Решение по дело №172/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Й.-А. С. С., [ЕГН], с адрес гр.Сливен, [жк], вх...., ап. ..., конкретизирана в о.с.з срещу Решение № 1012-19-9#1 от 27.02.2024 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен. С обжалваното решение е отхвърлена подадената от Й.-А. С. С. жалба против разпореждане № 2112-19-611#1 от 20.12.2023 г., издадено от ръководител ПО, с което на основание чл. 74, ал. 3 от КСО му е отказано отпускане на пенсия за и. поради о. з., като неоснователна. В жалбата се твърди, че посоченото разпореждане е незаконосъобразно и необосновано, тъй като към датата на и. лицето е на възраст п... навършени години, поради което не може и не се изисква към този момент да има поне един ден или една година, действителен осигурителен стаж. Моли съда да отмени оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Моли за отмяна на решението, като сочи, че неправомерно се изисква да има трудов стаж, като се има предвид, че ТЕЛК-овото решение е от дата, когато е бил на ...-...години и е нямал възможност да придобие трудов стаж.

Административният орган - Директорът на Териториално поделение на НОИ - Сливен, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Заявява, че от приложеното в административната преписка ЕР № 91865 от заседание 71 от 12.04.2023 г. се установява, че ТЕЛК е определила на жалбоподателя дата на и. 31.12.2020 г., а на оспорващия е зачетен осигурителен стаж от 02.07.2023 г. до 09.07.2023 г., включително. Следователно, той няма осигурителен стаж придобит до датата на и. и за него не е приложима разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 1 от КСО. Приложимата разпоредба е чл. 74, ал. 3 от КСО, според която лицата с вродени, както и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за и., поради о. з. при една година действителен осигурителен стаж. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна.

Административен съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на оспорения пред Директора на ТП на НОИ гр.Сливен административен акт е започнало на 20.09.2023 г., когато с вх. № 2112-19-611 от същата дата Й.-А. С. С., със съгласието на Д. Г. С. – м., е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за и. поради о. з.. Към подаденото заявление е приложено копие на експертно решение № 91865 от заседание № 71 с дата 12.04.2023 г., с което ТЕЛК по общи заболявания - Сливен е определил 50 % трайно намалена работоспособност, с дата на и. 31.12.2020 г. и срок на и. 01.04.2024 г. В заявлението (обр. УП-1) молителят е записал "нямам положен трудов стаж". В хода на извършените служебни проверки - справки в Регистъра на осигурените лица и Регистър трудови договори, било установено, че оспорващият има качество на осигурено лице за периода 02.07.2023 г. - 09.07.2023 г. включително. Осигурителят „ОКС - ПИ“ ООД [населено място] е подал информация, че той работи 7 часа при 8 часа законоустановено работно време.

С разпореждане № 2112-19-611#1 от 20.12.2023 г. на основание чл. 74, ал. 3 от КСО ръководителят "ПО" при ТП – Сливен на НОИ отказал да отпусне на Й.-А. С. С. лична пенсия за и. поради о. з.. Основание за отказа е неизпълненото изискване за наличие на една година действителен осигурителен стаж.

Разпореждането е съобщено лично на заявителя на 18.01.2024 г. В срока и по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО той го е обжалвал по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Сливен, като идентично с жалбата пред съда е поддържал, че към датата на и. е на п... навършени години, в н., д. в. и не може и не се изисква към този момент да има поне един ден или една година, действителен осигурителен стаж. Моли разпореждането, с което му е отказана пенсия да бъде отменено.

С оспореното решение № 1012-19-9#1 от 27.02.2024 г. решаващият административен орган е обсъдил наличните доказателства по преписката, като за яснота е посочил, че от пенсионното досие на Й.-А. С. С. се установява, че на 29.10.2021 г. той е подал за първи път заявление вх.№2177-19-56 от същата дата, за да му бъде отпусната социална пенсия за и.. Към заявлението е приложено експертно решение № 90848 от заседание № 61 от 18.03.2021 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Иван Селимински - Сливен“ АД, гр. Сливен, с което на оспорващият е определен продент трайно намалена работоспособност 80%, с дата на и. 31.12.2020 г. и срок на и. 01.03.2023 г. По заявлението ръководител ПО се е произнесъл с разпореждане № ********** (№l/прот.№N03451) от 01.12.2021 г., с което е отпуснал на жалбоподателя, считано от 04.10.2021 г. социална пенсия за и. по чл. 90а, ал. 1 от КСО. Оспорващият се е преосвидетелствал и ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Д-р Иван Селимински - Сливен“ с експертно решение № 91865 от заседание № 71 от 12.04.2023 г. му е определил процент трайно намалена работоспособност 50%, с датата на и. 31.12.2020 г. и срок на и. 01.04.2024 г. Определената на жалбоподателя трайно намалена работоспособност след извършеното преосвидетелстване е 50 % т.е. под 71 %, поради което с разпореждане №********** (№1/прот.№Р03031) от 22.05.2023 г. правилно и законосъобразно е прекратена социалната му пенсия за и., считано от 02.03.2023 г.

На 20.09.2023 г. И.-А. С. С., със съгласието на своята м. Д. Г. С., подава заявление вх. №2112-19-611, за да му бъде отпусната лична пенсия за и. поради о. з.. Към заявлението е приложено горепосоченото експертно решение № 91865 от заседание № 71 от 12.04.2023 г., с което му е определен процент трайно намалена работоспособност 50%, дата на и. 31.12.2020 г. и срок на и. 01.04.2024 г. Експертното решение не е обжалвано и е влязло в сила, а в заявлението е посочено, че жалбоподателя „няма положен трудов стаж“. Независимо от посоченото в заявлението са извършени справки в Регистъра на осигурените лица и Регистър трудови договори. Установено е, че оспорващият има качество на осигурено лице за периода 02.07.2023 г. - 09.07.2023 г. включително. Осигурителят „ОКС - ПИ“ ООД [населено място] е подал информация, че той работи 7 часа при 8 часа законоустановено работно време.От изложеното е установено, че към 20.09.2023 г. - датата, на която е подал заявление, жалбоподателят е навършил ...години, ...месеца и ...дни, а към датата на и. (31.12.2020 г.) е навършил ...години, ...месеца и ...дни, а не както се твърди в жалбата, че е на ... навършени години.

Директорът на ТП на НОИ – Сливен приел, че: с експертно решение № 91865 от заседание №71 от 12.04.2023 г. ТЕЛК е определила на жалбоподателя дата на и. 31.12.2020 г., а на него му е зачетен осигурителен стаж от 02.07.2023 г. до 09.07.2023 г. вкл.; следователно той няма осигурителен стаж, придобит до датата на и. и за него не е приложима хипотезата на чл. 74, ал. 1, т. 1 от КСО, според която осигурените придобиват право на пенсия за и. поради о. з., ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на и., както следва : до 20-годишната си възраст, независимо от продължителността на осигурителния им стаж; в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КСО, съгласно която лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за и. поради о. з. при една година действителен осигурителен стаж. Посочено е че, "действителен стаж", съгласно § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социалното осигуряване, е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В случая Й.-А. С. С. има зачетен осигурителен стаж от 7 дни и не отговаря на едно от условията на чл. 74, ал. 3 от КСО за придобит една година действителен осигурителен стаж, поради което следва да се откаже отпускане на лична пенсия за и. поради о. з.. Посочено е, че лицето отговаря на изискването за процент трайно намалена работоспособност - 50%, но не отговаря на условието за изискуем осигурителен стаж, за да бъде отпусната исканата лична пенсия за и. поради о. з., поради което правилно е постановено разпореждане, с което на основание чл. 74, ал. 3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за и. поради о. з. на Й.-А. С. С..

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 11.03.2024 г., жалбата е изпратена по пощата на 25.03.2024 г.

По делото е приобщена в пълнота административната преписка по издаването на оспорения административен акт.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена от събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, и против подлежащ на оспорване пред съда индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от директора на ТП-Сливен на НОИ, чиято компетентност произтича от чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "а" от КСО. Според цитирания текст пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ за отпускане на пенсия, какъвто е настоящият. По реда на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се е произнесъл по жалбата на Й.-А. С. против Разпореждането от 20.12.2023 г. с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването й. С оглед горното съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган.

Индивидуалният административен акт е издаден в предвидената с чл. 117, ал. 5 от КСО вр. чл. 59 от АПК форма, като съдържа посочените в ал. 2 от последния реквизити – наименование на органа и на акта, адресат, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, указания относно органа и срока за обжалване, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с посочване на длъжността.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното решение на основание чл. 168 вр. чл. 146 от АПК съдът намира, че в хода на производството във фазата му пред административния орган не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила като самостоятелни отменителни основания. Решението е произнесено след надлежно сезиране, като са обсъдени доводите на оспорващия и доказателствата в преписката.

При издаването му е приложен правилно и материалния закон. Между страните по делото няма спор по фактите: жалбоподателят Й.-А. С. е лице с трайно намалена работоспособност – 50%, и. преди навършване на ...-годишна възраст, с начална дата 31.12.2020 г., определена с влязло в сила експертно решения на ТЕЛК и към тази дата няма никакъв осигурителен стаж.

Спорния въпрос в настоящото производство е дали жалбоподателят отговаря на изискванията по чл. 74, ал. 1, т. 1 от КСО за отпускане на лична пенсия за и. поради о. з., съотв. дали отговаря на изискванията по чл. 74, ал. 3 от КСО, обсъдена от решаващия административен орган, т. е. спорът между страните е изцяло правен. Тук следва да бъде посочено, че спрямо Й.-А. С. е безспорен субективният елемент, изразяващ се в намалена до 50% работоспособност, спорен е само обективният такъв – въпросът дали за да получи лична пенсия за и. изобщо му е необходим осигурителен стаж. Настоящият състав намира, че отговорът на този въпрос е положителен.

Според чл. 74, ал. 1, т. 1 от КСО, осигурените придобиват право на пенсия за и. поради о. з., ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на и., а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94, както следва: до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж. Безспорно жалбоподателят е и. с 50% намалена работоспособност преди навършване на ....-годишна възраст, поради което за да получи лична пенсия той трябва да има осигурителен стаж – без значение с каква продължителност – до датата на и. 31.12.2020 г. От граматическото тълкуване на текста "независимо от продължителността на осигурителния стаж" е ясно и без автентично тълкуване, че безусловно и категорично такъв стаж се изисква, поради което е добавено и относимото към съществителното "стаж" пояснение "независимо от продължителността му". В противен случай законодателят би посочил ясно и недвусмислено, че за лица, загубили работоспособността си преди навършване на ....-годишна възраст, осигурителен стаж не се изисква. Въз основа на приобщените в хода на съдебното дирене писмени доказателства е безспорно, че към 31.12.2020 г. Й.-А. С. няма никакъв осигурителен стаж, поради което законосъобразно решаващият административен орган е приел, че жалбоподателят няма право на лична пенсия за и. по този ред.

Хипотезата на чл. 74, ал. 3 от КСО има предвид лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за и. поради о. з. при една година действителен осигурителен стаж, т.е. които са и. преди постъпване на работа. След като датата на и. 31.12.2020 г. предхожда датата на постъпване на работа /жалбоподателят има зачетен осигурителен стаж от 7 дни от 02.07.2023 г. до 09.07.2023 г. вкл./, то лицето попада в приложното поле на чл. 74, ал.3 от КСО и ще придобие право на пенсия при една година действителен осигурителен стаж.

С оглед датата на и. жалбоподателят е лице с придобито т. у. преди постъпване на работа, т. е. спрямо него е изпълнено първото от изискуемите с текста условия. Но не е изпълнено второто условиe – за една година действителен осигурителен стаж по см. § 1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО.

Като е съобразил, че Й.-А. С. не отговаря и на условията по чл. 74, ал. 3 от КСО за получаване на лична пенсия за и., решаващият орган е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон, и то действайки в условията на обвързана компетентност. Именно поради това обжалваното решение на директора на ТП – Сливен на НОИ е съобразено и с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, поради което досежно същото не е налице и отменителното основание по цитирания текст.

От гореизложеното е видно, че административния орган е приложил правилно материалния закон, поради което оспорения административен акт е законосъобразен, а жалбата неоснователна. Ето защо същата следва да бъде отхвърлена.

Искания за присъждане на разноски не са направени.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.-А. С. С., [ЕГН], с адрес гр.Сливен, [жк], вх...., ап. ..., срещу Решение № 1012-19-9#1 от 27.02.2024 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Сливен, с което е отхвърлена жалба вх. №1012-19-9 от 06.02.2024 г. против разпореждане № 2112-19-611#1 от 20.12.2023 г., издадено от ръководител ПО, с което на основание чл. 74, ал. 3 от КСО му е отказано отпускане на пенсия за и. поради о. з..

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.