О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 02.10.2020 год.
Административен съд – Кърджали, ………………………….............…
в закрито …..……....…..
съдебно заседание на втори октомври ……………..……………………………..……..…………….……..……
през 2020/две хиляди и двадесета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
разгледа докладваното от …………………..……………………. съдията В. Атанасов ……………………..…...
административно дело №272 …..…. по описа за .............................
2020 год. ………….......…………
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел ІV от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) - чл.197 – чл.201 от АПК, във връзка с чл.59, ал.2, т.1 от Закона
за българските лични документи/ЗБЛД/ и чл.40, ал.1, т.1 от Правилника за
издаване на български лични документи/ПИБЛД/.
Образувано
е по жалба на Ш.М., с ЛНЧ **********, ***
гражданин, продължително пребиваващ в Република България
чужденец, с адрес на местоживеене:***, ***, срещу
Заповед №292з-1580 от 16.08.2019 год., издадена
от директора на ОДМВР – Кърджали, с която е
прекратено административното производство по издаване на български личен
документ на чужденец в Република България – разрешение за
пребиваване, на основание чл.24, ал.1, т.7 от ЗЧРБ.
Жалбата, ведно с образуваната преписка, е постъпила най-напред в Административен
съд – София град, препратена на този съд със съпроводително писмо с Рег.№*** от
*** год. на Дирекция „Координация и административно обслужване” при МВР,
постъпила в съда на 17.10.2019 год. с Вх.№***,
като по този повод, на 18.10.2019 год. в Административен съд – София град е било
образувано административно дело №11843/2019 год. по описа на същия съд. По това
административно дело, след едно съдебно заседание, проведено на 03.02.2020
год., е постановено Определение №6160 от 18.8.2020 год., с което е прекратено съдебното
производството по адм. дело №11843/2019 год. по описа на Административен съд – София град,
Трето АО, 75 състав и делото е изпратено по подсъдност на
Административен съд – Кърджали, като
е постъпило в съда на 03.09.2020 год. и по този повод е образувано настоящото
административно дело №272/2020 год. по описа на АдмС - Кърджали.
В така подадената жалба се твърди, че прекратяването на административното
производство по издаване на български личен документ на чужденец в Република България
е незаконосъобразно, тъй като съгласно чл.55, ал.3 от Закона за българските
лични документи/ЗБЛД/, на всеки чужденец, на когото е разрешено да пребивава в
Република България при условията и по реда на Закона за чужденците в Република
България/ЗЧРБ/ за срок, по голям от три месеца, се издава разрешение за
пребиваване, съгласно Регламент (ЕО) №1030/2002 и че тази норма е императивна и
органите по чл.31, ал.1 от ЗБЛД нямат право на дискреция, дали да издадат
искания документ, доколкото действат при обвързана компетентност и въз основа
на вече разрешено пребиваване. В жалбата се потвърждава, че всички изискуеми
документи /договор за наем в оригинал/ и декларация от наемодателя, за съгласие
лицето да пребивава в неговия имот, в оригинал, били у административния орган и
се касаело само за издаване на личен документ, какъвто на жалбодателката ще се
издаде за първи път, поради което и няма откъде да вземе документ за настоящ
адрес. С жалбата се иска да бъде отменена посочената заповед за прекратяване на
административното производство по издаване на български личен документ на
чужденец в Република България, със законните последици от това.
След образуването на настоящото административно дело №272/2020 год. по
описа на съда, в изпълнение на Разпореждане №529 от 04.09.2020 год. на
съдията-докладчик, препис от жалбата, ведно с копие от посоченото по-горе
определение на АдмС – София град, са изпратени на ответника, с указание, че в
7/седем/-дневен срок от получаването им, може да подаде писмено възражение по
жалбата, както и е изискано допълнително доказателство по преписката. В
изпълнение на това разпореждане, със съпроводително писмо с рег.№*** от ***
год., постъпило в съда с Вх.№***/*** год., е представено изисканото писмено доказателство. В писмото не е изразено никакво становище относно така
подадената жалба от Ш.М., с ЛНЧ **********, ***
гражданин, продължително пребиваващ в Република България
чужденец, нито е представено отделно писмено възражение или
становище по жалбата. Такова писмено становище/писмени бележки/ от ответника по
жалбата – директора на ОДМВР - Кърджали, обаче, са представени по административно
дело №11843/2019 год. по описа на АдмС – София град/л.86-л.92 от делото/, в което са развити
подробни доводи и аргументи в насока, че оспореният административен акт е
законосъобразен, като се иска жалбата да бъде от отхвърлена от съда, като неоснователна
и недоказана.
Съдът, след като се запозна със съдържанието на
жалбата и събраните и представени писмени доказателства, приема от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата срещу Заповед №292з-1580 от
16.08.2019 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, е процесуално допустима. Следва, в тази връзка,
най-напред да се посочи, че в разпоредителната част на заповедта – т.2 от
същата, изрично е указано, че „Заповедта за прекратяване на производството по
издаване на български личен документ може да бъде обжалвана по административен
ред в 14 - дневен срок от съобщаването му(!?), пред главния секретар на МВР и по съдебен ред, в 14-дневен
срок от съобщаването му(!?), пред Административен съд - град Кърджали.”,
т.е. изрично е указана възможност за оспорване на заповедта, както по
административен, така и по съдебен ред. Видно от извършеното отбелязване на
единия от няколкото приложени копия от тази заповед/на л.7 от адм.дело №11843/2019 год./,
същата е била връчена и съответно получена, срещу подпис, от пълномощник на
жалбодателката – Г. С. Х., упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на
подписа/на л.57-л.59 от
адм.дело №11843/2019 год./, на
датата 11.09.2019 год. Жалбата против заповедта е била подадена до главния
секретар на МВР, регистрирана в деловодството на МВР с Вх.№*** от *** год.,
видно от положения щемпел върху същата/на л.4 от адм.дело №11843/2019 год./,
т.е. жалбата е била подадена на 13-ия/тринадесетия/ ден след връчването на
заповедта, с което е спазен указания в нея в 14-дневен срок за
обжалване, като е подадена до по-горестоящия административен орган – главния
секретар на МВР, според дадените указания в т.2 от заповедта.
По повод така подадената жалба срещу Заповед №292з-1580 от
16.08.2019 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали,
регистрирана с Вх.№*** от *** год. на МВР, е постановено Решение с
Рег.№489700-41652 от 11.10.2019 год. на главния секретар на Министерство на
вътрешните работи/на л.26-л.27 от адм.дело №11843/2019 год./ ,
с което жалбата е оставена без разглеждане и същата е изпратена по
компетентност, ведно с административната преписка към нея, на Административен
съд – София град, като по този повод на 18.10.2019 год. е било образувано и административно
дело №11843/2019 год. по описа на същия съд. В мотивите към това решение,
издадено от главния секретар на МВР, е прието, че с оглед естеството и
характера на оспорената заповед, по отношение на нея не е предвидена възможност
за оспорването й по административен ред и че поради липса на компетентност на
непосредствено по-висшестоящия административен орган да се произнася по жалби
срещу прекратяване на административно производство и съответно, че е налице
хипотезата на чл.88, ал.1, т.1 от АПК. В мотивите към това решение е посочено,
че в преписката са налице данни, че жалбодателката няма постоянен адрес в
Република България, поради което и на основание чл.133 от АПК, жалбата, заедно
с преписката, следва да се изпратят за разглеждане, на Административен съд –
София град.
На следващо място следва да се
посочи, че тази жалба е подадена от лице с правен интерес - Ш.М., с ЛНЧ **********,
*** гражданин, продължително пребиваващ в Република България
чужденец, което е подало Заявление за
издаване на документ за самоличност и пребиваване на чужденец в Република
България, до
група „Миграция” при ОДМВР – Кърджали,
регистрирано с Рeг.№***/*** год./л.17-л.20 от адм.дело №11843/2019 год./ и с което е заявила желание
да й бъден издаден български личен документ - разрешение за
пребиваване, на основание чл.59, ал.2, т.1 от Закона за
българските лични документи(ЗБЛД), по което заявление директорът на ОДМВР - Кърджали
не се е произнесъл по същество, а е прекратил производството по същото. От съдържанието
на заповедта безспорно може да се направи извод, че тя представлява
административен акт по чл.56, ал.2 от АПК, която норма регламентира, че административният
орган прекратява производството в случаите по чл.30, ал.1 и 2, а
чл.30, ал.2 от АПК, от своя страна регламентира, че ако искането/в
случая заявлението/ не удовлетворява останалите изисквания на закона,
заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от
съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика
прекратяване на производството, като именно тази хипотеза е
осъществена в настоящия случай. Предвид
това следва да се приеме, че жалбата е подадена от лице с правен интерес и е
насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, във връзка с чл.56, ал.2 и във връзка с чл.30, ал.2 от АПК.
Изложеното по-горе обуславя и
характера на настоящото съдебно производство като такова по реда на чл.197 и
следв. от АПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл.56, ал.4 от АПК, актът за
прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета,
раздел IV, който раздел е наименован „Обжалване на отказ за
разглеждане на искане за издаване на административен акт”/чл.197
– чл.202 от АПК/. По силата на чл.197 от АПК, изричният отказ на
административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за
издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез
него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването
му, като съгласно чл.199 от АПК, жалбата се разглежда в
закрито заседание.
Предвид изложеното по-горе съдът
намира, че така подадената жалба е допустима, като подадена от лице с правен
интерес, в предвидената писмена форма и с необходимото съдържание, в 14-дневния
преклузивен срок и против акт, които подлежи на съдебно оспорване и съдебен
контрол, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Въз
основа на събраните по делото доказателства – приложени по
административната преписка и изискани допълнително от съда и след техния анализ и преценка, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед №292з-1580 от
16.08.2019 год., издадена
от директора на ОДМВР – Кърджали, административният
орган, след като
е разгледал и обсъдил Заявление Рeг.№***/*** год. и приложените към
него документи, на основание чл.30, ал.1, изречение трето от
Инструкция №Із-417 от 10.03.2010 год. за организацията и технологията на работа в структурите на
МВР при издаване на българските лични документи, Е ПРЕКРАТИЛ
производството по издаване на български личен
документ - разрешение за пребиваване, на S. M./Ш.М.,
гражданин на ***, родена на *** год. в ***, ЛНЧ
**********, паспорт ***, продължително, пребиваващ
в Република България чужденец, на основание
чл.24, ал.1, т.7 от ЗЧРБ. С т.3 от разпоредителната част е разпоредено, заповедта за
прекратяване на производството по издаване на български личен документ да
бъде отразена в регистрационния дневник на група „Миграция”, а Заявление Рeг.№
***/***
год. да се архивира, а с т.4 е разпоредено, Сектор БДС -
ОДМВР да изтрие Заявление Рeг.№***/*** год., №***/*** от НАИФ „НРБЛД” ,
като с т.5,
изпълнението
на заповедта е възложено на началника
на група „Миграция”
при ОДМВР
- Кърджали.
В мотивите към заповедта е посочено, че в група „Миграция” при ОДМВР -
Кърджали е постъпило Заявление с Рeг.№***/*** год. от S. M./
Ш.М., гражданин на ***, родена на *** год. в ***, ЛНЧ **********,
паспорт ***, продължително пребиваващ в Република България
чужденец, на основание чл.24, ал.1, т.7
от ЗЧРБ. S. M./Ш.М. е заявила желание да й бъден
издаден български личен документ - разрешение за
пребиваване на основание чл.59, ал.2, т.1 от Закона за българските лични
документи(ЗБЛД). Посочено е също, че съгласно чл.42, ал.3 от ПИБЛД -
„Чужденци с разрешено продължително пребиваване при подаване на заявление по
чл.40, ал.1, т.1, освен приложенията по ал.1, представят и
документи, удостоверяващи настоящ адрес” и че при подаване на
заявление peг.№***/*** год., S. M./Ш.М. не е
представила документи, удостоверяващи настоящ адрес и за това, на основание
чл.30, ал.1 от Инструкция №Із-417 от
10.03.2010 год. за организацията и
технологията на работа в структурите на МВР, при издаване на
българските лични документи, на 15.08.2019 год., с
уведомление рег.№***, S. M./Ш.М. писмено
е уведомена, да представи в 3-дневен срок документи, удостоверяващи настоящ
адрес, както и че ако не представи исканите документи в указания срок,
производството ще бъде прекратено. В мотивите е посочено също,
че към
датата на издаване на заповедта - 16.08.2019
год., S. M./Ш.М. не е
представила необходимите документи. При тези мотиви
административният орган е постановил оспорената заповед и е прекратил производството
по издаване на български личен документ - разрешение за
пребиваване, на жалбодателката S. M./Ш.М.,
гражданин на ***.
Следва да се посочи, че оспорената заповед е издадена при условията на
заместване, от заместник-директор ІІ степен на ОДМВР – Кърджали, *** при ОДМВР
– Кърджали, на когото, със Заповед №292з-1539 от 09.08.2019 год. на директора
на ОДМВР – Кърджали/л.17/, на основание чл.33, ал.3 от Правилника за устройството
и дейността на МВР, във връзка с чл.43, ал.4 от ЗМВР, е възложено, за времето
на отсъствие на титуляра, считано от 12.08.2019 год. до 23.08.2019 год.
включително, да изпълнява правомощията на директор на ОДМВР – Кърджали по
чл.43, ал.3 и ал.4 от ЗМВР, с изключение на дейности, свързани с назначаване,
преназначаване и освобождаване на служители от Областна дирекция на МВР –
Кърджали.
Безспорно
е, че заявлението с Рeг.№***/*** год., жалбодателката
Ш.М.
е подала до
група „Миграция” в Областната
дирекция на Министерството на вътрешните работи – град
Кърджали, както и е безспорно, че с Решение №659358 от 28.03.2019 год. на
директора на ОДМВР – Кърджали, на жалбодателката Ш.М. е бил предоставен статут на продължително пребиваващ в
Република България чужденец, на основание чл.24, ал.1, т.7 от ЗЧРБ.
Съгласно чл.1, ал.5, т.3 от Закона за българските лични документи/ЗБЛД/, български
лични документи по смисъла на този закон са и документите за
пребиваване, като съгласно чл.3, ал.4 от с.з., документите за
пребиваване удостоверяват само правото на пребиваване на територията на
Република България. Съгласно чл.14, ал.2 от ЗБЛД, на пребиваващите в
Република България чужденци, които са получили разрешение за пребиваване по Закона
за чужденците в Република България/какъвто статут има и
жалбодателката Ш.М./, се издават документи за пребиваване -
разрешение за пребиваване, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) №1030/2002
на Съвета от 13 юни 2002 год. относно единния формат
на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, наричан
по-нататък „Регламент (ЕО) №1030/2002”, като
в същия смисъл е и разпоредбата на чл.55, ал.3 от ЗБЛД, съгласно която, на всеки
чужденец, на когото е разрешено да пребивава в Република България при условията
и по реда на Закона за чужденците в Република България за срок, по-голям от три
месеца, се издава разрешение за пребиваване, а съгласно разпоредбата
на чл.57, ал.1 от с.з.,
чужденците,
на които е разрешено пребиваване в Република България при условията и по реда
на Закона за чужденците в Република България, се легитимират с национален
документ за задгранично пътуване и удостоверяват правото си на пребиваване с
разрешение за пребиваване, съгласно изискванията на Регламент (ЕО)
№1030/2002. В разпоредбата на чл.59, ал.2, т.1 от ЗБЛД е
регламентирано, че разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ в
Република България чужденец се издава от органите на
Министерството на вътрешните работи, със срок на валидност
до една година, без обаче, да е конкретизирано или посочено, кой
административен орган или органи в структурата на МВР издават тези разрешения за
пребиваване на продължително пребиваващ в Република България чужденец. Идентична
е регламентацията и в Закона за чужденците в република България/ЗЧРБ/, като в разпоредбата
на чл.29, ал.2 от ЗЧРБ е разписано, че чужденците, които пребивават
продължително, дългосрочно и постоянно (за неопределен срок) в Република
България, включително тези, които са загубили гражданството си, удостоверяват
правото си на пребиваване в Република България с разрешение за пребиваване съгласно
изискванията на Регламент (ЕО) №1030/2002 год., а съгласно чл.29,
ал.4 от ЗЧРБ, редът за издаване на разрешението за пребиваване
по ал.2 се определя с акт на Министерския съвет.
С Постановление
на Министерския
съвет/ПМС/
№13 от 08.02.2010 год./обн., ДВ, бр.12 от 12.02.2010 год./, на
основание чл.8, ал.3, чл.18а, ал.1, чл.18б, чл.19, ал.1, чл.21, ал.2, чл.22,
ал.3, чл.31, ал.1, чл.47а, чл.51, ал.1, чл.54, чл.70, ал.4, §4 и 21 от Преходните и
заключителните разпоредби на Закона за българските лични документи, е
приет и съответно действа и се прилага и Правилник за издаване на български
лични документи/посл.доп., бр.73 от
18.08.2020 год., в сила от
18.08.2020 год./. Съгласно
чл.40, ал.1 от този Правилник за издаване на български лични
документи, на
чужденците с разрешено пребиваване над 3 месеца в Република България се издава
разрешение за пребиваване въз основа на подадено заявление по образец, съгласно
приложение №3, като при подаване на заявлението, длъжностното
лице заснема с цифрови устройства подписа и биометричните данни на заявителя
съгласно ЗБЛД. Съответно, т.1 на
тази ал.1 на чл.40 от Правилника за издаване на български лични документи
регламентира, че
документите на чужденците, навършили 6-годишна
възраст, с разрешено продължително пребиваване в Република България, се явяват
лично в Дирекция „Миграция”/ДМ/ – МВР или в
звената „Миграция” при ОДМВР по настоящ
адрес, като данните от заявленията се обработват в
съответните информационни фондове от Дирекция „Миграция”/ДМ/ – МВР или от
звената „Миграция” при ОДМВР, а
документите
по приети от Дирекция „Миграция”/ДМ/ – МВР или от
звената „Миграция” при ОДМВР заявления се
персонализират от съответното звено „БДС” при ОДМВР.
От тази регламентация следва, че документите на чужденец, навършил
6-годишна възраст, с разрешено продължително пребиваване в Република България/каквато
е и жалбодателката Ш.М./
се подават чрез Дирекция „Миграция” или звената „Миграция” в областните
дирекции на МВР по настоящ адрес, но
издаването на документа се извършва от Дирекция „Миграция”.
Същевременно, съгласно чл.3, ал.1, т.5 от Правилника
за устройството и дейността на МВР/ПУДМВР/, приет на основание
чл.37, ал.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи/Приет с ПМС №207 от 18.07.2014
год., обн., ДВ, бр.60
от 22.07.2014 г., в сила от 22.07.2014 год.,
посл.доп., бр.48 от 26.05.2020 год., в сила от 26.05.2020 год./, Дирекция „Миграция”/ДМ/ е основна структура на МВР, каквато
основна структура, съгласно чл.3, ал.1, т.2 от същия Правилник, са и областните
дирекции на МВР. Съгласно чл.76, ал.1 от ПУДМВР, Дирекция „Миграция” е
структура на МВР за регулиране на миграционните процеси и административния
контрол върху пребиваването на чужденците в Република България, за
противодействие на незаконната миграция на територията на Република България и
за административно обслужване на гражданите на Европейския съюз, на гражданите
на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, на гражданите на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на
техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на
Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български
граждани, и членовете на техните семейства, като съгласно т.5 от
същата ал.1 на чл.76 от ПУДМВР, Дирекция „Миграция” издава удостоверителни
документи, които по силата на нормативен акт имат отношение по процедурата за издаване
и отнемане на разрешение за пребиване в страната.
Нито
в Правилника за устройството и дейността на МВР,
нито в Правилника
за издаване на български лични документи, нито в друг нормативен акт,
обаче,
е регламентирано изрично и ясно, кой орган от Дирекция „Миграция” издава тези
удостоверителни документи. При
това положение, тогава, когато в нормативния акт е определена
административната структура, която извършва съответната дейност, но не е
посочен конкретен административен орган, който осъществява правомощията във
връзка с дейността, те се осъществяват от ръководителя на структурата,
като при това ролоение, би следвало два се приеме, че компетентен
административен орган за издаване на документ за
пребиваване - разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ в Република
България чужденец,
е директорът на Дирекция „Миграция” независимо,
че документите за това могат да се подават и чрез териториалните
звена „Миграция” към областните
дирекции на МВР.
Този извод, според настоящия
съдебен състав, обаче, се променя от новелата на чл.18, ал.1, т.12 (нова – ДВ, бр.67 от 2015 год., в сила от 01.09.2015 год.) от ПУДМВР, която в б.„а” регламентира, че директорите на областните
дирекции на МВР издават и отказват издаване на удостоверение за
продължително или постоянно пребиваване на гражданин на Европейския съюз (ЕС) и
членове на семейството му, които са граждани на ЕС и
най-вече от регламентацията, направена в б.„б”
(изм. – ДВ,
бр.33 от 2017 год., в сила от 25.04.2017 год.) на
същата т.12 от ал.1, според която, директорите на областните дирекции на МВР издават
и отказват издаване на разрешение
за пребиваване, съгласно Регламент 1030/2002 на Съвета от 13
юни 2002 год. относно единния формат на разрешенията за
пребиваване на гражданите на трети страни (OB, L157 от 15 юни 2002 год.), на член на
семейство на гражданин на Европейския съюз (ЕС), който не е гражданин на ЕС и
не е упражнил правото си на свободно движение по смисъла на Закона за
влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на
Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните
семейства.
В конкретния случай е ясно, жалбодателката Ш.М. не
е гражданин на Европейския съюз (ЕС), а е гражданин на ***,
т.е. на държава, която не е член на Европейския съюз (ЕС) и
съответно не попада в хипотезата на чл.18, ал.1, т.12, б.„а” от ПУДМВР. Същевременно,
обаче, жалбодателката Ш.М., която не е гражданин на Европейския
съюз (ЕС), в подаденото Заявление с Рег.№*** от *** год. за
издаване на документ за самоличност и пребиваване на чужденец в Република
България е декларирала/на л.79 от делото/ семейно положение – омъжена, със
съпруг – Р. Ш. А., роден на *** год., с гражданство – българско, както и едно
дете до 14 годишна възраст – К. Ш., родено на *** год., с гражданство –
българско, с ЕГН **********/на л.80 от делото/. При това положение следва да се
приеме, че същата попада в хипотезата на чл.18, ал.1, т.12, б.„б” от ПУДМВР,
тъй като е член на семейството на гражданин на Европейския съюз (ЕС),
предвид факта, че съпругът й, както и ненавършилото 14-годишна възраст тяхно
дете, са български граждани, т.е. другите двама членове на семейството на жалбодателката
са граждани
на Европейския съюз (ЕС).
Предвид всичко изложено по-горе се налага извода, че материално и
териториално компетентен административен орган, който следва да издаде документ за
пребиваване - разрешение за пребиваване на продължително
пребиваващ в Република България чужденец, на жалбодателката Ш.М., е
директорът на Областна дирекция на МВР - Кърджали, предвид посочения от нея в
заявлението настоящ адрес ***, ***, като съответно, предвид това, същият
разполага с компетентност и да прекрати административното производство по
издаване на разрешение
за пребиваване на продължително пребиваващ в Република България
чужденец.
На следващо място, оспорената
заповед е издадена в изискуемата се писмена форма, като съдържа в достатъчна
степен фактическите и правните основания за издаването й. Органът
е посочил мотивите си обстоятелствата, поради които счита, че производството
по издаване на български личен документ - разрешение за
пребиваване на продължително пребиваващ в Република България
чужденец, следва да бъде прекратено, както и е посочил правните основания за
това.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорената заповед, съдът в настоящия състав намира следното:
Както бе упоменато и по-горе, по
делото е безспорно, че с Решение №659358 от 28.03.2019 год. на директора на ОДМВР
– Кърджали, на жалбодателката Ш.М. е
бил предоставен статут на продължително пребиваващ в Република България
чужденец, на основание чл.24, ал.1, т.7 от ЗЧРБ, както и че същата е подала
заявление с Рег.№*** от *** год. до група „Мирация” към ОДМВР – Кърджали, да й
бъде издаден български личен документ - разрешение за пребиваване на
продължително пребиваващ в Република България чужденец,
на основание чл.59, ал.2, т.1 от ЗБЛД. Разпоредбата на чл.42, ал.3 от
Правилника за издаване на български лични документи/ПИБЛД/, която се намира в
Глава V, Раздел І, наименован „Документи за самоличност и пребиваване, издавани
на пребиваващи в Република България чужденци”, ясно регламентира,
че чужденци с разрешено
продължително пребиваване над 3 месеца в Република България/какъвто статут има
жалбодателката/ при подаване на заявление по чл.40, ал.1, т.1 освен
приложенията по ал.1, представят и документи, удостоверяващи настоящ
адрес, като това задължение е изцяло на заявителя.
Жалбодателката Ш.М. не е изпълнила това свое задължение, поради което и с
Уведомление с рег.№*** на ОДМВР – Кърджали, връчено й лично срещу подпис на
датата 12.08.2019 год., т.е. в деня на подаване на заявлението/на л.16 от адм.дело
№11943/2019 год./, писмено е била уведомена, в 3/три/-дневен срок да
представи документи, удостоверяващи настоящия й адрес, както и е била
предупредена, че ако не представи исканите документи в указания срок,
производството по издаване на български личен документ - разрешение за
пребиваване на
продължително пребиваващ в Република България чужденец,
ще бъде прекратено. В указания й 3/три/-дневен срок, т.е. до 15.08.2019 год.
вкл., жалбодателката не е представила изисканите документи, като такива не е
представила и на следващия ден – 16.08.2019 год., на която дата е издадена и
оспорената Заповед №292з-1580 от 16.08.2019 год. на директора на ОДМВР –
Кърджали.
Във връзка с доводите в жалбата,
съдът намира за нужно да посочи, че процедурата по предоставяне на право на
пребиваване на чужди граждани, независимо дали краткосрочно, продължително,
дългосрочно или постоянно е напълно различна от процедурата по издаване на
български лични документи на чужденци, като първата се регламентира от Закона
за чужденците в Република България/ЗЧРБ/, а втората от Закона за българските
лични документи/ЗБЛД/ и Правилника за издаване на български лични
документи/ПИБЛД/. Заявлението за предоставяне на право на пребиваване на
чужденци в Република България, заедно с изискуемите се други документи, по
ЗЧРБ, се приема, обработва, решава и съхранява по ред и срокове и при
изисквания, които са различни от реда и сроковете за приемане, обработване,
решаване и съхраняване на заявлението за издаване на български личен документ,
заедно с изискуемите се документи, по ЗБЛД и ПИБЛД. Безспорно е, че се касае за
различни заявления, за които има въведени различни изисквания и които заявления
се разглеждат и обработват по реда и условията на различни закони, като
компетентният административен орган следва да приложи съответния закон и
подзаконови нормативни актове, които регламентират отделни правила по
прилагането му така, както са разписани и както действат към съответния момент.
Казано по друг начин, ЗБЛД определя условията и реда за издаване, ползване и
съхраняване на българските лични документи, съгл. чл.1, ал.1 от с.з., а
единственият такъв документ, за който ЗБЛД предвижда „служебно” издаване,
съгласно чл.39, ал.5 от с.з., е документът – временен паспорт по чл.39, ал.1,
т.1 от закона, като за издаването на всички останали български лични документи,
в т.ч. и документи
за самоличност и пребиваване, издавани на пребиваващи в Република България
чужденци, са разписани ред,
правила и изискания в Правилника за издаване на български лични
документи/ПИБЛД/ и в Правимник не фигурира документ за самоличност, които да се
издава „служебно”.
От друга страна, следва да се
посочи, че административният орган няма безусловно задължение да издаде
български личен документ на чужденец, на който е предоставено на право на
пребиваване в Република България по реда
на ЗЧРБ, като аргумент за това може да се изведе от нормата на чл.1, ал.3 от ЗБЛД, която предвижда възможността за отказ за издаване на
български лични документи, както и за отнемането им и
налагането на други ограничения, свързани с тяхното ползване и съхранение, които
се
уреждат със закон. Следва, разбира се, да се посочи, че в конкретния
случай, не е постановен отказ за издаване на искания от жалбодателката Ш.М.
български личен документ, а поради неизпълнение на изискванията за издаване на
такъв, е прекратено производството по издаването му, което не накърнява правото
й на продължително пребиваване в Република България, а същевременно, не
препятства и възможността й да подаде ново заявление за издаване на такъв български
личен документ, към което да представи всички други, изискуеми се от ЗБЛД и
ПИБЛД, документи.
Ето защо, предвид горното
настоящият състав на съда намира, че директорът на ОДМВР – Кърджали, правилно е прекратил производството по подаденото
от Ш.М., с ЛНЧ **********, ***
гражданин, продължително пребиваващ в Република България
чужденец, заявление с Рег.№*** от *** год. до
група „Мирация” към ОДМВР – Кърджали, за издаване на български личен документ -
разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ в Република България
чужденец, на основание чл.59, ал.2, т.1 от ЗБЛД, в съответствие с чл.56, ал.2, във вр. с чл.30,
ал.2 от АПК, макар и тези разпоредби да не са посочени изрично като правно
основание в самата заповед. Оспорената заповед, освен това, е издадена в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона,
поради което жалбата против нея, като неоснователна, следва с определението по
настоящото дело да бъде отхвърлена.
Деловодни разноски не са
претендирани в настоящото производство, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Така, мотивиран от изложеното
по-горе и на основание чл.200, ал.1 от АПК, Административен съд – Кърджали,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ш.М., с ЛНЧ **********,
*** гражданин, продължително пребиваващ в Република България
чужденец, на основание чл.24, ал.1, т.7 от ЗЧРБ, с посочен
адрес
на местоживеене:***, ***, срещу Заповед №292з-1580 от
16.08.2019 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която е
прекратено административното производство по издаване на български личен
документ на чужденец в Република България – разрешение за
пребиваване на
продължително пребиваващ в Република България чужденец.
Преписи от настоящото определение, на
основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или
връчат на страните по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен
съд – Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му на
страните.
С Ъ Д И Я: