№ 53
гр. Кюстендил, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно
наказателно дело № 20231500600081 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІІ НПК- чл. 377, ал.2 вр. чл.345,
ал.1-2 НПК.
С разпореждане №92 от 23.01.2023 г. на Дупнишкия раонен съд,
постановено по НАХД № 77/2023 г. на ДнРС на основание чл.377, ал.1 НПК
вр. чл.376 НПК е прекратено съдебното производство по посоченото дело с
мотиви за липса на основания за приложение на чл.78а от НК и
разглеждането му по реда на глава XXVII НПК, както и заради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничение на
правото на защита на обвиняемия. Делото е върнато на прокурора.
М.Кожухарова- прокурор при Кюстендилската районна прокуратура- ТО-
Дупница протестира посоченото разпореждане. В частния протест са
изтъкнати доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
разпореждане.
Разпореждането се обжалва и от обвиняемия К. В. Д.. Изтъкнати са
доводи за неправилност на атакуваното разпореждане. Иска се същото да се
отмени, а делото да се върне на ДнРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Препис от частния протест и от жалбата е изпратен на всяка от
страните, като възражения срещу тях не са постъпили.
Правното основание на депозирания частен протест и частна жалба
се съдържа в нормите на чл. 377, ал. 2 във вр. с ал. 1, от НПК, препращащи
към описаните процесуални нарушения в чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, както и
към процедурата по глава XXII от НПК. Същите са депозирани в законния
срок; по същество са неоснователни, но не по изложените в разпореждането
за прекратяване доводи.
С постановление от 17.01.2022 г. прокурор от Районна прокуратура
– Кюстендил, ТО –Дупница е направено предложение обвиняемият К. В. Д.
1
на основание чл. 78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл. 343а, ал.1, „В“ НК вр. чл.343, ал.3, б. „А“ вр.
чл.343, ал.1, т. „Б“ пр.2 НК вр. чл.342, ал.1 НК, като му бъде наложено
административно наказание "глоба".
Извършвайки проверка на постановлението по реда на чл. 377 от
НПК, определеният съдия-докладчик е констатирал, че съдебното
производство следва да се прекрати на две основания: 1. не са налице
условията на чл.78а от НК, тъй като с оглед повдигнатото обвинение, че
обвиняемият е направил всичко възможно за оказване помощ на
пострадалите, в текста на постановление не е посочено какви са конкретните
действия, извършени от него, които могат да се квалифицират като оказана
помощ именно на пострадалите, а не на трето лице. 2. на пострадалите не са
разяснени правата по чл.343а, ал.2 НК- да поискат прекратяване на
наказателното производство, което неразясняване на права рефлектирало
върху правото на защита на обвиняемия и невъзможността да се ползват
протоколите за разпит на пострадалите именно поради неразясняване на тези
права. Съдията-докладчик е заключил, че сериозно се засягат правата на
обвиняемия и постановил прекратяване на съдебното производство и
връщане на постановлението на прокурора- както за изявления на
пострадалите относно знанието им за правото да искат прекратяване на НП,
така и за изготвяне на ново постановление за посочване на конкретните
действия по оказване на помощ на пострадалите.
Извършвайки собствен анализ на съдържанието на постановлението
по чл. 375 от НПК въззивният съд се съгласява с крайните доводи на ДнРС за
необходимостта от прекратяване на съдебното производство, но същите
подлежат на корекция.
Не се споделя първия довод на ДнРС, че предпоставките на чл.78а от
НК не са налице. Предпоставките, предвидени в този текст са: за
престъплението да се предвижда наказание ЛС до 5 години, когато е
непредпазливо (каквото е налице), деецът да не е осъждан на ЛС от свобода
от общ характер и да не е освобождаван по реда на тази глава (и тази
предпоставка е налице) и възстановяване на вредите (същите не са предмет
на обвинението). Тези условия са налични, поради което изводът на ДнРС за
липсата на хипотезата на чл.78а от НК е неправилна.
Разпоредбата на чл. 375 от НПК поставя изискване за мотивираност
на постановлението, с което се прави предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност, а разпоредбата на чл. 378, ал. 3 от
НПК сочи, че съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения,
посочени в постановлението. В този аспект довода на ДнРС за липса
конкретика по отношение на предприетите от обвиняемия действия за
оказване помощ на пострадалите, е правилен. Тази липса обаче се отразява
върху правото на защита на обвиняемия, респ. води до ограничаване на
същото, но не е свързана с липсата на предпоставките по чл.78а от НК, в
каквато насока са изложените в определението доводи.
Същевременно настоящият въззивен състав освен констатираната
липса на конкретика, съзира и липса на описание на начина и механизма на
извършване на твърдяното деяние. Това обстоятелство налага коригиране и
допълване на мотивите на съда в следния смисъл:
2
Спецификата на престъпленията по транспорта налага подробно
описание в ОЧ на предложението на прокурора по чл.375 НПК на
съвкупността от отличаващите конкретната пътна ситуация фактически
положения, като особености на пътната обстановка, метеорологични условия,
видимост, осветеност, особености на пътната настилка, място на конкретните
ППС и другите участници в движението непосредствено преди и към ПТП,
възможност за възприемане на обекти, възможност и дължимост на реакции
на водачите в отговор на намираща се на пътя или в близост до него опасност
за движението, скорост на движение, интензивност, движение на конкретните
участници на светлини и какви различни препятствия или ограничения на
видимостта са налице, маркировка или друго регулиране на пътя, пътни знаци
и др. и изобщо всички факти, които налагат определен избор на поведение на
пътя.
Това изброяване се налага, доколкото настоящата инстанция
констатира дефицит в подхода на прокурора да представи всички значими за
конкретния пътен инцидент факти. Прокурорът при изготвянето на
предложението по чл.78а от НК се е задоволил да посочи единствено, че на
съответната дата обв. Д. се движел по главен път Дупница- Самоков, че
поради метереологичните условия намалил скоростта, че автомобилът се
занесъл, насочил го по посока Самоков, след което усетил удар в задната
част, тръгнал към другата кола, видял дете, взел го и пр. Липсва каквото и да
е описание скоростта на движение на автомобила на обвиняемия; пътната
маркировка; на пътниците в пострадалия автомобил; на тяхната посока на
движение, скорост и реакции; уточнение- кой от двата автомобила е бил с
предимство; кои са пострадалите лица (посочването им в частта, в която
фигурира правната квалификация е крайно недостатъчно); какъв е механизма
на ПТП, реакциите на пострадалите, вида и механизма на травмите им.
Липсата на описание на посочените релевантни за обвинението факти води до
липса на описание на самия механизъм на деянието, респ. начина на
извършването му, което има за последица ограничаване правото на защита на
обвиняемия.
Постановлението по чл.375 НРК има самостоятелно процесуално
правно значение, а липсата на конкретизация на всички релевантни
фактически положения води до неяснота за начина и механизма на
твърдяното престъпление. В този аспект правилен е крайния извод на ДнРС,
че е налице нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до
нарушение на правото на защита на обвиняемия по чл. 249 ал.4, т.1 от НПК,
доколкото обвиняемия при наличието на посоченото постановление е в
невъзможност да научи за какво престъпление и привлечен.
Настоящият съдебен състав не се съгласява с втория довод на ДнРС,
че неразясняването на разпоредбата на чл.343а, ал.2 НК представлява
съществено нарушение на правото на защита обвиняемия поради
неразясняване правото на пострадалите да искат прекратяване на НП. В
настоящия случай тази разпоредба е неприложима по настоящето обвинение,
което е по чл.343а, ал.1, б. „В“ във връзка с чл.343, ал.3, б. „А“ вр. чл.343,
ал.1, „Б“ НК. Разпоредбите на чл. 343 НК и чл. 343а НК са имплицитно
свързани. В разпоредбите на чл. 343, ал.2 НК и тази на чл. 343а, ал.2 НК,
регламентиращи възможност на прекратяване на наказателното производство,
3
ако пострадалият поиска това, изрично е указано, че се отнасят за случаи на
престъпления по чл. 343, ал.1, б.“А“ или б.“Б“ от НК, съответно по чл. 343а,
ал.1, б."а" във връзка с чл. 343, ал.1, б."б" от НК. На обвиняемия е повдигнато
обвинение по квалифицирания състав – по чл.343а, ал.1, б. „В“ във връзка с
чл.343, ал.3, б. „А“ НК, тъй като са причинени две средни телесни повреди.
Обвинението по чл.343а, ал.1, б. „В“ НК изрично е изключено от обхвата на
чл.343а, ал.2 НК. По този състав чл.343а, ал.2 не се прилага; тя препраща само
за случаи по чл.343, ал.1, б. „Б“, регламентираща наказателна отговорност за
една средна телесна повреда.
В заключение- възможността за прекратяване на наказателното
производство е обусловена не само от волята на пострадалия, но и от
конкретния вид престъпление, като това, за което на обвиняемия Д. е
повдигнато обвинение в настоящия случай - по чл. 343а, ал.1, б. „В“ вр. 343,
ал.3, б. „А“ вр.ал.1 б. „б“, вр. чл. 342, ал.1 НК, не е сред изчерпателно
посочените в закона. Не само систематичното място на нормата на чл. 343а
ал.2 НК, но и нейната изрична изчерпателност сочат на неприложимостта й за
престъпления по чл. 343, ал.3 НК, каквото е процесното, което е напълно
обяснимо с оглед обстоятелството, че в последния случай се касае за
квалифицирани състави на престъпления, разкриващи и по-висока степен на
обществена опасност, при които законодателят е преценил, че волята на
пострадалото лице дали да се води наказателен процес или не, е
правноирелевантна. Следователно чл.343а ал.2 НК е неприложима към
престъпления, квалифицирани по чл. 343, ал.3 (по силата на препратката на
чл.343а, ал.1, б. „А“ НК), поради което и изследване на въпроса относно
обстоятелството- дали на пострадалите е разяснено това право, е напълно
безпредметно.
Отделен е въпроса, че хипотезата по чл.343а, ал.2 не засяга правата на
пострадалите, а е правна възможност и привилегия за прекратяване на НП, в
случаите когато те поискат това. Това тяхно изявление зависи изцяло от
тяхната воля, но не е обстоятелство, което следва да бъде задължително
изследвано от органите на ДП. Волеизявлението е изцяло в техните
правомощия, когато те, по собствено усмотрение, причините за което
органите на ДП и съдът не са длъжни да изследват, направят искане за
прекратяване на НП. Обвиняемият (респ. подсъдимият), нито пък съда, не
разполага с възможност да настояват пострадалия да реализира това право.
С оглед на гореизложеното определението на ДнРС е правилно като
краен резултат. Разпореждането на ДнРС за прекратяване на съдебното
производство по делото следва да се потвърди, като следва да се изпълнят
посочените по- горе задължителни указания по прилагането на закона.
Водим от гореизложеното и на осн.чл. чл. 377, ал.2 НПК вр. чл. 345,
ал.3 НПК, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 92, постановено на 23.01.2023 г.,
постановено на основание чл.377, ал.1 и ал.2 НПК вр. чл.376 НПК по НАХД
№77/23 г. по описа на същия съд, с което Дупнишкия районен съд е прекратил
4
съдебното производство по делото на осн. чл.248, ал.3 НПК и е върнал делото
на КнРП – ТО Дупница за отстраняване допуснати съществени и отстраними
процесуални нарушения на процесуалните правила.
ДА СЕ ИЗПЪЛНЯТ посочените в мотивната част на настоящето
определение указания на КнОС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5