Определение по дело №20504/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28912
Дата: 16 юли 2024 г. (в сила от 16 юли 2024 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20231110120504
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28912
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110120504 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „................“ ЕАД срещу М. З. З. обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните
суми: 2264,94 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: град София, ж.к. Западен парк
блок 131, вх. 8, ет. 5, ап. 139, с абонатен номер 140998, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.07.2022 г. до
окончателното й изплащане, 295,90 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 12.07.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия,
48,44 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.07.2022 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 10,08 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2019
г. до 12.07.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които суми по ч.
гр. дело № 40847/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.08.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника М. З. З., в качеството му на собственик на
топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР
на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
до процесния недвижим имот, находящ се в град София, ж.к. Западен парк блок 131, вх. 8,
ет. 5, ап. 139, с абонатен номер 140998, възникнало въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база
на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството,
извършващо дялово разпределение – в случая „.................“ ООД в края на отчетния период
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за
дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
1
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. М. З., като
клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Последният не е погасил на падежа дължимите
суми в размер, както следва: 2264,94 лева – главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 295,90 лева - лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 12.07.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия,
48,44 лева – главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2019
г. до 30.04.2021 г. и 10,08 лева – лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 12.07.2022 г.,
начислена върху главницата за дялово разпределение. Намира за дължима и претендира и
законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.07.2022 г. до окончателното й заплащане. За посочените суми в хода
на производството по ч. гр. дело № 40847/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда
на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове. С тези съображения „................“
ЕАД обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания по делото писмен отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК особения
представител на ответника – адв. Н. Ш., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва
предявените искове по основание и размер. Конкретно оспорва наличието на договорни
отношения между страните, както и реално извършената доставка на топлинна енергия на
твърдяната стойност, респ. наличието на консумирана топлоенергия от абоната. Оспорва се
през процесния период ответникът да е ползвал топлинна енергия, доставена от ищцовото
дружество. Излага се, че ползването на топлоснабдения имот не е сред законово уредените
хипотези съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия, страни по който да са „................“ ЕАД и ответника З.. Последният не е давал
писмено потвърждение за приемане на Общите условия на ищеца, съгласно изискването на
чл. 16 ЗЗД. Оспорва се доказателственото значение на представеното към исковата молба
извлечение от сметка, представляващо частен документ, неподписан от ответника. Прави се
възражение за недължимост на начислените суми за главница и лихва за период три години
преди депозиране на исковата молба, поради погасяването им по давност на основание чл.
111, б. „в“ ЗЗД. По делото не е доказано ответникът да е приел наследството на своите
родители, а с това и да отговаря по процесните искове.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „.................“ ЕООД като
трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството,
че за това лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца
би възникнало вземане за обезвреда.
Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да
бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от
ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на
ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
2
В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и
ответника на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна
право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със
заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, отчетени чрез изправни средства за търговско измерване,
при което за ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в
претендирания размер; че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен
договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за
предоставената услуга в претендирания размер; наличието на основание за
спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.
2). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника по предявените искове е да установи
възраженията си, както и заплащането на претендираните вземания, в случай, че твърди
това.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото, като въпрос по същество е как същите ще бъдат
ценени от съда при постановяване на крайния съдебен акт с оглед конкретното им
доказателствено значение и останалите събрани по делото доказателства, вземайки предвид,
че представените към исковата молба документи представляват заверени от ищеца преписи,
съгласно изискването на чл. 183 ГПК.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и характера на
конкретно проведеното оспорване с отговора на исковата молба, като относими и
необходими за правилното разрешаване на правния спор следва да бъдат уважени исканията
на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба, а в тази връзка и искането на ищцовото дружество за
задължаване на подпомагащата страна за представяне на описаните в исковата молба
документи, които да бъдат съобразени от експерта при изготвяне на заключението по СТЕ.
Съдът намира, че вещото лице следва да работи въз основа на материалите по делото и
допълнително представени/изискани от ФДР, без оглед на процесния имот, доколкото се
касае за отминал отчетен период.
Предвид конкретното оспорване, проведено от ответника и липсата на доводи за
извършени плащания, като ненеобходимо следва да бъде оставено без уважение искането на
ищеца за допускане на ССчЕ.
По делото следва да се приложи ч. гр. дело № 40847/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО,
51-ви състав, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „.................“ ЕООД, с ЕИК:
................., със седалище и адрес на управление: ............... като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2024 г. от
09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от писмения отговор, а на подпомагащата страна – с препис от исковата молба и от
отговора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК подпомагащата страна „.................“ ЕООД, с
ЕИК: ................. в двуседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот,
находящ се на адрес: град София, ж.к. Западен парк, блок 131, вх. 8, ет. 5, ап. 139, с абонатен
номер 140998, включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на
уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода за процесния период -
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., документи за връчване на изравнителните сметки, протоколи за
неосигурен достъп за отчет, документи относно сертификация на уредите за дялово
разпределение.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебно-техническа експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. М.Т., включен в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съд за 2023 г.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
материалите по делото и проверка на относимите документи при ищцовото дружество, а при
необходимост и при ФДР за процесния обект.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание, след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушване на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 40847/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
I-во Гражданско отделение, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен
съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
4
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5