Р Е Ш Е Н И Е
№ I – 274 30.12.2020
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и
двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 2670 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК. Образувано е по повод подадена въззивна жалба от С.И.И., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Цар Симеон I” №111, вх.Б, ет.1, ап.2, чрез процесуалния му представител
адв. Георги Михов против
Решение № 260405/12.10.2020г. постановено по гр.д. № 1162/2020г. по описа на
БРС, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от С.И.И. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. Ген. Н. Столетов
№ 21, иск за горницата над присъдената сума в размер на 607.94 лева (шестстотин
и седем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща възнаграждение за
положен от ищеца труд от 87 часа и 30 минути извън времето на дежурство за
периода от 17.02.2017г. до 17.02.2020г. до пълния претендиран размер от 1500
лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от главницата считано
от 17.02.2020г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й
плащане.
Във въззивната жалба се излагат доводи
за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради необоснованост.
Излагат се оплаквания относно допуснати нарушения от съда при извършването на
анализа и оценката на събраните доказателства, и в частност свидетелските
показания. При обсъждане на доказателствата съдът изцяло игнорирал
свидетелските показания на св. Д. М., като въззивникът излага собствен анализ
на същите. Счита, че районният съд неправилно е определил, че продължителността
на извънредния труд, полаган от ищеца по време на всяко от 12 –часовите
дежурства била 15 минути. Настоява, че от доказателствата по делото се
установявало, че служителите, които преминават през инструктаж, следвало да се
явят 15 или 10 минути преди началото на дежурството. При определяне на
положения извънреден труд, съдът не бил отчел времето за сдаване на
дежурството, т.нар. отвод. Непризнаването на реалното време, през което ищецът
е полагал труд извън работното му време, е довело до ощетяването му с
приблизително 63 часа, които са останали незаплатени. Счита, че допълнително
следва да бъдат признати по 5 минути на всяко от 24- часовите и 12- часовите
дневни дежурства и по още 20 минути на
12-часовите нощни смени /каквито ищецът бил положил само през 2017 г./. Така
след преизчисление на допълнително признатото време от по 5 минути на всяка
една от дневните смени и на всяко едно от 24- часовите дежурства, както и по 20
минути на нощните смени, на ищеца следвало да бъде допълнително присъдена
сумата от 161,68 лева, като решението следвало да се отмени в частта, в която
искът е отхвърлен за сумата над уважения размер на 607,94 лева до размера от
769,62 лева, представляващи незаплатено възнаграждение за още 63,09 часа
извънреден труд. Моли за отмяна на обжалваното решение и прави искане за
присъждане на разноски. Не прави доказателствени искания. В
съдебно заседание въззивникът И. не се явява и не се представлява.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил
писмен отговор по жалбата от въззиваемата страна - Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, чрез процесуалния й представител – ст. юрисконсулт Тодор
Чанев. С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а изложените
в нея доводи- несъстоятелни. Възразява се, че въззивникът в жалбата си се
позовавал на показания на свидетел, който изобщо не бил разпитван по настоящото
дело. Намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано, постановено
при изяснена фактическа обстановка, поради което моли за неговото
потвърждаване. Претендира юрисконсултско възнаграждение за производството пред
въззивната инстанция. В проведеното пред Бургаския окръжен съд открито съдебно
заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.
На основание чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта-в обжалваната част, а по останалите въпроси е органичен от
посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка, съдът констатира
,че обжалваното решение е валидно и допустимо. По наведените оплаквания от
въззивника за неправилност на решението, съдът намира следното:
Производството е образувано
по повод предявен от С.И.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл.19, ал.2, вр. с ал.
1, т.1 от ЗИНЗС, вр. с чл. 16е от ППЗИНЗС, вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР, във вр. с
чл. 178, ал. 1 т. 3 ЗМВР и чл. 187, ал.5 от ЗМВР /ред. ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г./, който иск е увеличен по размер в хода на съдебното производството по
реда на чл. 214, ал.1 от ГПК/, за осъждане на ответната Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията", да заплати на ищеца сумата от 1500 лева,
представляващи възнаграждение за 260
часа, положен от ищеца труд извън времето за дежурства, за периода от
17.02.2017 г. до 17.02.2020 г. – датата на предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на иска до
окончателното й плащане.
Ищецът заявява, че е
държавен служител на длъжност "мл. експерт "- командир на отделение
към затвор Бургас, първа категория като е заемал тази длъжност непрекъснато
през последните три години. Посочва, че правната регламентация на работното
време се съдържа в чл. 16е от ППЗИНЗС, която норма изрично посочва, че
отработеното време включва и времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство, което време е извън определените със
заповед на началника на затвора начало и край на работното време. За
неуредените в специалния закон /ЗИНЗС/ въпроси, по силата на препращата норма
на чл. 19 от ЗИНЗС приложение намирал Закона за МВР. Ищецът заявява, че със
заповед № 453/14.08.2014г . на началника на затвор Бургас, на дежурните
командири /каквато длъжност е изпълнявал и той/ е бил определен режим на работа
при 24 часови смени, с начало на работния ден 8.00 часа и край на работния ден
– 8.00 часа на следващия ден. Описва подробно какви служебни задължения е следвало
да изпълнява при организация на дежурството, включваща и дейности преди
началото и края на работния ден, а именно: подготовка за провеждане на инструктаж
и участие в инструктаж, встъпване и сдаване на дежурството, съвместно с
командира на отделение от предходната смяна; съвместна проверка на наличността
и документацията; съвместно попълване на книгата за встъпване и сдаване и отбелязване
на всички нередности, открити при приемането, които не са отстранени; участие в
провеждането на физическия отвод; приемане и контролиране на предаването на
оръжията и боеприпасите от постовите надзиратели на въоръжени постове;
предаване на служебните помещения на надзорно-охранителния състав на новия
дежурен. С оглед изпълнението на посочените служебни задължения, ищецът твърди,
че като командир на отделение се явявал на работното си място в 7,15часа, след
което до 7,30 часа се привеждал в съответствие с изискването за униформено
облекло и външен вид. От 7,30 часа се явявал на работното място, където
съвместно с командира от предходното дежурство се запознавал с обстановката,
набелязвали се мерките за преодоляване на възникнали нередности. От 7,45 часа
участвал в инструктажа на надзорно-охранителния състав включен в наряд и в 8,00
часа встъпвал в дежурство. При
приключване на 24 – часовото дежурство на следващия ден в 8,00 часа, първо
вземал участие в задължителния инструктаж, след което с встъпващия нов дежурен извършвали
дейностите по сдаване на дежурство, приемане на оръжието и предаване на
помещенията, които протичали до 9,00часа. Всички тези дейности и задължения
били нормативно регламентирани в ППЗИНЗС /чл. 305, ал. 1, чл. 314, чл. 318 и
др./. Общото време по встъпване и сдаване на дежурството, които дейности се
извършвали извън времето на дежурство, било един час и четиридесет и пет минути
/по 45 минути преди дежурство и по 60 минути след дежурство/. Това време не
било отчитано и заплащано от работодателя до 11.05.2019г. След тази дата било
разпоредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд да е до 30 минути и нормирано по този начин същото
било заплащано считано от 01.07.2019 г. Ищецът твърди, че през исковия период е
бил многократно назначаван в наряд и отработеното от него извън дежурството
време до 11.05.2019г изобщо не е отчитано, а след това от реално отработеното
време е заплащан само половин час, поради което претендира разликата за действително
отработените часове.
В отговора на исковата молба,
претенцията е оспорена като неоснователна. Твърди се, че след отмяна на
чл.305,ал.1 ППЗИНЗС е отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в
поделението 15 минути преди определеното време за инструктаж. Със заповед №
453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас било регламентирано
определеното време за инструктаж. Съобразно чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, времето
за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част
от работното време, поради което твърдението в исковата молба, че същото не е
признато за работно време, било неоснователно. Ответната дирекция заявява, че
това време било включено и заплатено като отработено. Считано от 11.05.2019 г.
въз основа на заповед на главния директор на ГДИН на служителите, даващи наряд се
заплащало допълнително възнаграждение за 30 минути към всяко отработено 24
часово дежурство.
За установяване на
фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, също
така е била назначена съдебно – счетоводна експертиза.
От приложените по делото Заповед
№ЧР-05-11/30.01.2015 г., изменена и допълнена със Заповед №ЧР-05-78/09.04.2015
г. и Заповед №ЧР-05-120/21.04.2017 г., всички издадени от министъра на
правосъдието, регламентиращи реда за разпределяне на работното време в Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби, отчитането и
компенсирането на работа, извън редовното работно време, се установява, че за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24- часови наряди по утвърден
график или дежурство, а положеният труд от държавните служители извън
установеното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени
в ЗМВР. Съгласно чл. 16, б.“е“ от цитираната заповед отработеното време включва
и времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство. В чл. 17.1 в регламентирано, че за отработените часове над
установената нормална продължителност на работното време се изготвя протокол
/приложение № 1/. В раздел V на Заповед
№ЧР-05-11/30.01.2015 г. се съдържат правила относно отчитането и
документирането на времето на разположение, както и на положения труд извън
установеното работно време. В § 3 от заключителните разпоредби на заповедта е
предвидено, че в едномесечен срок след влизането й в сила, началниците на
териториалните служби следва да издадат съответни заповеди за организация и
разпределение на работното време със съдържанието, предвидено в чл. 5 от същата, включващо разпределянето на работното
време на служителите с установен ненормиран работен ден и определяне
продължителността на наряда. По делото не са представени доказателства относно
това дали в изпълнение на цитирания § 3 от ЗР на Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015
г. на М-ра на правосъдието, началникът
на затвор Бургас в предвидения за това срок е издал съответна заповед относно
подчиненото му териториално звено.
По
делото е представена Заповед № 453 от 14.08.2014 г. на началника на затвора в
гр. Бургас за определяне организацията и разпределението на работното време на
служителите в затвора Бургас и затворническите общежития „Житарово“ и
„Строител“, която видно от съдържанието й, е издадена във връзка със Заповед №
ЧР-05-170/03.04.2014 г. на министъра на правосъдието, която изрично е отменена
с обсъдената по – горе Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г. , издадена също от
министъра на правосъдието.
За периода след 01.07.2019 г.
регламентация на спорните отношения се съдържа в Заповед №Л-2788/14.06.2019 г.
на Главен Директор на ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерство
на правосъдието, отменяща Заповед №Л2271/13.05.2019 г. и с която е определено,
че времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори /с изключение на затвора
в София/ следва да е в рамките до 30 минути, и считано от 01.07.2019 г/ /датата
на влизане в сила на заповедта/ така определеното време следва да се включва
към отработеното време съгласно чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС и т. 16 от Заповед
№ЧР-0511/30.01.2015 г. на М-ра на правосъдието.
Въз основа на цитираната по – горе Заповед №Л-2788/14.06.2019 г., на 01.07.2019
г. Началникът на затвора в град Бургас е издал своя Заповед № 436 от същата
дата, с която нарежда, че времето, необходимо за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в
Затвор-Бургас и ЗО, следва да е в
рамките на до 30 минути съответно за 24 - и 12 - часови дневни смени и до 15
минути за 12-часовите нощни смени, както и за 8-часови смени и всички временни
постове по чл. 309, ал. 3, т. 4 от ППЗИНЗС.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение по извършената съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че за периода от м.02.2017 г. до м.02.2020 г. за ищеца са отчетени общо
175 броя положени 24-часови дежурства, 43 броя положени 12-часови дневни смени,
от които 4 броя в болница, както и 16 броя положени 12 –часови нощни смени, или
общо 234 смени за исковия период. Вещото лице посочва, че за периода от
17.02.2017 г. до 01.07.2019 г. времето
за извършване на дейностите преди и след дежурството не е отчитано като
отработено време и съответно не е заплащано. Считано от 01.07.2019 г. , на
основание Заповед №436 на началника на затвора Бургас от същата дата, е
започнало отчитане и заплащане на времето , необходимо за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или
дежурство, като за 24- часовите дежурства и 12- часовите дневни смени това
време е определено на 30 минути, а за 12-часовите нощни смени и 8 –часовите
смени – по 15 минути. В заключението са направени изчисления относно средното
почасово възнаграждение, въз основа на получаваното от ищеца основно трудово
възнаграждение, увеличено със 150 % за извънреден труд като вещото лице е
определило, че за 2017 г. същото е 6.23 лева за час, за 2018 г- 7,26 лева за
час, за 2019 г.- 8,12 лева за час и за 2020 г. -8,90 лева за час. Въз основа на така определеното
средно почасово възнаграждение, съдът в мотивите си е преизчислил дължите суми,
като е приел, че времето, през което ищецът е полагал труд извън работното
време е по 30 минути съответно на всяко 24- часово дежурство и на всяка 12-
часова дневна смяна и по 15 минути за всяка 12- часова нощна смяна. Въззивният
съд намира, че заключението на вещото лице е
обективно и компетентно изготвено от лице, притежаващо специални знания, и няма
основание да не бъде поставено в основата на доказателствените изводи на съда.
Съдът намира за правилни и направените от първоинстанционния съд преизчисления
на общо отработените от ищеца часове допълнителен труд извън дежурствата, като
същите впрочем не са оспорени от страните.
По делото са разпитани и двама
свидетели, по един посочен от всяка една от страните, с показанията на които се
изяснява как протича подготовката по приемане и сдаване на дежурствата.
Свидетелят на ищеца - В. Д., на длъжност надзирател в затвора в Бургас, посочва,
че по принцип служителите от надзорно-охранителния състав сутрин отиват на
работа в 7:30 часа, за да имат време да се преоблекат и да се подготвят за
инструктажа, който започва от 8 без 15. Посочва, че преди инструктажа командира
на поделението ги проверявал дали са в изряден външен вид, дали са с униформа,
дали разполагат с белезници, със служебна карта и дали здравословното състояние
им позволявало да останат на служба. След тази проверка лицата от
надзорно-охранителния състав, които обичайно са между 20-25 човека се подписват
за инструктаж. Посочва, че обичайно тази проверка, която се прави от командира
на поделението била с продължителност от около 15 минути и се провеждала преди
самия инструктаж, който пък преминавал за около 15 минути - от 8 без 15 часа до
8.00 часа. Свидетелят заявява, че ако някои от служителите сдаде по – бързо
поста си от другите, той не може да напусне територията на затвора, а
трябва да изчака предаването и на
последния пост, след което сдаващите уведомяват командира и главния надзирател,
че поста е сдаден и са свободни да напуснат територията на затвора. Ако има
нередности, същите се докладват и към 9часа без 15 минути приключват със
служебните си ангажименти и си тръгват от работа. Относно нощните смени, свидетелят
посочва, че на нощна смяна идват по – малко служители, около 6-7 човека, и че
инструктажа вечер не може да започне преди 20.00 часа.
Другият разпитан свидетел по делото – Д.
М., посочен от ответната страна, също е служител в затвор Бургас, на длъжност
„началник на сектор надзорно-охранителна дейност“. Според този свидетел
инструктажът, който се провежда преди 24-часовите и 12-часовите дневни
дежурства е с еднаква продължителност, и считано от 01.07.2019 г. е по 10
минути, а преди това е бил по 15 минути. С по –кратка продължителност е
инструктажа преди 12-часовите нощни смени, тъй като служителите са четири пъти
по – малко в сравнение със сутрешния инструктаж. Посочва, че няма изискване
служителите да идват за инструктаж по – рано, и че проверката относно външния
вид включва само това дали са с униформено облекло. Сдаването на постовете
приключвало до 8:20 часа сутринта.
След преценка на събраните
доказателства, първоинстанционният съд е приел за безспорно обстоятелството, че
ищецът е изпълнявал 24-часови и 12-часови дежурства по график, както и че
регламентираното работно време в процесния период е било както следва: при 24-
часовите дежурства от 8 часа сутринта до 8 часа сутринта на следващия ден, при
12 часова дневна смяна – от 8 часа сутринта до 20 часа вечерта, а при 12 часова
нощна смяна – от 20 часа вечерта до 8 часа сутринта на следващия ден.
По спорния по делото въпрос
относно продължителността на времето, през което ищецът е следвало да изпълнява
дейности, свързани с приемане и предаване на дежурства, включващо провеждане на
инструктаж преди всяка смяна, и което не е било включено в рамките на
регламентираното работно време, районният съд е приел, че за 24- часовите дежурства, както и 12 часовите
дневни смени това допълнително отработено време следва да се признае в рамките
на 30 минути сумарно /преди и след дежурство/, а за 12 часовите нощни смени,
при които е установено, че се провежда по – кратък инструктаж и отвод – следва
да се признаят по 15 минути сумарно на дежурство. По този начин, районният съд
е съобразил определеното със Заповед № 436/01.07.2019 г. на Началника на затвор
Бургас допълнително време за подготовка и инструктаж преди и след смяна, и на
база на възприетата с тази заповед продължителност за отделните видове смени е
изчислил дължимите от ответната дирекция суми, използвайки констатациите на
вещото лице относно броя на положените от ищеца дежурства и определеното средно
почасово възнаграждение по години.
Въззивният съд намира, че
решението като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва да
се посочи, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си, че
действително отработеното време, за всяко едно от положените през исковия
период дежурства, е в рамките на един час и четиридесет и пет минути, така
както същият е твърдял в исковата молба. Точно противният извод може да бъде
направен след анализа на свидетелските показания, които макар и да обобщават
установената практика по сдаване и приемане на дежурства, изясняват, че
времето, което отнемат тези дейности е много по – малко от посоченото от ищеца.
Следва да се отбележи, че с въззивната жалба не се поддържат първоначалните
твърдения в исковата молба относно общата продължителност на отработеното извън
дежурствата време, а се претендират допълнително по 5 минути на всяка дневна
смяна и по 20 минути за всяка нощна смяна в периода преди 01.07.2019 г. , като
въз основа на това въззивникът прави искане настоящата инстанция да му присъди
допълнително сумата от 161.68 лева за общо 63,09 часа извънреден труд извън
времето за дежурства. Следва да се посочи, че неправилно жалбоподателят счита,
че за 12-часовите дневни смени, районният съд е определил допълнително време по
15 минути сумарно на всяка смяна, поради което претендира въззивният съд да
признае по още 5 минути на всяка 12- часова дневна смяна. От мотивите на
обжалваното решение е видно, че съдът е признал по 30 минути сумарно и на 12-
часовите дневни смени, аналогично с 24- часовите дежурства.
Преценявайки изложените във
въззивната жалба доводи и след извършена самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства, настоящият съд не намира основание за формиране на по -
различни изводи от тези изложени от първоинстанционния съд относно
продължителността на времето, през което ищецът допълнително е осъществял
дейности във връзка с изпълнение на служебните си задължения като командир на
отделение извън рамките на регламентираното работно време.
Изложеното във въззивната
жалба оплакване за неправилно определяне на допълнително отработеното време при
12- часовите нощни смени, съдът намира за неоснователно. В тази връзка следва
да се спомене, че конкретни твърдения за продължителността на инструктажа,
провеждан преди нощните смени, каквито ищецът е положил само през 2017 г.,
липсват в исковата молба. Такива за първи път се навеждат във въззивната жалба
при това косвено чрез позоваване на съдържанието на Заповед № 453/14.08.2014 г.
на Началника на затвора в Бургас. В действителност в т.9 от цитираната заповед
от 14.08.2014 г. е определено, че ежедневните инструктажи на наряда в затвора и
затворническите общежития започват 15 минути преди началото на работното време,
определено в тази заповед. По делото обаче не се установява тази заповед да е
запазила своето действие към 2017 г. /когато са положени процесните нощни
дежурства/, доколкото може с категоричност да се отбележи, че към този момент
вече е
била отменена Заповед №ЧР-05-170/03.04.2014 г.
на министъра на правосъдието, послужила
като основание за издаване на спомената по – горе заповед на началника на
затвора в Бургас. Обсъжданата отмяна е
станала по силата на по- късно издадената Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г. на
Министъра на правосъдието, също приложена по делото. Както вече бе посочено,
след издаването на заповедта от 30.01.2015г. на министъра на правосъдието, и то
в едномесечен срок от влизането й в сила, началниците на отделните териториални
звена е следвало да издадат съответни заповеди, които да зачетат новите
правила, установени в последно действащата заповед на министъра на
правосъдието, регламентираща въпросите, свързани с отчитането на работното
време /включително и това, извън редовното работно време/. Освен това следва да
се има предвид, че след изменението на чл. 305, ал. 1 от ППЗИНСЗС /ред. ДВ бр.
20/07.03.2014г/ е отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в
поделението най-малко 15 минути
преди определеното за инструктаж време, поради което подобно разпореждане би се
намирало в противоречие с действащата законодателна уредба. За подобно
изискване не се споменава и в показанията на разпитаните свидетели. И двамата
посочват, че по принцип инструктажа преди нощните смени е по – кратък, като
дори според св. Д. същият не може да започне преди 20:00 часа. Ето защо съдът,
намира, че липсва основание за признаване на допълнителни 20 минути за всяка
12- часова нощна смяна, положена от ищеца през процесния период. Признатите от
районния съд 15 минути сумарно за всяка нощна смяна отчитат установените по
делото данни, че времето, което е необходимо за встъпване в дежурство при
12-часовите нощни смени е много по – кратко в сравнение с 12-часовите дневни и
24- часовите смени. В конкретния случай се касае за положени от ищеца 16 нощни
смени през 2017 г., за които обаче по делото липсват както конкретни твърдения
относно времето, което ищецът допълнително е отработил преди и след тези смени,
но и доказателства, които да ги подкрепят.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира за правилни и правните изводи, изложени от
първоинстанционния съд.
Ищецът е държавен служител в Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" и осъществява дейности по
изпълнение на наказанията в затвора в Бургас. С оглед на това същият попада в
тази категория държавни служители на ответната дирекция, спрямо които се
прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерство на вътрешните
работи, по силата на препращащата норма на чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС.
Специалната уредба, съдържаща се в чл.
16а, ал. 1 от Правилника по приложението на ЗИНСЗ урежда по идентичен със ЗМВР
начин въпросите относно нормалната продължителност на работното време, а именно
8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. За
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното
време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график. Съобразно чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС работното време
на държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в часове,
сумирано за тримесечен период. Разпоредбата на чл. 16е от ППЗИНЗС дава
изброяване на това какво включва отработеното време, а именно работните часове
в рамките на установеното редовно работно време; удълженото работно време; времето
за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство;
времето за физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене;
фактически извършената работа по време на разположение (активен период на
разположение в поделението); времето за провеждане на професионално обучение и
времето на дежурство.
При липса на аналогична норма като тази
на чл. 185, ал. 5 от ЗМВР, предвиждаща, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение, съдът, на основание чл. 19, ал. 2 от
ЗИНСЗ приема същата за приложима и към
спорните отношения, предмет на делото.
Същевременно ППЗИНЗС съдържа
регламентация на дейностите, които осъществява нарядът в арестите, състоящ се
от дежурен главен надзирател,
дежурен командир на отделение /каквато длъжност заема и ищецът/ и надзиратели.
Съгласно чл. 305 от ППЗИНЗС назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за
инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, облечени в
установената униформа и снаряжение и в спретнат външен вид. Разпоредбата на чл.
308 от ППЗИНЗС съдържа уредба относно съдържанието на инструктажа, като е
предвидено, че инструктиращия следва да обяви резултатите от изпълнението на
служебните задължения през изтеклото денонощие и да изясни оперативната
обстановка, като постави конкретни задачи на всяко длъжностно лице от наряда и
определи реда за тяхното изпълнение. Чл.
307 от ППЗИНС урежда процедурата по инструктаж, а чл. чл. 311 от ППЗИНС смяната
на постовите.
Законовите текстове не
определят времевия интервал, в който следва да се извършват действията по
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство, извършването на които се претендира като извънреден труд.
Съгласно чл.2 от Директива №
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои
аспекти на организацията на работното време, работното време е всеки период,
през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на
работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с
националното законодателство и/или практика. Безспорно по смисъла на чл. 307 и
311 от ППЗИНЗС действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от задълженията на
служителя и следва да се извършват в работно време. В случай, че те не се
осъществяват в установеното за работника или служителя време, тези дейности
представляват извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ.
Както вече бе посочено, от
доказателствата по делото не се установява, продължителността на времето, през
което ищецът е осъществявал дейности свързани с давания от него наряд преди и
след редовното работно време да е с по – голяма продължителност от 30 минути
сумарно за 24- часовите и 12 - дневните
дежурства и по 15 минути сумарно за 12-
часовите нощни смени, в който смисъл са и констатациите на районния съд, и в
рамките на която продължителност исковата претенция е уважена като основателна.
С
оглед на гореизложеното и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези
изложени от първоинстанционния съд, към които съдът препраща на основание чл.
272 от ГПК, въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното решение като правилно –да се потвърди.
При този изход по делото, право на разноски има
въззиваемата страна, която е претендирала такива с писмения отговор на
въззивната жалба. Съдът намира за основателно искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лева ,
определено съобразно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ/.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260405/12.10.2020г.
постановено по гр.д. № 1162/2020г. по описа на Районен съд Бургас, в обжалваната част.
ОСЪЖДА С.И.И.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Симеон I” №111, вх.Б, ет.1, ап.2, чрез адв.
Георги Михов да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул.
Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
сумата от 100 лева (сто лева) разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2. мл.с.