№ 1930
гр. Варна, 20.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500891 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 вр.чл.248 ГПК.
Образувано е по частна жалба на НИКСА ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК *********, Варна,
срещу определение рег.№908/25.01.2022г., постановено по ГД №5971/2021г. на ВРС, с което
съдът, на основание чл.248 ГПК, е оставил без уважение искане на жалбоподателя /ответник
в исковото производство/ за изменение на решението по спора с правно основание чл.422
ГПК, в частта за разноските с присъждане на длъжника сторените в заповедното
производство разноски за подаване на възражението по чл.414 ГПК срещу заповедта за
изпълнение. С решението както и с определението по чл.248 ГПК съдът е оставил без
уважение искането за присъждане сторените разноски за адв.възнаграждение за подаване на
възражението, в размер на 300 лева. Твърди се, че определението е постановено в разрез с
тълкувателната практика на ВКС, поради което е неправилно и следва да бъде отменено.
В подкрепа на оплакванията си жалбоподателят сочи дадените с т.12 от ТР №4/2014г.
на ОСГТК задължителни указания относно произнасянето и разпределянето на разноските в
исковото производство по чл.422 ГПК. Сочи, че при отхвърляне на иска съгласно чл.78, ал.3
ГПК, съдът следва да присъди в полза на ответника сторените от последния разноски за
защитата му по неоснователно издадената заповед за изпълнение. Сочи, че едва в
производството по чл.422 ГПК исковият съд следва да се произнесе по възраженията срещу
разноските – относно тяхната прекомерност, извършването им, разпределянето им и др.
Искането за разноски може да бъде направено от ответника както с възражението, така и до
приключване на исковото производство по оспорената заповед за изпълнение.
Жалбоподателят изтъква разликата между разноските, сторени в заповедното производство
от заявителя и тези, сторени от длъжника като твърди, че съдът неоснователно е отказал
присъждане на разноските, сторени за заповедното производство от длъжника.
Предвидената забрана за първи път в исковото производство заявителят /ищец/ да
претендира разноски не се отнася до сторените от длъжника разноски. Моли за отмяна на
определението от 25.01.2022г. и вместо това присъждане на разноските, представляващи
платено адв.възнагарждение от длъжника в производството по ЧГД №957/2021г. на ВРС.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна МУЛТИПЪЛ ПЛЮС
ЕООД, чрез адв.Р.М., за неоснователност на частната жалба. Моли за отхвърлянето . Сочи,
1
че първоинстанционният съд правилно е приложил по аналогия разпоредбата на чл.6, т.5 от
Наредба №1/2004г. за МРАВ вместо тази на чл.7, ал.7 от същата наредба. Излага подробно
аргументи и цитира съдебна практика във връзка с неприлагане на чл.7, ал.7 от Наредбата
като несъответна на характера на производството. Не на последно място сочи, че
производството не се отличава с фактическа и правна сложност за да обуслови
възнаграждение от 300 лева.
При преценка редовността на жалбата съдът прецени, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител на страната, в
преклузивния срок и при интерес от обжалването.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна, поради
следното:
Производството е образувано по искова молба на МУЛТИПЪЛ ПЛЮС ЕООД срещу
НИКСА ИНВЕСТ ЕООД, за установяване вземане на ищеца, за което е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №957/2021г. на ВРС, ГО, 26 състав,
за сумата от 133.10 лева, представляващи вземане за незаплатена стойност на доставена
ел.енергия на обект в гр.Варна, бул.Цар Освободител №76Г, ет.4, ап.405, за периода от
01.11.17г. до 30.11.2017г. по комбиниран договор за продажба на ел.енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 05.04.2017г., сключен между
Фючър Енерджи ООД и Никса Инвест ЕООД ведно със законната лихва от подаване на
заявлението на 27.01.2021г. до изплащане на задължението, мораторна лихва за предходен
период, считано от 14.12.2017г. както и сторените в заповедното производство разноски от
заявителя.
Срещу заповедта за изпълнение в срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК,
подадено от длъжника НИКСА ИНВЕСТ ЕООД, чрез упълномощен адв.ЕЛ. Т., в което се
оспорва предявеното по този ред вземане като неоснователно. Във възражението се излага,
че тъй като не е дал повод за образувано на заповедното производство, дружеството –
длъжник не дължи и разноски за производството.
В изпълнение на дадените от съда указания, в срока по чл.415 ГПК заявителят е
предявил установителния иск по чл.422 ГПК срещу НИКСА ИНВЕСТ ЕООД. В
образуваното исково производство по ГД №5971/2021г. на ВРС, с отговора на исковата
молба длъжникът е направил искане за присъждане сторените в производството разноски,
вкл. тези в заповедното производство, в размер на 300 лева адв.възнаграждение. Към
отговора са били приложени доказателства за изплащане на възнаграждението – договори за
правна помощ и съдействие за заповедното и за исковото производство. По делото отделно е
представен и списък на сторените от ответника разноски по чл.80 ГПК, в който са
обективирани както разноските в исковото, така и тези в заповедното производство,
придружен отново с договори за правна помощ. Изрично искане за присъждане на всички
разноски е направено и в пледоарията по спора от адв.Т.. С решението си съдът е отхвърлил
предявения иск и присъдил съобразно този изход разноски на ответното дружество, но само
сторените в исковото производство. В мотивите си съдът отказал присъждане на разноските
за заповедното производство, тъй като такова искане било направено едва в исковото
производство, а не с възражението. С последващо определение по чл.248 ГПК, по искане на
ответника, съдът отново отказал присъждането на тези разноски с идентични мотиви.
Въз основа на изложеното, настоящият състав достига до различни правни изводи:
Действително, съгласно постановките на т.12 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, с
решението по установителния иск по чл.415 вр.чл.422 ГПК, съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им както и
разпределя отговорността за заплащането им съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно
изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за
2
присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Недопустимо е ищецът в исковото
производство да поиска за първи път присъждане на разноските за заповедното
производство, ако не е направил такова искане със заявлението. Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските за
заповедното производство дори когато не изменя същите. Принудителното им събиране се
извършва въз основа на издаден след влизане в сила на решението по установителния иск,
изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото производство.
В случая, с възражението срещу заповедта, длъжникът е изложил подробни
съображения за неоснователност на предявената претенция, съгласно чл.414 ГПК. Не е
направил искане за присъждане на разноски. Възражението е подадено чрез упълномощен
процесуален представител с приложено пълномощно, същият представляващ ответника и в
исковия процес. Искането за присъждане на сторените разноски /в исковото и в заповедното
производство/ е направено още с отговора на исковата молба, подадена от процесуалния
представител на длъжника. Към молбата освен пълномощното са приложени и основанията
за тези разноски – два отделни договора за правна помощ, за едностранното и за спорното
производство. В процеса е представен от страната и списък по чл.80 ГПК, в който са
описани претендираните разноски, вкл. процесните – сторени в заповедното производство.
Поради изложеното, съдът намира, че определението на съда, с което е отказано на страната
присъждане на тези разноски се явява незаконосъобразно и неправилно. Съгласно
цитираната на т.12 от ТР 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, именно исковият съд се произнася по
„възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното
производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното
производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение“. Пак съобразно цит. ТР, началото на исковия процес по чл.422 ГПК е
поставен с подаване на заявлението по чл.410 ГПК, което въз основа на възражението на
длъжника по чл.414 ГПК, се трансформира и развива в спорно исково производство. До
приключване на последното няма пречка всяка от страните да поиска сторените в това
производство разноски като представи най-късно до приключване на устните състезания
списъка по чл.80 ГПК. Това условие е изпълнено от страна на длъжника като с
представените доказателства се удовлетворяват и изискванията на т.1 от ТР 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС. Условието за претендиране на разноските за заповедното производство от
ищеца най –късно с подаване на заявлението не се отнасят към длъжника по заповедта за
изпълнение, сега ответник. Това е така, защото по отношение на разноските на заявителя
/ищец/ заповедта за изпълнение се ползва с изпълнителна сила, подлежи на самостоятелно
обжалване съгласно чл.413 ГПК. По отношение на разноските на длъжника за заповедното
производство, доколкото е сторил такива, за първи път се произнася исковия съд /при
редовно развитие на производство по чл.422 ГПК/, поради което няма пречка тези разноски
да бъдат поискани именно с подаване отговора на исковата молба. При установяване, че
страната е направила такива разноски, в случая за адв.възнаграждение за подаване
възражението по чл.414 ГПК, отделно от защитата по исковия процес, съдът следва да
разпредели същите съобразно изхода от спора съгласно общото правило в чл.78 и чл.81
ГПК.
Доколкото, насрещната страна не е правила възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на ответника в исковото производство съгласно чл.78, ал.5 ГПК, вкл. и
при подаване на молбата по чл.248 ГПК, съдът намира изявленията в отговора на частната
жалба, доближаващи се по характер, за несвоевременни. Това възражение не може да бъде
упражнено безконечно. Претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния
предмет, което следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което
приключва делото пред съответната инстанция. След този момент нито с писмена молба,
нито по друг начин могат да се правят процесуално валидни искания за присъждане на
3
разноски или да се оспорва техния размер като прекомерен. /т.11 от ТР 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС/ Поисканите още с отговора на исковата молба разноски са уточнени по размер,
обективиран и в приложеното доказателство за извършване на разхода. Насрещната страна
не е оспорвала размера им, поради което сторените в заповедното производство от длъжника
разноски следва да бъдат присъдени в претендирания размер от 300 лева.
Въз основа на изложеното, определението на ВРС следва да бъде отменено и вместо
това постановено друго, с което на основание чл.248 ГПК в полза на ответника бъдат
присъдени и сторените в заповедното производство разноски съобразно отхвърляне на
предявения иск по чл.422 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение рег.№908/25.01.2022г., постановено по ГД №5971/2021г. по
описа на 26 състав на ВРС, с което е оставена без уважение молба на НИКСА ИНВЕСТ
ЕООД за изменение на решение №1970/08.12.2021г., постановено по делото, като вместо
това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА МУЛТИПЪЛ ПЛЮС ЕООД, ЕИК *********, София да заплати на
НИКСА ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК *********, Варна, сторените в заповедното производство по
ЧГД №957/2021г. на ВРС разноски за адв.възнаграждение в размер на 300 лева, на
основание чл.248 вр.чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4