№ 11467
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110159550 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на „ЗК Лев инс“ АД да
заплати на „****“ ЕАД сумата от 442.35 лева, представляваща регресно суброгационно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение, в т. ч. ликвидационни разноски в размер
на 25.00 лева, по имуществена застраховка „****“ за вреди по лек автомобил „****“ с рег. №
Р **** КА вследствие на ПТП от 04.08.2022г., настъпило в гр. ****, на ул. „***“ № 21, в
района на склада на „****“ ЕООД, отговорност за което носи Т. Т. в качеството му на водач
на товарен автомобил „****“ с рег. № Р **** КА, чиято деликтна отговорност в това му
качеството била застрахована по силата на сключен със „ЗК Лев инс“ АД договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 31.10.2023г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „****“ на МПС- на 04.08.2022г., в гр. ****, на ул. „***“ № 21, в района на
склада на „****“ ЕООД, настъпил пътен инцидент между застрахования при него по договор
за застраховка „****“ и паркиран към този момент лек автомобил „****“ с рег. № Р **** КА
и товарен автомобил „****“ с рег. № Р **** КА, чийто водач, извършвайки маневра на заден
ход и спускайки се по рампа, ударил паркирания лек автомобил „****“. В резултат по
последния настъпили увреждания на стойност 417.35 лева, която сума била изплатена от
ищеца в полза на правоимащото лице, а ответникът в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на сочения за виновен водач бил поканен да възстанови на ищеца
заплатеното обезщетение, както и разноските за определянето му в размер на 25.00 лева,
което отказал да стори. Поради това в настоящия процес ответникът претендира регресното
си вземане, законна лихва, както и разноски за настоящото производството.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения срещу него иск, оспорвайки на първо
място да е налице основание за ангажиране на регресната му отговорност, доколкото в
случая собственик и на двете превозни средства, участвали в ПТП, било едно и също
търговско дружество, поради което и съобразно нормата на чл. 477, ал. 3 КЗ застрахованото
при ищеца по застраховка „****“ лице нямало качеството на трето увредено лице, тъй като
1
било налице изключението, предвидено в посочената норма, респ. претърпените от него
увреждания не подлежали на обезщетяване от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на товарен автомобил „****“ с рег. № Р **** КА.
Независимо от това, оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, а с това и
водачът на товарен автомобил „****“ да е отговорен за инцидента. В условията на
евентуалност оспорва претенцията и по размер, считайки, че изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение не е съответно на действително претърпените вреди и
стойността на същите, за която поддържа, че следвало да бъде определена по Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите- приложение
към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 08.03.2006г. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „****“ между ищеца и собственика на
увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие, в резултат на виновното и противоправно поведение на водача
на МПС, чиято гражданска отговорност в това му качество е застрахована при ответното
дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на
вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка
между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка „****“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за
застраховка „****“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на
водача на товарен автомобил „****“ с рег. № Р **** КА е била обезпечена по силата на
сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка
„****“ застрахователно обезщетение в размер на 417.35 лева, както и че е сторил и разноски
за определянето му в размер на 25.00 лева.
Независимо от това, за установяване на посочените обстоятелства като писмени
доказателства по делото са приобщени и следните неоспорени от името на ответника
документи: застрахователна полица за застраховка „****“ № 4704220600001793, двустранен
констативен протокол за ПТП от 04.08.2022г., заявление до ищеца за настъпило
застрахователно събитие от водача на увредения лек автомобил, документите, приложени по
образуваната пред ищеца въз основа на заявлението застрахователна преписка, фактура от
26.05.2023г. за извършен ремонт на сочения за увреден лек автомобил от автосервиза, на
който същият е възложен, както и приемо- предавателен протокол към него, преводно
нареждане от 31.05.2023г. за извършено от ищеца в полза на правоимащото по застраховката
лице плащане на застрахователно обезщетение в размер на 417.35 лева, справка от
електронния регистър, воден от Информационния център на Гаранционния фонд, за наличие
на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на товарен автомобил „****“
с рег. № Р **** КА, с необорена, а и неоспорена в настоящия процес презумптивна
доказателствена сила, с каквато същата се ползва съобразно разпоредбата на чл. 574, ал. 12
2
КЗ, съгласно която данните от Информационния център- до доказване на противното,
удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата
на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно
средство.
Спорните по делото въпроси касаят механизма на пътния инцидент, в частност
осъществено от водача на товарния автомобил противоправно поведение, довело до
процесното ПТП, както и размера на следващото се обезщетение с оглед на действително
настъпилите в резултат от конкретния пътен инцидент вреди.
Съгласно приобщения като писмено доказателство констативен протокол за ПТП от
04.08.2022г. процесният пътен инцидент е настъпил на 04.08.2022г., в гр. ****, на ул. „***“
№ 2, като при извършване на маневра върху рампа водачът на товарен автомобил „****“ с
рег. № Р **** КА ударил намиращия се зад автомобила и паркиран към този момент лек
автомобил „****“ с рег. № Р **** КА, при което му причинил увреждания по задния ляв
калник, както и по задната броня.
В подаденото до ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „****“ на
лекия автомобил заявление за изплащане на застрахователно обезщетение собственикът на
автомобила е посочил, че на 04.08.2022г., в гр. ****, на ул. „***“ бус с марка „Форд“, който
потеглял, ударил паркирания пред склада на „****“ ЕООД лек автомобил „****“ с рег. № Р
**** КА.
Съгласно показанията на двамата свидетели- К. С. и Т. Т.- водачи към момента на ПТП
съответно на лек автомобил „****“ с рег. № Р **** КА и на товарен автомобил „****“ с рег.
№ Р **** КА, които потвърждават, че подписите върху протокола за ПТП са техни,
процесният пътен инцидент настъпил на паркинг на ул. „***“, в близост до склада на „****“
ЕООД, като водачът на товарния автомобил, който към този момент бил разположен върху
рампа, предприел маневра по изместване на автомобила с цел потегляне, при която,
преминавайки покрай паркирания към този момент лек автомобил „Тойота“, ударил същия с
отворените задни врати на буса.
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените гласни
доказателства за достоверни, доколкото същите са житейски логични, вътрешно, а и взаимно
непротиворечиви, като, освен това, изложеното от свидетелите напълно съответства на
данните в приобщените и вече обсъдени писмени доказателства.
Нещо повече, правдоподобността от техническа гледна точка на така установения по
идентичен начин от писмените и гласни доказателства механизъм на ПТП се установява и
въз основа на изводите в заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи.
С оглед на така установеното от фактическа страна следва да се приеме, че като не е
обезпечил в достатъчна степен извършваната от него маневра по потегляне на заден ход от
рампата на процесния паркинг, водачът на товарния автомобил е действал в противоречие с
правно дължимото, в частност в противоречие с нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,
съгласно които преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, като по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, и с това е
станал единствена причина за настъпване на пътния инцидент, поради което именно той,
респ. застрахователят на гражданската (деликтната) му отговорност е материално
легитимиран да обезщети увреденото лице за вредите, намиращи се в пряка причинно-
следствена връзка с ПТП.
3
Тук следва да се изясни във връзка с наведените от името на ответника в отговора на
исковата молба доводи и твърдения за обосноваването, че ирелевантно от правна страна е
обстоятелството, че увреденият и увреждащият лек автомобил принадлежат на едно и също
търговско дружество, доколкото основание за ангажиране на гаранционно- обезпечителната
отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е виновното противоправно поведение на конкретно физическо лице,
управлявало автомобила, което в случая е различно от увреденото от деликта лице, поради
което и се касае за вреди, причинени на трето лице по смисъла на чл. 477, ал. 1 КЗ, а не
принадлежността на правото на собственост върху МПС към правната сфера на конкретен
правен субект.
Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по МПС „****“ се установяват
от неоспорения от името на ответника и съставен от ищеца опис на претенция, като
съгласно неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- автотехническата
експертиза от техническа гледна точка посочените в описа вреди се намират в пряка
причинно- следствена връзка с възприетия механизъм на ПТП, поради което и при липсата
на доказателства за съществуване на тези увреждания или на част от тях отпреди пътния
инцидент следва да се приеме за доказано правнорелевантното обстоятелство, че същите са
резултат от процесното застрахователно събитие и поради това подлежат на обезвреда от
прекия причинител на вредата, респ. от застрахователя на гражданската (деликтната) му
отговорност.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението стойността,
необходима за възстановяване на увреденото имущество в състоянието отпреди инцидента,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, представляваща възстановителната
стойност на вещта по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата
на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на сумата от 562.80 лева.
Неоснователно ответникът претендира при определяне на възстановителната стойност
на увреденото МПС да бъде взета предвид Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите- приложение към чл. 15, ал. 4 от
Наредба № 24 от 8.03.2006г.
Съгласно чл. 2 от Методиката, представляваща приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 на
Наредба № 24/08.03.2006 г., същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд.
Тя урежда взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди, и
застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка
по чл. 249, т. 1 КЗ (чл. 3, ал. 1, т. 1 от Методиката, както и в случаите, когато друг
застраховател е встъпил в правата на третото увредено лице на основание чл. 213 КЗ (отм.);
– виж чл. 3, ал. 2 от Методиката).
Изрично в Методиката (чл. 4) е предвидено, че тя се прилага само като минимална
долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за
извършен ремонт на МПС в сервиз (каквато е представена в случая) и за случаите, когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Т. е. в останалите случаи
остойностяването на вредата съобразно Методиката не е задължително.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ
(отм.)/чл. 386, ал. 2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото чл. 386, ал. 2 КЗ.
4
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването
на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка –
чл. 400, ал. 2 КЗ- в този смисъл са Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009
г., I т. о., ТК, Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК,
Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от
24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., ТК.
При съобразяване на така установеното и на липсата на спор между страните по
въпроса за дължимостта и размера на обичайните разноски, извършвани от застрахователя
за определяне на застрахователното обезщетение, последният установен и от заключението
на съдебно- автотехническата експертиза на сумата от 25.00 лева, се налага извод, че общият
размер на регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия
застраховател, възлиза на сумата от 442.35 лева, включваща стойността на реално
заплатеното застрахователно обезщетение, което в случая е в размер под определения по
средни пазарни цени към датата на ПТП, както и ликвидационни разноски в размер на 25.00
лева.
Ето защо, искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло уважен, а като
законна последица от това върху установената като дължима сума следва да бъде присъдена
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане
на задължението.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 930.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство, в т. ч.
заплатени държавна такса, депозити за възнаграждения на вещото лице и свидетеля, както и
адвокатско възнаграждение, чийто размер от 480.00 лева, противно на поддържаното от
името на ответника, настоящият съдебен състав не намира за прекомерен, доколкото същият
е в минимален размер, вкл. съобразно правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
адвокатските възнаграждения с настоящо наименование Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, която съдът съобрази, наред с фактическата и правна
сложност на делото, предмета на същото, извършените от адвоката процесуални действия,
като ориентир за размера на справедливото и обосновано възнаграждение по смисъла на
нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА за реално положените от адвоката процесуални усилия.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 411 КЗ „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК ****, да
заплати на „****“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 442.35 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение, в т. ч. ликвидационни
разноски в размер на 25.00 лева, по имуществена застраховка „****“ за вреди по лек
автомобил „****“ с рег. № Р **** КА вследствие на ПТП от 04.08.2022г., настъпило в гр.
****, на ул. „***“, на паркинг в района на склада на „****“ ЕООД, отговорност за което
5
носи Т. Т. в качеството му на водач на товарен автомобил „****“ с рег. № Р **** КА, чиято
деликтна отговорност като такъв била застрахована по силата на сключен със „ЗК Лев инс“
АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.10.2023г. до окончателно
изплащане на задължението, а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 930.00
лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6