О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………….гр.София, 02.04.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В
състав в закрито заседание на втори април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
ЙОАНА ГЕНЖОВА
като
разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева гр. дело № 14363 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. ГПК, вр. чл. 577 ГПК.
Образувано е по
частна жалба на „П.С.“ ЕАД срещу Определение № 1681 от 17.11.2020 г. на Съдия
по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ за вписване
по заявление с вх. № 67088/17.11.2020 г. на Службата по вписванията- на Удостоверение с изх. №
20201117093958/17.11.2020 г., издадено от Агенция по вписванията, Търговски
регистър и регистър на ЮЛНЦ по чл. 263в, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 263и, ал. 6 от ТЗ за
преобразуване на „П.Б.И.Г.“ ЕООД, ЕИК*********, чрез вливане в универсалния
правоприемник „П.С.“ ЕАД, ЕИК *********, в резултат на което посочените в
заявлението недвижими имоти са преминали в патримониума на правоприемника „П.С.“
ЕАД.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваният отказ следва да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен. В жалбата се излага, че за да
постанови обжалваното определение съдия по вписванията е приел, че е невъзможно
да се установи дали действително вливащото се дружество не е имало непогасени
задължения за имотите, поради това, че към заявлението не са били представени
декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, изходяща от преобразуващото се дружество,
както и данъчни оценки за имотите от
страна отново на прехвърлителя. Поддържа се, че посочените изводи на съдия по
вписванията са неправилни и незаконосъобразни, тъй като е следвало да се вземе
предвид, че подаденото заявление е за вписване на удостоверение по чл. 263в, ал.
1 и чл. 263г, ал. 1 от ТЗ - преобразуване чрез вливане (универсално
правоприемство), като посоченият документ удостоверява, че правоприемството е
настъпило - т.е., че имуществото (вкл. активите - недвижимите имоти, респ. и
пасивите (задълженията) - ако има е имало такива) е преминало към универсалния
правоприемник „П.С.“ ЕАД, считано от датата на вписване на преобразуването в ТР
- чл. 263и, ал. 2 ТЗ, както е прието в т. 3 от ТР № 7 25.04.2013 г. по т.д. №
7/2012 г. на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че в случаите на универсално правоприемство,
разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК не намира приложение, поради което не е
необходимо представянето на данъчни оценки и/или удостоверения по посочения
член за липса на данъчни задължения. В тази връзка излага, че посочената норма
урежда хипотезите само на частно правоприемство - разпоредителни сделки с
недвижими имоти и вещни права върху тях, но не и на универсално такова
(преобразуване чрез вливане). При вливането цялото имущество преминава към
правоприемника (преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация), в т.ч.
недвижими имоти и публични задължения. Поддържа, че декларация и данъчна оценка за
недвижимите имоти не се изисква при вписване на вливането на търговското
дружество , съгласно чл.55,ал.1 от Наредба № 1/ 14.02.2007г. Жалбоподателят
поддържа, че дори да се приеме в
конкретния случай на универсално
правоприемство /чрез вливане/, хипотетично е приложима нормата на чл. 264, ал.
1 от ДОПК, то в случая изискванията й са спазени, тъй като от преписката е
видно, че е представена декларация от 21.11.2019 г. по чл. 264, ал. 1 от ДОПК
от представляващия „П.С.“ ЕАД, в качеството му на универсален правоприемник на
„П.Б.И.Г.“ ЕООД. Твърди, че декларацията е по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и се отнася
именно до „П.Б.И.Г.“ ЕООД, което следва също и от чл. 263к, ал. 1 от ТЗ,
съгласно който имуществото на всяко от дружествата по преобразуването се
управлява отделно за срок от 6 месеца. Към молбата-заявление е представена също
така и декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от представляващия дружеството
правоприемник „П.С.“ ЕАД към м. 11.2020 г., която удостоверява, че дружеството
няма никакви публични задължения, поради което дори и да се приеме, че такива
евентуално са съществували към датата на преобразуването, то към датата
заявлението не съществуват. Жалбоподателят намира за неправилен извода на
съдията по вписванията, с който е прието, че следва да се представят данъчни
оценки за имотите на името на „П.Б.И.Г.“ ЕООД към датата на преобразуването
(актуални към 31.12.2019 г.), тъй като същите биха били неактуални към датата
на подаване на молбата за вписване на удостоверението (17.11.2020 г.),
доколкото имат срок на валидност 6 месеца. Моли съда да вземе предвид факта,
че към заявлението са представени
актуални към тази дата удостоверения за данъчни оценки, от които е видно, че преобразуващото
се дружеството няма публични задължения по отношение на имотите, като
удостоверената липса на задължения не се променя от факта, че документите са
издадени на името на универсалния правоприемник. На последно място, моли съда
да вземе предвид представените с жалбата доказателства, от които е видно, че
преобразуващото се дружество „П.Б.И.Г.“ ЕООД не е имало непогасени задължения
за данъци, такси, мита и задължителни осигурителни вноски, както и непогасени
данъчни задължения за недвижимите имоти, като такива няма и универалният му
правоприемник „П.С.“ ЕАД към настоящия момент, доколкото посочените в обжалвания отказ документи целят
удостоверяване именно на липсата на гореизброените публични задължения. С
изложените доводи жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на обжалвания
отказ на съдията по вписванията и връщане на преписката с указания да бъде
извършено исканото вписване.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения 1 седмичен срок - на 15.12.2020 г., / отказът за вписване е съобщен на 08.12.2020
г./, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно
разпоредбата на чл. 577, ал. 1 от ГПК - отказ на съдията по вписванията, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА.
Със
заявление вх. № 67088/17.11.2020 г., подадено от „П.С.“ ЕАД, ЕИК **********,
чрез адв. П.К.до Служба по вписванията, е поискано вписването на Удостоверение
за преобразуване с изх. № 20201117093958/17.11.2020 г., издадено от Агенция по
вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ на основание чл. 263“в“, ал.
1 ТЗ, вр. чл. 263“и“, ал. 6 от ТЗ - за преобразуване на „П.Б.И.Г.“ ЕООД, ЕИК*********,
чрез вливане в универсалния правоприемник „П.С.“ ЕАД, ЕИК ********* /едноличен
собственик на капитала на преобразуваното „П.Б.И.Г.“ ЕООД/, в резултат на което
подробно описаните в заявлението
недвижими имоти са преминали в патримониума на универсалния правоприемник „П.С.“
ЕАД, ЕИК *********.
Към заявлението са приложени: Договор за
преобразуване чрез вливане, с нот. заверка на подписите рег. № 17930 от
29.08.2019 г., нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111, том I, рег. 0 303, дело № 93/2013
г. на нотариус М.Г., Удостоверения за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК
– 2 бр., издадени от СО на П.С.“ ЕАД, Удостоверения, издадени от Службата по
вписванията с изх.№ 49836/2020г. и изх.№
49837/2020г. относно „П.Б.И.Г.“ ЕООД и „П.С.“
ЕАД – в оригинал, Счетоводен баланс на „П.Б.И.Г.“ ЕООД към 31.09.2019 г.,
Декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, с нотариална заверка на подписите – 2
броя: първата от 21.11.2019г., изходяща
от Б.Ч.в качеството му на представляващ „П.С.“
ЕАД като универсален правоприемник на
влялото се дружество „П.Б.И.Г.“ ЕООД от 21.11.2019 г. и втората от 04.11.2020г., изходяща от Х.М.Б., като представляващ „П.С.“ ЕАД от
04.11.2020 г., с които е декларирана липсата на непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Представени
са и 10 броя скици на процесните недвижими имоти, счетоводен балан на „П.Б.И.Г.“
ЕООД към 31.09.2019г. в оригинал и преводно нареждане за внесена такса за
вписването.
С обжалваното определение от 17.11.2020
г. на съдия по вписванията при СРС е отказано вписване на Удостоверение за
преобразуване с изх. № 20201117093958 от 17.11.2020 г. чрез вливане на „П.Б.И.Г.“
ЕООД /преобразуващо се дружество/ в „П.С.“ ЕАД /правоприемник/ по заявление с
вх. № 67088/17.11.2020 г. на СВ-София. Отказът е мотивиран с непредставена декларация
по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от страна на вливащото се дружество „П.Б.И.Г.“ ЕООД.
Прието е, че към заявлението е представена декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК
от страна на приемащото дружество „П.С.“ ЕАД, с нотариално заверен подпис от
21.11.2019г.– само няколко дни след вписването на вливането в ТР, но не и от
прехвърлителя- „П.Б.И.Г.“ ЕООД, който към момента на вливането е било собственик
на имотите и което е съществувало само до няколоко дни преди момента на
декларирането, макар към датата на постановяване на определението са е заличено
от ТР. Посочено е също така, че и представената декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от 04.11.2020 г. се отнася пак за правоприемника „П.С.“ ЕАД, поради което
не може да се приеме, че е налице декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, тъй
като същата не е подадена от дружеството – прехвърлител. В определението е
прието, че гореизложените мотиви се отнася и за представените данъчни оценки,
които са с дата 19.10.2020 г. /след вписването на вливането в ТР – 15.11.2019
г./ на името на приемащото дружество „П.С.“ ЕАД, което в случая няма качеството
на прехвърлител и е новият собственик. В тази връзка, от съдията по вписванията
е прието, че не може да се установи действително дали вливащото се дружество не
е имало непогасени задължения за имотите, с оглед на което и предвид
разясненията, дадени в ТР № 7/25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ВКС досежно
предметния обхват на проверката по чл. 32а, ал. 1 от ПВ е направен извод, че в
конкретния случай не са изпълнени всички изисквания, за да бъде вписването.
Така постановеният отказ на съдията по
вписванията е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Преобразуването на търговски дружества,
уреденото в глава ХVI на ТЗ, по правило е свързано с правоприемство без
ликвидация на едно или няколко от участващите в преобразуването дружества. При
вливането, като една от формите на преобразуване, имуществото на
преобразуващото се дружество преминава в патримониума на приемащото дружество,
като правоприемството настъпва от датата на вписването на преобразуването в
търговския регистър, съгласно разпоредбата на чл. 263“и“, ал. 2 ТЗ, като считано
от посочената дата титуляр на правата, притежавани преди преобразуването от
преобразуващото се дружество, става приемащото дружество.
В мотивите към т. 3 от Тълкувателно
решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., на ВКС, ОСГТК е прието,
че когато преобразуващото се дружество е притежавало вещни права върху
недвижими имоти или други права, за които закон изисква отчуждаването им да
бъде вписано в книгите по ПВ, разпоредбата на чл. 263“и“, ал. 6 ТЗ предвижда
издаване на удостоверение за вписване на преобразуването и задължава
управителния орган на приемащото дружество да го представи за вписване пред
съответния регистър. Законодателят отчита необходимостта от оповестяване на
преминаването на права и постановява нещо различно от общия принцип, че на
вписване в книгите по ПВ подлежат актове за недвижими имоти (чл. 4 ПВ). В
случая правоприемството се осъществява въз основа на смесен фактически състав,
в който се включват както юридически факти на частното право, така и вписването
в търговския регистър, което става въз основа на волеизявление на държавен
орган. При осъществяването на всички факти от състава, правоприемството е
настъпило и остава единствено да бъде оповестено по надлежния начин, доколкото
са преминали права, които по принцип подлежат на вписване.
Настоящият съдебен състав не споделя
изводите на съдията по вписванията за необходимостта на представяне на
декларация по чл. 264 ДОПК от страна на вливащото се дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или
наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти
или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на
търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след
представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно
ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се
удостоверява в данъчната оценка.
Със задължителните мотиви по т. 3 от Тълкувателно
решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., на ВКС, ОСГТК е прието,
че удостоверението за вписване по чл. 263“в“, ал.1 и чл.263г, ал. 1 ТЗ не е акт
за прехвърляне на собственост по см. на чл. 4 б.”А” от ПВ, нито е акт, който
може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл. 4 б.”Б” – „З” ПВ. То само удостоверява настъпилото
правоприемство, поради което се явява акт, за който със закон (чл.263“и“,ал.6
жт ТЗ) е предвидено, че подлежи на вписване, като акт, попадащ в приложното
поле на чл.4,б.“к“ /преди изменението от ДВ, бр.- 63/2014г. - чл.4, б.”и”/ от ПВ.
От друга страна, съдът приема, че
приложното поле на нормата на нормата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК касае хипотезите на
разпореждане с вещни права или учредяването на вещни тежести, а не на
универсално правоприемство- както в правата, така и в задълженията на праводателя,
каквото универсално правоприемство е налице при преобразуването на търговско
дружество чрез вливане, съгласно нормата на чл.263“и“,ал.3 от ТЗ. Удостоверението по чл.264,ал.1 от ДОПК цели да обезпечи събирането на изброените
в нормата на кодекса публични
държавни и общински задължения.
Тази цел в хипотезата на преобразуване на търговско дружество чрез вливане е
гарантирана от закона като последица от правоприемството /както на правата,
така и на задълженията/, установено с нормата на чл.263“и“,ал.2 от ТЗ, така и
със защитата по чл.263“к“,ал.1 от ТЗ, доколкото и след преобразуването, правоприемникът
продължава да отговаря с имуществото на праводателя /влялото се търговско
дружество/ за задълженията на последното. Ето защо, съдът приема, че при
вписване на удостоверение за вписване по чл. 263“в“, ал. 1 ТЗ - за преобразуване
на търговско дружество чрез вливане, не е необходимо представянето както на
декларацията по чл.264,ал.1, предл.1 от ДОПК, така и на удостоверение за
данъчна оценка по чл.264,ал.1,предл.2 от ДОПК, като изходящи от преобразуващото
се дружество и удостоверяващи наличието или липсата на непогасени данъчни
задължения за недвижимите имоти, включени в капитала на това преобразуващото се дружество
/праводател/. В този смисъл са и разрешенията на константната съдебна практика,
на която се позовава жалбоподателят- Определение № 218 от 15.07.2020 г. по
ч.т.д. № 828/2020 г. на ВКС, I
т.о.
С оглед гореизложените мотиви и
доколкото в конкретния случай от заявителя
/ жалбоподател в настоящото производство/ са представени всички останали
документи, изискуеми от Правилника за вписванията, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и преписката върната на съдия по вписванията - за извършване на вписване на удостоверението за вписване по
чл.263“в“,ал.1, вр. с чл.263“и“, ал.6 от ТЗ.
Воден от горните мотиви Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ Определение № 1681 от
17.11.2020 г. на Съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е
постановен отказ за вписване на Удостоверение с изх. №
20201117093958/17.11.2020 г., издадено от Агенция по вписванията, Търговски
регистър и регистър на ЮЛНЦ по чл. 263“в“, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 263“и“ ал. 6 от ТЗ
за преобразуване на „П.Б.И.Г.“ ЕООД, ЕИК*********,
чрез вливане в универсалния правоприемник „П.С.“ ЕАД, ЕИК ********* по
заявление с вх. № 67088/17.11.2020г. по описа на СВ – гр. София.
ВРЪЩА
делото
на Съдия по вписванията при Софийски районен съд- за извършване на вписване на Удостоверение с изх. №
20201117093958/17.11.2020 г., издадено от Агенция по вписванията, Търговски
регистър и регистър на ЮЛНЦ по чл. 263“в“, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 263“и“ ал. 6 от ТЗ
за преобразуване на „П.Б.И.Г.“ ЕООД, ЕИК*********,
чрез вливане в универсалния правоприемник „П.С.“ ЕАД, ЕИК ********* по
заявление с вх. № 67088/17.11.2020г. по описа на СВ – гр. София, в резултат на
което в патримониума на правоприемника „П.С.“
ЕАД с ЕИК ********* са преминали подробно изброените в заявлението недвижими
имоти.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.