№ 2642
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110138340 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу А. Р. Я., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
1930/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 184,03лв., представляващи
главница, ведно със законната лихва от 12.01.2023г. до изплащане на вземането,
8,58лв., представляващи договорна лихва за периода 29.08.2021г.-14.11.2021г. и
8,82лв., представляващи мораторна лихва за периода 29.08.2021г.-05.04.2022г.
Ищецът твърди, че на 19.08.2021г. ответникът сключил с /фирма/ договор за
паричен заем № **********, по силата на който получил сумата от 184,03лв., която се
задължил да върне в срок до 14.11.2021г. Бил уговорен фиксиран лихвен процент от
40% и ГПР от 48,35%. На същата дата ответникът сключил и договор за предоставяне
на гаранция с /фирма/, по силата на който дружеството се задължило да сключи
договор със заемодателя, съгласно който да отговаря солидарно с ответника по заема.
Поради преустановяване на плащанията, заемателят поискал от гаранта да плати
сумите, като на 05.04.2022г. същият ги заплатил. С договор за цесия от 31.03.2022г.
гарантът прехвърлил вземанията си спрямо ответника в полза на ищцовото дружество.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 46, ал. 7 ГПК особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Счита,
че ищецът не е активно процесуално легитимиран да предяви исковете и същите били
недопустими. Евентуално излага съображения за тяхната неоснователност. Оспорва
сумата да е реално отпусната, както и задълженията да са изискуеми. Поддържа, че
договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, 9а, т. 10 и т. 11 и чл. 12, т. 7 и 8
от ЗПК, което води до недействителността му на основание чл. 22 ЗПК. Посочва, че не
е ясно по каква методика е формиран ГПР и какви компоненти са включени в него.
Прави възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради
противоречието й с добрите нрави. Отрича да е давана гаранция и гарантът да е
1
платил, както и цесията да е произвела действие спрямо ответника.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на следните факти: че между ответника и /фирма/ е сключен валиден
договор за заем, отговарящ на изискванията на ЗПК, и на ответника е отпусната
заемната сума, която е усвоена; че е уговорена валидна клауза за дължимост на
възнаградителна лихва и нейния размер; че е настъпил падежът на вземанията; че
между ответника и /фирма/ е сключен валиден договор за гаранция, по силата на който
дружеството се е задължило да сключи договор с кредитора, за да отговаря солидарно с
ответника по договора за заем; че /фирма/ е платило задълженията на ответника по
договора за заем, в резултат от което за него са се породили регресни права спрямо
ответника; че между /фирма/ и ищцовото дружество е сключен договор за цесия, по
силата на който вземанията са прехвърлени на ищеца, за което ответникът е уведомен.
По делото е представен договор за паричен заем № **********/19.08.2021г.,
сключен между /фирма/, в качеството на заемодател, и А. Р. Я., в качеството на
заемател, съгласно който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от
200лв., а заемателят се задължава да я върне на 12 седмични погасителни вноски, всяка
по 17,51лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 40,00%. В чл. 2, т. 7 е
предвидено, че общата дължима сума възлиза на 210,12лв., а според т. 8 ГПР възлиза
на 45,32%. В чл. 3 от договора е удостоверено, че заемателят е получил сумата, като
договорът има силата на разписка.
Представен е договор за предоставяне на гаранция № **********/19.08.2021г.,
сключен между /фирма/, в качеството на гарант, и А. Р. Я., в качеството на потребител,
съгласно който потребителят възлага, а гарантът се задължава да гарантира
плащанията на заемателя в полза на кредитора по договора за кредит – /фирма/.
С доклада по чл. 146 ГПК съдът е указал, че в тежест на ищеца е да проведе
пълно доказване, че /фирма/ е платило задълженията на ответника по договора за заем
в полза на заемодателя, в резултат от което за него са се породили регресни права
спрямо ответника. Изрично му е указал, че съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК същият не сочи
доказателства за този факт. От негова страна не е предприето активно поведение и не
са ангажирани никакви доказателства за установяване на този факт. За да възникнат
регресни права в полза на дружеството, същото следва да е платило задълженията на
длъжника към кредитора, което обаче не се установява, и това е достатъчно основание
за отхвърляне на исковете. След като не се доказва да са възникнали правата в полза на
/фирма/, то тези права няма как да бъдат прехвърлени и на ищцовото дружество.
Отделно от това, с доклада по чл. 146 ГПК съдът отново изрично е указал на ищеца, че
не сочи доказателства и процесните вземания да са предмет на сключения договор за
цесия, като същият отново не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. По
делото е представен рамков договор за продажба на вземания от 31.03.2022г., сключен
между /фирма/ и ищцовото дружество, съгласно който първият, в качеството на
цедент, прехвърля на втория, в качеството на цесионер, вземания, индивидуализирани
в приложение № 1. По делото обаче не е представено това приложение, нито какъвто и
да било друг документ, от който да се установи, че процесните вземания са част от
пакета вземания, които се прехвърлят. Тези обстоятелства обосновават извод за липса
2
на проведено доказване ищецът да е носител на претендираните вземания спрямо
ответника и поради това предявените искове подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, който обаче е
представляван от особен представител и не е доказал извършването на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД от /фирма/, ЕИК:
*************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу А. Р. Я.,
ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1930/2023г. по описа на СРС, 40-
ти състав, а именно: 184,03лв., представляващи главница, ведно със законната лихва от
12.01.2023г. до изплащане на вземането, 8,58лв., представляващи договорна лихва за
периода 29.08.2021г.-14.11.2021г. и 8,82лв., представляващи мораторна лихва за
периода 29.08.2021г.-05.04.2022г., които вземания са възникнали в полза на /фирма/
посредством извършено от негова страна плащане в изпълнение на договор за
гаранция от 19.08.2021г. на задължения на А. Р. Я. в полза на кредитора /фирма/ по
договор за паричен заем № **********/19.08.2021г., и са прехвърлени от /фирма/ на
/фирма/ с договор за цесия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3