№ 15103
гр. София , 08.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ в закрито заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТД
като разгледа докладваното от ТД Частно гражданско дело №
20211110148980 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „А К П З“ ЕООД срещу БЛ. АЛ. АНГ. за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит и общи условия към него,
намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и издава
заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че заявеното вземане за разходи за извънсъдебно събиране на
вземането се основава на нищожна клауза, поради което заявлението в посочената част
следва да бъде отхвърлено.
Съгласно тарифа на „И А М“ АД, при забава в плащането погасителна вноска с
повече от 30 дни, заемателят дължи на заемодателя заплащането на разходи в размер
на 9 лв. за всеки следващ 30-дневен период на забава, които не могат да бъдат повече
от 45 лв. Съдът намира, че посочената клауза, предвиждаща задължение за заплащане
на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от закона
цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази
такса не се дължи никакво поведение, а напротив - изискуемостта на това вземане
следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не
става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото
наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди
от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
1
времето на забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна
клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в
същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите ѝ от закона
функции, което също влече нищожността ѝ.
Приетата от съда нищожност на клаузата от тарифата към договора,
предвиждаща заплащането на разходи за извънсъдебно събиране на вземането,
обуславя неоснователност на заявлението в частта, с която се претендира сумата в
размер на 18 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението,
поради което същото подлежи на отхвърляне в посочените части.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх. № 44505/24.08.2021 г. по описа на СРС, в частта, с която се претендира сумата в
размер на 18 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчването на препис с частна жалба, подадена до Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва за изпълнение на
процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – предоставяне на възможност на заявителя да
предявя осъдителен иск за вземанията, по отношение на които е отказано издаването
на заповед за изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2