РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Пловдив, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300500060 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. К. Б. с ЕГН **********, от ***
чрез пълномощника си адв.Л. М. от АК София срещу решение №
448/19.10.2023г. по гр.д. № 1003/2023г. по описа на РС Асеновград, ІІ
граждански състав, с което е дадено разрешение, заместващо съгласието на
бащата И. К. Б., ЕГН ********** от ***, А. И. Б., ЕГН **********, да
напуска пределите на Република България, за неограничен брой пътувания,
като пътува до държави в и извън ЕС, Великобритания, Република Турция,
Република Сърбия и Република Северна Македония, придружаван от майката
В. А. Л., ЕГН ********** или с упълномощено от нея лице, до навършване на
пълнолетие, но по време несъвпадащо с определения по гр.д. № 5116/2017г.
по описа на Пловдивския РС - режим на лични контакти на бащата е детето.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че същото е нищожно,
неправилно, необосновано, немотивирано, противоречи с интересите на
малолетното лице. На първо място, се сочи, че решението е нищожно, тъй
1
като е неподписано и вместо мотиви съдържа множество препинателни знаци
и точки, което го прави нищожен съдебен акт на основание чл.102а от ГПК и
чл.360а от ЗСВ. На първо място, се сочи, че в нарушение на чл.12 от ГПК
съдът е обсъдил представените от ищцата доказателства, като не е обсъдил
доказване на факти по делото, че бащата не е доказано някога да е правил
отказ на искане на майката за извеждане на детето в чужбина, освен един,
единствен път относно пътуване до Турция, поради което изводите на съда са
неоснователни. На второ място сочи, че обжалваното решение е в
противоречие със задължителната съдебна практика, като никога не е в
интерес на детето съдът да замести съгласието на родител, като даде на
другия родител право да пътува извън граница с детето, без ограничение на
мястото и време. Иска се обявяване на решението за нищожно или отмяната
му като неправилно. Претендират се разноски по делото.
В срок е постъпил писмен отговор от В. А. Л. чрез адвокат Н., с който
жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Асеновград е установил, че детето А. И. Б. заедно с майката В. Л.
живеят в ***. Детето учи в град ***. Детето тренира футбол и е
картотекирано в „ФК Тракия 2004“ Пловдив. Бащата живее в ***и рядко идва
да го вижда. Двамата са се видели на турнир в Перник, бащата е дал съгласие
А. да отиде на турнир в Сърбия, но преди това е отказвал – заради което той
не е ходил на турнир в Турция, както на почивка в чужбина с майка си през
лятото.
РС Асеновград приема, че от показанията на свидетелите: Р. Д. Л. –
майка на ищцата и Я. К. А. – треньор на детето А., се установява, че до преди
няколко месеца бащата не е давал разрешение на майката да изведе детето в
2
чужбина. А. тренира футбол, за участие на турнир в Сърбия бащата е дал
разрешение, но за участие на турнир в Турция и за екскурзии и почивки с
майката е отказал. Детето иска да отидат с майката на почивка, на
“Дисниленд“ в Париж, в Испания, Италия и Великобритания – но не могат
поради отказ от бащата. Детето се справя много добре с тренировките,
виждало се е с бащата на две-три тренировки, но предпочита да е с отбора –
не с него.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя И. Б., че решението е
нищожно, тъй като е неподписано и вместо мотиви съдържа множество
препинателни знаци и точки, което го прави нищожен съдебен акт на
основание чл.102а от ГПК и чл.360а от ЗСВ. Обжалваното решение е
подписано както на хартиен носител на основание чл.236 ал.3 от ГПК, така и
електронно на основание чл.102а от ГПК на електронен носител, видно от
ЕИСС и от отбелязването на хартиения носител. Тоест в казуса е спазена
формата за издаване на съдебните решения по ГПК и обжалвания акт не е
нищожен.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя И. Б., че в нарушение
на чл.12 от ГПК съдът е обсъдил представените от ищцата доказателства,
като не е обсъдил доказване на факти по делото, че бащата не е доказано
някога да е правил отказ на искане на майката за извеждане на детето в
чужбина, освен един, единствен път относно пътуване до Турция, поради
което изводите на съда са неоснователни. Видно от показанията на бабата на
детето св.Р. Л. /л.56/ жалбоподателят многократно е отказвал на майката да
изведе детето в чужбина. Тези откази са давани по телефона при разговори с
майката, на които св.Л. е била свидетел лично. Отказите касаят пътувания до
Гърция, за почивка на море, до Великобритания за гостуване на роднини и до
Франция за посещение на Дисниленд. Аналогични доказателства в
противната насока, за това бащата да е давал съгласие за напускане на детето
за горните пътувания по делото не се сочат и не са събрани, въпреки че
жалбоподателят е имал такава възможност. Косвено доказателство за тези
откази са и показанията на треньора на детето по футбол св.Я. А. /л.56/, че
когато каже на детето, че иска да се обади на баща си и да иска пълномощно,
на него веднага му се променя физиономията и не иска. Ето защо правилно
първата инстанция е кредитирала като достоверни показанията на бабата на
детето св.Р. Л. относно отказите за даване на съгласие за напускане на
3
страната от страна на бащата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя И. Б., че решението е
в противоречие със задължителната съдебна практика, като никога не е в
интерес на детето съдът да замести съгласието на родител, като даде на
другия родител право да пътува извън граница с детето, без ограничение на
мястото и време. С ТР № 1/03.07.2017г. по т.д. №1/2016г. на ОСГК на ВКС е
постановено, че съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК пътуването
на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на другия родител
само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави
или до държави с определяем кръг. В казуса това е спазено като разрешението
е дадено само за пътувания до определени държави /Великобритания, Турция,
Сърбия и Северна Македония/ и до държави с определяем кръг /страните от
ЕС/. Горепосочените четири държави, които не са членки на ЕС са подписали
и са членове на Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца. Така че е изпълнено изискването на ТР
№ 1/03.07.2017г. по т.д. №1/2016г. на ОСГК на ВКС определения кръг от
държави, в които да е допустимо извеждането на детето да са такива, върху
които българската държава да има възможност за контрол върху действията
на родителя, на когото са предоставени родителските права. Кръга на тези
държави е правилно съобразен от РС Асеновград с оглед на желанията и
възможностите на майката на детето да бъдат посетени за в бъдеще с
определена предварително цел. Ето защо решението следва да се потвърди
като законосъобразно и правилно.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
въззиваемата В. А. Л. следва да се присъдят разноските за тази инстанция на
основание чл.78 ал.1 от ГПК. Такива направени в производството пред ПОС
са в размер на 800 лв. за адвокатски хонорар /л.24/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 448/19.10.2023г. по гр.д. № 1003/2023г.
по описа на РС Асеновград, ІІ граждански състав.
4
ОСЪЖДА И. К. Б. с ЕГН **********, от *** да заплати на В. А. Л.,
ЕГН **********, *** сумата от 800 лева за съдебни разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5