№ 293
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20241001000659 по описа за 2024 година
Производството е образувано по две жалби – въззивна против
решението на първата инстанция и частна жалба против определение по
чл.248 ГПК.
Въззивната жалба на първия ответник в първоинстанционното
производство „С. Г. Груп“-ЕАД е против решение №1329 от 03.11.2023 г. на
СГС, ТО, VI-13 състав, постановено по т.д.№ 2194/2021 год., с което е уважен
предявения от „ОББ“-АД срещу тримата ответници „С. Г. Груп“-ЕАД, „ЕВРА
КОНСУЛТ“-ЕООД и „АГРАР СЕЛО ЛОЗАРЕВО“-ЕООД иск по чл.464 ГПК и е
признато за установено, че за „С.Г.Груп“-ЕАД не съществуват вземания по
Договор за кредитна линия от 05.12.2011г. в общ размер на 249 713,05 лв.,
съответно в размер на 130 027,70 лв. съгласно изпълнителен лист от
23.01.2018г., издаден на основание Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№328/2018г. на РС-Ямбол и в размер на 119 685,35 лв. по изпълнителен лист
от 20.06.2017г. на РС-Ямбол.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата са развити
подробни доводи по направените оплаквания. Моли за отмяна на решението и
1
отхвърляне изцяло на исковата претенция, както и присъждане на разноските за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК ищецът „ОББ“-АД чрез пълномощника си
юрк. Л. М. е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като
нередовна, а по същество неоснователна по подробно изложени в отговора
съображения.
Твърди, че жалбата е нередовна, тъй като е депозирана на 29.11.2023г.
без да е заплатена държавна такса. Съдът дал указания на жалбоподателя с
разпореждане от 05.12.2023г. в едноседмичен срок от съобщението да внесе
следващата се държавна такса, като указанието било изпълнено едва на
17.05.2024г., т.е. над 5 месеца по-късно. Ако съдът счете, че жалбата е редовна,
моли да я отхвърли като неоснователна и потвърди решението като
законосъобразно и правилно.
Страните не са заявили доказателствени искания.
Постъпила е и частна жалба вх.№56 798 от 17.05.2024г. от
ответника „С. Г. Груп“-ЕАД против Определение №4252 от 05.12.2023г. по
същото дело, постановено в производство по чл.248 ГПК, с което съдът е
оставил без уважение искането за изменение на протоколно определение от
02.05.2023г., с което е отказано присъждане на разноски при частично върната
искова молба.
В частната жалба са развити подробни доводи за незаконосъобразност
на определението. Моли за отмяна на обжалваното определение и
постановяване на ново, с което се уважи искането на „С. Г. Груп“-ЕАД ищецът
да му заплати сторените разноски в размер на 83 712,48 лева с вкл. ДДС на
основание чл.78,ал.4 ГПК поради връщането на ИМ на ищеца „ОББ“-АД
относно иск за обявяване недействителността на Договор за особен залог на
търговското предприятие на „Евра-консулт“-ЕООД от 06.01.2012г. и иска за
обявяване недействителността на Договор за особен залог на търговското
предприятие на „Аграр село Лозарево“-ЕООД от 06.01.2012г.
От ищеца „ОББ“-АД е постъпил в срок писмен отговор, в който
развива подробни доводи за неоснователност на частната жалба с молба съдът
да потвърди обжалваното определение по чл.248 ГПК като законосъобразно и
правилно.
С определението по чл.267 ГПК съдът е констатирал допусната в
определението по чл.248 ГПК ОФГ и е върнал делото на първоинстанционния
съд за отстраняването й. В резултат на това е постановено Определение №4096
от 25.10.2024г./л.342/, с което е допусната поправка на очевидната фактическа
грешка в постановеното определение №4252 от 05.12.2023г.
2
Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства,
приема следното:
С определението по чл.267 ГПК съдът е приел въззивната жалба за
редовна, като не е споделил поддържаното от жалбоподателя оплакване за
нередовност. Вярно е твърдението, че следващата се държавна такса е внесена
няколко месеца след депозирането на жалбата, но разпореждането за внасянето й
е връчено редовно на жалбоподателя едва на 09.05.2024г. и поради това
държавната такса е внесена на 16.05.2024г., т.е. в указания едноседмичен срок.
Затова същата е редовна и подлежи на разглеждане.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и
допустим съдебен акт.
От събраните в производството писмени доказателства се
установява от фактическа страна следното:
Първоинстанционния съд е бил сезиран с предявени от „ОББ“-АД
срещу „С.Г.ГРУП“ ЕАД, „ЕВРА-КОНСУЛТ“ ЕООД и „АГРАР СЕЛО
ЛОЗАРЕВО“ ЕООД установителни искове с правно основание чл.464, ал.1
ГПК , във вр. с чл.152 ЗЗД и чл.26,ал.1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответниците, че за кредиторът-взискател „С.Г.ГРУП“ ЕАД по
изп.д.№1354/2018г. по описа на ЧСИ С. Н. рег.№*** с район на действие ОС-
Бургас не съществуват вземания по Договор за кредитна линия № 044CL-S-
000015/ 05.12.2011 г. в общ размер на 249 713,05 лв., съответно в размер на
130 027,70 лв. съгласно изпълнителен лист от 23.01.2018 г., издаден на
основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ч.гр.д. № 328 от 2018
г. на PC - Ямбол и в размер на 119 685,35 лв. по изпълнителен лист от
20.06.2017 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 2009/2017 г. на PC - Ямбол.
В исковата молба ищецът „ОББ“-АД е изложил твърдения, че е
кредитор както на „ЕВРА-КОНСУЛТ“ ЕООД, така и на „АГРАР СЕЛО
ЛОЗАРЕВО“ ЕООД и в това си качество е присъединен взискател по изп.д.№
1354/2018г. по описа на ЧСИ С. Н. рег.№***, на основание чл.456 ГПК.
Твърди, че с Протокол за разпределение от 07.09.2021г. ответникът
„С.Г.Груп“ ЕАД е обявен за купувач на имоти, собственост на „АГРАР СЕЛО
ЛОЗАРЕВО“ ЕООД. Оспорва, че за ответника „С.Г.Груп“ ЕАД са възникнали
вземания в общ размер на 249 713,05 лв., съгласно изпълнителен лист от
23.01.2018 г., издаден по Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 328/2018 г. на Районен съд - Ямбол и по изпълнителен лист от
20.06.2017 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично
3
задължение по ч.гр.д. № 2009/2017 г. на същия съд.
Твърди, че ответникът „С.Г.Груп“ ЕООД се легитимира като
кредитор на длъжника „АГРАР СЕЛО ЛОЗАРЕВО“ ЕООД с вземане,
възникнало по силата на Договор за кредитна линия № 044CL-S-
000015/05.12.2011 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД (ПИБ)
и „Евра-Консулт“ и цедирано на ответника „С.Г.Груп“ ЕООД с Договор за
цесия №1 от 19.12.2019г. към Рамков договор за цесия от 19.12.2019 г .
Страните по този Договор за кредитна линия са уговорили, че ПИБ
от една страна като кредитор ще предостави на кредитополучателя „ЕВРА-
КОНСУЛТ“ ЕООД при условията на солидарна отговорност със съдлъжника
Е. А. Р. банков кредит в размер на 430 000 евро „за обезпечаване изпълнението
на задълженията на кредитополучателя по други предоставени му от банката
кредити, овърдрафти, акредитиви и банкови гаранции, общо в размер до
409 000 евро или равностойността им в друга валута по обменния курс на
банката за съответната валута за деня на извършване на усвояването.“- чл.4 от
договора.
В чл.5 било предвидено, че усвояването на суми по така разрешения
лимит се извършва служебно от банката. Срокът на усвояване на кредита е
до 19.10.2021г. - чл.6, а крайният срок за погасяване на всички задължения е
20.10.2021г. Според ищеца, недоумение буди необичайно дългия срок на
ползване за този вид банков продукт, с оглед установените търговски
практики.
Според чл.17,б.“б“ изпълнението на договора е обезпечено с първи
по ред особени залози върху търговското предприятие на „АГРАР СЕЛО
ЛОЗАРЕВО“ ЕООД и на „ЕВРА-КОНСУЛТ“ ЕООД.
Ищецът твърди, че цедираните на ответника „С.Г.Груп“ ЕООД от
ПИБ вземания по Договора за кредитна линия от 05.12.2011г. са
възникнали вследствие на служебно усвоени от банката средства по
кредитната линия с цел погасяване на задълженията на „ЕВРА-КОНСУЛТ“
ЕООД, породени от Договор за банков кредит от 06.03.2015г. и Договор за
банков кредит от 18.02.2016г., което обстоятелство е станало известно във
връзка с водено друго производство по гр.д.№1428/2018г. на РС-Карнобат.
Твърди, че последните два договора са сключени 39, съответно 50 месеца след
сключването на Договора за кредитна линия. Следователно целта на
сключения Договор за кредитна линия е да обезпечи изпълнението не на вече
предоставени кредити, по които са възникнали задължения,но на бъдещи
такива.
Според ищеца целта на кредита противоречи на закона, поради което
е нищожен и не поражда правни последици, които не само не обвързват
правно страните, но още по-малко могат да бъдат противопоставени на
третите добросъвестни лица. Твърди, че нищожността на главното
правоотношение влече нищожност и на акцесорните му такива, доколкото
сключените за обезпечаването му особени залози се явяват нищожни на
4
основание чл.26,ал.2 ЗЗД поради липса на предмет.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.152 ЗЗД, съгласно която
съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на
кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.
Според съдебната практика забраната се отнася само до съглашения, които се
сключват преди или едновременно със сделката, от която възниква главното
вземане. Твърди, че договорът за кредит може да бъде основание за
придобиване качеството на кредитор, но не и за неговото обезпечаване. С
договор за кредит могат да бъдат погасени /рефинансирани или новирани/
вече възникнали кредитни задължения, но не и да се обезпечава
изпълнението на евентуални бъдещи такива.
Наведен е довод, че договорът преследва забранена от закона цел - да
обезпечи бъдещи задължения като възникването на дълга зависи изцяло от
преценката на кредитора и в нарушение на чл.2 ЗКИ кредиторът е освободен
от тежестта на кредитния риск. Макар и кредитът да е обещан на
длъжника, той не получава никакъв ресурс по него, а ползващ се явява самият
кредитор. Поддържа се, че оспорваният договор за кредитна линия не
разкрива белезите на никой от способите за изпълнение на парични
задължения, а и предвид законоустановените форми на обезпечение, той не
отговаря на никоя от тях, съответно преследваната цел се явява забранена.
По тези съображения ищецът иска съдът да признае за установено,
че вземанията по договора не съществуват.
Ответникът „С.Г.ГРУП“ ЕАД оспорва исковете. Застъпва теза, че
сключеният договор се основава на свобода на договаряне, насочено към
установяване на по-продължителни търговски отношения. Твърди, че е прието
в банковия сектор да се предоставя кредитна линия, разбирана като
възможност за ползване на договорена сума, а по съществото си оспорваният
договор да води до окрупняване на дългове.
Поддържа, че договореното служебно усвояване съответства на
уговорка за директен дебит при погасяване на кредит според съгласувани
между страните предпоставки за усвояване. Оспорва банката да се
освобождава от риска, който твърди, че продължава да се носи от нея.
Оспорва и твърдяната алеаторност, предвид изрично договорените последици
при сбъдване на съгласувано условие, както и придадената обезпечителна
функция с довод, че договорът не сочи нито на законоустановено обезпечение,
нито разкрива възприети като типични за обезпеченията погасителен ефект.
Смята, че с погасяване на вземания по следващите договори за кредит
възниква самостоятелен дълг според постигнатото съгласие между страните.
Ответниците „ЕВРА-КОНСУЛТ“ ЕООД и „АГРАР СЕЛО
ЛОЗАРЕВО“ ЕООД не са изразили становище по иска.
Съдът е уважил исковите претенции, споделяйки наведените от
ищеца доводи в исковата молба. Приел е договора, от който взискателят и
първи ответник „С.Г.ГРУП“ ЕАД черпи права, за нищожен, като
5
противоречащ на разпоредбата на чл.152 ЗЗД. Приел е, че този Договор за
кредитна линия обезпечава изпълнението на бъдещи задължения по договори
за кредит, сключени след него, което е недопустимо. Приел е противоречие на
договора и с разпоредбата на чл.430 от ТЗ, според която норма характерно за
консенсуалния договор за банков кредит е възможността кредитополучателят
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
От съдържанието на процесния договор обаче такава възможност не следва.
Вземането става изискуемо от деня, следващ този на усвояването и то по
инициатива на банката.
Според съда, законът принципно допуска обезпечение на вземане
чрез залог върху друго вземане (чл.162 и сл. ЗЗД) включително и на бъдещи
вземания (арг. от чл.153 ЗЗД), но е наложително задължението, чието
неизпълнение се явява обезпечено, да бъде индивидуализирано, което в случая
не е налице. Същевременно законът предписва както ефекта от
обезпечителната тежест, така и реда, по който би могло да бъде въздействано
върху чуждо имущество, било то и предоставено в обезпечение. Нормата на
чл.152 ЗЗД изрично изключва договорната свобода в тази връзка, като не
допуска съглашение, с което предварително се уговаря с кредитора начин за
удовлетворяването му при неизпълнение с актив на длъжника.
Въззивният съд намира този краен извод на съда за правилен и
съобразен със закона.
Между страните не е спорно и се установява от събраните
доказателства, че ищецът е взискател в изпълнително производство
№1254/2018. Взискател в същото е и ответникът „С.Г.ГРУП“ ЕАД,
легитимирал се с вземане по Договор за кредитна линия № 044CL-S-
000015/05.12.2011г., цедирано му от „ПИБ“ АД с Договор за цесия № 1 от
Рамков договор за цесия от 19.12.2019 г.
Взискателят „С.Г.ГРУП“ ЕАД е обявен за купувач на продадените на
публична продан имоти, собственост на длъжника „АГРАР СЕЛО
ЛОЗАРЕВО“ ЕООД ,които са били ипотекирани с първа по ред договорна
ипотека в полза на ОББ-АД.
С протокол за разпределение от 12.10.2021г. на ЧСИ С. Н. per. № ***
е прието, че вземанията на взискателя „С.Г.ГРУП“ ЕАД са обезпечени с
вписан първи по ред особен залог върху търговското предприятие на „АГРАР
СЕЛО ЛОЗАРЕВО“ ЕООД.
Видно от представения Договор за кредитна линия № 044CL-S-
000015 от 05.12.2011г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД и ответника „ЕВРА-КОНСУЛТ“ ЕООД, банката предоставя на
ответника 430 000 евро за обезпечаване изпълнението на задълженията му
по други предоставени му от банката кредити, овърдрафти, акредитиви и
банкови гаранции, общо в размер до 409 000 евро или равностойността им в
друга валута по обменния курс на банката за съответната валута за деня на
6
извършване на усвояването.
Според т. 5.1 средства по кредита се усвояват служебно от
банката при неизпълнение на което и да било задължение на
кредитополучателя по отделно сключен договор за кредит, овърдрафт,
акредитив или банкова гаранция, като средствата се усвояват за погасяване на
задължението по съответния договор.
Предвидено е, че срокът за усвояване на кредита е до 19.10.2021 г.,
след изтичането на който задължението на банката за предоставяне на
неусвоените суми от кредита се погасява. Посочено е, че при усвояване на
сумите при указаното предназначение кредитополучателят („ЕВРА-
КОНСУЛТ“ ЕООД) и съдлъжникът (Е. А. Р.) се задължават да погасят
съответната сума в деня, следващ деня на усвояването съответно, че крайният
срок за погасяване на всички задължения е 20.10.2021 г.
Посочено е, че за дните на фактическото ползване на кредита се
начислява лихва, изчислена според базов лихвен процент на банката за евро,
увеличен с надбавка от 4,91 пункта (т.10). Изразено е съгласие и по свое
усмотрение банката да капитализира начислените, но непросрочени лихви с
прибавянето им към главницата по кредита (т. 10.1).
Според т.12 всички суми, дължими от кредитополучателя и
съдлъжника, се събират служебно от банката от средствата по всички техни
сметки в банката, а при недостиг на авоар по разплащателната сметка на
кредитополучателя и съдлъжника, плащанията се отнасят в просрочие и се
олихвяват с договорения в т.10 лихвен процент и надбавка от 20 процентни
пункта от деня, следващ датата на падежа на съответното плащане.
Според т.17 банката приема за обезпечаване на вземанията си по
договора в това число първи по ред особен залог върху търговското
предприятие на „АГРАР СЕЛО ЛОЗАРЕВО“ ЕООД.
Видно от Договор за залог на търговско предприятие от
06.01.2012 г. с нотариална заверка на подписите per. № 76/06.01.2012 г. в
обезпечение на вземания на „Първа инвестиционна банка“ АД в размер
на 430 000 евро съгласно Договор за кредитна линия № 044CL-S-
000015/05.12.2 011 г„ „АГРАР СЕЛО ЛОЗАРЕВО“ ЕООД учредява залог
върху търговското си предприятие, включващо терен с площ от 4 108 кв.м.,
съставляващ УПИ II-35 в кв.5 по плана на село Лозарево, общ. Сунгурларе,
обл. Бургас с изградени в него постройки, терен с площ от 2669 кв.м.,
съставляващ УПИ III-35 в кв.5 по плана на село Лозарево, общ. Сунгурларе,
обл. Бургас и терен с площ 2865 кв.м., съставляващ УПИ IV-35 в кв. в кв. 5 по
плана на село Лозарево и изброени постройки.
Договорът е вписан по партидата на „АГРАР СЕЛО ЛОЗАРЕВО“
ЕООД в търговския регистър на 13.01.2012 г. и подновен със заявление №
20170113211359.
Особеният залог е вписан в имотния регистър на 17.01.2012 г., а въз
7
основа на заявление от 24.04.2017 г. е отбелязано подновяването му.
Не се спори също така, че дългът по процесния договор е формиран
посредством служебно усвоена от банката /ПИБ/ сума поради необслужвани
задължения по Договор за банков кредит № 044LD-S-000155 от 06.03.2015 г.
и по Договор за банков кредит № 044LD-S-000175 от 18.02.2016 г.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.152 ЗЗД, съглашение, с което се уговаря
предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този,
който е предвиден в закона, е недействително.
Разпоредбата е достатъчно ясна и визира обезпечаване на качеството
кредитор, както и предпоставките и последиците от уговаряне на начин на
удовлетворение, различен от предвидения в закона. Константна в това
отношение е съдебната практика, че забраната се отнася само до съглашения,
които се сключват преди или едновременно със сделката, от която възниква
главното вземане. Договорът за кредит може да бъде основание за
придобиване качеството „кредитор“, но не и за неговото обезпечаване: с
договор за кредит могат да бъдат погасени /рефинансирани или новирани/
вече възникнали кредитни задължения, но не и да се обезпечава
изпълнението на евентуални бъдещи такива.
Процесният случай е именно такъв. Твърдението на първия ответник
„С.Г.ГРУП“ ЕАД е, че вземанията, цедирани му от „ПИБ“, произтичащи от
Договор за кредитна линия № 044CL-S-000015 от 05.12.2011 г., са възникнали
вследствие на служебно усвоени от банката средства по кредитната линия с
цел погасяване на задълженията на „Евра-Консулт“, породени от Договор за
банков кредит № 044LD-S-000155 от 06.03.2015 г. и Договор за банков кредит
№ 044LD-S-000175 от 18.02.2016 г., и двата сключени значителен период от
време след сключване на Договора за кредитна линия 05.12.2011г. Оттук
несъмнено следва, че целта на процесния Договор за кредитна линия е да
обезпечи изпълнението не на вече предоставени кредити, по които са
възникнали задължения, а на бъдещи такива.
Целите, за които се отпуска даден кредит, както е известно от
доктрината и съдебната практика, могат да бъдат обединени най-общо в две
големи групи: инвестиционни кредити и кредити за оперативни разходи. Във
всички случаи обаче целта трябва да е законосъобразна - не може целта на
кредита да противоречи на изрично въведена в закона забрана. Целта на
договора за кредит следва да кореспондира с правната му същност и е
недопустимо същият да е отпуснат с цел да обезпечава изпълнението на
бъдещи евентуални вземания по бъдещи договори за кредит, при това -
сключени между същите страни. Не може и усвояването на кредита да не е
поставено в зависимост от волята на кредитополучателя, но изключително от
волята на кредитора и/или бъдещи несигурни събития като: наличието на
евентуални бъдещи правоотношения, недобросъвестното поведение и/или
неизпълнение от страна на кредитополучателя по тях.
Съгласно целите, за които е предоставена процесната кредитната
8
линия, самата тя се явява обезпечение. Евентуалните вземания по това
„обезпечение“ във вид на банков кредитен продукт, на свой ред, също са
обезпечени със същински обезпечения - договори за особен залог върху
търговското предприятие на „Аграр село Лозарево“ и на „Евра-Консулт“.
Сключен е един „глобален“ заем с кредитополучателя, който ще обезпечи
изпълнението на всички евентуални бъдещи кредити, сключени между същите
страни. Обезпеченията по него ще обхващат цялото имущество на
длъжниците.
Жалбоподателят навежда доводи, че няма пречка за
„предварителното окрупняване" на няколко правоотношения в едно.
Българското право не съдържа позитивна уредба на т.нар.
консолидация (обединяване) на задължения. Действително, рамковите
договори са намерили трайно приложение в търговската практика, но не би
могла да произведе действие сделка, при която посредством това
„предварително окрупняване" се уговаря начин за бъдещото погасяване на
неопределен брой бъдещи кредитни правоотношения, което противоречи на
императивна правна норма. Поради това и не може да се прави аналогия с
кредитите за рефинансиране, тъй като с такъв кредит се погасява едно вече
съществуващо правоотношение с нововъзникналото такова, а обратното е
забранено от чл.152 ЗЗД - Съглашение, с което се уговаря предварително, че
ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на
вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително
начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден
в закона, е недействително.
В случая не може да се говори и за извършена новация, тъй като
според трайната практика на ВКС, за да е налице такава, трябва да има ясно и
непротиворечиво изразено намерение у страните за новиране на дълга. Такова
намерение обаче не е обективирано от страните.
Поддържаната от жалбоподателя аналогия с директния дебит също
не може да бъде възприета по аргумент за противното от чл.152 ЗЗД, тъй като
последният е нормативно уреден институт. Съгласно §1, т.3 от Закона за
платежните услуги и платежните системи, „директен дебит" е национална или
презгранична платежна услуга по задължаване на платежна сметка на платеца,
когато платежната операция се извършва по инициатива на получателя въз
основа на даденото съгласие от платеца на получателя, на доставчика на
платежни услуги на получателя или на доставчика на платежни услуги на
платеца".
Неуместна е и аналогията на процесната сделка с банковата
гаранция, нормативно уредена в чл.442 от ТЗ, отново по аргумент за
противното от чл.152 ЗЗД.
Изложеното сочи на извод, че целта на кредита противоречи на
закона, което води до нищожност на договора. Същият още със самото му
сключване е в невъзможност да породи желаните правни последици, които не
9
само, че не обвързват правно страните по него, а още по-малко могат да бъдат
противопоставени на третите добросъвестни лица. Нищожността на главното
правоотношение влече нищожност и на акцесорните му такива, доколкото
сключените за обезпечаването му особени залози се явяват нищожни на
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД - поради липса на предмет.
Освен изложеното, видно от уговореното в Договора за кредитна
линия от 2011г., ефективното усвояване на предоставената кредитна линия е
поставено в зависимост изключително от волята и преценката на банката -
кредитор - частично и косвено според поведението на длъжника, но и според
обстоятелствата, обуславящи степента на риска експозицията да стане
необслужвана. Разместена е тежестта на кредитния риск, който дефинитивно
се носи от кредитиращата институция (чл.2 от ЗКИ).
Според уговореното, кредитополучателят очевидно е лишен от
възможността да влияе върху кредитното правоотношение. От една страна,
кредитополучателят не ползва предоставения му лимит в същинския смисъл -
не е ясно в какво се изразява неговата облага от сделката, доколкото се сменя
само основанието на задължението, но не и неговият размер. Той не може да
влияе пряко, непосредствено и едностранно чрез нарочно волеизявление за
неговото усвояване - то се извършва „служебно“ от банката. От друга страна,
„ползването“ е поставено в зависимост изключително от волята на кредитора
– напр.чл.5.2. от Договора. Отделно от това, има и договорени условия, при
които Банката служебно усвоява суми, които се отнасят по нейна сметка и се
блокират за обезпечаване на вземанията й по договори с ненастъпил падеж.
Видно е, че кредитополучателят може да влияе силно ограничено
върху съдбата на договора за кредит - частично, само доколкото изпълнява или
не изпълнява точно задълженията си по други правоотношения с ПИБ.
Всъщност, кредитополучателят на практика не ползва никакъв кредит по
силата на този договор - „Евра-Консулт“ ЕООД и съдлъжникът му дължат
една и съща сума пари. На практика, кредитната линия се ползва от
кредитора, което е в противоречие с принципите на ЗКИ, доколкото съгласно
чл.2, ал.1 от него „Банка (кредитна институция) е юридическо лице, което
извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и
предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен
риск.“ Очевидно е, че сключването на процесния договор е оправдано
единствено за осигуряване по-висока степен на обезпеченост на
кредитиращата банка с цел минимизиране на кредитния риск, който
принципно тя трябва да носи, в качеството си на кредитна институция.
Както бе изложено по-горе в мотивите, кредитната линия е
предоставена с цел обезпечаване изпълнението на кредитополучателя по
други два договора за кредит, които ще бъдат предоставени от същата банка.
Основна характеристика на обезпечителните правоотношения е тяхната
акцесорпост спрямо главното такова, изразяваща се в невъзможността им да
съществуват самостоятелно. Т.е., с погасяването на главното отношение, се
погасяват и акцесорните му правоотношения. Следователно, с погасяването на
10
задълженията по главните правоотношения по Договора за банков кредит от
06.03.2015 г. и по Договора за банков кредит от 18.02.2016г. би следвало да се
погаси и акцесорното им отношение по процесния Договор за кредитна линия
от 2011г. На практика обаче неизпълнението по договорите от 2015 г. и от
2016 г. е основание за усвояване на средства по кредита от 2011 г. Ето защо
процесното кредитно правоотношение не може да бъде разгледано
самостоятелно и отделно от останалите, а това противоречи на неговата
правна същност.
Аргумент в тази насока представлява и т.17 от ТР №4/13 от
18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - При доказана
връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение,
независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от
длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по
издадения запис на заповед, приложимо именно заради алеаторния характер
на оспорената кредитна сделка.
В обобщение:
Императивната разпоредба на чл.152 от ЗЗД въвежда забрана да се
уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от
предвидения в закона.
Според ЗЗД и правната доктрина, способите за погасяване на
парични задължения са: престация (изпълнение), прихващане, погасителна
давност, новация, делегация и сливане. Способите за обезпечаване на парични
задължения са: залог, ипотека, поръчителство, финансови обезпечения, вкл. и
чрез гаранционни инструменти като напр.банковата гаранция.
Санкцията за съглашение, уговарящо предварително начин за
удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, води до
неговата нищожност като противоречащо на императивна правна норма. Това
правило е приложимо и в търговските отношения на основание чл.288 от ТЗ,
доколкото не са установени специални правила в обратния смисъл (напр.
чл.342 от ТЗ), което становище е застъпено в редица решения на ВКС.
Тъй като вземанията на „ПИБ“ АД по Договор за кредитна линия от
05.12.2011г. не съществуват, то недействителен е и договорът за
прехвърляне на вземанията /цесия/ в тази му част. Взискателят в
изпълнителното производство и настоящ ответник „С.Г.ГРУП” ЕАД няма как
да придобие нито вземания, произтичащи от нищожен договор, нито
привилегии - обезпечаващи изпълнението на нищожен договор. Това е така,
тъй като дефинитивно нищожните сделки не пораждат правни последици.
Като е уважил отрицателните установителни искове по чл.464 ГПК
за несъществуване на вземане на първия ответник „С.Г.ГРУП” ЕАД в общ
размер от 249 713,05 лв., подробно описано, съдът е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на „С.Г.Груп“-ЕАД против определението по
11
чл.248 ГПК
Както бе отбелязано по-горе, служебно въззивният съд върна делото
на СГС за отстраняване на допусната в обжалваното определение ОФГ, която
бе отстранена по надлежния ред.
С оглед на това, обжалва се Определение №4252 от 05.12.2023г. по
същото дело, постановено в производство по чл.248 ГПК, с което съдът е
оставил без уважение искането за изменение на определение по протокол №986
от 09.05.2023г. /л.275 от делото/, с което е отказано присъждане на разноски при
частично върната искова молба.
В частната жалба са развити подробни доводи за незаконосъобразност
на определението. Моли за отмяна на обжалваното определение и
постановяване на ново, с което се уважи искането на „С.Г.Груп“-ЕАД ищецът да
му заплати сторените разноски в размер на 83 712,48 лева с вкл. ДДС на
основание чл.78,ал.4 ГПК поради връщането на ИМ на ищеца „ОББ“-АД
относно иск за обявяване недействителността на Договор за особен залог на
търговското предприятие на „Евра-консулт“-ЕООД от 06.01.2012г. и иска за
обявяване недействителността на Договор за особен залог на търговското
предприятие на „Аграр село Лозарево“-ЕООД от 06.01.2012г. и прекратяване на
производството по отношение на тези искове.
За да откаже да присъди разноски за ответната страна „С.Г.Груп“-ЕАД
при частично прекратено исково производство /по отношение на два от
обективно съединените иска/, съдът е приел, че редуцираният предмет на делото
не води до прекратяването му. Нормата на чл.78,ал.4 ГПК се явява изключение
от общото правило за разноски, на които ответникът има право при отхвърляне
на иска. В случая обаче съдът е приел, че производството продължава по един от
обективно съединените искове и разширително тълкуване на нормата е
недопустимо.
Въззивният съд намира определението за неправилно поради
нарушение на закона – нормата на чл.78,ал.4 ГПК.
Няма съмнение, че нормата на чл.78,ал.4 ГПК дава право на ответника
да получи разноски и при прекратяване на делото. Отговорността за разноски
възниква в полза на ответника като санкция за неоснователно предизвикан
правен спор, вкл. и в хипотезите на прекратяване по причина извън поведението
на ответника /оттегляне или отказ от иска, връщане на исковата молба, връщане
на жалба и пр./ Ищецът следва да понесе тези разноски, тъй като е предизвикал
правен спор и така е станал причина ответникът да ангажира свой процесуален
представител и да се защитава срещу предявения иск. За тази защита е извършил
разноски, които е справедливо да му се възмездят.Затова ответникът има право
да получи от ищеца разноските, които е направил по делото преди прекратяване
на производството. Подлежат на възмездяване всички разноски на ответника,
направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил
надлежни доказателства.
12
Видно от петитума на исковата молба и доклада по делото,
обективиран в Определение №1040 от 28.03.2023г./л.252/, съдът е бил сезиран с
няколко обективно и субективно съединени иска:
1/иск по чл.464,ал.1 ГПК, във вр. с чл.152 и чл.26,ал.1 ЗЗД - съдът да
приеме за установено, че не съществуват вземанията на „С.Г.Груп“-ЕАД от
„ЕВРА-КОНСУЛТ“-ЕООД по изп.лист от 23.01.2018г., издаден на основание
Заповед №224 от 22.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№328/2018г. на РС-Ямбол и по изп.лист от 20.06.2017г., издаен на основание
Заповед №1267 от 19.06.2017г. по ч.гр.д.№2009/2017г. на РС-Ямбол;
2/ иск за обявяване нищожност на Договор за банков кредит от
05.12.2011г. и Анекс към него от 28.12.2015г.;
3/ иск за обявяване нищожност на Договор за залог на търговско
предприятие от 06.01.2012г. на „Аграр село Лозарево“-ЕООД;
4/ иск за обявяване нищожност на Договор за залог на търговско
предприятие от 06.01.2012г. на „Евра – Консулт“-ЕООД;
5/ иск за обявяване нищожност на Договор за цесия №1 от
19.12.2019г., сключен към Рамков договор за цесия от 19.12.2019г. и Приложение
№147 към него вчастта, с която „ПИБ“-АД е прехвърлила на „С.Г.Груп“-ЕАД
вземания към „ЕВРА-КОНСУЛТ“-ЕООД и Е. А. Р. по Договор за кредитна линия
от 05.12.2011г. и Анекс към него от 28.12.2015г.
С определението по чл.374 ГПК, с което е изготвен проекто-доклад по
делото /л.252/, съдът на основание чл.130 ГПК е върнал исковата молба и
прекратил производството по два от обективно съединените искове, а имено за
установяване нищожността на Договор за банков кредит от 05.12.2011г. и
Договор за цесия №1 от 19.12.2019г.
С протоколно определение от 09.05.2023г./л.275/ съдът е прекратил
производството поради неизпълнени указания за внасяне на държавна такса и
по отношение на исковете за прогласяване нищожността на Договор за залог на
търговско предприятие от 06.01.2012г., сключен с „Аграр село Лозарево“-
ЕООД и иск за обявяване нищожност на Договор за залог на търговско
предприятие от 06.01.2012г., сключен с „Евра – Консулт“-ЕООД.
Производството е останало висящо по установителния иск с правно
основание чл.464,ал.1 ГПК, във вр. с чл.152 и чл.26,ал.1 ЗЗД.
Видно е, че производството по делото не е изцяло прекратено.
В съдебното заседание процесуалният представител на ответника
„С.Г.Груп“-ЕАД е представил Списък на разноските по чл.80 ГПК и е
направил искане за присъждане на разноските на основание чл.78,ал.4 ГПК
във връзка с прекратяване на производството по част от предявените искове.
Претендирано е заплащане на адвокатско възнаграждение в общ размер на
83 712,48 лева с ДДС, или по 41 856,24 лева с ДДС за всеки един от исковете,
по отношение на които производството е прекратено. Към списъка са
приложени Договор за правна защита и съдействие, пълномощно,
13
пълномощно за преупълномощаване, фактура №936 от 02.05.2023г. и
платежно нареждане от 02.05.2023г. от което е видно, че адвокатското
възнаграждение по фактурата е преведено по сметка на адвокатското
дружество.
Видно от Договора за правна защита и съдействие, ответникът
„С.Г.Груп“-ЕАД е упълномощил Адвокатско дружество „М. и И.“ да го
представлява по т.д.№2194 от 2021г. на СГС, като представителството се
извърши чрез адв.Н. М. и/или чрез адв.З. И..
В т.2 от Договора е уговорено, че възложителят се задължава да
заплати на адвокатското дружество възнаграждение за възложените правни и
фактически действия в размер общо на 83 712,48 лева с ДДС, от които 41 856,24
лв. с ДДС за представителството по иск за обявяване недействителността на
Договор за особен залог на търговско предприятие от 06.01.2012г. на „Аграр
село Лозарево“-ЕООД и 41 856,24 лв. с ДДС за представителството по иск за
обявяване нищожност на Договор за залог на търговско предприятие от
06.01.2012г. на „Евра – Консулт“-ЕООД.
Издадена е фактура №936 от 02.05.2023г. Видно от платежно
нареждане от 02.05.2023г., адвокатското възнаграждение по фактурата в общ
размер на 83 712,48 лева с ДДС е преведено по сметка на адвокатското
дружество.
Разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК дава право на ответника да получи
разноски при прекратяване на делото. С прекратяване на производството по
двата иска за прогласяване нищожност на търговско предприятие се десезира
съда с тези искове и се слага край на процесуалното правоотношение между
страните и съда по тези искове. Това поражда задължение за ищеца да възмезди
ответника за сторените от него разноски във връзка с прекратяване на
производството и по част от исковете, още повече, че в договора за правна
защита и съдействие изрично е уговорено, че се дължи адвокатско
възнаграждение именно по прекратените искове, както и неговия размер.
Затова, нормата на чл.78,ал.4 ГПК е ясна и категорична, че след като
производството е прекратено, вкл. и частично, по част от предявените искове, то
ответникът има право на разноски и ищецът му ги дължи при положение, че са
представени убедителни доказателства за реализирането им, както е в настоящия
случай.В този смисъл е Определение №455 от 12.11.2010г. по гр.д.№405/2010г.
на II г.о. на ВКС, Определение № 1978 от 14.06.2019г. по ч.гр.д.№2753/2019г. на
САС и др.
Процесуалният представител на ищеца „ОББ“-АД юрк.Т. е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно поради следното:
Според нормата на чл.69,ал.1,т.4 ГПК, цената на всеки от исковете, за
защита срещу които ответникът „С.Г.Груп“-ЕАД е заплатил и претендирал
адвокатско възнаграждение, е стойността на атакувания договор, чиято
14
нищожност се иска да бъде установена. В случая ищецът е поискал в ИМ
прогласяване нищожността на два договора - Договор за особен залог на
търговско предприятие от 06.01.2012г. на „Аграр село Лозарево“-ЕООД и
Договор за залог на търговско предприятие от 06.01.2012г. на „Евра –
Консулт“-ЕООД. Стойността на всеки от посочените договори е 430 000 евро / с
левова равностойност 841 006,90 лева/, т.к. с тях е обезпечен отпуснатия от
„ПИБ“-АД кредит в размер на 430 000 евро.
Съгласно предвиденото в чл.7,ал.2,т.6 от Наредба №1/2004г. за
адвокатските възнаграждения, която несъмнено създава някакъв ориентир за
съда за стойността на адвокатския труд при дела с определен материален
интерес, то минималния размер на адвокатското възнаграждение при иск в
размер на 841 006,90 лева е 34 880,21 лева без ДДС. Тъй като Адвокатско
дружество „М. и И.“, видно от справка от ел.портал на НАП е регистрирано по
ДДС, то адвокатското възнаграждение е 41 856,25 лева с ДДС, колкото е и
договореното между адвокатското дружество и ответника по прекратените
искове.
Изложеното сочи на извод, че обжалваното определение по чл.248,ал.1
ГПК, с което съдът е отказал да измени свое протоколно определение за отказ от
присъждане на разноски, е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.Вместо него следва да се постанови друго, с което искането на
„С.Г.Груп“-ЕАД за присъждане на разноски следва да бъде уважено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.1, във вр. с ал.8
ГПК, въззиваемата банка „ОББ“-АД има право на разноски за въззивната
инстанция. Същата е била представлявана от юрисконсулт, който претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.37 от ЗПП.
Съдът намира, че с оглед цената на иска и изхода на делото в тази
инстанция, на въззиваемата банка следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лева, на основание чл.25,ал.1, във вр. с ал.2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1329 от 03.11.2023 г. на СГС, ТО, VI-
13 състав, постановено по т.д.№ 2194/2021 год.
ОСЪЖДА „С.Г.ГРУП“ЕАД, ЕИК- ********* с адрес гр. София,
ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6 да заплати на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК- ********* с адрес гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 450 лева разноски за
15
юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ Определение №4252 от 05.12.2023г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248,ал.1 ГПК протоколно определение
от 09.05.2023г. по същото дело в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК-
********* с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на основание
чл.78,ал.4 ГПК на „С.Г.ГРУП“ЕАД, ЕИК- ********* сумата 83 712,48 лева
с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство за исковете, по които производството е
прекратено.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16