Решение по дело №654/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 203
Дата: 25 октомври 2024 г. (в сила от 24 октомври 2024 г.)
Съдия: Ирина Атанасова Джунева
Дело: 20245200600654
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Пазарджик, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Ирина Ат. Джунева

Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
в присъствието на прокурора З. В. Я.
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20245200600654 по описа за 2024 година
С присъда №25 от 28.03.2024 година,постановена по НОХД №1173/2023
година по описа на Районен съд-Пазарджик е призната подсъдимата К. Д. К. за
виновна в това, че на 20.09.2022г. в гр. Пазарджик в сградата на Военния клуб,
се е заканила с престъпление против личността – убийство на Р. Т. К. от гр.
Пазарджик с думите: „Ще те ***!“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. с
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, вр. с
чл.55, ал.1, т.2, б“б“, вр. с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, вр.с ал.1 от НК е осъдена на
наказание пробация – първите две задължителни пробационни мерки за срок
от шест месец.
Осъдена е подсъдимата да заплати на Р. К. сумата от 2000лв.
обезщетение за причинените и неимуществени вреди като до размера на
8000лв. иска е отхвърлен. Присъдени са дължимите такси и разноски.
Против тази присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Л., като
защитник на подсъдимата К. К.. В жалбата се твърди,че присъдата е
незаконосъобразна, необоснована и неправилна и е допуснато съществено
1
нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната й и постановяване на
нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й
обвинение. Приложено е допълнително писмено изложение с подробни
мотиви.
Няма направени доказателствени искания.
В съдебно заседание жалбата се поддържа и доводите се развиват.
Представителят на ОП-Пазарджик моли да се потвърди присъдата като
излага съображения за нейната правилност.
Частният обвинител и граждански ищец моли да се потвърди присъдата
и излага съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът като съобрази доводите на страните и като провери изцяло така
атакуваната присъда направи следните изводи:
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата К. Д. К. е омъжена, но от средата на 90-те години на
миналия век започнала любовна връзка със свидетеля Д.И.А.. Последният
също бил семеен. И двамата били разделени фактически със съпрузите си и
почти живеели на семейни начала. През 2017 г. пострадалата Р. Т. К. основала
школа за народни танци, в която заниманията се провеждали в сградата на
Военния клуб в гр. Пазарджик. Подсъдимата К. Д. Г. започнала да ги
посещава. Подсъдимата и пострадалата станали близки приятелки. Г. често
посещавала събиранията на школата заедно със свидетеля А. и там той се
запознал с пострадалата. Около три години след запознанството им А.
започнал да ухажва пострадалата. Заявявал й, че желае да прекрати връзката
си с подсъдимата. Двамата започнали любовна връзка, като в началото се
виждали само през уикендите. Никой от тях не съобщил за това на
подсъдимата. А. отклонявал поканите за срещи от страна на Г., като смятал, че
са приключили и няколко пъти й го казвал по телефона. Използвал за предлог,
че дъщеря му имала къща в Елин Пелин и казвал на подсъдимата, че работи по
къщата и не се прибира въобще в Пазарджик. В същото време се виждал с Р.
К.. През месец декември 2021 г. подсъдимата Г. разбрала от свидетелката И.
А.а – майка на Д. А., че последният има връзка с К.. На 14.12.2021 г. А. се
прибрал в къщата на майка си в с. Драгор. Там пристигнала и подсъдимата. Тя
2
му казала, че е разбрала, че й изневерява с пострадалата, с която били
приятелки, и двамата се скарали. Подсъдимата била „бясна“ и „много
ядосана“ по думите на А.. Станала агресивна и към него и към К., като му
заявила: „Ще ви се върне тъпкано, ще ви стъжня живота“. След като си
тръгнала подсъдимата, А. се обадил по телефона на пострадалата и й съобщил
да внимава, защото подсъдимата може да отиде при нея и да й навреди. Това
сериозно уплашило К., която подала жалба в полицията и била образувана
предварителна проверка и всички замесени били призовани в РУ Пазарджик и
им били снети обяснения. Проверката завършила с отказ да се образува ДП от
РП Пазарджик. Г. била само предупредена с протокол по чл.65, ал.2 ЗМВР. А.
и пострадалата продължили връзката си. Около Трифон Зарезан 2022 г.
двамата били заедно извън Пазарджик, когато А. разбрал, че подсъдимата е
претърпяла операция. На 17.02.2022 г. А. посетил подсъдимата в дома й, за да
я види след операцията и защото последната му заявила, че е без ток, като го
помолила да разбере каква е причината. След като отстранил повредата, А.
отишъл до дома на пострадалата, където двамата започнали да свалят багаж
от автомобила й, който бил на улицата. През това време подсъдимата спряла с
нейния автомобил на отсрещния тротоар и се насочила към двамата. Тя го
питала какво прави там с пострадалата, като я нарекла боклук. Пострадалата
започнала да снима с телефона си случващото се. Последвало скарване и
бутане между подсъдимата и А., като Г. се измушила и се насочила към
пострадалата. А. я хванал и се опитал да я избута, но тя отново се опитала да
достигне до пострадалата. А. ударил подсъдимата по ръцете и лицето, за да се
откъсне от нея. Подсъдимата пък се опитвала да достигне пострадалата, която
снимала с телефона си, и й казала, че ако още един път влезе в полицията
заради нея, щяла да я утрепе. Намесила се и свидетелката Е.Х. – майка на
пострадалата. Последната подала сигнал на тел. 112 и пристигнал дежурен
автопатрул, част от който бил свидетелят Б.Г.Г. - мл. полицейски инспектор в
РУ Пазарджик, на когото А. и пострадалата разказали какво се е случило. А.
издърпал подсъдимата до автомобила й и я вкарал на задната седалка, след
това я закарал до дома и. За случилото се К. отново подала жалба до РП
Пазарджик на 18.02.2022 г., по която впоследствие било образувано ДП. През
месец март на 2021г. св. А. и пострадалата били на почивка в Тенерифе. Р. К.
изпратила снимка от телефона си на подсъдимата как с А. са на плажа. Това
определено подразнило Г..
3
На 15.09.2022 г. подсъдимата изпратила съобщения в интернет
приложението „WhatS Up“ на Р. К. с текстове: „Кракът, който ***/баба Ванга“,
„Всеки си плаща. Най-вече предателите“. Изпратила и картинка на човек,
който държи нож над гърба на друг коленичил пред него човек, връзващ му
обувките с надпис: „Най-опасният човек на земята е фалшивият приятел“. К.
отново възприела това като закана, уплашила се и подала нов сигнал до РП
Пазарджик на 19.09.2022 г. Така в периода 22.12.2021 г. – 19.09.2022 г. К.
подала три сигнала до РП Пазарджик, в които твърдяла, че се чувства
заплашена за живота си от Г., живее в стрес от поведението й, нарушено е
спокойствието й и личното пространство, като се налага да се движи по
улиците с придружител и всичко това пречи на нормалния й живот, на
служебните й задължения, както и вреди и на нейните близки. Към сигналите
тя прилагала копия от разпечатки от социални мрежи и получавани
съобщения от подсъдимата. От всички тях е видно, че подсъдимата нагрубява
и обижда пострадалата, кълне я да й се случат нещастия и се подиграва с
външния й вид. На инкриминираната дата - 20.09.2022 г., след обяд -
подсъдимата се прибирала от София към Пазарджик, когато получила
обаждане от разследващ полицай, че на другия ден трябва да се яви в сградата
на РУ Пазарджик за извършване на процесуално-следствени действия с нея
във връзка с образуваното ДП след случилото се на 17.02.2022 г. К. Г.
пристигнала в Пазарджик и се отправила към сградата на Военния клуб,
където пострадалата провеждала репетиция по народни танци. По това време
на заниманието присъствали двама обучаващи се - свидетелите И. Д. Д. и
Д.С.У.. Около 19,30 ч. подсъдимата минала през охраната на обекта –
свидетеля Г.Б.Х., на когото казала, че отива при Р., и се качила нагоре. Тя
влязла в залата за репетиции и треснала вратата след себе си. Шумът и
обстоятелството, че Г. не му била позната по физиономия, накарали
охранителят Х. да тръгне да се качва нагоре, за да види какво се случва. В
същото време подсъдимата се насочила към единствения стол в залата и
седнала на него. Пострадалата К. се намирала на около 4 метра от нея и й
казала да напусне залата. Тъй като музиката, на която танцували свидетелите
Д. и У. била силна и се пускала от един мобилен телефон, подсъдимата го
взела, като спряла музиката. В същото време изкрещяла към пострадалата с
думите: „Ще те ***!“. Обиждала я, като я наричала мръсна ***. Пострадалата
отново заявила на подсъдимата да напусне залата и в същото време се
4
обърнала към свидетелите да викат полиция. Вместо са излезе, подсъдимата
се насочила срещу пострадалата. К. се уплашила и застанала зад Д. и У., като
се опитала да стигне до бюрото, където била чантата с личния й мобилен
телефон. Подсъдимата се опитала да мине през свидетелите, за да стигне до
пострадалата, но Д. и У. не й позволили, като стояли пред нея. У. заявил на
подсъдимата, че не е тук мястото да си решават лични отношения и той е
платил за урок по танци, на което подсъдимата му отговорила да не се меси,
както и че тя ще му плати урока. Д. също се опитвала да й каже, че не е това
мястото за тези разправии и подсъдимата се обърнала директно към нея: „Ти
не се меси, ма. Когато дойде някоя такава като тази, ***.“ Също така крещяла:
„Вие не знаете нищо за нея, тази мръсна ***, ще ви ***“. К. успяла да вземе
личния си телефон. По това време в залата влязъл и свидетелят Х., който
хванал подсъдимата за ръката. Пострадалата излязла от залата, слязла по
стълбите на клуба, излязла отпред и затиснала вратата му, за да не излезе
подсъдимата след нея. Тя позвънила на тел.112 и разказала за случилото се, а
от там я посъветвали да подаде жалба. Позвънила и на свидетеля А., на когото
съобщила, че подсъдимата е в клуба и го помоли да идва. А. по това време бил
извън Пазарджик. В същото време охранителят Х. извел подсъдимата извън
сградата на Военния клуб, която си тръгнала, като в себе си взела телефона, от
който се пускало музика. На другия ден, като отишла в полицията, го предала
с протокол за доброволно предаване. От поведението на подсъдимата, още
след като разбрала за връзката между пострадалата и А., К. изпитвала реален
страх за живота си, поради което променила начина си на живот. Според
свидетеля Н.Ш. – неин колега – К. се страхувала да се придвижвала сама по
улиците, като се налагало често той да я придружава преди и след работа. По
време на работния ден К. заключвала кабинета си, като това започнало още
след случилото се през месец декември 2021 г. Тя споделила за притесненията
си от подсъдимата и пред свидетелката Т.С. – нейна съседка. Притесненията
на К. потвърждава и Д. А., който също сочи, че се е налагало да я чака и взима
след работа. В подобна насоката и показанията на нейната майка.
Притеснения на К. са най-ясно изложени в писмен вид в подадените сигнали
до Районна прокуратура Пазарджик – три преди инкриминираната дата и един
след това. В хода на разследването по ДП на 01.03.2022 г. С.Д.З. е предал с
разписка на разследващия полицай един брой оптичен диск, съдържащ записи
от видеокамери. С разписка от 11.04.2022 г. Р. К. е предала на разследващия
5
полицай 2бр. CD-R дискове със записи от мобилния телефон на К. от
17.02.2022 г. С разписка от същата дата Р. К. е предала по досъдебното
производство амбулаторен лист № 000574 от 23.02.2022 г., издаден от Р.П. и
Психологична оценка, изготвена от С.М.. В хода на разследването е изготвен
Протокол № 111/24.10.2022 г. за извършена видеотехническа и лицево-
идентификационна експертиза на 2 бр. компакт диска CD-R „maxell“, от
заключението на която става видно че същите съдържат общо 2бр. файла за
изследване, заснети от преносима камера. Записаните изображения са цифров
презапис на оригиналните файлове, записани върху паметта на преносимото
записващо устройство. Не са установени следи от манипулация върху
записаната информация. На първия запис се наблюдава как лице № 1 - от
мъжки пол и лице № 2- от женски пол са се хванали за ръце и се бутат, като
последното се измушва и се насочва към камерата, която се премества. Мъжът
хваща лице № 2 и се опитва се я избута, но тя отново се опитва да достигне
лицето с камерата. На втория запис се наблюдава отново двамата се бутат и
дърпат. Мъжът последователно удря лице № 2 по лявата и дясната ръка, за да
се изплъзне от нея, и по лицето. След като лице № 2 изпуска мъжа се насочва
към камерата, която рязко се премества и губи фокус. Може да се направи
извод, че на извлечените снимковите кадри - ф.к.2, ф.к.8 и ф.к.9 и сн.2 и 3 от
сравнителния материал е заснето едно и също лице, посочено като
подсъдимата К. Д. Г.. По досъдебното производство е назначена и изготвена
на 15.03.2022 г. аудиотехническа експертиза на един брой компакт диск
„Diamond“ CD-R, от заключението на която става ясно, че в предоставените
видеозаписи няма следи от редактиране на времевите и честотни
характеристики на аудио сигнала, не се открити признаци на изменение,
предизвикани от манипулации и монтаж. Изваден е чуващия се разговор, от
който е видно, че женски глас на човек иска да вземе телефона на друга жена.
По досъдебното производство е назначена и изготвена на 21.04.2022 г.
аудиотехническа експертиза на два броя компакт диск CD-R „maxell“, в
заключението на която са извадени фрази, думи, реплики, които са чуват по
време на видеозаписите, една от които“ Ти на тая, ако й разрешиш... да ми
направи нещо, още един път да ме вкара в полицията, ти казвам, че ще я ***“.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебна
психиатричнопсихологична експертиза на К. Д. Г., от заключението на която е
видно, че същата не е страдала и не страда от психично заболяване, не се води
6
на диспансерен отчет. Може да участва в наказателното производство. Тя
може да се отнесе към демонстративния тип личност, има добре развито
мислене, възприятията и представите изцяло съответстват на реалността.
Екстровертно насочена личност е, емоционална личност. Поведението й е
свързано с безумна любов, която на фона на демонтративния и екстровертния
тип личност може да доведе до поведенчески екзацербации. Назначена и
изготвена е съдебна психиатрично-психологична експертиза на Р. Т. К.,
изготвена на 18.02.2023 г. Заключението й сочи, че е била в състояние
разстройство в адаптацията, което е започнало в началото на 2022 г. и е
отшумяло за около 2-3 месеца. След това е имала няколко епизода на остра
реакция на стрес, които са отзвучавали от часове до няколко дни. Към момента
на изготвяне на експертизата не страда от психично заболяване. Има запазена
свидетелска годност, нивата на тревожността й са завишени.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства които в по – голямата си част не се оспорва от страните.
Настоящият състав не прие изложеното в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушения от решаващият съд. Съдът не е
кредитирал в пълнота обясненията на подсъдимата и е изложил в тази насока
съображения които не са в противоречие на закона. Факта, че е съдът е
поставил под съмнение обясненията на подсъдимата тъй като са дадени след
събиране на целия доказателствен материал не е единственото основание дало
му повод да не ги кредитира. Наред с това съждение съдът, е изложил
пространни и убедителни мотиви , защо обясненията на Г. не кореспондират с
останалия доказателствен материал.
Не основателни са доводите и за липсата на доказателства за
виновността на Г. и за превратно тълкуване на доказателствата. Следва да се
отбележи, че непосредствено след инкриминираното деяние пострадалата е
позвънила на тел.112. Безспорно тя не е съобщила, че подсъдимата и се е
заканила с убийство, но е казала, че е нападната от нея. К. не е юрист и не би
могло да квалифицира едно деяние. Тя е била стресирана и е възприела
поведението на Г. като нападение. В тази насока тезата на защитата е
неоснователна.
Напълно правилно съдът е подложил на анализ показанията на св. А..
Това е лицето заради което подсъдимата е агресирала в поведението си към
7
пострадала. От прочита на неговите пространни показания ясно личи
огорчението му от раздялата с К.. Определено св. А. е имал силни чувства към
К. и след като са се разделили това го е огорчило. Този свидетел е заявил, че К.
е имала връзка и с други мъже и това силно го е наранило. Отделно от това,
пак в показанията му, ясно личи разкаянието което изпитва от причиненото на
подсъдимата. А. е имал дългогодишна връзка с Г., като последната се е
грижила за него и майка му. При това е ясно защо свидетелят се опитва да
оневини подсъдимата . Напълно правилно съдът не е възприел неговите
показания касаещи инкриминирата случка тъй като те противоречат на
показанията на незаинтересованите свидетели У. и Д.. Тези двама свидетели са
категорични, че св. А. не е идвал в клуба след случилото се . За да не се
възприемат показанията на св. А. настоящият състав стъпи и на изготвената
видеохеническа експертиза касаеща запис от случка на 17.02.2022г. В
показанията си св. А. описва една фактическа обстановка, за това събитие, а
от записа е видна съвсем друга такава. А. твърди, в показанията си, че К. и
нейната майка едва ли не са пребили Г., нещо което не съответства на
извлечените кадри от записа , а и от снетия аудиозапис. От записа се вижда
изключително агресивно поведение от страна на Г. към пострадалата както и
отправени обиди.Пак от записа се вижда, че именно св. А. се опитва да възпре
подсъдимата и я удря, за да я отблъсне .
С оглед на всичко това, настоящият състав прие, че изводите на
решаващият съд досежно показанията на св. А. са обосновани.
При внимателен прочит на показанията на свидетелите У. и Д. не се
откриват противоречия, така както твърди защитата.
Липсват съществени противоречия и в показанията на св. Х..В съдебно
заседание този свидетел отрича да е чул блъскане на врата. При прочит на
показанията му дадени в ДП той ги потвърждава като заявява, че е минало
време и поддържа тези дадени в досъдебното производство. По основните
факти обаче между показанията на този свидетел и тези на Д. и У. няма
каквато и да било разлика. Показанията на Х. съвпадат с тези на посочените
свидетели и на самата пострадала. От друга страна този свидетел е
незаинтересован още повече, че той ясно е заявил, че не е чул каквито и да
било изрази които са предмет на обвинението. Не на последно място следва да
се отбележи, че и този свидетел не е видял св. А., в конкретната вечер, да идва
8
в клуба.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че присъдата не
страда от визираните в жалбата пороци.
От съдебно психологичната експертиза на подсъдимата, а и от
аудитехническата експертиза се установява, че Г. определено агресира в
поведението си спрямо К.. Вярно е, че К. е подразнила подсъдимата като и е
изпратила снимка от почивката на Тенерифе, но това, с оглед и на
експертизата, потвърждава агресивното поведение на подсъдимата. Доказано
е по делото, че пострадалата се е страхувала от Г. и е предприела мерки за
защитата си. Още повече, че въпреки подадените от нея жалби тя не е
получавала необходимата защита. От друга страна провокативното поведение
на К. не оневинява Г.. Не без внимание за настоящият състав остана и
заявеното от нея/виж аудиотехническата експертиза/ „ Ще ти запаля къщата,
казвам ти.Ох просто не мога. Ч..“, „ да ми направи нещо, още един път да ме
вкара в полицията аз, ти казвам, че ша я ***.“ Цялостното поведение на
подсъдимата във времето е породило основателен страх у пострадалата в
осъществяване на заканите и.
По изложените съображения настоящият състав намира, че присъдата е
законосъобразна и обоснована и като такава следва да се потвърди.
Наложеното наказание е съобразено с личността на подсъдимата е и е
правилно определено.
Следва да се осъди подсъдимата да заплати и сторените по делото
разноски, за адвокатско възнаграждение, в настоящето производство в размера
на 400лв.
С тези мотиви и на основание чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №25 от 28.03.2024 година постановена по
НОХД №1173/2023 година по описа на Районен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА К. Д. Г. с ЕГН – ********** да заплати на Р. Т. К. сумата от
400лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10