Р Е Ш Е Н И Е
№ 26 18.02.2020 година гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО
гражданско отделение, четвърти
състав
на ………..трети
февруари…….…. две хиляди и двадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С участието на секретаря…………Петя Делчева………………….……..….
И прокурора …………………………………………………………..…...……
като разгледа докладваното от съдия Петкова….…………………………..
търговско дело ……….№
204 по описа за 2019... година…..…………..……,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „И.” АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Триадица”, бул. „Б.” № 85,
представлявано от З. Р. Р. и В. И. К. - Д. - Изпълнителни директори, срещу „П. К.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ул. „Л. К.“ № 22, ет. 1, ап. 9, представлявано от М. П. Б.
- Управител.
Ищецът
твърди, че между „И.“ АД и „П. К.“ ЕООД бил сключен Договор за банков
кредит № КЦ-1223/2013-В от 28.11.2013 година. По силата на
сключения договор Банката предоставила на Кредитополучателя инвестиционен
банков кредит в размер на 220 000 евро,
с краен срок на издължаване на кредита съгласно чл. 15, ал. /1/ от
Договора - 26.11.2021 година. С Договор за солидарна отговорност, сключен на
28.11.2013 година между „И.” АД, в качеството й на „Кредитор“, „П. К.“ ЕООД, в
качеството на „Кредитополучател” и „ПРИНТКОМ“ ООД и М. П. Б., в качеството на
„Солидарни длъжници“, последните се задължили да отговарят солидарно с
Кредитополучателя за изпълнението на всичките му задължения към Банката по
Договор за банков кредит № КЦ- 1223/2013-В от 28.11.2013 г и анексите към него.
С подписването на Анекс № 1 от 29.12.2016 г. към Договора за кредит, просрочената
главница по него се преоформила като редовна и следвало да се погасява съгласно
нов погасителен план, подписан между страните.
Въпреки, че кредитът бил предоговорен с подписването на
Анекс 1 от 29.12.2016 година, същият не бил обслужван редовно. А считано от
26.01.2017 година, броят на просрочените вноски по главница и лихви стигнал 5 бр. Предвид нередовното
погасяване на дължимите вноски на съответните падежни дати, Банката отправила
до длъжника нотариална покана с per. № 6541/24.04.2017 г., том III-п, акт № 132 по описа
на нотариус В. И., peг. № 271 в НК и район на действие PC - С., с която длъжникът бил уведомен, че поради непогасяване в срок на
дължимите вноски, на основание чл. 19, ал. /1/, б. „а“ от Договора във връзка с
чл.60, ал.2 от ЗКИ, Банката обявява
кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от датата на връчване на
нотариалната покана. Поканата била връчена на кредитополучателя „П. К.“ ЕООД по реда на чл. 50 във
връзка с чл. 47 от ГПК. Извършени били три посещения на адреса и след като не
било намерено лице, което има право да получи поканата, било залепено
уведомление. След изтичане на срока за получаване на поканата в нотариалната кантора,
на 13.06.2017 година нотариусът удостоверил връчването й. Предвид така
удостовереното връчване на длъжника, предсрочната изискуемост по кредита настъпила,
считано от датата на връчването, а именно 13.06.2017 година.
Задълженията на „П. К.“ ЕООД не били погасени към 21.06.2017 година,
поради което за „И.” АД възникнал правен интерес да депозира в Софийски Районен
съд заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ЕПК.
Въз основа на подаденото заявление, Софийски районен съд, по ч. гр. дело №
40436/2017 година, издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 31.08.2017 година, с което разпоредил „П. К.“
ЕООД да заплати на „И.“ АД исковите суми: Главница - 176 267,25 евро ; Просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата - 5 488,90
евро за периода от 29.12.2016 година до 12.06.2017 година включително; Лихва за забава върху просрочена главницата
- 931,72 евро за периода от 26.01.2017 година до 20.06.2017 година
включително; Такси за обслужване на
разплащателна сметка в евро - 20,44 евро; Такси за връчване на нотариални покани - 194,40 лева; Законна лихва върху главницата считано от
21.06.2017 година до окончателно изплащане на задълженията; както и разноски за
заповедното производство в общ размер 7200,82 лева, от които 7150,82 лева били
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът бил
възразил срещу така издадената заповед, което обуславяло правния интерес на
ищеца от установяване съществуване на вземанията му по реда на чл. 422 вр. чл.
415 ал. 1 ГПК. Прави се искане за уважаване на предявените искове и за
присъждане на деловодни разноски за заповедното производство – в размер на
държавната такса и юрисконсултското възнаграждение.
На ответника „П. К.“ ЕООД
е изпратен препис от исковата молба с приложенията. В
срока по чл. 367 ГПК
ответникът не подава отговор на исковата молба.
В първото по делото съдебно
заседание процесуалният представител на дружеството-ищец поддържа предявения
иск и прави искане за постановяване на неприсъственото решение на основание чл.
238 ал. 1 ГПК.
Ответникът „П. К.“ ЕООД не изпраща
представител в първото по делото редовно с.з. и не прави искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното
по-горе, намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 238 и
чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба, не изпраща представители в първото
редовно заседание по делото и не прави искане за разглеждането на делото в
тяхно отсъствие. Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, като с разпореждане от 26.11.2019 година на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са
налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против
ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, поради което не следва
да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се
основава на наличието на такива предпоставки.
С оглед изхода на делото претенцията
на ищеца за разноски следва да бъде уважена. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да понесе тежестта от деловодни разноски, направени от ищеца,
като му възстанови заплатената държавна такса в размер на 7241,44 лева. По делото
се установява, че в развилото се исково производство дружеството-ищец е било
представлявано от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 ГПК, в
полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Със същата разпоредба
законодателят е предвидил, че присъденото възнаграждение не може да надвишава
максималния размер, дължим за вида дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. ХОС
определя възнаграждение на юрисконсулта с оглед вида и количеството извършена
правна дейност, правната и фактическата сложност и по реда на чл. 25 ал. 1 и 2
НЗПП – в размер на 100 лева за защита в производството пред ХОС.
Основателно е и искането за присъждане на направените от банката разноски по заповедното производство, поради
което и с оглед разясненията, дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 година по
тълк.дело № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС, съдът следва с отделен осъдителен
диспозитив да се произнесе по тях.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени по реда на
чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, с правно основание вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „И.“ АД – С. с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в град С.,
район Триадица, бул. „Б.“ № 85 срещу „П. К.“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в град Д., ул. „Л. К.“ № 22 ет. 1 ап. 9,
представлявано от управителя М. П. Б., че ответникът „П. К.“ ЕООД дължи, на „И.“
АД, сумите, произтичащи от договор за банков кредит № КЦ-1223/2013-В от
28.11.2013 година, договор за солидарна отговорност от 28.11.2013 година и
анекс № 1 от 29.12.2016 година към договор за банков кредит № КЦ-1223/2013-В от
28.11.2013 година, както следва: Главница - 176 267,25 евро, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 21.06.2017 година до
изплащане на вземането; Просрочена
договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата - 5 488,90 евро за
периода от 29.12.2016 година до 12.06.2017 година включително; Лихва за забава върху просрочена главницата
- 931,72 евро за периода от 26.01.2017 година до 20.06.2017 година
включително; Такси за обслужване на
разплащателна сметка в евро - 20,44 евро; Такси за връчване на нотариални покани - 194,40 лева, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
31.08.2017 година и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 40436/2017 година по описа
на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА
„П. К.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в град Д., ул. „Л. К.“ № 22 ет. 1 ап. 9, представлявано от
управителя М. П. Б. да
заплати на „И.“ АД – С. с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в град С.,
район Триадица, бул. „Б.“ № 85 деловодни разноски за заповедното производство
по ч.гр.д. № 40436/2017 година по описа на Софийски районен съд – 7150,82 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „П. К.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в град Д., ул. „Л. К.“ № 22 ет. 1 ап. 9, представлявано от
управителя М. П. Б.
да заплати на „И.“ АД – С. с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
град С., район Триадица, бул. „Б.“ № 85 деловодни разноски, направени в
исковото производство по т.д. № 204/2019 година по описа на ХОС - сумата 7241,44 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: