№ 45
гр. Нова Загора , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на първи април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Гражданско дело №
20202220101026 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
Постъпила е искова молба от М. В. Ж., с ЕГН **********, с постоянен
адрес – ***, ** с адрес за призоваване, - *** чрез адв. М.П. М. от АК-Сливен
против К. Т. Ж., с ЕГН **********, постоянен адрес - ***, ** за развод по
чл.49, ал.1 от СК, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака им.
В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника сключили
граждански брак на 14.03.1992г. в гр.Стара Загора, първи по ред и за двамата,
за което бил съставен Акт за граждански брак № 105/14.03.1992г. От брака си
имали две деца – Т.К.Т., роден на 09.08.1994г. и И.К.Т.в, роден на
29.07.1996г. които към датата на подаване на исковата молба в съда били
пълнолетни.
В исковата си молба ищцата твърди още, че в началото на брака им с
ответника отношенията им били много добри, обичали се и се уважавали.
Полагали съвместно грижи за децата и дома си. През 2007г. ищцата заминала
да работи в Испания, а малко по-късно при нея отишъл и съпругът и.Двамата
трайно се установили там, където и към момента живеели и работели.
С течение на времето ищцата и ответника емоционално се отдалечили
1
един от друг и престанали да споделят радостите и проблемите на
семейството. Всеки от тях заживял свой собствен живот, без да се интересува
от другия.
През месец юли 2020г. след многократни разговори и обсъждане дали и
как да продължи съпружеският им живот, ищцата и ответника се разделили и
никой от тях не бил правил опити да се съберат отново. Всъщност двамата
взели решение да се разведат по взаимно съгласие, но трайното им отсъствие
от страната и служебните им ангажименти пречели да се явят едновременно
пред съда.
В исковата си молба ищцата твърди, че бракът и с ответника бил
изчерпан от съдържание. Между тях нямало любов, разбирателство,
уважение, споделяне, общност и трайно установената им фактическа раздяла
го доказвала.
Ищцата заявява, че изложеното в исковата молба определял правният и
интерес от предявяване на настоящия иск и моли съда след като докаже
твърденията си, да постанови решение, с което да прекрати гражданския и
брак с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен, както и да
постанови след прекратяване на барака ищцата да носи предбрачното си
фамилно име – К. Ищцата заявява, че няма претенции относно ползвнето на
семейното жилище, находящо се в с.Брястово, общ. Нова Загора – еднолична
собственост на ответника.
В предоставения от съда срок по чл. 131 от ГПК ответникът не
представя отговор по исковата молба и не изразява становище по делото.
Ищцата в съдебно заседание не се явява чрез процесуалния си
представител – адв. М.М. от АК-Сливен заявява, че поддържа исковата молба
и моли съдът да я уважи и да прекрати брака между ищцата и ответника като
дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината,
както и да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи
предбрачното си фамилно име – К.
В съдебно заседание ответника, редовно призован – не се явява и не
изразява становище.
2
От представените и приети в съдебно заседание доказателства:
удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на Акт за
граждански брак № 105/14.03.1992г. на Общински народен съвет - Стара
Загора, съдът прие за установено следното:
Страните са съпрузи от 14.03.1992 година и са сключили граждански
брак за което е бил съставен Акт за граждански брак № 105/14.03.1992г. на
Общински Народен съвет – Стара Загора. Към момента на подаване на
исковата молба нямат непълнолетни деца.
В начало на брака между страните отношенията им били много добри,
обичали се и се уважавали. Полагали съвместно грижи за децата и дома си.
През 2007г. ищцата заминала да работи в Испания, а малко по-късно при нея
отишъл и съпругът и.Двамата трайно се установили там, където и към
момента живеели и работели.
С течение на времето ищцата и ответника емоционално се отдалечили
един от друг и престанали да споделят радостите и проблемите на
семейството. Всеки от тях заживял свой собствен живот, без да се интересува
от другия.
През месец юли 2020г. след многократни разговори и обсъждане дали и
как да продължи съпружеският им живот, ищцата и ответника се разделили и
никой от тях не бил правил опити да се съберат отново. Всъщност двамата
взели решение да се разведат по взаимно съгласие, но трайното им отсъствие
от страната и служебните им ангажименти пречели да се явят едновременно
пред съда.
Бракът между страните бил изчерпан от съдържание. Между тях нямало
любов, разбирателство, уважение, споделяне, общност и трайно установената
им фактическа раздяла го доказвала.
От разпитания по делото свидетел И.К.Т.в - син на страните по делото се
установява, че страните по делото живеят и работят в различни градове в
Испания, както и че не могат да се разбират и между тях често възникват
конфликти, поради което отношенията им са се влошили и те са се разделили.
Страните по делото били във фактическа раздяла от 2020г. и двамата били
3
категорични в желанието си да се разведат по взаимно съгласие, но тъй като
живеят и работят в Испания това не можело да стане, поради което ищцата
завела настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск за развод е доказан по основание. Отношенията
между съпрузите не са изградени на основата на взаимно уважение,
привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите се
отдалечили и отчуждили един от друг. Съпрузите са във фактическа
раздяла от повече от една година, което още повече е довело до тяхното
отчуждаване като семейство, с оглед на което съдът намира, че брачната
връзка на страните е лишена от предписаното и от закона и добрите нрави
съдържание и е останала да съществува само формално. Такава връзка е
безполезна за страните и е лишена от социалната си функция. Настоящото
фактическо състояние в отношенията между съпрузите е несъвместимо с
целите и функциите на брака, визирани в СК. По тези съображения съдът
намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла
на чл.49, ал.1 от СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод
и същия следва да бъде допуснат от съда.
Относно вината за разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода,
съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако
някой от съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е
направено, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи
произнасяне по него.
Съдът не следва да коментира въпроса относно ползването на
семейното жилище, тъй като съобразно разпоредбата на чл.56, ал.1 изр. първо
от СК - При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се
ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на
единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В случая
липсва такова искане, както от ищцата в исковата молба, така и от ответника.
Следва съдът да постанови след прекратяване на брака жената да носи
4
предбрачното си фамилно име – К. с оглед направеното искане в тази насока
от ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато
няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните
разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На
основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса за развода в
размер на 50.00 лв., от която сумата от 25.00 лв. е внесена от ищцата М. В. Ж.
при завеждане на делото, следва ответника К. Т. Ж. да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Нова Загора сумата
от 25.00 лв., представляваща окончателна държавна такса по допускане на
развода.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПОРАДИ ДЪЛБОКОТО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО сключеният граждански брак
между М. В. Ж., с ЕГН **********, с постоянен адрес – *** и К. Т. Ж. , с
ЕГН **********, с постоянен адрес - ***, ** с Акт за граждански брак №
105/14.03.1992г. на Общински Народен съвет Стара Загора, на основание чл.
49 от СК, БЕЗ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената М. В. Ж., с ЕГН
********** да носи предбрачното си фамилно име - К.
ОСЪЖДА К. Т. Ж., с ЕГН **********, с постоянен адрес - ***, *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
гр. Нова Загора 25.00/двадесет и пет/ лева - окончателна държавна такса по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от
съобщаването му на страните пред Сливенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5