Решение по дело №152/2022 на Административен съд - Силистра

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 42

 

гр. Силистра, 22.05.2023 г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н А     Н  А  Р  О  Д   А

 

Административен съд гр.Силистра, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав – съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева разгледа докладваното от съдията АД № 152 / 2022 г. по описа на Административен съд Силистра, и, за да се произнесе, взе предвид следното

 

Съдебното производство е образувано по жалба на П.Д.Н. *** против решение на директора на ТП на НОИ –Силистра № 2153-18-1 от 30.08.2022 г., с което е потвърдено Разпореждане № 2113-18-286#11 от 28.07.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Силистра, с което разпореждане е отказано да бъде уважено заявлението на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 68, ал. 1-3 и чл. 9а, ал. 2 от КСО.

Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за нарушаване на материалния закон. Счита се, че жалбоподателят в периода от 1980 г. до 1997 г. е полагал труд, който е втора категория, тъй като е осъществявал строително-ремонтна дейност в различни образувания на бившо държавно предприятие ПЖК “Родопи“ (промишлено-животински комплекс), като конкретно визира „Кремонини“ АД. Позовава се на писмени доказателства-издадените УП-3 от АД „Кремонини“, в които е посочено, че положеният труд е от втора категория. Основава доводите си и на констатациите на административния орган в оспореното решение, че за процесния период е прието, че дейността му е „монтажник в ремонтна база „Янко Забунов“ към свинекомплекс. Привежда доводи и от обстоятелствата, изнесени чрез съдебно-икономическата експертиза и от събраните по делото гласни такива. В съдебно заседание се представлява от адв. П.И., който представя и писмени бележки по делото. Моли жалбата да бъде уважена с присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, чрез главен юрисконсулт Н., оспорва жалбата и развива съображения за недостатъчна доказаност на правно-значимите факти, поддържани от жалбоподателя. Претендира за отхвърляне на оспорването и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Промишлено-животински комплекс (ПЖК) “Родопи“-Силистра е бил държавно образувание, създадено в периода преди 1980 г., занимаващо се с отглеждане на свине. Разполагал е със свинебази в различни района на област Силистра, към които е имало и ремонтни работилници за извършване на строително-ремонтни дейности, обслужващи целогодишно дейността на свинекомплекса, като част от тях са тези в с.Черногор, с.Ножарево и други.

Според показанията на свидетеля И. С.-колега на жалбоподателя, от 1980 г. до 1997 г. П.Н. е работил към Промишлено-животинско предприятие или свинекомплекс “Родопи“, респ. производните му - в ремонтна работилница(ДЗС) „Янко Забунов“ в с.Черногор, в цех „Подготовка за строителство“. В този цех се правели заготовки за свинекомплекса - хранилки за прасета и др. Това предприятие е имало поне пет бази в различни села в област Силистра. – в с. Нова Черна, с. Черногор, с. Ножарево, с. Черник, с. Ситово и др. През 1996 г. са станали промени, свинекомплексът се е реорганизирал, създали се други правно-организационни образувания. Към 1980 г. жалбоподателят е работел в различни изнесени цехове към това предприятие. Правел е хранилки за свине, редлери (машини, които доставят храната от циклона (силоз за храна за свине) и др. Тези машини е следвало да се монтират, която дейност е изпълнявана от ремонтната работилница,към която е работел жалбоподателят. В обхвата на предмета на дейност на ремонтната работилница е било и изграждане на силози за съхранение на храна за свинете ,веранди и др. За тази цел строително-ремонтните работи са съставлявали: изграждане и на съответни строителни обекти с прилежащата им инфраструктура - изкопаване на основите на строителните обекти-силози, веранди и др.обслужващи съоръжения. Периодично тези обекти и подобекти са били ремонтирани, респ.поддържани. Заготовката се е правела и в ремонтната работилници в с. Черногор, база „Янко Забунов“. Жалбоподателят е изпълнявал дейност и като заварчик, притежавайки правоспособност за това. П.Н. е работил в ПЖП „Родопа“ от 1980 г. до 1996 г., докато предприятието се е ликвидирало.

В същия смисъл са и показанията на свидетеля Р. К. В.. Работещите в ремонтната работилница са се занимавали с изграждане и усъвършенстване на процеса за отглеждане на прасета. П.Н. е заварявал заготовките, представляващи: хранилки за ярма за прасетата, водопроводни системи, транспортни системи за доставяне на храната от циклон, представляващ балон, който се е зареждал от специализиран автомобил за превоз на фураж и др. Всичко това се е сглобявало. Правел е и врати, прозорци, редлери, монтаж на циклони.

Съдебно-икономическата експертиза представя следните неоспорени от страните факти и обстоятелства: Свинекомплекс „Родопи“, наричан още ПЖК „Родопа” или още ПЖП (промишлено-животинско предприятие)“ Родопа - Силистра, се е преобразувало в държавна фирма „Меком” със седалище гр.Силистра. Производни на този комплекс са „Меком”АД Силистра и „Кремонини”АД - Силистра, находящи се на територия под компетентността на ТД на НОИ - Силистра, касаещи трудовото правоотношение на П.Д.Н. с ЕГН ********** с посочените юридически лица. Писмените документи сочат, че за периода от 24.01.1980 год. до 01.06.1997 жалбоподателят П.Н. е отразен във ведомостта за работна заплата с длъжността „монтажник ремонтна работилница”, „монтажник в база „Янко Забунов“, или „монтажник ремонтна работилница „Янко Забунов”. Ведомостите на „Меком“ АД са отделени по години и са за работници работещи в база „Янко Забунов” с.Черногор. На някои от ведомостите на корицата е записано „строители монтажници” на други е записано „Звено ремонтна работилница”. Във ведомостта за заплати са вписани тарифната щатна работна заплата и удържаните данъци /ДОД за целия процеден период за и 2% самооблагане /за периода 1988-1992 год./. За периода след 01.03.1996 год. е удържана и лична осигуровка в размер на 2%.

Административната преписка е образувана по заявление № 2113-18-286/11.05.2022 г. на П.Д.Н. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Представени са и документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж и доход: Удостоверение Образец УП-13 изх. № 5507-18-1021/18.05.2022 г., издадено от Отдел ООА към ТП на НОИ - Силистра; Удостоверение Образец УЦ-З изх. № 145/18.11.2010 г., издадено от „Кремонини“ АД; Удостоверение Образец УП-3 изх. № 146/18.11.2010 г., издадено от„Кремонини“ АД; Удостоверение Образец УП-2 изх. № 144/18.11.2010 г., издадено от„Кремонини“ АД; Удостоверение Образец УП-2 изх. № 143/18.11.2010 г., издадено от „Кремонини“ АД; Трудова книжка от 19.09.2008 г.; Трудова книжка; Удостоверение от Държавна агенция „Архиви“ с изх. № 02-1994/28.04.2022 г. В хода на пенсионното производство са събрани още следните документи: Удостоверение Образец УП-13 изх. № 5507-18-1130/06.06.2022 г., издадено от ООА към ТП на НОИ - Силистра; Удостоверение Образец УП-13 изх. № 5507-18-1322/22.06.2022 г., издадено ост ООА към ТП на НОИ - Силистра; Удостоверение Образец УП-13 изх. № 5507-18-1323/22.06.2022 г., издадено от ООА към ТП на НОИ - Силистра; “Удостоверение Образец УП-13 изх. № 5507-18-1324/22.06.2022 г., издадено от ООА към ПП на НОИ - Силистра; Удостоверение Образец УП-13 изх. № 5507-18-1325/22.06.2022 г., издадено от ООА към ТП на НОИ - Силистра; Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г.; Справка от Персоналния регистър на НОЙ за осигурителните периоди от 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г.; Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2005 г. до 31.12.2022 г.; Справка от Персоналния регистър на НОЙ за осигурителните периоди от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.; Справка от Регистър на осигурените лица на НОИ при пенсиониране.

В хода на производството е установено, че към датата на подаване на заявлението – 11.05.2022 г. П.Н. има навършена възраст 64 години 06 месеца 09 дни. Зачетен е осигурителен стаж от втора категория труд 00 - години 09 месеца 19 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 32 години. Общият осигурителен стаж превърнат по реда на чл. 104 от КСО към трета категория труд е изчислен на 33 години .

С разпореждане № 2113-18-286#11/28.07.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ПП на НОИ-Силистра, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 98, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 68, ал. 1-3 от КСО.

Това разпореждане е оспорено по административен ред пред горестоящия орган и с оспореното потвърдително Решение разпореждането е потвърдено.

Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 118, ал.1 от КСО и от надлежна страна, имаща право и интерес да оспори горепосочения индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

Съдът, в кръга на правомощията си по чл. 168 от АПК констатира, че атакуваното Решение на Директора на ТП на НОИ град Силистра е издадено от компетентен административен орган съобразно разпоредбата на чл. 117 от КСО - ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

Оспореният административен акт е изготвен в законоустановената писмена форма и съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването му.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона.

Съдът намира, че са налице твърдените в жалбата противоречия на атакувания административен акт с приложимия материален закон и по - специално разпоредбата на т. 26 от ПКТП (отм.), съгласно която се създава право за работещите в изброените отрасли и дейности да се пенсионират при положен трудов стаж при специфичните условия т. 66и от ПКТП (отм.) като положеният труд се категоризира от втора категория.

Начинът за удостоверяване на положен осигурителен стаж е нормативно установен в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от НПОС, съгласно който осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки и с документи по утвърден образец, издадени от осигурителя, както и с данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. В настоящата хипотеза това са УП-3 за осигурителен доход на жалбоподателя, писмени доказателства–заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, гласни доказателства,признатите факти от ответника. От заключението на вещото лице се установява, че освен разплащателните ведомости, в „Кремонини“ АД не се съхраняват документи, доказващи каква е ставката, по която са внасяни осигуровки и не може да се направи извод, дали ремонтната база е извършвала дейност, отчитайки се като звено с обособена стопанска сметка. Но също така вещото лице уточнява, че за процесния период осигурителните вноски за сметка на самооблагането за втора и трета категория труд е една и съща.

По делото не се спори, че заеманата длъжност от жалбоподателя в посочения период – 1980 г. – 1997 г. е „монтажник“ в строително-ремонтна база „Янко Забунов“ в с.Черногор. Тази база е обслужвала свинекомплекс /ПЖК/ПЖП „Родопа“/“Родопи“ и производни на този комплекс предприятия – Държавна фирма „Меком“, „Меком“ АД, „Кремонини“ АД. Обявеният в търговския регистър предмет на дейност на свинекомплекса е бил „развитие на свиневъдството, добив на месо, производство на продукти от животински произход“. Вписаният в търговския регистър предмет на дейност не е ограничаващ. Търговският закон предвижда възможност в действителност да се извършва и „всякаква друга дейност, незабранена от закона“. Действителният предмет на дейност и фактическата работа, която е осъществявана, се установява с всички допустими от закона доказателствени средства, включени в обхвата на писмени и гласни доказателства. В процесния случай трудовата книжка на жалбоподателя, събраните писмени доказателства, фиксираните гласни доказателства и признанието на ответника сочат, че жалбоподателят в процесния период е работил в сферата на свиневъдството, в ремонтно-строителна база „Янко Забунов“ в с.Черногор като „строител-монтажник“. Дейността се е изпълнявала целогодишно. Изразявала се е в строително-ремонтни работи, сред които и заваръчна дейност, строително-ремонтна работа в свинекомплекс. Дейността на тази ремонтна работилница се отнася и към сферата на отрасъл „свиневъдство“, тъй като базата постоянна обслужва свинекомплекса, респ. негови производни. В същото време съставлява обособено звено, за чиито труд се заплаща по разценки на строителството. В тази връзка следва да се приеме, че е достоверна информацията, отразена в приложените УП- 3 (л.12-20), издадени от „Кремонини“ АД през 2010 г. за обстоятелството, че стажът на жалбоподателя в това дружество като монтажник, респ. като „монтажник-свиневъд-синев.“ следва да се зачете като такъв от втора категория. Показателно за този извод е и обстоятелството, че на писменото доказателство, съставляващо л.18 от делото, втора страница от удостоверение № 143 / 2010 г. като наименование на длъжност е записано цитираното по-горе „монтажник-свиневъд-синев.“ Комплексният анализ на събраните по делото доказателство в конкретната хипотеза навежда на извод, че жалбоподателят, работейки на същото място и същата работа е изпълнявал длъжност монтажник в строително-ремонтна работилница към свинекомплекс, в сферата на свиневъдството. Разпитаните свидетели В. и С. сочат в показанията си, че през процесният период от 1980 г. до 1997 г. П.Д.Н. е работил в посочените предприятия като строител-монтажник. Бил е ръководител на строителномонтажна бригада която работила по изграждането и поддържането на 5-те бази в различни населени места. Дейността започвала с подготвителни работи за строителството. В обобщение, съдът възприема в основани линии тезата на жалбоподателя, че предприятието, в което е работил П.Д.Н. през процесния период, не съществува и в него не са били съхранени други документи, а само ведомости за заплати, предадени за съхранение в ТП на НОИ Силистра. Тези ведомости не съдържат информация за категорията труд, за която е бил осигуряван, данни за това - получавал ли е допълнителен годишен отпуск и т.н. Отразена е длъжността му монтажник в ремонтна работилница, респ. монтажник в база „Янко Забунов“ или „монтажник“ в ремонтна работилница „Янко Забунов“, или „строителен монтажник“, както е записано на корицата на ведомостите на „Меком“ АД и „Кремонини“ АД. Към този момент нормативната уредба не е поставяла изискване за съхраняването на други документи. Предаването на разплащателната документация на прекратените осигурители без правоприемник в съответните ТП на НОИ е задължение за осигурителя, въведено през 2006 г. с влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от КСО (ДВ, бр. 38/2005 г., в сила от 01.01.2006 г.). С изменението на чл. 1, ал. 2 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник (ДВ, бр. 107/2013 г.) е създадена нова разпоредба - т. 8 на тази алинея, според която на предаване в ТП на НОИ подлежат и други документи, освен посочените в т. 1 - 7, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и доход, категория труд на лицата и др. В тази връзка следва да се приеме, че извършваната от жалбоподателя дейност попада в предметния обхват на длъжностите посочени в т. 26 от ПКТП, тъй като същият реално е изпълнявал функции като строителен монтажник в тези дружества. Това е документирано в приложените по делото УП 3, издадени през 2010 г. от АД“Кремонини“. Те представляват официални свидетелстващи документи, които разполагат с обвързваща материална доказателствена сила, че фактите които са отразени в тях са се осъществили, така както се онагледява в документа. Истинността на УП 3 не е оспорена т. е не е заявено, че те са неверни. Издадени са от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и материалната му доказателствена стойност важи спрямо всички.

Предвид изложеното П.Д.Н. отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като е работил 18 г. 3 м. и 26 дни при условията на втора категория труд и към момента на подаване на заявлението има навършени 64 години, 6 месеца и 9 дни, при което придобива общ сбор от осигурителен стаж и възраст .

Следователно ответникът, квалифицирайки периода 24.01.1980 г. – 01.06.1997 г. като стаж на жалбоподателя от трета категория, е допуснал нарушение на материалния закон - порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, което обуславя унищожаемостта на оспорения контролен акт.

С оглед разпоредбите на чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК и на чл. 173, ал. 2 АПК на ответника трябва да бъде изпратена преписката, за да се произнесе повторно по жалбата срещу Решение № 2153-18-1/30.08.2022 г. на Директор на ТП на НОИ Силистра, като се съобрази с мотивите в настоящото решение.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за адвокатски хонорар и експертиза.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на П.Д.Н., ЕГН:********** *** Решение на директора на ТП на НОИ –Силистра № 2153-18-1 от 30.08.2022 г., с което е потвърдено Разпореждане № 2113-18-286#11 от 28.07.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Силистра, с което е отказано да бъде уважено заявление на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 68, ал. 1-3 и чл. 9а ал. 2 от КСО.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по Заявление с вх. № 2113-18-286/11.05.2022 г. в ТП на НОИ – Силистра от П.Д.Н. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно дадените в мотивите на решението указания по прилагането на материалния закон,което произнасяне следва да бъде не по-късно от 14-дни след влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Силистра да заплати на П.Д.Н., ЕГН:********** *** сумата от 1100. 00 лв. (хиляда и сто лева) съдебно – деловодни разноски за първа инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд – Силистра пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: