Решение по дело №359/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 274
Дата: 10 юни 2024 г.
Съдия: Владимир Ковачев
Дело: 20241200500359
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Благоевград, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500359 по описа за 2024 година
съобрази следното:
С. К. К., Д. К. К., Ю. К. Ч. и А. К. С., чрез адвокат В. У., обжалват решение № 3 от
03.01.2024 г., постановено по гражданско дело № 603 от 2022 г. на Районен съд Б. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. То било
постановено в разрез със събраните по делото доказателства. При произнасянето по
предявен иск за собственост, съдът следвало да вземе предвид всички факти,
настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, които
пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост. Съдът не обсъдил
свидетелските показания относно това, че имотът е владян от ищеца К. повече от 10
години. Видно било от свидетелските показания, че спрямо ищците е налице изтекла в
тяхна полза придобивна давност. От свидетелските показания на Кюркчийска се
установило, че на имотната граница между двата имота е поставена ограда още
приживе от наследодателя на ищците. Установило се, че от 1989 г. до 2020 г. никой не
е имал претенции относно местоположението на границата и площта на двата имота.
Ищците необезпокоявано владеели имота в продължение на близо 30 години. Видно от
свидетелските показания на К и В, фактическата власт върху спорната част от имота,
след 1989 г. до нанасяне на имота на ответника по кадастралната карта през 2020 г., се
упражнявала от ищците по делото. Тези свидетели категорично посочили, че
1
наследодателят на ищците е поставил оградата между двата съседни имота, като
оградата оттогава до нанасянето на имота през 2020 г. не била премествана, т. е.
спорната част попадала в имота на ищците, които необезпокоявано упражнявали
фактическа власт върху същата в продължение на около 30 години. Дори от
свидетелите на ответника се установявало, че ответникът е поставил оградата от 2020 г.
след ковида. Свидетелката Тодоровска през 2020 г., лятото, ходила на гости.
Свидетелката Апостолова не можела да каже тази ограда кога е поставена. Тя била, по-
скоро, права линия. От събраните гласни доказателствени средства безспорно се
установило, че след поставянето на оградата от наследодателя на ищците, същите са
владеели необезпокоявано процесната реална част от 215,67 кв. м., защрихована в
лилав цвят на комбинирана скица-приложение 16 към СТЕ, като част от техния имот.
Решението било и противоречиво. В единия случай съдът посочил, че спорният
участък от границата е заснеман чрез преки геодезически измервания 2 пъти: първия
път - от фирмата по поддръжка на КВС, на 13.04.2007 г., по реда на Наредба № 49 от
2004 г. за поддържане и осъвременяване на КВС, като на основание това заснемане,
ОСЗ Благоевград е постановила решение № RM-54 от 10.05.2007 г., изх. № 18-R-50 от
10.05.2007 г., с което се възстановява правото на собственост, в съществуващи стари
реални граници, на нива от 2,2 дка в м. „С“, имот № 000564 по картата на землището,
който имот е нанесен в КВС на 10.05.2007 г., а втория път - от геодезическа фирма,
правоспособно лице по ЗКИР, когато са показани и заснети на място 2 нови имота, за
които са изработени 2 скици-проекти, на основание на което ОСЗ Благоевград е
постановила решение № Щ-359-26 от 04.11.2020 г., изх. № 18-R-134 от 09.11.2020 г., с
което се възстановява правото на собственост, в съществуващи стари реални граници,
на нива от 3,1 дка в м. „Ч, поземлен имот с идентификатор 24367.122.17. В друга част
на решението обаче било посочено, че според вещото лице Юруков, спорният участък
от границата между имотите на страните по делото не е заснеман чрез преки
геодезически измервания при изработване на кадастралната карта; в кадастралната
карта за неурбанизираната територия, имотите от КВС присъствали по чл. 41, ал. 1, т. 1
от ЗКИР, т. е. без промяна на техните граници, местоположение и площ, като имало
разлика само в № на имота, който вече бил идентификатор. Моли се за отмяна на
обжалвания съдебен акт и уважаване на предявения иск, като основателен и доказан.
Подаден е отговор на жалбата от адвокат Е. А., пълномощник на Б. Н. С.. В него се
изтъква, че атакуваното решение е законосъобразно и правилно. То било мотивирано и
постановено в резултат на правилна и обоснована преценка на събраните по делото
доказателства и правилно приложение на материалния и процесуалния закон.
Районният съд обсъдил подробно и в цялост свидетелските показания, събрани по
делото. От една страна, не ставало ясно как било видно от свидетелските показания, че
спрямо ищците е налице изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като такава
информация не фигурирала там. От приетите и приобщени по делото експертизи също
2
било видно, че след анализ на историята на собствеността, нямало никакви данни
някой от ищците да е владял спорния имот повече от 10 години. От друга страна, в
исковата молба нямало наведени, по какъвто и да било начин, възражения за
придобивна давност, камо ли да било прецизирано, че именно за ищеца К. е налице
такава. Ако същият се възприемал като собственик, възниквал въпросът защо
останалите ищци са се легитимирали като страни по делото, тъй като нямало данни те
да подкрепят, че само К. е собственик на имота. Ангажираните по делото свидетелски
показания доказали, че ответникът владее имота си от 2007 г., във вида, в който е
заснет и нанесен в кадастралната карта. Същият го владеел явно и открито повече от 10
години, поради което, освен оригинерният придобивен способ - наследствено
правоприемство, за него възникнал и институтът на придобивната давност. Нямало
грешка в кадастралната карта. Видно от документите по делото, имотът на ищците, с
идентификатор 24367.122.17, по скица бил в размер на 3122 кв. м. Същата квадратура
била посочена и във възстановителното решение от 04.11.2020 г. От скица от
28.09.2021 г. на притежавания от ответника имот с идентификатор 24367.122.564 било
видно, че имотът му е в размер на 2200 кв. м. Същата квадратура била посочена и във
възстановителното решение от 10.05.2007 г. Следователно имотът на ответника още
през 2007 г. бил определен в размер на 2200 кв. м. С предявените от ищците претенции
същите искали да намалят този имот в своя полза с около 270 кв. м., без да ставало
ясно от поръчаната от тях комбинирана скица как С. да получи реалната квадратура на
имота си. От приетите и приобщени по делото 2 технически експертизи се установило,
че от момента на възстановяване на имота на ответника до настоящия момент,
квадратурата му била непроменена. Същият фигурирал с тази квадратура и във
възстановителната преписка. В комбинираната скица били отбелязани 14 координатни
точки, които очертавали имот с идентификатор 24367.122.17 такъв, какъвто ищците
претендирали, че трябва да бъде като реално местоположение към настоящия момент.
Видно било, че по този начин те засягат и навлизат и в имоти с идентификатори
24367.122.18, 24367.122.655 и 24367.280.3, които били собственост на ищците, но и в
имот с идентификатор 24367.122.659, който бил собственост на наследодателя на
ответника и касаел всички негови наследници. Със своите претенции ищците засягали
и други вещни права, които не били приобщени към предмета на настоящото
производство. От приетите и приобщени по делото 2 технически експертизи се
установило, че претенциите на ищците, обективирани в комбинираната скица, били да
притежават имот в размер на 4480 кв. м., а не в размер на 3122 кв. м., какъвто им бил
възстановен през 2020 г. Имот с идентификатор 24367.122.564 бил възстановен през
2007 г., а имот с идентификатор 24367.122.17 - едва през 2020 г. Имотът на ответника
бил съседен и с площ от 2200 кв. м. От приетите и приобщени по делото 2 технически
експертизи се установило, че преди 2020 г. имот с идентификатор 24367.122.17 не
съществувал като съсед на имота на С., а имот с идентификатор 24367.122.564 и тогава
3
е бил със същата площ и местоположение. Съседният имот по онова време бил
общински. Неоснователна била претенцията на ищците със своя по-късно възстановен
поземлен имот да желаят да накърнят правото на собственост на ответника, още повече
че същият провел една абсолютно законосъобразна административна процедура по
възстановяване. Границите, координатните точки и квадратурата на имота на
ответника не били променяни от 2007 г. и същият бил възстановен в стари реални
граници. От повторната експертиза станало ясно, че имотът на ищците няма как да е
възстановен в стари реални граници и претенцията им се явява напълно неоснователна.
Първоинстанционното решение било правилно и законосъобразно, а също така и
изключително подробно и аргументирано. Моли се за неговото потвърждаване.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Настоящият съдебен състав констатира, че решението на Районен съд Благоевград е
валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които
регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на спора.
Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. То се явява и допустимо. Не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск.
След като се запозна с доказателствените материали, приобщени от районния съд, и ги
анализира, окръжната инстанция също достигна до извода, направен от първата такава,
за неоснователност на претенцията с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Твърди се наличие на грешка в кадастралната карта на гр. Благоевград, в резултат на
която 270 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 24367.122.17 неправилно са заснети
като част от поземлен имот с идентификатор 24367.122.564.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г.,
ОСГК, докладвано от съдиите Маргарита Соколова и Теодора Гроздева, иск за
собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в
КП или КК като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен
имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по ЗКИР за
поправяне на непълноти и грешки в КК и КР. В производството по иска за собственост
съдът трябва да изследва и наличието на непълнота или грешка в КК. ЗКИР определя
кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и
размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост върху тях. За
отразените данни за имотите в КК законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР
4
оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на същото. Разпоредбата
на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите или грешките в КК като
несъответствия в данните за недвижимите имоти в КК и КР спрямо действителното им
състояние. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на
собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато
непълнотите или грешките на основните данни в КК и КР са свързани със спор за
материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Спорът за материално право най-често се изразява в това, че
реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е
заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът по чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост,
с оглед правилното му отразяване в КК. Установяването както на спорното право на
собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, трябва да бъде
към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се
вземат предвид и тези настъпили след одобряване на КК юридически факти, които
имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. Необходимо е да
се извърши преценка дали КК отразява вярно границите на имота. Съгласно § 5, ал. 1
от ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се
отразяват в КК като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по
иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на КК, като се съобразява дали има прилагане на
регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници
в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между
отразеното в КК и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени,
прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно -
прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК,
докладвано от съдията Теодора Гроздева, и Тълкувателно решение № 3 от 15.VII.1993
г. по гр. д. № 2/1993 г., ОСГК, докладвано от председателя на отделение Благовест
Пунев, а също така и всички други факти, водещи до промяна на границите. При
уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да
се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска
произтича от допусната в КК непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои
същата. Съдебното решение, придружено от скица, ще бъде основание за изменение на
КК от органите по кадастъра, както и за записване в КР на действителния собственик
по реда на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и
имотните граници не съвпадат с регулационните, на изменение, съгласно чл. 134, ал. 2,
5
т. 2 от ЗУТ, ще подлежи и влезлият в сила ПУП.
Ищците се позовават на земеделска реституция и наследство, а ответникът - на
земеделска реституция и давностно владение. Едва с въззивната жалба се навеждат
доводи за давностно владение и от страна на жалбоподателите-ищци, но настоящата
инстанция няма да ги обсъжда, защото не са заявени своевременно.
Както се изтъква в Определение № 1930 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1973/2023
г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева, в тежест на предявилото
претенцията по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР лице е да докаже конкретното местоположение на
притежавания от него имот и конкретното местоположение на спорната имотна
граница. В конкретния случай подобно успешно доказване не е проведено от страна на
ищците.
И двата процесни съседни имота са реституирани по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Имотът на ответника е реституиран през 2007 г., а този на ищците - през 2020 г. От
меродавното и неоспорено заключение на инж. Валентин Юруков става ясно, че
имотите не са били включени в кадастрални, регулационни и застроителни планове.
Сега е първото им отразяване в кадастралната карта и регистри. През епохата на
социализма, за района са били изработени 2 едромащабни топографски карти - през
1960 и 1985 г. На тях е отразено, че територията на имотите попада в голяма
зеленчукова градина /около 14 дка/ на ТКЗС. На място не са били налични стари
реални граници. Няма друг предходен картен материал за процесните имоти. Въпреки
несъществуването на стари реални граници на терен, имотите са били възстановени
именно в такива. Точно това, според инж. Юруков, е предизвикало проблема и в
крайна сметка е довело до настоящия съдебен спор.
Прави впечатление обстоятелството, че ответникът е представил по делото скицата
към решението за реституиране на неговия имот /лист 36 от първоинстанционното
дело/. От нея е видно, че площта и границите на имота са именно тези, с които той
после е отразен в КККР. С тях имотът фигурира и в КВС /лист 296 от
първоинстанционното дело/, за разлика от имота на ищците. Последните не са
представили и скицата към своето реституционно решение. Липсват каквито и да било
графични данни, стари или нови, за точното местоположение на възстановения им
имот и границите на същия. Следва да се подчертае и фактът, че имотът на ищците
всъщност им е даден по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62 от 2010
г., доп., бр. 61 от 2016 г., в сила от 05.08.2016 г./ и чл. 45д, 45е и 45ж от ППЗСПЗЗ,
видно от документите, намиращи се на листи 120-130 от първоинстанционното дело, т.
е. на тях de facto не е реституиран имотът, притежаван от наследодателя им, а е
„предоставена за възстановяване“ площ от общинския поземлен фонд. От скицата,
стояла на вниманието на общинските съветници /листи 124-125 от делото на районния
съд/, се установява, че имотът, който ще бъде „предоставен за възстановяване“ на
6
ищците, е изцяло съобразен с площта, местоположението и границите на имота на
ответника, включително със спорната „чупка“, която прави границата между тях. При
това положение изобщо не може да се приеме, че се касае за каквато и да било грешка в
КККР на гр. Благоевград досежно процесните кв. м. Те несъмнено са собственост на
ответника по давностно владение, неоспорено в първата инстанция от страна на
ищците, и правилно са отразени като такава в КККР. Не се констатира погрешно
начертана югозападна граница между имоти с идентификатори 24367.122.17 и
24367.122.564.
Само за пълнота следва да се добави, че събраните от районния съд гласни
доказателства не променят генералната картина по казуса. Свидетелката Василка
Влахова е посетила имотите веднъж - през 2020 г., и говори за някаква махната мрежа,
която е служела за ограда, но къде точно е минавала тази мрежа и откога, не става ясно
от показанията й. По-конкретни сведения дава свидетелката В. Кюркчийска, но тя е
съпруга на ищеца С.. Това обстоятелство, преценено в светлината на разпоредбата на
чл. 172 от ГПК, поставя под сериозно съмнение истинността на дадените от нея
показания по делото и на същите не следва да бъде дадена вяра /в подобна насока са и
Решение № 105 от 02.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2617/2013 г., II т. о., докладвано от
съдията Бонка Йонкова, Решение № 313 от 05.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 351/2012
г., II г. о., докладвано от съдията Здравка Първанова, Решение № 308 от 11.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1732/2010 г., IV г. о., докладвано от съдията Владимир Йорданов, и
Решение № 174 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 640/2010 г., IV г. о., докладвано от
съдията Владимир Йорданов/. Освен това, както вече се изясни, източният имот е бил
предоставен/възстановен на ищците през 2020 г. именно по границите, отразени в
одобрените през 2019 г. КККР, и в този смисъл информацията, касаеща някаква стара
хипотетична и имагинерна ограда между него и западния имот, притежаван от
ответника, съществувала незнайно точно къде и откога докога, се явява ирелевантна за
спора. Свидетелките Елена Тодоровска и Катя Апостолова са били доведени за разпит
от ответната страна и разказаното от тях, разбираемо, не подкрепя тезата, застъпвана
от ищците.
Първоинстанционното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено.
На С. трябва да се присъдят разноските за адвокат пред окръжния съд.
Воден от изложените мотиви, разсъждения и аргументи, настоящият въззивен съдебен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3 от 03.01.2024 г., постановено по гражданско дело №
7
603 от 2022 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН **********, адрес гр. Б, ж. к. „Е“, бл., вх. „“, ет., ап., Д. К. К.,
ЕГН **********, адрес гр. Б, ж. к. „Е“, бл., вх. „“, ет. ап. Ю. К. Ч., ЕГН **********,
адрес гр. Б, ул. „Б“ № вх. „“, ет. , ап., и А. К. С., ЕГН **********, адрес гр. Б, ул. „Т “
№, да заплатят на Б. Н. С., ЕГН **********, адрес гр. Б, ул. „А К“ №, сумата от 600
/шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред
въззивната инстанция.
На страните, чрез адвокатите, да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който
може да бъде обжалван от въззивниците в едномесечен срок, считано от връчването, по
реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред
Върховния касационен съд на Република България, с касационна жалба, подадена чрез
Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8