РЕШЕНИЕ
№ 3872
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20225330105223 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3
от ЗОДОВ предявен от Г. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „В.“ № **, чрез
пълномощника му- адв. С. П. против Прокуратурата на Република България, с адрес: град
София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от *** ***, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие на поддържане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по образуваното
наказателното производство, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
12.07.2021г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 09.02.2021 г. с постановление на разследващ
полицай от РУ на МВР – гр. К., след съгласуване с прокурор от Районна прокуратура – гр.
И., по ДП № ***/2021 г. по описа на РУ – гр. К., пр. пр. № **/2021 г. по описа на РП – гр. И.,
ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и
т. 5, във вр. с ал. 1 от НК. Бил обвинен в това, че на 08.02.2021 г., около 21.30 ч. на АМ Т.
км. 54 в посока С., преди тунела „Т. в.“, с посока на движение гр. С. с цел да набави за себе
си имотна облага, противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в
страната, в нарушение на закона, като деянието е извършено чрез използване на МПС /л. а.
марка Ш. К. с ДК № *****/ и по отношение на повече от едно лице – три лица граждани на
А. Р. С., както следва: С. А. Х., роден на ****г. в гр. Х. п., А. Р. С.; М. А. М., роден на
1
****г. в гр. Х. п., А. Р. С. и Я. Х. Х., роден на **** г, в гр. Х. п., А. Р. С..
С постановлението за привличане на обвиняем му била взета мярка за неотклонение
„**** ****” в размер на 1000 /хиляда/ лева със срок на представяне на гаранцията до
22.02.2021 г. Повдигнатото обвинение било съгласувано от водещия разследването ****
**** Г. М. на основание разпоредбата на чл. 219 от НПК с прокурор от Районна
прокуратура гр. И. - В. Т.. Така незаконно бил обвинен в тежко престъпление по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК, което не е извършил. За повдигнатото срещу него обвинение се
предвиждали две наказания - от една до шест години лишаване от свобода и глоба от пет
хиляди до двадесет хиляди лева. Веднага потърсил адвокат и сключил договор за правна
защита и съдействие, като заплатил сумата от 1000 /хиляда/ лева за защита по досъдебно
производство № ***/2021 г. по описа на РУ - гр. К., пр. пр. № **/2021 г. по описа на
Районна прокуратура гр. И.. Били иззети, като веществени доказателства по делото л. а.
марка Ш. К. с ДК № ***** - такси, като бил възпрепятстван да работи и да изкарва трудови
доходи в периода от 09.02.2021 г. до месец 08.2021г., когато му бил върнат автомобила.
Били иззети, като веществени доказателства и сумата от 50 лв., мобилен телефон „Н.” и
мобилен телефон „М.”. На 25.06.2021г. с Постановление за привличане на обвиняем на
разследващ полицай Г. М. от РУ на МВР - гр. К., след съгласуване с прокурор от Районна
прокуратура гр. И., по досъдебно производство № ***/2021г. по описа на РУ - гр. К., пр. пр.
№ **/2021 г. по описа на Районна прокуратура гр. И., му било предявено ново обвинение,
като бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с ал. 1
от НК. Бил обвинен в това, че на 08.02.2021 г., около 21:30 часа на 54-ти км. на АМ „Т.” с
посока на движение към гр. С., като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага в
размер на 130 лв., противозаконно подпомогнал трима чужди граждани - С. А. Х., М. А. М.,
Я. Х. Х., да преминават в страната в нарушение на закона, а именно в нарушение на
параграф 1, т. 3 „б” от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република
България, тъй като са граждани на трета държава - А. Р. С. и са се намирали на територията
на Република България в нарушение на условията за престой и пребиваване, като деянието е
извършено чрез използване на МПС, а именно лек автомобил марка „Ш.” модел „К." с peг.
№ ****** - негова собственост и по отношение на повече от едно лице. Постановлението му
било предявено в присъствието на упълномощения от него защитник – адв. С. П. от АК П..
След проведено разследване се установило, че обвинението срещу него не е съставомерно, а
извършеното не представлява престъпление от общ характер. Доказало се, че като
таксиметров шофьор работата му е да превозва клиенти срещу заплащане до определено
място, като по никакъв начин не е съзнавал, че превозваните от него лица пребивават
нелегално в нарушение на установените правила в страната. Превозваните лица не му
споделили, че са влезли незаконно на територията на Република България и че пребивават
незаконно. Поради липса на субективна страна, воденото срещу него наказателно
производство било прекратено на основание чл. 24, ал. 1 т. 1 от НПК - липса на
престъпление с Постановление на РП от 12.07.2021 г. Със същото постановление му била
отменена взетата мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
С постановлението било разпоредено да му бъдат върнати л.а. марка Ш. К. с ДК № ***** -
такси, като бил възпрепятстван да работи и да изкарва трудови доходи в периода от
09.02.2021 г. до месец 08.2021 г., когато му бил върнат. Били му иззети като ВД и сумата от
50 лв., мобилен телефон „Н.” и мобилен телефон „М.”. Постановлението за прекратяване не
било обжалвано в законовия срок и влязло в сила.
В следствие на воденото срещу него досъдебно производство, претърпял
имуществени вреди в размер на 1000 лева, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение за защита по воденото срещу него досъдебно производство № ***/2021г. по
описа на РУ - гр. К..
Вследствие на незаконното обвинение, което продължило пет месеца от 09.02.2021 г.
до 12.07.2021 г., ищецът твърди, че претърпял изключителни по своя характер и
2
интензивност неимуществени вреди. Затворил се в себе си и спрял да излиза с приятели.
Нямал възможност да работи с автомобила си като такси, тъй като му бил иззет. Бил без
доходи и едва оцелявал. Взел на заем пари от приятели за да си плати паричната гаранция и
адвокатското възнаграждение и не можел да си върне дълга. Всичко това го съсипвало и бил
непрекъснато подтиснат и неспокоен. Не се хранел нормално, не можел да спи, сънувал
кошмари. И макар да се стараел да не споделя тревогите си, нямало как да скрие всичко това
от приятелите си. Притеснявал се, че може да бъде осъден и наказан за нещо, което не е
извършил, а престъплението и наказанията предвидени за това престъпление не били никак
малки. Виждайки страданието и притеснението от положението в което се намира, в очите
на неговите близки и приятели, изпитвал още по-силни терзания, страх от бъдещето. От този
силен психо-емоционален стрес бил дълбоко наскърбен и обезверен от неправдата - да бъде
обвинен в нещо, което не е извършил. Приятелите му започнали да го отбягват. Страдал от
пренебрежението на приятели и роднините си. По този начин образуваното и воденото
срещу него незаконно обвинение в престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с ал. 1
от НК, което не е извършил оказало силно негативен ефект на имиджа и доброто му име в
обществото и оказало отрицателен ефект върху психо-емоционалната му сфера.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, изразяващи се в уронване на честта, престижа, достойнството и
доброто име в резултат на незаконното обвинение в престъпление, в причинен психически
дискомфорт и стрес, страх от осъждане, претърпени от ищеца вследствие на повдигнатото и
воденото срещу него досъдебно производство с постановление от 09.02.2021 г. на
разследващ полицай от РУ на МВР - гр. К. досъдебно производство № ***/2021 г. по описа
на РУ - гр. К., пр. пр. № **/2021 г. по описа на Районна прокуратура гр. И. и последващо
постановление от 25.06.2021 г. на разследващ полицай от РУ на МВР - гр. К. досъдебно
производство № ***/2021 г. по описа на РУ - гр. К., пр. пр. № **/2021 г. по описа на
Районна прокуратура гр. И. за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с ал. 1 от НК,
ведно със законна лихва от деня на прекратяване на досъдебното производство - 12.07.2021г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатен от него адвокатски хонорар за
защита по воденото срещу него досъдебно производство № ***/2021 г. по описа на РУ - гр.
К., пр. пр. № **/2021 г. по описа на Районна прокуратура гр. И., ведно със законна лихва от
деня на прекратяване на досъдебното производство - 12.07.2021г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.Подробни съображения се излагат от
пълномощника на ищеца в писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който изцяло
оспорва иска по основание и размер. Твърди, че претенцията за неимуществени вреди не е
доказана по своето основание. Сочи, че Постановлението за прекратяване на наказателното
производство може да бъде основание за воденото дело, но само ако същото е влязло в сила.
Излага, че липсват доказателства за стабилитет на прокурорския акт. Ищецът не е ангажирал
доказателства за това, че действително е търпял неимуществени вреди, както и че те са пряк
и непосредствен резултат именно от процесното обвинение. Твърди, че Прокуратурата на Р.
България не е разпространявала информация за воденото наказателно производство срещу
ищеца, следователно разгласяването на обвинението и оттам - накърняване на доброто име
и имидж на ищеца в обществото не е пряк резултат от действия на ответника. Не били
представени доказателства за здравния и психологичния статус на ищеца преди процесното
обвинение, за да може да се прецени как последното се е отразило върху здравето и
психиката му. Сочи, че съгласно справка от бюро съдимост, ищецът е имал досег с
правосъдните органи, същият е бил осъждан два пъти, макар към момента да е
реабилитиран. В този смисъл счита, че интензитета на претърпените от обвинението вреди е
значително по-нисък от този, с който би търпяло лице, което никога до момента не е имало
3
взаимоотношения с правораздавателните органи. В периода, предхождащ процесния, срещу
ищеца били водени и други наказателни производства-ЗМ № ****/2011 г. по описа на сектор
икономическа престъпност П., за престъпление по чл. 172Б, ал. 1 от НК и ****/14 по описа
на РУ-ТП-П. за престъпление по чл. 325 от НК. Наличието и на други наказателни
производства, водени срещу ищеца в предходен период може да е довело до психически
дискомфорт, накърняване на доброто име и имидж в обществото, психо-емоционален стрес,
притеснения от евентуално осъждане, потиснатост, страх от бъдещето, ограничаване на
социалните контакти, промяна на отношението към него от страна на приятели и познати,
безсъние. Очевидно е, че за отрицателната обществена нагласа срещу ищеца са допринесли
и други фактори, а не само процесното обвинение. Оспорва исковите претенции изцяло като
недоказани. Оспорва и акцесорните претенции за законна лихва върху претендираното
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Алтернативно, оспорва размера на претендираното обезщетение от 5000 лв. за
неимуществени вреди като завишен, като счита, че същия не отговаря на твърдените вреди
нито на икономическия стандарт в България, както и на установената съдебна практика по
аналогични случаи, вкл. и тази на Европейския съд по правата на човека. От значение в
конкретния случай било, че въпреки че обвинението е за тежко престъпление по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК, то спрямо него е била взета мярка за неотклонение „**** ****“, която не е
най-тежката мярка за процесуална принуда и в най-ниска степен е нарушила ежедневния му
ритъм на живот. Твърдяната продължителност на наказателното производство била само 5
месеца и 3 дни, считано от 09.02.2021 г., когато ищецът бил привлечен в качеството на
обвиняем до 12.07.2021 г., когато било прекратено наказателното производство, който
период не бил извън разумния срок. Интензивността на отрицателното въздействие на
повдигнатото обвинение по отношение на личността на ищеца била ниска в сравнение с
хипотезите на лицата, по отношение на които е взета и се прилага по-тежка мярка за
неотклонение и/или има по-продължителен период на разследване. Не без значение счита,
че е и обстоятелството, че наказателното производство е приключило в досъдебната му фаза
и в кратки процесуални срокове. Като релевантно обстоятелство, сочещо на много по-ниска
степен на увреждане следва според ответника да бъде отчетено и наличието на предходни
осъждания и на други водени срещу ищеца наказателни производства, поради което не би
могло да се направи разграничение от кое производство произтичат вредите. Интензитетът
на увреждането спрямо ищеца бил значително по-нисък, отколкото спрямо лице, което
никога преди това не е било обект на наказателна репресия. Това според ответника са все
обстоятелства, които сочат на много по-ниска степен на увреждане и не могат да обосноват
присъждането на обезщетение в претендирания завишен размер. Изложените обстоятелства
в исковата молба не сочат според ответника на необичайно претърпени неудобства от
воденото наказателно производство, следователно претенцията не била съобразена с вида,
характера и интензитета на упражнената принуда. Излага, че паричното обезщетение за
морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Алтернативно, ако се приеме, че исковата
претенция за неимуществени вреди е основателна и доказана, то моли, да се присъди
обезщетение в размер значително по-нисък от претендирания, тъй като липсват
доказателства ищецът да е претърпял изключителни, над житейските и обичайни вреди от
обвинението.
Оспорва по размер и като недоказана и претенцията за имуществени вреди,
предявени под формата на претърпяна загуба – сумата от 1000 лв. за платен адвокатски
хонорар. Твърди, че не са ангажирани доказателства от ищеца нито за осъществено
процесуално представителство, нито за уговорено и реално изплатено адвокатско
възнаграждение от 1000 лв., както и за обема на извършените процесуални действия с
участие на упълномощен адвокат в досъдебното производство.
4
Моли предявеният иск за имуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори, а и от приложеното досъд. производство и прокурорска
преписка се установява, че на 08.02.2021г. е започнато досъдебно производство № **/2021г.
по описа на РУ-К. срещу ищеца за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 2 и т. 5, във вр. с ал. 1 от
НК. На същата дата ищецът е задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР. На 09.02.2021г.
ищецът е привлечен в качеството на обвиняем и спрямо същия е взета мярка за
неотклонение „**** ****” в размер на 1000 /хиляда/ лева със срок на представяне на
гаранцията до 22.02.2021 г.
На 25.06.2021г. след прецизиране на обвинението ищецът повторно е качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с ал. 1 от НК за това, че на
08.02.2021 г., около 21.30 ч. на АМ Т., км. 54 в посока С. преди тунела „Т. в.“, с посока на
движение гр. С. с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомага
чужденец да пребивава или преминава в страната, в нарушение на закона, като деянието е
извършено чрез използване на МПС /л. а. марка Ш. К. с ДК № ****/ и по отношение на
повече от едно лице – три лица граждани на А. Р. С., както следва: С. А. Х., роден на ****г.
в гр. Х. п., А. Р. С.; М. А. М., роден на ******г. в гр. Х. п., А. Р. С. и Я. Х. Х., роден на ***
г, в гр. Х. п., А. Р. С. и спрямо него е взета мярка за неотклонение „*** ****” в размер на
1000 /хиляда/ лева със срок на представяне на гаранцията до 22.02.2021 г.
По делото са извършени редица процесуално-следствени действия, като с
Постановление от 12.07.2021г. е прекратено досъдебно производство №**/2021г. по описа
на РУ-К. и пр. пр. № ***/2021г. по описа на РП-И., водено срещу ищеца и е отменена
наложената му МН „*** ****“ в размер на 1000 лева, като е постановено и връщане на
иззетите му с протокол за личен обиск вещи. От приложеното на л. 23 от досъдебното
производство писмо до пълномощника на ищеца е ведно, че същият е получил екземпляр от
така постановения прокурорски акт на 01.09.2021г. и следователно постановлението за
прекратяване на досъдебното производство е влязло в сила на 09.09.2021г. От приложената
на л. 99 от досъдебното производство разписка се установява също, че на 01.09.2021г. на
ищеца е върнат и иззетия му лек автомобил и стартерен ключ за него.
За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените
неимуществени вреди ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на
св. Л. Л. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 13.10.2022г./.
От показанията на същия се установява, че познава ищеца от 25 години. Знае за
воденото срещу него наказателно производство, като в началото на миналата година го
задържали с някакви пътници и се наложило свидетеля и негови колеги да събират пари за
да платят за определената му гаранция, защото той останал без нищо, взели му дори колата.
Задържането станало, след като качил от П. клиенти за С. и на Т. в. го спрели полицаи.
Обвинението продължило 7-8 месеца, като през това време ищецът бил много зле. Нямал
никакви средства, защото след като му взели колата нямало как да работи. Св. и негови
колеги му давали пари и храна. Г. бил много притеснен и сринат емоционално. Преди това
бил весел и общителен, но случката драстично го променила. Сумата, която събрали с
колегите си била 1800 лева за определената гаранция и за адвоката.
Съдът кредитира показанията на св. Л., тъй като същия има непосредствени
възприятия относно установените от него факти, показанията му съставляват първичен
източник на доказателства и не са оспорени от страните, като не се констатираха
противоречия с доказателствената съвкупност по делото, които да налагат самостоятелния
5
им анализ.
Като писмено доказателство е приета по делото и разписка, приложена на л. 18, от
която се установява, че по сключения с ищеца Договор за правна защита и съдействие по
процесното досъдебно производство е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800
лева в брой.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу
ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като в
последствие наказателното производство е прекратено с постановление на прокуратурата,
защото е прието, че деянието не съставлява престъпление.
При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на
Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратурата на Република
България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били
налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и
достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са
били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно
причинени вреди от длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно
производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и
неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо
него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анагажират от ищеца доказателства.
В хода на настоящото производство ищецът ангажира писмени и гласни
доказателства за установяване на твърденията си за претърпени неимуществени вреди-
стрес, безпокойство, притеснение, неудобство от подвигнатото му незаконно обвинение и
задържането му за срок от 24 часа.
За уважаване на исковата претенция с оглед нейната правна квалификация е
необходимо да се установи, че преживените от страната негативни емоции са следствие
именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези
негативни последици, като свидетелските показания са основно в тази насока. Настоящият
съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е от
естество да причини състояние на стрес, напрежение, притеснения и тревожност, но
справедливият според съда размер, определен по критериите на чл. 52 от ЗЗД възлиза на
сумата от 3000 лева, поради което и искът за неимуществени вреди ще се уважи в този
размер, а за разликата до пълния претендиран от ищеца размер от 5 000 лева искът ще се
отхвърли, като неоснователен.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете
6
факта, че повдигнатото спрямо ищеца обвинение е за тежко престъпление по смисъла на НК,
същия е задържан за срок от 24 часа, спрямо него е взета по-тежка МН – “П. г.“ в размер на
1000 лева, което е предизвикало допълнителен стрес и неудобство за ищеца и наложило
колегите му да събират парите за гаранцията за да бъде освободен /това се установява от
събраните гласни доказателства/, факта че му е бил отнет личния автомобил, което на
практика е лишило ищеца от възможността да упражнява своята професия и да реализира
доход определен период от време, тъй като е бил *** ****, освен това двукратно е бил
привличан в качеството на обвиняем.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът отчете и факта, че
производството е приключило в кратки срокове, както и че ищецът многократно е осъждан,
поради което и интензитета на претърпените от него вреди е по-нисък от този, който би
търпяло лице с чисто съдебно минало.
Принципно обезщетението за неимуществени вреди е дължимо ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на
досъдебното производство или в случая – от 09.09.2021г., а не от датата от която претендира
ищеца-12.07.2021г., която съвпада с деня на съставяне на прекратителното постановление.
По отношение на предявения иск за имуществени вреди, то същия е доказан по
основание и частично по размер. Ищецът ангажира доказателства, че в хода на досъдебното
производство е направил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800
лева, поради което и за тази сума искът ще се уважи, а за разликата до претендирания размер
от 1000 лева, като недоказан искът ще бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, а именно частично уважаване на исковата претенция, на ищеца се
дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от
иска, което възлиза на сумата от 570 лева, като изцяло се дължи и заплатената държавна
такса в размер на 20 лева. Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на Г. С. П. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „В.“ № **
сумата от 3000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение за престъпление по чл. 281, ал. 2,
т. 1 и т. 5, във вр. с ал. 1 от НК по досъдебно производство №**/2021г. по описа на РУ-К. и
пр. пр. № ***/2021г. по описа на РП-И., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.09.2021г. до окончателното изплащане, като за разликата над уважения
размер до претендирания размер от 5 000 лева отхвърля предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди, като недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на Г. С. П. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „В.“ № **
сумата от 800 лева /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в следствие на незаконно
обвинение за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с ал. 1 от НК по досъдебно
производство №**/2021г. по описа на РУ-К. и пр. пр. № ***/2021г. по описа на РП-И., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2021г. до окончателното изплащане,
като за разликата над уважения размер до претендирания размер от 1 000 лева отхвърля
предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, като недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на Г. С. П. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „В.“ № **
сумата от 570 лева /петстотин и седемдесет лева/, представляваща направени разноски за
7
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, както и сумата
от 20 лева /двадесет лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатена
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8