№ 5223
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110122425 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу
„Д И Л ДИЕЛ“ ООД, ЕИК ................., представляван от ............., с адрес гр. София, ул.
„.............“ № .........., положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. В исковата си молба
ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника за заплащане на сумата в размер от 2559,85 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София,
................, ет. 2, офис, аб. № 380503 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., с която
ответното дружество неоснователно се е обогатило за сметка на заявителя, ведно със
законната лихва от 27.01.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 329,40 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 20.01.2021 г., сумата от 37,31 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 27.01.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху цената на услугата "дялово разпределение" в размер
на 5,97 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 20.01.2021 г. По така подаденото заявление
било образувано гр.дело № 4965/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение за претендираните суми.
При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като потребител на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ................, ет. 2, офис,
аб. № 380503, е потребявал топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., която не e заплатил и с която се е обогатил неоснователно, ищецът моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че същият дължи заплащане на
2559,85 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. София, ................, ет. 2, офис, аб. № 380503 за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., с която ответното дружество неоснователно се е
обогатило за сметка на заявителя, ведно със законната лихва от 27.01.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 329,40 лв. за периода от
1
01.07.2018 г. до 20.01.2021 г., сумата от 37,31 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със
законна лихва от 27.01.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
цената на услугата "дялово разпределение" в размер на 5,97 лв. за периода от
01.07.2018 г. до 20.01.2021 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва исковете по основание и размер, по
подробно изложени съображения. Твърди, че не се установява кое лице конкретно се е
обогатило – ответникът или дружеството наемодател „ДИЕЛ ДИЗАЙН“ ЕООД ЕИК
..........., със седалище и адрес на управление гр. София, ................, чието привличане
като трето лице помагач иска. Оспорва количеството доставяна топлинна енергия.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД намира исковете за основателни.
Третото лице помагач „ДИЕЛ ДИЗАЙН“ ЕООД не изразява становище по
делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4965/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, от
ищеца на 27.01.2021 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ................, ет. 2, офис, аб. № 380503. Видно от нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 170 от 08.12.2003 г., том I, рег. № 2939,
дело № 164 от 2003 г. по описа на нотариус Васил Янакиев, с район на действие СРС, с
рег. № 318 на НК, третото лице помагач на страната на ответника „ДИЕЛ ДИЗАЙН“
ЕООД е придобило по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от
08.12.2003 г. правото на собственост върху процесния имот. От приложения по делото
договор за наем от 02.01.2004 г. се установява, че „ДИЕЛ ДИЗАЙН“ ЕООД, в
качеството си на наемодател, е отдало под наем процесния недвижим имот на
ответното дружество за срок от 10 години.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че за сградата-етажна собственост, в която се намира имотът, ползван от
ответника, е сключен договор за разпределение на ТЕ, с третото лице помагач „Техем
сървисис“ ЕООД, като отчитането на ТЕ е извършвано от ищеца на база реален отчет
на един брой индивидуален топломер с дистанционно отчитане и един брой водомер за
топла вода, при осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение, в
съответствие с действащата нормативна уредба. За имота е начислявана и сума за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Размерът на дължимата ТЕ,
начислена за процесния имот за отопление на същия, подгряване на вода и отдадената
от сградната инсталация след отчитане на изготвените за абоната изравнителни сметки,
е 2513,13 лв.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че
ответникът не е платил начислените суми за процесния период, като неплатената сума
за ТЕ, за главница за ТЕ е в размер на 2513,13 лв., а за лихва за забава върху
посочената главница е в размер от 249,36 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
2
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1
от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
задължението на ответника да сключи договор за доставката на топлинна енергия за
стопански нужди, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, и 2/
по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало,
че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза
именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено
успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
стопански нужди се осъществява въз основата на писмен договор при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. По делото бяха ангажирани доказателства от страна на ищеца, че е възникнало
задължение именно за ответника да сключи договор за продажба на ТЕ за стопански
нужди, тъй като по делото се установява, че именно той е ползвал процесния недвижим
имот през исковия период. В тази връзка следва да се отбележи, че действително
срокът на представения по делото договор за наем от 02.01.2004 г. е изтекъл на
02.01.2014 г. преди исковия период, но ответникът не оспорва, че е ползвал имота и
след прекратяване на наемното правоотношение с изтичането на срока на сключване
на последното. Напротив, в отговора на исковата молба ответникът изрично заявява, че
между страните по делото е възникнал проблем при отчитането на доставената до
имота топлинна енергия за отоплителен сезон 2015 г. – 2016 г., както и за следващия от
2016 г. до 2017 г., грешките в изчисленията били оспорени от ответното дружество,
като се отбелязва, че причина за липсата на плащане на задълженията била
възможността ищецът да отнесе плащанията към грешни задължения. Ето защо и съдът
приема, че въпреки формалното прекратяване на договора за наем на 02.01.2014 г.,
ответникът е продължил да използва процесния имот без противопоставянето и със
знанието на наемодателя, привлечен в качеството си на трето лице помагач на страната
на ответника в настоящото производство, който не оспорва обстоятелствата, които
служат за основа на направения извод. Поради това и на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД
договорът за наем следва да се счита за мълчаливо продължен за неопределен срок,
което правно положение не се намира в противоречие с доказателствения материал по
делото и с твърденията на страните.
На следващо място съдът намира, че ищецът установи, че е доставял ТЕ в
процесния обект, с която ответникът се е обогатил неоснователно. Това е видно от
заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и
неоспорено от страните. В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е
установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по СТЕ относно размера на дължимите суми – главница
за ТЕ е в размер на 2513,13 лв., за главница за потребена топлинна енергия, доколкото
това вещо лице е отчело корекциите. До пълния предявен размер искът за главница за
ТЕ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършване на
3
услугата дялово разпределение в размер на 37,31 лв. е неоснователна, тъй като същата
се дължи при наличие на договор /чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение/, какъвто в случая не е налице.
За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване липсва
предвиден срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал.
2 ЗЗД. В случая, доколкото между страните не е сключен писмен договор за
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, не могат да намерят приложение
клаузите на сочените от ищеца Общи условия, предвиждащи заплащане на месечните
задължения в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката. По делото
не са представени доказателства за отправяне на покана до длъжника за заплащане на
дължимата сума за доставена до процесния недвижим топлинна енергия, предхождаща
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, а именно преди 27.01.2021 г. Ето защо съдът
намира, че установява ответникът да е бил поставен в забава за заплащане на сумите за
потребената в имота топлинна енергия, поради което и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 329,40 лв. и за периода от 01.07.2018 г. до 20.01.2021 г. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид неоснователността на предявения иск за сумата от 37,31 лв.,
представляващ цена на предоставена услуга дялово разпределение, неоснователен се
явява и акцесорният иск за обезщетение за забава върху посочената главница в размер
на 5,97 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 20.01.2021 г.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху уважения размер на
главницата за доставена топлинна енергия, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.01.2021 г., до
окончателното плащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане на
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 901,88 лв., представляващи държавна такса,
депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, включително разноски по
заповедно производство по ч. гр. д. № 4965/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.
Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, но доколкото такива не се претендират и
не се доказват, то и съдът не следва да ги присъжда.
Третите лица – помагачи нямат право на разноски, на основание чл. 78, ал. 10 от
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124, ал.1 вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ..............., против „Д И Л ДИЕЛ“
ООД, ЕИК ................., представляван от ................, ............. и .............., с адрес гр.
4
София, ул.“.............“, №.........., че „Д И Л ДИЕЛ“ ООД дължи на „Топлофикация
София” ЕАД сумата от 2513,13 лв., представляваща ползвана от ответника без
основание топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ................,
ет. 2, офис, аб. № 380503 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 27.01.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 4965/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 2559,85 лв., иска с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 329,40 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 20.01.2021 г.,
както и за сумата от 37,31 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от
27.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и иска с правно основание чл.124, ал.1
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху
главницата за предоставената услуга дялово разпределение в размер на 5,97 лв. за
периода от 01.07.2018 г. до 20.01.2021 г.
ОСЪЖДА „Д И Л ДИЕЛ“ ООД, ЕИК ................., представляван от ................,
............. и .............., с адрес гр. София, ул.“.............“, №.........., да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
.............., направените по делото разноски в размер на 901,88 лв., включително
разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 4965/2021 г. по описа на СРС, 90
състав.
Решението е постановено при участието на трети лице помагачи - „Техем
сървисис“ ЕООД, гр. София, ул. „..........“ № 3 и „Диел Дизайн“ ЕООД ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление гр. София, .................
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5