Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Богдан Русев
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5408 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение от
4.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 60168/ 2015 г. на Софийски районен съд, ГО,
120 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Р.А.А. /ЕГН **********/ и Н.Р.А. /ЕГН **********/ срещу „Б.Т.К.”
ЕАД- *** /ЕИК *******/ иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на
ответника да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост по отношение на недвижим имот,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4414.197 по кадастралната
карта и кадастр. регистри на гр. София, СО, одобрени
със Заповед № РД-18-54/ 30.08.2010 г. на Изп. Директор
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Люлин“, Филиповци, с
площ по кадастрална скица 804 кв.м., при съседи по кадастрална скица:
68134.4415.64, 68134.4414.174, 68134.4415.42, 68134. 4415.54 и 68134. 4415.38,
идентичен с имот с пл.№ 197, нанесен през 2003 г. в кад.
лист № 150 по кадастрален план на гр. София, м.“Милево ханче”, с площ от 803
кв.м, който имот е идентичен с поземлен имот с пл.№ 019055, представляващ НИВА-
ІV категория. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищците Р.А. и Н.А. са осъдени
да заплатят на ответника „БТК“ ЕАД сумата 300 лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от Р.А.А.
и Н.Р.А. /ищци по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното от СРС решение. Поддържа се в жалбата, че
правото на собственост на въззивниците върху процесния имот е нарушено от неправомерно и незаконно
инсталирана кабелна шахта- собственост на „БТК” ЕАД, за което не е възникнало сервитутно право, тъй като инсталацията била построена
незаконно, без учредено право на строеж, в имота на ищците преди 1980 г. Неоснователните
действия на ответното дружество „БТК” ЕАД им пречат да упражняват в пълен обем
своето право на собственост върху имота, тъй като били ограничени в правото на
строеж в имота си, в извършването на строително- монтажни дейности, както и в
ползването на тази част от земята за засаждане на дълготрайни насаждения.
Търпели и преминаване през имота на непознати хора, извършващи обслужващи
дейности на техническата инфраструктура. Твърденията им за накърнено право на
собственост се подкрепяли и от заключението на приетата съдебно- техническа
експертиза, според което ограничението в ползването на имота по предназначение
се състояло в ограничаване на възможността да се засаждат трайни и нетрайни
високостеблени дървесни видове и да се застроява мястото. Засягането на
поземления недвижим имот и на построената в него едноетажна жилищна сграда според
въззивниците е неоснователно, тъй като ответникът не
изпълнил задължението си по сключено с праводателя им
С.Т.Г.Споразумение № 16 от 8.04.2008 г., с което се задължил да извърши
изместване на мрежата от имота в срок до м. септември 2008 г., като този факт
следва да бъде ценен като изрично признание на „БТК” ЕАД за неправомерното
извършване на действия, препятстващи собственика да упражнява своето право. Освен
това въззивниците поддържат, че неоснователното
действие не зависи само от това дали има административна санкция или не, когато
се касае до наличен разрешителен режим за извършването на определени действия /строеж,
реконструкция и др./, а от това дали действието пречи на нормалното ползване на
имота, собственост на ищеца по иска по чл.109 ЗС. При така изложените доводи
молят да бъде постановена отмяна на обжалваното решение и да бъде постановено
друго, с което искът им по чл.109 ЗС да бъде уважен.
Въззиваемата страна „Б.т.к.”***
/ответник по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за
отхвърлянето й като неоснователна, респ. да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно обжалваното отхвърлително решение.
Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 5408/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
предявения от Р.А. и Н.А. срещу „БТК” ЕАД негаторен иск по чл.109 ЗС като неоснователен и недоказан- чл.272 ГПК.
Негаторният иск, като иск за
защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, но без
да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това
неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
последиците от него. За уважаването на иск с правно основание чл.109 ЗС ищецът
следва да установи, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, както и че това действие
или бездействие създава за ищеца пречки за използване на собствения му имот,
по- големи от обикновените.
По делото не е спорно,
а се установява и от представения като доказателство Нотариален акт № 99, том
ІІІ, рег.№ 7675, дело № 402/ 2012 г. на софийски нотариус с рег.№ 622 на НК, че
на 15.05.2012 г. ищците Р.А.А. и Н.Р.А.- в качеството
на купувачи по договор за покупко- продажба на
недвижим имот, са придобили правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.4414.197 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. София, СО, одобрени със Заповед № РД-18-54/ 30.08.2010 г. на Изп. Директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
гр.София, район „Люлин“, Филиповци, с площ по кадастрална скица от 804 кв.м.,
при съседи по кадастрална скица: 68134.4415.64, 68134. 4414.174, 68134.4415.42,
68134.4415.54, 68134.4415.38, идентичен с имот пл.№ 197, нанесен през 2003 г. в
кад. лист № 150 по неодобрения кадастрален план на
гр. София, м.“Милево ханче”, с площ от 803 кв.м, който имот е идентичен с
поземлен имот с пл.№ 019055, представляващ НИВА- ІV категория.
Според заключението на
изслушаната в първоинстанционното производство
съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, в поземлен
имот с идентификатор 68134.4415.197, с площ от 804 кв.м., има съоръжение /преминаване/
на електронна съобщителна мрежа, като при извършения оглед на място вещото лице
е установило, че непосредствено до изградената в имота едноетажна жилищна
сграда с идентификатор 68134.4414.197.1 съществува кабелна шахта с кръгъл
метален капак, разположена на кота ± 0.00 /на ниво на
теренната настилка- пешеходна зона/, явяваща се съоръжение с подземно затворено
пространство с изход към повърхността, предназначено за достъп до съобщителните
кабели, при изтегляне, монтаж, ремонт и поддържане. Оптическата съобщителна
мрежа, преминаваща през процесния поземлен имот, е
част от „Оптически кабел РАТЦ Люлин до ЦЦ Банкя“ и представлява тръбна мрежа,
съставена от 12 броя PVC тръби Ф 110, с обща дължина на трасето 109 100
м1, и 1 бр. кабелна шахта ШКСП. Общата заета от описаното съоръжение площ от процесния имот е 38.10 кв.м.
Като абсолютно вещно
право, правото на собственост изисква от всеки правен субект поведение, даващо
възможност на титуляра на правото да упражнява
собственическите си правомощия на ползване, владение и разпореждане в пълен
обем. Въпреки този абсолютен характер на правото, законодателят допуска в
определени хипотези това право или някое от правомощията, включени в него, да
търпят чуждо въздействие. Такова ограничение на собствеността на определен
недвижим имот може да има по силата на сервитутно
право или друго ограничено вещно право.
В случая спорният
между страните въпрос е дали за изградените мрежа и съоръжение в собствения на
ищците недвижим имот е възникнал законен сервитут, даващ
право на ответника да ги държи в имота, тъй като произтичащите от сервитута права изключват уважаване на предявения негаторен иск /в този смисъл Решение № 237 от 15.04.2009 г.
по гр.д.№ 5124/ 2007 г. на ВКС, ІV ГО/.
Според направените в приетото
като неоспорено от страните и възприето от въззивния
съд като компетентно и обективно дадено заключение на съдебно- техническата
експертиза констатации електронната съобщителна мрежа, преминаваща през имота
на ищците, е построена преди 1980 г. Съгласно приложимите към 1980 г. разпоредби
на Закона за съобщенията /в сила от 1975 г.;
отменен в частта, уреждаща
далекосъобщенията- с & 2 от ПЗР на Закона за далеко-съобщенията- ДВ, бр.93/
1998 г.; отменен с & 2 от ПЗР на Закона за пощенските услуги- ДВ, бр.64/ 2000 г., в сила от
1.08.2000 г./- чл.24, ал.1 и чл.27, Асоциация „Съобщения“,
чийто правоприемник е ответникът „БТК“ ЕАД, е имала право безвъзмездно да
използва всички терени, сгради, мостове, тунели и мрежи с ниско напрежение за
строеж на въздушни и за строеж на кабелни телефонни линии и приспособления за
експлоатацията им, а собствениците на имотите, върху които са построени електросъобщителни съоръжения, са били длъжни да уведомят
предварително най- близката телефонна станция в случай на предстоящи строителни
дейности в имота им. Така, по силата на закона в полза на съобщителните
предприятия е създадено сервитутно право за
прокарване на съобщителни мрежи в чужди имоти и ограничение в ползването на
имотите от собствениците им. Това право не е отнето с последващи
нормативни актове, включая действащите след отмяната
на Закона за съобщенията /отм. 1998 г., 2000 г./ Закон за далеко-съобщенията от
1998 г. /отм./, Закон за далекосъобщенията от 2003 г. /отм./ и Закон за
електронните съобщения /ЗЕС/ от 2007 г. Разпоредбата на чл.107
от Закона за далекосъобщенията /отм./, действал през периода 1998 г.- 7.10.2003 г.,
е приложима само относно далекосъобщителни съоръжения, изградени след влизане в
сила на закона, а не преурежда вече възникнали
отношения между собственици на имоти и построени преди влизане в сила на закона съоръжения. Разпоредбите на чл.174-
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 5408/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
чл.176 от следващия Закон за далекосъобщенията
/отм./,
действал през периода 7.10.2003 г.- 30.06.2007 г., също са приложими само
относно съобщителни мрежи, изградени след влизане в сила на закона, както и
разпоредбите на чл.281- чл.287 /отм./
от Закона за електронните съобщения
/ЗЕС/, според чиято уредба възникналите до влизане му в сила сервитутни права се запазват. При тази нормативна
регламентация основателно според въззивния съд е направеното от ответното дружество
възражение за правомерност и основателност на действията, изразяващи се в
изграждане, прокарване и държане на шахта и кабели върху част от имота-
собственост на ищците, поради възникнало в полза на съобщителното предприятие
преди влизане в сила на Законите за далекосъобщенията от 1998 г. /отм./ и 2003
г. /отм./ и на Закона за електронните съобщения от 2007 г. сервитутно
право. В този смисъл липсата на договор, уреждащ отношенията между собствениците
на имота и ответното дружество, на каквато липса ищците се позовават, не прави
действията на ответника, изразяващи се в държане и стопанисване на
съоръженията, неоснователни.
Неоснователен и недоказан е поддържаният във въззивната жалба довод, че съоръжението в процесния имот представлява незаконен и нетърпим строеж и
като такъв следва да бъде премахнат, тъй като препятства упражняването на
притежаваното от ищците право на собственост върху процесния
имот в пълен обем.
Законността на
извършения от ответното дружество строеж се установява от представените с
отговора на исковата молба Протокол- образец 16 на Държавна приемателна
комисия, назначена със Заповед № от 22.04.1996 г. на Държавна инспекция за териториалноустройствен и строителен надзор, с който е
приет „Оптически кабел РАТЦ Люлин- ЦЦ Банкя”, и Разрешение за ползване № 221/ 3.05.1996
г., издадено от Държавна инспекция за териториалноустройствен
и строителен контрол, с което е дадено разрешение за ползване на строеж: „Оптически
кабел РАТЦ Люлин- ЦЦ Банкя”, собственост на „БТК” ЕАД. Обстоятелството, че част
от строителните книжа липсват, при налична документация за приемане на обекта, според
настоящия въззивен състав не може да обоснове извод
за недоказаност на твърдението за законност на този обект, още повече, че по
делото не са налице данни и доказателства далекосъобщителните съоръжения да са
изградени в отклонение от действащите до 1996 г. строителни правила и норми,
правилата за безопасност и техническите изисквания за този вид обекти. Напротив-
видно от Протокол- образец 16 на Държавна приемателна комисия, назначена със
Заповед № от 22.04.1996 г. на Държавна инспекция за териториалноустройствен
и строителен надзор, след оглед на място приемателната комисия е установила, че
изпълненият строеж не замърсява околната среда и са спазени държавните
нормативи по хигиена, безопасност на труда и противопожарна безопасност, а в
Разрешение за ползване № 221/ 03.05.1996 г. е удостоверено, че строежът е изпълнен
в съответствие с издадените строително разрешение, строителен протокол за линия
и ниво и одобрени проекти. В установената по приложението на чл.109 ЗС практика
на ВКС липсата на редовни строителни книжа не се третира като безусловно
основание за уважаване на негаторния иск, а изисква
да бъде установено, че строежите изобщо или с оглед състоянието, в което са
извършени, са нетърпими от закона, тъй като нарушават техническите, техно-логическите, санитарно- хигиенните, противопожарните
и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни планове и техническите нормативи. В този
смисъл са дадените в Тълкувателно
решение № 31/ 1984 г. на ВС, ОСГК тълкувателни разяснения.
В настоящия случай,
дори да бъде приет извод, че далеко-съобщителното съоръжение е
изградено и пуснато в експлоатация без издаване на необходимите строителни
книжа, предвид представеното с отговора на исковата молба Удостоверение за
търпимост № УТ-94-E-11/ 06.10.2011 г., издадено от Столична община, Дирекция
„Контрол по строителството“, за строеж: „Канална мрежа на „БТК” ЕАД в гр.
София, Втори кабелен район, подрайон на Технологична
страда 24- Люлин“, и приетото по делото като неоспорено от ищците заключение на
съдебно- техническата експертиза, същото представлява търпим строеж по смисъла
на § 16
от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване. Съгласно практиката
на ВС и ВКС, обективирана в Решение № 190 от
05.04.1993 г. по гр.д.№ 1699/1992 г. на ВС, ІV ГО, и Решение № 493 от
24.06.2010 г. по гр.д.№ 719/ 2009 г. на ВКС, І ГО, искът по чл.109 ЗС е
приложим и по отношение на незаконни строежи, но не и на такива, намиращи се в
режим на търпимост по ЗТСУ и ЗУТ. Отделен е въпросът, че в случая от значение
за уважаване на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС е не
обстоятелството, че процесният обект представлява
търпим строеж по силата на закона, а обстоятелството, че изграждането му в процесния имот създава за собственика на последния
състояние, което той е длъжен да търпи, по силата на възникналото в полза на
съобщителното предприятие- ответник сервитутно право
/законово ограничение на собствеността, създадено независимо от волята на
собственика/.
При тези съображения правилен
е изводът на първоинстанционния съд, че статутът на процесното съоръжение е заварен за ищците, за същото има
издадено разрешение за ползване и удостоверение за търпимост, поради което и
ответникът има законово основание да ползва същото, както и да преминава през
имота на ищците с оглед стопанисването и поддръжката му. Упражняването на
фактическа власт върху съответната част от имота на ищците чрез държане
/непремахване/ на изградената в същия шахта и прокарани кабели не е незаконно,
а основано на възникнало в полза на ответника сервитутно
право, поради което и не е налице нито неоснователно действие върху процесния имот, нито поддържане на неправомерно състояние,
което да е основание за уважаване на предявения негаторен
иск.
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 5408/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Представеното от
ищците Споразумение от 8.04.2008 г.- за изместване на електронна съобщителна
мрежа- собственост на „БТК” ЕАД, сключено между ответника и праводателката
на ищците С.Т.Г., не обосновава извод в противоположен смисъл. Това споразумение обвързва само посочените
в него страни, с оглед относителното, релативно действие на
договора, уредено в чл.21, ал.1 ЗЗД, но не и ищците, които не са страна по
него. Дали поетите с това споразумение права и задължения са изпълнени е въпрос
на отношенията между собственика на имота към датата на сключване на
споразумението- С.Г., и ответника „БТК” ЕАД- титуляр на сервитута,
като правата и задълженията, произтичащи от споразумението, не се прехвърлят и
не следват имота. С договора за покупко- продажба от
15.05.2012 г. ищците са придобили правото на собственост върху имота,
обременено със сервитут по Закона за съобщенията
/отм./, неотнет с последващи нормативни актове,
поради което са длъжни да търпят извършването на всички действия от носителя на
сервитутното право, свързани с упражняването му. В този
смисъл във връзка с довода на въззивниците за
невъзможност да извършват строителни работи в имота следва да се отбележи, че
наличието на далекосъобщително съоръжение не води до невъзможност да бъдат
реализирани строителство или СМР в имота, а само поражда необходимост да бъдат
спазени изискванията на чл.67, ал.2 и чл.73 ЗУТ.
При така изложените
съображения предявеният от Р.А. и Н.А. негаторен иск
по чл.109 ЗС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а поради съвпадане
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд въззивната
жалба следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното решение като правилно следва
да бъде потвърдено.
При този изход на
спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивниците дължат да заплатят на въззиваемата
страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното
производство /за юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 4.01.2017 г., постановено по
гр.д.№ 60168/ 2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 120 състав.
ОСЪЖДА Р.А.А. /ЕГН **********/
и Н.Р.А. /ЕГН **********/ да заплатят
на „Б.Т.К.” ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ сумата
100 лева /сто лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.