Р Е Ш Е Н И Е
356/5.5.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен
съд десети състав
На двадесет и осми
април две хиляди и петнадесета година
В публично заседание
в следния състав Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 496 по описа на ШРС за 2015 г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са два
обективно кумултивно съединени искове с правно основание чл.143, ал.2 от СК и чл.149 от СК във връзка с чл.143, ал.2 от СК.
В исковата си молба до съда ищцата Й.В.В. с ЕГН **********, действаща в
качеството си на майка и законен представител на В. В. К. с ЕГН ********** и
двамата с адрес ***, чрез адв. С.Т. от ШАК, съдебен адрес гр.Шумен,
ул.“Съединение“ № 109, ет.2, кантора 23, моли за постановяване на решение, с което
бащата на детето - В.К.К. с ЕГН ********** *** да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка за бъдеще време в размер на 200 лв., считано от депозиране на
исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на причини водещи до изменението или прекратяването ѝ, както и издръжка за минало време - от месец октомври 2014г. до месец март 2015г.
в общ размер на по 200 лв. месечно или в общ размер на 1200 лв.
Ищцата основава исковете на следните фактически твърдения: С ответника са
родители на общо дете – малолетния В., роден на ***г. от съвместното им фактическо
съжителство. След пореден скандал, ответника напуснал семейното им жилище през
октомври 2014г. и оттогава са разделени. Излага се, че от този момент нататък не
е подпомагал финансово майката в издръжката на детето. В. се нуждаел от повече средства,
тъй като имал здравословен проблем – „отворена и кръстосана захапка“, за което
освен стоматологична помощ се нуждаел от посещение и при логопед. Същевременно
е ученик първи клас, като поради по-трудното усвояване на учебния материал се
нуждаел от посещение на частна занималня. Детето е записано и на извънкласни
форми на обучение – школа по хип-хоп и брейк танци, картотекиран състезател е
към СКК“Киокушин Шумен“, както и посещава уроци по актьорско майсторство при
театрална формация „Алдора“ при Младежки дом – Шумен. Всички тези разходи се поемали само от
ищцата, която единствена полагала и непосредствените грижи за детето. В
заключение се моли за уважаване на исковете, както и присъждане на разноските
по делото.
В писмения си
отговор, депозиран в законоустановения срок, ответникът признава частичната основателност
на исковете, като счита, че размерите им са завишени. Излага, че има задължение за издръжка и към дете от
предишен брак, което е не е навършило пълнолетие, както и че покрива кредити,
теглени във връзка с извършването на необходим ремонт на жилището, което е
получил в замяна на семейното жилище от страна на ищцата и което било в окаяно
състояние. Твърди се, че осъзнава отговорността си като родител, но може да
предоставя издръжка в размер на 110 лв.,
предвид материалните му възможности към момента.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. С.Т., като се поддържа
исковата молба и се моли за уважаване на исковете в пълния им предявен размер,
като се излагат доводи за това. Моли се и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание
ответникът се явява лично, заедно с адв. А.Ш. от ШАК, като поддържат писмения
отговор и признават основателността на претенциите до размера посочен в него, като се излагат подробни аргументи. Молят за
присъждане на разноски по делото.
ШРС, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
От материалите по делото се установява
по безспорен начин, че страните по делото - Й.В.В. и В.К.К. са родители на малолетния В. В. К., роден на ***г.
от съвместното фактическо съжителство между тях. Съжителството продължило до
месец октомври 2014г., от който момент те са разделени. Към момента В. посещава първи
клас в Начално училище „Илия Р.Блъсков“ – гр.Шумен. Видно от амбулаторен лист №
000191 (стр.15 от делото) специалист – стоматолог, констатира, че при детето е налице
ортодонтска аномалия „отворена захапка“ и „кръстосана захапка“ в областта на
53, като е дадено предписание за поставяне
на силиконова шина. Ортодонтски апарат
му е поставен към момента, като стойността му е 200 лв.
Във връзка с този стоматологичен проблем, както и във връзка със
започнало на 4 годишна възраст заекване, детето посещава логопедичен кабинет. Видно
от представените удостоверения по делото, детето посещава и различни форми на
извънкласно обучение – във вторник и четвъртък посещава „Школа за начинаещи по
брейк и хип-хоп танци“ (с месечна такса от 25 лв.), в събота и неделя посещава
„Музикално – театрална формация „Алдора“ ( с месечна такса от 40 лв.), в понеделник, сряда и петък посещава
тренировки като картотекиран състезател на СКК „Киокушин – Шумен“, а в почивните дни „Съботна детска занималня“
към Обединен детски комплекс Шумен ( с такса от 10 лв.). Майката
и детето живеят заедно, обитавайки семейното жилище, находящо се в гр.Шумен.
Бащата живее в гарсониера, придобита в замяна с жилище на ищцата, извършена на
23.05.2008г. Видно от представено
удостоверение изх.№ 1272/31.03.2015г. бащата реализира нетен доход от трудови
правоотношения за 6 месечен период назад от датата на издаването му общо в
размер на 5 670.31 лв. От предходен брак има един син – К. В. К., роден на
***г., понастоящем на седемнадесет години. Видно от Решение № 1036/31.10.2006г. по гр.д. №
1633/2006г. брака между В.К. и майката на детето – Е.К. бил прекратен, като
родителските права над К. били предоставени на майката, а бащата бил осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 40 лв., считано от 01.10.2006г. до
настъпване на причини, водещи до изменението или прекратяването на същата. Представят
се доказателства за наличие на потребителски кредит за покупка на стоки –
Договор от 13.11.2014г. за дванадесет месечни вноски в размер на 59.27 лв. ,
както и Договор за банков кредит № 076 LD-R- 001954 от 26.09.2014г. в
размер на 3000 лв. за срок от три години с месечна вноска в размер на 92.11 лв.
По отношение на майката е представено удостоверение за доходи изх.№
90/29.01.2015г. (стр.96), видно от което за предходен шестмесечен период –
август 2014г.-януари 2015г. е реализирала нетен размер от трудови доходи от
4 104 лв., или среден такъв – 669 лв. Представените от ответника
доказателства касаещи получаването от страна на ищцата на месечни помощи на
дете, ненавършило 20 години от Социално подпомагане – гр.Шумен не се
кредитират, с изключение на доказателството (стр.126) касаещо процесния
период. По отношение на доказателството,
че ищцата е заплатила такса от 551.20 лв. по специалност „Педагогика на
обучение по музика“, задочна форма на обучение, съдът намира, че доколкото
получаването на второ висше образование е личен избор, то ищцата е съобразила
размера на този разход с оглед доходите си.
По
делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели, водени и от
двете страни. Свид. В.К. В. ( майка на ищцата) свидетелства, че ответникът се е
дезинтересирал от детето, като от детето узнала, че когато го вижда му
подарявал подаръци на малка стойност, а
за детето полагала грижи само дъщеря й. По отношение на показанията на този
свидетел, съдът отчита както личната му заинтересованост от развитието на
делото, така и влошените отношения между В. и ответника. По отношение на
показанията на останалите свидетели – свид. С.К.П. и свид. Б.С.Б. съдът
кредитира показанията им, като кореспондиращи с останалите доказателства по
делото. В съдебно заседание е изслушан и социалния работник Н.П., изготвила
социалния доклад по делото.
С оглед изяснената
фактическа обстановка, при преценка на събраните доказателства поотделно и в
съвкупност, съдът намери от правна страна следното: При дела за издръжка съдът следва да изясни
въпросът за действителните нужди на търсещият издръжка и материалните
възможности на дължащият такава и тогава да определи издръжката, която се
дължи. До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите
родители е безусловно, като пълният размер на издръжката нужна за нуждите на
детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности.
Съобразяват се и грижите и издръжката в натура, предоставена непосредствено от
родителя, при когото живее детето. На преценка подлежат и потребностите на
детето, като се съобразят обикновените условия на живот на деца от същата
възраст. В настоящия случай се касае за първоначално определяне на издръжка за
малолетното дете и иск за период от преди завеждане на исковата молба пред
съда.
По отношение
основателността на иска за издръжка за минало време: Безспорно
е по делото, че ответникът е баща на малолетния В. В. К., което е видно и от
удостоверението за раждане на детето. Няма спор и по това, че родителите не
живеят заедно от 01.10.2014г. Възможността
да се иска издръжка “за минало време” обхваща периода, за който такава издръжка
не е определена, като законодателят е ограничил този период до една година
преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Страните по делото не
оспорват, че начало на този период е месец октомври 2014г., когато те са
окончателно разделени, като крайна дата на периода е 10.03.2015г. – датата на
входиране на исковата молба в съда. По делото е установено, че в този период
основната грижа за детето, включително и неговата материална издръжка е поета
единствено от майката – ищца по делото. От разпита на свидетелите стана ясно,
че бащата се е срещал с детето, като му е подарявал различни неща, но не се
доказа както съдържанието на подаръците, така и конкретната им стойност. Събрани
са и доказателства, че детето се нуждае от средства, предвид констатиран
стоматологичен проблем - установената ортодонска аномалия. Представени са
доказателства и за множество извънкласни занимания на детето както в областта
на спорта, така и в областите на културата и изкуството. Представени са
доказателства и за месечните разходи за посещението в школите и занималня,
които са в общ размер на 75 лв. месечно. С оглед възрастта на детето и неговите
нужди съдът счита, че за периода 01.10.2014г. – 10.03.2014г. детето е имало е
имало нужда от сума за издръжка в размер на 220 лв. месечно. Необходимо е
обаче, освен нуждите на детето, да се съобразят и възможностите на родителите.
Доколкото за детето през този период е полагала грижи само майка му, то бащата
следва да поеме част от тези разходи за храна, облекло и други нужди на детето.
По делото има събрани голям брой доказателства за имущественото състояние на
страните към миналия период. Ответника е реализирал нетен доход за периода от
септември 2014г. до февруари 2015г. в общ размер на 5670.31 лв. или средно
945.05 лв. Установи се, че има алиментни задължения към друго ненавършило
пълнолетие дете, като дължимата издръжка е в размер на 40 лв. Неоснователно е
възражението на ищцата, че липсват данни издръжката да е заплащана. При разпределянето
на доказателствената тежест на ответника е указано да докаже съществуването на
задължение за изплащане на издръжка към други лица. Видно от представеното
съдебно решение по гр.д.№ 1633/2006г. Районен съд – Горна Оряховица такова
задължение съществува, като не следва да се ангажират допълнителни
доказателства за заплащането й. Доколкото
по делото липсват данни за образувано наказателно производство срещу К.
за незаплащане на две или повече вноски от издръжката, то съдът намира, че
същото се изпълнява. Налице са и доказателства за наличието на потребителски
кредити на ответника с различен срок на погасяване, като към процесния период
те възлизат общо на 151.38 лв. Следва да се отбележи, че наличието на тези
облигационни отношения с други лица не са от значение за задължението за
заплащане на издръжките към непълнолетните лица.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че определената месечна издръжка от 220 лв. следва
да се поеме от бащата в размер на 140 лв., а от майката в размер на 80 лв. Така
определената издръжка в размер на 140
лв. ще се дължи от 01.10.2014 г. до датата на подаване на исковата молба 10.03.2015г.,
като на основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта, досежно издръжката. Поради изложеното искът
по чл.149 от ГПК се явява основателен и доказан до размер на 140 лв., като в
останалата си част до пълният предявен размер от 200 лв. следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По иска с правно
основание чл.143, ал.2 от СК, съдът намери следното: Изложените по-горе правни съображения и доводи
до голяма степен касаят и този иск, доколкото
фактическата обстановка и към двата искови периода е сходна и не е налице съществена промяна в обстоятелствата.
Промяна в обстоятелствата има по отношение на започналото активно лечение на стоматологичния
проблем на В., като на 12.03.2015г. е закупен ортодонски апарат на стойност 200
лв. Предвид, че нуждите на детето за в бъдеще ще нарастват, то съдът намира, че
размера на издръжката за в бъдеще време следва да е в размер на 250 лв.
месечно, като бащата следва да заплаща издръжка в размер на 160 лв., а майката която
полага непосредствени грижи за детето да поеме останалата част от 90 лв. По
отношение на останалата част иска срещу бащата за заплащане на издръжка до
пълния предявен размер от 200 лв., съдът
намира за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Така определената издръжка в размер на 160 лв.
от бащата, ще се дължи от датата на
завеждане на исковата молба – 10.03.2015г. до настъпване на причини за нейното
изменяване или прекратяване, като е платима до 5-то число на месеца за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, като следва да се
допусне и предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 от ГПК. При
определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2
от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата за страната утвърдена с Постановление
на Министерския съвет№ 419/17.12.2014г.
и до 30.06.2015г. е в размер на 360 лева.
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ШРС държавна такса върху определения размер на издръжката по
иска с правно основание чл.149 от СК в размер на 50 лв. и по иска по чл.143 от СК в размер на 230.40 лв., както и сума
в размер на 213.30 лв., представляваща разноски по делото за заплатено от
ищцата адвокатско възнаграждение, съобразно уважените части на исковете.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 86.68 лв., съобразно
отхвърлените части на исковете.
Водим от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл.149
от СК, във връзка с чл.143, ал.2 от СК В.К.К.
с ЕГН ********** ***, съдебен адрес гр.Шумен, ул.“Добри Войников“ № 17, чрез
адв. А.Ш. от ШАК да заплати на малолетното си дете В. В.
К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й.В.В. с ЕГН **********,***,
кантора 23, чрез адв. С.Т. от ШАК, ежемесечна издръжка в размер на 140 лв. (сто и четиридесет лева),
считано от 01.10.2014г. до 10.03.2015г., като отхвърля иска в останалата му част до
пълния му предявен размер от 200 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.143,
ал.2 от СК В.К.К. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес гр.Шумен, ул.“Добри
Войников“ № 17, чрез адв. А.Ш. от ШАК да
заплаща на малолетното си дете В. В. К. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Й.В.В. с ЕГН **********,***, кантора 23, чрез адв.
С.Т. от ШАК, ежемесечна издръжка в размер на 160 лв. (сто и шестдесет лева), платима до 5-то число на текущия
месец, считано от 10.03.2015г. до настъпване на причини, водещи до изменяване
или прекратяване на така присъдения размер на издръжката, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от датата на вземането до окончателното
ѝ изплащане, като отхвърля иска в останалата му част до пълния му
предявен размер от 200 лв. , като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението
досежно издръжките.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК В.К.К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Шуменски районен съд разноски по делото, представляващи
държавна такса по исковете, общо в размер на 280.40 лв. (двеста и осемдесет лева и четиридесет стотинки), както
и сумата от 5 лв. ( пет) лева при евентуално издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.К.К. с ЕГН ********** да заплати на Й.В.В. с ЕГН **********
сума в размер на 213.30 лв. ( двеста и тринадесет лева и тридесет стотинки), представляваща
разноски по делото за заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение, съобразно
уважените части на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й.В.В. с ЕГН ********** да заплати на В.К.К. с ЕГН ********** сума в размер на 86.68
лв. ( осемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща
разноски по делото за заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлените
части на исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 12.05.2015г., на
основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: