Решение по дело №15891/2016 на Софийски градски съд

                                          Р Е Ш Е Н И Е

 

                                    гр.София, 03.05.2019 г.

 

 

                             В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,13-ти с-в, в публичното заседание на … в състав:

 

                                  Председател: Росен Д.

 

при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното  от  съдия Д. гражданско дело № 15891 по описа  за 2016 год., за да се произнесе   взе предвид:

 

Предявен е иск от “У.Л.” ЕАД чрез пълномощника адв. Н.Д. против К.Д. *** с правно основание чл. 538 ал. 1 ТЗ за сумата от 16 789,80 евро, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 03.05.2007 г., с падеж на предявяване в срок до 50 месеца от датата на издаването му, респ. до 03.07.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 16 789,80 евро – представляваща задължение по издадения запис на заповед от 03.05.2007 г., с която ответникът, в качеството си на издател се е обогатил без основание и във вреда на ищеца, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното ѝ изплащане и разноските по делото.

         Ответникът К.Д.М. чрез особен представител адв. П.П. оспорва  иска изцяло по основание и размер. Твърди, че предявяването на издадения запис на заповед от 03.05.2007 г. за сумата от 44 442, 10 евро е следвало да бъде направено не по-късно от 50 месеца от датата на издаването му /респ. до 03.07.2011 г./, но нито до тази дата, нито до датата на исковата молба – 20.12.2016 г. ищецът не е предявил за плащане на ответника издадения запис на заповед. На следващо място се излага, че искът по чл. 538, ал. 1 ТЗ е погасен поради изтичането на тригодишната давност, считано от най-късната дата на предявяването му – 03.07.2011 г. В тази връзка излага, че доколкото този срок е изтекъл на 03.07.2014 г., то към датата на исковата молба -  20.12.2016 г., правото на ищеца да предяви иск срещу ответника с правно основание чл. 538, ал. 1 ТЗ е било погасено по давност.

         По отношение на евентуално съединения иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ се излага, че правото на ищеца да предяви иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ, възниква от деня на изгубване на правото на иск по чл. 536, ал. 1 ТЗ, тоест до 03.07.2017 г., поради което предявеният иск по чл. 534 ТЗ е допустим, но неоснователен. В тази връзка излага, че записът на заповед от 03.05.2007 г., с който К.М. се е задължил безусловно да заплати на ищеца сумата от 44 442,10 евро е издаден като обезпечение по задълженията на ответника по сключена с ищеца каузална сделка – договор за лизинг. Прави възражение за погасяване по давност на неплатени лизингови вноски по каузалното правоотношение, което обуславя неоснователност на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

         Доказателствата са писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е установено, че на 03.05.2007 г. ответникът К.Д.М. е издал в полза на ищеца “У.Л.” ЕАД запис на заповед за сумата от 44 442, 10 евро с падеж на предявяване в срок до 50 месеца от датата на издаването му, респ. до 03.07.2011 г. Документът е редовен от формална страна и не е отбелязано да е получено плащане по него.

По делото е представен договор за финансов лизинг, сключен между “У.А.Л.” ЕООД и К.Д.М. на 03.05.2007 год., с който се предоставя лизингов обект  - употребяван лек автомобил, марка “Мерцедес S320 CDI” на К.Д.М..

От приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че с договор за финансов лизинг на пътно превозно средство “У.А.Л.” ЕООД е предоставил лизингов обект  - лек автомобил употребяван, марка “Мерцедес S320 CDI” на К.Д.М. с лизингова цена 44 796, 49 евро. Договорът е със срок от 03.05.2007 г. до 07.05.2011 г. и дължими плащания, описани подробно в заключението по ССчЕ. От експертизата се установява, че има непогасени задължения по договора за финансов лизинг с обща стойност в размер към 08.05.2011 г. – 90 291, 26 лв. и към 17.08.2018 г. – 79 136, 32 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 538, ал. 1 от ТЗ издателят на записа на заповед е задължен по същия начин като платеца при менителницата.

Съгласно чл. 481, ал. 1 от ТЗ с приемането платецът се задължава да плати менителницата на падежа. При записа на заповед със самото издаване издателят поема задължение да плати.

         В процесния случай е налице редовен от външна страна менителничен ефект. Представеният запис на заповед, издаден на 03.05.2007 г., съдържа всички изисквани от чл. 535, ал.1 от ТЗ

 реквизити. В записа на заповед е посочен падеж на предявяване в срок до 50 месеца от датата на издаването му, респ. до 03.07.2011 г. Същият удостоверява задължение за заплащане на сумата от 44 442, 10 евро. Претенцията в исковата молба е за вземане в размер на 16 789, 80 евро, които видно от заключението на ССчЕ представляват неплатени лизингови вноски и лихви за перидоични плащания по представения по делото Договор за финансов лизинг от 03.05.2007 г., във връзка с който е издаден и самият запис на заповед, което страните не оспорват. Задължението е поето без протест и разноски. Няма данни за предявяване на записа на заповед в посочения срок от 50 месеца след издаването му, но според ТР ОСТК № 1/2005г. неговият ефект не се прескрибира след изтичане на срока по чл. 487, ал. 1 от ТЗ и това не води до невъзможност за принудително изпълнение на вземането. Специалният тригодишен давностен срок, уреден в чл. 531 ал. 1 ТЗ, започва да тече от момента на изтичане на срока по чл. 487, ал. 1 от ТЗ – 03.07.2011 г. Следователно погасителната давност за предявяване на иска по чл. 538, ал. 1 от ТЗ е изтекла на 03.07.2014 г., поради което предявеният с исковата молба от 20.12.2016 г. главен иск се явява погасен по давност и като такъв следва да се отхвърли като неоснователен.

          В условие на евентуалност ищецът е прeдявил иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ за сумата от 16 789, 80 евро, представляваща дължимата сума по менителничния ефект.

За да се ангажира отговорността на  ответника по реда на чл. 534, ал.1 от ТЗ следва да се установят предпоставките за възникването й. Става въпрос за специален иск за неоснователно обогатяване от приносителя на запис на заповед, който е изгубил поради изтекла давност правата си по ценната книга, срещу обогатилите се лица-издатели или платци. За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 534 ТЗ следва да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: действителен менителничен ефект; обстоятелството, че прекият менителничен иск е погасен по давност или не са извършени необходимите действия за запазване на правата по менителничния ефект; обедняването на ищеца вследствие на невъзможността да реализира правата си по ценната книга и обогатяването на ответника.

            Както беше установено, в процесния случай е налице редовен от външна страна менителничен ефект, който съдържа всички задължителни реквизити, установени в чл. 535 ТЗ, представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление. Записът на заповед е издаден на 03.05.2007 г. с падеж на предявяване до 50 месеца след издаване. Специалният тригодишен давностен срок за упражняване на правата по ценната книга от момента на изтичане на срока по чл. 487, ал. 1 от ТЗ – 03.07.2011 г. Този срок е изтекъл на 03.05.2014 г., след който момент поемателят /ищецът/ е изгубил правата си по ценната книга и за него се е породило правото да предяви специалния иск за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ.

           Неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 534 ТЗ е различно от това по чл. 55 и следващите ЗЗД и произтича от самата невъзможност да се реализират правата по менителничния ефект, което изключва необходимостта от доказване на други правопораждащи обогатяването факти. Обогатяването на издателя е във формата на спестените парични средства, които същият се е задължил да плати, но не е платил. От своя страна обедняването се изразява в пропускане на възможността от страна на поемателя да увеличи имуществото си със сумата по записа на заповед, издаден в негова полза. Вредата по смисъла на чл. 534, ал.1 ТЗ се изразява в сумата, която следва да се плати по менителничния ефект, но в действителност не е платена.

Ответникът прави възражение за наличие на каузално правоотношение, което е във връзка с издадения на 03.05.2007 год. запис на заповед. Видно от представения договор за финансов лизинг, сключен между “У.А.Л.” ЕООД и К.Д.М. на 03.05.2007 год., ищецът е предоставил лизингов обект  - употребяван лек автомобил, марка “Мерцедес S320 CDI” на К.Д.М.. В съдебно заседание на 25.10.2018 г. ищецът заявява, че не оспорва, че горепосоченият запис на заповед е издаден във връзка със сключения между страните договор за финансов лизинг. В писмена молба от 02.11.2018 г. ищецът предоставя информация за връщане на лизинговия обект – лекия автомобил от ответника през август 2016 г. Видно от Договора за финансов лизинг от 03.05.2007 г. и от заключението на вещото лице по ССчЕ, договорът е със срок до 07.05.2011 г., която дата представлява падежа на последната вноска по договора за остатъчна стойност. Договорът за лизинг е за продължително и периодично изпълнение и неплатените от ответника лизингови вноски представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, “в” от ЗЗД и се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

В съдебно заседание от 07.03.2019 г. ищецът твърди, че вземането на ищеца по редовния менителничен ефект не съществува само в случай, че каузалното вземане също не съществува. Погасяването по давност на каузалното вземане не означава, че вземането не съществува, а че е погасено правото иск на съдебна защита. Сочи и, че законът не съдържа забрана за събиране на незащитени от правото или естествени  вземания, каквото е вземането в настоящия случай.

Доколкото предпоставка за уважаване на специалния иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ е и доказването от ищеца на причинена вреда, съдът е длъжен да обсъди всички релативни възражения на ответника във връзка с каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед, вкл. и възражението за изтекла погасителна давност за вземанията, за обезпечаване изпълнението на които е издаден прескрибираният запис на заповед. Според задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК (Решение № 131 от 30.08.2017 г. по т. д. № 557/2016 г. на ВКС, I т. о), когато менителничният иск е погасен поради прескрибиране и едновременно с това е погасен по давност и искът за вземането по каузалното правоотношение, ако настъпи обогатяване за издателя на записа на заповед и вреда за поемателя, то ще е поради бездействието на кредитора да упражни правата си по обезпечената със записа на заповед каузална сделка, а подобно обогатяване не се счита за незаконно. Според трайната практика на ВКС по приложението на чл. 534, ал. 1 ТЗ (Решение № 133/5.07.2013 г. по т. д. № 104/2011 г. на ВКС, II т. о.) решаващият съд дължи проверка освен на редовността на записа на заповед от формална страна, и на вземането, предмет на записа на заповед, с оглед връзката между менителничния ефект и каузалното правоотношение на страните. Доказването на релативните възражения на длъжника срещу приносителя на записа на заповед, основани на каузалната сделка, ще има за последица освобождаване на длъжника от менителнична отговорност и ще е основание за отхвърляне на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ, тъй като за ищеца няма да има вреда, въпреки невъзможността да упражни правата си по менителничния иск поради погасяването му по давност.

Възражението на ищеца, че след като лизинговите вноски не са платени, задължението за тях съществува като естествено и предварителното му обезпечаване със записа на заповед по обща воля на страните е достатъчно за уважаването на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ, не следва да бъде уважено. Предвид обезпечителната функция на записа на заповед и неговото прескрибиране като последица от пропускането на срока по чл. 531, ал. 1 ТЗ погасяването по давност на обезпечените със записа на заповед каузални вземания на ищеца - поемател изключва наличието на вреда по смисъла на чл. 534, ал. 1 ТЗ и е пречка за уважаване на специалния иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ. По делото е прието за безспорно, че записът на заповед е издаден за обезпечение на договора за финансов лизинг, сключен между страните, който е бил прекратен и лизинговата вещ е върната на ищеца. Ако приемем, че най-късният момент, от който е започнала да тече тригодишната погасителна давност за неплатените лизингови вноски, съвпада с датата на прекратяване на договора, който е със срок на действие от 03.05.2007 г. до 07.05.2011 г., то давността е започнала да тече от 08.05.2011 г. и правото на иск за вземане по договора е било погасено по давност на 08.05.2014 г.

Погасяването по давност на обезпечените със записа на заповед каузални вземания и прескрибирането на менителничен ефект поради пропускане на срока по чл. 531, ал. 1 ТЗ са последица от бездействието на ищеца – кредитор. Предявеният на 20.12.2016 г. с исковата молба иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ, е предявен след изтичане на давностния срок на вземането по казузалното правоотношение, поради което е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

         Ответникът не е направил разноски по делото, поради което не следва да му се присъждат такива по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК.

Водим от горното съдът

 

                                   Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “У.Л.” ЕАД с ЕИК ********против К. д. м., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 531 ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата 16 789, 80 евро, представляваща задължение по запис на заповед издаден на 03.05.2007 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от “У.Л.” ЕАД с ЕИК ********против К. д. м., ЕГН **********, евентуален иск с правно основание чл. 534 ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата 16 789, 80 евро претендирана като стойност, с която ответникът неоснователно се е обогатил във вреда на ищеца в следствие погасяване по давност на правата по записа на заповед издаден на 03.05.2007 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: