Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260840
гр.Бургас, 16.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря К. В. като разгледа НАХД № 1319 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „*“
ЕООД с ЕИК *, чрез представляващия – *, с посочен съдебен адрес:***, против
Наказателно постановление № 125/25.02.2021 г., издадено от Директора на РИОСВ -
гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 71, ал. 3, т. 5, вр. с чл. 35, ал. 1, т.
1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и на основание чл. 136, ал. 2, т.
5 от същия закон, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер от 8000
лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Застъпва се, че в производството са
допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като не става ясно са наличието на
какво вещество е било санкционирано дружеството. Счита се, че НП е издадено в
нарушение на материалния закон, като наред с оспорването на фактическата
обстановка се излагат твърдения и за евентуална правна квалификация по чл. 136,
ал. 2, т. 4 ЗУО, а не по т. 5. Счита се, че не е ясно на база на какви данни
АНО е наложил размера на санкцията над минималния.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се представяла от пълномощник – адв. Г.-БАК, която поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Моли за предоставяне на срок за писмени бележки, както
и претендира присъждането на разноски по представен списък.
В предоставената възможност за писмени
бележки адв. Г.-БАК развива доводите си за порочност на издадения санкционен
акт, като допълва, че е нарушен и чл. 18 ЗАНН, доколкото за същото нарушение
по-рано са били издадени други две НП, а именно - № 123 и НП № 124. Акцентира
върху допуснатите нарушения в хода на производството, като счита, че АНО не е изследвал
фактическото изпълнение на осъществяваните от „*“ ЕООД дейности по третиране на
отпадъците. Счита, че не е установено точното количество на намиращото се в Р4
/Резервоар № 4 по приложената скица/ вещество, както и че е нарушен редът за
взимане на проби и в частност стандартът /MARPOL/. Моли за отмяна на НП и
присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган се
явява юрисконсулт Петров, който оспорва жалбата. Заявява, че НП е правилно и
законосъобразно. Моли за срок за писмени бележки, както и иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а под евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от насрещната страна.
В предоставения от съда срок за писмени
бележки /изтичащ на 04.06.2021 г./ такива не са депозирани от страна на АНО.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от отбелязването на л. 22 гръб – НП е
връчено на управителя на дружеството на 19.02.2021 г., а жалбата е депозирана
директно в съда на 26.02.2021 г.). Жалбата е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Няма спор, че към 10.09.2020 г. дружеството-жалбоподател е извършвало дейности по третиране на отпадъци и в частност – първична обработка на отпадъчни нефтоводни смеси, на площадка 1.4, находяща се в гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.662.9570.
Няма спор и че към процесната дата за експлоатацията на Инсталацията за първична обработка на отпадъчни нефтоводни смеси (ИПООНС) е имало издадено валидно Решение № 02-ДО-443/21.08.2020 г. на Директора на РИОСВ-Бургас (Решение).
На 10.09.2020 г. при извършена под контрола
на Междуведомствен координационен център за противодействие на контрабандата и
контрол на движението на рискови стоки и товари при ГДБОП, проверка на площадката
от св. М.С. ***, било констатирано, че в резервоар с вместимост 25 куб. м,
обозначен като Р4 по схемата на ИПООНС, където съгласно т. III от Решението (л. 74) трябвало да се съхранява пречистена
вода с остатъчно съдържание на нефтопродукти 15 мг/л, има течност, наподобяваща
нефтени масла. Била взета проба от резервоара от служители на Агенция Митници,
за което бил съставен протокол (л. 106). В последствие пробата била изпратена
за изследване в ЦМУ-София, като на 20.10.2020 г. било изготвено заключение (л.
82-83), от което ставало ясно, че се касае за отпадъчно масло, съдържащо главно
нефтени масла или масла от битуминозни минерали, с преобладаващо съдържание на
парафино-нафтенови въглеводороди спрямо ароматните съставки, смесени с вода,
под формата на емулсия.
С писмо от 16.11.2020г на директора на
Дирекция „Морска администрация“ –Бургас до РИОСВ –Бургас била подадена
информация, че в периода от 01.01.2020г до 10.09.2020г „*“ ЕООД е приело три
вида отпадъци, с номенклатурни кодове, както следва -13 04 03, 13 08 02 и 16 07
08.
Свидетелката М.С. счела, че дружеството „*“
ЕООД е извършило нарушение на чл. 71, ал. 3, т. 5, вр.с чл. 35, ал. 1, т. 1 от
ЗУО, доколкото е нарушило метода и технологията за експлоатация на ИПООНС, като
на 10.09.2020 г. е държало в Р4 не пречистена вода, а отпадъчно масло. Актът
бил връчен на представител на дружеството, който го подписал и получил препис
от него, без да направи възражения. В последствие в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
с възражение с вх.№УО-1631/11.12.2020 г. дружеството оспорило констатациите в
акта.
Междувременно св. С. съставила срещу
дружеството още два акта, във връзка със същата проверка и отново за нарушаване
на метода и технологията на експлоатация на ИПООНС, както следва:
С АУАН № 123/08.12.2020 г. на дружеството
било повдигнато „обвинение“ за това, че в периода 01.01.2020 г. до 10.09.2020
г. е нарушило метода и технологията за експлоатация на ИПООНС за същата
площадка, и по точно т. III от
Решението, като не е извело от ИПООНС пречистената вода с остатъчно съдържание
на нефтопродукти 15 мг/л., образувана след третиране на приетите нефтоводни
смеси. Нарушението отново било квалифицирано по чл. 71, ал. 3, т. 5, вр.с чл.
35, ал. 1, т. 1 от ЗУО.
С АУАН № 124/08.12.2020 г. на дружеството било повдигнато „обвинение“ за
това, че в периода 01.01.2020 г. до 10.09.2020 г. е нарушило метода и
технологията за експлоатация на ИПООНС за същата площадка, като нефтоводните
смеси не са постъпили в ИПООНС по метода и технологията за експлоатация,
посочени в т. III от Решението.
На
25.02.2021 г. Директорът на РИОСВ-Бургас след като се запознал с писмените
доказателства, акта и възражението по него, издал атакуваното НП №125, в което
при пълна идентичност с фактическата обстановка на акта и при същата правна
квалификация на деянието на основание чл. 136, ал. 2, т. 5 от ЗУО наложил на
дружеството имуществена санкция в размер на 8000 лева.
Преди това на 25.01.2021 г. Директорът на
РИОСВ-Бургас издал още две наказателни постановления срещу дружеството,
съответно по АУАН № 123/08.12.2020 г. и АУАН № 124/08.12.2020 г., с които
отново за нарушение на метода и технологията за експлоатация на ИПООНС, описана
в т. III от Решението, за
същата площадка и със същия краен срок (10.09.2020 г.), на същото правно
основание, дружеството било санкционирано с още две имуществени санкции.
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и
писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са
безпротиворечиви и се кредитират от съда.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния
случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 152,
ал. 2 от ЗУО.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е неправилно
ангажирана поради следните съображения.
От събраните
писмени и гласни доказателства се доказва, че при проверката на 10.09.2020 г. АНО
е приел, че дружеството е извършило няколко нарушения на метода и технологията за експлоатация на
ИПООНС, посочен в т. III от
Решението.
Въпреки
това съдът счита, че неправилно актосъставителят и АНО са решили, че всяко
отделно неизпълнение на Решението се явява отделно административно нарушение,
поради което и неправилно, в противоречие с принципа на чл. 18 ЗАНН, са издали
няколко наказателни постановления.
В тази
връзка настоящият състав се позовава изцяло на Тълкувателно решение № 6/22.06.2017 г. на ВАС, където се приема,
че: „При неизпълнение на повече от едно условие на комплексното
разрешително, операторът на инсталация извършва
едно нарушение по смисъла на чл. 125, ал. 1, т. 2 (отм.) във връзка с
чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и във връзка с чл. 18 от
Закона за административните нарушения и наказания“.
Действително
решението касае неизпълнение на условия по комплексно разрешително, дадено по
реда на ЗООС, а не за неизпълнение на условия на разрешение по чл. 35, ал. 1,
вр. с чл. 67, вр. с чл. 73, ал. 1, т. 3 ЗУО, но по мнение на настоящия състав
мотивите, изложени в Тълкувателното решение са напълно приложими и относими и
към разрешенията по ЗУО.
Това е така,
доколкото съгласно чл. 35, ал. 1 ЗУО - за извършване на дейностите по третиране
на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на
Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква - разрешение, издадено по реда на глава пета,
раздел I ЗУО, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма,
раздел II от Закона за опазване на околната среда – т.е. разрешението по ЗУО и
комплексното разрешително по ЗООС са приравнени като правни последици, що се
касае до разрешаване на извършването на дейности по третиране на отпадъците. В
този смисъл няма никаква житейска или правна логика да се възприеме, че
неизпълнението на повече от едно условие на комплексното разрешително ще се
третира като едно административно нарушение, а неизпълнението на всяко едно от
условията на разрешението по ЗУО ще се разглежда като отделно административно
нарушение.
В чл. 17 от ЗАНН е
въведена забрана извършител на административно нарушение, за което е бил вече
наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, да бъде
наказван повторно за същото нарушение, а в чл. 18 от ЗАНН е установен принципът
на самостоятелност и отделност на административните наказания в случаите,
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения, или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, при което наложените наказания
следва да се налагат и изтърпяват поотделно за всяко нарушение По аргумент за
противното от правилото на чл. 18 от ЗАНН, когато деянието осъществява едно
административно нарушение, за него се следва едно административно наказание.
При така
очертаната правна рамка и събраните по делото доказателства, съдът приема, че
щом АНО е преценил, че към 10.09.2020 г. жалбоподателя е извършил няколко нарушения
на метода и технологията за експлоатация на ИПООНС, посочен в т. III от
Решението, на една и съща площадка, то и съобразно възприетото от ВАС, е
следвало да му стави само един акт и да издаде спрямо него само едно
наказателно постановление.
В случая наказващият
орган неправилно е санкционирал с няколко НП дружеството, което е поставило
жалбоподателят в положение да търпи трикратно санкционни последици за едно
административно нарушение, което е недопустимо и което води до извод за
порочност на НП само на това основание, без да е необходимо да се анализират
другите възражения.
С оглед горното
съдът счита, че отговорността на дружеството-жалбоподател е била неправилно
ангажирана и постановлението следва да се отмени.
Към момента е настъпила
законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94
от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК,
който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на
правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е
депозирал искане за присъждането им. По делото са налични доказателства за
реално заплатен адвокатско хонорар в размер на 1460 лева (л. 89). Направено е възражение
от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН
- ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл.
18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно който - ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата
предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес от 5000 до 10
000 лв. дължимото минимално възнаграждение е - 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. или
общо в настоящия казус 730 лв. В случая договореният и заплатен адвокатски
хонорар е два пъти по-висок от минималния, като съдът след като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените действия (включително
и че жалбата е подадена от управителя на дружеството, а не от адвоката), счита
че възражението за прекомерност е основателно и на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 1000 лева, който размер съответства на
фактическата и правна сложност на делото и на конкретно извършените от адвоката
действия.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 125/25.02.2021 г., издадено от Директора на РИОСВ - гр.Бургас,
с което за нарушение на чл. 71, ал. 3, т. 5, вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от
Закона за управление на отпадъците и на основание чл. 136, ал. 2, т. 5 от същия
закон, на „*“ ЕООД с ЕИК: * е наложена имуществена санкция в размер от 8000
лева.
ОСЪЖДА РИОСВ - гр.Бургас да
заплати на „*“ ЕООД с ЕИК: * съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 (хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/Мартин Баев/
Вярно с
оригинала: К.В.