Р Е Ш Е Н И Е
№………./ 21.02.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на двадесет и
девети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
при участието
на секретаря Капка Микова
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 898 по описа за 2017г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Д.П.Б. срещу „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432
от КЗ да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 140000.00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в
претърпени болки и страдания от компресионно счупване на тялото на 12-ти гръден
прешлен с умерена дислокация на фрагментите и счупване на дясна ключица,
претърпени психични изживявания и състояние на емоционален стрес и сумата от
2850.94лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, включваща разходи
за лечение и лекарствени средства, както следва: 2749.00лв. стойност на
гръбначна стабилизация, 8.80лв. стойност на афламил, 8.39лв. стойност на
пулсет, 17.70лв., стойност на сефпотек, 58.00лв. такса за настаняване в
болнично заведение, 9.05лв. стойност на афламил, всичките вреди настъпили в
следствие на виновно причинено от С.Н.Х. ПТП на 17.05.2016г., дължимо по силата
на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№22116000431114 със срок на действие от 02.02.2016г. до 02.02.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на деликта – 17.05.2016г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 17.05.2016г. около
13.30ч. в гр. Варна, ул. „Радина“ е настъпило ПТП, при което, водачът С.Н.Х.,
при управление на лек автомобил „Опел Зафира”, рег. №В0311ВХ при движение на
заден ход в локалното платно блъска ищцата Б., която пресичала локалното платно
от дясно на ляво.
В следствие на ПТП на ищцата са й били причинени
компресионно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен с умерена дислокация на
фрагментите и счупване на дясна ключица.
Срещу виновният водач С.Х. е образувано досъдебно
производство №208/2016г., като с решение №108/26.01.2017г. по НАХД №5671/2016г., влязло в законна сила на
11.02.2017г., последният е признат за виновен за това, че по непредпазливост
причинил две средни телесни повреди на ищцата, от които първата е обусловила
трайно затруднение на движенията на снагата за около 7.8 месеца, а втората е
обусловила трайно затруднение на движението на десен горен крайник за повече от
1-1.5 месеца, като на основание чл.78, ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложена глоба в размер на 1000.00лв.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача
Друмев е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица №22116000431114 със срок на действие от 02.02.2016г. до 02.02.2017г. с
ответника, който следва да заплати обезщетение за вредите причинени от
застрахования.
Ищцата била приета за лечение в болнично заведение, като по
спешност била извършена оперативна намеса в областта на гръбначния стълб с
поставяне на винтове – педикуларна фиксация под обща анестезия. Поставена била
и сегментна гръбначна стабилизация, включваща четири транспедикуларни винта,
четири фиксиращи винта и две поръчки. По време на оздравителения период ищцата
изпитвала силни болки и страдания, била в невъзможност да води нормален
социален живот, нарушен бил съня й. Поради преживения стрес била оказана помощ
от специалист – психолог. Твърди се, че
и към настоящия момент ищцата е временно неработоспособна, което обстоятелство
се установява от издаденото ЕР на ТЕЛК
№01009/06.03.2017г.
За провеждането на лечението ищцата сторила разходи както
следва: 2749.00лв. стойност на гръбначна стабилизация, 8.80лв. стойност на
афламил, 8.39лв. стойност на пулсет, 17.70лв., стойност на сефпотек, 58.00лв.
такса за настаняване в болнично заведение, 9.05лв. стойност на афламил.
Поради наличие на причинната връзка между поведението на застрахования
водач и настъпилите имуществени и неимуществени вреди, ищцата моли съдът да
постанови решение за осъждане на ответника за репариране на същите в поисканите
размери.
В съдебно заседание ищецът, редовно чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове, моли същите да бъдат
уважени.
Ответникът „ЛЕВ ИНС“ ЗАД, редовно уведомен, в
депозирания отговор оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва се предявения иск по основание и размер. Оспорва се
механизма на ПТП, причинно следствената връзка между вредите.
Твърди се, че е налице съпричиняване на вредите от страна
на ищцата, тъй като се е движела по пътното платно, пресичайки на необозначено
за целта място, като е започнала движението си внезапно. Пострадалата не е
положила необходимата грижа за предотвратяване на ППТ, като в нарушение на
чл.113, ал.2 от Закона за движение по пътищата преди да излезе на пътното
платно не е съобразила разстоянието до приближаващите се пътни превозни
средства, тяхната скорост, удължила е ненужно пътя и времето за пресичане.
Оспорват се вида и размера на твърдяните имуществени и
неимуществени вреди, като в това число претърпените интервенции ползвани
медикаменти, претърпените болки и страдания. Излагат се съображения, че
претендираната сума за неимуществени вреди е завишена и несъобразена с принципа
за справедливост.
По отношение на лихвата за забава, същата не се дължи с
оглед, неоснователност на заявените претенции.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли
предявените искове.
В съдебно заседание редовно уведомен, чрез процесуалния
представител подържа подаденият отговор, моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила решение №108/26.01.2017г.
по НАХД №5671/2016г. по описа на ВРС С.Н.Х. е признат за виновен, в това, че на
17.05.2016г. в гр. Варна при управлението на МПС – лек автомобил „Опел Зафира”,
рег. №В0311ВХ нарушил правилата за движение – чл.40, ал.2 от ЗДв.П и по
непредпазливост причинил две средни телесни повреди на Д.П.Б., изразяващи се в:
компресионно счупване на тялото на 12 – гръден прешлен с умерена дислокация на
фрагментите, без увреда на гръбначния мозък, което е обусловило трайно
затруднение на движението на снагата за около 7-8 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес и счупване на дясна ключица, което е
обусловило трайно затруднение на движението на горен десен крайник за повече от
1-1,5 месеца, като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за
окозване на помощ на пострадалия, престъпление по чл.343А, ал.1, б.“А“, пр.2,
вр. чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.2, вр. Чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.78,
ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание
глоба в размер на 1000.00лв.
В констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №1402/17.05.2017г., е описано, че водачът на л.а.”Опел Зафира”,
рег. №В0311ВХ – Стоян Николов Христов на посочената дата в гр. Варна е участник
в ПТП, настъпило в гр. Варна, ул. „Родина“, до бл.23 вх. А в 13.19.ч., при
което при движение на заден ход пресичащата от дясно на ляво пешеходка Д.П.Б..
В протокола е отразено, че водачът на лекия автомобил има застрахователна
полица „Гражданска отговорност” с №22116000431114 с „Лев Инс“ ЗАД, валидна за
периода 02.02.2016г. до 02.02.2017г.
Съгласно заключението по допусната
съдебно автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП:
водачът на лек автомобил „Опел Зафира“ – С.Х. при движение на заден ход със
скорост около 20 км./ч блъска пресичащата улицата пешеходка Д.Б., стъпила на
пътното платно от бордюра при пътечката между храстовидната растителност.
Пешеходката не е възприела движещият се назад автомобил на разстояние от около 5-7 м., при което е
предприела движение по пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение
на процесния автомобил. Ударът между автомобила и пешеходката е настъпил около
1.7 м. след предприетото пресичане на пешеходката. Видимостта от пътечката към
локалкото платно е затруднена в близост до бордюра при излизане на пътното
платно от храстовидната растителност. Автомобилът е установен на средно 1.3 метра от
бордюра, а зачистването в задната му част е било 0.4м. от десния му заден ръб,
което определя взаимна конкретна видимост от водач и пешеходка 1.7м.
Пешеходката се е движила със средна скорост 4.9-6.1км./ч за бавен ход или бързо
– средно – 5.5 км.ч – 1.53м/с. При движение на тази скорост пешеходката е
изминала разстояние на категорична видимост за време от 1.11 секунди. За същото
време автомобилът при скорост 15-20км./ч се е придвижил на около 5.4 м. С оглед
изминатото разстояние от автомобила в условията на категорична видимост на
движещата се по платното пешеходка, то и с оглед техническите му размери,
автомобилът се е намирал непосредствено преди началото на пътечката на около
5-7м. при слизането пешеходката със задната си лява част. При локализираното
положение на пешеходката спрямо пътечката и задната част на автомобила, водачът
не е имал техническата възможност да забележи пешеходката преди нейното слизане на пътното платно
„сляпа зона“. Спрямо опасната зона водачът на автомобила е бил в състояние да
приведе автомобила в аварийно спиране за времето от 1.3 секунди. Времето за
предвижване на пешеходката от бордюра до точката на ПТП е граничело с времето
за реакция на водача на автомобила, т.е ударът е бил неизбежен дори и при
начална видимост на пешеходката при
слизане на бордюра, каквато ситуация не е налице. Пострадалата е имала
техническата възможност да предотврати ПТП – то , като изчака и се убеди за
намерението на автомобилите . Мястото на пресичане не е било специално
предназначено за целта. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че към
началото на маневрата си, водачът на МПС е имал видимост, но пострадалата, все
още не е била в позиция, в която да бъде забелязана на самото пътно платно, тя
не е била обект на пътното платно. На база растителността и излизането по тази
импровизирана пътечка, пешеходката не е била видима. В момента, в който
пострадалата е започнала движението си, водачът не е наблюдавал правилното
огледало за обратно виждане за да я забележи. Вещото лице посочва, че водачът е
имал възможност да спре ако е гледал на правилното огледало и е видял
пострадалата в началото на нейното слизане на пътното платно.
От представените по делото епикризи,
амбулаторни листи, документи за извършени медицински прегледи, ЕР на ТЕЛК и
заключение по допусната съдебно медицинска експертиза се установява, че ищцата Д.Б.
е получила счупване на 12 гръден прешлен, дясна ключица, рани по лицето и
ожулване на двете колена. Получените
увреждания са от удар в или с твърд тъп предмет и могат да бъдат получени по
описания механизъм на ПТП. Посочените увреждания са свързани със много силни
болки, особено през първите 10 дни поради преживяната оперативна травма и
невъзможността счупената ключица да се имобилизира напълно. Счупената ключица е
лекувана консервативно с имобилизация с мека превръзка. Поради невъзможността
за добра имобилизация е зараснала с образуването на голям калус – двата костни
фрагмента са допрени странично. Вещото лице М. е посочило, че това е козметичен
дефект и не се отразява неблагоприятно на функцията на раменната става.
Възможно е да се появяват болки при промяната на времето и по – големи
физически натоварвания. Оздравителният период за ключицата е продължил около 2
месеца, костта е зараснала и не се очакват в бъдещи усложнения. Поради
имобилизацията на ключицата и проведеното оперативно лечение ищцата е била в
невъзможност да се грижи сама за себе си и й е била необходима помощта от трети
лица за период от около месец.
По отношение на счупването на 12 –
гръден прешлен вещите лица са посочили, че към момента на прегледа ищцата е в
много добро общо състояние, без деформации, без неврологичен дефицит, придвижва
се самостоятелно без помощни средства. Направените рентгенови снимки
установяват добро разположение на спиналните инструменти в костните структури
без дислокации и деформации. Копресионното счупване на 12- ти гръден прешлен е
свързано със силни болки, страдания, лишения и дискомфорт особено в острия период
на травмата. Пострадалата е била хоспитализирана в продължение на 14дни. В
резултат на успешно проведено лечение ищцата се е възстановила напълно, без последвали
усложнения и рехабилитация. Не се налага, отстраняване на сегментната гръбначна
стабилизация. Заключението на вещите лица е, че ищцата е трудоспособна, като се
изключи тежък физически труд. Описаните в исковата молба медицински изделия,
процедури за проведено лечение и лекарствени средства са свързани с лечението
на ищцата.
Съгласно епикризите, амбулаторните
листове и решенията на ТЕЛК, Д.Б. е била временно неработоспособна, като с последното
решение на ТЕЛК е определена неработоспособност до 09.02.2017г., с датата за насрочен
нов преглед на 09.03.2017г.
По делото са приложени: талон за
медицинско изделие и касов бон, за закупени четири траспедикуларни винта,
четири фиксиращи винта и две пръчки на стойност 2749.00лв., касов бон за
закупени афламил на стойност 8.80, пулсет на стойност 8.39лв., сефпотек на
стойност 17.70лв., касов бон и фактура за платена такса на стойност 58.00лв.,
касов бон за закупен афламил на стойност 9.05лв.
По делото е изготвено и заключение по
съдебно психиатрична експертиза, от което се установява, че в резултат на
преживяното ПТП при ищцата се е отключило разстройство, код F32.1
Умерено тежък депресивен период по Междуродната
квалификация на болестите – 10 ревизия, който е бил диагностициран в
амбулаторни условия и е било назначено адекватно лечение. Към момента у Д.Б. е
налице психично разстройство код 43.1Посттравматично стресово разстройство по
Международната квалификация на болестите – 10 ревизия. Въпреки провежданото
лечение през 2016г. към настоящия момент е наложително наблюдение и
продължаване на лечението от психиатър и психотерапевтични сесии. Ходът на
посттравматичното стресово разстройство е флуктуиращ. Лечението е
симптоматично, може да завърши с оздравяване, но може да приеме хроничен ход с
продължителност много години и да премине в трайна промяна на личността.
Разпитан св. Б., брат на ищцата,
излага, че Д. претърпяла ПТП, блъснала я кола. След инцидента била откарана в
болница, тъй като била със счупен гръбнак, крак и лицето й било размазано, не
можела да мърда от леглото. Сестра му била подложена на операция на гръбнака.
Изпитвала много силни болки, които едвам търпяла, изглеждала като „жив труп“,
не можела да говори. Минали около 7-8 дни докато оперират Д.. През това време
се налагало да лежи обездвижена, на кръста и гърба имала пластини. Лекарят
споделил със свидетеля, че тъй като сестра му има счупено в гръбнака следва да
й се сложат пластини. След операцията Д.
била още 20 дни в болница. След изписването й от болницата свидетелят полагал
грижи за сестра си около четири месеца. Налагало се да я носи на ръце, тъй като
тя не можела да се обслужва сама. Свидетелят, заедно с другите им братя и
сестри миели, хранели, обличали, събличали Д. и я привеждали до тоалет. Помощта
от роднините продължила около 7-8 месеца. След четвъртия месец Д. можела само
да върви, но не и да се обслужва сама за останалите нужди. След седмия – осмия
месец от травмата сестрата на свидетеля вече имала възможност сама да се
обслужва, като тоалет, къпане, хранене, обличане събличане. Тъй като Д. му
живеела сама, през този период се налагало, някоя от сестрите им да преспива
при нея, за да я обслужва. Свидетелят споделя, че сестра му сънува кошмари,
които продължават, като за това пие хапчета. Към настоящия момент не е психически добре, не
контактува, излиза на малка разходка, изпитват страх да върви по улицата. Сяда
на една страна.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1
от КЗ увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
В настоящия случай от доказателствата
по делото се установи, че е налице сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника и собственика на автомобила, валиден към датата на
настъпване на ПТП.
При съвкупния анализ на доказателствата
се налага извода, че е настъпило ПТП между посочените лица, което е причинено
виновно и противоправно от С.Х., който факт е установен с решение, имащо характер на присъда по НАХД №5671/2016г.
по описа на ВРС.
Деликвентът е признат за виновен, в
това, че е причинил две средни телесни повреди на ищцата, изразяващи се в:
компресионно счупване на тялото на 12 – гръден прешлен с умерена дислокация на
фрагментите, без увреда на гръбначния мозък и счупване на дясна ключица.
Решението, досежно виновното
противоправно поведение на водача, както и факта на причиняване на телесните
повреди на ищеца е задължително за настоящата инстанция съобразно нормата на
чл.300 от ГПК.
От причинените травми ищцата е изпитала
болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от поведението на
деликвента. В следствие на ПТП ищцата е развила депресия и посттравматичното
стресово разстройство. Във връзка с лечението си е сторила разходи, за които е
представила надлежни писмени доказателства, всичките свързани оздравителния
процес, съгласно заключенията на вещите лица по съдебно – медицинската
експертиза.
С оглед изложеното, съдът намира, че
са изпълнените предпоставките на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и предвид
факта, на наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" с ответника „Лев Инс“ ЗАД, са възникнали
основанията по чл.432, ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника.
В тази връзка съдът приема, че исковете
за имуществени и неимуществени вреди са доказани по основание.
Общият размер на имуществените вреди е
установен по делото и се равнява на 2850.94лв., съгласно представените разходно
– оправдателни документи.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се мотивира със следното:
Обезщетението за неимуществени вреди,
съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази обществения критерий
за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от
настъпилото ПТП, както и обстоятелството, че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото престъпление такива, а продължават и след това.
В процесния случай, за да определи
размера на дължимото обезщетение, настоящият съдът съобрази, че на ищцата са й
били причинени две средни телесни
повреди, счупване на 12 – гръден прешлен и дясна ключица, което е обусловило трайно
затруднение в движението на снагата около 7-8 месеца и на десния крайни около
1-1.5 месеца.
Събраните доказателства /свидетелски
показания и медицинската експертиза/ са непротиворечиви, че през периода на
оздравяване ищцата е изпитвала силни болки и страдания, както и неудобства, тъй
като е било наложително през първите 8 дни пълно обездвижване на цялото тяло.
Тези болки са се дължали основно на телесните повреди, но те са били предизвикани
и от извършените спрямо ищцата оперативни интервенции за поставянето на винтове
– спедикуларна фиксация. След изписването от болница ищцата не е могла да се
предвижва сама, като нейното състояние е описано от свидетеля като „жив труп“.
Към настоящият момент вещите лица са категорични, че оздравителния процес е
завършил, като не са налице усложнения, но в тялото на ищцата ще остане
поставената сегментна гръбначна стабилизация. Степенувайки интензитета на
болките и неудобствата през този изминал период /17.05.2016г. до 13.07.2017г./ съдът
приема, че най – силни са били в началото и първите няколко месеца, в
последствие след 7-8 месец те са започнали да отшумяват, като при промяна на
времето ищцата продължава ги изпитва, макар и в по – нисък интензитет.
Освен физическите болки и страдания ищцата
претърпяла и морални такива, тъй като не можела да се обслужва сама в
ежедневието си, трябвало да бъде подпомагана от своите братя и сестри за
тоалет, обличане, къпане, хранене. Налице са и категорични доказателства за
развити у ищцата постравматично разстройство и депресия, които към настоящия
момент не са овладени и спрямо тях оздравителния процес не е завършил. Следва
да бъде отчетен и факта, че прогнозата за пълното възстановяване на
психическото здраве на ищцата е неясна, като е възможно да бъде задълбочен
проблема, което да доведе до трайна промяна на личността, според заключението
на вещото лице Д..
Предвид гореизложеното съдът, като
отчете вида и характера на настъпилите вреди,
интензитета на претърпените болки, страдания и неудобство, тяхната
продължителност, обществено - икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите, съдът намира, че искът за неимуществени вреди е основателен
за сумата от размер на 80000.00 лева.
С оглед така определения размер на
репариране на имуществените и неимуществените вреди съдът пристъпва към
разглеждане на възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ищцата,
нарушавайки чл.113, ал.2, вр.ал.1 от Закона за движение по пътищата. В тежест
на ответника е да установи, че поведението на пешеходката е в пряка и причинна
връзка с настъпилия краен вредоносен резултат.
Съдът, оглед установените в хода на
съдебното дирене релевантни факти, досежно механизма на ПТП и събраните по
делото писмени доказателства и заключението по съдебно автотехническа
експертиза, приема, че е налице нарушаване на правилото на чл.113, ал.2,
вр.ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата от страна на ищцата.
Няма спор, че Д.Б. е била участник в
движението – пешеходец по смисъла на чл.107 от Закона за движение по пътищата.
Същата е предприела пресичане на локално пътното платно, където е нямало на
близо пешеходна пътека. Пресичането от дясно на ляво е предприето от пътечка,
която извежда на бордюра към локалното платно. Когато ищцата е била на бордюра,
автомобилът, извършващ маневра на заден ход е бил на разстояние 5-7 м.от нея,
т.е в доста непосредствена близост. Това налага извода, че преди да предприеме
пресичането, ищцата не се е уверила, че на пътното платно има маневриращ автомобил,
не е съобразила неговата посока на движение, като в случай, че беше сторила
това, не би се стигнало удара.
Въпреки това обаче, отговорността на
водачът е значително по – голяма, тъй като съгласно чл.40 от Закона за движение
по пътищата той е бил длъжен преди да започне движение назад да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Бил е и длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В случая водачът при
маневрата не е наблюдавал изцяло пътя на всички огледала, като вещото лице М.
заключението си по съдебната автотехническа експертиза, посочва, че водачът е
имал възможност да спре ако е гледал на правилното огледало и е видял
пострадалата в началото на нейното слизане на пътното платно.
Предвид изложените мотиви е налице
твърдяното съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, което да
предпостави приложението на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД за съразмерно
намаляване на определеното от съда обезщетение. При съобразяване на горното,
съдът приема, че ищцата е съпричинила вредите в степен на 40%, а с оглед по –
голямата отговорност на делинквента, последният следва ги понесе в размер на
60%.
По изложените съображения съдът
намира, че предявеният искове следва да бъдат уважени за сумата от 48000.00лв. за неимуществени вреди и сумата от
1710.56лв. за имуществени вреди и отхвърлени до пълните им предявени размери.
По
отношение на лихвата забава:
Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал.
3 от КЗ.
Съгласно чл. 405 КЗ,
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал.1 – 3 или 5. Нормата на чл.108, ал.1 от КЗ определя за
„Гражданската отговорност“, че срокът е до 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106. Когато обаче те не са представени съгласно чл. 108, ал.3 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване. Съгласно следващата разпоредба
на чл. 497 КЗ,
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ.
В случая претенцията на ищцата е
отправена до застрахователя на 04.04.2017г., съгласно искане вх. №3674 на л.27
от делото. Няма твърдения от страна на ответника, че представените с искането
доказателства не са били достатъчни за произнасяне по претенцията. Следователно
ще важи 15 дневния срок, с изтичането, на който ответникът ще изпадне в забава
за заплащане на застрахователното обезщетение или от 20.04.2017г.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 1988.42лв.
и съдебно деловодни разноски в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 836.88лв.,
възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.78,
ал.1 от ЗЗД на ищеца не се следват разноски, тъй като същият не е поискал
такива и не е представил доказателства.
Ответникът е поискал заплащане на разноски
само за сумата от 450.00лв., възнаграждение за вещо лице и такива му се следват
в размер на 293.40лв., съразмерно отхвърлената част от исковете на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА "ЛЕВ ИНС" ЗАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул.
„Черни връх“ №51Д ДА ЗАПЛАТИ НА Д.П.Б., ЕГН **********,***
сумата от 48000.00лв./четиридесет и осем хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в претърпени
болки и страдания от компресионно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен с
умерена дислокация на фрагментите и счупване на дясна ключица, претърпени
психични изживявания и състояние на емоционален стрес
и сумата от 1710.56лв./хиляда седемстотин и
десет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, включваща разходи за лечение и лекарствени
средства, както следва: 2749.00лв. стойност на гръбначна стабилизация, 8.80лв.
стойност на афламил, 8.39лв. стойност на пулсет, 17.70лв., стойност на
сефпотек, 58.00лв. такса за настаняване в болнично заведение, 9.05лв. стойност
на афламил, всичките вреди настъпили в следствие на виновно причинено от С.Н.Х.
ПТП на 17.05.2016г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №22116000431114 със срок на действие от
02.02.2016г. до 02.02.2017г.
ведно със законната лихва върху главниците считано от 20.04.2017г. до окончателното им изплащане на
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД от Д.П.Б., ЕГН **********,***
срещу "ЛЕВ ИНС" ЗАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, бул. „Черни връх“ №51Д да бъде осъден
ответникът да заплати
сумата
за разликата над
48 000.00лв./четиридесет и
осем хиляди лева/ до пълния предявен размер от 140 000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи в претърпени болки и страдания от компресионно
счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен с умерена дислокация на фрагментите
и счупване на дясна ключица, претърпени психични изживявания и състояние на
емоционален стрес
и сумата за разликата над 1710.56лв./хиляда седемстотин и десет лева и петдесет и шест стотинки/ до пълния
предявен размер от 2850.94лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, включваща разходи за лечение и лекарствени
средства, както следва: 2749.00лв. стойност на гръбначна стабилизация, 8.80лв.
стойност на афламил, 8.39лв. стойност на пулсет, 17.70лв., стойност на сефпотек,
58.00лв. такса за настаняване в болнично заведение, 9.05лв. стойност на
афламил, всичките вреди настъпили в следствие на виновно причинено от С.Н.Х.
ПТП на 17.05.2016г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №22116000431114 със срок на действие от
02.02.2016г. до 02.02.2017г., ведно
със законната лихва върху главниците считано от датата на деликта – 17.05.2016г.
до окончателното им изплащане
както и за
заплащане за законната лихва върху главниците от 48000.00лв. и 1710.56лв. за
периода от
17.05.2016г. до 19.04.2017г.
ОСЪЖДА "ЛЕВ ИНС" ЗАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул.
„Черни връх“ №51Д ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Окръжен съд - Варна държавна такса и съдебно деловодни разноски в размер на 2825.30лв./две хиляди осемстотин двадесет и пет лева и тридесет стотинки/ и
5.00лв./пет лева/, за издаване
на изпълнителен лист на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на "ЛЕВ ИНС"
ЗАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, бул. „Черни връх“ №51Д сумата от 293.40лв.
/двеста деветдесет и три лева и четиридесет
и три стотинки/, представляваща
сторени съдебно деловодни разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените суми с
решението могат да бъдат заплатени на ищеца по следната банкова сметка, *** „Райфайзен Банк /България/“ ЕАД: IBAN ***, BIC: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на страните пред Варненския апелативен съд.
Решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА
СТОЯНОВА/