РЕШЕНИЕ
№ 1386
гр. Велико Търново, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20244110100009 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Ж. С. К. – З., чрез адв.
М. Маринова – ВТАК, срещу *** – град *** и ТП на НОИ - *** иск с правно
основание чл. 3, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е работила по трудово правоотношение като
учителка *** – град *** за периода от 11.1984 година до 08.1985 година, което време
да бъде зачетено за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране. Процесуалният
представител на ищцата развива съображения, че в периода от 01.09.1983 година до
13.04.1986 година последната е работила като учителка в *** – град ***. Твърди, че
през процесния период, след спечелване на конкурс, същата била командирована за
обучение от министъра на МНП във *** за 9 месеца от 11.1984 година до 08.1985
година. Посочва, че през този период не получавала заплата, а стипендия. Твърди, че
известно време след завръщането си, ищцата била потърсена от Отдел „Просвета“, от
където й изплатили трудово възнаграждение за времето, през което била
командировка, като се оказало, че неправилно е била в неплатен отпуск. Посочва, че в
трудовата й книжка е отбелязано, че за времето, през което е работила в училището –
01.09.1983 година до 13.04.1986 година има прекъсване на стажа, като е отбелязан
стаж 2 години, 7 месеца и 13 дни. Навежда доводи, че през 2023 година във връзка с
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ищцата установила, че
1
не фигурира във ведомостите за заплати като получавала заплата през периода, в който
била командирована, респективно – стажът от 9 месеца не й се зачита. Счита, че
горните обстоятелства обосновават правния й интерес за съдебно установяване на
стажа. В проведеното на 25.09.2024 година съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата по делото уточнява периода, за който е направено искане да
бъде зачетен за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, а именно от
26.11.1984 година до 31.08.1985 година.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба само от
ТП на НОИ – ***, с който предявеният иск се оспорва като недопустим по
съображения, че към исковата молба не е приложено удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР.
По същество предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан и се отправя
молба за отхвърлянето му. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства -
Удостоверение, изх. № *** от 23.08.2023 година на *** – град ***; извлечение от
трудова книжка – стр. 10 и 11 /л. 6-7/ безспорно се установява, че ищцата е била
служител на *** град *** в периода от месец септември 1983 година до 13.04.1986
година, както и че същата не фигурира в разплащателните ведомости за заплати за
периода от месец ноември 1984 година до месец септември 1985 година. Не е спорно
по делото и че със Заповед № РД-13-3002 от 29.09.1984 година на Министъра на МНП
ищцата и А. И. М. са командировани за обучение във *** за срок от 10 месеца, считано
до 01.09.1985 година с право на пътни пари, стипендия в размер на 140 рубли и
общежитие за сметка на ***, като след завръщането си следва да представят доклад за
извършената работа с предложение за използване на чуждия опит.
От приложеното Писмо, рег. № РД21-337 от 14.02.2024 година на РУО – Велико
Търново /л. 23/ се установява, че за процесния период не са открити данни за
изплатени на ищцата суми, като не се съхраняват други документи за извършени
плащания, извън тези за трудови възнаграждения на наетия персонал, като с оглед на
сумите, за които се твърди да са изплатени, то същите ни биха били отразени във
ведомостите за трудови възнаграждения.
Видно от приложеното заверено копие на Писмо на Министерство на
Финансите, изх. № *** от 26.03.1986 година до Министерство на народната просвета
/л. 10/, съгласно т. 2 и т. 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации
в чужбина, командировката или специализацията представляват изпращането на
специалисти в чужбина за изпълнение на конкретни задачи, възложени от съответното
министерство или ведомство. Поради това за времето прекарано в чужбина,
командированите лица трябва да са в платен служебен отпуск, освен ако в заповедта за
2
командировката или специализацията не са посочени други условия.
Във връзка с последното, в Писмо на Министерството на народната просвета от
1986 година /л. 9/ изрично е посочено, че А. М. е командирована със Заповед № РД-13-
3002 от 29.09.1984 година на Министъра на МНП /заедно с ищцата/ за обучение във
висшия държавен университет в град ***, при условие, че в момента на заминаването
в командировката е била в трудови правоотношения в учебно заведение или
социалистическа организация, за времето на командировката се счита в платен
служебен отпуск и следва да ползва правата, произтичащи от този отпуск, съгласно
действащите нормативни документи.
По делото са приложени заверени копия на извлечение от трудовите книжки на
ищцата, както и други писмени доказателства.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на делото е предявен иск с правно основание чл. 3, във връзка с чл. 1,
ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
Предвид направеното от процесуалния представител на ТП на НОИ – ***
възражение за недопустимост на предявения по делото иск, следва да се има предвид,
че с оглед задължителните за настоящата инстанция указания, дадени с Определение
№ 555 от 29.04.2024 година по В.ч.гр.д. № 211/2024 година на ВТОС, предявеният по
делото иск е процесуално допустим.
По аргумент от чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР искът за установяване на трудов стаж се
предявява срещу работодателя, респективно - неговия правоприемник и съответното
ТП на НОИ, т.е. въведена е задължителна съвместна процесуална легитимация по този
иск, като ищецът е насочил иска си именно срещу работодателя и ТП на НОИ – ***.
Съгласно чл. 5 ал. 1 ЗУТОССР трудовият стаж може да се установява, ако пред
съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са
загубени или унищожени. В случая по делото и при съобразяване с мотивите, дадени с
Определение № 555 от 29.04.2024 година по В.ч.гр.д. № 211/2024 година на ВТОС, от
приложеното Удостоверение, изх. № *** от 23.08.2023 година на *** – град ***,
безспорно се установява, че ищцата е била служител на *** град *** в периода от
месец септември 1983 година до 13.04.1986 година при осемчасов работен ден на
длъжност „учител” /л. 42/, но същата не фигурира в разплащателните ведомости за
заплати за периода от месец ноември 1984 година до месец септември 1985 година.
Основният спор по делото е следва ли времето, през което ищцата е била в
командировка – от 26.11.1984 година до 31.08.1985 година, да се зачита за трудов стаж
и трудов стаж при пенсиониране. Отговор на този въпрос е даден в приложените по
3
делото заверени копия на Писмо на Министерство на Финансите, изх. № *** от
26.03.1986 година до Министерство на народната просвета /л. 10/ и Писмо на
Министерството на народната просвета от 1986 година /л. 9/. Последните са издадени
в съответствие с действащата към момента на командироването нормативна уредба –
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, утвърдена с
Постановление № 40 от 1973 година /ДВ, бр. 74 от 1973 година/, а именно, че времето
на командировката се счита в платен служебен отпуск и доколкото безспорно е
установено по делото, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното учебно
заведение в периода от месец септември 1983 година до 13.04.1986 година, то
последната следва да ползва правата, произтичащи от този отпуск, съгласно
действащите нормативни документи, включително периодът на командировката от
26.11.1984 година до 31.08.1985 година да се зачита за трудов стаж и трудов стаж при
пенсиониране. В настоящия случай приемането на противното, след като ищцата не
може да се снабди с други документи за изплащане на трудово възнаграждение за този
период по извънсъдебен ред, би я лишило необосновано от възможността да реализира
предоставените й по закон права да установи пред съда този релевантен за нея факт.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск
следва да бъде уважен за периода от 26.11.1984 година до 31.08.1985 година, като се
приеме за установено по отношение на ответниците, че ищцата е работила по трудово
правоотношение във *** град *** при осемчасов работен ден на длъжност „учител”.
Съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските по делото, тъй като
съгласно чл. 9 ал. 3 ЗУТОССР в това производство такси и разноски не се събират.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ град *** и *** –
град ***, ул. ***, на основание чл. 3, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, че Ж. С.
К. – З. от град ***, ул. ***, с ЕГН ********** е работила по трудово правоотношение
при осемчасов работен ден на длъжност „учител” във *** град *** за периода от
26.11.1984 година до 31.08.1985 година, което време се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4