О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
гр. Враца, 14.12.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, троен касационен състав,
в закрито заседание на 14.12.2023 г. /четиринадесети декември, две хиляди
двадесет и трета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното
от съдия ГЕОРГИЕВ Чкад № 664 по описа на АдмС – Враца
за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/.
Образувано
по ЧАСТНА КАСАЦИОННА ЖАЛБА вх. № 3097/12.10.2023г. от ** В.П.М.,*** , против
Разпореждане /Определение/ № 563/29.09.2023 г., постановено по адм. дело № 432/2023 г. по описа на АдмС –
Враца, с което е оставена без разглеждане исковата му молба с вх. № 2379/21.07.2023
г. и е прекратено производството по делото.
В
частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното
разпореждане и се иска неговата отмяна.
Настоящият
троен касационен състав на Административен съд – Враца, като прецени
допустимостта и основателността на настоящата жалба, доводите на касационния
жалбоподател, както и след служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидност,
допустимост и съответствие на обжалвания акт със закона, въз основа на
установените факти, приема следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и е процесуално ДОПУСТИМА.
За оспорения съдебен акт ** М. е уведомен на 03.10.2023г., а жалбата е подадена
на 05.10.2023г. по пощата. С Определение от 05.12.2023г. по искане на ** В.М.
същия е освободен от внасяне на д.т. по частна жалба вх. № 3097/12.10.2023г.
С обжалваното Определение № 563 от 29.09.2023
г., постановено по адм. дело № 432/2023
г. по описа на АдмС – Враца е оставена без разглеждане искова молба от ** М. с
вх. № 2379/21.07.2023 г. и е прекратено производството по делото. За да
достигне до този резултат решаващият първоинстанционен състав на АдмС Враца е
приел, че частният жалбоподател не е отстранил нередовностите по депозираната
от него искова молба, тъй като не е изпълнил дадените му указания с
Разпореждането от 08.08.2023 г., което е получил лично на 12.08.2023г. и в
указания с него 7 дневен срок, който е изтекъл към датата на произнасяне,
поради което е налице основание по чл. 158, ал. 3 от АПК
за прекратяване на производството по делото.
Приел
е също, че с постъпилата молба от 16.08.2023г., с която е представен документ
за внесена д.т. от 10 лв. и направени уточнения, не са изпълнени указанията на
съда дадени с разпореждането от
08.08.2023г.
Обжалваното
Определение № 563 от 29.09.2023 г., постановено по адм. дело № 432/2023 г. е валидно, допустимо и
правилно.
В закрито
заседание на 08.08.2023 г. при извършена проверка за редовността и
допустимостта на исковата молба с вх. № 2379/21.07.2023 г. на основанията по
чл. 149-151 от АПК, съдът е констатирал, че същата е неясна и неразбираема,
като в нея не са определени предметът и пределите на търсената защита, а от
съдържанието ѝ не може да се определи с какво искане е сезиран съда и
какъв вид производство се иска да бъде образувано.
С разпореждане
от същата дата – 08.08.2023 г. делото е оставено без движение и на
жалбоподателя е указано в 7-дневен срок от уведомяването в писмена молба с
препис за ответната/ответните страни да посочи: 1. В какво точно се състои искането му до съда; 2. Да посочи ясно и конкретно
действията на специализирания орган, с които лицето смята, че е нарушена
разпоредбата на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС; 3.
Кой е неговият автор (административен орган или орган по изпълнението); 4. Какви са неговите пороци; 5. Да внесе по сметка на АдмС-Враца
д.т. в размер на 10,00 лева и представи вносната бележка в деловодството на
съда.
На
същия изрично е указано, че при неизпълнение на указанията в срок
производството по делото ще бъде прекратено.
Съобщението
ведно с препис от разпореждането е получено лично от ** М. на 12.08.2023 г., видно от
отбелязването върху разписката на съобщението, поради което указания в разпореждането
срок е изтекъл на 19.08.2023 г., като е изпълнено единствено указанието за
заплащане на държавна такса. В този срок не са постъпвали никакви уточнения по
дадените в останалите четири пункта от разпореждането указания, подробно
описани по-горе. На 16.08.2023 г. от ** М. е постъпила молба в които се сочи,
че са по адм. дело № 432/2023 г., но същите са отново неясни и неразбираеми и
не може да се приеме, че изпълняват по някакъв начин дадените указания.
Производството по адм.д. № 432/23г. на АдмС Враца е
образувано по искова молба вх.№ 2379/21.07.2023г. на ** М., срещу ГД
„Изпълнение на наказанията“ гр. София за сумата от 500 лева, представляваща
неимуществени вреди, причинени му при нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
В
молбата от 16.08.2023г. се твърди от ** М., че претенцията е насочена по
чл.250, ал.1 от АПК към ГДИН гр.София срещу неоснователни действия и сочи
издадени от ГДИН 6 броя административни акта в периода от 14.11.2022г. до
23.07.2023г., като цитира хаотично и неразбираемо различни разпоредби от закони,
наредби и правилници, които необвързва със сочените индивидуални
административни акта.
Правилно първоинстанционния съд е отбелязал, че съгласно чл. 250, ал. 1 от АПК всеки, който има правен
интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от адм. орган или
длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.
Производството по реда на чл. 250, ал. 1
от АПК е за защита срещу всякакви
фактически действия, които не се извършват в изпълнение на административни
актове или не произтичат пряко от закона. Следователно, за да бъде допустимо
искането по чл. 250 от АПК, трябва да са налице две кумулативно дадени от
закона предпоставки: правен интерес от съдебна защита и фактическите действия, които да не се извършват в изпълнение на
административни актове или на закон.
В случая ** В.М. в молбата от 16.08.2023г. не сочи
какви са фактическите действия, които не се извършват в изпълнение на административни
актове или не произтичат пряко от закона, които иска да бъдат прекратени и не
обосновава правен интерес. По отношение на цитираните в молбата административни
актове молителя
не посочва техните пороци и в частност с какво засягат
правата му, липсва и уточнение защо счита актовете за незаконосъобразни, както
и няма отправено искане към съда за произнасяне в определен смисъл, както
правилно е отбелязал състава на съда.
Съдебното
производство по реда на АПК започва по искане на заинтересовано лице – чл.126
от АПК. В това се изразява принципът на диспо-зитивно начало за иницииране на
съдебното административно производство. Съдът не може да тълкува волята на
оспорващия и служебно да определя предметът на оспорването. Задължението за
индивидуализиране на оспорения адм. акт, респ. предмета на делото, е задължение
на оспорващия, а не на съда, който дължи произнасяне само по конкретизиран
предмет на оспорването.
Налице
е пълна неясното, какво производство иска да инициира молителят, съответно – компетентен
ли е АдмС – Враца да се произнесе по него. Нередовната искова молба не може да обезпечи
развитието на съдебен контрол за законосъобразност.
При условие, че правото на оспорване
не е упражнено в предвидената форма, е налице процесуална пречка за
допустимостта на съдебно-административното производство.
На
молителя ** В.М. не е ограничен достъпът до правосъдие, тъй като в изпълнение
на правомощията си по чл. 158, ал. 1 от АПК, съдът му е предоставил възможност
да отстрани подробно описаните в разпореждането нередовности, от която
възможност той не се е възползвал.
При
неизпълнение на изискванията по чл. 150, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от АПК, съдът е в
обективна невъзможност да се произнесе по исковата молба, поради което правилно
и в съответствие с разпоредбата на чл. 158, ал. 3 от АПК с оспореното в настоящото
производство Определение № 563 от 29.09.2023 г., постановено по адм. дело № 432/2023 г. на АдмС Враца, я е
оставил без разглеждане и производството по делото е прекратено.
Настоящият състав счете, че обжалваното определение е правилно. Не са
налице релевираните основания за отмяна.
Неоснователни са доводите за незаконосъобразност на съдебният акт.
С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното определение
е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът намира да отбележи, че вида на оспорения акт е ОПРЕДЕЛЕНИЕ, а не
разпореждане, както е и посочено в диспозитива на съдебния акт. Посоченото на
първата страница на акта „Разпореждане“ не променя вида на акта и не се
отразява на неговата валидност, допустимост и правилност.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, троен касационен състав на Административен
съд - Враца,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 563 от 29.09.2023 г., постановено
по адм. дело № 432/2023 г. по описа на
АдмС – Враца, с което е оставена без разглеждане искова молба от ** В.М. с вх. № 2379/ 21.07.2023
г. и е прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
На основание чл.138
от АПК на страната да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.