№ 17580
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110101129 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от .“, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: . срещу .,
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: ., за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 19320,00 лв. /деветнадесет хиляди триста и двадесет лева/,
представляваща незаплатена цена по Договор за превоз, за което са издадени фактура №
832/04.02.2019 г., фактура № 839/03.03.2019 г., фактура № 840/06.03.2019 г., фактура №
841/06.03.2019 г., фактура № 853/23.04.2019 г., фактура № 854/24.04.2019 г., фактура №
860/14.05.2019 г., фактура № 864/29.05.2019 г., фактура № 865/01.06.2019 г., фактура №
885/08.08.2019 г., фактура № 839/30.08.2019 г., фактура № 900/15.09.2019 г., фактура №
901/23.09.2019 г., фактура № 904/25.09.2019 г. и фактура № 908/12.10.2019 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК - 24.09.2021 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 4502,96 лв.
/четири хиляди петстотин и два лева и 96 стотинки/ представляваща лихва за забава за
периода от 04.03.2019г. до 24.09.2021 г.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че за процесните суми по негово заявление била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д № 55093/2021 г. по описа на СРС, 159 с-в. Твърди, че с ответника имал
договорни отношения, по силата на които последният му възложил извършването на превоз
на стоки. Поддържа, че е извършил възложените му превози, за което съставил фактура №
832/04.02.2019 г., фактура № 839/03.03.2019 г., фактура № 840/06.03.2019 г., фактура №
841/06.03.2019 г., фактура № 853/23.04.2019 г., фактура № 854/24.04.2019 г., фактура №
860/14.05.2019 г., фактура № 864/29.05.2019 г., фактура № 865/01.06.2019 г., фактура №
885/08.08.2019 г., фактура № 893/30.08.2019 г., фактура № 900/15.09.2019 г., фактура №
901/23.09.2019 г., фактура № 904/25.09.2019 г. и фактура № 908/12.10.2019 г., на обща
стойност 19320 лв., но ответникът не му заплатил тази цена. Излага твърдения, че падежът
за заплащане на възнаграждението по всяка фактура настъпвал един месец след издаването
, като ответникът дължал обезщетение за забава в размер на 4502,96 лв. за периода от
04.03.2019г. до 24.09.2021 г.
1
В срока по чл. 131 ГПК, ответника е депозирал писмен отговор. Признава, че между
страните са съществували посочените от ищеца договори за превоз и последният е изпълнил
същите, но прави възражение, че претендираните вземания са погасени по давност, като
счита, че в случая следвало да се прилагат правилата на чл. 32, ал. 1, б. „в“ от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). В тази връзка поддържа,
че е приложим едногодишен давностен срок, който започва да тече от изтичане на
тримесечен срок от датата на сключване на съответния превозен договор, като в случая
процесните договори били сключени с приемането на транспортните заявки от ищеца. За
най-късен момент на начало на давността следвало да се счита датата на издаване на
съответната фактура, като ответникът счита, че към момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, давностният срок по всяка от тях е изтекъл. Поддържа, че счетоводното
записване на дълга, отразяването му в справките-декларации и в дневника за покупки, както
и ползването на данъчен кредит не представлявали признание на задължението, тъй като не
били адресирани към кредитора, като цитира съдебна практика в тази насока. Предвид
акцесорността на претенцията за забава, намира, че и тя е погасена по давност. Моли
исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозира писмено
станивище, с което поддържа исковата молба.
Ответникът се представлява от адв. Цветков, който поддържа писмения отговор и
моли съда да отхвърли исковете.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото относими доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 55093/2021 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение за сумата от сумата от 19320,00 лв. /деветнадесет хиляди триста и двадесет
лева/, представляваща незаплатена цена по Договор за превоз, за което са издадени фактура
№ 832/04.02.2019 г., фактура № 839/03.03.2019 г., фактура № 840/06.03.2019 г., фактура №
841/06.03.2019 г., фактура № 853/23.04.2019 г., фактура № 854/24.04.2019 г., фактура №
860/14.05.2019 г., фактура № 864/29.05.2019 г., фактура № 865/01.06.2019 г., фактура №
885/08.08.2019 г., фактура № 839/30.08.2019 г., фактура № 900/15.09.2019 г., фактура №
901/23.09.2019 г., фактура № 904/25.09.2019 г. и фактура № 908/12.10.2019 г., ведно със
законна лихва от 24.09.2021г. до изплащане на вземането и обезщетение за забава в размер
на 4502,96 лв. /четири хиляди петстотин и два лева и 96 стотинки/ за периода от
04.03.2019г. до 24.09.2021 г. С възражение от 03.12.2021 г. ответника е оспорил вземането с
мотив, че не дължи.
По делото са представени фактура № 832/04.02.2019 г., фактура № 839/03.03.2019 г.,
фактура № 840/06.03.2019 г., фактура № 841/06.03.2019 г., фактура № 853/23.04.2019 г.,
фактура № 854/24.04.2019 г., фактура № 860/14.05.2019 г., фактура № 864/29.05.2019 г.,
фактура № 865/01.06.2019 г., фактура № 885/08.08.2019 г., фактура № 839/30.08.2019 г.,
фактура № 900/15.09.2019 г., фактура № 901/23.09.2019 г., фактура № 904/25.09.2019 г. и
фактура № 908/12.10.2019 г., ведно с 15 бр. транспортни заявки към всяка от посочените
фактури, както и 15 бр. международни товарителници (CMR) за извършен международен
автомобилен превоз на стоки по всяка заявка.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява дали процесните фактури са осчетоводени, ползван ли е данъчен кредит по тях
от ответника, както относно това какъв размера на дължимите лихви по всяка фактура.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
2
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 367 ТЗ.
Съгласно чл. 367 ТЗ, по силата на договора за превоз, превозвачът поема задължение
срещу определено възнаграждение да превози до определено място, лице, товар или багаж.
Между страните в производството не се оспорва съществуването на договорните
правоотношения между тях по 15 броя договори за превоз. Този факт се установява от
приетите като доказателства по делото 15 бр. заявки за транспорт, ведно с 15 бр.
международни товарителници (CMR) за извършен международен автомобилен превоз на
стоки по всяка заявка. По делото не е се спори също, че ищецът е изправна страна по
договорите. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури са
осчетоводени при ответника, поради което съдът приема, че той дължи заплащане на
договореното възнаграждение по всяка от процесните фактури, предвид, че от страна на
ответника не са ангажирани никакви доказателства, че сумите по фактурите са платени.
С отговора на исковата молба, ответника е направил възражение за изтекъл 1 –
годишен давностен срок по отношение на вземането за главници по всяка от 15-те договора,
съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки. Съдът приема, че възражението е основателно. В случая се касае за
международен автомобилен превоз на стоки. Спорът е за превозно възнаграждение, поради
което срокът на погасителната давност е този по чл. 32, ал. 1, б. "в" от Конвенцията относно
договора за международен автомобилен превоз на стоки и началото му се поставя с
изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор (в този см.
Решение N 81/27.05.2010 г. по т. д. N 851/09 г. на ВКС, I т. о.). Предявяването на иска спира
давността. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е
подадено на 24.09.2021г., като към този момент е бил изтекъл 1 – годишния давностен срок
по чл. 32, ал. 1, б. "в" от Конвенцията относно договора за международен автомобилен
превоз на стоки по отношение на вземанията за превозни възнаграждения по всички
представени по делото фактури, тъй като най-късно издадената такава е от 10.10.2019г., а
давностния срок на вземането по тази фактура е изтекъл на 10.01.2021г., което е преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. За пълнота следва да бъде посочено, че в случая
Конвенцията е приложима и по отношение на договорите за превоз по заявка
№191669/06.03.2019г., заявка №191710/23.04.2019г., заявка №191711/23.04.2019г. и заявка
№191743/31.05.2019г., за които са издадени съответните фактури, доколкото видно от
отбелязването във всяка една от товарителниците, страните са договорили, че същите са
подчинени на Конвенцията относно договор за международен превоз на стоки по пътищата
(CMR).
Предвид гореизложено, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и като
такива, следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 3120 лв. за адвокатско възнаграждение по
настоящото дело.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на .“, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: ., за признаване
3
за установено по отношение на ответника ., ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: ., че
последното дължи на ищеца сумата от 19320,00 лв. /деветнадесет хиляди триста и двадесет
лева/, представляваща незаплатена цена по Договори за превоз, за което са издадени фактура
№ 832/04.02.2019 г., фактура № 839/03.03.2019 г., фактура № 840/06.03.2019 г., фактура №
841/06.03.2019 г., фактура № 853/23.04.2019 г., фактура № 854/24.04.2019 г., фактура №
860/14.05.2019 г., фактура № 864/29.05.2019 г., фактура № 865/01.06.2019 г., фактура №
885/08.08.2019 г., фактура № 839/30.08.2019 г., фактура № 900/15.09.2019 г., фактура №
901/23.09.2019 г., фактура № 904/25.09.2019 г. и фактура № 908/12.10.2019 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК - 24.09.2021 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 4502,96 лв.
/четири хиляди петстотин и два лева и 96 стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода от 04.03.2019г. до 24.09.2021 г., за които суми е издадена Заповед
№18064/06.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
55093/2021 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА .“, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: ., да заплати на ., ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление: ., сумата от 3120,00 лв. (три хиляди сто и двадесет
лева) с ДДС, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 55093/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4