РЕШЕНИЕ
№ 260090
гр. Перник, 14.10.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 14.09.2020год. / четиринадесети
септември през две хиляди и двадесета година / в състав :
Председател: Рени Ковачка
при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдията, гр.
дело № 188 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба , подадена
от „ Банка ДСК“ ЕАД гр.С., с искане да
бъде осъден ответника К.Т.Й. от *** да
заплати на ищеца сумата от
35 726.94лева, дължаща се по договор за кредит от ***год., сумата
от 25 723.30лева ,представляваща договорна лихва за периода от 10.03.2014год. до
05.12.2019год.,както и сумата от 508.33лева, представляваща обезщетение за
забава съгласно чл.20.1 от общите условия към Допълнително споразумение № * към договор за ипотечен
кредит от ***год., ведно със законната лихва върху главницата от
35 726.94лева ,считано от датата на предявяване на иска- 05.02.2019год. до
окончателното й изплащане и разноските по делото.
Ищецът твърди ,че на ***год. е сключил с наследодателя на ответника- В. С.
Р. договор за ипотечен кредит, по силата на който й е предоставил кредит в
размер на 37 700лева за срок от 240
месеца, считано от усвояване на сумата, а именно ***год. Твърди, че съгласно
договореностите кредитополучателя е
следвало да заплаща на кредитора лихва , формирана от базов лихвен процент за
този вид кредит и надбавка,като към датата на сключване на договора базовият
лихвен процент бил 4.19 %, а стандартната надбавка- 6.80%. Уговорено било
заплащането и на такси и комисионни. Ищецът сочи ,че кредитът бил погасяван на
месечни вноски съгласно погасител план като падежната дата била всяко 27-мо
число на месеца. Сочи също така, че на ***год. било сключено допълнително
споразумение, с което остатъкът от дълга
в размер на 40 370лева бил
разсрочен на нови погасителни вноски като се запазил крайния срок на
издължаване , а именно ***год. Определена била нова падежна дата- 10 число на
месеца, а лихвата – променена на 12.49%.
Ищецът твърди, че
кредитополучателя е допуснал забава в
плащанията по погасителния план, поради което е настъпила предсрочна
изискуемост на целия кредит съгласно т.20.2 от Общите условия за предоставяне
на жилищни и ипотечни кредити. Сочи, че на ***год. кредитополучателя е починал,
като от двамата наследници- К.Й. и К. Й.,
единствено ответникът К.Й. е приел
наследството на В. Р.. Предвид на това и същият отговаря за нейните задължения,
произтичащи от сключения договор за
ипотечен кредит. Посочва,че непогасеният остатък е станал предсрочно изискуем,
поради което и задълженията на ответника по него са в претендирания размер и
моли исковата претенция да бъде уважена изцяло.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК,
ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска като изцяло
неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.84, ал.1, изр.2 от ЗЗД и не са налице предпоставките за ангажиране на
неговата отговорност ,като наследник на кредитополучателя, за задълженията на последния по кредита.
Поддържа ,че не са налице условия за
предсрочна изискуемост на процесния договор, тъй като липсва достигнало до него
като наследник изявление на банката ,че прави кредита предсрочно изискуем. Такава
не съставлявала и исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
дело. Твърди се ,че наследодателят на ответника не е подписал Общите условия
,приложени към исковата молба,поради което
не е налице предсрочна изискуемост на кредита, не е налице забава и не
се дължи обезщетение за забава съгласно чл.20,ал.1 от Общите условия. Оспорва се
представеното извлечение от тарифа на „ Банка ДСК“ ЕАД като неподписано от
кредитополучателя,поради което се твърди недължимост на претендираните „дължими заемни такси“
/такса за подновяване на договорна ипотека, такса за застраховка обезпечение и
такса управление/.Твърди ,че клаузите на т.7 от договора за ипотечен кредит и
т.9.1, т.25.3 от Общите условия и т.4, т.4.2 от допълнително споразумение №
1/13.05.2010год. и т.9.1 и т.4.3 и Общи условия към Допълнително споразумение
са нищожни ,респ. съставляват неравноправни клаузи и като такива не пораждат
права и задължения за страните. По отношение претендираната главница се
твърди,че част от нея е погасена по давност ,каквото възражение за изтекла
погасителна давност се прави и по отношение на претендираната договорна лихва и
обезщетение за забава съгласно т.20.1 от Общите условия към допълнително
споразумение,сключено между страните. По изложените съображения се прави искане
за отхвърляне на предявения иск с присъждане на направените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите на страните, по
реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна, следното:
От представените по делото писмени доказателства
се установява ,че на ***год. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на
който « Банка ДСК» ЕАД, РД Б. е
предоставила на В. С. Р. кредит в размер
на 37 700лева със срок на
издължаване 240 месеца,считано от датата на неговото усвояване ,платим на
месечни вноски с падеж 27-мо число на месеца по погасителен план. В чл.7 от договора страните са уговори
кредитополечателят да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този
вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка,която може да бъде
намалена с отстъпка ,съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма « ДСК Уют»/Приложение № 2 към договора/.Посочено е ,че към
датата на сключване на договора базовият лихвен пронет е 4.19, стандартната
надбавка е в размер на 6.80 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е
общо 10.99 %.
Кредитът е
обезпечен с ипотека върху следния недвижим имот, а именно: масивна двуетажна
жилищна сграда- къща и дворно място с адрес: *** със застроена площ от
64.00кв.м.
На ***год. между « Банка ДСК» ЕАД и В. С. В. е сключено допълнително споразумение
,в което е посочено ,че към момента на сключването му -***год. остатъка на дълга по договор за ипотечен
кредит № ***7год. е в размер на 40.576.29лева, от които 36.789.28лева главница,
редовна лихва в размер на 3 776.79лева и наказателна лихва в размер на
10.22лева. ,както и че кредитополучателят е внесъл сума в размер на 210.00лева.
Посочено е също така, че падежната дата за издължаване на месечните вноски за главница и лихва
остава 10-то число,както и че се запазва
крайната падежна дата за окончателно изплащане на кредита- ***год.
Отразено е ,че към датата на сключване на допълнителното споразумение лихвата по кредита е в размер на 12.49%, че
споразумението влиза в сила от ***год. и че
остатъкът по кредита в размер на 40 370 лева ,включващ главница и
дължимата текущо начислена към ***год. лихва ще се издължава на равни месечни
погасителни вноски,включващи дължимите месечни плащания за лихва и за главница,
отразени в индивидуален погасителен план. .
Представено е
извлечение от счетоводните книги на ищеца, в които е отразено ,че дължимите суми
по кредита са както следва: 35 726.94 лева дължима главница,
25 723.30лева договорна
/възнаградителна лихва/ за периода от 10.03.2014год. до 05.12.2019год.,
обезщетение за забава съгласно т.20.1 от Общи условия към допълнително споразумение
№ 1 в размер на 508.33лева за периода от 13.04.2016год. до 05.12.2019год.,
1 431.26лева заемни такси, от които 276лева такса за подновяване на
ипотеката, 275.26лева такса застраховка обезпечение и 880лева такса управление.
Представено е по
делото Удостоверение за наследници изх.№ ***год., от което е видно ,че
кредитополучателя В. С. Р. е починала на ***год. и е оставила за свои законни
наследници синовете си К.Т.Й. и К. Т.Й..
Първият, видно от приложения протокол от проведено в с.з. на 18.11.2019год.
съдебно заседание в производство по
чл.51 от ЗН е приел наследството от своята майка В. Р. ,а вторият-е направил отказ от него.
Представени са
застрахователна полица « Пожар и други щети на имущество» № ***, № ***, № *** и
№ *** за извършена в полза на « Банка ДСК» ЕАД застраховка, валидна за периода
21.12.2012год. до 11.01.2017год..
Представена е и
молба до Агенция за вписване, установяваща извършено вписване на подновяване на
договорна ипотека през ***год.,за което е заплатена държавна такса в размер на
18.85лева. Към молбата е приложен нотариален акт № *, том-**, рег.№ ***, дело № 973/2007год.
за договорна ипотека върху поземлен имот, находящ се в ***,ведно със
построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда и гараж.
От изготвената по
делото и неоспорена от страните съдебно –икономическа експертиза се установява
,че кредитът по договора е усвоен на ***год.
чрез превеждането му по банкова сметка № *** с IBAN *** с титуляр В. Р..
Установява се също така ,че непогасените суми по падежирани погасителни
вноски към 05.12.2019год. са общо в
размер на 32 572.64лева ,като от тях 6 849.34лева са главници по 69 броя погасителни
вноски-частично по погасителна вноска с
падежна дата 10.03.2014год. и 68 броя погасителни вноски с падежна дата на 10.11.2019год. и
28 877.60лева по непадежирани към датата на предявяване на иска
вноски. Установяват се като неплатени от
кредитополичателя и 25 723.30лева
възнаградителна лихва за периода от 10.04.2014год. до
05.12.2019год.,както и 508.33 лева санкционна лихва, 275.26лева такса
застраховка, 276 лева такса вписване ипотека и 880лева такса управление. Видно
е също така ,че за вписване на подновяване на ипотека през ***год. е събрана
такса в размер на 229.26лева ,както и че към датата на изготвяне на експертизата
-11.06.2020год. задължението по договора
за кредит възлиза на сума в размер от 35 726.94 лева главница / с
ненастъпил падеж 28 166.45 лева и 7 560.49лева с настъпил падеж,
28 016.43 лева възнаградителна лихва за периода 10.04.2014год. до
10.06.2020год., 620.64лева санкционна лихва, 275.26лева такса застраховка, 276
лева такса вписване на ипотека и 880лева такса управление.
Препис от
исковата молба и доказателствата са връчени на ответника лично на 08.01.2020год.
Предвид така
събраните по делото доказателства съдът намира от правна страна следното:
Безспорно е
установено по делото, че между банката –ищец и наследодателят на ответника са съществували
облигационни отношения, породени от Договор
за ипотечен кредит от ***год. и
допълнително споразумение към него от ***год. По силата на така сключения договор банката - ищец
в настоящото производство се е задължила да предостави на кредитополучателя ползването
на кредит в размер на 37 700 лева ,
а кредитополучателят се е задължил да върне получения кредит до ***год. на равни месечни погасителни вноски ,съобразно индивидуален
погасителен план. Подписът на
кредитополучателя ,положен под
договора за ипотечен кредит и допълнително споразумение от ***год. не е оспорен
от ответника и доколкото в чл.10 от
договора и с подписването му
наследодателката на ответника е
декларирала ,че е получила и приема Общите условия /клаузата на чл.10 от
договора е останала непроменена при подписване на допълнителното споразумение
от ***год./ ,то Общите условия към допълнителното споразумение я обвързват и
възраженията на ответника за противното се явяват несъстоятелни.
Както се посочи
по-горе, кредитополучател по процесния договор за ипотечен кредит е била В.
Р., която е починала на ***год. Доколкото договорът за кредит не е такъв
сключен с оглед личността на
кредополучателя,то неговото действие не се прекратява със смъртта на
кредитополучателя. му. В този случай правата и задълженията на
кредитополучателя по договора преминават към неговите наследници,какъвто в
случая се явява ответникът, който е приел наследството по реда на чл.49 от ЗН с
изрично изявление. Другият законен наследник на починалия
кредитополучател- К. Т.Й. е направил отказ от наследството на своята
майка В. Р., поради което ответникът К.Й. ,с приемането на наследството,
се явява титуляр на задължението по процесния договор за кредит.
Ищецът обосновава
дължимост на процесните суми с настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
което обстоятелство се оспорва от ответника. В чл.20.2 от договора за
кредит е предвидено, че при допусната
забава при плащанията на главницата /или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. От изготвената по делото и
неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява ,че към датата
на депозиране на исковата молба – 05.12.2019год. в просрочие са били 69 погасителни вноски,
първата с падежна дата 10.03.2014год., а последната с падежна дата-
10.11.2019год. Предвид на горното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.20.2
от Общите условия към договор за ипотечен кредит от ***год., тъй като е
установено просрочие на погасителни вноски по кредита над 90 дни и съответно е
възникнало правото за кредитора- ищец в настоящото производство да обяви
ползвания кредит за предсрочно изискуем.
Съдът не споделя доводите на ответника за ненастъпила предсрочна изискуемост на
кредита. По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната
изикуемост на задължението по договор за кредит са дадени задължителни за
съдилищата указания с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014год. по т.д.№4/2013
год.на ОСГТК на ВКС. В т.18 от същото е посочено, че в хипотезата на предявен
иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит
с уговорка ,че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. В настоящият случай е налице неплащане на погасителни вноски по
ползвания кредит, както и достигнало до ответника волеизявление на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем посредством връчване на препис от исковата
молба. В последната се съдържа изрично изявление на банката- кредитор ,че
счита целия непогасен остатък от
вземането си по договор за ипотечен кредит от ***год. и анекси към него за
предсрочно изискуем ,включително и за вноските с ненастъпил падеж и с
връчването й на ответника на 08.01.2020год. е настъпила предсрочната
изискуемост на процесния кредит. В случая следва да се отбележи ,че предявеният
иск не е установителен по чл.422 от ГПК , а осъдителен такъв ,в който случай съдебната практика приема ,че фактът на
съобщаване на длъжника от страна на банката на изявлението й за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита може да се обективира в самата искова молба и
поражда правни последици с връчване на препис от нея на ответника по иска. /
така Решение № 198/18.01.2019год., постановено по т.д № 193/2018год. на ВКС /.
Произнасянето
относно дължимостта и размера на претендираната възнаградителна лихва
,предпоставя произнасяне по направените възражения за неравносправност на клаузите на т.7 от договора за ипотечен кредит и т.9.1,
т.25.3 от Общите условия и т.4, т.4.2 от допълнително споразумение № ***год. и
т.9.1 и т.4.3 и Общи условия към Допълнително споразумение.В чл.7 от договора
за кредит е уговорено кредитополучателят да заплаща лихва формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит , определян периодично от кредотора и надбавка,която може да бъде
намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма. / приложение № 2 към договора/, както и че към датата на
сключване на договора базов лихвен процент е 4.19 ,стандартната надбавка е в
размер на 6.80 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 10.99 %
.В т.9.1 от Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити е предвидено кредитът да се олихвява с фиксирана
и /или плаваща лихва, състояща се
от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора като кредиторът има
право да променя базовия лихвен процент,за което уведомява кредитополучателите
по подходящ начин. Съгласно чл.25.3 от Общите условия по кредита кредиторът има
право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите,за които
уведомява кредитополучателя по подходящ начин, като промяната може да бъде
извършена при наличие на някое от следните условия: при изменение от поне 1 % за месец на
стойността на LEONIA,EURIBOR, LIBOR,при изменение
поне от 1 % за месец на валутен курс евро/лев или евро/ щатски долар, при
изменение от поне 0.5 % за месец на
индекса на потребителските цени за България, при въвеждане на рестрикции от
страна на Централната банка върху система и /или върху Банка ДСК, при промени в
нормативните актове,както и в регулациите на Централната банка ,засягащи
функционирането и изискванията към
банките, при изменения от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити
от нефинансови институции, обявени в статистиката на Народната банка и при съществена промяна на паричната
политика на Централната банка като премахване на валутния борд, обезценка на
лева, деноминация на лева смяна на парите.
Съгласно чл. 143
от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда,която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В чл.146 от ЗПП е предвидено ,че неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.Не са
индивидуално уговорени клаузите,които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност на влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия.
Съдът намира ,че клаузите на чл.7 от договора за
кредит,предвиждащи базовия лихвен процент да се определя периодично от
кредитора и на чл.9.1 от Общите условия,предвиждащи че кредита се олихвява с
фиксирана и /или плаваща лихва,състояща се от базов лихвен процент и надбавка,
посочени в договора,като кредиторът има право да променя базовия лихвен процент,
са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Промяната на базовия лихвен
процент е предоставена изцяло на преценката на банката, а в т.25.3 от Общите условия освен обективните фактори, при които се
предвижда извършване на промяната,липсва посочване на алгоритъм или правила,по
които базовият лихвен процент ще бъде променен .Липсва и правило за обвързаност
на изменението на лихвания процент по кредита с изменението на стойностите на
факторите,които са посочени като основание за отмяна. С оглед на това и на
основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП,клаузите на чл.7 от договора за ипотечен кредит
и на чл.9.1 от Общите условия са нищожни.
Нищожността на
горепосочените клаузи рефлектира при определяне на дълга по кредита,договорната
лихва и наказателната лихва. Този размер следва да бъде определен без да се
зачита уговореното в нищожните клаузи
едностранно изменение на БЛП,тъй като такова изменение по нищожни клаузи
не се дължи.От изготвената по делото и неоспорена от страните допълнителна
експертиза /депозирана на 04.09.2020год./ се установява ,че към датата на сключване на договора за
ипотечен кредит базовият лихвен процент е
4.19,стандартната надбавка е в
размер на 6.80 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 10.99 %. При този лихвен процент,
размерът на дължащата се по договора за
кредит възнаградителната лихва е в размер на 40 968.26 лева. Установява се също така
,че до датата на връчване на препис от исковата молба- 08.01.2020год. по
кредита са платени суми в размер на
33 307.17 лева ,с които са погасени 7 135.97лева главница,
24 981.63 лева възнаградителна лихва , 63.57 лева санкционна лихва, 770
лева такса управление и 356 лева такса застраховка.От изготвената от вещото
лице таблица и от уточненията й дадени в съдебно заседание се установява ,че предвид внесената сума по кредита в размер на
33 307.17лева и при съобразяване дължимия размер на възнаградителната
лихва / определена при лихвен процент от
10.99%/, непогасените суми към
08.01.2020год. /връчване на препис от исковата молба на ответника/ непогасените суми по кредита са в общ размер
от 48 020.53лева , от които
9 901.85 лева главница с
настъпил падеж към 08.01.2020год. и
20 662.18 лева главница с ненастъпил падеж към 08.01.2020год., 15 986.61
лева договорна /възнаградителна/ лихва до 08.01.2020год. , 753.89лева
санкционна лихва, 440 лева такса управление и 276лева такса вписване на
ипотека.
Тези данни за
наличие на непогасени на падежа погасителни вноски в общ размер от 9 901.85 лева /към
08.02.2020год./ потвърждават направения
по-горе извод за предсрочна изискуемост на кредита. Предвид на това претенцията на кредитора за заплащане на
цялата остатъчна част от главницата по кредита се явява основателна за сумата
от 30 564.03лева
/ 9 901.859 лева вноски с настъпил падеж и 20 662.18лева-вноски с ненастъпил
падеж към 08.01.2020год./ .За разликата до пълния предявен размер от 35 726.94лева / или за сумата от
5 162.91лева ,претенцията се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава.
След обявяване на
предсрочната изискуемост не се
дължи договорна лихва ,съгласно
разясненията дадени в т.2 по Тълкувателно решение № 3/29.02.2019год. по
тълк.дело № 3/2017год. на ВКС. В случая, предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 08.01.2020год. ,като до този момент дължимата се възнаградителна
лихва, изчислена от вещото лице, възлиза
на сумата от 15 986.61лева. Ищецът претендира възнаградителна лихва до
05.12.2019год. и доколкото съдът е
обвързан с това искане, то претенцията за присъждане на възнаградителна лихва
следва да се уважи до посочения от ищеца краен момент- 05.12.2019год. и в
размер на 15 800 лева , изчислен от
съда по реда на чл.162 от ГПК. До пълния предявен размер от 15 986.61лева или за сумата от 186.61лева , претенцията се
явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
Ищецът претендира
санкционни лихви /наказателни лихви/ за забава съгласно чл.20.1 от Общите
условия ,съответно за периода от 27.11.2007год.
до датата на предявяване на иска- 05.12.2019год. в размер на 508.33 лева. Установи
се по делото ,че кредитополучателят е спрял плащанията по кредита ,като
последната неплатена погасителна вноска е била с падеж 10.12.2019год.,респ. налице е забава на
плащанията от страна на
кредитополучателя. След като изпълнението е забавено ,то за периода от
настъпване на изискуемостта до плащането
вредите на кредитора от
неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86 , ал.1 от ЗЗД на кредитора
се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно
обезщетение, освен ако в специален закон не е уговорено друго./така т.2 от ТР 3
/2017год. от 27.03.2019год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от изготвената по делото допълнителна
съдебно- икономическа експертиза
дължащата се съгласно чл.20.1 от Общите условия санкционна лихва до
датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита- 08.01.2020год. е в
размер на 753.89лева. Претендира се такава в размер на 508.33 лева и до
05.12.2019год., поради което и при спазване на диспозитивното начало, претенцията
следва да се уважи в пълния й предявен размер.
Дължимостта на
заемните такси се установява от приложената към договора за кредит
Тарифа на банката за такси по жилищни и
ипотечни кредити в лева. Съгласно заключението на вещото лице незаплатената такса управление е в размер на
440 лева, а таксата за подновяване на
ипотека - в размер на 276 лева,поради което същите се явяват дължими. За
разликата до пълния предявен размер на претендираната такса управление, а
именно за сумата от 440лева, претенцията се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
Претендираната
такса застраховка е погасена чрез пращане, видно от констатациите на вещото
лице, поради което същата се явява недължима. Предвид това претенцията за
нейното присъждане следва да се отхвърли.
С оглед
основателността на исковата претенция подлежи на разглеждане релевираното възражение за погасителна давност. Същото съдът намира за частично основателно с
оглед принципа за течение на давността,визиран в чл.114 от ЗЗД. Съгласно
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на
вноски ,поради което давността тече за всяка вноска поотделно от датата ,на
която плащането е било дължимо към банката. Това се отнася за вноските с
настъпил падеж, но не и по отношение вноските с ненастъпил падеж, на станали
предсрочно изискуеми поради обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По отношение
на последните давността тече от обявяването на предсрочната изискеумост,в
случая това е 08.01.2020год.
По въпроса относно приложимата погасителна
давност при вземания,възникнали от неизпълнение на договори за кредити има трайно установена практика, според
която при договора за кредит е налице
едно неделимо плащане като уговореното връщане на кредита на погасителни
вноски, не го прави такъв за периодични платежи. Предвид на това и съответствие с установената практика задълженията за главницата по договора за
кредит се погасяват с общата петгодишна давност / чл.110 от ЗЗД/. Същата е
приложима и по отношение на договорната
/ възнаградителна лихва/ ,тъй като тя съставлява цената на ползваната парична сума и като такава е включена в
погасителната вноска .Същата не съставлява лихва за забавено плащане,поради
което по отношение на нея не е приложим чл.111 от ЗЗД.По аргумент на противното
относно претендираната наказателна / санкционна лихва/ следва да се приложи
тригодишната погасителна давност.
Съобразявайки
горното, съдът намира ,че възражението за погасителна давност е основателно
единствено за остатъка на главницата ,неплатена на падежа- 10.06.2014год. ,тъй
като от този момент до датата на предявяване на иска- 05.12.2019 год. е изтекъл
петгодишния давностен срок по чл.110 от ГПК. Предвид на това и за тази сума- 45.77 лева, макар и
основателна исковата претенция се явява погасена по давност и следва да се
отхвърли.
Основателно е
възражението за погасителна давност и по отношение на санкционната лихва
,дължима се за периода преди
05.12.2016год. или за периода от
13.04.2016год. до 05.12.2016год. ,които
са в размер на 461.64 лева , изчислен
по реда на чл.162 от ГПК на база
констатациите в допълнителната съдебно-икономическата експертиза / таблицата
към нея/ . Предвид на това и за тази сума и период ,макар и основателна, исковата претенция се явява
погасена по давност и следва да се отхвърли .
Върху неплатената главница в размер на 30 518.27лева се дължи и следва да се
присъди и законна лихва , считано от датата на предявяване на иска-
05.12.2019год. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на делото и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените по
делото разноски,които се доказват в размер на 2 211.34лева и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на
делото и направеното в тази връзка искане, на ответника му се дължат разноски
,съобразно отхвърлената част от иска. Такива се доказват в размер на 508.67
лева / за заплатено адвокатско възнаграждение/,който следва да му се присъдят.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Т.Й.
с ЕГН ********** от *** да заплати на «
Банка ДСК» ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** следните суми, дължими се съгласно Договор за
ипотечен кредит № *** год. и
Допълнително споразумение към него № ***год.,
сключени между « Банка ДСК» ЕАД и В. С. Р., а именно:
- сумата от 30 518.27лева, представляваща неплатена
главница
- сумата от
15 800 лева договорна / възнаградителна лихва / за периода от
10.03.2014год. до 05.12. 2019год.
- сумата от 46.69
лева ,представляваща санкционна
/наказателна /лихва за периода от 13.04.2016год. до 05.12.2016год.
- сумата от 440
лева, представляваща такса управление
- сумата от 276
лева, представляваща такса за подновяване на ипотека, ведно със законната лихва върху
главницата от 30 518.27лева,
считано от датата на предявяване на иска- 05.12.2019год. до окончателното й
изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част-до пълните предявени
размери и периоди като НЕОСНОВАТЕЛЕН и ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА К.Т.Й. с ЕГН ********** от *** да
заплати на « Банка ДСК» ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: *** сумата от 2 211.34лева,
направени разноски по делото и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА « Банка ДСК» ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: *** да
заплати на К.Т.Й. с ЕГН ********** от *** разноски по делото в размер на 508.67 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :