Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 25.10.2018 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на дванадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.
Кристиян Трендафилов
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
гр.дело № 7973 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.03.2018 г. по гр.д. № 20307/2017
г., СРС, ІІ ГО, 78 състав е осъдил ответника
З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***7 да заплати на ищеца Я.Е.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 1 800
лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба-30.03.2017 г., до окончателното изплащане
на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 5
000 лв. Осъдил е ответника З.
„Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***7 да заплати на ищеца Я.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 30,06
лв. - лихва за
забава на главницата от 1 800 лв., за периода 30.01.2017 г. - 30.03.2017 г. ,
като е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от
83,50 лв. Осъдил е ответника
З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***7 да заплати на ищеца Я.Е.М., ЕГН **********, с адрес:
***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 162 лв. деловодни разноски. Осъдил е ищеца Я.Е.М., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на ответника З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***7, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 409,60 лв. деловодни
разноски.
Решението
е обжалвано с
въззивна жалба от ищеца Я.Е.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника по делото адвокат Ж.Г.Ж. в частта, в която е
отхвърлен иска до пълния предявен размер от 5 000 лева и в частта на
присъдените разноски, като неправилно, немотивирано и постановено в нарушение
на материалния закон. Сочи се, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. съдът не е съобразил
задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД дадени с ППВС № 4/1968 г.,
не е отчел обективните обстоятелства в конкретния казус, като характера на
увреждането, начинът на извършването му, допълнителното влошаване на З.равословното
състояние и здравето на пострадалия, получил мозъчно сътресение, контузия в
тилната област на главата и навяхване на шията. Твърди се, че оЗ.равителният
процес е изключително мъчителен за въззивника и е бил съпроводен с непрестанна
болка в областта на тила, главоболие, и неспокоен сън, при което се е налагало
взимането на болкоуспокояващи. При променливо време и към днешна дата
пострадалият изпитва болки в тила при движение. В допълнение към физическите
травми, въззивникът изпитва и емоционални такива, изразени в постоянен стрес,
шок, страх от шофиране като това влияе допълнително върху психиката му. Константна
е практиката на ВКС, че когато принципът на справедливостта е нарушен, това
дава отражение върху изводите на паричния еквивалент, необходим за възмеЗ.яване
на увреденото лице за претърпените от него неимуществени вреди/ в този смисъл е
определение № 1014 от 15.10.2013 г. на ВКС по гр.д. 3684/2013г., ІІІ ГО, ГК/ По исковете на
основание чл.432, ал.1 от КЗ правнорелеванти обстоятелства за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са: възможността за предотвратяване
от страна на въззивника на ПТП, причинените болки и страдания техния интензитет
и продължителност, процесът по тяхното лекуване и възстановяване, както и
емоционалните болкии страдания, изразени в страх, шок и невъзможност за
преодоляване на стреса от претърпяното произшествие и др. Предвид изложеното
счита, че определеното обезщетение се явява занижено и с оглед точното
приложение на закона необходимият еквивалент на болките и стаданията на ищцата,
определени към момента на увреждането, е в размер на 5 000 лв. Сочи, че неправилно
съдът е отхвърлил иска за лихва за забава за сумата над 30,06 лв. до пълния
претендиран размер от 83,50 лв., като счита, че следва да бъде присъден пълния
размер. Ясно е посочен претендирания период на обезщетението за забава, а
именно от момента, в който ответникът е бил поканен да заплати-30.01.2017 г. до
момента на завеждане на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното в обжалваните му части и да бъдат уважени изцяло
предявените искове. Претендира присъждане на разноски за настоящата И.танция.
Вззиваемият ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***7, чрез пълномощника по делото адвокат М.Г.оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата И.танция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗ..
Ищецът Я.Е.М. твърди, че на 10.03.2016 г. в гр.
София Й.А.А., при управление на МПС „Мерцедес
Вито” с per. № ******, при нарушаване на правилата за движение
реализира ПТП, като удря спрялото МПС „Фолксваген Голф“ с per. № ******,
управлявано от ищеца. При ПТП претърпял травматични увреждания, довели до болки
и страдания. За МПС „Мерцедес Вито” с per. № ******, управляван от
причинителя на ПТП - Атанасов, имало сключен договор срещу гражданска
отговорност със застраховател-ответника ЗД „Б.И.” АД, който осигурявал
гражданската отговорност на делинквента Атанасов за процесното ПТП. Във връзка
с това застрахователно правоотношение, ответникът не платил извънсъдебно на
ищеца никакво обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, въпреки
поканата от 30.01.2017 г. Ето защо, предявява пряк иск срещу застрахователя за
присъждане на сумата от 5 000 лв. , като обезщетение за неимуществени вреди от
процесното ПТП, както и лихва за забава в размер на 83,50 лв. за периода
30.01.2017 г. - 30.03.2017 г. Моли присъждане и на законна лихва от датата на
ПТП, до окончателното изплащане на главницата, както и разноски по делото.
Ответникът ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ******* е оспорил изцяло предявените искове по
основание и размер. Твърди и съпричиняването му от ищеца.
По изложените във
въззивната жалба възражения, настоящата инстанция приема следното:
Според нормата на
чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо който
делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на
вредите, спрямо застрахователя по договор срещу гражданска отговорност,
застрахован по който е делинквентът - правната фигура на прекия иск.
Материално-правните предпоставки на тази претенция са: валиден към момента на
деликта договор срещу гражданска отговорност между застраховател и делинквент,
и настъпването на деликта-застрахователтното събитие. СГС също приема, че са
налице предпоставките на горецитираната правна норма. Налице е
деликт-настъпилото ПТП на 10.03.2016 г., налице е и договор за гражданска
отговорност със застраховател/ ответника/, осигуряваща ГО на деликвента.
На практика се обжалва
размерът на определеното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
При
определяне размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Настоящата инстанция
намира, че СРС се е съобразил с вида
и характера на травмите, с интензивността и продължителността на изпитваните от
пострадалия физически болки и страдания, възрастта на същия, който е млад, роден
през 1984 г. и съответно възстановяването е по-бързо. От писмените
доказателства и приетите по делото основна и допълнителна СМЕ се установява, че
пострадалият е получил мозъчно сътресение, контузия в тилната област на главата и навяхване на
шията, носил е фиксираща яка около две седмици, страданията му са отшумели за
около 15-20 дни и се е възстановил при домашни условия. Недоказани са останали
твърденията, че оздравителният процес е бил изключително мъчителен за
въззивника, че е бил съпроводен с непрестанна болка в областта на тила,
главоболие, и неспокоен сън, при което се е налагало взимането на
болкоуспокояващи. Според СМЕ, на пострадалия е било препоръчано лечение с мека
шийна яка за 7-10 дни, като няма медицинска документация как е протекло и колко
е продължило лечението след този срок. Според допълнителната СМЕ, здравословното
му състояние е стабилизирано от ортопедично-травматична гледна точка и няма
последици за него. Недоказани са и твърдяните емоционални травми от ищеца,
изразени в постоянен стрес, шок, страх от шофиране и това допълнително да е влияело
върху психиката му.
Ето защо настоящата инстанция приема, че определения от първоинстанционния
съд размер на неимуществени вреди от 1800 лв. в достатъчна степен ще
обезвъзмезди претърпените от ищеца болки и срадания и представлява справедлив еквивалент на болките и страданията му, определени към момента на
увреждането.
Що се отнася до определения размер на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, то същият е
правилно определен по размер съгласно чл.162 ГПК предвид размера на главницата
от 1800 лв.
С оглед изхода на делото и предявената претенция въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстация
във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 30.03.2018 г. по гр.д.
№ 20307/2017г. на СРС, ІІ ГО,
78 състав.
ОСЪЖДА Я.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез
пълномощника по делото адвокат Ж.Г.Ж. да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***7, чрез пълномощника по делото адвокат М.Г.направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.