Решение по дело №4189/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262442
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20201100104189
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.04.2021 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                                                     Съдия: Невена Чеуз

при секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 4 189 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата от 26 000 лв.

 

В исковата молба на П.Р.К. се твърди, че на 12.12.2018 г., около 12.15 часа, в гр. София е реализирано ПТП от лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******, управляван от И.К.И., който нарушил правилата за движение и поради движение с несъобразена скорост блъснал спрелия пред него на пешеходна пътека лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № *******, управляван от В.Р.П.. При пътния инцидент пострадала ищцата като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Тойота“. Твърди се, че ищцата била транспортирана от екпи на „Бърза помощ“ в УМБАЛ „Света Анна“ АД със силни болки в областта на тила и врата като в болничното заведение било констатирана травма на нервни коренчета в шиен отдел на гръбначния стълб и навяхване на шията. Болничният й престой продължил до 15.12.2018 г., носила имобилизираща шийна яка в продължение на месец. При преглед на 11.02.2019 г. било установена продължаваща болка в шията, придружена с изтръпване на пръстите. Установено било и локално напрежение на паравертебралната мускулатура в шиен отдел и й било препоръчано да носи шийна яка още 1 месец.

Твърди се, че състоянието на ищцата било свързано със силни болки и страдания. Тези болки й причинили постоянна тревожност, нарушения на паметта и вниманието, затруднена концентрация.

Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Пежо“, да й заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания. Претендират се законна лихва и сторените разноски.

            Ответникът З. „Б.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявения иск с оглед изплатено извънсъдебно обезщетение в размер на 800 лв. При условията на евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване. Претендират се разноски.

            Искът се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..

Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв. Д..

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

            Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за  застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а  разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.

            В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник на 02.01.2019 г., като предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.

Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.

Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена при съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства – констативен протокол № К-784 на СДВР, наказателно постановление №18-4332-026800 на СДВР респ. изслушаната по делото САТЕ и показанията на свидетелката В.Р.П., в съдебно заседание от 08.02.2021 г., ценени при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК. Съобразно изводите на вещото лице инж. В.Д. причините за ПТП не са от технически характер, а са с оглед субективните действия на водача на лек автомобил „Пежо“ с органите на управление на автомобила, който е имал техническата възможност да управлява същия на разстояние от лек автомобил „Тойота“, при което да има техническа възможност да спре преди мястото на удара.

Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.С.П.. Вещото лице е посочило, че при ПТП-то ищцата е получила травма на нервните коренчета в шийния отдел на гръбначния стълб, множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб. Посочено в заключението е, че през периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като същите са били най-интензивни непосредствено след инцидента, през периода на болнично лечение и в първите две-три седмици след изписването. Посочено е, че възстановителният период е индивидуален, но болшинството от пациентите оздравяват за период до 6 месеца.

Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му травматични увреждания, които са довели до болки и страдания се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата, степента и вида на увредите, продължителността на възстановителния период. С оглед неоспорените твърдения в писмения отговор за изплатено извънсъдебно обезщетение в размер на 800 лв. това обстоятелство отново подлежи на преценка. С оглед на тези критерии и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че справедливо би било да се присъди сума от 15 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

При проведено насрещно доказване, ответникът е заявил възражение за съпричиняване, изразяващо се в пътуване без поставен предпазен колан. С оглед изводите на СМЕ, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно.

По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение 128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението за забава за неимуществените вреди се следва от 02.01.2019 г.

По разноските: На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищцата се следва сумата от 259, 62 лв. – разноски за депозити за съдебни експертизи, съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца доколкото по делото са установени предпоставките на сочената разпоредба, с оглед представения договор за правна защита /стр.60/ се следва адвокатско възнаграждение в размер на 755, 77 лв.,  съобразно уважената част от иска.

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част от сторените разноски, съразмерно отхвърлената част от иска респ. при съблюдаване своевременното възражение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК, заявено досежно адвокатското възнаграждение на ответника, което според настоящия съдебен състав при преценка фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, цената на заявения иск и минималните адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. е основателно. Следващата се сума за разноски на ответника за адвокатско възнаграждение възлиза на 665, 08 лв. с ДДС, а сумата за разноски, представляващи депозит за съдебна експертиза в тяхната припадаща се част е в размер на 84, 62 лв. Аритметичният сбор на разноските за ответника са 749,70 лв.

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 600 лв. – дължима ДТ.

 

Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. Я.Д. на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на П.Р.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. К.Д. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 12.12.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.01.2019 год. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за горница до пълния предявен размер от 26 000 лв. като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 259, 62 лв. – разноски за депозити за съдебни експертизи .

  ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. Я.Д. на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. К.Д. сумата от 755, 77 лв.  адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА П.Р.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. К.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. Я.Д. сумата от 749,70 лв. - разноски.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. Я.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 600 лв. – ДТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                                         

 СЪДИЯ: