РЕШЕНИЕ
№ 1080
гр. Велико Търново, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110100853 по описа за 2023 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 441,ал.1 от ГПК,
вр. с чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД
Ищцата П. С. С. излага, че е образувано ИД № 136/2017 г. по описа на
ЧСИ Р.К. с рег.№ 731 в КЧСИ с район на действие ВТОС и че получила
съобщение на 16.05.2017 г. за насрочване на първа публична продан в периода
28.05.2017 г.- 28.06.2017 г. за имот, находящ се в гр.В.Т===, представляващ
гараж №5 с площ от 43,60 кв.м., подробно описан. Твърди, че началната цена
била определена от ЧСИ на 15000 лева, без да е ползвал оценка на вещо лице
за определяне пазарната цена на имота. Изтъква, че данъчната оценка на
имота е 20537,80 лева. Твърди, че с решение по в.гр.д.№ 998/2017 г. на ВТОС
жалбата и срещу постановлението за възлагане е отхвърлена, а с решение по
т.д.№ 118/20 г. на Апелативен съд В.Търново е потвърдено решение на ВТОС
в частта, в която исковете на „ Алианц България“ по чл. 422 от ГПК срещу
солидарни длъжници, една от които е тя, са отхвърлени. Заявява, че на
28.06.2017 г. е заплатен задатък от 1500 лева, а на 29.06.2017 г. е обявена за
станала публичната продан на гаража на стойност 15001 лева. Счита, че е
претърпяла имуществени вреди от извършената публична продан на
1
процесния имот, тъй като имотът бил продаден на цена много по-ниска от
данъчната оценка на първа публична продан, като навежда извършени
нарушения от ЧСИ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да и заплати обезщетение за имуществени вреди в резултат на
дейността си при незаконосъобразно проведената публична продан, които
определя на 20000 лева, като предявява частичен иск за сумата от 5100 лева,
както и частичен иск за сумата от 100 лева от общо 10 438,89 лева,
представляваща законна лихва за периода 19.01.2018 г.- 12.03.2023 г., ведно
със законна лихва от подаване на иска. Претендира разноски. В съдебно
заседание поддържа претенциите.
Ответникът ЧСИ Р. К. рег.№ 731 в КЧСИ с район на действие ВТОС,
чрез пълномощник адв.Владова от ВТАК е депозирала писмен отговор на
иска. Заявява допустимост, но неоснователност на иска по подробно
изложени в отговора съображения. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност, както на претенцията за главница, така и на акцесорните
претенции за лихви. Не оспорва проведената по ИД № 136/2017 г. публична
продан за описания имот, но оспорва твърденията относно неправилно
определена първоначална цена на имота. Оспорва размера на претендираните
вреди и причинна връзка с действия /бездействия на ЧСИ. Навежда, че
извършените изпълнителни действия са законосъобразни и сочи, че имотът е
продаден на реална пазарна цена на единствения явил се наддавач. Моли съда
да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани и претендира
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника ЗК «Лев Инс» АД
заявява неоснователност и недоказаност на исковата молба и моли съда да я
отхвърли. В съдебно заседание не изпраща представител.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
От материалите по вложеното изпълнително дело № 136/2017 г. по
описа на ЧСИ Р.К. е видно, че същото е образувано по молба на взискателя „
Алианц Банк България“ АД срещу солидарни длъжници „ Вачев Табак“ ООД,
„Вачев компютри“ ООД, С........ П. С. С. на основание издадена заповед по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1110/2017 г. на ВТРС за сумите
от 536076,24 лева главница, 51181,81 лева просрочена лихва, 3906,88 лева
2
неустойка за просрочена главница, 5374,80 такса управление и обработка,
259,20 лева нотариална такса, законна лихва считано от 11.04.2017 г. до
изплащане на вземането и 12754,39 лева заплатена държавна такса.
Вземането произтича от договор за банков кредит- овърдрафт №
24339/28.09.20107 г. , съгласно който е отпуснат кредит от 700 000 лева,
обезпечен с ипотека на собствени на кредитополучателите недвижими имоти,
един от които е собственият на П. С. С. имот-25/370 ид.ч от УПИ IV в кв.25
по ПУП на град В.Т................... целият с площ от 37000 кв.м. , заедно с Гараж
№ 5 с площ 43,60 кв.м. в , заедно с 1% ид.ч от общите части на сградата и
правото на строеж. Видно от протокол за опис и оценка от 9.05.2017 г.
процесният недвижим имот е оценен от съдебния изпълнител на 15 000 лева,
като ищцата е присъствала и е положила подписа си на протокола. С протокол
от 25.05.2017 г. ЧСИ е констатирал, че обявленията за продажба на процесния
недвижим имот са поставени на съответните места, направени са описание на
имотите, тежестите, началната цена , от която ще започне проданта, мястото и
деня, в който ще се извърши същата, с което е счетена публичната продан за
редовно разгласена. С протокол от 29.06.2017 г. съдебен деловодител –
регистратура при ВТРС е предал на ЧСИ Р.К. молба с наддавателно
предложение от А... с вх.№ 28.06.2017 г., единствено постъпила по насрочена
публична продан по изп.д.№ 136/2017 г. относно гараж № 5 от 43,60 кв.м.С
платежно нареждане от 28.06.2017 г. Г... е внесъл сумата от 1500 лева по
изпълнителното дело и е предложил да бъде обявен за купувач за сумата от
15001 лева. С протокол за обявяване на постъпили наддавателни
предложения и на купувач от 29.06.2017 г. А........ е обявен за купувач на
недвижимия имот срещу сумата от 15001 лева, вносима в срок до 6.07.2017 г.
по набирателната сметка на ЧСИ при приспадане на внесения задатък. С
постановление за възлагане на недвижим имот от 10.07.2017 г. на А.... е
възложен процесният недвижим имот. Постановлението е връчено на лицата,
обжалвано е от ищцата и с Решение № 35/19.01.2018 г. по в.гр.д.№ 998/2017 г.
на ВТОС жалбата с искане за отмяна на постановлението за възлагане е
отхвърлена , като неоснователна. Решението е влязло в сила на същата дата.
Изготвен е протокол за въвод във владение от 29.03.2018 г., видно от който
ключът за гаража е получен от новия собственик на 2.04.2018 г. От
удостоверение за данъчна оценка изх.№ 1662/30.04.2010 г. е видно, че
данъчната оценка за гаража е 20646,19 лева. От удостоверение за данъчна
3
оценка изх.№ **********/10.08.2017 г. е видно, че данъчната оценка за гаража
е 20537,80 лева. В Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от
ДОПК № 755-1/25.06.2018 г. данъчната оценка за процесния имот е 20429,20
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
441,ал.1 от ГПК , вр. с 74,ал.1 от ЗЧСИ , чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, които са
процесуално допустими, депозирани от активно процесуално легитимирано
лице срещу надлежно пасивно процесуално легитимиран ответник.
Отговорността на ЧСИ е регламентирана и в разпоредбата на чл. 74, ал.1 от
ЗЧСИ, според която частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. За да възникне
търсената отговорност следва да бъде установен от ищцата при пълно и
главно доказване фактическия състав на непозволеното увреждане-наличие на
виновно неправомерно деяние - противоправно действие или бездействие на
съдебния изпълнител, причинена вреда и причинна връзка между деянието и
вредата, като противоправността при осъществяване на дейността на ЧСИ се
изразява в процесуална незаконосъобразност. Ищцата навежда, че са и
причинени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на ЧСИ във
връзка с извършена публична продан на процесния недвижим имот,
изразяващи се в неправилна определена начална пазарна цена ,
неназначаването на вещо лице за определяне на пазарната цена и извършване
на незаконосъобразна публична продан на значително занижена пазарна цена.
Счита, че така са и нанесени имуществени вреди , които остойностява на
20 000 лева. Ответникът оспорва да е извършил незаконосъобразни
действия, освен това релевира възражение за изтекла погасителна давност. От
съвкупния анализ на релевантните за делото доказателства съдът стига до
извод за основателност на това възражение. Погасителната давност при
непозволено увреждане започва да тече, когато вземането би могло да се счита
изискуемо, а това е момента, в който фактическия състав на деликта е напълно
осъществен, тоест настъпило е действително проявление на непозволеното
увреждане. / В този смисъл Πocтaнoвлeниe № 2/1081 г. нa Πлeнyмa нa BC
относно приложението на чл.114,ал.1 от ЗЗД/. В случая вредите за ищцата са
настъпили от момента, в който е изгубила собствеността върху процесния
4
ипотекиран имот, възложен на участвалото в публичната продан лице срещу
заплатена цена от 15001 лева, преведена в полза на взискателя по
изпълнителното дело за погасяване на задълженията на ищцата.
Постановлението за възлагане от 10.07.1017 г. е влязло в сила на 19.01.2018 г.
с постановяването на решение по в.гр.д.№ 998/2017 г. по описа на ВТОС, с
което жалбата на П. С. С. е отхвърлена. От този момент е започнала да тече
общата пет годишна давност съгласно чл. 114,ал.3, вр. с ал.1 от ЗЗД, която е
изтекла на 19.01.2023 година. Исковата молба е депозирана в съда на
20.03.2023 г., което води до извода за неоснователност на претенцията за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради
погасяването и по давност. Неоснователността на претенцията по главния иск
води до неоснователност и на акцесорната претенция за присъждане на лихва
за забава върху главницата, както и на законна лихва от подаване на иска до
окончателното изплащане. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
с влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.№ 998/2017 г. на ВТОС съдът, като
е обсъдил наведените възражения от жалбоподателката, идентични с
направените в настоящото производство, е отхвърлил жалбата, като
неоснователна. Съдът е приел, че публичната продан е извършена надлежно,
гаражът е възложен на най-високата предложена пазарна цена, а
времесъставянето на документи от съдебния изпълнител не се отразява на
проданта. С оглед изложеното не се установява и противоправно поведение на
съдебния изпълнител, от което за ищцата да са произлезли преки и
непосредствени вреди. Частичната претенция за присъждане на сумата от
5100 лева от общо 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
вреди в резултат на неправомерни действия на ЧСИ е неоснователна и следва
да се отхвърли. Следва да се отхвърлят и акцесорните претенции за
присъждане на законна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на 100 лева,
частично предявена от 10438,89 лева за периода 19.01.2018 г.- 12.03.2023 г. и
законна лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното
изплащане.
При отхвърляне изцяло на исковите претенции ответникът на основание
чл. 78,ал.3 от ГПК има право на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Претендира се сумата от 3000 лева, срещу която е направено
възражение за прекомерност. Възражението съдът намира за основателно.
Съобразявайки Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело
5
С-438/22 по преюдициално запитване на СРС, задължително за всички
съдилища според чл. 633 от ГПК, при приложение на обективни критерии-
видът на спора, интересът, видът и качеството на извършената работа,
фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседания, съдът намира ,че следва да редуцира размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение на 1000 лева, които ищцата да заплати на
ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П. С. С. с ЕГН ********** от с.Д................ с
правно основание чл. 441,ал.1 от ГПК, вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД против ЧСИ Р. К. с рег.№ 731 в КЧСИ с район на действие
ВТОС за заплащане на сумата от 5100 / пет хиляди и сто/ лева частична
претенция от 20000 / двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ по
изп.д.№ 136/2017 г. във връзка с проведена публична продан на гараж № 5,
находящ се в гр.В.Т., ведно със законна лихва въху главницата от 20.03.2023 г.-
завеждане на иска до окончателното изплащане, както и за заплащане на
сумата от 100 / сто/ лева частична претенция от 10438,89 / десет хиляди
четиристотин тридесет и осем лева и 89 ст./ лихва за периода 19.01.2018 г.-
12.03.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П. С. С. с ЕГН ********** от с.Д... да заплати на ЧСИ Р. К.
с рег.№ 731 в КЧСИ с район на действие ВТОС сумата от 1000 / хиляда/ лева
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на ответника ЗК « Лев Инс» АД.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд ,
чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6