Решение по дело №2245/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1877
Дата: 22 декември 2022 г.
Съдия: Вера Светославова Найденова
Дело: 20224430102245
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1877
гр. Плевен, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430102245 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от “***” ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, *** № ***, представлявана от изпълнителния директор Й. ***, чрез
юрк.***, против Е. Й. Ш., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.П.*** №*** вх.***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия
дължи на ищеца сумата от 870,49 лева, от които сумата от 778,42 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,04,2019 г. –
31,10,2021 г., и сумата от 92,07 лева, представляваща лихва за забава за периода 04,06,2019
г. – 02,12,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се,
че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№7623/2021 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за
процесния период, са начислявани от ищеца, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.Плевен, ул.П.*** №*** вх.***, е
с абонатен №***. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да се уважи претенцията и да
се присъдят сторените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначен особен представител, депозира писмен
отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди се, че няма представени доказателства
1
ответникът да е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот. Посочва се, че
няма категорични данни каква част от претендираната сума е за доставена топлинна енергия,
каква част е за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. Твърди се, че няма
представени доказателства за обявяването на ОУ на ищцовото дружество в един централен
и един местен ежедневник, а освен това няма представен протокол за проведено общо
събрание на етажната собственост съгласно изискванията на чл.139а от ЗЕ. Направено е и
бланкетно възражение за давност. В с.з. ос.представител на ответника моли съда да
отхвърли иска, тъй като не са събрани доказателства ответникът да е собственик,
съсобственик или ползвател на процесното жилище.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№7623/2021 г. по описа на ПлРС,
поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 134,49 лева са начислени за отопление с ИРУ, 299,58 лева
са начислени за отопление без ИРУ, 304,37 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и 39,98 лева са за услуга дялово разпределение.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №*** с титуляр
ответника, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 778,42 лева
главница и 92,07 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за
отделните месеци.
От представената по делото справка от ТД на НАП от 21,10,2020 г., изготвена по искане на
***, се установява, че с Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№*** г. ответникът е декларирал
собственост върху имот в гр.Плевен, ул.П.*** №*** вх.***.
От представеното копие от Споразумителен протокол от *** г. се установява сключването
на споразумение между ищцовото дружество и дружество-топлинен счетоводител.
От представеното копие от споразумителен протокол №*** от *** г. се установява
сключването на споразумение между ищцовото дружество и дружество-топлинен
счетоводител за отчитане на уредите в аб.станция №*** на адрес гр.Плевен, ул.П.*** №***,
вх.*** считано от *** г.
От представеното копие от Приложение към споразумителен протокол №*** се установява,
че за аб.станция №*** на адрес гр.Плевен, ул.П.*** №***, вх.***, водомерите са изравнени
към 01,11,2001 г., договорите са 36, от общо партиди – 42.
От представеното копие от Договор №*** от м.октомври 2001 г. се установява сключването
на договор между топлинния счетоводител и етажната собственост на адрес в гр.Плевен,
ул.П.*** №***, вх.***.
2
От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ се установява, че до сградата, в която се намира
процесния имот, е доставяна ТЕ, като абонатната станция е работила, а отопляемия обем на
процесния имот е 196,97 куб.м. Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ в сградата
е направено в съответствие с Методиката за разпределение на ТЕ в сгради-ЕС, Приложение
към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Посочено е, че начислените суми са в
съответствие с Наредбата за топлоснабядването. ВЛ по СТЕ не е установило разминаване в
изчисленията на фирмата за дялово разпределение. ВЛ изрично сочи в заключението си, че в
абонатната станция е монтиран топломер съгласно техн.изисквания на производител. В с.з.
ВЛ сочи, че в имота има само един уред за отчитане на топлинната енергия.
От заключението на ВЛ по назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е
видно, че при ищеца адреса на ответника е регистриран с абонатен №***, като от
дружеството-ищец са издавали съответните данъчни фактури. Сочи се, че за процесния
период стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия е в размер на765,57
лева, а лихвата за забава от изискуемостта на отделното плащане е в размер на 95,69 лева.
ВЛ сочи, че е издадено кредитно известие №**********/*** г. на стойност -12,85 лева, като
с разликата за възстановяване от ищеца са покрити част от разноските по изп.д.№*** г. на
***. Съдът кредитира заключението на ВЛ като вярно, обективно и компетентно.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов
клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на
дружеството. От обсъдената по-горе справка от ТД на НАП от 21,10,2020 г. може да се
направи извода, че собственик на процесния имот е ответника Е. Ш.. Ето защо съдът
приема, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска.
Предвид безспорния между страните факт, че ответникът е собственик на процесния
имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№***, и който се намира в
топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответницата има качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия
между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от
ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за
наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответника. Безспорно е между страните, а и
следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана. Ответникът е собственик на апартамент *** в сградата и поради това има
качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1
от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
3
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот –
тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали
ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен
ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване
на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на
отоплителна система в сградата, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ,
съответстващ на нормата на чл.108, ал.5 от ЗЕЕЕ /Обн. в ДВ, бр.64/16.07.1999 г., отменен
понастоящем/ вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда,
да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо по силата
на закона /включително и в отменените му редакции/, ответникът продължава да има
качеството на потребител на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на етажната собственост, дори и да е прекратено
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището му, каквато хипотеза
не е налице в процесния случай. Начисляваните на ответника суми, чиято дължимост
ищцовото дружество търси понастоящем, касаят и реално доставена топлинна енергия. Тъй
като сградната инсталация в сграда - етажна собственост е обща част, всеки етажен
собственик е длъжен да участва в ползите и в тежестите за нейната поддръжка и
експлоатация, включително да заплаща отдадената от нея ТЕ. Дължимостта на цената на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване
или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права, а
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не
може да се откаже и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.
Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в
хипотезата на чл.153, ал.2 от ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на
цялата сграда от абонатната станция, каквато настоящата хипотеза не е. Тъй като
собствениците в етажната собственост получават в имотите си част от топлинната енергия,
отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи от сградната инсталация, то тя се
разпределя между тях като топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо,
съдът намира исковата претенция за доказана в своето основание.
Съдът приема, че искът е доказан и по размер, съгласно заключението на ВЛ. При
осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна
енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
/ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че
продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в
4
разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен
договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан
и следва да бъде уважен като такъв, до размера, установен за главницата от ВЛ по СИЕ.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в размер на
75,00 лева за държавна такса, 200,00 лева депозит за ВЛ по СТЕ и СИЕ, 220,00 лева за
особен представител и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му заплати.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Е. Й. Ш., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.П.*** №***
вх.***, ДЪЛЖИ на “***” ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, *** № ***,
представлявана от изпълнителния директор Й. ***, сумата от 765,57 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,04,2019 г. –
31,10,2021 г., и сумата от 92,07 лева, представляваща лихва за забава за периода
04,06,2019 г. – 02,12,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7623/2021 г. по описа на РС Плевен,
като за разликата до претендираната главница от 778,42 лева отхвърля предявения
иск като неоснователен.
5
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. Й. Ш., ЕГН **********, от гр.Плевен,
ул.П.*** №*** вх.***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, *** № ***, представлявана от изпълнителния директор Й. ***, направените
разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева за държавна такса, 200,00 лева
депозит за ВЛ по СТЕ и СИЕ, 220,00 лева за особен представител и 100,00 лева за
юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. Й. Ш., ЕГН **********, от гр.Плевен,
ул.П.*** №*** вх.***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, *** № ***, представлявана от изпълнителния директор Й. ***, направените
разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на
75,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6