№ 27
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110155440 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 279285/09.10.2023
г., уточнена с молба с вх. № 336899/23.11.2023 г., с увеличение по чл.214
ГПК, подадена от Л. С. Т-П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
кв. О.............. със съдебен адрес за призоваване: гр. София 1407, кв.
Хладилника, ул. „.. чрез адв. К. К. срещу „О О" ЕООД, ЕИК: ......., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ..... представлявано от И Г. П-
С – управител, с която е предявен главен осъдителен иск с правна
квалификация чл.1, ал.1, т.13, предл. последно ТЗ вр. чл.79 вр. чл.286 ЗЗД
вр. 32 от Наредба за представителите по индустриална собственост за
сумата от 7 100 лева, представляващи извършени от ищеца консултации и
действия в качеството й Представител по индустриална собственост на
ответника, за периода април 2020 г. юли 2021 г., ведно със законовата лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на искова молба (09.10.2023 г.) до
окончателното й заплащане, която сума е сформирана по следния начин,
както следва:
1. Във връзка с марка, представляваща IR /международна марка/
марка ENNI MARCO с № 822625 комбинирана за територията на
Република България:
1. 500.00 лева за изготвяне и депозиране пред Патентното
ведомство (ПВ) становище по доказателства с вх. № 1124-
1
[1]/16.02.2021г. по представени от маркопритежателя доказателства
за използване на марката;
2. 500.00 лева за изготвяне и депозиране пред Патентното
ведомство (ПВ) становище по допълнителни доказателства с вх.№
2716 от 29.04.2021 г. по представени от маркопритежателя
доказателства за използване на марката
2. Във връзка с опозиция с вх. № 70130191/30.10.2019 г. срещу заявка за
регистрация на марка на „О О-1“ ЕООД № 2019154159N/07.03.2019
г. комбинирана:
1. 500.00 лева за изготвяне на становище от 21.04.2020г. по
преписката на опозицията
2. 500.00 лева изготвяне и депозиране на отговор до ПВ по
преписката относно представени доказателства за използване на
марка вх. № BG/N/2019/154159-[15] от 03.12.2020 г.;
3. Изготвяне и депозиране пред ПВ на искане за отмяна действието на
три международни марки на основание на чл.35 от ЗМГО, които са
основание за подадена опозиция във връзка с регистрация на
марката Omegaoptic с вх. № 153 485/2019 г., както следва:
1. 659.52 лева за марка № 846767 - на Omega S.A. пред
П.Ведомство, от дати вх. № 1826/18.03.21 г.;
2. 659.52 лева за марка № 631797 - на Omega S.A. пред
П.Ведомство, от дати вх. № 1825/18.03.21г.;
3. 659.52 лева за марка № 614933 - на Omega S.A. пред П.Ведомство
от дати вх. № 1827/18.03.21г.;
4. 800.00 лева за изготвяне и депозиране на жалба с вх. № 153 485.-
(12)/18.03.2021г., пред отдел „Спорове" на ПВ срещу решение от
12.01.2021 г. по опозиция №70122690/15.07.2019г. по искане на „О
О" ЕООД за регистрация на комбинирана марка Omegaoptic с вх. №
153 485:
5. 200.00 лева за изготвяне и изпращане на писмо до Omega S.a- до
Швейцария i цел решаване на спора между страните.
4. 313.62 лева за изготвяне и подаване на заявка до Патентното
Ведомство за регистрация на марка - Biomax- №202016070714,
заявена на 12.11.2022) и Регистров номер 0160707N заявител - О О
ЕООД.
5. 313.60 лева за изготвяне и подаване на заявка до Патентното
Ведомство за регистрация на марка Blueclasic - вх. № 2020160708N
от 12.11.2020 г., представляващи неплатен хонорар от 300.00 лева
6. 276.36 лева искане за продължаване на процедурата по заличаване
на марка Бокачио (Boccaccio) с вх. № BG/N/2008/107030-[13], на
20.07.2021г., въз основа на Определение №7865 от 30.06.2021г. на ВАС
по адм. д. № 5381/2021г., както и следене на целия процес,
включително и за срокове.
7. Консултантски услуги, свързани с действия по защита на
2
интелектуалната собственост на „О О" ЕООД по т.д. № 1986/2020г.
по описа на СГС, VI-18 състав:
1. 552.26 лева за изготвянето на допълнителен отговора на исковата
молба под формата на становище с времетраене три дни
2. 552.26 лева за селектиране на приложените към отговорите на
исковата молба доказателства, с изразходвано време около седмица
и голям обем от доказателства
3. 200.00 лева за изготвяне на въпроси към вещото лице
4. 50.00 лева за изготвяне на две молби по чл. 192 от ГПК
5. 100.00 лева за запознаване на адв. П с доказателствата по делото,
с препращане на документи и запознаването му с хода на делото
6. 100.00 лева за запознаване на новоупълномощения адвокат М с
хода на делото, доказателствата и материалите по делото
8. Преписка пред КЗК № 821/2020г., образувана по подадена от „М Г К"
ЕООД срещу „О О" ЕООД.
1. 345.45 лева за запознаване с три тома доказателства в
библиотеката на КЗК
2. 345.45 лева за изготвяне на допълнителните пояснения и
селекцията на доказателствата
9. 200.00 лева за консултиране и изготвяне на становище по адм. д. №
3799/2021г. по описа на АССГ, за доказване използване на
нерегистрирана търговска марка „DACCHI" от „О О-141 ЕООД и
недобросъвестно заявяване и регистрирани марки пред Патентното
ведомство по чл. 12, ал.5 ЗМГО във връзка с чл. 124, ал. 4 ГПК на
същите марки от „М Г К" ЕООД.
10. 200.00 лева за изготвяне на отговор до Държавна агенция за
метрологичен и технически контрол, осъществен на 15.02.2021 г.
11. 269.30 лева, за изготвяне на две писма, всяко от които на стойност
134.65 лева, до СРП и СГП, изпратени с електронно писмо от
30.03.2021г.
При условията на евентуалност, е предявен осъдителен иск с правна
квалификация чл.59 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 7 100 лева, с която сума дружеството
незаконосъобразно се е обогатило, поради незаплащане на извършена от
ищцата работа за периода април 2020г. - май 2021 г., подробно описана по-
горе, с която сума ищцата е обедняла, ведно със законовата лихва върху
същата, считано от датата на подаване на исковата молба (09.10.2023 г.) до
окончателното й заплащане и която сума е сформирана по същия начин, както
и по иска с правна квалификация чл.1, ал.1, т.13, предл. последно ТЗ вр. чл.79
вр. чл.286 ЗЗД вр. 32 от Наредба за представителите по индустриална
собственост.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ищецът е бил
представител по индустриална собственост (ПИС) на ответното дружество.
3
Същият бил вписан в регистъра на Патентно ведомство (ПВ) на партидата на
ответника. Твърди, че като ПИС, в периода от април 2020 до май 2021 г.,
извършил консултантски услуги, изразяващи се в изготвяне и подаване на
заявки за регистрации на марки, становища, опозиции, отговор на опозиции,
отговор на искови молби, молби по чл.192 ГПК, задаване на въпроси на вещи
лица, консултиране по техническата част на ответното дружество по дела,
които било страна, изготвяне на писма и становища до СРС, СГП и ДАМТН.
Твърди, че между страните е имало налице валидно пълномощно за
представителство на ответното дружество във връзка с правата му по
интелектуална собственост.
Твърди, че извършените задачи са възложени от ответника, които били
извършени от ищеца, но ответникът не е платил дължимото възнаграждение
на ищеца за извършената дейност. Като правно основание на иска извлича, че
са имали договор помежду си за представителство консултиране в областта на
интелектуалната собственост. Посочва, че нямали точен размер на
уговореното за всяка една от тези услуги. Излага обстоятелства, че въпреки
доброто желание да уредят отношенията си доброволно, ответното дружество
не е изплатило възнаграждението за труда, който ищецът положил като ПИС,
поради което предявява настоящия иск като посочва конкретните дейности,
които е извършил и определил тяхната цена по средна пазарна стойност. При
условията на евентуалност моли, ако съдът приеме, че няма договор, то
твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно като не е платил
възнаграждението на ищеца, а ищецът е обеднил, като не е получил
възнаграждение, което е характерно за този вид дейност.
Ищецът претендира разноски в производството. Посочва банкова
сметка, на която могат да бъдат платени сумите, а именно: IBAN ***********
при „Уникредит Булбанк“ АД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. Прави възражение,
че исковата молба е недопустима, тъй като претенциите са неясни и не са
изпълнени указанията на съда. Не оспорва, че ищецът е извършил
представителство по индустриална собственост. Оспорва да са се договорили
страните за възнаграждение. Оспорва да има уговорка за извършване на
дейности срещу възнаграждение. Твърди, че няма възлагане от управителя.
Конкретно по марките:
Марка „ENNI MARKO". Признава, че ответникът заплати
възнаграждение за отмяна на марката. Твърди, че не се е споразумявал с
ищцата за заплащане на допълнително възнаграждение за всяко отделно
действие в производството пред ПВ по разглеждането на подаденото искане за
отмяна на регистрацията на марка.
Марка „Omega Optic" с вx. № 2019154159N/07.03.20192. и подадена
опозиция с вх. № 70130191/30.10.2019г. Признава, че е заплатил на ищцата на
29.01.2020г. 500,00 лева претендирано от същата възнаграждение за
изготвения отговор на подадената опозиция по заявлението за регистрация на
4
марка „Omega Optic", което е видно от Протокол от 29.01.2020 г. Твърди, че не
се е споразумявал с ищцата за заплащане на допълнително възнаграждение за
всяко отделно действие в производството пред ПВ по разглеждането на
подаденото искане за отмяна на регистрацията на марка.
3.1. Изготвяне и депозиране на искане за отмяна на действието на
марка № 846767- Omega S.A., ex. № 1826/18.03.2021г.; 3.2.Изготвяне и
депозиране на искане за отмяна на действието на марка № 631797 -
Omega SA., ex. № 1825/18.03.2021г.; 3.3.Изготвяне и депозиране на искане
за отмяна на действието на марка № 614933 — Omega S.A., ex. №
1826/18.03.2021г. Твърди, че няма възлагания за извършване на действия.
Представените пълномощни са за извършване на всички необходими действия
пред Патентно ведомство за защита правата и законните интереси на
доверителя ни по отношение на съответните марки, но няма конкретно
упълномощаване за подаване на искания за отмяна на действието на тези
марки. Възражение за прекомерност на исканата сума.
3.4. Изготвяне и депозиране на жалба с вх. № 153485/18.03.2021г.
пред отдел „Спорове" на ПВ срещу решение от 12.01.2021г. за отказ за
регистрация на комбинирана марка „Omega optic", заявена от „О О"
ЕООД с вх. № 153 485. Твърди, че няма възлагания за извършване на
действия.
3.5.Изготвяне и изпращане на писмо до Omega SA. Твърди, че няма
възлагания за извършване на действия.
4. Във връзка с изготвяне и подаване в ПВ на заявка за
регистрация на марка Bioimax № 2020160707N, заявена на 12.11.2020г.
Признава, че е възложено от ответника, но липсва споразумение за заплащане
на възнаграждението. Ищцата признава, че са платени 100.00 лева от 300.00
лева адвокатски хонорар.
5. Във връзка с изготвяне и подаване в ПВ на заявка за
регистрация на марка Blueclasic № 2020160708N, заявена на 12.11.2020г.
Признава, че е възложено от ответника, но липсва споразумение за заплащане
на възнаграждението. Ищцата признава, че ас платени 100.00 лева.
6. Във връзка с подаване на искане до ПВ за продължаване на
процедурата по заличаване на марка Бокачио № BG/N/2008/107030-13 от
20.07.2021г. Твърди, че няма възлагания за извършване на действия.
7. „Консултантски услуги" по търговски дела пред Софийски
градски съд (СГС), Административен съд - София град и преписки пред
Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), по които доверителя ни е
ангажирал адвокати за професионалната загцита на правата си по
делата/преписките, а именно: претендирани предоставени на доверителя
ни (?) „консултантски услуги " по т.д. №1986/2020г. на СГС, VI-18 с-в
(общо 1050 лева); претендират/ предоставени на доверителя ни (?)
„консултантски услуги" по преписка пред КЗК№ 821/2020г. (общо 400
лева); претендирани предоставени на доверителя ни (?) „консултантски
5
услуги" по адм.д. № 3799/2021г. на АС-СГ(200 лева). Твърди, че няма
възлагания за извършване на действия. За тези действия било възложено по
договор за правна защита и съдействие на адвокати, което възнаграждение
било заплатено на адвокатите. Твърди, че ако е оказвала услуги на адвоката, то
той носи отговорността за заплащане на извършените консултантски услуги.
8. Относно претендираните възнаграждения за изготвяне на
отговор на Държавна агенция за метрологичен и технически контрол
(200 лв.) и до СРП и СГП (150 лв.). Твърди, че няма възлагания за
извършване на действия.
Оспорва изцяло евентуалния иск, като твърди, че няма обогатяване у
ответника, което да е в причинно-следствена връзка с обедняването на ищеца.
Прави възражение за прихващане в общ размер на 12 630.00 лева като
прихване насрещните задължения на страните до размера на по-малкото от
тях. Твърди, че ако съдът приеме исковата молба за основателна, то от сумата
да прихване претендираното възражение за прихващане. Твърди, че сумата я
претендира на отпаднало основание – прекратени отношение по
представителство пред патентно ведомство. Твърди, че сумата от 12 630 лева е
била предоставена на ищеца като представител по индустриална собственост.
Същата е следвало да я отчете със съответните документи, доказващи
извършването на плащания в полза на ответника. Това отчитане не било
направено, поради което за ответникът възникнало вземане за връщане на
получените суми, след оттеглянето на представителството по индустриална
собственост на 30.01.2024 г.
В о.с.з. от 20.05.2024 г . твърди, че не спори, че в полза на ищеца е
издадено едно общо пълномощно за процесния период, по силата на което е
извършвано общо представителство, но с ОИМ оспорва, че конкретни
действия са извършени, надлежно и от името и за сметка на ответника във вр.
с нарочно възлагане на конкретните действия. Твърдим, че част от действията,
посочени с ИМ са извършени от негово име и за сметка на ответника, но са
заплатени надлежно, а друга част не са извършвани за сметка на ответника,
доколкото липсва надлежно възлагане.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), ищецът редовно призован, се
явява лично и чрез адв. К. С писмена молба от о.с.з. от 20.05.2024 г. представя
списък с писмени доказателства и доказателствени искания.
В дадения от съда срок, ответникът подава становище с вх. №
169780/23.05.2024 г., с което моли да не се приемат доказателствата, тъй като,
с тях не са посочи какви факти и обстоятелства ще се доказват. Моли да се
задължи ищеца да представи в оригинал Декларация от 13.05.2019 г., на
основание чл.183 ГПК. Моли да не се допуска кореспонденцията от вайбър,
тъй като не се знае кой я е писал.
В срока за становище, ищецът подава молба с вх. № 180678/03.06.2024
г. В подробности описва какъв е процесът на заявка на регистрация в ПВ,
6
както и отделните производства и защо счита, че за всяко производство се
дължи отделно възнаграждение.
В открито съдебно заседание от 20.05.2024 г. ответникът моли да се
измени разпределената доказателствена тежест. По отношение на главния иск
счита, че следва ищецът да докаже наличието на договор за всяка една от
търговски марки (да се конкретизира т.1). За ответника счита, че следва да
отпадне т.2 и той да не доказва, че за всяко действие се дължи отделно
възнаграждение.
С допълнителна молба от 05.08.2024 г., ответникът признава ищецът е
изготвил отговор на опозиция за Манчестър Юнайтед. Твърди, че ответникът
е изготвил заявките за регистрация на марките Latinlove, Nikphoros, Dacchi и
Манчестър Юнайтед.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се явява лично и чрез
адвокат. Поддържа исковете. Моли да бъдат уважени. Има дадени обяснения
по искане на съда по реда на чл.176 ГПК. Счита, че е доказана облигационната
връзка и за заплащане на процесната сума. Доказани са извършените от ищеца
действия. Счита, че при условията на евентуалност следва да се уважи иска за
неоснователно обогатяване, тъй като извършената работа не е платена.
Претендира разноски. Представя списъка.
В писмена защита твърди, че е доказан договор за поръчка, тъй като от
всички действия може да се направи заключение, че имало възлагане, тъй като
Патентно ведомство (ПВ) приело работата на ищеца, а договорът е
неформален. Изразява становище за ролята на общото и изричното
пълномощно. Счита, че от всички налични доказателства може да се направи
извод за сключен договор за поръчка. Твърди, че са доказани извършените
действия, като сам ответникът признава, че е заплатила всички хонорари. По
отношение на възражението за прихващане препраща към молба, находяща се
на л.228 от делото. При условията на евентуалност моли да се уважи
евентуалния иск.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че сумите са били заплатени на
ищеца. Твърди, че работата, която е извършена от ответника е в полза на
адвокати и сумите следва да се търсят от тях, а не от ищеца. Претендира
разноски. Представя списъка. По искането на ответника, управителят на
търговското дружество и дало обяснение по реда на чл.176 ГПК.
В писмена защита, ответникът оспорва исковете, тъй като няма
договорка за заплащане по договор за поръчка. Излага подробни своето
възражения за всеки един от исковете каква сума е заплатил на ищеца. Твърди,
че по делата възнаграждението следва да се търси от адвокатите, а не от
ответника, защото това представлява съдействие към адвокатите. Оспорва
евентуалния иск, тъй като твърди, че е налице друг иск. Моли съда да уважи
възражението за прихващане, тъй като ответникът е оттеглил пълномощното
пред ПВ и ищецът е получил парите, без да е отчет по извършените действия.
Моли съда да се произнесе по възражението за прихващане.
7
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е редовна. Налице са всички положителни и
липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане
на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо.
Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 24574/14.06.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорно факти и обстоятелства и разпределил доказателствената тежест по
делото (л.377-388 от делото).
Страните не спорят, че ищецът е бил представител по индустриална
собственост (ПИС) на ответника за процесния период до 30.01.2024 г. Не се
спори, че ищецът е извършвал представителство на ответното дружество като
ПИС, въз основа на общо пълномощно. Не се спори, че ищецът е извършвал
процесните действия от името на ответника.
Спори се дали ответника е платил процесните суми в посочения размер
и дали е имало надлежно възлагане, т.е. задължение на ответника да ги плати
възнаграждението. Спорно остава, дали сумите или част от са били заплатени,
а друга част от услугите са извършени без надлежно възлагане.
Спорно остава дали извършените действия не представляват част от
общото представителство по индустриална собственост и дали
претендираните възнаграждения не влизат в сумите, които ответникът е
платил вече.
Спорно остава дали има договор с уговорено възнаграждение.
Спорно остава дали ответникът е предал сумата по възражението за
прихващане и дали ищецът е върнал сумата и дали същата се дължи на
отпаднало основание. Има ли отчет по пълномощното от страна на ответника.
Ответникът е направил правопогасяващи възражения:
- част от действията са заплатени от ответника
8
- възражение за прихващане с правна квалификация чл. 104, изр. 2,
предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл.32 от Наредбата за
представителите по индустриална собственост и чл. 284, ал.2 ЗЗД в размер на
12 630 лева, което се претендира на основание, че ответникът е прекратил
пълномощията на ищеца като представител по индустриална собственост
(отпаднало основание), сумата му била предадена за извършване на плащания
от името на ответника, която сума не е отчетена и се държи без основание.
Ответникът платил възнаграждение на ищеца и всяко едно от тези действия се
включва във възнаграждението за съответната марка.
С определение от о.с.з. от 29.07.2024 г. ( л.505 от делото), съдът е
допуснал частично увеличение на цената на исковете, съгласно молба (л.416
от делото).
ГЛАВЕН ИСК
Главният иск е с правна квалификация чл.1, ал.1, т.13, предл. последно
ТЗ вр. чл.79 вр. чл.286 ЗЗД вр. 32 от Наредба за представителите по
индустриална собственост и чл.99 от Закона за патентите и
регистрацията на полезните модели.
Процесната сума се претендира за извършени действия за периода от
април 2020 – май 2021 година. За този период е в сила НАРЕДБА за
представителите по индустриална собственост, приета с ПМС № 161 от
4.08.2017 г., и валидна до нейната отмяна с ДВ бр. 41 от 3.06.2022 г. Ето защо
чл.99 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели не е
приложим в процесния случай, защото влиза в сила от 03.06.2022 г.
Искът е предявен за това, че между страните има договор за извършване
на действия по представителство по индустриална собственост.
Ето защо, за да бъде уважен иска, ищецът следва да установи следните
факти и обстоятелства:
1. Договор за поръчка с предмет – представителство пред ПВ,
2. Ответникът е упълномощил ищецът да бъде негов ПИС (представител по
интелектуална собственост)
3. Извършени действия по представителство по индустриална собственост (ПИС) от
ищеца
4. Ищецът е ПИС към датата на извършените действия
5. Размер на договореното възнаграждение
6. Настъпил падеж на вземането (изискуемост)
За да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да установи:
1. Плащане на сумите
2. наличие на уговорка между страните за заплащане на възнаграждение, включващо
възнаграждение за извършване на последващи дейности от ищеца във връзка с
процесните искания и заявки
3. датата на оттегляне на пълномощията спрямо ищеца в качеството му на
представител по индустриална собственост за представителство на ответното
дружество.
По делото са приети абсолютно всички писмени доказателства и
9
доказателствени средства, които се намират между кориците на делото.
Приета е и съдебно-оценителна експертиза. Разпитани са свидетели в първото
и второто о.с.з. По делото страните дават обяснения по реда на чл.176 ГПК.
За процесния период не е спорно, че ищецът е бил ПИС на ответника,
които права и задължения се определят по силата на закона, освен ако такива
не са дерогирани между страните с оглед свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД.
Съгласно чл. 32 от Наредбата представителят има право на възнаграждение за
своя труд, което се определя по споразумение между него и клиента.
Задълженията на ПИС са: да предоставя специализирана помощ и услуги в
областта на индустриалната собственост и да представлява български и
чуждестранни физически и юридически лица в производствата пред
Патентното ведомство, пред национални и чуждестранни компетентни органи
и пред международни и европейски организации, при условията на
приложимите за тях разпоредби, съгласно чл.28 от Наредбата.
Упражняване дейностите на ПИС е несъвместимо с други дейности или
длъжности, съгласно чл.4 от Наредбата. С оглед законовите задължения за
предоставяне на услуги в областта на индустриалната собственост и фактът,
че ПИС извършва действия по занятие, т.е. само по възлагане и неговият труд
е винаги възмезден, то съдът направи извод, че действията на ПИС
представляват абсолютна търговска сделка, тъй като ПИС предоставя по
занятие, трайно и системно други услуги – консултантски, представителни
услуги по интелектуална собственост. При това положение договорните
отношения не могат да се квалифицират като обикновен граждански договор,
както е при адвокатите, защото услугата е винаги възмездна, докато
адвокатите могат да работят pro bono, съгласно чл.38 ЗА. Адвокатът защитава
законни права и интереси по чл.6 ЕКПЧ, докато ПИС извършва
професионални услуги – консултиране и представителство само пред
съответния орган (административно производство). В ИМ ищецът твърди, че
извършва тази дейност като занятие. Ищецът не представя други
доказателства, че работи или упражнява други действия по чл.4 от Наредбата.
Ето защо важи презумпцията по чл. 286, ал.3 ТЗ. При това положение, съдът
квалифицира сделката като абсолютна търговска сделка, доколкото ПИС е
физическо лице и извършва по занятие други услуги по смисъла на чл.1, ал.1,
т.13, пр. последно ТЗ.
Освен това, исковото производство е с характера на търговски спор по
смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, доколкото страна по договорите е търговско
дружество и съгласно чл. 287 ТЗ (договорът представлява относителна
търговска сделка) разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете
страни.
Следователно ищецът е търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.13, предл.
последно ТЗ, а ответникът е търговец по смисъла чл.1, ал.2 ТЗ.
Изключението на чл.2, т.2 ТЗ не е налице, тъй като ПИС извършват
дейност, която по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по
10
търговски начин. Следователно с оглед извършване на представителство по
занятие, отчети по това представителство, клиентски сметки по чл.33, ал.1 от
Наредбата, получаване на книжа и кореспонденция, ПИС организира работата
си по търговски начин. Ето защо чл.2 не може да се прилага.
Видно от приложените към ОИМ декларации, разписки, които много
наподобяват „халваджийски тефтер“ (л.185-207,227,232-240 от делото), се
установи, че между страните са съществували правоотношения за
представителство пред патентно ведомство и дела пред съдилища, въз основа
на писмено пълномощно. Нещо повече, ответникът е заплащал парил на
ищеца за извършената работа. Издава ни са бележки, разписки, декларации,
подписани от страните, с които са си давали отчет за извършената работа,
направените разноски и заплатеното възнаграждение по договор за поръчка.
Макар документите да не са се водили точно по Закона за счетоводството, то
може да се направи извод, че тези бележки дават основание да се приеме, че
ответникът е организирал работата си по търговски начин – отчети, разписки,
плащания. Ето защо не е налице изключението на чл.2, т.2 ТЗ.
Като търговска сделка възнаграждението за него винаги се дължи.
Съгласно чл. 293, ал.1 ТЗ за действителността на търговската сделка е
необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. В
Наредбата и Закона за патентните и полезните модели, ЗМГО липсва
изискване на писмена форма. При това положение договорът е неформален,
по аргумент от противното на чл.293, ал.1 ТЗ.
При това положение договорът за ПИС по ЗМГО, Закона за патентите и
полезните модели, Регламент 2017/1001 и 2018/628 са доближава до договора
за поръчка по чл. 280 ЗЗД.
Ето защо съглашението между ПИС и притежателя на индустриалната
собственост е двустранна сделка и по-точно двустранен договор (права и
задължения за двете страни), възмезден, комутативен, консенсуален,
неформален. За сключването му не е необходима определена форма, може и
страните да са се договорили устно за елементите по договора.
Съгласно чл.303а, ал.3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на
фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато
фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или
услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на
стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са
отпреди това.
В процесния случай не се установи страните да са се договорили срок за
плащане, нито има издадени фактури. Следователно се прилага чл.303а, ал.2
ТЗ – срокът започна да тече от деня, следващ деня на получаване на услугата –
подаване на заявка за регистрация, подаване на опозиция, отговор на опозиция
и другите действия по производствата по ЗМГО и предоставянето на
11
консултантските услуги.
От представените към исковата молба, отговора на исковата молба и
документи, находяща се на л.227-357 от делото, се установи, че между
страните са съществували правоотношения за представителство пред ПВ и
консултантски услуги по дела пред съдилища, въз основа на писмено
пълномощно. От цитираните материали има и разпечатана вайбър и имейл
кореспонденцията, която съдът напълно кредитира и от която може да се
направи извод, че ответникът е възлагал на ищеца да извършва дейности от
негово име и за негова сметка. Нещо повече, ответникът е заплащал пари на
ищеца за извършената работа като възнаграждение за точно определени
дейности, което се установи от приложените разписки. Издавани са бележки,
разписки, декларации, подписани от страните, с които са си давали отчет за
извършената работа, направените разноски и заплатеното възнаграждение.
Всичко тези факти от веригата от косвени доказателства прави възможния
извод за наличие на правоотношение по договор за поръчка, мандат за
действията, които са написано в представените бележки.
Съгласно чл. 32 от Наредбата, представителят има право на
възнаграждение за своя труд, което се определя по споразумение между него и
клиента. Такава договорка ищецът не успя да докаже. Не се установи
страните да са се договорили за точно определено възнаграждение за
извършена работа. Договорката за възнаграждение е съществен елемент от
договора с ПИС. След като не се доказа наличието на договорка, то съдът не
може да приема, че има валиден двустранен възмезден договор между ищеца
и ответника.
Разликата между договора с ПИС и този с адвоката, е че договорът с
адвокат може да бъде безвъзмезден (чл.38 ЗА), при което възнаграждението се
определя служебно от съда, с оглед действителната фактическа и правна
сложност на делото. Докато договорът с ПИС не може да бъде безвъзмезден и
възнаграждението да се определи служебно от съда, защото договорката за
възнаграждение е съществен елемент от договора и не може да си приложи
чл.162 ГПК. Основанието на което е предявен искът е възмезден договор за
поръчка. Липсата на точно определена клауза за възнаграждение за
претендираните възнаграждения не води до възникване на възмезден договор
за поръчка.
Това е така, тъй като работата на ПИС се подчинява на свободната
стопанска инициатива (чл.19 КРБ) и съгласно решение по дело C‑438/22 тази
дейност следва да ес осъществява на свободния пазар. Да няма регулация. При
това положение съдът не може да определи размера на възнаграждението, при
положение, че същото ще противоречи на конкуренцията и свободния пазар.
Всеки ПИС само определя оценката на труда си по договора и съдът не може
да приложи чл.162 ГПК. Това ще противоречи на правото на договаряне,
свободния пазар, конкуренцията. Затова доколкото и да са налице
доказателства за договорки за извършване на определени действия и
12
елементите по отношение на срок за плащане да са заменени от императивни
правни норми (чл.303а, ал.2 ТЗ), то съдът не може да определи размера на
това възнаграждение въз основа само на експертиза. Възмездяването по
двустранен договор се определя от страните, т.е. клаузата за заплащане на
възнаграждение е съществен елемент от договора, която ако липсва, води до
извод и за липса на договор с ПИС.
По делото е прието заключението на съдебно-оценителна експертиза
(СОЕ), което съдът напълно кредитира (с изключение на изложеното по-долу)
като обективно, достоверно и изготвено от компетентно вещо лице (л.406-414
от делото). Заключението установява средния пазарен размер на посочените
в исковата молба действия (услуги), отчетени към момента на извършването
им чрез дисконтов фактор, който води да намаляване на цената. Същото е в
полза на ответника. При това положение експертизата установява средното
пазарно възнаграждение, а не договорка между страните. По твърдението за
договор, на който се основава ИМ, страните може да са договорили по-ниско
възнаграждение или по-високо, с оглед знанията, труда, know-how (ноу-хау),
рекламата (маркетинга), опита и др. При това положение договорът с ПИС не
може да бъде заменен със средно пазарно възнаграждение, определено от
съда, тъй като е съществен елемент от договора, съгласно чл.32 от Наредбата.
Прилагайки чл.162 ГПК по този вид дела, съдът ще стигне до
нарушение на чл.101 ДФЕС за конкуренцията на пазара, доколкото съдът ще
определи възнаграждение, а определянето на възнаграждение по договор от
властимащ орган противоречи на демокрацията, свободата на договаряне,
свободния пазар и конкуренцията. Прилагайки чл.162 ГПК ще се стигне до
постигане на цел, която противоречи на закона, а именно пазарът на труда на
бъде свободен и да има свободно движение на ресурси.
Освен това, не е ясно дали ответникът се е задължил да заплаща такова
възнаграждение. Липсва насрещната престация, за да се приеме в процесния
случай, че е налице договор.
На следващо място, съдът не може да определи възнаграждение по
чл.162 ГПК и по това, че договорът с ПИС е винаги възмезден. Договорът с
адвокат може да бъде безвъзмезден (чл.38 ЗА), но и възмезден. При
възмездния договор с адвокат, възнаграждението може да е определено от
страните или да липсва, но да е възмезден. Наредбата за ПИС, за разлика от
ЗА, не регулира обществени отношения по повод договора с ПИС, когато
страните не са се договорили за размера на възнаграждението. При
адвокатите, при липса на договорка за възнаграждение по договора за правна
защита и съдействие (ДПЗС), се определя от императивна правна норма – чл.
36, ал.3 ЗА – от адвокатския съвет. При договора с ПИС, по Наредбата
липсват такава разпоредба. Съдът не може да приложи lex analogia (чл.46, ал.2
ЗНА), доколкото адвокатската защита е гарантирана по чл.6 ЕКПЧ и чл.47
ХОПЕС, докато представителството пред административни органи не се
ползва със същата защита. Характера, обема на работата и задълженията,
13
както и отговорността на адвокати и ПИС е различна. А и освен това за
възнаграждението на ПИС няма от кого да се иска определяне на това
възнаграждение. Липсва асоциацията или друг орган, който да има тези
правомощия, подобно на чл.36, ал.3 ЗА.
В допълнение, по делото не се установи и предмета на договора.
Установи се, че ответникът е извършвал действия като ПИС в полза на ищеца
и то за посочените в ИМ дейности, но не се установи страните да са се
договорили за предмета на дейности като ПИС, т.е. за които дейности ищецът
е поел задължение да извърши, а ответникът се е задължил да заплати. При
това положение не се доказа и предмета на договора. Доказа се само
извършената работа (с изключение на анализа по-долу), но не и договорките
за коя работа или кои работи, т.е. че ответникът е възложил работите по ИМ
на ищеца.
При това положение съдът отговори на материалноправния въпрос,
който е от съществено развитие на правото, а именно: може ли съдът
служебно да определи възнаграждение по реда на чл.162 ГПК, когато липсва
на договорка за възнаграждение между заявителя (притежателя на
индустриалната собственост) и представителя по индустриална
собственост (ПИС) по договора по чл.32 от Наредба за представителите по
индустриална собственост или чл. 99 от Закона за патентите и регистрацията
на полезните модели, при положение, че се установи че ПИС е извършил
дейности по представителство, но не са доказани елементите като
предмет, срок и размер на възнаграждение по договора.
С оглед изложеното, съдът приема, че след като липсва договорка за
заплащане на възнаграждение между страните, липсва доказан предмет на
договора, макар и да има извършена и приета работа, то съдът не може да
определи възнаграждението и да попълни съществени елементи от твърдения
договор. Ето защо главният иск а неоснователен. Не се доказа наличието на
договор между страните.
Ето защо следва да се разгледа евентуалния по чл.59 ЗЗД.
ЕВЕНТУАЛЕН ИСК по чл.59 ЗЗД
За да бъде уважен, ищецът следва да установи следните факти и
обстоятелства:
1. Ответникът е упълномощил ищецът да бъде негов ПИС
2. Ищецът е извършил действия като ПИС (обедняване)
3. Ищецът е ПИС към датата на извършените действия
4. Стойност на извършените действия (обогатяване на ответника)
5. връзка между обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, а да се изразява в общ
юридически факт или група от такива, довели до имущественото разместване в
правните сфери на всяка от страните.
6. липса на правно основание, т. е. на годен юридически факт, от който да се поражда
правото на ответника да се ползва от извършените от ищеца процесни дейности
7. за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права,
8. размер на възнаграждението по всяка от процесните дейности.
14
9. Размерът на обедняването да е равен на размера на обогатяване
Тълкувайки и анализирайки всички събрани по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, съдът достигна до извод, че
ответникът е извършвал действия като ПИС от името на ответника, които са
от предмета на ИМ. Всяко едно от тези действия е в полза на ответника,
защото защитават негови права и интереси, т.е. извършената от ищеца работа
е в полза на ответника. Тъй като е в полза на ответника, същият дължи
възнаграждение, тъй като ще се наруши принципа за неоснователно
обогатяване. Ето защо ищецът е обеднял неоснователно, тъй като е извършил
действия по пълномощие, възложени от ответника и които действия не се
заплатени, а ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като не е заплатил
възнаграждение за извършения труд. Има разместване на блага, които се
уреждат по реда на чл.59 ЗЗД, тъй като ищецът няма друг иск (договорен) за
защита.
Ето защо съдът приема, че ищецът е доказал своя иск по основание (с
изключение на частите по-долу) – чл.59 ЗЗД и следва да бъде разгледан
въпроса дали е доказан по размер.
С неплащането на възнаграждение на ищеца, ответникът се е обогатил,
тъй като не е заплатил съответната цена на друг представител по ПИС на
пазарни цени. Ищецът е обеднял, тъй като не е получил възнаграждение за
своя труд, съгласно свободния пазар на ПИС. Размера на обедняването и
обогатяването е в размера на пазарните цени, определени от СОЕ, тъй като
възнагражденията на ПИС се определят по правилата на свободното движение
на услуги и капитали, свобода на договаряне, свобода на пазара и
конкуренцията. Размерът представлява именно това, което ответникът е
следвало да плати на свободния пазар, ако беше наел друг представител по
ПИС. Обедняването е в размера на това, което ищецът щеше да получи от
друг възложител на свободния пазар за същата дейност.
За да бъде доказан иска по размер, ищецът е ангажирал СОЕ (л.406-414
от делото), която съдът кредитира, с изключението на написаното по-долу.
Ответникът следва да докаже плащане на процесните суми. Същият е
направил възражения за плащане на сумите и е представител доказателства (с
ОИМ).
Ответникът е направил възражение за прихващане, а ищецът е взел
становище по отчета с молба (л.228 от делото).
Ето защо, за да постанови своя съдебен акт, настоящият съдебен състав
разгледа всяка една от исковите претенции, като коментира основанието и
факта на извършване на съответната работа, нейният размер по СОЕ, както и
възражението за плащане.
Едва след това съдът коментира възражението за прихващане.
Въпреки, че искът по чл.59 ЗЗД е доказан по основание (с изключение на
частите по-долу), ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял и падежът
15
настъпва от извършеното действие, то съдът ще разгледа всяка една от
претенциите за да установи дали е доказана по размер.
ПЪРВИ ИСК - във връзка с марка, представляваща IR /международна марка/
марка ENNI MARCO с № 822625 комбинирана за територията на Република
България:
1.
1. 500.00 лева за изготвяне и депозиране пред Патентното ведомство (ПВ)
становище по доказателства с вх. № 1124-[1]/16.02.2021г. по представени от
маркопритежателя доказателства за използване на марката;
2. 500.00 лева за изготвяне и депозиране пред Патентното ведомство (ПВ)
становище по допълнителни доказателства с вх.№ 2716 от 29.04.2021 г. по
представени от маркопритежателя доказателства за използване на марката
Извършената работа се установява от доказателства, находящи се на л. 21-26, 35-38 от
делото. Същите установяват, че действието е извършено от ищеца, подадено е до ПВ, има
получен регистрационен индекс. Извършеното действие е в полза на ответника.
Размерът на това действие е определен, съгласно СОЕ, което е в общ размер на 737.76
лева или за всяко едно от тях е 368.88 лева (л.412 от делото).
Ответникът не успя да докаже, че тези суми са платени. Липсват такива доказателства
по делото. Представените доказателства от него не установяват факта на плащане.
Следователно иска следва да се уважи за сумата от 368.88 лева за всяка претенция и
да се отхвърли за горницата от 368.88.00 лева до 500.00 лева.
Следователно уважената част е 737.76 лева, а отхвърлената 262.24 лева. Общият
претендиран размер е 1000.00 лева.
ВТОРИ ИСК - Във връзка с опозиция с вх. № 70130191/30.10.2019 г. срещу
заявка за регистрация на марка на „О О-1“ ЕООД №
2019154159N/07.03.2019 г. комбинирана:
1.
1. 500.00 лева за изготвяне на становище от 21.04.2020г. по преписката на
опозицията
2. 500.00 лева изготвяне и депозиране на отговор до ПВ по преписката относно
представени доказателства за използване на марка вх. № BG/N/2019/154159-[15]
от 03.12.2020 г.;
Извършената работа се установява от доказателства, находящи се на л. 39-45 от
делото. Същите установяват, че действието е извършено от ищеца, подадено е до ПВ, има
получен регистрационен индекс. Извършеното действие е в полза на ответника.
Размерът на това действие е определен, съгласно СОЕ, което е в общ размер на 743.60
лева или за всяко едно от тях е 371.80 лева.
При това положение искът е доказан по размер за сумата от 371.80 лева, като би
следвало да се отхвърли за разликата от 371.80 лева до пълния претендиран размер от 500.00
лева.
По делото е представен протокол от 29.01.2020 г., подписан от страните, който не е
оспорен (л.186 от делото). Съгласно него ищецът е получил от ответника сумата от 500.00
лева за „отговор за опозиция“ по марка Омега оптик. Именно първото действие,
наименувано в ИМ като „становище по преписка за опозиция“ представлява отговор на
16
опозиция. Следователно отразеното плащане съвпада с извършеното действие. С оглед
съвпадане имената на марката, както и че плащането предхожда извършеното действие
(датата на плащане е преди действието), съдът приема, че ответникът успя да докаже, че е
погасил размера на задължението в размер на 500.00 лева.
По отношение на второто действие (становище по доказателствата) (л.42 от делото),
съдът приема, че ответникът не успя да докаже плащане. По делото липсват доказателства за
извършено погасяване чрез плащане.
Следователно първата част от иска „за отговор на опозиция“ следва да се отхвърли
като погасен, поради плащане от 29.01.2020 г. за сумата от 371.80 лева, а за горницата от
371.80 лева до пълния претендиран размер от 500.00 лева, като недоказан и неоснователен.
Втората част за другите 500.00 лева следва да се уважи за 371.80 лева, а за горницата от
371.80 лева до пълния претендиран размер от 500.00 лева, като недоказан по основание и
размер.
Следователно уважената част е 371.80 лева, а отхвърлената 628.20 лева (500.00 (част
от тях платена, а друга недоказана) + 128.20 лева). Общо предявена е 1000 лева.
ТРЕТИ ИСК - Изготвяне и депозиране пред ПВ на искане за отмяна
действието на три международни марки на основание на чл.35 от ЗМГО, които
са основание за подадена опозиция във връзка с регистрация на марката
Omegaoptic с вх. № 153 485/2019 г., както следва:
1.
1. 659.52 лева за марка № 846767 - на Omega S.A. пред П.Ведомство, от дати вх.
№ 1826/18.03.21 г.;
2. 659.52 лева за марка № 631797 - на Omega S.A. пред П.Ведомство, от дати вх.
№ 1825/18.03.21г.;
3. 659.52 лева за марка № 614933 - на Omega S.A. пред П.Ведомство от дати вх.
№ 1827/18.03.21г.;
4. 800.00 лева за изготвяне и депозиране на жалба с вх. № 153 485.-
(12)/18.03.2021г., пред отдел „Спорове" на ПВ срещу решение от 12.01.2021 г. по
опозиция №70122690/15.07.2019г. по искане на „О О" ЕООД за регистрация на
комбинирана марка Omegaoptic с вх. № 153 485:
5. 200.00 лева за изготвяне и изпращане на писмо до Omega S.a- до Швейцария
и цел решаване на спора между страните.
Първото действие се установява от л.46-47 от делото и е за OMEGA-Ω. Второто
действие се установява от л.48-49 от делото и е за марка OMEGA-Ω, но с друг рег. №.
Третото действие се установява от л.50-51 от делото и за марка OMEGA-Ω, но с друг рег. №.
Четвъртото действие се установява от л.69-73 от делото, а петото действие се
установява от 76-78 от делото, както и от приложеното кореспонденция по вайбър и имейл
между страните, от които е видно, че ищецът е изготвил молба за уреждане на спор с
търговско дружество от Швейцария, което е подало опозиция срещу посочените марки.
Цитираните доказателства установяват, че действието е извършено от ищеца,
подадено е до ПВ, има получен регистрационен индекс. Извършеното действие е в полза на
ответника.
Размерът на първите три действия е определен, съгласно СОЕ, което е в общ размер
на 1978.56 лева или за всяко едно от тях е 659.52 лева (л.412 от делото).
Размерът на четвъртото действие е 817.53 лева. Искът е за 800.00 лева, а за петото
действие 201.97 лева, но искът е 200.00 лева (л.413 от делото).
17
По делото ответникът е представил разписка по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД, която не е
оспорена от страните (л.187 от делото). От нея се установи, че ответникът е заплатил на
ищеца на 21.11.2020 г. сумата от 700.00 лева за марка ОМЕГА. В разписката не е записано за
какво действия е заплатена тази сума.
Съгласно чл.77, ал.3 ЗЗД, ако документът се отнася и до други права на кредитора или
ако длъжникът е изпълнил задължението си само отчасти, кредиторът е длъжен да отбележи
върху документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника. При това
положение, след като плащането не се отнася за други права и плащането не е частично, то
по аргумент от противното (per argumentum a contrario), следва, че с тази сума е заплатена
действията по марка ОМЕГА.
Съгласно претендираното в ИМ, както и доказано, извършени са няколко действия,
т.е. има няколко задължения. Плащането е едно. Следователно трябва да се приложи чл.76
ЗЗД. Петото действие е извършено най-рано на 05.02.2020 г. (л.77 от делото). Плащането е
от 21.11.2020 г. (л.187 от делото). Следващите действия са от 18.03.2021 г. От действия от
18.03.2021 г. се погасява първо – най-обременителното.
При това положение вземането за 200.00 лева по петото действие е изцяло погасено с
плащането от 21.11.2020. Остават още 500.00 лева от платените 700.00 лева. Тези 500.00 лева
погасяват частично погасяване на четвъртото действие (най-обременителното), като
непогасена част от него остава 300.00 лева.
Следователно следва да се уважат претенциите в пълен размер за първите три
действия. За четвъртото действие следва да се уважи за сумата от 300 лева, като да се
отхвърли за горницата от 300.00 лева до пълния претендиран размер от 800.00 лева, като
погасено чрез плащане от 21.11.2020 г..
Петия вид задължения следва да се отхвърли изцяло като погасено чрез плащане от
21.11.2020 г.
Следователно уважената част е 2 278.56 лева, а отхвърлената 700 лева. Общият
предявен размер е 2 978.56 лева.
ЧЕТВЪРТИ ИСК - 313.62 лева за изготвяне и подаване на заявка до
Патентното Ведомство за регистрация на марка -Biomax- №202016070714,
заявена на 12.11.2022) и Регистров номер 0160707N заявител - О О ЕООД.
Извършената работа се установява от доказателства, находящи се на л. 79-83 от
делото. Същите установяват, че действието е извършено от ищеца чрез пълномощно,
подадено е до ПВ, има получен регистрационен индекс. Извършеното действие е в полза на
ответника.
Размерът на това действие е определен, съгласно СОЕ, което е в общ размер на 413.60
лева. От тях вещото лице е приспаднало 100.00 лева, които ищецът твърди, че е получил.
Така за остатъка сумата е 313.60 лева (л.410 от делото – табл.5).
По делото са представени разписки, подписани от двете страни и неоспорени от тях.
Съгласно разписка от 21.11.2020 г. ищецът е получил от ответника по марка Blueclasic и
Biomax сумата от 200.00 лева (л.187 от делото). Съгласно разписка от 06.02.2021 г. ищецът
е получил от ответника сумата от 200 лева за 2 броя марки – Blueclasic и Biomax (л.188 от
делото).
Исковата претенция е за подаване на заявка за регистрацията. Това е първото действие
(първият етап) от административното производството на заявителя (притежателя на
индустриалната собственост), поради което от това действие се дължи сумата по чл.59 ЗЗД.
Преди това ищецът не е извършвал действия, тъй като по закон няма какво да извършва,
освен консултантски услуги, но такива не се доказаха за тази марка. При това положение,
18
следва, че заплатените суми (л.187,188 от делото) се отнасят именно за подаване на заявка
за регистрацията на процесната марка. Посочените суми, които ищецът е получил се отнасят
именно за регистрацията на тази марка. Това е така, защото сумата е заплатена преди
подаване на заявката, т.е. авансира или представлява бъдещ хонорар. Доколкото са заплатени
две суми за две марки, доколкото не се установи друго, съдът приема, че сумата следва да се
раздели на две за всяка марка. При това положение за процесната марка Biomax ищецът е
получил сумата от 200.00 лева на дата 21.11.2020 г. и 06.02.2021 г.
Общият размер хонорар за това действие на пазарни цени се оценява на 413.60 лева.
От тях ищецът признава плащането на 100.00 лева (21.11.2020 г.), което е отчетено от СОЕ,
поради което сумата е 313.60 лева. Но с оглед факта, че са заплатени още 100.00 лева (л.187-
188 от делото), то следва, че възнаграждението, с което ищецът е обеднял, а ответникът се
е обогатил е 213.60 лева. По този начин са отчетени двете плащания от ответника към
ищеца. Едното плащане е отразено от СОЕ, а другата от настоящия съдебен състав.
Следователно искът е доказан по размер за 213.60 лева, като за горницата от 213.60
до 313.60 лева следва да се отхвърли като погасен чрез плащане от 06.02.2021 г.
Следователно уважената част е 213.60 лева, а отхвърлената 100.00 лева. Общият
претендиран размер е 313.60 лева.
ПЕТИ ИСК - 313.60 лева за изготвяне и подаване на заявка до Патентното
Ведомство за регистрация на марка Blueclasic - вх. № 2020160708N от
12.11.2020 г.
Извършената работа се установява от доказателства, находящи се на л. 85-87 от
делото. Същите установяват, че действието е извършено от ищеца чрез пълномощно,
подадено е до ПВ, има получен регистрационен индекс. Извършеното действие е в полза на
ответника.
Размерът на това действие е определен, съгласно СОЕ, което е в общ размер на 413.60
лева. От тях вещото лице е приспаднало 100.00 лева, които ищецът твърди, че е получил.
Получава се сумата от 313.60 лева (л.410 от делото – табл.6).
По делото са представени разписки, подписани от двете страни и неоспорени от тях.
Съгласно разписка от 21.11.2020 г. ищецът е получил от ответника по марка Blueclasic и
Biomax сумата от 200.00 лева (л.187 от делото). Съгласно разписка от 06.02.2021 г. ищецът
е получил от ответника сумата от 200 лева за 2 броя марки – Blueclasic и Biomax (л.188 от
делото).
Исковата претенция е за подаване на заявка за регистрацията. Това е първото действие
(първият етап) от административното производството на заявителя (притежателя на
индустриалната собственост), поради което от това действие се дължи сумата по чл.59 ЗЗД.
Преди това ищецът не е извършвал действия, тъй като по закон няма какво да извършва,
освен консултантски услуги, но такива не се доказаха за тази марка. При това положение,
следва, че заплатените суми (л.187,188 от делото) се отнасят именно за подаване на заявка
за регистрацията на процесната марка. Посочените суми, които ищецът е получил се отнасят
именно за регистрацията на тази марка. Това е така, защото сумата е заплатена преди
подаване на заявката, т.е. авансира или представлява бъдещ хонорар. Доколкото са заплатени
две суми за две марки, доколкото не се установи друго, съдът приема, че сумата следва да се
раздели на две за всяка марка. При това положение за процесната марка Blueclasic ищецът е
получил сумата от 200.00 лева на дата 21.11.2020 г. и 06.02.2021 г.
Общият размер хонорар за това действие на пазарни цени се оценява на 413.60 лева.
От тях ищецът признава плащането на 100.00 лева (21.11.2020 г.), което е отчетено от СОЕ,
тъй като сумата е 313.60 лева. Но с оглед факта, че са заплатени още 100.00 лева (л.187-188
19
от делото), то следва, че възнаграждението, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е
обогатил е 213.60 лева.
Следователно искът е доказан по размер за 213.60 лева, като за горницата от 213.60
до 313.60 лева следва да се отхвърли като погасен чрез плащане от 06.02.2021 г.
Следователно уважената част е 213.60 лева, а отхвърлената 100.00 лева. Общият
претендиран размер е 313.60 лева.
ШЕСТИ ИСК - 276.36 лева искане за продължаване на процедурата по
заличаване на марка Бокачио (Boccaccio) с вх. № BG/N/2008/107030-[13], на
20.07.2021г., въз основа на Определение №7865 от 30.06.2021г. на ВАС по
адм.д. № 5381/2021г., както и следене на целия процес, включително и за
срокове.
Извършената работа се установява от доказателства, находящи се на л. 89 от делото.
Същите установяват, че действието е извършено от ищеца чрез пълномощно, подадено е до
ПВ, има получен регистрационен индекс. Извършеното действие е в полза на ответника.
Съдът не приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
възнаграждение за следене на целия процес и срокове. По делото се установи, че ищецът е
ПИС на ответника по притежаваните от него марки. При това положение като такъв той има
задължението по закон да следи срокове и целия процес по регистриране на марка.
Доколкото неговата дейност наподобява дейността на адвоката, то както е недопустимо да се
начислява възнаграждение на адвоката за следене на процеса и за срокове, така е
недопустимо и за ПИС.
Възнаграждение се дължи за всяка работа, която не е от нормалното развитие на
процеса – подаване на опозиция, отговор на опозиция, подаване на съдебна жалба,
оспорване, обжалване на актове и т.н. При това положение, възнаграждение се дължи само
за подаване на заявката за регистрацията на марка и съответното уважаване на заявлението,
при нормален ход на процеса. При негови девиации, възнаграждение се дължи, тъй като
допълнителните дейности не представляват задължителен елемент от административното
производство и представителството по индустриална собственост. Следователно
възнаграждение по договор или обедняване/обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД следва да
се определя само за целия основен процес, а за извършена работа, която е в отклонение от
нормалното развитие на процеса (напр. подаване на опозиции, отговор на опозиции,
подаване на жалби, оспорване, обжалване на актове, оттегляне, отказ от заявление,
продължаване на срокове, , подаване на допълнителни молби в адм. производство и други
действия, за които заявителят не носи отговорност) следва да се заплаща допълнително. При
това положение съдът отговори на материалноправния въпрос: следва ли
възнаграждението на ПИС да включва възнаграждение за всяка една дейност от
административното производство, ако страните не са договорили начина за
остойностяване на труда или следва да се начислява общо глобално за нормалното
развитие на процеса, а за всяка дейност, което не е част от нормалното развитие, следва
да се определи допълнително възнаграждение; как се определя възнаграждението на ПИС,
ако страните не са го договорили за това и следва ли в платеното/договорено
възнаграждение да се включва и такова за дейности, които не са част от нормалното
развитие на административното производство пред ПВ.
При това положение възнаграждение за срокове и следене на процеса не следва да се
присъжда, тъй като то се включва в основната дейност на ПИС за съответната марка.
В процесния случай искането за заличаване на марката е вследствие на съдебен акт,
действие, което не се дължи на страната. При това положение възнаграждението за труда на
20
ищеца се дължи и същият е бил принуден да подаде нова заявка за продължаване на срока,
тъй като е имало съдебен акт и това забавяне не се дължи по негова вина. Ето защо
извършеното от ПИС действие следва да бъде заплатено и остойностено, тъй като при
липсата му, ищецът ще обеднее, а ответникът ще се обогати неоснователно.
Размерът на това действие е определен, съгласно СОЕ, което е в общ размер на 276.36
лева. С оглед дадения по-горе отговор, съдът приема, че експертизата дава стойност на труда
със следене на целия процес и срокове. Същите следва да се изключат. Доколкото
претендираното възнаграждение представлява искане за продължаване на процедура, въз
основа на съдебен акт, то съдът приема, че действително отработените часове са 1 час, на
основание чл.162 ГПК. Това е така, тъй като дейността включва освен съставяне на молба,
включва запознаване с мотивите на два съдебни акта (АССГ и ВАС), които са обемни,
подаване на молба, следене на нейното движение, което е част от основната дейност. При
това положение, доколкото възнаграждението е дадено за два часа, съдът на основание
чл.162 ГПК определя 1 час за извършеното действие, без следене но срокове. Ето защо
следва да се раздели на две и да се получи 138.18 лева.
По делото са представени разписки, подписани от двете страни и неоспорени от тях.
От тях не се установи, че ответникът е заплатил на ищеца сума за това действие. Не се
установи заплащане за тази марка по представените от ответника разписки.
Следователно искът е доказан по размер за 138.18 лева, като за горницата от 138.18
до 276.36 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Следователно уважената част е 138.18 лева, а отхвърлената 138.18 лева. Общият
претендиран размер е 276.36 лева.
СЕДМИ ИСК - Консултантски услуги, свързани с действия по защита на
интелектуалната собственост на „О О" ЕООД по т.д. № 1986/2020г. по описа
на СГС, VI-18 състав:
1.
1. 552.26 лева за изготвянето на допълнителен отговора на исковата молба под
формата на становище с времетраене три дни
2. 552.26 лева за селектиране на приложените към отговорите на исковата молба
доказателства, с изразходвано време около седмица и голям обем от
доказателства
3. 200.00 лева за изготвяне на въпроси към вещото лице
4. 50.00 лева за изготвяне на две молби по чл. 192 от ГПК
5. 100.00 лева за запознаване на адв. Пернерлиев с доказателствата по делото, с
препращане на документи и запознаването му с хода на делото
6. 100.00 лева за запознаване на новоупълномощения адвокат М с хода на
делото, доказателствата и материалите по делото
На първо място следва да се отбележи разликата между ПИС и адвокат. Двете
професии имат различни задължения и права. Докато адвокатите са призвани да защитават
правата и интересите на лицата във всички сфери на живота, ПИС само по отношение на
индустриалната собственост. Критериите на които едно лице може да стане адвокат и ПИС
са различни, като адвокатът задължително следва да има юридическо образование.
Упражняването на двете професии се подчинява на различен ред като изпити, вписване и
правомощия. Представителството на адвокат може да е пред всички лица и органи, докато
ПИС е не само пред Патентно ведомство, но и други административни органи – министри,
агенции, КЗК, КЗП, ДАМТН, БИМ и други. Съгласно цитираната Наредба за ПИС,
адвокатът също може да бъде ПИС. Разликата е в това, че адвокатът може да представлява
притежателя на индустриалната собственост пред съд, докато ПИС не може. При това
21
положение задълженията на ПИС се свеждат само до представителство пред
административен орган. Останалото е допълнителна дейност, която ако не е уговорена
между страните. Същата се се подчинява на по-горе написаните правила, а именно, че за
всяка друга дейност, която е извън нормалното развитие на производството, се дължи
заплащане или остойностяване на труда.
От представените по делото писмени доказателства и доказателства средства на л.96-
107,111,112,115,116,117,119,121,133,144 се установи, че ищецът е извършал посочените
дейности. Същите представляват дейност, която ищецът не е задължен да извършва, поради
което извършеният труд от него подлежи на възстановяване по реда на чл.59 ЗЗД.
Във връзка с претендираната работа са ангажирани свидетелски показания, които
съдът напълно кредитира (л.360, 502-503 от делото). От тях се установи, че обичайна
практика е когато възникне спор за право на индустриалната собственост и ПИС не е
адвокат, то той да се обръща към адвокат, за да може притежателят да бъде представляван
пред съда. Установи се, че ищецът е извършвал консултантски услуги изразяващи се в
цялостно представяне и обобщаване на правата на ответника пред адвоката, запознаване на
адвоката с всички притежавани от ответника права, хода и етапа на производството,
събиране, окомплектоване на доказателства, участие при изготвяне на ИМ, отговор на ИМ,
на допълнителна молба и отговор на допълнителна молба, за формиране на въпроси към
вещо лице и други. Единственото, което не се доказа е за дейността по точка 6 –
консултиране на адвокат М. При това положение съдът приема, че искът е доказан по
основание, с изключение за сумата от 100.00 лева с адв. М.
Размерът на тази действия е определен, съгласно СОЕ, което е в общ размер на
1554.52 лева. В открито съдебно заседание вещото лице успешно защитава размера на
възнагражденията като прави добра разлика между правата на ПИС и адвокат, съотношение
на материално и процесуално права и как следва да се определи възнаграждението, ако и
двамата са работили. Затова правилно вещото лице коригира възнаграждението на ПИС не с
размера, а в броя часове, което е определено от професионалния опит на адвоката и ПИС. С
цел процесуална икономия съдът приема, че не следва да преповтаря изцяло казаното от
вещото лице, поради което препраща към него (л.504 от делото).
На следващо място, експертизата се позовава само като ориентир на НМРАВ, но не
го ползва като основна цена, съгласно решение по дело С-438/22. Вещото лице е изготвило
заключението въз основа оферти, които са му предложили при свободно договаряне, а само е
взел предвид чл.9 НМРАВ – като аналог, за да отчете разликата между правоспобността на
ПИС и адвокат.
По делото са представени разписки, подписани от двете страни и неоспорени от тях.
От тях не се установи, че ответникът е заплатил на ищеца сума за това действие. Не се
установи заплащане за тази марка по представените от ответника разписки.
При това положение от така определената сума следва да се приспадне 100 лева по
т.6, доколкото ищецът не успя да докаже извършване на такова действие.
Следователно искът е доказан по размер за 1454.52 лева, като за горницата от 1454.52
до 1554.52 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.6 ГПК съдът следва да се произнесе само по сезирания иск. Експертизата
установява, че за всички 6 действия сумата е 1554.52 лева, като съдът приспада с 100.00
лева, тъй като не е доказано това действие. Затова общата доказана сума е 1454.52 лева.
След увеличението на иска, първата претенция е 552.26 лева, втората – 552.26 лева, а
третата 200.00, четвъртата - 50.00, петата - 100.00 лева. Следователно искът е доказан за
сумата от 1454.52 лева.
Следователно уважената част е 1454.52 лева, а отхвърлената 100.00 лева. Общият
претендиран размер е 1554.52 лева.
22
ОСМИ ИСК - преписка пред КЗК № 821/2020г., образувана по подадена от
„М Г К" ЕООД срещу „О О" ЕООД.
1.
1. 345.45 лева за запознаване с три тома доказателства в библиотеката на КЗК
2. 345.45 лева за изготвяне на допълнителните пояснения и селекцията на
доказателствата
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
находящи се на л.122-131 от делото, се установи че действието е извършено от ищеца в
полза на ответника. Следователно ответникът дължи възнаграждение за него.
Размерът на това действие е определен, съгласно СОЕ, което е в общ размер на 690.90
лева (л.413 от делото). Следователно за всяко едно от тях е 345.45. Искът е доказан по
размер.
По делото са представени разписки, подписани от двете страни и неоспорени от тях.
От тях не се установи, че ответникът е заплатил на ищеца сума за това действие. Не се
установи заплащане за тази марка по представените от ответника разписки.
Следователно искът е доказан по размер за 690.90 лева.
Уважената част е 690.90 лева. Отхвърлената част е 0.00 лева. Общият претендиран
размер е 690.90 лева.
ДЕВЕТИ ИСК - 200.00 лева за консултиране и изготвяне на становище по
адм.д. № 3799/2021г. по описа на АССГ, за доказване използване на
нерегистрирана търговска марка „DACCHI" от „О О-141 ЕООД и
недобросъвестно заявяване и регистрирани марки пред Патентното ведомство
по чл. 12, ал.5 ЗМГО във връзка с чл. 124, ал. 4 ГПК на същите марки от „М Г
К" ЕООД.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
находящи се на л.131-134 от делото, се установи че действието е извършено от ищеца в
полза на ответника. Действията се установиха и от свидетелските показания, които съдът
напълно кредитира (360, 502-503 от делото). Следователно ответникът дължи
възнаграждение за него.
Размерът на това действие не е определен, тъй като липсва данни за броя часове.
Експертизата не установява размера. При това положение съдът следва да приложи чл.162
вр. чл.5 ГПК като за представеното доказателство за извършена работа определи
възнаграждение, което обичайно се прилага за този вид труд на свободния пазар при
конкуренция при този вид дела. С оглед обема на извършената работа и при прилагане на
свободния пазар на възнаграждения на адвокати и че действията на адвокати и ПИС в
материалното право съвпадат в размер на 2/3, от които 1/4 на ПИС, то за този вид дейност,
които адвокатите претендират като разноски по чл.78 ГПК в адм. съдилища, съдът определи
възнаграждение в размер на 200.00 лева.
По делото са представени разписки, подписани от двете страни и неоспорени от тях.
От тях не се установи, че ответникът е заплатил на ищеца сума за това действие. Не се
установи заплащане за тази марка по представените от ответника разписки.
Следователно искът е доказан по размер за 200.00 лева.
Уважената част е 200.00 лева. Отхвърлената част е 0.00 лева. Общият претендиран
размер е 200.00 лева.
23
ДЕСЕТИ ИСК - 200.00 лева за изготвяне на отговор до Държавна агенция за
метрологичен и технически контрол, осъществен на 15.02.2021 г.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
находящи се на л.139-141 от делото, се установи че действието е извършено от ищеца в
полза на ответника. Следователно ответникът дължи възнаграждение за него.
Размерът на това действие съгласно СОЕ е в размер на 201.68 ( л.413 от делото).
Искът е предявен за 200.00 лева. Следователно е доказан по основание и размер. Следва да
бъде уважен изцяло.
Следователно уважената част е 200.00 лева. Отхвърлената част е 0.00 лева. Общият
претендиран размер е 200.00 лева.
ЕДИНАДЕСЕТИ ИСК - 269.30 лева, за изготвяне на две писма, всяко от
които на стойност 134.65 лева, до СРП и СГП, изпратени с електронно писмо
от 30.03.2021г.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
находящи се на л.139,142-143 от делото, се установи че действието е извършено от ищеца в
полза на ответника. Следователно ответникът дължи възнаграждение за него.
Размерът на това действие съгласно СОЕ е в размер на 269.30 ( л.413 от делото).
Следователно всяка едно от тях е в размер на 134.65 лева.
Искът е предявен за 269.30 лева. Следователно е доказан по основание и размер.
Следва да бъде уважен изцяло.
Следователно уважената част е 269.30 лева. Отхвърлената част е 0.00 лева. Общият
претендиран размер е 269.30 лева.
По възражението за плащане
Първото доказателство, което представя ответника е разписка, находяща се на лист
185 от делото. От записаното там следва да се коментира само това, което е платено.
Останалото е записано, но не е платено и не се включва във възражението за прихващане.
Има отбелязани плащания по т.3, т.5 и т.6, втората По т. 3 има отбелязано плащане, но т.3 не
е за действия от предмета на иска. По т.5 също има отбелязано плащане, но тт не е за
действие по предмета на делото. По точка 6, втората, има отбелязано плащане. Същото е по
заплащане за искане за заличаване на марка Бокачио. Видно от отговора на формулирания
по-горе въпрос, възнаграждението се дължи са всички действия по заличаване на марката.
При допълнителни действия, които не се дължат по вина на ПИС или заявителя, се дължи
допълнително възнаграждение. В процесния случай иска по т.6 – продължаване на срока е
вследствие на обективни фактори, а именно съдебен акт, което е наложило извършено
действие от страна на ищеца, за което не е заплатено предварително и не е било предмет от
някакъв договор. Следователно това плащане не е по претендирания иск пети, а да действия
по марката преди това, преди съдебния акт. Ето защо съдът не отчете това плащане по иск
номер 5.
На лист 186 също е представено доказателство за извършено плащане. От него съдът
е отчел само 500.00 лева за отговор на опозиция по марка Омега оптик, което е коментирано
по втория иск. Останалите плащания не касаят предмета на иска и не са относими.
На лист 187 също има доказателства за извършени плащания от 23.08.2020.
Разписката за плащането по марка Бокачио е отбелязано в точка 6, втората от л.185 от
24
делото. Вече е коментирано в два абзаца по-горе. Заплатено е възнаграждение за заличаване
на марка Optic Sirs – същото не е предмет на делото и не следва да се отчита. Заплатен е
отговор по опозиция на Манчестър Юнайтед. Същото не е предмет на делото и не следва да
се коментира. Има извършено плащане за марка Омега и Blueclasic и Biomax, което вече
съдът е отчет по искове три и четири, в мотивите по-горе.
Плащането посочено на л.188 от делото също вече е отчетено от съда по иска 4 и 5
по-горе.
От лист 189 се установи, че на 11.04.2019 г. ищецът е получил 3510 лева за заплащане
на държавни такси по 9 броя марки. Това касае възражението за прихващане. На 08.05.2019
г. е получила хонорар за 4 броя марки. Посочените не са от предмета на иска, поради което
не касая плащането, което трябва да се отчете по исковата молба.
От лист 190-191 се установи, че ищецът и ответникът са водили отчетност за своите
задължения и плащания помежду им под формата на „халваджийски тефтер“. Установи се,
че са плащани суми като възнаграждения за извършени работи, но не касаят предмета на
иска. Установи се, че ответникът е заплатил на ищеца 700 лева за държавни такси. Това
касае възражението за прихващане. Останалите суми са посочи по марки, но не е ясно дали
е като договорено възнаграждение и за кое действие.
От л.192 се установи, че ищецът е получил 800 лева за заплащане на държавни такси
по марки ЛатинЛов и Никфорос. Това касае възражението за прихващане.
От л.193 се установи, че ищецът е получил 1950 лева за заплащане на държавни такси
по 5 броя марки. Това касае възражението за прихващане.
От л.194 се установи, че ищецът е получил 1170 лева за заплащане на държавни такси
на 3 бр. марки. Това касае възражението за прихващане.
От л.195 се установи, че на 23.08.2020 г. ищецът е получил заплащане по заличаване
на марка Бокачио и действие ма марка Optic Sirs. Същото плащане е отразено на л.185 и 187,
поради което вече е коментирано.
Останалите плащания на л.196-201 касаят договорни отношения между ответника и
съдебните процесуални представители и не са относими.
По другите възражение на ответника
Неоснователно е възражението на ответника, че следва трудът положен от ищеца за
представяне и събиране на доказателства и даването им на адвокатите е част от
отношенията между ищеца и адвокатите. Ответникът има отношения с адвоката по
цитираните две дела и с ПИС за представителство пред административен орган. Както съдът
посочи по-горе, за действия които се изисква съдебно представителство, ПИС не може да
представлява своя доверител ответникът. Но етичните стандарти на ПИС и обичаят в
практиката показват, че при съдебно производство ПИС подпомага работата на адвоката
като го запознава с историята на цялата марка, подадените опозиции, както и всички
материали, с които разполага. Също така събира и изготвя доказателства, за които адвокатът
няма специалните знания от областта на марките или патентите. Извършените действия не
са по искане на адвокатите и по защита на правата на притежателя на марката пред съдебно
производство. Затова тази работа е извършена в полза на притежателя на индустриалната
собственост, въз основа на пълномощно за марката. Ето защо възражението на ответника,
че следва да търси сумите от адвокатите, е неоснователно.
Неоснователни са възраженията, че от вайбър кореспонденцията не може да се
установи авторството. По делото са събрани доказателства, чрез разпит на свидетел за
телефония номер на управителя на ответника (л.502 от делото). По делото ищецът сам е
предоставил своя телефонен номер (приложения към ИМ, имейли, данни подадено до ПВ).
При съпоставка на телефонните номера от представената кореспонденцията (л.272-357 от
25
делото) се установи, че авторите са именно лицата по делото. На следващо място
тълкувайки умалителните и малките им имена, се установява, че кореспонденцията е точно
между Л. Т и И С – ищецът и управител на ответното дружество.
По възражението за прихващане
Ответникът е направил евентуално възражение за прихващане в общ размер на
12 630 лева, сформирана по подробен начин, описан в ОИМ (л.183 от делото).
Като основание ответникът твърди, че сумите са предоставени на ищеца във връзка с
работата му като ПИС, тъй като ответникът е оттеглил пълномощията и ищецът като ПИС
дължи връщане на сумите (чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД – отпаднало основание). Друго
основание посочва, че сумите е следвало да бъдат отчетени. Същото съдът го квалифицира
като възражение чл.284, ал.2 ЗЗД и чл.33, ал.3 от Наредбата, доколкото ПИС като
довереник следва да даде отчет за всички суми, които е получил във връзка с изпълняваната
от него работа.
Разгледано по същество, част от така предявеното възражение за прихващане е
неоснователно само на правно основание. Ответникът твърди, че е заплатил суми на ищеца
и след това е оттеглил пълномощията си. Твърди, че ищецът е следвало да му даде отчет.
Иска ги на отпаднало основание и поради липса на отчет. При така въведените от ответника
твърдения става ясно, че при условията на евентуалност признава, че между страните има
сключен възмезден договор за представителство на ответника от ищеца като ПИС. При това
положение следва да установи наличието на договор за поръчка, че същият е развален, за да
ги претендира на отпаднало основание, както и че ищецът има задължение да даде отчетна
сделка по чл.284, ал.2 ЗЗД.
По делото не се установи, че между сраните има договор за поръчка, който е
възмезден, а такъв трябва да бъде с оглед разпоредбата на чл.32 от Наредбата. При това
положение, ако се уважи възражението за прихващане следва да се признае главния иск, тъй
като е налице договор. Само на това основание възражението за прихващане на отпаднало
основание и по чл.284, ал.2 ЗЗД вр. чл.32 от Наредбата за представителите по индустриална
собственост е неоснователно. Липсва договор, който да задължава ищецът да представи
отчет. Липсват доказателства за този договор да е прекратен. Ето защо е неоснователно
възражението за отпаднало основание (чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД) и това по чл. 284, ал.2 ЗЗД.
Въпреки това, ищецът като ПИС има задължение да даде отчет за получените от него
средства, на основание чл.33 от Наредбата. Разпоредбата много се доближава до чл.39 от ЗА
и чл.19, ал.3 от Етичния кодекс на адвоката. Разликата е в това, че въз основа на закона и
договор, адвокатът дава отчет, докато ПИС само като пълномощник, трябва да даде отчет,
на основание чл.33 от Наредбата, независимо дали има сключен възмезден договор.
Отговорността на адвоката е по реда на деликта – чл. 51 ЗА, докато отговорността на ПИС е
по чл.45 ЗЗД вр. чл.33 от Наредбата. ПИС има задължение да даде отчет по силата на закона
– чл.33 от Наредбата. Липсата на отчет представлява бездействие, което води до вреди.
В този смисъл ответникът следва да докаже вреди, причинно-следствена връзка
между бездействието и вредите, размера на вредите, бездействието на ищеца. Ищецът
следва да докаже действие – отчет. Отговорността се предполага на основание чл.45, ал.2
ЗЗД.
Ответникът успя да докаже задължението на ищеца да представи отчет. По
отношение на причинно-следствената връзка, същата се презумира, доколкото липсата на
предоставен отчет води до вреди в размер на колкото ищецът е получил като ПИС.
Ответникът не успя да обори презумцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Ето защо, за да се установи размера на вредата и дали ответникът е дал отчет, следва
да се разгледат една по една всички суми, от които е сформирано възражението за
прихващане - 12 630 лева.
26
3510 лева – получени от ищеца на 11.04.2019 г. за такси за
регистрация да 9 броя марки
От лист 186 се доказа, че ищецът е получил сумата. Страните не се оспорили
авторството на доказателството. Ищецът представя фактура, от която е видно, че сумата е
заплатена в полза на Патентно ведомство за 9 вида регистрацията на марка от името на
ответника с вносител ищеца (л.234 от делото).
Неоснователно е възражението на ответника за прихващане.
1000 – получени от ищеца на 08.05.2019 г. като хонорар за
регистрация на 4 броя марки, но липсват подадени заявление за
регистрация
От лист 189 се доказа, че ищецът е получил сумата като хонорар. Страните не се
оспорили авторството на доказателството. Следователно е било налице договор за поръчка
на 4 броя марки Dacchi, Latinlove, Nikphoros и Omega – Dachhi.
Ищецът представя декларация, подписана от двете страни, и неоспорена от тях,
съгласно която процесните марки са регистрирани (л.235 от делото). Същото се установява
и от справка от патентно ведомство (л.236-239 от делото). Следователно ищецът успя да
докаже, че процесните 4 броя марки са регистрирани, т.е. извършил се и работата по
възмездния договор за поръчка на тези марки.
От представените документи от ищеца, находящи се на л.417-499 се установи, че
заявлението за регистрацията на тези 4 марки е подадено от ответника. Но към делото за 4
марки, има пълномощно от ответника в полза на ищеца да го представлява пред
ведомството. Пълномощните са изготвени два месеца след заявката. Същевременно са
дадени указания от ведомството за отстраняване на нередовности по заявленията.
Отстраняванията на тези нередовности с допълнителни съпроводителни писма са извършени
от ищеца като ПИС на ответника по тези 4 марки. Следователно съдът приема, че този
хонорар от 1000 лева е получен от ищеца не за регистрацията на марките, а като хонорар по
договор, сключен, след подаване на заявлението за регистрация на марките, когато
ответникът е имал нужда от професионална помощ за отстраняване на нередовности. В този
смисъл е неоснователно възражението на ответника, че той само си е регистрирал марките и
не дължи да заплаща възнаграждение на ищеца (л.511 от делото). Сумата от 1000 лева
ответникът е заплатил на ищеца не да регистрация на марките, а за да бъде представител на
марките пред ПВ и да продължи процедурата по регистрация, вследствие на нередовното
подадено заявление от ответника, т.е. за период след подаване на заявката. Възражението му
е неотносимо, защото сумата не е за подаване на заявката, а за дейности след заявката, тъй
като е била нередовна. Сумата дадена за дейности след заявката, а не за подаване на заявка.
Аргумент за тази теза са всички представени бележки от ответника. Когато ищецът е
получавал възнаграждение за регистрация на марка, в „халваджийския тефтер“ е записано
„регистрация“, за „новите заявления“, (л.187 от делото), а не общо за марки, както е този
случай. С оглед използвания от страните изказ, следва, че когато сумата е заплатена като
хонорар или за друго действие, същото е упоменато изрично. Доколкото за тези 1000 лева
липсва упоменаване, че е за регистрация, то възнаграждението не е за регистрация, а за
последващите действия по регистрацията. Следователно тези 1000 лева са заплатени не за
регистрация. Ето защо възражението, че тази сума следва да се върне, защото заявлението е
подадено от ответника, е неоснователно. В случая сумата не е за заявление за регистрация, а
за отстраняване на нередовности по заявлението и за представителство до получаване на
краен административен акт – свидетелство за регистрация.
Ищецът успя да докаже отчета за тази сума. Възражението за прихващане е
неоснователно.
27
На следващо място, тези суми са заплатени като хонорар. Съгласно чл.33 от
Наредбата ПИС е длъжен да представя отчет само за сумите, представляващи разноски и
държавни такси и възнаграждение на трети лица, които е заплатил от сумите, които
упълномощителя му ги е предоставил за поемане на разходи по представителството и
регистрацията. Следователно, доколкото от лист 189 се доказа, че ищецът е получил сумата
като хонорар, то той не е длъжен да дава отчет, защото това не е сума по клиентска сметка
за разходи, а представлява изпълнение по договора за представителство пред ПВ.
Следователно няма как ответникът да претендира тази сума на отпаднало основание
(прекратен договор за представителство, оттеглено пълномощно) или недаден отчет от ПИС.
Само на правно основание възражението е неоснователно. ПИС няма задължение да дава
отчет за своя хонорар. Ако ответникът счита, че сумата е дадена без основание, то
възражението му е следвало да бъде по чл.55, ал.1, предл.1 и 2 ЗЗД, но не и на отпаднало
основание (предл.3 ЗДД), чл. 33 от Наредбата или чл.284, ал.2 ЗЗД. Договорът за
регистрацията на тези марки не е доказан, че е прекратен по чл.87 ЗЗД, за да се търси
обратно сумата, заплатена като хонорар. А отчет за хонорар не се дължи по договорите за
поръчка.
1600 – сума, получена от ищеца за 4 марки по 400 лева, която сума
не е отчетена
От лист 190-191 се доказа, че ищецът е получил изцяло сумата, но не се установи на
какво основание, за какво действие. С оглед изложеното по-горе ответникът следва да
докаже, че тази сума е получена за едно от следните основание посочени в чл.33 от
Наредбата. Доказа се, че ищецът е получил сумата, но не се доказана на какво основание.
Следователно възражението за прихващане не се доказа да е основателно по право,
тъй като липсват доказателства да е за разход по чл.33 от Наредбата, съответно ПИС да има
задължение да даде такъв отчет. Липсват възражение за без основание или неосъществено
основание.
Ищецът твърди, че сумата е получена като хонорар за регистрация на 4 марки. От
представеното извлечение от Патентно ведомство се установи, че посочените марки са
регистрирани (л.236-239 от делото). Видно от представения протокол, подписан от двете
страни и неоспорени от тях, ответникът е получил свидетелствата за регистрация по тези
четири марки, т.е. ищецът е изпълнил задължението си по договор за поръчка и е
регистрирал марките. Получил си е сумата на годно основание като хонорар (л.240 от
делото).
Възражението за прихващане е неоснователно.
1000 лева – получени от ищеца на 02.07.2019 г. и неотчетени
От л.191 се установи, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1000 лева, за
което ищецът е издал бележа по смисъла на чл.77 ЗЗД. Следователно, ответникът като
длъжник е погасил свое задължение. Ответникът не представя доказателства, че тази сума е
заплатена за една от целите по чл.33 от Наредбата. Следователно възражението е
неоснователно.
За да иска обратно сумата, т.е. възражението за прихващане да бъде основателно.
Както съда посочи по-горе, следва ответникът да докаже, че тези суми са за заплащане на
такси и разноски за представителство или за възнаграждение за трети лица съгласно чл.33 от
Наредбата. В случая доказателството, от което ответникът твърди права представлява
разписка, с което ищецът признава погасяване на дълг на ответника в размер на 1000.00 лева
от 02.07.2019 г. Същото е взето предвид при възраженията за погасяване чрез плащане.
Възражението за прихващане е неоснователно.
800 – получени от ищеца на 30.09.2019 г. и неотчетени
28
От представения л.192 се установи, че ответникът е заплатил сумата на ищеца като
такса. Видно от представените материали от ищеца, находящи се на л.417-499 от делото,
сумата от 800.00 лева е заплатена за такси. Ищецът успя да докаже отчета.
Възражението за прихващане е неоснователно.
600 – получени от ищеца на 09.10.2019 г. и неотчетени
От лист 191 се установи, че ответникът е заплатил сумата от 600 лева на 09.10.2019 г.
на ищеца. Не се доказа същата да е за разходите по чл.33 от Наредбата. Представеният
документ представлява разписка по чл.77 ЗЗД, с която ответникът черпи права за погасяване
на други задължения към ищеца, което е отчетено във възраженията за плащане.
Възражението за прихващане е неоснователно.
1950 лева – получени от ищеца на 29.10.2019 г. за такси за
регистрация на 5 броя марки и неотчетени
От лист 193 се установи, че ответникът е заплатил сумата на ищеца като разноски.
Същите подлежат на отчет. Видно от представената фактура и други доказателства (л.241-
261 от делото) се установи, че сумата е заплатена като такси в полза ва ПВ от името на
ответника, като сумата е внесена от ищеца.
Възражението за прихващане е неоснователно.
1170 – получени от ищеца на 25.11.2019 г. за такси за регистрация на
3 броя марки и неотчетени
От лист 194 се установи, че ответникът е заплатил сумата на ищеца като разноски.
Същите подлежат на отчет. Ищецът представя декларация, подписана от двете страни, и
неоспорена от тях, съгласно която процесните марки са регистрирани (л.240 от делото) и
свидетелствата са предадени на ответника. Същото се установява и от справка от патентно
ведомство (л.236-239 от делото). Следователно, по аргумент от голямото (per argumentum
a fortiori), след като марките са регистрирани, то за тях за заплатени необходимите
държавни такси. Държавните такси са нормативно определени и обнародвани в ДВ и в сайта
на ПВ. Регистрацията за една марка е 390.00 лева, следователно за 3 е 1170.00. При това
положение, след като марката е регистрирана, съдът приема, че ищецът е дал отчет. Освен
това ответникът е приел свидетелствата за регистрация, съгласно протокола от л.240, т.е.
разбрал е, че има регистрирани марки, т.е. таксите са заплатени.
Възражението за прихващане е неоснователно.
1000 – получени от ищеца на 23.08.2020 и неотчетени
От лист 195 не се установи, че сумата е за разходи по чл.33 от Наредбата. Тълкувайки
целия събран доказателствен материал, това представлява възнаграждение на ищеца по
възмездния договор по чл.32 от Наредбата. Следователно същото не подлежи на отчет. С
документа, на който ответникът се позовава, доказва изгодни за него факти, че е погасил
задължение към ищеца за извършена от него работа. Но не доказва разход по чл.33 от
Наредбата, който подлежи на отчет.
Възражението за прихващане е неоснователно.
По разноските
С оглед изхода на делото двете страни имат право на разноски, на
основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. В обобщен вариант за уважената и
отхвърлена част, разноските изглеждат така:
№ искУважена частОтхвърлена частОбщо
29
1737.76262.241000.00
2371.80628.201000.00
32278.56700.002978.56
4213.60100.00313.60
5213.60100.00313.60
6138.18138.18276.36
71454.52100.001554.52
8690.900.00690.90
9200.000.00200.00
10200.000.00200.00
11269.300.00269.30
Общо6768.572028.628796.84
Първоначално искът е с размер от 7100 лева. Последва увеличение с
1696.84 лева(л.216 от делото). Общият размер на иска, след увеличението е
8796.84 лева.
Съгласно списък по чл.80 ГПК, ищецът претендира следните разноски:
284.00 лева и 67.87 държавни такси (л.2, 415 от делото); 50.00 лева –
депозити за свидетели (л.221 от делото);1100.00 лева – депозит за СОЕ
(л.370 от делото); 2000.00 лева – адвокатски хонорар (л.154 от делото).
Общият размер разноски е 3601.87 лева. Пропорционално на уважената
част, ищецът има право на 2771.25 лева (3601.87 х 6768.57/8796.84).
Ето защо „О О" ЕООД, ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. ....... следва да бъде осъден да заплати на Л. С. Т-П. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, кв. ....... сумата от 2771.25 лева
(две хиляди седемстотин седемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 55440/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Съгласно списък по чл.80 ГПК (л.533 от делото), ответникът
претендира следните разноски: 3000.00 лева – адвокатски хонорар (л.534 от
делото).
Общият размер разноски е 3000.00 лева. Пропорционално на
отхвърлената част, ищецът има право на 691.82 лева (3000 х 2028.62/8796.84).
Ето защо Л. С. Т-П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
кв. ....... следва да бъде осъдена да заплати на „О О" ЕООД, ЕИК: ......., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ....... сумата от 691.82 лева
(шестстотин деветдесет и един лева и осемдесет и две стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 55440/2023 г. по описа на СРС, на
30
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, с изключение на отхвърлителната част, „О О" ЕООД,
ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ....... да
заплати на Л. С. Т-П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв.
О.............. сумата, която „О О" ЕООД, ЕИК: ....... неоснователно се е
обогатило, поради незаплащане на извършена от Л. С. Т-П. с ЕГН **********
работа за периода април 2020г. - май 2021 г., подробно описана по-долу, с
която сума Л. С. Т-П. с ЕГН ********** е обедняла неоснователно, на
основание чл.59 ЗЗД, ведно със законовата лихва върху същата, считано от
датата на подаване на исковата молба (09.10.2023 г.) до окончателното й
заплащане, която сума представлява и е сформирана по следния начин:
1. Във връзка с марка, представляваща IR /международна марка/
марка ENNI MARCO с № 822625 комбинирана за територията на
Република България:
1. 368.88 лева за изготвяне и депозиране пред Патентното
ведомство (ПВ) становище по доказателства с вх. № 1124-
[1]/16.02.2021г. по представени от маркопритежателя доказателства
за използване на марката, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
368.88 лева до пълния претендиран размер от 500.00 лева, като
неоснователен и недоказан;
2. 368.88 лева за изготвяне и депозиране пред Патентното
ведомство (ПВ) становище по допълнителни доказателства с вх.№
2716 от 29.04.2021 г. по представени от маркопритежателя
доказателства за използване на марката, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 368.88 лева до пълния претендиран размер от 500.00
лева, като неоснователен и недоказан;
2. Във връзка с опозиция с вх. № 70130191/30.10.2019 г. срещу заявка за
регистрация на марка на „О О-1“ ЕООД № 2019154159N/07.03.2019
г. комбинирана:
1. ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата за сумата от 371.80 лева,
като погасен, поради плащане от 29.01.2020 г., а за горницата от 371.80
лева до пълния претендиран размер от 500.00 лева, като недоказан и
неоснователен, която сума се претендира за изготвяне на становище от
21.04.2020г. по преписката на опозицията;
2. 371.80 лева изготвяне и депозиране на отговор до ПВ по преписката
относно представени доказателства за използване на марка вх. №
BG/N/2019/154159-[15] от 03.12.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 371.80 лева до пълния претендиран размер от 500.00 лева,
като недоказан по основание и размер.
31
3. Изготвяне и депозиране пред ПВ на искане за отмяна действието на
три международни марки на основание на чл.35 от ЗМГО, които са
основание за подадена опозиция във връзка с регистрация на
марката Omegaoptic с вх. № 153 485/2019 г., както следва:
3. 659.52 лева за марка № 846767 - на Omega S.A. пред
П.Ведомство, от дати вх. № 1826/18.03.21 г.;
4. 659.52 лева за марка № 631797 - на Omega S.A. пред
П.Ведомство, от дати вх. № 1825/18.03.21г.;
5. 659.52 лева за марка № 614933 - на Omega S.A. пред
П.Ведомство от дати вх. № 1827/18.03.21г.;
6. 300.00 лева за изготвяне и депозиране на жалба с вх. № 153 485.-
(12)/18.03.2021г., пред отдел „Спорове" на ПВ срещу решение от
12.01.2021 г. по опозиция №70122690/15.07.2019г. по искане на „О
О" ЕООД за регистрация на комбинирана марка Omegaoptic с вх. №
153 485, като ОТХВЪРЛЯ исковете претенция за горницата от
300.00 лева до пълния претендиран размер от 800.00 лева, като
погасено чрез плащане от 21.11.2020 г.;
7. ОТХВЪРЛЯ изцяло исковата претенция за сумата 200.00 лева за
изготвяне и изпращане на писмо до Omega S.a- до Швейцарияи цел
решаване на спора между страните, като погасено чрез плащане от
21.11.2020 г.;
4. 213.62 лева за изготвяне и подаване на заявка до Патентното Ведомство
за регистрация на марка -Biomax- №202016070714, заявена на 12.11.2022)
и Регистров номер 0160707N заявител - О О ЕООД, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за горницата от 213.62 лева до пълния претендиран
размер от 313.62 лева, като погасено чрез плащане от 06.02.2021 г.;
5. 213.60 лева за изготвяне и подаване на заявка до Патентното Ведомство
за регистрация на марка Blueclasic - вх. № 2020160708N от 12.11.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата от 213.62 лева до
пълния претендиран размер от 313.62 лева, като погасено чрез плащане
от 06.02.2021 г.;
6. 138.18 лева искане за продължаване на процедурата по заличаване на
марка Бокачио (Boccaccio) с вх. № BG/N/2008/107030-[13], на
20.07.2021г., въз основа на Определение №7865 от 30.06.2021г. на ВАС по
адм.д. № 5381/2021г., както и следене на целия процес, включително и за
срокове, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата от 138.10
лева до пълния претендиран размер от 276.36 лева, като неоснователен и
недоказан по размер;
7. Консултантски услуги, свързани с действия по защита на
интелектуалната собственост на „О О" ЕООД по т.д. № 1986/2020г.
по описа на СГС, VI-18 състав:
1. 552.26 лева за изготвянето на допълнителен отговора на исковата
молба под формата на становище с времетраене три дни
2. 552.26 лева за селектиране на приложените към отговорите на
32
исковата молба доказателства, с изразходвано време около седмица
и голям обем от доказателства
3. 200.00 лева за изготвяне на въпроси към вещото лице
4. 50.00 лева за изготвяне на две молби по чл. 192 от ГПК
5. 100.00 лева за запознаване на адв. Пернерлиев с доказателствата
по делото, с препращане на документи и запознаването му с хода на
делото
6. ОТХВЪРЛЯ изцяло претенцията за сумата от 100.00 лева за
запознаване на новоупълномощения адвокат М с хода на делото,
доказателствата и материалите по делото, като неоснователна и
недоказана;
8. Преписка пред КЗК № 821/2020г., образувана по подадена от „М Г К"
ЕООД срещу „О О" ЕООД.
1. 345.45 лева за запознаване с три тома доказателства в
библиотеката на КЗК;
2. 345.45 лева за изготвяне на допълнителните пояснения и
селекцията на доказателствата;
9. 200.00 лева за консултиране и изготвяне на становище по адм.д. №
3799/2021г. по описа на АССГ, за доказване използване на
нерегистрирана търговска марка „DACCHI" от „О О-141 ЕООД и
недобросъвестно заявяване и регистрирани марки пред Патентното
ведомство по чл. 12, ал.5 ЗМГО във връзка с чл. 124, ал. 4 ГПК на същите
марки от „М Г К" ЕООД;
10. 200.00 лева за изготвяне на отговор до Държавна агенция за
метрологичен и технически контрол, осъществен на 15.02.2021 г.;
11. 269.30 лева, за изготвяне на две писма, всяко от които на стойност 134.65
лева, до СРП и СГП, изпратени с електронно писмо от 30.03.2021г.;
ОСЪЖДА „О О" ЕООД, ЕИК: ......., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. ....... да заплати на Л. С. Т-П. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. София, кв. ....... сумата от 2771.25 лева (две хиляди
седемстотин седемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 55440/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л. С. Т-П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
кв. ....... да заплати на „О О" ЕООД, ЕИК: ......., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. ....... сумата от 691.82 лева (шестстотин
деветдесет и един лева и осемдесет и две стотинки), представляващи разноски
по гр. д. № 55440/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
33
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
34