден на основание чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2,
т.8 и 9 от ДОПК от Директора на Областна дирекция - Хасково на Държавен фонд
„Земеделие“, на основание чл.38, ал.1, т.1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г.,
чл.9, ал.1, т.1 и чл.17, ал.1 във вр. с чл.3, ал.3 от Договор № 26/06/1/0/02423
от 19.01.2016г., чл.59, ал.1 и 2 от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и
чл.20а, ал.2, ал.4 и ал.6 от ЗПЗП, е отказана изцяло одобрената финансова помощ
по Договор 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г. и на основание чл.24, ал.2, т.4 от
договора същият е прекратен, като по отношение на С.В.Д. е определено като
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
24 447.50лв, представляващо сумата
на полученото първо плащане по Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2018г. От фактическа
страна административният орган е приел, че при извършени административни
проверки, след първо плащане, е установено неспазване от ползвателя на помощта
на разпоредбите на чл.3, ал.3 от Договор № 26/06/1/0/02423/ 19.01.2016г. за отпускане
на безвъзмездна финансова помощи и чл.34, ал.4 от Наредба №14 от 28.05.2015г.
за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020г. Прието е, че при прилагането на чл.34, ал.4 от
Наредба №14 от 28.05.2015г. във вр. с чл.6, ал.1 от сключения Договор № 26/06/1/0/02423/
19.01.2016г., срокът за подаване на заявката за второ плащане по Договора е изтекъл
на 01.08.2018г. В посочения срок не е
подадена заявка за второ плащане от ползвателя, придружена с всички изискуеми
документи, съгласно Приложения №7 към Наредба №14 от 28.05.2015г., с което не е
изпълнено нормативното задължение по чл.34, ал.4 от Наредба №14 от
28.05.2015г., както и договорното задължение чл.3, ал.3 от Договор № 26/06/1/0/02423
от 19.01.2016г. Констатираното виновно неизпълнение на задължението за подаване
на заявка за второ плащане е възприето като основание за едностранно прекратяване
от Държавен фонд „Земеделие“ – РА, на сключения Договор № 26/06/1/0/02423/
19.01.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г., съотв. че на основание чл.38,
ал.1, т.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г. ползвателят на помощта няма право да
получи второто плащане по чл.10, т.2 от Наредбата и дължи връщане на полученото
по чл.10, т.1 от Наредбата първо плащане по договора за предоставяне на
финансова помощ, заедно със законната лихва. В мотивите на АУПДВ е обсъдено
подаденото от С.Д. с вх. № 02-260-6500/ 4446
от 02.08.2018г. в ОД – Хасково на ДФЗ Искане/Уведомление за промяна по
Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г., с искане за промяна на избраната
крайна дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана от
01.08.2018г. на 01.08.2019г., както и постановеното Уведомително писмо за отказ
да се сключи анекс/съгласува промяна изх.№02-260-6500-4446#11 от 17.09.2018г.
поради неспазено изискване по чл.40, ал.2 от Наредба №14 от 28.05.2015г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес – адресат на обжалвания Акт за установяване на публично
държавно вземане № 26/06/1/0/02423/2/01/04/02, с изх. №
01-260-6500/1177≠18 от 12.11.2020г., в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 162,
ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени и надплатени
суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по
проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с
тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен
акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни
ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз. Според чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК публични са и вземанията за лихви за вземанията по ал.2, т.1 – т.8. Нормата
на чл.27, ал.5 от ЗПЗП предвижда че вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл.166, ал. 1 от ДОПК установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден
ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и
размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в АПК.
В нормата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, които правомощия може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда /чл. 20а, ал.6 от ЗПЗП/.
По делото е представена и приета
като доказателство Заповед № 03-РД/ 2709 от 17.07.2019г., с която на основание
чл.20а, ал.2, 4 и 6 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие” е делегирал на Директорите на Областни дирекции на ДФ „Земеделие“ правомощията
да издават Актове за установяване на публични държавни вземания, както и да
откриват при наличието на законовите предпоставки за това производствата по
издаване на АУПДВ, по отношение на ползвателите и бенефициентите на финансова
помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г. В
случая оспореният АУПДВ е издаден по отношение на ползвател на финансова помощ
по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г., от
Директора на Областна дирекция – Хасково на ДФ „Земеделие“ и следователно се
явява постановен от материално и териториално компетентен орган, при
упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед № 03-РД/ 2709/17.07.2019г.
на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА правомощия.
Обжалваният
Акт за установяване на публично държавно вземане № 26/06/1/0/02423/2/01/04/02 от
12.11.2020г., е постановен в изискуемата писмена форма, като са посочени както
правните основания за неговото издаване - нормативните разпоредби,
регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото административно
правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици, така и
фактическите основания - фактите, от които органът черпи упражненото публично
субективно право.
Оспореният
АУПДВ е издаден при спазване на административно-производствените правила. Съгласно
§ 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ред. ДВ бр. 2/2018 г.), предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или
сертифицирането на разходите по ПРСР се извършват при условията и по реда на
този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета
(ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент
(ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти
(ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94,
(ЕО) № 2799/98,
(ЕО) № 814/2000,
(ЕО) № 1290/2005
и (ЕО) № 485/2008
на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013г.), в Закона за подпомагане на земеделските
производители или в акт по неговото прилагане. Следователно по
отношение разходите по ПРСР, ЗУСЕСИФ се прилага, доколкото в специалния закон (Регламент
(ЕС) № 1305/2013, Регламент
(ЕО) 1306/2013, ЗПЗП
и актовете по прилагането му), не е предвидено друго.
С влизане в сила на ЗИД на ЗПЗП
/ДВ бр. 2/2018г./, в чл. 1, т. 7
от ЗПЗП е въведена промяна в предмета на правната му уредба, като е
ограничено приложното му поле до мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013г. и до
конкретно изброени мерки и подмерки от ПРСР за периода 2014 – 2020г. - по чл. 21,
параграф 1, букви "а" и "б",
чл. 28,
29,
30,
31,
33
и 34 от
Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.),
доколкото в този закон не е предвидено друго за ПРСР за периода 2014 – 2020г.
Съответно в чл. 9б от ЗПЗП, за ПРСР за периода 2014 – 2020г. е предвидено, че
производствата пред управляващия орган или ДФ "Земеделие" – Разплащателна
агенция, се провеждат посредством: 1. Интегрираната система за администриране и
контрол по реда на глава трета
от ЗПЗП – за мерките и подмерките по чл. 21,
параграф 1, буква "б",
чл. 28,
29,
30,
31,
33
и 34 от
Регламент (ЕС) № 1305/2013; 2. Информационната система за управление
и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ –
за останалите мерки и подмерки 3. Интегрираната
система за администриране и контрол – по реда на наредбата за мярката по чл. 39б от
Регламент (ЕС) № 1305/2013.
В случая се касае за производство по прилагане на подмярка 6.1.
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020г.
- подпомагане по мярка по чл. 19 от Регламент
(ЕО) № 1305/2013 "Развитие на стопанството и стопанската
дейност", която съгласно параграф 1,
б. а), i, обхваща помощ при стартиране на млади земеделски стопани.
Следователно подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия", се
обхваща от разпоредбата на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП. Съгласно обаче нормата на §12,
ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от 2018г./, започналите
производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби
по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013г. и на мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020г., се довършват по
досегашния ред до изтичане на периода
на мониторинг. В този смисъл е разпоредбата на § 4 от ПЗР на
Наредба № 4/30.05.2018г. за условията и реда за изплащане,
намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова
помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2
от ЗПЗП (обн. ДВ бр. 48/08.06.2018 г.), която предвижда новата
наредба да се прилага за проектни предложения по мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2
от ЗПЗП, подадени след влизане в сила на Закона за изменение и
допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.). От доказателствата по делото се установява, че процесното производството
по подпомагане е образувано на 24.07.2015г. /с подаденото от С.Д. заявление за
подпомагане с УИН 26/06/1/0/02423 по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия"
от ПРСР за периода 2014 – 2020г. /л.111 и сл./ и съотв. се е развило по реда на
Наредба № 14/ 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6. 1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани" от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020г., издадена на основание чл. 9а от
ЗПЗП, преди влизане в сила на ЗИД на ЗПЗП (ДВ
бр. 2/2018). По аргумент от чл.13, ал.2 от сключения Договор № 26/06/1/0/02423/
19.01.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г., съфинансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, периодът на мониторинг, в който
ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда изискваните му данни, документи
и/или информация, необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите
договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти,
произтичащи от отпуснатата помощ, е 5 години и шест месеца, считано от датата
на сключването на договора т.е от 19.01.2016г. Очевидно административното
производство по издаване на обжалвания АУПДВ е образувано преди изтичането на
мониторинговия период, поради което за установяване на публични държавни
вземания е приложим досегашният ред по чл. 166, ал.
2 ДОПК във вр. с чл.27, ал.5 от ЗПЗП, а не редът по ЗУСЕСИФ, към който
препраща чл. 9б, т. 2 от
ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г.).
Противно на твърдяното от
жалбоподателя, оспореният АУПДВ е издаден при спазване на изискванията по чл. 26,
чл. 28 и чл. 34 АПК.
Изпълнени са дадените с влязло в сила
Решение № 10 от 07.02.2020г. по адм. дело № 431/ 2019г. по описа на
Административен съд – Стара Загора задължителни указания, за надлежно
уведомяване по реда на чл. 26 от АПК на ползвателя на помощна за откриването на
производство по установяване на публичното държавно вземане, като му е
предоставена възможност за подаване на възражения и представяне на
доказателства - с писмо изх.№ 01-260-6500/ 467 от 22.05.2020г., на основание
24, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от АПК, С.Д. е уведомен, че поради неподадена от
него в срок на заявка за второ плащане, ДФ „Земеделие“ открива производство по
издаване на АУПДВ за задължение в размер на 24 447.50лв, представляващо
пълния размер на полученото първо плащане по Договор за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ №26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г., както и
законната лихва върху същото от датата на извършване на нарушението –
02.08.2018г. На С.Д. е осигурена възможност да участва в развилото се
административно производство, вкл. да подаде възражение /което право
жалбоподателят е упражнил/ и да предостави доказателства за наличието на
особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване
на заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок. В хода на
производството по издаване на оспорения АУПДВ административният орган е
изпълнил задължението си служебно да установи всички факти и обстоятелства,
които са от значение за случая и да събере доказателства за тях /чл. 35
и чл. 36 от АПК/.
Обсъдено е подаденото от ползвателя на помощта писмено възражение като е
прието, че представените доказателства не доказват наличието на извънредно
обстоятелство, обуславящо освобождаването на ползвателя от възстановяване на
полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно
- дали се следват разпоредените с акта
правни последици. В случая съдът приема, че оспореният АУПДВ №
26/06/1/0/02423/2/01/04/02, с изх. № 01-260-6500/1177≠18 от 12.11.2020г.,
е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като
съображенията за това са следните:
Обжалваният
АУПДВ, с който е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор 26/06/1/0/02423
от 19.01.2016г. и съотв. по отношение на С.Д. е определено като подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50лв,
представляващо сумата на полученото първо плащане по Договор № 26/06/1/0/02423
от 19.01.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
02.08.2018г., от фактическа страна се основава на установеното неспазване от
ползвателя на помощта на разпоредбите на чл.3, ал.3 от Договор № 26/06/1/0/02423/
19.01.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и чл.34, ал.4 от
Наредба №14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
ПРСР за периода 2014 – 2020г., за подаване в срок на заявката за второ плащане
по Договора, придружена с всички изискуеми документи, съгласно Приложения №7
към Наредба №14 от 28.05.2015г. Констатираното виновно неизпълнение на
нормативно и договорно задължение от ползвателя на помощта, е възприето като
субсумиращо се в материалноправното основание по чл.38, ал.1, т.1 от Наредба
№14 от 28.05.2015г., обуславящо постановяването на отказ за получаване от ползвателя
на помощта на второто плащане по чл.10, т.2 от Наредбата и връщане на
полученото по чл.10, т.1 от Наредбата първо плащане по договора за отпускане на
финансова помощ, заедно със законната лихва.
Процедурата и правилата при
кандидатстване за второ плащане по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия"
от ПРСР за периода 2014 – 2020г., са регламентирани в чл. 34 от
Наредба № 14 от 28.05.2015г., при предвидено подаване на заявка по
образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и публикуван на електронната
страница на РА, в съответната регионална разплащателна агенция и прилагане на
всички изискуеми документи съгласно приложение № 7, като е посочено, че срокът
за подаване на заявката за второ плащане се посочва от кандидата в заявлението
за подпомагане и трябва да бъде не по-рано от 2 години и 6 месеца и не по-късно
от 4 години и 6 месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане.
Съгласно ал. 4 на чл.34 от Наредбата, ползвателите на помощта подават заявка за
второ плащане не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и в договора
за предоставяне на финансова помощ срок и не по-рано от един месец преди
изтичането му. Правната последица от неизпълнението на задължението за подаване
на заявка за второ пращане в нормативно установения срок, е регламентирана в чл. 38, ал.
1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г., съгласно която разпоредба ползвателят
на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2 от Наредбата и
дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 от Наредбата първо плащане по
договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към
него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за
второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение № 7
документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, или
не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл. 36, ал.
2. В този смисъл е и уговореното между страните в чл. 9, ал. 1 от Договор №
26/06/1/0/02423/ 19.01.2016 г. Съответно в чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от
28.05.2015 г. е регламентирано, че Разплащателна агенция при Държавен фонд
„Земеделие“ има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по
договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва
върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не
изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или
уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на
пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от сключения между Държавен фонд „Земеделие“ и
ползвателя С.В.Д. Договор № 26/06/1/0/02423/ 19.01.2016г. за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г.,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, заявката
за второ плащане се подава в срок до 01.08.2018г. (посоченият в заявлението за
подпомагане срок за това - най-рано 2г. и 6м. и най-късно 4г. и 6м. от датата
на подаване на заявлението за подпомагане), но не по-рано от 1 месец преди
изтичането на срока по чл. 6, ал. 1 от договора, като в чл. 6, ал. 1 от
договора е предвидено, че ползвателят се задължава да изпълни представения от
него и одобрен бизнес план в периода от сключване на този договор до 01.08.2018г.
От фактическа страна не е спорно по
делото, че в нормативно регламентирания срок по чл.34, ал.4 от Наредба № 14 от
28.05.2015г., съответно в договорно определения в чл.3, ал.3 във вр. с чл.6,
ал.1 от Договор № 26/06/1/0/02423/ срок /до 01.08.2018г./, жалбоподателят С.Д.
не е подал заявление за извършване на второ плащане, което съставлява
неизпълнение на нормативно и договорно задължение, обвързано с правните
последици на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14/ 28.05.2015г. -
ползвателят на помощта няма право да получи второ плащане по чл. 10, т. 2 и
дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора.
Задълженото лице не отрича факта на неподаване в срок на
заявление за извършване на второ плащане, но поддържа, че това е станало по
причини, за които няма вина. Излага съображения, че една страна неоснователно с
Уведомително писмо за отказ да се сключи анекс/съгласува промяна
изх.№02-260-6500-4446#11 от 17.09.2018г. на Директора на ОД – Хасково на ДФЗ,
не е уважено направеното от С.Д. искане
за промяна по Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г., от гл.т на крайната
дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана - от 01.08.2018г.
на 01.08.2019г., а от друга страна че са били налице особени непредвидени
обстоятелства, довели до обективна възможност за подаване на заявка за плащане
в договорно и нормативно определения
срок.
Действително от доказателствата по делото се установява, че на 01.08.2018г.
/т.е на датата, на която е изтичал срокът по чл.34, ал.4 от Наредба № 14 от
28.05.2015г. във вр. с чл.3, ал.3 във вр. с чл.6, ал.1 от Договор № 26/06/1/0/02423
от 19.01.2016г./, С.Д. е подал до Директора на ОД – Хасково на ДФЗ
Искане/Уведомление вх. № 02-260-6500/ 4446 от 02.08.2018г. за промяна на Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г., относно
крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана - от
01.08.2018г. на 01.08.2019г., към което искане са приложени болничен лист,
епикриза и копие от амбулаторна карта. С уведомително писмо за отказ да се
сключи анекс/съгласува промяна изх.№02-260-6500-4446#11 от 17.09.2018г.,
издадено от Директора на ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“, С.Д. е уведомен, че на
основание чл.40, ал.2 от Наредба №14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020г., не се допуска изменение и/или допълнение на договора за
отпускане на финансова помощ. Очевидно е, че искането за промяна на договора не
е било направено в срока по чл.40, ал.2 от Наредба №14 от 28.05.2015г. /не
по-късно от четири месеца преди изтичане на срока по чл. 11
от Наредбата – в конкретния случай не по-късно от четири месеца от определения
в договора срок за изпълнение на бизнес плана в съответствие със заложената в
бизнес плана крайна дата на периода за проверка – 01.08.2018г./, съотв. в
срока, определен в чл.21, ал.3 във вр. с чл.6, ал.1 от Договор №
26/06/3/0/02423 от 19.01.2016г. В този смисъл възраженията на жалбоподателя за
неоснователен отказ от страна на ДФ „Земеделие“ да бъде изменен договора за отпускане
на финансова помощ от гл.т на определения срок за изпълнение на бизнес плана,
съотв. на крайната дата на периода за проверка, са абсолютно необосновани.
По отношение на второто възражение на жалбоподателя – за наличието на
особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна възможност за подаване
на заявка за второ плащане в договорно и нормативно определения срок:
В разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. е предвидено,
че при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни
обстоятелства, ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора
за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане по
чл. 10, т. 2., като ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен писмено
да уведоми РА за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства и
да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата,
на която е в състояние да го направи /чл.38, ал.5 от Наредбата/.
Съгласно § 1, т. 15 от ДР на Наредба №
14 от 28.05.2015г., „непреодолима сила и извънредни обстоятелства" са
обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013г. Съответно
съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013г., за целите на
финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила"
и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в
следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална
нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало
сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на
стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала
съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на
бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от
стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на
подаване на заявлението.
В случая, въпреки дадените с писмо
изх.№ 01-260-6500/ 467 от 22.05.2020г. на Директора на ОД – Хасково на ДФ
„Земеделие“ за откриване на производството по издаване на АУПДВ, указания на С.Д.
за представяне на доказателства, удостоверяващи наличие на особени непредвидени
обстоятелства, довели до обективна възможност за подаване на заявка за второ плащане
в договорно и нормативно определения
срок, жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства, установяващи наличието на обстоятелства с характер на
извънредни такива по смисъла на чл. 2 параграф 2 от Регламент (ЕС) №
1306/2013г. във вр. с § 1, т. 15 от
ДР на Наредба № 14 от 28.05.2015г. Представените копия на 2 бр.
болнични листи за временна неработоспособност за периодите от 23.07.2018г. до 12.08.2019г.
и от 13.08.2018г. до 01.09.2018г.; на епикриза
след проведено болнично лечение в периода 23.07.2018г. – 28.07.2018г. и амбулаторна
карта, не обуславят съществуването на дългосрочна професионална
нетрудоспособност към момента на изтичане на срока за подаване на заявката за
второ плащане по договора, като изключващо отговорността обстоятелство - временната
неработоспособност като понятие не попада в легалната дефиниция за
"непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства", което да
обуслови приложението на чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. Отделно от това
съгласно правилото на чл. 22, ал. 2
от посочената Наредба, допуска се заявката за второ плащане и
съпътстващите я документи да бъде подадена от упълномощен представител на
ползвателя на помощта, когато за него е настъпила временна неработоспособност,
налагаща болничен престой, поради: общо заболяване, злополука, професионална
болест, лечение в чужбина, санаторно-курортно лечение, карантина, гледане на
болен или на карантиниран член от семейството и т.н, като временната
неработоспособност се удостоверява с болничен лист, представен в РА до три дни
след датата на издаването му. В този смисъл нормативно е обезпечена
възможността ползвателят да изпълни задължението си чрез упълномощен
представител, когато поради престой в болнично заведение е в обективна
невъзможност да изпълни лично задължението си за подаване на заявката за второ
плащане. Следва да се отбележи, че с нормата на чл. 22, ал. 2
от Наредба № 14 от 28.05.2015г. е предвидено изключение от принципа
за лично действие, а не удължаване на срока за подаване на заявката за второ
плащане. Съответно правилото на чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. регламентира „извънредните
обстоятелства" единствено като основание за отпадане на задължението за
възстановяване на получената безвъзмездна помощ т.е липсва нормативно
предвидена възможност за редовно подаване на заявката за второ плащане след
договорения между страните срок, нито в условията на обективни пречки, нито при
„извънредни обстоятелства".
С оглед на гореизложеното съдът приема, че представените от оспорващия
документи не доказват наличието на извънредно обстоятелство по см. на § 1, т. 15 от
ДР на Наредба № 14 от 28.05.2015г., наличието на което да освободи
ползвателя от отговорността за възстановяване на полученото първо плащане
заедно със законната лихва към него, поради неизпълнение на задължението за подаване
на заявка за второ плащане в нормативно и договорно определения срок.
Неизпълнението на нормативно
установеното в чл. 34, ал. 4
във връзка с ал. 1 от
Наредба № 14/28.05.2015г. задължение за подаване на заявка за второ
плащане, в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, съставлява
регламентирания с чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба №
14/28.05.2015г. правоизключващ юридически факт за правото на ползвателя
да получи второ плащане по договора и правопораждащ за задължението му да върне
полученото първо плащане, респ. за кореспондиращото право на ДФЗ – РА по чл.45,
т.6 от Наредба №
14/28.05.2015г. да изиска от ползвателя връщане на всички получени
по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва
върху тях, дължима за период, посочен в договора.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че при липсата на влязъл в
сила административен акт, установяващ по несъмнен начин наличието на недължимо получени
суми по някоя от схемите за плащане или по проекти, финансирани от европейските
фондове и от държавния бюджет, не е налице нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка за издаването на АУПДВ при упражняване на
правомощията на ДФ „Земеделие" - РА по чл.27, ал.5 от ЗПЗП. По аргумент от
чл. 27, ал.5 във вр. с ал.7 от ЗПЗП, публични държавни вземания са и вземанията,
които възникват въз основа на административен договор, като дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. На първо място
следва да се отбележи, че възникването
на публичното държавно вземане в полза на ДФ „Земеделие“ – РА при прилагането на
чл.38, ал.1, т.1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. за връщане на полученото от
ползвателя първо плащане, не и обвързано с изискване за издаване на предхождащ
АУПДВ административен акт. На следващо място сключеният между
Държавен фонд „Земеделие“ и С.В.Д. Договор № 26/06/1/0/02423/ 19.01.2016г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
ПРСР за периода 2014 – 2020г., по своята правна същност представлява
административен договор. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, при неточно или
непълно изпълнение от ползвателя на условие или задължение по този договор, или
при наличие на основание в действащ нормативен акт или акт на правото на
Европейския съюз, Фондът прилага съответните правила, предвидени в този договор
и приложим нормативен акт за отказване на заявената за изплащане помощ,
съответно за изискуемост на изплатените суми от помощта. В чл. 9, ал. 1 от
Договора е предвидено, че ползвателят на помощта няма право да получи второто
плащане по чл. 3, ал.2, т.2 и дължи връщане на полученото първо плащане по чл.
3, ал.2, т.1 от договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, когато
не е подал заявка за второ плащане, като съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 от
Договора, договорът се прекратява едностранно без предизвестие при виновно
неизпълнение на което и да е нормативно или договорно задължение от страна на
ползвателя. В този смисъл вземането на Държавен фонд „Земеделие“ – РА, обусловено
от неизпълненото от ползвателя С.Д. нормативно задължение по чл.34, ал.4 от
Наредба №14 от 28.05.2015г. и договорно задължение чл.3, ал.3 от Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г., възниква въз
основа на сключения административен договор – при прилагането на чл.2, ал.2 във
вр. с чл.9, ал.1, т.1 от Договор № 26/06/1/0/02423/ 19.01.2016г. и чл.38, ал.1,
т.1 и чл.45, т. 6 от
Наредба № 14 от 28.05.2015г., като дължимостта на подлежащите на
възстановяване получени средства за подпомагане, финансирани по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014–2020г., подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, се установява именно с
издаването на АУАПВ по реда на ДОПК.
С оглед на гореизложеното обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон решаващият административен орган е приел, че на
основание чл.38, ал.1, т.1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г., чл.9, ал.1, т.1 и
чл.17, ал.1 във вр. с чл.3, ал.3 от Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г., се
следва да бъде отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор 26/06/1/0/02423
от 19.01.2016г. и на основание чл.24, ал.2, т.4 същият да бъде прекратен, като
по отношение на С.В.Д. с оспорения АУПДВ се определи като подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50лв.,
представляващо сумата на полученото
първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на неизпълнението т.е от 02.08.2018г.
Обжалваният АУПДВ е постановен и в
съответствие с целта на правната регламентация по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. - да се
възстанови заплатената сума, която ползвателят е получил на отпаднало правно
основание, поради констатираното неизпълнение на нормативно и договорно
установено задължение, при което единствената законосъобразна възможност за
органа е да откаже финансовата подкрепа и да установи размера на подлежащото на
възстановяване публично държавно вземане. Отговорността за неизпълнение на
задълженията по договора, е предвидена както в действащ подзаконов нормативен
акт, така и в самия договор, който жалбоподателят Д. се е задължил да спазва.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че оспореният Акт за установяване на публично
държавно вземане № 26/06/1/0/02423/2/01/04/02, с изх. №
01-260-6500/1177≠18 от 12.11.2020г., издаден от Директора на Областна
дирекция - Хасково на Държавен фонд „Земеделие“, е законосъобразен - издаден е
от компетентен административен орган и в предвидената от закона форма;
постановен е в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, при
спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на
закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
С оглед
изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя С.Д. следва да бъде
възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна
защита на административния орган, определено в минимален размер на 100лв.,
съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Д. ***, ЕГН **********, против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 26/06/1/0/02423/2/01/04/02, с изх. №
01-260-6500/1177≠18 от 12.11.2020г., издаден от Директора на Областна
дирекция - Хасково на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказана изцяло
одобрената финансова помощ по Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г. и
договорът е прекратен, като на С.В.Д. е определено като подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева, ведно
със законната лихва, считано от 02.08.2018г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА
С.В.Д. ***, ЕГН **********, да
заплати на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София сумата от 100 /сто/
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.