Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО-Брачни
състави, І-ви въззивен брачен състав в закрито заседание на тринадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Хасъмска ч. гр. дело № 11158 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 105753/23.08.2019
г. по описа на СГС /вх. № 35085/12.06.2019 г. по описа на ЧСИ/, подадена от "Топлофикация
- София" ЕАД, в качеството на взискател срещу разпореждане, с което е
приключено изпълнителното производство по изпълнително дело № 20178630405204 от
03.06.2019 г. на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ с район на действие СГС, поради
пълно погасяване на задължението от длъжниците.
Жалбоподателят излага доводи, че не са налице основанията за приключване на
изпълнителното производство, тъй като задължението по издадения в полза на
взискателя изпълнителен лист по гр. д. № 20475/2012 г. по описа на СРС, не е било
изплатено към датата на постановяване на обжалвания акт. Неотрича, че по
банковата сметка на дружеството са постъпили сумите от 1 504,02 лв. –
главница; 393,58 лв. – мораторна лихва; 105,17 лв. – законна лихва; 216,40 лв.
– разноски по изп.д. № 20178630405204, както и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Същевременно твърди, че не е налице пълно погасяване на
задължението на длъжниците към него, тъй като същите дължат остатък от него в
размер на 1 037,95 лв., представляващ законна лихва за периода от 05.10.2012
г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК / до 11.06.2019 г. С оглед на това счита, че съдебния изпълнител не
е следвало да прекратява производството по процесното дело и моли съда да
отмени обжалваното постановление.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило
възражение от длъжниците по изпълнителното дело, в което е изразено становище
за неоснователност на частната жалба.
В приложените по делото мотиви по реда на
чл.436, ал.3, изр.2 ГПК, съдебния изпълнител заявява, че жалбоподателя
неоснователно претендира наличието на дължима сума към 11.06.2019 г. в размер
на 1 037,95 лв. Сочи, че по изпълнителното дело периодично са постъпвали
суми за погасяване на задължението, които са превеждани по банковата сметка на
жалбоподателя – взискател, след приспадане на таксите по ТТР към ЗЧСИ. Предвид
погасяването на всички задължения на 03.06.2019 г. е издал разпореждане за
приключване на изпълнителното производство.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя,
взе предвид мотивите на ЧСИ и
представените по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подадената жалба от взискателя „Топлофикация
– София“ ЕАД е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител по чл.435, ал.1, т.3, предл. 3 от ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, по
следните съображения:
Изпълнително дело № 20178630405204 по описа
на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ с район на действие СГС е образувано по молба
на взискателя „Топлофикация – София“ ЕАД за събиране на сумата от 1 645,07 лв.
– главница, 393,58 лв. – мораторна лихва и 902,23 лв. – законна лихва към
20.12.2017г., дължими от длъжника А.Х.К.въз основа на изпълнителен лист от 06.02.2015
г., издаден на основание заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 08.10.2012 г.,
издадена по гр.д. № 20475/2012 г. по описа на СРС, 84 състав.
С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител
да проучи цялостното имущественото състояние на длъжника като извърши всички
действия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
При направена справка в НБД „Население“ и от приложено
удостоверение за наследници изх. № 0554/09.05.2018 г. се е установило, че
длъжника е починал на 01.09.2016 г., като е оставил двама наследници по закон –
Р.А.К./син/ и Е.А.К./дъщеря/.
С Протокол от 04.06.2018 г. частния съдебен
изпълнител, на основание чл.60, ал.1 ЗН във вр.с чл. 429, ал.2 ГПК, е конституирал
на мястото на починалия длъжник по процесното изпълнително дело неговите
наследници.
На същата дата съдебният изпълнител
разпоредил изпращане на съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, изпращане на
покана за доброволно изпълнение до длъжниците, проучване на имущественото им
състояние, както и налагане на запор върху банковите им сметки.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена
на 19.06.2018 г. на длъжника Е.К.и на 14.07.2018 г. на длъжника Р.К..
В депозирана до ЧСИ молба с вх. № 29154 от 04.07.2018
г. Е.К.е изразила становище за неправилно калкулиране на задължението към
взискателя и извършване на необходимите преизчисления за действително дължимата
сума.
Към молбата са приложени копия на 2 бр.
платежни нареждания / л. 43- 44/ от които е видно, че приживе, на 12.03.2012 г.
длъжникът А.К.е платил по образуваното срещу него изпълнително дело сумата от
общо 596, 47 лв.
Със съобщение от 17.07.2018 г. съдебния
изпълнител е уведомил взискателя за постъпилата молба от длъжника Е.К..
С последваща молба вх.№ 35490/10.08.2018 г.
до ЧСИ длъжника е поискал „Топлофикация - София“ ЕАД да коригира вземането си
по изпълнителното дело.
Във връзка с постъпилата нова молба, на
27.09.2018 г. съдебния изпълнител е изпратил напомнително съобщение до взискателя.
От преводно нареждане от 09.10.2018 г.
/л.61/
е видно, че длъжникът Р.К. е превел по сметка на взискателя по повод процесното
изпълнително дело сумата от 159, 57 лв.
С молба вх. № 47651 от 24.10.2018 г. длъжника
Е.К.отново е поискала взискателя да преизчисли дълга.
На 28.01.2019 г. взискателят е депозирал
молба до ЧСИ С.Х. с вх. № 6214 с искане за предприемане на изпълнителни
действия по налагане на запори върху банковите сметки и върху трудовите
възнаграждения на длъжниците.
С молба вх. № 21422 от 27.03.2019 г.
взискателят „Топлофикация - София“ ЕАД е конкретизирал задължението на
длъжниците по изпълнителното дело към 20.12.2017 г. /поради допусната от негова
страна техническа грешка/, както следва: 1504,02 лв. – главница, ведно със
законна лихва до окончателното изплащане на вземането, сумата от 334,01 лв. –
мораторна лихва, както и 216,40 лв. – такси
по ТТРЗЧСИ.
От приложен приходен касов ордер и квитанция
към него /л.74/, както и 2 бр. преводни нареждания /л.75-76/ се установява, че
на 31.05.2019 г. длъжника Е.К.е превела по изпълнителното дело сумата от общо 2 629,
93 лв., от които 2 159,60 лв. са в полза на взискателя и 431,86 – в полза
на ЧСИ.
С разпореждане на съдебния изпълнител от
03.06.2019 г. изпълнителното дело е приключено поради удовлетворяване на
взискателя.
Съдът, като взе предвид доказателствата по
делото и при преценка на депозираната жалба счита, че от значение за произнасянето
му в конкретния случай е дали са настъпили предвидените в закона
правнорелевантни факти, при които изпълнителното производство се прекратява.
Установи се по делото, че производството по
изп.д. № 20178630405240 на ЧСИ С.Х., рег.№ 863 от КЧСИ с район на действие СГС
е прекратено поради погасяване на вземането на взискателя.
Основание за прекратяване на изпълнителното
производство е пълното погасяване на вземането на взискателя, за събиране на
което то е образувано, независимо дали този факт е настъпил преди завеждане на
делото, която хипотеза е уредена в чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, или в хода му, която
хипотеза се включва в тези, уредени в нормата на чл.433 ал.2 от ГПК, както и
независимо от това дали длъжникът е престирал дължимото направо на взискателя
или това е станало в процеса на принудително изпълнение чрез превеждане на
парични средства по сметка на съдебния изпълнител или чрез осребряване от
съдебния изпълнител на притежавано от длъжника имущество. В разпоредбата на
чл.433 ал.2 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се приключва с
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, като
законодателят не е направил разграничение дали това изпълнение е станало в хода
на производството чрез прилагане от съдебния изпълнител на конкретни
изпълнителни способи или извън него. При тълкуване на тази правна норма, следва
да се приеме, че с нея законодателят изрично е уредил посоченото общо правило,
че пълното погасяване на дълга, за събиране на който е образувано принудителното
изпълнение, винаги е основание за неговото прекратяване /в чл.433 ал.2 ГПК е
използван термина "приключване", който е различен от термина
"прекратяване", употребен в чл.433 ал.1 от ГПК, но настоящият съдебен
състав намира, че и в двете норми са регламентирани случаи, при които
изпълнителното производство се прекратява, тъй като очевидно приключването на
изпълнението, въведено с изменението на ГПК обн. в ДВ, бр. 86 от 2017 г., има
същите последици като неговото прекратяване/.
С оглед на изложеното, следва да се отговори
на въпроса дали от наличните в изпълнителното производство доказателства може
да се направи извод, че вземането на взискателя „Топлофикация - София“ ЕАД,
което е предмет на принудително събиране по процесното изпълнително дело на ЧСИ
С.Х., е изцяло погасено, тъй като при установяване на този факт ще е налице
основание за прекратяване на производството.
От материалите по изпълнително дело № 20178630405240
се установи, че взискателят по него „Топлофикация - София“ ЕАД има вземане към
длъжника А.Х.К.за следните суми, присъдени с изпълнителен лист, издаден на 06.02.2015г.
по гр.дело № 20475/2012г. по описа на СРС, 84 състав - 2 100, 49 лв. – главница
за потребена топлинна енергия за периода от м. 09.2009г. до м. 04.2012 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение -
05.10.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 393,
58 лв. - обезщетение за забава на
изпълнението в размер на мораторната лихва за периода от 01.11.2009 г. до
20.09.2012 г.
От ангажираните доказателства се установи, че
приживе длъжникът А.К.е платил по образуваното срещу него изпълнително дело
сумата от 596, 47 лв. на 12.03.2012 г. Процесното плащане е признато от
взискателя. Същият го е приспаднал от дължимата главница по издадения
изпълнителен лист и в уточнителна си молба си от 27.03.2019 г. относно дълга е
посочил, че му се дължи главница в размер на 1 504,02 лв., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на задължението.
Видно
от преводно нареждане от 09.10.2018 г. ЧСИ е превел по сметка на взискателя
сумата от 159, 57 лв. постъпила от конституирания в изпълнителното производство
законен наследник на вече починалия длъжник - Р.К.. На 03.06.2019 г. по сметка на взискателя е
преведена сумата от 2 159, 60 лв. постъпила на 31.05.2019 г. при ЧСИ от
другия законен наследник на длъжника - Е.К..
Доколкото
двамата длъжници са превели по сметка на ЧСИ респ. в полза на „Топлофикация -
София“ ЕАД във връзка с образуваното срещу техния наследодател изпълнително
дело сумата от общо 2 319,17 лв., то се налага извода, че са изплатени
претендираните от взискателя 1 504,02 лв. – главница и 393,58 лв. –
мораторна лихва. Върху главницата обаче следва да бъде начислено и обезщетение
за забава, така както е претендирано от взискателя в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 05.10.2012 г. до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно приложения на л.74 приходен касов ордер окончателното погасяване на
дълга към дружеството е настъпило на 31.05.2019 г. , когато Е.К.е превела
сумата от общо 2 629, 93 лв., от които 2 159,60 лв. са в полза на
„Топлофикация – София“ ЕАД. Следователно при главница от 1 504,02 лв.,
дължимата законна лихва възлиза на 871, 39 лв. При това положение разликата
между внесената парична сума от / 2319,17 лв. / от длъжниците и дължимата по
изпълнителното дело /2 768,99 лв./
е 449,82 лв., която сума към момента на приключване на изпълнителното
дело от съдебния изпълнител е представлявала неизпълнена част от задължението
по издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.
С оглед на така установеното, ЧСИ С.Х. като е
приела, че с последното постъпило плащане е налице пълно погасяване на дълга е
направила неправилна преценка и неправилно и незаконосъобразно е обявила
изпълнително дело № 20178630405204 за приключено поради пълно плащане на
вземането на взискателя. Предвид това обжалваното разпореждане от 03.06.2019 г.
следва да се отмени и процесното изпълнително дело да се върне за продължаване
на изпълнителните действия до пълното събиране на дължимите по него суми, т.е.
на сумата от 449,82 лв. – непогасена част от обезщетението за забава върху
главницата в размер на законната лихва за периода 05.10.2012 г. – 31.05.2019 г.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по
жалба с вх. № 105753/23.08.2019 г. по описа на СГС /вх. № 35085/12.06.2019 г.
по описа на ЧСИ/, подадена от "Топлофикация - София" ЕАД разпореждане
от 03.06.2019 г., с което е приключено производството по изпълнително дело №
20178630405204 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ с район на действие
СГС, поради пълно погасяване на задължението от длъжниците.
ВРЪЩА
изпълнително
дело № 20178630405204 на ЧСИ С.Х.,
рег. № 863 на КЧСИ с район на действие СГС за продължаване на изпълнителните
действия до пълното погасяване на дълга.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.