№ 1205
гр. Пазарджик, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220103058 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за собственост по чл.108 ЗС.
Ищците В. А. К. с ЕГН********** и С. Т. К. с ЕГН ********** и
двамата от гр. ** твърдят, че притежават в съсобственост по наследство,
оставено от Т. С.ов К., б. ж. на гр. Септември, починал на 24.08.1995 г.,
следния недвижим имот: целия втори жилищен етаж от двуетажна жилищна
сграда с площ 81 кв.м., ведно с прилежащо мазе в приземния етаж на сградата
с площ 40 кв.м. и баня с тоалетна под стълбището на първия етаж, както и ½
ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ
ХХVІІІ – 1045 в кв. 70 по плана на гр. Септември с площ от 550 кв.м. Твърдят,
че ответниците Т. Г. П. с ЕГН ********** и Р. В. П. с ЕГН ********** и
двамата от гр. ** са собственици на първия етаж от жилищната сграда, както и
на останалата ½ ид.ч. от дворното място. Твърдят още, че през 2015 година
ответниците са отнели владението на ищците върху мазето и санитарния
възел и отказват да им го върнат. Искат от съда да установи по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на мазето и на санитарния възел и да
ги осъди да им предадат владението върху тях. Сочат доказателства и
претендират разноски.
1
Ответниците оспорват иска при твърдение, че владеят процесните
помещения като собственици. Твърдят, че те са част от първия етаж на
жилищната сграда, който е тяхна собственост на основание договор за
продажба, обективиран в нот. акт № 25/19.05.2009 г., том ІІІ, рег. № 3638, нот.
дело № 377 от 2009 г. на Анета Илкова – нотариус с рег. № 423. Твърдят, че
продавачите по договора и С.ов К., п Т.а К., н а К., Т. а К. и ** д К. са
придобили собствеността върху етажа ведно с процесните обслужващи
помещения чрез възлагане от съдебен изпълнител след проведена публична
продан по изпълнително дело № 2101/2007 г. на ДСИ при Районен съд гр.
Пазарджик, съгласно постановление за възлагане от 25.09.2008 г. След това са
прехвърлили имота на ответниците във вида, в който са го придобили. Молят
съдът да отхвърли иска и претендират разноски.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства прие от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска по чл.108 ЗС ищците следва да установят
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти на
претендираното право на собственост върху процесните помещения, както и
че същият се владее от ответника.
От представеното удостоверение за наследници е видно, че двамата
ищци и неучастващата по делото с Т.а К. са единствените законни наследници
на Т. С.ов К., както и че те са получили равен дял от наследството – по 1/3 ид.
част. От представения нот акт. №36 от 16.06.1975 г., том ХХ, дело №6219/75 г.
е видно, че приживе наследодателят на ищците е придобил по дарение от своя
баща С. а К. втория жилищен етаж от процесната жилищната сграда, ведно с
½ ид. част от дворното място, в което е построена. Представен е нот акт. №84
от 19.11.1996 г., том ХІІ, дело №3920/96 г., от който е видно, че след смъртта
на Т. С.ов К. ищцата В. А. К. – негова преживяла съпруга, е продала своя
наследствен дял от имота на ищеца С. Т. К.. Така последният е станал
собственик на 2/3 ид. части от него, а останалата 1/3 ид. част принадлежи на
неучастващия в процеса наследник с Т.а К..
Първият жилищен етаж от сградата, ведно с останалата ½ ид. част от
дворното място принадлежи на ответниците Т. Г. П. и Р. В. П., което се
установява от представения нот. акт № 25/19.05.2009 г., том ІІІ, рег. № 3638,
нот. дело № 377 от 2009 г. на Анета Илкова – нотариус с рег. № 423. В него е
2
записано, че освен етажа продажбата включва и припадащите се идеални
части от общите части на сградата – мазе с площ 40 кв.м. и ½ ид. част от
тавана на сградата. В представеното по делото постановление за възлагане на
имота, с което продавачите са се легитимирали като собственици при
продажбата, не са включени мазето и идеалните части от тавана.
По делото и прието заключение на СТЕ, от което е видно, че процесната
жилищна сграда се състои от два редовни надземни жилищни етажа със
застроена площ от 81 кв.м. На веки етаж е обособено по едно жилище.
Жилището на първия етаж се състои от коридор – входно антре, всекидневна и
две спални със закрита тераса. Жилището на втория етаж се състои от коридор
– входно антре, три стаи и тоалетна, която е обособена на външната закрита
тераса. Достъпът до двата самостоятелни обекта се осъществява от вътрешна
стълбищна клетка. Под стълбищното пространство на първия етаж е
обособена баня с тоалетна с площ 2.41 кв. м. Същата е присъединена към
жилището на първия етаж посредством монтирана входна врата на
стълбищната клетка /вж. показанията на св. Васил И. П./. Под първия
надземен етаж е вкопано складово помещение с площ 27.53 кв.м. с вход от
дворното място посредством вкопани външни стълби.
При така установените обстоятелства е видно, че в процесната жилищна
сграда са обособени два самостоятелни жилищни обекта, които принадлежат
на различни собственици. Когато в една сграда етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици възниква етажна собственост, при
която на основание чл.38 ЗС общи на всички собственици са земята, върху
която е построена сградата, дворът, основите, разделителни стени,
инсталациите, входове и стълбища и всичко друго, което по естеството си или
по предназначение служи за общо ползване. Общите части нямат
самостоятелно съществуване, те са принадлежност към главната вещ по
смисъла на чл.98 ЗС и следват нейния режим на собственост, но припадащите
се дялове се определят по различен начин. Съгласно чл.40 ЗС те са съразмерни
на съотношението между стойностите на отделните помещения, които
собствениците притежават спрямо стойността на цялата сграда към момента
на учредяване на етажната собственост.
Стълбището и вкопаното складово помещение под първия етаж
представляват общи части на етажната собственост, тъй като обслужват
3
самостоятелните обекти в сградата. Стълбището осигурява достъпа до тях, без
него той е невъзможен и следователно то е обща част по своето естество.
Предназначението на избата е да обслужва отделните жилища, тъй като
съгласно чл.40, ал.1 ЗУТ всяко жилище трябва да разполага със складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него, а процесните
жилища нямат складови помещения в тях.
Процесната баня с тоалетна е обособена на площадката от общото
стълбище, а ответниците са я присъединили към техния самостоятелен обект.
Съгласно чл.158, ал.3 ЗУТ, присъединяването на общи части в етажна
собственост или обособяването в тях на самостоятелни обекти става с
изричното съгласие на всички етажни собственици, изразено в писмена форма
с нотариално удостоверяване на подписите. В случа такова съгласие нито се
твърди, нито се установява от събраните доказателства. Следователно
ответниците неправомерно са променили предназначението на площадката и
са я присъединили към своя самостоятелен обект. Освен това са отнели
достъпа на останалите етажни собственици до общата изба под първия етаж и
я ползват самостоятелно /вж. показанията на св. Васил П./.
В съдебната практика се приема, че собственикът на самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост може да търси защита на
правото си на собственост върху общите части и по реда на чл.108 ЗС. Както
при една обикновена съсобственост съсобствениците разполагат с иск за
защита на своето право на собственост, така и етажният собственик има право
да защити правата си върху общите части, вкл. като предяви ревандикационен
иск, без да иска съдействие от останалите етажни собственици - в този смисъл
определение №196/08.05.2009г. по ч.гр.д.№52/2009г. на ІІ ГО на ВКС.
При това положение се налага извода, че предявения осъдителен иск за
собственост върху банята на стълбищната площадка, както и върху избата под
първия етаж представлява иск за собственост върху съответните общи части,
които се припадат на самостоятелния жилищен обект на ищците. Размерът на
припадащата се част следва да се определи съобразно чл.40 ЗС, според който
дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на
съотношението между стойностите на отделните помещения, които те
притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост.
В случая двата жилищни етажа са напълно идентични по площ и брой на
4
помещенията, поради което може да се приеме, че тяхната стойност към
момента на възникването на етажната собственост е била еднаква.
Следователно собствениците на самостоятелните обекти притежават равна
част от общите части на сградата.
Според представените писмени доказателства към настоящия момент
съсобственици на втория етаж са ищецът С. Т. К., който притежава 2/3 ид.
части от самостоятелния обект, и неговата сестра с Т.а К., чийто дял е 1/3 ид.
част. Ищцата В. А. К. е продала своя дял от имота на ищеца С. Т. К. още през
1996 г.
При това положение осъдителният иск по чл.108 ЗС на ищеца С. Т. К. за
собственост върху реална част от стълбищната площадка на първия етаж,
която ответниците са превърнали в банята с тоалетна с площ 2.41 кв.м. и са я
присъединили към своя самостоятелен обект, както и върху избеното
помещение с площ 27.53 кв.м. се явява основателен до размера на 2/6 ид.
части, тъй като той притежава 2/3 ид. части от жилището на втория етаж в
сградата, на което се припада 1/2 ид. част от общите части на сградата.
По отношение на ищцата В. а К. искът следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото ответниците следва да заплатят на ищеца С. Т.
К. съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 25 лв. –
държавна такса и 130 лв. – разходи за вещо лице.
Ищцата В. А. К., чийто иск е отхвърлен, следва да заплати на
ответниците половината от съдебни разноски, които са направили, а именно
2065 лв., тъй като останалата половина от разноските е във връзка със
защитата им по иска на С. Т. К..
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът С. Т. К. с
ЕГН ********** от гр. ** е собственик на 2/6 ид. части от баня и тоалетна с
площ 2.41 кв.м., разположена на стълбищата площадка на първия етаж, и 2/6
ид. части от избено помещение с площ 27.53 кв.м., разположено под първия
етаж на сградата с вход от дворното място, които помещения представляват
общи части в сграда етажна собственост, представляваща двуетажна жилищна
5
сграда със застроена площ от 81 кв.м., разположена в УПИ ХХVІІІ – 1045 в кв.
70 по плана на гр. Септември, с административен адрес: гр. **, и на основание
чл.108 ЗС ОСЪЖДА ответниците Т. Г. П. с ЕГН ********** и Р. В. П. с ЕГН
********** и двамата от гр. ** да предадат на ищеца С. Т. К. владението
върху тези идеални части от общите помещения, като ОТХВЪРЛЯ иска по
отношение на останалите 4/6 ид. части от двете общи помещения, както и
изцяло по отношение на ищцата В. А. К. с ЕГН********** от гр. **.
ОСЪЖДА ответниците Т. Г. П. и Р. В. П. да заплатят на ищеца С. Т. К.
съдебни разноски в размер на 155 лв.
ОСЪЖДА ищцата В. А. К. да заплати на ответниците Т. Г. П. и Р. В. П.
съдебни разноски в размер на 2065 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в
2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6