Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Нова Загора, 17.06.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
Ненова АНД № 104 по описа за
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Й.Е. с ЕГН ********** *** проотив наказателно постановление № 20-0306-000092/29.01.2020 г.Началник сектор към ОД МВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на жалбоподателят, на основание чл.174, ал.3, предл.1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, за извършено нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, както и са му отнети 12 точки и по чл.183 ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДвП- „глоба” в размер на 10 лева.
С жалбата си жалбоподателя сочи, че не е съгласен и възразява срещу наказателното постановление, с които му се налагат горните наказания. Сочи се, че същото било необосновано и незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалния закон, при допускане на съществени нарушения на ь процесуалните правила. Моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание, жалбоподателят лично се представлява и по същество моли издаденото против него наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОДМВР Сливен, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Районна прокуратура Нова Загора редовно уведомена за съдебно заседание, не изпраща представител.
Въззивният съд като съобрази събраните по делото писмени доказателства и посочените в жалбата основания, извърши цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление относно неговата обоснованост и законосъобразност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима: подадена е в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, в съответствие с установеното изискуемо от закона съдържание и от лице имащо правен интерес от въззивно обжалване – санкционирано лице, а разгледано по същество се явява неоснователна.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от
При получен сигнал за носене на наркотични вещества от лице на име „Г.”/като служителят визира жалбоподателя/ служители на РУ Нова Загора организират операция с цел да се провери и установи лицето. На 21.01.2020 г., около 18.30 часа, в гр.Нова Загора, в района на бензиностанция „Петрол”, намираща се по път III-554, управляваното от жалбоподателя МПС - л. а. "БМВ 5ЕР РЕИХЕ с рег. № СТ 9325РК, собственост на Анета Симеонова Славова, било спряно за полицейска проверка. В хода на същата служители на РУ-Нова Загора ОДМВР Сливен потърсили съдействие от дежурните по КАТ за тестване на водача във връзка с управление на автомобила след употреба на наркотични вещества. Бил отведен в сградата на РУ, но жалбоподателя отказва да бъде тестван за употреба на наркотици. Независимо, че получил предписание да се подложи на химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, като му бил издаден и талон за такова, Г.Е. не го изпълнил, като собственоръчно написал в талона, че отказва. Във връзка с тази констатация бил съставен АУАН серия АA № бл. № 469664/21.01.2020 г. Актът е предявен, подписан без възражения и лично връчен.
Актосъставителят приел, че с тия си деяния жалбоподателя Г.Й.Е. виновно е нарушил чл.174, ал.3 пр. 2 от ЗДвП и на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.
На Жалбоподателя Е. е издаден талон за медицинско изследване № 0043562. връчен на Е..
Въз основа на така съставения акт наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото производство, като приел, че Г. Й.Е. е извършил отказ да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство. Приел е че с това Е. виновно е нарушил чл. 174 ал.3 пр.1, поради което му наложил наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и са му отнети общо 12 точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
За извършеното нарушение по чл.100ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл.183 ал.1 т.1 от Закона е наложено наказание 10 лв. глоба.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 21.02.2020 год., който недоволен от него депозирал жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство, пред съда на 28.02.2020 г.
Съдът кредитира изцяло гласните доказателства. Свидетелите М. и М. са очевидци, като същите лично са възприели поведението на жалбоподателя при извършената му проверка, при която от значение за настоящия спор е поканата и съответно - отказа на лицето да бъде тествано с техническо средство. Свидетел М. дава в съдебно заседание подробни показания, като свидетелства, че жалбоподателя спрял управлявания от него автомобил от горната страна на бензиностанцията, където било като паркинг. При проверката в същия било намерено синтетично наркотично вещество. Жалбоподателя бил отведен в РУ, където служител от КАТ му съставил акт, тъй като нямал свидетелство за управление. Отказал да бъде тестван за употреба на наркотици и свидетелства, че не друг, а самият Е. е управлявал автомобила, като е бил сам в него. Показанията на свидетелите са последователни, логически обвързани и кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства
събрани в хода на административно накателното производство, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От съставения по надлежния
ред АУАН, който представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията
на разпитаните свидетели.
Според съда в административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000 лева. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност и да бъдат наложени предвидените в чл. 174 ал. 3 от ЗДвП наказания "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС", следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на алкохол или други упойващи вещества. В конкретния случай от показанията на актосъставителя и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, и въпреки че му е бил издаден талон за медицинско изследване същият е отказал да даде кръвна проба за анализ. Изпълнителното деяние при разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДП е „отказ“ да се окаже съдействие за изследване. Отказът на водача е прост факт и при него липсва необходимост от въвеждане на определен ред за доказването му. Отказа на водача е удостоверен в конкретния случай със свидетели. В настоящото производство от събраните доказателства – разпит на свидетели и съставения АУАН се установи отказът на водача поради което е осъществен състава на нарушението за което е ангажира отговорността на жалбоподателят. Правилно АНО е определил наказанието съобразно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок 2 години, който размер е точно определен в закона, поради което НП следва да бъде потвърдено. Правилно е определено наказанието по чл.183 ал.1т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20-0306-000092/29.01.2020 г. на Началник сектор към ОД МВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на Г.Й.Е. с ЕГН ********** *** на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и са му отнети 12 точки и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - „глоба” в размер на 10лв, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: