№ 63
гр. А., 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., II СЪСТАВ, в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20232110200040 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес:
*** и с посочен съдебен адрес: *** – чрез адв.В.В. против Наказателно постановление (НП)
№ 21-0237-000174/13.10.2021 год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - А., с
което за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на основание
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200,00
(двеста) лева, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 (шест)
месеца.
Жалбоподателят моли за отмяна на наложените наказания - глоба и лишаване
от право на управление на МПС като се позовава на допуснати от страна на
административнонаказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в неяснота на конкретното санкционирано адм.нарушение, като счита, че с
това е ограничено правото му на защита.
В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв.В.В. от АК-Бургас
поддържа оплакванията си, както и молбата за отмяна на обжалваното постановление.
Претендира заплащане на съдебноделоводни – разноски за адвокатско възнаграждение. Не
ангажира гласни или писмени доказателства.
Въззиваемата страна не се представлява пред съда, но излага писмено
становище за неоснователност на жалбата. Не представя доказателства извън събраните в
хода на административнонаказателното производство.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
1
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните съображения:
Според обжалваното НП на 11.08.2021 г. около 00,05 часа на улица “***“ в
гр.А., с посока на движение към бензиностанция „***“, жалбоподателят Н. Д. К. управлявал
МПС – л.а. м.“***“, рег. № ***, собственост на Д.Н. К.. Водачът Н.К. отказал да предаде
документите си и осуетил извършване на полицейска проверка относно правоспособност от
орган на контрол - служител на МВР. При опита да му бъде извършена проверка, водачът
(според св.М. във видимо неадекватно състояние) макар да преустановил движение на
автомобила, не изпълнил дадените му указания да изключи двигателя, като едновременно с
това отказал да предаде документите си на полицейските служители, предприел маневри
напред и назад, след което потеглил. Малко след това автомобилът бил установен, паркиран
пред дома на водача Н. К.. Относно така изложената обстановка съдът намира, че следва да
бъдат ценени като последователни и обективни дадените от св.А. А. М. и св.Н. В. Д.,
двамата в качеството на свидетели – очевидци показания, доколкото кореспондират
помежду си и не се опровергават от останалия събран по далото доказателствен материал.
За констатираното нарушение бил издаден АУАН № 174/13.08.2021г., който
нарушителят подписал без възражения – видно от направеното отбелязване, при
предявяване на акта Н.К. вписал собственоръчно „Нямам възражение относно написаното.“.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушението по чл.103 от ЗДвП е
установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил
на нарушителя Н. К. административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, отразявайки, че санкционирането е за
нарушение по чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя Ж. С. Ж. и св. по акта
(очевидци на нарушението) А. А. М. и Н. В. Д., както и от приложените писмени
доказателства. Взе предвид и направените признания за верността в констатациите в АУАН,
чрез заявената от Н.К. позиция, относно верността на фактическата обстановка, отразена в
акта.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано
е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на
която е определена всяка от санкциите. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП в цялост, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са допуснати съществени
2
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. Видно от приложения АУАН
съдържанието му е обстоятелствено, като наред с посочената за нарушена правна норма –
чл.103 от ЗДвП е дадено и кореспондиращото словесно описание на конкретното
нарушения. Жалбоподателят собственоръчно е положил подпис, удостоверявайки че няма
възражения, получил е препис от акта с отбелязване за възможността да изложи писмени
възражения в 3–дневен срок. Не се установи да е налице несъответствие в съдържанието на
АУАН, което да препятства правото на защита на нарушителя и в частност, същият да е бил
в невъзможност да разбере в какво нарушение е обвинен. В този ред на мисли следва да се
отчете, че разпоредбата на чл.103 от ЗДвП предвижда, че „при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания“.
Неизпълнението на посоченото задължение е скрепено със санкцията по
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, според която с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. се наказва водач, откаже да
откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин
осуети извършването на проверка от органите за контрол.
Отразеното и подробно описано в НП изпълнително деяние изцяло
кореспондира със санкционираното по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП адм. нарушение. Въпреки
това съдът намира, че жалбата доколкото е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН е
допустима, но неоснователна, включително и досежно размера на санкцията по чл.175, ал.1,
т.4 ЗДвП. При това положение относно наказанието, съдът счита, че с оглед доказаността на
нарушението и надлежното му квалифициране, административно-наказващият орган
правилно и законосъобразно е наложил санкцията на нарушителя по вид, както и при
определяне размера на същата е съобразил тежестта на нарушението чрез определяне на
глобата и срока за лишаване от правоуправление в законовия максимум. Настоящият
състав намира за адекватно на конкретното нарушение, налагането на наказание в
посочения размер, тъй като по делото бяха ангажирани надлежни доказателства от
административно-наказващия орган (АНО) за предходни нарушения на ЗДвП от нарушителя
– справка за нарушител /водач (л.11-14 от делото), което също е съобразено при
индивидуализацията на наказанието съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН. Съдът намира, че в
конкретния случай, АНО правилно е приел наличието на отегчаващи вината обстоятелства,
като изчерпателно е взел отношение по тях в текста на НП, посочвайки изрично, че наред с
констатираните множество административни нарушения на ЗДвП през годините, на
жалбоподателя Н.К. са наложени и наказания с присъди по чл.343Б, ал.3 от Наказателния
кодекс, а именно по НОХД № 926/05.03.2020г. на РС – Бургас, НОХД № 3/11.03.2020г. на
РС – А. и ЧНД № 131/09.06.2020г. на РС - А.. Изложеното води до извода, че размерът на
имуществена санкция – глоба от 200,00 лева, а също и на лишаването от права - 6 месеца
3
кореспондира с посочените в чл.27 ЗАНН предпоставки и е определено адекватно от АНО,
което прави същото правилно и законосъобразно, доколкото наказанието винаги следва да е
подчинено на определените законови цели и да бъде съобразено с личността на
извършителя и характера на извършеното.
В допълнение и за изчерпателност следва да се отрази, че от страна на
жалбоподателя не се излагат оплаквания досежно вида или размера на наложените му
наказания. Липсват твърдения, а и не се сочат доказателства за наличието на смекчаващи
вината обстоятелства. Предвид изложеното Съдът счита наказанията в определения от АНО
размер за адекватни за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
В обобщение, според настоящия състав НП е правилно и законосъобразно,
поради което и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 121-0237-
000174/13.10.2021 год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ – А., с което на
Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.103 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл.175, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата е
наложено наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева, както и лишаване от право
на управление на МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4