Р Е
Ш Е Н
И Е №
45
15.02.2023г., град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
административен съд,
VII състав, в публично съдебно заседание
на шестнадесети януари
през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретар А
Ангелова
и с участието на
прокурор
като разгледа
докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №
235
по описа за 2022г.,
за
да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.156
и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл.
от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от „ТИЕНГРУП МЕТАЛ“ ЕООД със седалище в гр. Стара
Загора, ЕИК *********, представлявано от Управителя Н. Н. К., чрез адв. М.,***
против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002421001926-091-001 от 26.01.2022г., издаден
от началник сектор „Ревизии“ А.Д.и с.к., гл. инспектор по проходите в ТД на НАП
Пловдив, потвърден с Решение № 116/17.03.2022г. на Директор на Д“ОДОП“ Пловдив
при ЦУ на НАП, с който акт в тежест на дружеството са определени допълнително
задължения за ДДС и лихви за забава за периода 01.04.2020г. – 31.10.2020г. в
общ размер на 10 979,49лв., резултат на непризнато право на данъчен кредит
по фактури за доставки, извършени от „Саймън груп 2016“ ЕООД, „МЕГАДОМ“ ООД и
„ВАЛЕНТА-99“ООД.
Твърдят се допуснати от приходната
администрация допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, тъй като
не били събрани всички доказателства във връзка с данъчното облагане, а друга
част били събрани в противоречие с разпоредбите на ЗДДС. Необоснован бил
изводът на ответника, че правото на данъчен кредит не следвало да се признае по
фактурите, издадени от горепосочените доставчици, защото според ревизиращите,
последните не доказвали, че притежавали възможности да извършат тези доставки и
липсвали доказателства за тяхното реално изпълнение. Необосноваността се
следвала от това, че органът не изследвал дали доставките не били извършени от
наети по граждански договор лица, нито събрал доказателства относно
обстоятелствата, които водели до отпадане на задълженията на дружеството или не
били взели под внимание такива. Не бил изследван въпросът дали на преките
доставчици имало извършени ревизии относно спорните доставки, а това било то
съществено значение, съотв. дали имало издадени РА. Оспорва се, че връчванията
на протоколите за насрещна проверка били извършени в противоречие с ДОПК. Ревизиращият
екип бил обсъдил само тези доказателства, събрани по време на извършената
ревизия, които подкрепяли неговата теза и не били взети предвид или обсъдени
представените писмени доказателства и обяснения на трети лица, както и служебно
събраната информация, които по несъмнен начин доказвали реалността на
извършените строително-монтажни работи /СМР/. Това представлявало съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на атакувания
ревизионен акт само на това основание. Както от страна на „Тиенгруп Метал"
ЕООД, така и от доставчиците били представени множество писмени документи,
които били коментират едностранно, единствено с цел отказ на правото на
ползване на данъчен кредит.
В хода на ревизионното производство
от „Тиенгруп Метал" ЕООД били представени заверени копия на процесиите
фактури, договори с доставчиците за извършените СМР, както и
приемо-предавателни протоколи (обр. 19), удостоверяващи приемането на
строителните услуги и хронологичен регистър на счетоводни сметки, а от страна
на „Саймън груп" ЕООД били представени идентични писмени доказателства вкл.
и аналитични регистри и оборотни ведомости. Във връзка с доставките от „Саймън
Груп 2016" ЕООД, прекият доставчик представил копия на процесиите фактури,
договори, приемо-предавателни протоколи (обр. 19), удостоверяващи приемането на
строителните услуги, оборотни ведомости, аналитични регистри и
разчетно-платежна ведомост за начислените заплати, които от страна на приходния
орган не били коментирани. Същественото в случая било, че приходният орган не
извършил насрещни проверки на лицата, посочени като работници на „Саймън Груп
2016" ЕООД. Не билиизвършени и насрещни проверки и на лица, служители на
„Тиенгруп Метал" ЕООД, за които безспорно органът признал, че такива били
налице. Доказателствата, които по несъмнен начин доказвали реалното
осъществяване на процесиите СМР - представените договори за услуги,
приемо-предавателни протоколи и свидетелски показания, останали не оборени и не
коментирани от приходния орган. Цитира се практика на СЕС по дело С - 324/11 и
се мотивира, че в случая не били ангажирани доказателства за наличието на
обективни данни, които да аргументирали извода за участие на дружеството в
данъчна измама. Отделно се сочи, че издаденият ревизионен акт на доставчиците,
съгласно трайната съдебна практика на ВАС и СЕС по аналогичен ред казуси била,
че ревизираното лице не можело да търпи вредни последици поради издаден
ревизионен акт на някои от доставчиците, а напротив следвало да бъдат подробно
анализирани и разгледани доказателствата в настоящото ревизионно производство,
а и не било посочено дали издаденият ревизионен акт на доставчика бил влязъл в
законна сила.
Коментира се, че в настоящият случай
от страна на жалбоподателя били положени всички усилия и били представени
всички документи, удостоверяващи факта на извършване на процесната доставка на
услуга, като извън горните съображения, правото на данъчен кредит не било
признато и в нарушение на разпоредбите на ЗДДС, като се мотивира, че посоченото
в РА правно основание за това било чл.70, ал.5, във вр. с чл.68, ал.1, и чл.69 ЗДДС, но тези разпоредби не давали основание да бъде отказано право на данъчен
кредит. В редакцията на ЗДДС за процесния период, единственото условие, за да
възникнело за дружеството право на данъчен кредит, било изпълнение на
изискванията на чл.71 ЗДДС. В случая тези изисквания били изпълнени,
притежавани били всички документи, посочени в цитираната разпоредба и това
обстоятелство не се оспорвало от ревизиращите органи. Неправилно се прилагал
чл.70, ал.5 ЗДДС за обосноваване на отказа от право на данъчен кредит, тъй като
бил неприложима. Чл.70, ал.5 ЗДДС касаел случаите, когато ДДС било начислено
неправомерно, а настоящият случай не бил такъв.
Ревизиращите органи правели аналогия
с чл.65, ал.4 ЗДДС /отм./, който предвиждал отказ на данъчен кредит по
доставка, когато се установи, че по предходна доставка били налице някое от
условията, посочени в нормата, вкл. и когато се установяло, че по предходна
доставка доставчикът не представил доказателства от значение за определяне на
задълженията, и/или доставчикът начислил данък без да били налице основанията
за това, но тази разпоредба била отменена и в действащия към процесния период
ЗДДС нямало подобна. Единствените условия за признаване на право на данъчен
кредит били тези, изброени в чл.71 ЗДДС. Мотивира се и, че задълженията били
определени и в противоречие с Решение на Съда на Европейските общности в
Люксембург от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, постановено
във връзка с преюдициално запитване за тълкуване на Шеста Директива- Директива
№77/388/ЕИО и на Директива 2006/112/ЕО от 28.11.2006г. Не намирането на адреса
за кореспонденция, съответно не представянето на изискани по реда на ДОПК
документи от доставчиците на ревизираното лице, за разлика от отменения ЗДДС,
не било възведено като основание за отказ на данъчен кредит в сега действащия
ЗДДС, т.е. констатирането само на това обстоятелство не било достатъчно да
обоснове извод за липса на извършена доставка.
Фактическите констатации на приходна
администрация трябвало да съдържат начина на осчетоводяване на процесните доставки
и свързаните с тях плащания и транспортни разходи, да се проследи стоковия
поток, възможно не само при прекия доставчик, но и при самото ревизирано лице,
като се проследяли и последващите доставки на процесиите стоки. Всички факти и
обстоятелства е следвало да се преценят с оглед редовността на заведената от
"ТИЕНГРУП МЕТАЛ" ЕООД счетоводна отчетност и едва тогава да се
формирал крайния извод относно „реалността” на спорните доставки. За всички
доставки от прекия доставчик, освен договори, фактури и документи за плащане
били представени и приемо - предавателни протоколи, удостоверяващи реалното
предаване на стоките. С жалбата против РА такива доказателства били представени
и по отношение на предходните доставчици. Извън горните съображения следва подробно
мотивиране на доводи за неправилността на изводите на органа относно липсата на реално
извършване на процесиите доставки, като отново се коментира практика на СЕС
постановена по Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11,
по които Съдът се е произнесъл категорично, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл.
178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112. Обобщава се, че в конкретният случай не се
доказало участие на "ТИЕНГРУП МЕТАЛ" ЕООД в данъчна измама, не били
установени обективни данни, от които да бил направе извод, че лицето знаело или
е било длъжно да знае за извършването на такава от прекия му доставчик и поради
изложеното, и съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския
съюз било недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество
било сторено с обжалвания РА.
Съобразно действащата понастоящем
уредба, наличието на облагаема доставка между регистрирани по закона лица и
редовна данъчна фактура, в която доставката да била обективирана, съставлявали
необходимите елементи от фактическия състав с проявлението на който, законът
свързвал като правна последица възникването на правото на данъчен кредит и
възможността то да се упражни. Безспорно между страните било обстоятелството,
че сделките, документирани с процесиите фактури, били облагаеми по смисъла на
ЗДДС и че за всички оспорени доставки дружеството притежавало данъчни
документи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в които
данъкът бил посочен на отделен ред.
Ясни и точни, съобразно
действащия закон, били и способите за предотвратяване на евентуално
противоправно поведение на лицата при разчитането на дължимия данък с бюджета.
Съобразно чл. 177 от ЗДДС, при наличието на съответните факти, създаващи
основателни индиции за противоправно поведение /ясен израз на което била
презумпцията за знание, основаваща се на обстоятелствата, че дължимият данък не
бил ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да било предходен
доставчик и данни за това, че облагаемата доставка била привидна, заобикаляла
закона или била на цена, която значително се отличавала от пазарната/, за
получателя по доставката, възниквало корелативно на правото на данъчен кредит,
задължение да разчете дължимият, но не внесен в бюджета данък. В конкретния
случай жалбоподателят претендирал право на данъчен кредит по доставки,
документирани с данъчни фактури, които били перфектни от формална страна и за
които безспорно било установено, че били включени в подадените от доставчика
Дневници за продажбите и справките -декларации за съответния период, който
посочил като задължение към бюджета начисленият по фактурите ДДС. Безспорно било
обстоятелството, че документираните с фактурите доставки били облагаеми и били
използвани от дружеството за извършване на облагаеми последващи сделки. През
ревизираните периоди, жалбоподателят осъществявал една правно регламентирана
дейност, която била отразявана в счетоводство, водено в пълно съответствие с
нормативно установените изисквания; стоките по процесиите доставки били реално
получени и надлежно осчетоводени от жалбоподателя, както и използвани за
извършване на последващи облагаеми доставки. Цялата сума на данъчните основи и
данък добавена стойност била изцяло заплатена от жалбоподателя на неговия
доставчик; няма каквито и да било твърдения или факти, които да налагали извод,
че процесните доставки по някакъв начин били свързани с измама на веригата за облагане
с данък добавена стойност. Видно от резултатите от извършената насрещна
проверка на преките доставчици, същите в изпълнение на изискванията на закона, отразили
доставките и данъкът добавена стойност като задължение към бюджета, в
дневниците си за продажби и справките декларации, подадени от тях пред приходна
администрация. По отношение на всички спорни доставки "ТИЕНГРУП
МЕТАЛ" ЕООД притежавало фактури, издадени от доставчиците, по които
дължимият данък бил начислен и внесен. При положение, че дължимият ДДС по
процесиите фактури вече бил платен веднъж, то незаконосъобразно, приходният
орган начитал втори път дружество с данък, като отказвал правото на ползване на
данъчен кредит. По този начин било налице двойно данъчно облагане за една и
съща сделка, начислен бил два пъти данъка върху добавената стойност за една и
съща стока и се нарушава многофазността на данъка и кумулативния му ефект.
По изложените подробни фактически и
правни се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания
Ревизионен акт №Р- 16002421001926-091-001/26.01.2022г., потвърден с Решение
№116/17.03.2022г. на Директор на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
В допълнителна молба /л.1248/ дружеството
конкретизира и кои са фактурите, по които претендира, че незаконосъобразно
ответникът не е признал правото му на данъчен кредит.
Жалбоподателят, редовно призован в
с.з., се представлява от адв. И., с пълномощно по делото /л. 1249/, като
поддържа жалбата на доверителя си в частта на конкретизираните фактури,
издадени от доставчиците „САЙМЪН ГРУП“ ЕООД, „МЕГАДОН“ ООД и „ВАЛЕНТА -99“ООД.
Ответникът – Директор Д“ОДОП“
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в с.з. По делото се депозира
писмена защита от такъв, в която се излагат съображения за неоснователност на
жалбата и се иска от съда да я отхвърли изцяло. Претендира се юрисконсулско
възнаграждение и се прави в алтернативност възражение за прекомерност на
договореното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, съдържащ се в приложената от органа ревизионна
преписка и допълнително събраните доказателства в съдебното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.03.2020г. между жалбоподателя
и „Саймън груп 2016“ ЕООД бил сключен договор с предмет изпълнение на СМР за
обект „ремонт на помещения“ на „Ин строй ком Г.“ООД за срок от 6 месеца и при
възнаграждение в размер на 70000лв. без ДДС /л.997-999/. Между същите страни бил
сключен и друг договор /без дата/ с предмет извършване на СМР,
индивидуализирани в чл.1 от договора /л.1265-1267/.
Със Заповед за възлагане на ревизия
№ Р-16002421001926-020-001 от 02.04.2021г. на осн. чл.112 и чл.113 от ДОПК А А Д,
Началник сектор, възложил извършването на ревизия на „ТИЕНГРУП МЕТАЛ“ ЕООД, ЕИК
********* относно задължения за ДДС за периода 01.04.2020г. – 30.10.2020г.,
като в заповедта бил определен и състав на ревизиращият екип: С К, гл.
инспектор и ръководител на ревизията по приходите и Г Л, гл. инспектор по
приходите. В заповедта било посочено, че ревизията следвало да завърши в срок 3
месеца от връчването на ЗВР, като за резултатите от нея следвало да се състави
РД в срок 14 дни след определения срок за извършване на ревизията /л. 70/.
Документът бил издадена чрез ИС “Контрол“ и подписан от издателя му с
електронен подпис и връчен на 07.04.2021г. /л.932/. На същата дата до
ревизираният субект било отправени ИПДПОЗЛ /л.1067-1068/, което било връчено по
електронен път на 07.04.2021г. /л.1063/. Във връзка със същото от управителя Н.
К. били представени пред приходната администрация писмени обяснения /л.351,
950, 945/, приложени фактури, договори, сертификати и пр. документи.
Със ЗИЗВР № №
Р-16002421001926-020-002 от 06.07.2021г. бил продължен срокът на ревизионното
производство до 06.08.2021г. /л.72/. Със Заповед № Р-16002421001926-023-001 от
09.07.2021г. възложилият ревизията данъчен орган постановил спиране на
производството поради продължителен отпуск по болест на член на ревизиращия
екип /л. 74/, считано от датата на заповедта до приключване отпуска по болест.
Със Заповед № Р-16002421001926-143-001/20.09.2021г. спряното производство било
възобновено от възложилия ревизията /л.76/., считано от 20.09.2021г. и бил
определен срок на същата до 18.10.2021г. Същата била съобщена по електронен път
на 04.10.2021г. /л-231/. На 18.10.2021г. била издадена ЗИЗВР №
Р-16002421001926-020-003, с която бил продължен срокът на ревизията до 18.11.2021г.
/л.78 и л. 222/, като се удостоверява, че тя била връчена по електронен път на
22.10.2020г. /л. 225/.
Под № Р-16002421001926-092-001 на
02.12.2021г. определеният със ЗВР ревизираш екип С К, ръководител на ревизията
и Г Л, бил съставен ревизионен доклад /РД/, л. 17-29, съдържащ предложение за
установяване на размери на задължения за ДДС за периода м. м. 04/20г. –
м.07/2020г. и лихви за просрочие, изчислени към 02.12.2021г. РД бил издаден
чрез ИС „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронни подписи от
неговите издатели /л.28, гръб/. Същият бил изпратен за връчване по електронен
път, ведно с приложенията към него /л.90-100/. От дружеството било направено
искане рег. № 70-00-12554/15.12.2021г. до ревизиращия екип за продължаване
срока за подаване на възражение против РД /л.85/, като от ръководителя на
ревизията било издадено Уведомление за продължаване на срока за подаване на
възражение и представяне на доказателства по РД до 14.01.2022г., което било
съобщено по електронен път /л.84, л.86-87/. До възложилия ревизията Началник
сектор А.Д.от ръководител ревизията било изпратено уведомление за съставен РД.
На 26.01.2022г. от началник сектор и
възложил ревизията А А Д и С С К, гл. инспектор по приходите, ръководител на
ревизията на осн. чл.119, ал.2 от ДОПК бил издаден РА № Р-16002421001926-09-001
/л.9-11/, с който на „ТИЕНГРУП МЕТАЛ“ ЕООД били установени допълнителни
задължения за ДДС за данъчни периоди м. 04/20г. – м.07/2020г. в общ размер на
10 979,49 лв., от който главница 9460,42 лв. и прилежащи лихви за забава в
размер на 1519,07 лв. РА бил издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен
документ, подписан с електронни подписи от неговите издатели /л.12/. РА бил
съобщен на дружеството по електронен път, като съгласно представеното
удостоверение на л. 81 това станало на 26.01.2022г.
Против РА до Директор Д“ОДОП“
Пловдив била подадена от „ТИЕНГРУП МЕТАЛ“ ЕООД жалба, с която изцяло били
оспорени установените в тежест на дружеството задължения за ДДС в общ размер на
10 997,49лв., следствие на непризнато право на данъчен кредит по фактури,
издадени от „Саймън груп 2016“ЕООД, „ МЕГАДОМ“ ООД и „Валента -99“ ООД
/л.41-42/. Жалбата била изпратена по пощата на 01.02.2022г. /л. 43/ и входирана
в проходната администрация на 02.02.2022г. под рег. № 70-00-1345, а в Д“ОДОП“
под № 20-28-26/07.02.2022г., където била изпратени с писмо /л.69/.
С Решение № 116/17.03.2022г.,
Директорът на Д“ОДОП“ Пловдив потвърдил изцяло РА № Р-16002421001926-09-001 от
26.01.2022г. в частта, в която били установени задължения за ДДС в размер на
9460,42лв. главница и 1519,07 лихви за просрочие, относно данъчни периоди
01.04. - 31.07.2020г. /л.30-36/. Решението било съобщено чрез изпращането му на
електронен адрес, като съгласно представено удостоверение на л. 67, това
станало на датата 17.03.2022г. Жалбата до съда била депозирана чрез ответника
на 24.03.2022г. и регистрирана под № 96-00-72.
Удостоверява се чрез писмените
доказателства по преписката, че до представляващия „САЙМЪН ГРУП“ ЕООД било
изпратено ИПДПОЗЛ от 07.07.2021г. /л.1108/ за удостоверявани на факта дали
дружеството било издател на изрично посочени фактури относно СМР, ведно с
предоставяне на данните по т.5 от искането, което било връчено по електронен
път на 09.07.2021г. /л.1107/. Удостоверява се и, че до това дружество било
изпратено уведомление за представяне на доказателства и писмени обяснения от
08.10.20г. /л.102-103/, с което били изискани за представяне конкретно посочени
фактури и доказателства, като съгласно Протокол № 1561345 от 30.11.2020г. /л.
112/ такива не били постъпили в НАП. Видно от Протокол № 1561257/13.10.2020г.
/л.132-133/ и Протокол № 1561337/ 28.10.2020г. /л.130-131/ при посещение на
адрес на дружеството за връчване на искането, не било открито лице за контакт. Бил
съставен и ПИНП № П-16001621118390-141-001/21.09.2021г. на „САЙМЪН ГРУП“ ЕООД
във връзка с ревизията на жалбоподателя.
От ревизиращите бил съставен и ПИНП
от 23.07.2021г., с отразени данни относно „МЕГАДОМ“ ЕООД /л.239-240/ относно
ИПДПОЗЛ от 09.07.2021г. /л.265/. до същото дружество било отправено и искане за
извършване на насрещу проверка от 06.07.2021г. /л.1069-1070/, с което и за
изясняване на факти и обстоятелства било изискано да се удостовери дали
дружеството било издало изрично посочени фактури на клиент жалбоподателя.
Във връзка с извършвана ревизия на „Б.
груп“ ЕООД бил съставен ПИНП от 04.12.2020г. /л. 114-115/ на „Саймън груп“ ЕООД,
а документите от ревизионното производство проведено по отношение на „Б. груп“
ЕООД били присъединени с Протокол от 03.11.2021г. /л. 217-218/ към ревизионното
производство против настоящия жалбоподател.
Допълнително
представени доказателства: фактура за заплатено адвокатско възнаграждение
/л. 39/ и платежно нареждане /л.40/; заповед № РД-09-1530/30.09.2020г. /л.
45-46/; Заповед № РД-09-2433/16.12.2019г. и приложения към него /л. 47-50/;
сертификат за валидност на електронен подпис на Б. Р. /л. 68/; РА №
Р-16001620005304-091-001/08.12.2021г. по отношение на „Б. груп“ ЕООД /л.
117-118/; протокол № 1561349/08.12.2020г. /л.124-125/; ревизионен доклад №
Р-16001620005304-092-001/18.12.2020г. относно „Б. груп“ ЕООД /л. 143-149/;
справка за актуални трудови договори за периода 01.03.2020г.-31.07.2020г. за
„САЙМЪН ГРУП“ ЕООД /л.163/; фактури от доставчик „МЕГАДОМ“ ООД /л.275-283, л.
314-15, л. 1128-1177/; дневен финансов отчет от ФУ /л.316-319, л. 321/; писмени
обяснения от управителя на жалбоподателя Н. К. /л.351, 950, 945/; фактури,
издадени от доставчик „Саймън груп 2016“ ЕООД и получател жалбоподателя относно
СМР съгласно договор и акт 19 ведно с издадени протоколи акт обр.19 /л.966 –
992/; споразумение към договор за СМР с възложител „Ин строй ком Г.“ ООД и
„Тиенгруп метал“ ЕООД /л.993/; протоколи обр. 19 относно СМР с възложител „Ин
строй ком Г.“ ООД и „Тиенгруп метал“ ЕООД /л.994-995/ и фактура /л.996/; ф-ра
/оригинал/ №76382 /л.1285/;
По искане на оспорващата страна,
Съдът допусна и събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на
двама свидетели.
Св.
Т. К. /съпруг на управителя на оспорващото дружество/ сочи, че дружеството било действащо
от около 4 г. и основната му
дейност
била главно
с обществени поръчки за
по-големи обекти, строителство като цяло, т.е. участия
в обществени поръчки за строителни дейности. В процесният
период работили в „Мини Марица-изток“ и тогава започнала пандемията от Ковида. Работили в обект, който бил построен, нещо
като административна сграда на фирмата „Инстройком Г.“. Дружеството всъщност
било като главен изпълнител,
наемали
подизпълнители, защото те имали главно
административен персонал в офиса и работили с писане на сметки,
графици, анализи и т.н. и нямали
строителни работници на договор в тяхната фирма. Главнао
изпълнявали обществени поръчки чрез подизпълнители. Били
ангажирани с такава поръчка и дружеството възложило същата
на фирма
„Саймън груп”, защото вече няколко години работили
с нея, обадил се собственика им да дадем оферта и
свидетелят лично се обадил,
дошли
хората от „Саймън груп“ и уточнили дейностите. Имали
писмени договори, актове за съставени извършени дейности като количества, по
дати и т.н., след което те си слагали
някакъв процент печалба, вземали си като
комисионна някакъв хонорар, имали платежни, ордери,
всичко което било нужно по наредбата, издавали
всички образци за извършените дейности.
„Саймън груп“ имали десетина човека
работници, според обекта, като оспорващото
дружество снабдявало
подизпълнителя с материалите. От тях била само строителната услуга. Свидетелят лично и постоянно бил
на обекта, следил за количество и качество на изпълнените дейности. Строителен
инженер бил.
Обектът се намирал на
бул. П. Евтимий, в гр. Стара Загора. Оспорващата фирма си имала
служебни автомобили, но за този обект не се
налагало да се наема превоз за работниците. След приключване на обекта, всички
документи по Наредба-2, Акт-обр.19, договори, платежни документи, абсолютно
всичко било издадено от тяхна страна към изпълнителя,
т.е. тези документи били издадени между
двете страни. Имали
доказателства за предаване на възложителя, обр. 19 към
възложителя и че въпросната работа била приета без забележки, платено било
всичко към тях,
съответно те платили
всичко на подизпълнителя. От 2-3 години работим с този подизпълнител. Броят на
работниците зависел
от работата, 7-8 човека, имало е и 10, преценяло
се долу-горе на място.
Свидетелят Н. сочи, че той бил представител на
фирмата подизпълнител, един от бригадирите и бил
служител на „Саймънгруп”. Наблюдавал работата на работниците. Работи над 2 г. и
половина в тази фирма. Имали
работа на обект на
„Инстрой”, към Екарисажа, била една сграда
двуетажна, но не знаел кой им възложил
работата. Тяхната фирма била подизпълнител. Те
били само работници, каквото трябвало да се прави на този
обект го извършили,
но кой бил
възложител на този обект не знаел.
Съдът допусна
и изготвяне на съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/ от ВЛ А.С..
ВЛ прави
уточнение, че експертизата касае единствено процесните фактури, издадени от
„Саймън груп 2016“ЕООД и не засяга три броя фактури с издатели „Мегадом“ООД и
„Валентн-9“ООД, описани на стр. 24-25 от РД. Експертът в табличен вид посочва и
относно кои фактури е обследвала данните по делото, за да изготви заключението
/стр. 2 от него/. ВЛ счита, че процесните фактури тъй като били за
извършване на строителни услуги, не можело да се изготви
стоков поток, но можело да се направи обвръзка между
извършените услуги по фактури и данните от протоколите за
извършено СМР, като обвръзката, която експертизата представя била
между извършените строителни услуги от Тиенгруп Метал ЕООД към Ин Строй Ком Г.
ООД и съответно предходните на тези доставки от Саймън Груп 2016 ЕООД. Прилага се Приложение № 1, неразделна част от настоящото заключение на база
данни от протоколи за извършено СМР.
В заключение
на втори въпрос, ВЛ сочи, че по отношение
на процесните доставки, експертизата може да заключи, че счетоводството на Тиенгруп
Метал ЕООД било водено редовно. По трети въпрос експертът отговаря, че доколкото
доставките по процесните фактури е извършване на СМР, а не доставки на стоки и
материали, то няма извършен транспорт. В отговора на въпрос 4 ВЛ подробно
описва хронолигични счетоводни записи по процесните фактури с издател Саймън
груп 2016 ЕООД, както и сочи във връзка с извършените плащания към това
дружество, в регистрите на жалбоподателя какви счетоводни записвания е
установила. Сочи данни за издадени и осчетоводени РКО относно плащания по пет
от коментираните фактури /№№936, 938, 941, 948 и 950/. Относно фактури с №№ 945
и 947 нямало съставени счетоводни записвания за плащане на точните суми по
фактурите. Налице били осчетоводени суми по дебита на сметка 401 Доставчици,
анал.партида Саймън Груп 2016 ЕООД срещу кредита на сметка 501 Каса в левове,
които покривали изцяло стойността на
двете фактури: РКО № **********/01.04.2020 г. на стойност 9982.80 лв
/том 4, лист 1027 гръб/ и РКО № **********/30.06.2020 г. на
стойност 8860.25 лв /том 4, лист 1023 гръб/.
На база на представени от жалбоподателя счетоводни
справки на Саймън груп 2016 ЕООД, които били налични при оспорващия, ВЛ
установила съставени счетоводни
записвания по
процесните фактури /описани в експертизата/, както и данни за издадени ПКО във връзка с
плащанията по тях от страна на „Тиенгруп метал“ ЕООД. В заключението експертът
посочва, че описаните счетоводни статии,
съставени при прекия доставчик на жалбоподателя, били съставени коректно по отношение на същността на
стопанските операции, които били извършени -
строителни услуги, като от счетоводните статии било видно, че били начислени
приходи и начислен ДДС по процесните сделки и че при жалбоподателя и прекият му доставчик Саймън Груп 2016 ЕООД били съставени коректни счетоводни записвания по
процесните фактури. Съставените счетоводни статии отразявали правилно същността на стопанските операции, обективирани с процесните
фактури. По отношение на предходните доставчици на Саймън Груп 2016 ЕООД
експертизата не можела да даде заключение, тъй като не
успяла да осъществи контакт с тях.
В отговор на петти въпрос, ВЛ посочва, че било възможно да се обвържат при жалбоподателя първичните
документи - фактури със съответните протоколи/актове за извършено
СМР на база стойността на вложените материали и стойността на издадените
фактури, датите на фактурите и протоколите, както и по възложителя на СМР. В
издадените Протокол/акт (Образец 19) от Саймън Груп 2016 ЕООД на Тиенгруп Метал
ЕООД, на ред обект, било вписано, че извършените СМР били
за обект „Ремонт помещения на „Ин Строй Ком Г.“ ООД“. В издадените Протокол/акт
(Образец 19) от Тиенгруп Метал ЕООД на Ин Строй Ком Г.“
ООД като обект също се сочело „Ремонт помещения на „Ин Строй Ком Г.“ ООД“.
Т.е., можело да
се направи първоначална обвръзка между издадените документи.
Експертизата
представя
данни в Приложение № 1 към т.1 от задачите по
настоящата съдебно-счетоводна експертиза, където било видно, че за издадените фактури, към които имало издадени Протокол/акт (Образец 19) от Саймън Груп 2016
ЕООД към Тиенгруп Метал ЕООД и от Тиенгруп Метал ЕООД към Ин Строй Ком Г. ООД,
видът и количеството на извършените СМР съответствали. Имало много дребно разминаване в количествата на извършените СМР между
фактура на № **********/15.05.2020 г., издадена от Саймън Груп 2016 ЕООД на
Тиенгруп Метал ЕООД и фактура № **********/18.05.2020 г. издадена от Тиенгруп
Метал ЕООД на Ин Строй Ком Г. ООД, като
можело да се дължи на техническа грешка, тъй като в извършените услуги
към Ин Строй Ком Г. ООД количествата били малко по-големи и било
възможно за разликите услугата да била
довършена от жалбоподателя.
В отговор на седми въпрос, ВЛ посочва, че по делото имало налични
доказателства за извършване на строителни услуги от Саймън Груп 2016 ЕООД към
Тиенгруп Метал ЕООД, като ексепертът визира представените
Протокол/акт (Образец 19) към процесните фактури. Протоколите удостоверявали извършването и приемането без забележки на строителните услуги. Експертът дава заключение, че СМР следвало да са били
извършени, доколкото била налице документална обоснованост
за този факт. Във връзка с въпроса, с какви материали
били извършени процесните СМР, експертизата изискала счетоводна справка от счетоводството на Тиенгруп Метал ЕООД какви
материали били вложени в съответния обект на Ин Строй Ком Г. ООД. От
счетоводството на Тиенгруп Метал ЕООД уточнили, че материалите не се водели на аналитично
ниво и не се завеждали на склад и поради тази причина не можело да се предостави
аналитична счетоводна справка за вложените материали по видове и количества, но
можело да се предостави информация по номера на фактури, дата, стойност и
доставчик на материала. Експертизата представа счетоводната справка от Тиенгруп Метал ЕООД за осчетоводените разходи
за материали на обект на Ин Строй Ком Г. ООД в табличен вид и че всички вложени
материали на процесния обект били закупени от
Мегадом ООД и осчетоводени като разход за
материали, партида основни материали. По делото били налични копия на процесните фактури, издадени от
Саймън Груп ЕООД към Тиенгруп Метал ЕООД, ведно с издадените фискални касови
бонове към тях за извършени разплащания в брой. Налице също така били РКО за някои от фактурите /описани в ексепртизата/.
В отговора на въпрос 12, ВЛ посочва, че във връзка с процесните фактури, издадени от Саймън
Груп 2016 ЕООД към Тиенгруп Метал ЕООД бил наличен
по делото Договор от 02.03.2020 г./том 4, листи 997-999/, съгласно който Тиенгруп Метал ЕООД възлагало, а Саймън Груп 2016 ЕООД се задължавало да изпълни СМР услуги на обект „Ремонт помещения на
Ин Строй Ком Г. ООД“ за срок от 6 месеца. При точно изпълнение на възложените
СМР услуги възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в размер на 70 000 лв
без ДДС. Съгласно чл.13 от договора, обектът се счита окончателно предаден на
възложителя след подписването на последния протокол за договорените СМР и
услуги. В
отговор на въпрос 15, ВЛ сочи, че не
открила по делото отчетни регистри по ЗДДС, от които да можело да отговори на задачата, но от съставените счетоводни записвания при Саймън Груп
2016 ЕООД било видно, че ДДС бил начислен по счетоводни данни, но експертизата
не можела да отговори дали същият бил деклариран.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения РА, на осн. чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1, във вр. с чл.146 от АПК, във вр. с §2 от ДР
на ДОПК, намира от правна страна следното:
По допустивостта на оспорването: същото е направено в законово установения срок по чл.156, ал.1
от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед № РД-09-2433/ 16.12.2019г.
на Директора на ТД на НАП – Пловдив /л.47 и сл./, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в
градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая ЗВР
е издадена от А А Д на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, място на работа в гр. Пловдив. Т.е., конкретният издател с оглед
на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от визираната заповед
на Директора на ТД на НАП – Пловдив, следователно както ЗМВР, така и последващите я ЗИЗВР са издадени от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, като
съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на
заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис
на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – А Д, за което се прилагат е неоспорени доказателства.
Възложената ревизия на жалбоподателя е
извършена от определените със ЗВР органи по приходите – С К, гл. инспектор и ръководител на ревизията по приходите и Г Л, гл.
инспектор по приходите, които длъжностни
лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи
органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата
материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на РД №
Р-16002421001926-092-001/ 02.12.2021г.
/чл.117, ал.1 от ДОПК/. Съгласно
чл.119, ал.2 от ДОПК, РА се издава от органа, възложил
ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална
дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен
със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният РА
е издаден от Началник на сектор и възложил ревизията А.Д.и С К,
главен инспектор по приходите, определена за ръководител на
ревизията със ЗВР.
В заключение, Съдът приема праве извод, че издателите на РА са
разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Визираните
ЗВР,
заповедите
за изменението й, съставения въз основа на ревизията РД
№ Р-16002421001926-092-001/
02.12.2021г.
и РА № Р-16002421001926-091-001
от 26.01.20212г.,
са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни
документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните
документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по
силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на
ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен
носител /приложения по към л. 1243 от делото CD-R /. От данните от електронните
документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни
подписи. С оглед на изложеното, Съдът приема, че
ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни
издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден
в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и
при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният
Ревизионен доклад, е неразделна част от него. Не се установява
при извършената служебна проверка да има допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на
проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114,
ал.2 от ДОПК, опеделен с последната ЗИЗВР до 18.11.2021г.,
РД е
съставен от ревизиращите органи на 02.12.2021г., което е
в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. Същият има съдържанието, установено в
чл.117, ал.2 ДОПК и приобщава събраните в хода
на ревизионното производство доказателства, на база на които е била
извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства. Спазен е и срокът
по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт, който е издаден на
26.01.2022г., което е в 14 дневния срок от изтичане на удължения срок за
подаване на възражения, определен уведомлението за
продължаване на срока за подаване на възражения до 14.01.2022г. /л.84/.
Следва
да се посочи, че данните от ревизионната преписка сочат, че жалбоподателят е
бил запознаван с всички действия и актове на приходната администрация, била му е предоставена
възможност да реализира защитата си. От преписката не се установява при
извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата; при
формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на
данъчния процес от страна на ревизиращите органи или да са извършени действия,
надвишаващи законовите им правомощия. Ревизиращите органи са събирали
по надлежния ред предвидени в ДОПК доказателства, като относимостта и
значението им за установените публични държавни вземания, е въпрос на
материална законосъобразност на РА. Ето защо, Съдът
приема, че правото
на защита на данъчно задълженият субект не е било
накърнено, съответно няма допуснато съществено
процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание.
Това, че оспорващият е останал недоволен от направения анализ
на събраните доказателства от ревизиращия екип и
формираните фактически и прави изводи от тяхна
страна,
не обуславя
извод за допуснати съществени процесуални нарушения или липса на
обективност и безпристрастност на ответника.
Относно съответствието на оспорения
ревизионен акт с материалния закон, съдът приема
следните изводи:
С процесният РА
в тежест на жалбоподателят са установени допълнителни задължения
за ДДС
в общ
размер на 9460.42
лв. главница и лихви в размер на 1519,07
лв. за данъчни периоди м. 04/2020г. до 31.07.2020г. Въпросните допълнителни задължения за ДДС в общ
размер на 10 979,49 лв.
са в резултат
на отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м.04/2020
г., м.05.2020
г. и м. 06/20 г. по седем броя фактури,
издадени от „САЙМЪН ГРУП 2016“ ЕООД за доставка на услуги /СМР/,
две фактури, издадени от „МЕГАДОН“
ООД /за доставка на стоки/ и една фактура, издадена от „Валента-99“ ООД.
Отказът на приходната администрация да признае правото на пълен данъчен
кредит /ПДК/ на ревизираното лице по процесните фактури и правно основан на чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1,
т.1 от ЗДДС. Видно от
РД, от фактическа страна отказът се основава на съображения, че при доставките на услуги /СМР/ с доставчик „Саймън груп
2016“ ЕООД не се доказало реалното извършване на същите
доставки от посочения в
коментираните седем фактури, съответно
на това, че не било доказано
възникнало данъчно събитие, пораждащо право на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДС за ревизираното лице.
Съгласно
чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС,
данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки
или услуги по облагаема доставка. Легална дефиниция за „доставка на услуга“ по см. на ЗДДС се съдържа чл.6, ал.1 от ЗДДС, съгласно която норма
доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката, съотв. „услуга“ по
см. на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно
от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като
платежно средство /чл.8 от ЗДДС/, а „доставка на услуга“
е извършване на услуга /чл.9, ал.1 от ЗДДС/. Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е
всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена
от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка,
извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон
предвижда друго. Данъчно събитие по см. на ЗДДС, съгл. чл.25, ал.1 ЗДДС, представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно
задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на
стоки по чл.16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността
върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл.25, ал.2 ЗДДС). Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и
услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави.
Нормите на чл.68, ал.1, т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС,
регламентиращи, наред с чл.71 от ЗДДС, предпоставките, при наличието на които
следва да се признае правото на приспадане на данък върху добавената стойност,
транспонират разпоредбата на чл.168,
б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, според която доколкото стоките и услугите се
използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има
правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от
дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати,
дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за
него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от
друго данъчнозадължено лице. Отделно от това следва да не е налице и
някое от изключенията, визирани в разпоредбата на чл.70 ЗДДС. Следователно, от така визираната правна
регламентация се следва изводът, че наличието на действително /реално/ осъществена доставка с предмет
прехвърляне собствеността върху стока, респ. с предмет
извършване на услуга, е необходимото
условие /предпоставка/, за да възникне
правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да
бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право
да приспадане данъчният
кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално
осъществена доставка на стока/услуга, то няма да е налице една от
предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по см. на чл.68, ал.1, т.1 във вр. с чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6,
ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС респ. по чл.168 б. „а“ от
Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която
съществува само документално, но не е реална осъществена. Основание
за този извод следва и от практиката на СЕС, според която, за да се признае правото на приспадане, е
необходимо Съдът в
съответствие с правилата на доказване, установени в националното
законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално
осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от
него облагаеми сделки/ т.31 и т.32 от Решение от 06.12.2012г. на СЕС по дело С-285/11/.
Повдигнатият
пред ответника и пред съда спор
касае обследване на въпроса били ли са налице предпоставките, установени в закона, за да
възникване в полза на жалбоподателя правото на ПДК за доставките по процесните фактури, като за тази цел
следва да се извърши преценка, въз основа на наличния доказателствен материал, дали
от сочените като доставчици по тези
фактури на услуги/стоки към жалбоподателя, са налице реално
осъществени доставки по см. на чл.6,
съотв. чл.9 от ЗДДС, т.е. дали стоките и услугите – предмет на фактурираните
доставки, действително са доставени на ревизираното дружество. По
делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на
правото на данъчен кредит, регламентирани в чл.69, ал.1, т.1 и чл.71, т.1 от ЗДДС.
Относно
процесните седем фактури с издател „Саймън груп 2016“ ЕООД:
Същите
са издадени във връзка с осъществени доставки на услуга – СМР и касаят периода
м. 04 – м.06/2020г. Фактурите, по които не е признато правото на ПДК и издадени
от този доставчик са общо седем, като общо ползваният данъчен кредит от
жалбоподателя за трита данъчни периода е в размер на 9397,67лв. По делото се
удостовери по безспорен начин, че между жалбоподателя и коментираният доставчик
на услугите /СМР/ и издател на ревизираните фактури, е бил сключен договор с
предмет извършване на ремонтни дейности на обект /помещения/, собствени на
„Инстройком Г.“ООД от 02.03.2020г., с договорено възнаграждение в размер на
70 000 лв. без ДДС. По делото от друга страна са налични и неоспорени
писмени данни /л. 1000-1001/, които са възприети и от ревизиращите, че между оспорващия
и „Инстройком Г.“ООД е бил сключен договор /без дата/, с който „Инстройком Г.“ООД
възложило на жалбоподателя извършване на определени строително-ремонтни
дейности /описани в чл.1/. От заключението по ССЕ, се установи, че ВЛ е направена
обвръзка между наличните по преписката и делото фактури, техните дати и
протоколите, обр. 19, издадени от „Саймън греп 2016“ ЕООД към „Тиенгруп метал“
ЕООД, с тези, издадени от последното дружество към „Инстройком Г.“ООД, от която
било видно, че те касаят обект „ремонт на помещения на „Инстройком Г.“ООД /вж.
т.5 от заключението и Приложение №1/, което обосновава извод, че двата
коментирани по-горе договора касаят договаряне на СМР относно идентичен обект, като
изпълнителят по договора с „Инстройком Г.“ООД /жалбоподателя/, от своя страна с
договора от 20.03.2020г. е превъзложил изпълнението на тези СМР на трето лице -
„Саймън груп 2016“ ЕООД. Последното в качеството си на подизпълнител е издал
процесните седем фактури, по което не е признато в ревизионното проиводство правото
на ДК за получателя на доставките по тях – настоящият ревизиран. Както чрез
неоспорените писмени доказателства, така и чрез експертизата още се установи,
че за всяка от процесните седем
фактури с издател „Саймън груп 2016“ЕООД за
коментираните данъчни периоди от последният са издадени и протоколи обр. 19, в
които са описани конкретни по вид СМР и тяхната стойност, която е идентична със
стойността, по съотв. фактура с дата от датата на протокола, обр.19 /вж. и т. 9
от заключението и л. 966-988/. От друга страна са налични по преписката и данни
за издадени от жалбоподателя /в качеството му вече на изпълнител по договора с „Инстройком
Г.“ООД на съотв. счетоводни документи /фактури/ за доставка на СМР услуги и
протоколи обр- 19 /също от датата на съотв. фактура и с пълно и подробно
описание на вида СМР /л. 989-996/. Чрез ССЕ пред съда се установи надлежното осчетоводяване на фактурите и начисляването на данъка както при прекия за жалбоподателя доставчик, така и в
счетоводството на самия оспорващ. Няма спор, че коментираните протоколи, обр.19 са представени още в хода на ревизията, като макар същите да не са приети за истински от приходната
администрация, с оглед на което е възприето, че
те не отразяват реалното изпълнение на услугите, то от ответната страна не бе
извършено оспорване
на същите по реда на чл.193, ал.1 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. С оглед на което, тези документи се ползват с придадената
им от закона формална
доказателствена сила и в този смисъл те
съставляват доказателство, че изявленията, които
се съдържат в тях, са направени от тези лица“ - чл. 180 от ГПК. В представените обяснения от управителя на жалбоподателя пред органа /л.945/,
същият е уточнил, че материалите за обекта на възложителя „Инстройком Г.“ООД /СМР/ са били транспортирани със
служебен автомобил на дружеството жалбоподател, както и от представители на
подъизпълнителя „Щастие проект“ ЕООД, като материалите са били доставяни и
складирани директно на обекта, тъй като оспорващият не разполага със складова
база.
Основните
констатации в РА, обосноваващи отказа на правото на данъчен кредит са свързани с неустановяване на кадрова и материална обезпеченост на посочения като пряк доставчик на СМР „Саймън груп 2016“ ЕООД, което е издател на
процесните седем фактури, както и липсата на отчетени разходи пряко във връзка
с декларираните доставки, липсата на обявен ГДО за 2020 г. от това дружество. Видно
от фактическите обосновки в РД, от служебно направена справка за обявените към
това лице продажби от регистрираните по ЗДДС лица ревизиращите установили 17 на
брой фактури, издадени от едно лице „Барзанова груп“ ЕООД, което било „свързано
лице“ със „Саймън груп 2016“ ЕООД /вж. описа на фактурите на стр. 21 от РД/. По
отношение на това лице е издаден РА, с който е отказан ДК по всички фактури за
процесния период, вкл. и тези с доставчик „Саймън груп 2016“ ЕООД. Прави се
констатацията, че поради непредставяне на данни, касаещи пряко процесните в
тоза производство доставки на СМР услуги, то не може да се приеме, че е
настъпило данъчно събитие по коментираните такива седем фактури с издател „Саймън
груп 2016“ ЕООД и ревизиращите прилагайки нормата на чл.85 от ЗДДС изискват
данъка от настоящият жалбоподател.
Съдът приема, че събраните доказателства /договорите/ установяват превъзлагане от жалбоподателя на договерени от него услуги /СМР/ към инвеститора
/възложител/ „Инстройком Г.“ООД към едно трето лице и това
е „Саймън груп 2016“ ЕООД, като за това също са налице писмени данни /договора
от 20.03.2020г./. В експертното заключение ВЛ
е извършило проследяване на това превъзлагане
от жалбоподателя до прекия му доставчик, като изрично сочи, че е наличе документална
обвръзка между извършените СМР от подъизпълнителя /“Самйн груп 2016“ЕООД/ и
тези, които е доставил жалбоподателят по договора си с „Инстройком Г.“ООД, по който договор
жалбоподателят е в качеството си на изпълнител на услугата /СМР/. Безспорно е,
че липсва обаче оборване на факта, че прекият доставчик на услугите /СМР/ към
жалбоподателя не разполага с кадрова и материална обезпеченост да осъществи
същите, но все пак се удостоверява факта на закупени строителни материали /вж.
приложените фискални бонове/.
За да
се признае право на приспадане на данъчен кредит по доставки на услуги по
смисъла на чл.9, ал.1 ЗДДС и чл.24 § 1 от Директива 2006/112, е необходимо да
се докаже реално извършване на услугите. Това е
юридическият факт, който поражда изискуемост на данъка върху добавената
стойност и съответно възникването на правото на данъчен кредит за този вид
доставки (арг. чл.68, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС. В конкретният случай още в административното производтво
са ангажирани доказателства - писмени, чрез които ревизиранато лице цели установяване реалността на договорените СМР, приложил е фактурите, данните за тяхното счетоводно
отразяване, фактическото основание за издаването им, а именно договори за
възлагане на СМР /вкл. и превъзлагането им/ на
конкретно посочен обект, двустранно подписани протоколи, обр.19, в които извършените и приети дейности на ремонтирания обект имат конкретно описание по вид, мерна единица, единична и обща стойност. Отделно, чрез назначената ССчЕ също се установяват горните факти, както и факта, че е
налице обвръзка между протоколите, обр. 19, издадени от „Саймън груп 2016“ЕООД
към жалбоподателя, в които се обективира извършени СМР /вид, стойност/, с
данните от протоколите, обр. 19, които оспорващият е съставил за доставени на
„Инстройком Г.“ООД СМР услуги. Т.е., са налице данни пред съда за наличие на кореспондиращи
се доказателства, наред със
заключението на вещото лице, че спорните услуги са действително извършени, като същите установяват възлагането, отчитането, предаването и приемането на изпълнените
СМР, както и тяхното заплащане и надлежно осчетоводяване.
Доводите на ревизиращите в РД, че не е налице реалност на доставката, тъй
като липсват данни за материална и кадрова обезпеченост на прекия
доставчик на жалбоподателя /Саймън
греп 2016“ЕООД даваща му възможност да осъществи договената доставка на СМР, се
възприемат за неоснователни, доколкото не е спорно, че предмет на доставките между тези два субекта са услуги – СМР. Следва да се посочи, че отказът да се признае
право на данъчен кредит с довода, че
издателят на процесните фактури не разполага с кадрова обезпеченост да изпълни
услугите противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата
система на данъка за добавената стойност, дадено в решения на СЕС по дела
С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният
получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде
санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради
недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. По
делото в крайна сметка няма
спор относно наличието на резултат от
изпълнението на конкретните дейности и последващата реализация на услугите.
Представени са писмени доказателства за тяхното
извършване - договори за възлагане на услугите и двустранно
подписани приемо-предавателни протоколи за предаване и получаване на отделните
дейности, описани по видове, мерни единици, единична и обща стойност,
хронологичен дневник и оборотни ведомости. При наличие на
достатъчно безспорни доказателства относно договаряне, получаване и приемане на
услугите и последяващата им реализация, органите по приходите необосновано приемат извод за нереалност на спорните доставки въз основа на довода, че липсва кадрова обезпеченост на прекия доставчик да извърши
услугите със собствен материален и кадрови ресурс.
Също неоснователен, за да обоснове крайният извод, че не
е налице реалност на спорните доставки на СМР е и изразеното от ответника за липсата
на първични счетоводни документи за покупката на вложени материали, на налична транспортна техничка за доставката им до
обекта. Това е така, защото предмет на доставките не са самите строителни
материали, а само строително-монтажни работи, за които по-горе се посочи, защо следва да се приемат
за реално извършени. Следва да се отбележи и, че
макар доказването на извършено плащане по фактурите да не е задължително
условие за доказване реалност на доставката, а само е индиция, че такава реалност е налице, то в конкретния случай и от
наличните писменни данни по преписката, а и от заключението на вещото лице
се установява, че е налице извършено
и разплащане по процесните фактури.
ЗДДС
не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието
или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници. В
тази връзка в Решение по дело
С-324/11 (Gabor Toth) СЕС изрично сочи, че Директива 2006/112/ЕО не допуска да
се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни
услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от
получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и
доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз
основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае,
че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по
веригата на доставки. В случая твърдения за наличие на данъчна измама по
процесните доставки приходните органи обективно
не въвеждат нито в ревизионния акт, нито в потвърждаващото
го Решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, въпреки цитирането на
практика на СЕС и ВАС относно такава. Общите фрази, които
се излагат на стр.10 от решението на горестоящият данъчен орган не могат да се
възприемат за фактическа обосновка на претендирана от органа данъчна измама,
нито съставляват конретни обективни данни, които да са основа за приемане на
извод, че е налице такава. Съдът приема, че
фактически не се обосновават данни за такава и от РД, към чиито мотиви препраща
РА. В доклада се съдържа фактология досежно свързаността на прекия доставчик по
спорните фактури с едно трето дружество – „Б. груп“ЕООД, по отношение на което
е проведено друго ревизионно производство, приключило с РА, с който на
въпросното дружество не е било признато правото на данъчен кредит по всички
фактури, издадени в ревизирания период, вкл. и такива издадени от „Саймън груп
2016“ЕООД, общо 17 фактури /описани в РД/. В доклада обаче липсват обективирани
данни относно това дали има и каква е връзката на жалбоподателя с тези
доставки, между „Саймън груп 2016“ ЕООД и „Б. груп“ЕООД, вкл. и дали да се
свързани с доставките от „Саймън груп 2016“ЕООД към „Тиен груп метал“ЕООД, за
които са издадени и процесните 7 фактури. Ето защо, Съзът приема, че ривизирщият
орган не сочи проявлението на обективни конкретни данни, които да обосноват
извода, ревизираният в това производство субект е знаел или е трябвадо да знае,
че сделката, с която обосновава правото си на приспадане на ДК е част от данъчна
измама, която да е извършена от прекия доставчик или от друг субект нагоре по
веригата.
За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне
начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/,
съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата
във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е
използвана за следващите облагаеми доставки на получателя, като в тежест на лицето, претендиращо това право, е да
докаже изброените предпоставки. Принципно, когато те са доказани, правото на приспадане следва
да бъде признато от приходната администрация, а тя може откаже да признае това право само, ако посочи наличието
/проявлението/ на обективни данни, чрез които да се установи, че лицето се позовава на това право с измамна цел или с цел
злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г., по дело С-285/11, Боник, т.
44/. Тъй като в случая
посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя, а липсват обективни данни, че правото на приспадане е упражнено с измамна
цел или с цел злоупотреба, то се следва изводът, че неправилно приходната
администрация е отказала приспадане на данъчния кредит по процесните седем
фактури, обективиращи доставката на сМР услуги от „Саймън груп 2016“ ЕООД,
издадени през ревизирания период на обща стойност от 9397,67лв., ведно с
прилежащите лихви за забава.
Горното
обосновава извода, че процесният РА в частта му, в която не е признато правото
на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя за данъчни периода м.
04/2020г. в размер на 2005,18лв., за м. 05/ 2020г. в размер на 1290,00 лв. и за
м. 06/2020г. в размер на 6102,49лв. е неправилен и следва да се отмени. Жалбата
в тази й част се явява основателна, тъй като е налице доказаност на реално осъществяване на доставките по процесните седем фактури, издадени от „Саймън груп
2016“ЕООД, а липсват ангажирани от органите по приходите доказателства и не се обективират ясни и конкретни данни, че
сделката е част от данъчна измама или злоупотреба, за която ревизираното лице е
знаело или е следвало да знае. Ето
защо в нарушение и при неправилно приложение на чл.68, ал.1 във вр. с чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.9
ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя са били установени допълнително задължения по ЗДДС в посочения общ размер от 9397,67лв. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по седем броя фактури, издадени от „Саймън груп 2016“ ЕООД, ведно с прилежащите лихви.
Що
се отнася до частта от жалбата досежно фактури, издадени от доставчиците
„Мегадом“ ООД и „Валента-99“ООД, то съдът приема, че оспорването е
неоснователно, като оспорващата страна не удостовери по надлежен начин
реалността на тези доставки.
Като
процесна от жалбоподателя е посочена доставката по ф-ра №**********/26.05.2020г.
на стойност 133,37 лв. и ДДС 26,67лв. /вж. молба на л. 1248/, с издател
„МЕГАДОМ“ООД. Данните от РД и по преписката сочат, че тази фактура е била включена от жалбоподателя в отчетните
регистри дневник за покупките и по нея дружеството е упражнило правото си на
приспадане на данъчния кредит пред данъчен период м. 06/2020г., т.е. обекивно не
е налице отказ от правото на приспадане на ДК по тази фактура, което прави
оспорването неоснователно. На
ревизиращото лице е било отказано приспадане на данъчен кредит, НО по фактура
за доставка на стоки с № **********/26.05.2020г.,
за която се сочи, че е издадена от същия доставчик, на същата дата и на същата
стойност на доставката, но такава фактура не е удостоверено да е била издадена на
жалбоподателя, обстоятелство, което не е опровергано чрез надлежни писмени
доказателства пред съда. Ето защо, правилно приходният орган е отказал правото
на приспадане на данъчния кредит по фактура № **********/26.05.2020г. в размер на 26,67лв. за данъчен период м.
05/2020г., ведно с прилежащите лихви.
Отново
чрез молбата на л. 1248 дружеството сочи като процесна и фактура
№**********/25.06.2020г. с издател „Валента-99“ ООД на стойност 39,32лв. и ДДС
7,86лв., която ревизиращият отразило в дневника за покупки за м.06/2020г., но в
хода на ревизионното производство е установено, че тази фактура погрешно е
осчетоводена от жалбоподателя, тъй като реално тя не е издадена за доставка към
него, а към едно трето лице - „Тиенгреп“ ЕООД, гр. Пловдив с ЕИК *********
/напълно различен от ЕИК на жалбоподателя/. Т.е., не е била налице доставка към
жалбоподателя, по която той да има правото да придспадне начисления му ДДС в
размер на 7,86 лв. и правилно ревизиращите са отказали това право, ведно с
прилежащите лихви.
Неоснователно
е и оспорването в частта на непризнат данъчен кредит и по фактура № **********/16.03.2020г.,
издадена също от „Мегадом“ ООД за доставка на стойност 141,12лв. и ДДС
28,22лв., посочената като процесна от дружеството. От РД се установява, че ревизиращият
я е включил в дневника за покупки и СД по ЗДДС за данъчен период 07/2020г. За
да откаже правото на приспадане на ДК по тази фактура, приходният орган е
обосновал, че жалбоподателят не е удостоверил в ревизионното производство факта
на издаден първичен счетоводен документ, тъй като не е придставил екземпляр от
него. Това не е опровергано в хода на съдебното производство, нито чрез прилагане
на такова писмено доказателство, нито чрез назначената ССч.Е. При това
положение жалбоподателят не удостоверява удна от предпоставките, установени в
ЗДДС, които обуславят законосъобразното упражняване на правото му да приспадне
начисления му данъчен кредит по тази фактура в размер на 28,22лв., ведно с
прилежащите лихви.
Горните
доводи обуславят извод за неоснователност на жалбата против поцесния РА, в
частта му, в която приходният орган не е признал данъчен кредит по фактури с № **********/26.05.2020г. в размер на
26,67лв. за данъчен период м. 05/2020г., №**********/25.06.2020г. в размер на
7,86лв. за данъчен период м.06/2020г. и № **********/16.03.2020г., в размер на
28,22лв. за данъчен период м.07/2020г. или общо непризнат данъчен креди в
размер на 62,75лв., ведно с прилежащите лихви.
При този изход на
спора и извода за частична основателност на жалбата, частично основателни се
явяват и претенциите на двете страни за присъждане на направените от всяка от
тях деловодни разноски. По делото се
удостоверява, че оспорващата страна е направила разноски в общ размер на 1870
лв., от които 1320 лв. заплатено по банков път възнаграждение за един адвокат
/л. 38-40/, 500 лв. заплатен депозит за ВЛ /л.1290/ и 50лв. за заплатена ДТ за
образуване на производството пред съда. Ответната страна също претендира
разноски, които съобразно Наредба №1/2004г. следва да се определят в размера по
чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.3 от наредбата или 1388,15лв. предвид на факта,
че материалният интерес по делото е в размер на общо 10 979,49лв. /главница и
лихви/. При съобразяване съразмерно на уважената /общо 10 906,99лв/ към
отхвърлената част /72,50 лв. общо/ от оспорването и доказаните разноски от двете страни, в
полза на оспорващото дружество следва да се присъдят такива в размер на
1857,47лв. /99,33%/, а в полза на ответника, следва да се присъдят разноски за
юрискунсулт в размер на 9,30лв. /0,67%/.
Водим
от горното и
на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба
на „ТИЕНГРУП Метал“ ЕООД, със седалище в гр. Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от Управителя Н. Н. К.,
Ревизионен акт /РА/ № Р-16002421001926-091-001 от 26.01.2022г., издаден от
началник сектор „Ревизии“ А.Д.и с.к., гл. инспектор по проходите в ТД на НАП
Пловдив, потвърден с Решение № 116/17.03.2022г. на Директор на Д“ОДОП“ Пловдив
при ЦУ на НАП,
в частта, с която на „ТИЕНГРУП Метал“ ЕООД са установени задължения в
резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данък върху
добавената стойност и прилежащи лихви за просрочие към главниците към 26.01.2022г. в размер на общо 10 906,99 лева, като
незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТИЕНГРУП Метал“ ЕООД, със седалище в гр. Стара Загора, ЕИК
*********, представлявано от Управителя Н. Н. К., Ревизионен акт /РА/ №
Р-16002421001926-091-001 от 26.01.2022г., издаден от началник сектор „Ревизии“ А.Д.и
с.к., гл. инспектор по проходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №
116/17.03.2022г. на Директор на Д“ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която са
установени
задължение за данък върху добавената стойност в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на общо 72,50 лв., от които главница в размер на 62,75 лв. и лихва в размер на 9,75лв., за данъчни периоди м. 05-07/2020г. като
неоснователна.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив
при ЦУ на Националната агенция за приходите, да заплати на „ТИЕНГРУП Метал“ ЕООД, със седалище в гр. Стара Загора, ЕИК
*********, представлявано от Управителя Н. Н. К. сумата от 1857,47лв., представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.
ОСЪЖДА „ТИЕНГРУП Метал“ ЕООД, със седалище в гр. Стара Загора, ЕИК
*********, представлявано от Управителя Н. Н. К. да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при
ЦУ на НАП сумата 9,30 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхъврплената част от оспорването.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: