МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 01.07.2020 г. ПО НОХД № 7566/ 2017
Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД-
ПЛОВДИВ, Н.О., IV-ти
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
От
Районна прокуратура- Пловдив е внесен обвинителен акт по досъдебно производство
№ 48/ 2015г., по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР- Пловдив
срещу Х.В.Т., ЕГН ********** за това, че през периода от 02.02.2014г.
до 11.02.2014г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудил заблуждение у А.Д.Д., ЕГН **********- *
„Склад“ в „Атаро Клима“ ЕООД, като е внесъл
компютърни данни относно направена „Поръчка“ № 2.4.124225/ 11.02.2014г. в
корпоративната компютърна програма за складово- счетоводно отчитане на
дружеството „Атаро Клима“ ЕООД и с това е причинил на
дружеството „Атаро Клима“ ЕООД, гр. Пловдив вреда в
размер на 12 023, 94 лв.- престъпление по смисъла на чл. 212а, ал. 1 от НК.
В
хода на съдебните прения, представителят на Районна прокуратура- Пловдив не
поддържа така повдигнатото обвинение. Сочи, че в рамките на проведеното съдебно
следствие не са събрани доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Акцентира
се, че съдебно- техническата експертиза, изготвена от вещо лице К. опровергава
в достатъчна степен обвинението. Съобразно изложеното, се пледира подс. Т. да бъде признат за невинен и оправдан по така
повдигнатото му обвинение.
Повереникът
на гражданския ищец „Атаро Клима“ ЕООД излага
становище в насока основателност на предявения граждански иск. Поддържа се, че
са налице виновни действия от страна на подсъдимия, които са довели до
настъпването на имуществени вреди за представляваното от него дружество. Сочи
се, че претърпените имуществени вреди са в размер на 12 023, 94 лв., като
това е стойността на климатичните инсталации, по повод на които е генерирана процесната поръчка.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Н., излага доводи в насока
недоказаност на обвинението по един несъмнен и категоричен начин. Поддържа, че описаното
в обвинителния акт деяние е несъставомерно, тъй като
въобще не е нанесена имуществена вреда на „Атаро
Клима“ ЕООД. Защитата изтъква, че в процесния случай
се касае за генерирана поръчка, която впоследствие е заплатена изцяло, за което
е налице и нарочен документ на л. 11 от досъд. пр.
След генериране на поръчката, св. И.Ф. от името на фирма „Климакс“
ЕООД е заплатил пълната стойност на климатичните инсталации, с което на
практика е извършено потвърждаване на така генерираната поръчка. Предвид това,
неясно е защо впоследствие така заплатената сума е върната на Ф. от „Атаро Клима“ ЕООД, с обяснението, че поръчката не е заявена
от оторизирано лице. Защитата акцентира и върху факта, че „Атаро
Клима“ ЕООД е търговец с предмет на дейност търговия с климатици.
Предвид това, се твърди, че се касае за типична търговска сделка, при която
дори и първоначално да е действано без представителна
власт, то впоследствие, с факта на плащането и предвид специалната норма на чл.
301 ТЗ, то е налице пълно потвърждаване на извършените действия. Поддържа се,
че вреда за дружеството не е налице и доколкото процесните
климатични инсталации са налични и приобщени по делото като веществени
доказателства. Предвид това, по всяко време може да се поиска освобождаването
им и предаването им на „Атаро Клима“ ЕООД. Изтъква
се, че гражданската претенция на „Атаро Клима“ ЕООД
по своето същество не е за претърпени загуби, а за пропуснати ползи, като
последните не подлежат на възмездяване в рамките на наказателния процес. Сочи
се, че по делото не е налице и нито един документ, възлагащ права на подс. Т. да генерира поръчки. Всъщност, тази дейност е и
твърде различна от длъжността, която той заема по силата на сключения трудов
договор и допълнителните споразумения към него. Предвид това се изтъква, че подс. Т. не е имал ниво на достъп до корпоративната система
на „Атаро Клима“ ЕООД, даващо му възможност да
генерира поръчки. Защитата поддържа и че процесният
лаптоп, чрез който се твърди да е генерирана поръчката, не е бил предоставен
единствено и само за нуждите на Т.- на стр. 43- та от досъд.
пр. е налице документ, в който са вписани на ръка четири имена. Защитата
оспорва и самата годност лаптопът да бъде кредитиран като веществено
доказателство, доколкото отнемането му, предаването му на разследващия орган и последващото му връщане за съхранение от „Атаро Клима“ ЕООД, са извършени в противовес с правилата,
разписани в НПК. Оспорва се и годността на протокола за оглед на вещественото
доказателство- лаптоп, доколкото той е подписан от св. У. като „поемно лице“. Поддържа се, че той не следва да съвместява
качеството на поемно лице и свидетел в настоящото
производство, както и че бидейки * „Атаро Клима“ ЕООД,
то той е заинтересован от изхода по делото. Съобразно изложеното, то се пледира
подс. Т. да бъде признат на невинен и да бъде
оправдан по така повдигнатото му обвинение. Моли се да бъде отхвърлен в цялост
и предявеният гражданки иск като неоснователен.
Подсъдимият
Т., в рамките на предоставената му възможност за лична защита, поддържа
казаното от своя защитник.
С
последната си дума, подс. Т. моли да бъде признат за невинен
и оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и взе
предвид становищата и възраженията на страните, счита за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Х.В.Т., е роден на ***г***, ******, български гражданин, неженен, работещ, с
висше образование, неосъждан, ЕГН **********.
Гражданският ищец „Атаро Клима“ ЕООД, ЕИК ********* е юридическо лице със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Северен“, бул. „В. Левски“ №
272, с основна дейност по НКИД, както
следва: група по НКИД: 2825; клас по НКИД: „Производство на промишлено хладилно
и вентилационно оборудване“. Вписани като управители на дружеството са лицата Х.А.Р.
и А.Х.Р., начин на представителство- „заедно и поотделно“.
Подс. Т. бил
* на „Атаро Клима“ ЕООД по силата на сключен трудов
договор от 03.04.2006г. и допълнителни споразумения към него. Към дата
03.04.2006г., подс. Т. заемал длъжност „*“, а считано
от 01.07.2009г. заеманата от него длъжност вече била „*“. Считано от 01.01.2011г. и към датата на процесното
деяние, подс. Т. заемал длъжност „*“. Във връзка с
възложената дейност Т. ползвал лаптоп марка “Acer”, модел „Aspire VA 70 V3- 771G”, сер. № *,
на който била инсталирана VPN точка № *. Така
посоченият лаптоп обаче, не бил предаден изключително за професионалните нужди
на подс. Т., като и други лица имали достъп до него.
Към м. февруари 2014г.
дружеството „Атаро Клима“ ЕООД осъществявало продажба
на климатични инсталации, като извършените заявки, движения по поръчките и
самите продажби на климатични инсталации се отразявали в корпоративната
програма на „Атаро Клима“ ЕООД, която била именувана “Ataro clima ERP”. Същата
била създадена и имплементирана за експлоатация в дружеството от св. В.. Самата
корпоративна програма / нарича за краткост „КП“/ била инсталирана и се
поддържала от локален фирмен сървър на „Атаро Клима“
ЕООД. На *ите, чиято дейност била свързана с
опериране с програмата, били предоставени първоначални потребителско име и
парола. Те били инструктирани да сменят първоначално зададените имена и пароли,
като в случай, че не го сторят, то те няма да бъдат в състояние да ползват
пълноценно програмата, а единствено ще могат да разглеждат отделните модули в
същата, без да внасят добавки или промени. Достъпът до КП от *ите бил локален и отдалечен. Всяко едно лице, което имало
достъп до КП разполагало и с инсталирана на компютърната си конфигурация “VPN” точка
за достъп. Самата VPN точка нямала защита чрез име и парола,
като за такива се ползвали името и паролата за стартиране на съответната
компютърната конфигурация. За
оперирането на VPN точките отговарял отделен сървър, който
бил различен от този на КП. Целта на VPN системата
била да осъществи връзка между съответното устройство и КП на „Атаро Клима“ ЕООД. Към м. февруари 2014г. VPN сървърът
не е предавал данни към КП на „Атаро Клима“ ЕООД за това от коя точка е влизано
в КП и какви действия са осъществени в нея. По същия начин, не е съхранявана и
информация от кой IP адрес е комуникирано
с КП на „Атаро Клима“ ЕООД. Предвид това, към
посочения период / м. февруари 2014г./, КП на дружеството не е съхранявала
информация при дистанционно / онлайн/ генериране на поръчка, от коя VPN
точка е зададена и от кой IP адрес.
Към м. февруари 2014г.
процедурата в „Атаро Клима“ ЕООД по издаване на
поръчка от склада на дружеството била, както следва: първо се представя
поръчката или нареждането за експедиция пред *я в склада ( разликата между
двата документа, е че във втория не е отразена цената на закупената стока). Последният
приема представения пред него лист, сканира го, издава отразената в него стока,
за което се съставя експедиционен лист в два екземпляра- единият се предоставя
на клиента, а другият остава в архива на „Атаро Клима“
ЕООД. Към процесната дата, за издаването на стоката
не е било необходимо обаждане от склада към * на „Атаро
Клима“ ЕООД, отговарящ за продажбите, от когото да се получи потвърждение, че
артикулите са заплатени.
На дата 11.02.2014г. неустановено
по делото лице, от неустановена компютърна конфигурация осъществил достъп до КП
на „Атаро Клима“ ЕООД. В програмата бил осъществен
вход чрез потребителско име „*” и съответна
криптирана парола. Потребителското име “*” било
отредено на управителя на „Атаро Клима“ ЕООД- св. Х.Р..
Чрез посочения профил на управителя на „Атаро Клима“
ЕООД била генерирана поръчка № 2.4.124225 от 11.02.2014г. В същата били вписани
датата- 11.02.2014г., мястото- гр. Пловдив, клиента- „Климакс“
ЕООД, МОЛ- И.С., служебен и мобилен телефон на клиента, ЕИК дружеството-
купувач. Отразени били и закупените артикули по поръчката- 4 броя климатици FTX50G/ RX50G на обща
стойност 6466, 64 лв. без ДДС и 4 броя климатици FTX35J/RX35J на обща стойност 4666, 64 лв. без ДДС. В поръчката
била отразена и търговска отстъпка от 10% и било добавено ДДС от 20%, като
общата стойност на поръчаното възлизала на 12 023, 94 лв. с ДДС. В графа
„плащания“ на поръчката било отразено, че е платена пълната сума от
12 023, 94 лв. Така генерираната поръчка била разпечатана от
неустановеното по делото лице и впоследствие предадена на св. Н.И., който се
съгласил да организира вземането и транспортирането на климатиците.
Предвид това, на последния му било разяснено, че след представяне на поръчката,
следва да получи климатичните инсталации от склада на „Атаро
Клима“ ЕООД в гр. Пловдив, район „Южен“. Св. И. преценил, че няма да се справи
сам с превоза на климатиците, предвид което ангажирал
св. Й.М., който по това време ползвал товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № ****, собственост на св. К.К.. С посоченото МПС, И. и М. се придвижили до склада на „Атаро Клима“ ЕООД в гр. Пловдив, където св. И. представил
разпечатана поръчка № 2.4.124225 от 11.02.2014г. на св. А.Д., който заемал
длъжност „*“. Св. Д. взел поръчката, сканирал я с баркод
четец, след което влязъл в КП на „Атаро Клима“ ЕООД и
след като се уверил, че стоките по поръчката съвпадат с тези, отразени в
системата, разпоредил гореописаните осем броя климатични системи да бъдат
предадени на св. И.. Във връзка с това, бил създаден експедиционен лист №
2.4.124225 /номерът му съвпада с този на поръчката/, който бил разпечатан в два
екземпляра- един за получателя и един за архива на „Атаро
Клима“ ЕООД. Така издаденият експедиционен лист бил подписан от св. И. в графа
„приел“, който вместо своето име изписал „С.“ и положил подпис. Св. Д. оставил
единия екземпляр от експедиционния лист в склада на „Атаро
Клима“ ЕООД, а другият предал на св. И.. Последният го взел заедно с
натоварените климатици в МПС рег. № **** и се
отдалечил от склада. Св. И. оставил климатиците в
склад, находящ се в гр. Пловдив, район „Южен“, който
бил стопанисван от фирма „Миксер БГ“.
На 12.02.2014г. св. П. и св. Г. установили,
че процесните климатици са издадени,
но цената за тях не е заплатена. Извършили проверка, както в касата на
дружеството, така и в обслужващата „Атаро Клима“ ЕООД
банка, но не били открити постъпления от поръчката. На същата дата бил
осъществен телефонен разговор със св. С. във връзка с поръчаните, издадени и
незаплатени климатици. Към 17. 30ч. на същия ден, св.
С. посетил офиса *** „Атаро Клима“ ЕООД, където бил
проведен разговор със св. П. и св. Г., като заявил, че в най- кратко време ще
осигури превеждането на дължимата парична сума. На 14.02.2014г., с платежно нареджане от името на „Климакс“
ЕООД била преведена по банкова сметка на „Атаро
Клима“ ЕООД сума в размер на 12 054 лв., покриваща пълната стойност на климатиците. Св. Г. се уверила, че всичко е наред и климатиците са заплатени, за което уведомила със „СМС“ св. С.
и му благодарила за извършеното плащане. Впоследствие, управителното тяло на „Атаро Клима“ ЕООД преценило, че поръчката не е генерирана
по надлежен ред и не е издадена фактура преди да се извърши плащане, предвид
което на 14.03.2014г. така изпратената сума в размер от 12 054 лв. била
наредена обратно по сметката, от която първоначално е преведена.
В хода на проведеното досъдебно
производство била назначена и изготвена съдебно- почеркова
експертиза, като вещото лице заключило, че ръкописният текст „С.“ в
експедиционен лист № 2.4.124225/ 11.02.1014г. не е изписан, от което и да е
измежду лицата И.Д.С. и Н.Д.И.. Посочено е и че подписът с графа „приел“ е
несравним с подписите на лицата С. и И..
В хода на досъдебното
производство е назначена тройна съдебно- почеркова
експертиза, изготвена от вещи лица при НИК- София, от която се изяснява, че
ръкописният текст „С.“, изписан в експедиционен лист № 2.4.124225/ 11.02.1014г.
е изпълнен от св. И.. Подписът в графа „Приел“ в експедиционния лист е изпълнен
от св. И. също.
В хода на досъдебното
производство е назначена компютърна експертиза, която е изготвена от вещо лице Д.
и чиято задача е била да обследва историята на поръчка № 2.4.124225 от
11.02.2014г., както и да се установи от какво техническо средство е генерирана,
от кого са въведени данните в нея и как е осъществен достъпът в КП на „Атаро Клима“ ЕООД- чрез коя VPN точка,
потребителско име и парола. Посочената експертиза не е приета от настоящия
съдебен състав, предвид факта, че при нейната защита от вещото лице в открито
съдебно заседание, бяха установени множество противоречия, неясноти и грешки.
Допълнително, вещото лице е базирало своите изводи на материали, които не
фигурират в кориците на досъдебното производство и не е посочено от органите на
досъдебното производство, че същите следва да се ползват от вещото лице при
изготвянето на заключението.
Предвид неприемането на
експертизата, изготвена от вещо лице Д., в съдебната фаза от наказателния
процес е назначена нова съдебно- техническа експертиза, която е изготвена от
вещо лице К.. В своето заключение, вещото лице мотивирано е посочило, че в КП
на „Атаро Клима“ ЕООД не се съхранява информация за
това от какъв „IP” адрес и от коя точка за отдалечен достъп
е осъществена поръчка № 2.4.124225. Към 11.02.2014г. КП на дружеството не е
разполагала с функционалността да съхрани данни за тези обстоятелства.
Поръчката е генерирана от потребителско име „*”, като
паролата за влизане не е видима. Посочено е, че в КП не се отразява и какъв е
видът на компютъра, чрез който се осъществява достъпът- преносим или настолен.
Посочено е, че в изследвания лаптоп марка “Acer”,
модел „Aspire VA 70 V3- 771G”, сер.
№ * не са налице данни за генерирането на поръчка № 2.4.124225 от 11.02.2014г.
Към експертното заключение, вещото лице е приложило и фотокопия от екранните
данни, които е установил при стартирането на компютърната конфигурация.
В хода на съдебното производство,
вещо лице К. е изготвил и още една съдебно- техническа експертиза, в която е
посочил, че на дата 11.02.2014г. са били активни VPN точки с
номера- *. Вещото лице е описало и часовия диапазон, в който посочените точки
са били активни. Вещото лице е посочило и че не съществува познат техническо
способ за определяне дали за периода от 02.02.2014г.
до 18.02.2014г. е имало необходимост от въвеждане на парола в изследвания
лаптоп, за да се осъществи работа с него. Вещото лице е отразило, че след
проведен разговор с представител на „Атаро Клима“
ЕООД му е било обяснено, че на процесния лаптоп е
била поставена парола за достъп, но тя е била премахната при изготвянето на
експертизата в досъдебното производство от вещо лице Д..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за недвусмислено
установена от показанията на свидетелите В. ( л. 128 гръб - л. 131 от съдебното
производство; т. 1 л. 3- л. 4 от ДП, частично прочетени на основание чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК; т. 1, л. 25- л. 27 от ДП,
частично прочетени на основание чл. 281, ал 5, вр.
ал. 1, т. 1- съдът кредитира изложеното от свидетеля частично, по съображения,
които ще бъдат изложени по- долу), Х.Р. ( л. 131 гръб- л. 133 и т. 2, л. 380
гръб- л. 381 от съдебното производство- съдът кредитира свидетеля частично, по
съображения, които ще се изложат по- долу), Т.Т. (л. 133
- л. 134 от съдебното производство; т. 1, л. 89- л. 90 от досъдебното
производство, прочетени частично на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК), И.В. ( л. 134- л. 135 гръб от
съдебното производство; т. 1, л. 82- 84 от досъдебното производство, частично
прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
2 НПК ), Т.П. ( л. 135 гръб- л. 136 от съдебното производство), А.Д. ( л. 137
от съд. пр.), Д.К. ( л. 137 гръб- л. 138 от съд. пр.; т. 1, л. 46- 47 от ДП,
прочетени частично на основание чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 2 НПК), И.С. (л. 138 гръб- л. 140 от съд. пр.; т. 1, л. 56- 57 от ДП,
прочетени частично на основание чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 2 НПК; т. 1, л. 53- л. 55 от ДП, прочетени частично на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК), Н.И. ( л. 140 гръб-
л. 144 от съд. пр.; т. 1, л. 60 от ДП- прочетени частично на основание чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК- съдът кредитира частично
показанията на свидетеля, по съображения, които ще бъдат изложени по- долу), Н.Д.
( л. 144 гръб от съд. пр. ), Д.С. ( л. 144 гръб- л. 145 от съд. пр.), К.К. ( л. 145 от съд. пр.), Т.Т. (
л. 203- л. 206 и л. 299 – л. 302 от съд. пр.- съдът кредитира показанията на
свидетеля частично, като съображенията ще бъдат изложени по- долу), С.Х. ( л.
206 гръб- л.207 от съд. пр.; т. 1, л. 98- л. 99 от ДП, прочетени частично на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК), И.Ф.
( л. 207 гръб- л. 208), Д.У. ( л. 208- л. 210 и л. 302 гръб- л. 304 от съд.
пр.- съдът цени показанията на свидетеля частично, по съображения, които ще
бъдат обективирани по- долу), Н.С. (т. 2, л. 263- л.
265; т. 3, л. 25 от ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК), Л. В. ( т. 2, л. 265- л. 267 от съд.
пр. ), Т. Г. ( т. 2, л. 341 гръб- л. 344; т. 1, л. 38- 39 от ДП, прочетени в
цялост на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2
НПК), А.Т. ( т. 2, л. 456- л. 457 от съд. пр.)
Изложеното от свидетелите се потвърждава и от
приетите по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства- Поръчка № 2.4.124225 от 11.02.2014г. / т. 1, л. 5 от ДП/, Преводно
нареждане на сумата от 12 054 лв. от „Климакс“
ЕООД към „Атаро Клима“ ЕООД / т. 1, л. 11 от ДП/,
Протокол за доброволно предаване от 18.02.2014г. на преносим компютър марка “Acer” / л. 14 от ДП/, Преводно нареждане на
сума в размер от 12 054 лв. от „Атаро Клима“
ЕООД на „Климакс“ ЕООД / т. 1, л. 18 от ДП/, Протокол
за предаване на ВД за съхранение и отговорно пазене / т. 1, л. 29 от ДП/,
Разписка, с която ВД- лаптоп, марка „Acer” се
предава на св. В. / т. 1, л. 30 от ДП/, Протоколи за доброволно предаване на ВД
от 14.05.2014г. и 15.05.2014г. / т. 1, л. 85 и л. 91 от ДП/, Протокол за
разпознаване на лице / т. 3, л. 10 от
ДП/, Протокол за разпознаване на лице / т. 3, л. 17 от ДП/, фактура за закупени
четири броя преносими компютри марка “Acer” /
т. 3, л. 43 от ДП/, протокол, съставен от св. У. / т. 3, л. 45 от ДП/, Трудов
договор № * от *., сключен между „Атаро Клима“ ЕООД
като работодател и подс. Т. като работник/ * / т. 1,
л. 229 от съд. пр./, два броя допълнителни споразумение към трудов договор № *
от *. / т. 1, л. 230- л. 232 от съд. пр./, два броя длъжностни характеристики /
т. 1, л. 233- л. 237/, Заповед № 1 от 13.01.2011г. и Заповед № 9 от
13.02.2014г. на управителя на „Атаро Клима“ ЕООД / т.
1, л. 238- 239 от съд. пр./, Кореспонденция по ел. поща между подс. Т. и св. У. / т. 2, л. 290- 296 от съд. пр./.
В хода на досъдебното производство е назначена,
изготвена и съответно защитена в съдебната фаза на производството, графологична експертиза, изготвена от вещи лица Т., Б. и И.
/ т. 3, л. 112- 117 от ДП/. Съдът кредитира в цялост изготвеното от вещите лица
заключение, като счита, че то е обосновано, обективно и отговаря в пълнота на
поставените задачи. Съдът не кредитира изводите на вещо лице Ч., изготвил
първоначалната съдебно- почеркова експертиза в досъд. пр.
/ т. 1, л. 125- 127 от ДП/. Изводите на същата са в противовес с изложеното в
разширената графологична експертиза, където вещите
лица са обследвали значително по- задълбочено отделните елементи от подписите
на лицата И. и С., както и техните почеркови
особености.
В рамките на проведеното по настоящото производство
съдебно следствие са назначени, изготвени и приети два броя съдебно- технически
експертизи, изготвени от вещо лице К. / т. 2, л. 387- 398 и т. 2, л. 426- 453
от съд. пр./. Съдът кредитира в пълнота изложеното от вещото лице в двете
заключения, като същите не само са изключително задълбочени и мотивирани, но и
самото вещо лице, в рамките на проведената им защита, разясни подробно начина
на функциониране на КП на „Атаро Клима“ ЕООД и
връзката между нея и VPN сървъра. Допълнително,
вещото лице внимателно е обследвало историята на процесната
поръчка, като е обсъдило кога е генерирана, от кой потребителски профил и каква
дигитална следва е оставила самата поръчка. Съдът отново счита за нужно да
маркира, че не кредитира под каквато и да било форма изготвеното в рамките на
досъдебното производство заключение от вещо лице Д.. Както вече бе посочено,
същото е компрометирано предвид констатираните множество неясноти, грешки и
несъответствия. Не на последно място, то се изясни и че вещото лице е ползвало
материали, за които не му е указано и че заключението му е идентично като това,
което е дал по предходно гражданско дело, водено между „Атаро
Клима“ ЕООД и подс. Т..
Съдът счита за нужно да акцентира върху
обстоятелството, че гореизброената доказателствена
съвкупност, еднопосочно, категорично, безпротиворечиво
и отвъд всякакво съмнение илюстрира описаната фактическа обстановка. Отправна
точка при обсъждането на настоящия казус следва да бъде съдържащата се
информация, или по скоро липсата на такава, във ВД- лаптоп марка “Acer”, модел „Aspire VA 70 V3-
771G”, сер. № *. Обвинителната теза почива на
разбирането, че процесната поръчка № 2.4.1244225 от
11.02.2014г. е генерирана от подс. Т. именно чрез
посочения преносим компютър. На първо място, по делото липсват информационни
източници, които да установяват, че посоченият лаптоп е бил връчен единствено и
само на подс. Т. във връзка със служебните му
задължения. По делото е налице фактура за закупуването му, както и списък на
заведените ДМА, в който е посочено, че лаптопът е зачислен на Т.. Липсва обаче,
нарочен документ с който се предава изключително за негово ползване. От
показанията на св. Т. и св. У. се изяснява, че лаптопът е бил ползван от Т. /
по което обстоятелство не се и спори/, но не и че единствен той е имал достъп
до него. Всъщност, от приетия като писмено доказателство по делото Протокол,
съставен от св. У. / т. 3, л. 45 от ДП/ се установява, че е съществувала
практика в „Атаро Клима“ ЕООД, компютърните
конфигурации да се разменят между *и при нужда /цитат от протокола – „..иззех от Х.В.Т., * на Атаро
Клима ЕООД, служебният му лаптоп…., под предлог, че лаптопът ми е необходим,
тъй като моят се е повредил“./. От така цитираното се изяснява, че след
като подс. Т. доброволно и без да се усъмни е предал
лаптопа на св. У., мислейки си, че неговият е повреден, то това е регулярна
практика в дружеството и не е нещо чрезвичайно.
По- същественото в случая е, че съобразно
заключенията на вещо лице К., то в процесния лаптоп
не е съхранена каквато и да било информация за генериране на поръчка в
корпоративната програма на „Атаро Клима“ ЕООД / л.
402 гръб- „В изследвания от мен компютър
не е оставена информация за генерирането на каквато и да било поръчка в
корпоративната програма на „Атаро Клима“./.
Тоест, в конкретния случай липсва връзка между лаптопа и генерираната поръчка №
2.4.1244225 от 11.02.2014г. Предвид това, то се губи основна опорна точка в
обвинителната теза, а именно, че процесната поръчка е
генерирана чрез лаптопа, ползван от подс. Т.. Нещо
повече- вещото лице бе категорично и че към 11.02.2014г. КП на „Атаро Клима“ ЕООД не е разполагала с функционална
възможност да съхрани информация от кой IP адрес
или поне чрез коя VPN
точка е извършен
достъпът до нея / в тази връзка – т. 2, л. 400 гръб от съд. пр./. Съобразно
изложеното, то отсъства техническа възможност да се изясни чрез какво
устройство е осъществена връзката с КП на „Атаро
Клима“ ЕООД. В този ред на мисли, то връзката би могла да е осъществена от
всяко едно лице, разполагащо с интернет връзка и инсталирана VPN точка за достъп до КП на „Атаро
Клима“ ЕООД.
Във връзка с достъпа до КП на дружеството, то съдът
счита за нужно да акцентира върху факта, че неправилно в обстоятелствената част
на обвинителния акт е записано, че поръчката е генерирана чрез профилното име „*”, което било отредено на подс.
Т.. Съобразно обследваното от вещо лице К. във връзка с историята на поръчката,
същата е генерирана от профилно име „*”
и съответно въведена парола за достъп. От показанията на св. Р. / * на „Атаро Клима“ ЕООД/ се установи, че това е неговото
потребителско име за достъп в КП на дружеството. Съдът не кредитира изложеното
то св. Р., че той никога не е сменял паролата си за достъп до КП на „Атаро Клима“ ЕООД, че тя е непроменена от създаването на
програмата и всеки един * на „Атаро Клима“ ЕООД би
могъл да я отгатне, тъй като първоначално раздадените пароли са били идентични
за всички. Това твърдение е в противовес с изложеното от св. В., който посочва,
че макар и всички първоначално генерирани пароли за достъп до КП да са били
еднакви, то ако тя не е променена, поръчка не може да се генерира или да се
извърши каквото и да било друго действие с програмата ( т. 2, л. 267- „Първоначалните пароли бяха еднакви за
всички, но с тях не можеше да се генерира поръчка. Ако някой потребител до ден
днешен не си е сменил паролата, то той не може да върши абсолютно нищо в
корпоративната програма“). При така изложеното, след като безспорно процесната поръчка е генерирана от профила на управителя на
„Атаро Клима“ ЕООД, то е ясно, че той е сменил
паролата си за достъп до системата и тя не е била първоначалната общо
определена. Същевременно, по делото липсват каквито и да било данни, че подс. Т. би могъл да има познание за символите, техния брой
и комбинация, формиращи паролата на св. Р..
Следва да се посочи, че интерес представлява и
процесуалната съдба на ВД- лаптоп марка “Acer”, модел
„Aspire VA 70 V3- 771G”, сер.
№ *. Същото, първоначално е отнето от св. У., който е създал състояние на
привидност / че неговият лаптоп е повреден/, с цел подс.
Т. да го предаде. Следвайки това, лаптопът попада у св. В. ( * на „Атаро Клима“ ЕООД ), който го предава на разследващите
органи, за което е съставен нарочен протокол от 18.02.2014г. / т. 1, л. 14 от
ДП/. На 14.04.2014г. е извършен оглед на посочения лаптоп, като едното от
присъствалите поемни лица е св. У. ( също * на „Атаро Клима“ ЕООД). В тази връзка, коректно е възражението
на защитата за допуснато нарушение нормата на чл. 137, ал. 2 НПК, поставяща
задължение поемните лица да не са заинтересовани от
изхода на делото. Както вече бе посочено, св. У. не само е заинтересован,
бидейки * на „Атаро Клима“ ЕООД, но и по- късно вече
придобива качеството на свидетел. Предвид това, протоколът за оглед на ВД от
14.04.2014г. следва да бъде изключен от материалите по делото. Макар и самият
протокол да не съдържа важна информация за делото (оглед не е извършен,
доколкото към онзи момент не е била известна паролата за стартиране на
лаптопа), то по един красноречив начин илюстрира множеството нарушения, допуснати
в рамките на проведеното ДП, свързани със съхраняването и извличането на
информация от преносимия компютър. В тази връзка, то нужно е да се посочи, че на
21.05.2014г. лаптопът по неизяснени причини, отново е върнат на „Атаро Клима“ ЕООД за съхранение / получен е от св. В./.
Следвайки това, до самия край на наказателния процес, лаптопът е съхраняван в „Атаро Клима“ ЕООД, което се явява ощетено юридическо лице,
а впоследствие е конституирано и като граждански ищец. Напълно неясно е какво е
обусловило необходимостта едно толкова значимо ВД за обвинителната теза,
каквото се явява процесният лаптоп, да бъде
съхраняван не къде да е, а в „Атаро Клима“ ЕООД, като
при нужда разследващите са посещавали сградата на дружеството в гр. Пловдив, за
да обследват лаптопа. Съдът счита подобен подход за изцяло неуместен, доколкото
той компрометира годността на вещественото доказателство, а оттам води и до
пълна невъзможност извлечената от него информация да се третира като „обективни
данни“. В рамките на воденото досъдебно производство, законосъобразният подход
би бил вещественото доказателство, което е от толкова съществено значение, след
като веднъж вече е предадено на разследващите органи, то да остане на
съхранение при тях, а не да се предава на лице, което е пряко заинтересовано от
изхода на делото.
На следващо място, съдът счита за нужно да маркира и
факта, че докато е бил * в „Атаро Клима“ ЕООД, в
изпълняваните от подс. Т. трудови функции, не се е
включвала дейност по генериране на поръчки. От приетите по делото като писмени
доказателства трудов договор, допълнителни споразумения към него и трудови
характеристики, то се изяснява, че Т. е заемал длъжности, свързани с техническо
обслужване и организация в „Атаро Клима“ ЕООД. На
нито един етап от трудовоправните взаимоотношения
между дружеството и Т., той не е отговарял за генерирането на поръчки и
обслужването на клиенти (казано по друг начин, Т. не е отговарял за продажбите
). Предвид това, настоящият съдебен състав не кредитира изложеното от св. Р.,
св. У. и св. Т., че подс. Т. е разполагал с права в
КП на „Атаро Клима“ ЕООД, даващи му възможност
самостоятелно да генерира поръчки. Впрочем, този извод е потвърден и от
приетата по делото вътрешнофирмена кореспонденция, водена от подс. Т.- във връзка с дейността си в дружеството, той
многократно е искал съдействие за проследяване и заличаване на данни по
поръчки. Отново във връзка с казаното от Р., Т. и У., то съдът счита за нужно
да посочи, че не цени изложеното от тях досежно
извършеното вътре в дружеството импровизирано „разследване“ и изводът, че
именно подс. Т. е генерирал процесната
поръчка. Тези заключения на свидетелите, са на първо място изцяло противоречащи
с приетия по делото доказателствен материал и на
следващо място, по своето същество представляват правен извод, който е извън
тяхната компетентност. Във връзка с това, съдът единствено ще посочи, че св. У.
и св. Т. твърдят да са преценили, че подс. Т. е
генерирал поръчката, като са проследили IP адреса
и VPN точката, от която е генерирана. Това им
съждение обаче, е напълно опровергано от вещото лице, което с категоричност
заявява, че към 11.02.2014г. КП на „Атаро Клима“ ЕООД
не е съхранявала информация за VPN точката и IP адресът, от който се генерира дадена поръчка.
Съдът счита за нужно да подложи на кратък коментар и
казаното от св. Н.И.. Показанията на същия следва да бъде кредитирани в частите,
в които заявява, че на него му е предадена на хартиен носител процесната поръчка, натоварил е климатиците
в МПС рег. № **** от складовата база на „Атаро Клима“
ЕООД, разтоварил ги е и впоследствие е ползвана банковата сметка на св. Ф., за
да бъде преведена на „Атаро Клима“ ЕООД сума в размер
на 12 054 лв, която покрива изцяло стойността на
климатиците, предмет на процесната
поръчка. Съдът не кредитира изявлението на св. И., че не познава св. С.,
доколкото същото е в противовес, както с казаното от самия С., така и с демонстираното поведение от страна на И.. Ако св. И.
действително не познава С. и никога не е имал досег с него, то откъде и защо е
вписал именно неговото име и фирма в експедиционния лист? Откъде е знаел и за кого са предназначени климатиците, къде следва да ги разтовари и от кого следва
да получи парите за тях? Отговорът на всеки един от тези въпроси е един и същ и
той е, че св. И. и св. С. са се познавали и именно предвид това И. не само е
имал ясното познание къде да разтовари климатиците,
но и колко точно парични средства ще получи за това и от кого.
По отношение извода за чистото съдебно минало на
подсъдимия, съдът го базира на приобщената по надлежен ред към делото справка
съдимост ( т. 1, л. 11 от съд. пр.).
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От така възприетата и описана
по-горе фактическа обстановка и доказателствен
анализ, по несъмнен и категоричен начин се установява, че подс.
Т. не е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 212а, ал. 1 НК,
тъй като не е лицето, което е внесло компютърни данни и е генерирало „Поръчка“
№ 2.4.124225/ 11.02.2014г. в корпоративната компютърна програма за складово-
счетоводно отчитане на дружеството „Атаро Клима“ ЕООД.
За коректното изясняване на процесния казус, то
крайъгълен камък се явява авторството на процесната
поръчка. Доколкото се касае за внасяне на данни в корпоративна програма, чрез
ползването на компютърна конфигурация, то явно е, че процесната
поръчка представлява електронен документ съобразно чл. 3, ал. 1 Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги и дефиницията,
дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и
на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар.
Съобразно това, „електронен документ“ представлява всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма- в конкретния случай текстови запис. Самият ел.
документ е изявление на конкретно лице, като за целите на наказателната
отговорност, то следва извън всякакво обосновано съмнение да се установи кое е
това лице. В конкретния случай, върху генерираната поръчка не е посочено кой е
нейният автор, като в случай, че същата бе подписана с усъвършенстван
електронен подпис или квалифициран електронен подпис, то въпросът за лицето, нейн автор лесно би получил отговор. Съобразно чл. 26 от горецитирания регламент, усъвършенстваният електронен
подпис отговаря на следните изисквания:
а) свързан е по уникален начин с титуляря на
подписа; б) може да идентифицира титуляря на подписа; в) създаден е чрез данни
за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може
да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол; и г) свързан
е с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита
всяка последваща промяна в тях. Предвид тези
критерии, то ако бе налично подписване с универсален ел. подпис или неговият
подвид- квалифициран ел. подпис, то би била налице една ясно установена връзка
между документа и неговия автор ( доколкото по дефиниция тези видове ел. подпис
оставят уникална сигнатура, свидетелстваща за лицето, което е автор на изявлението).
В тази насока, макар и произнесени по вече преуредена
нормативна уредба, са Решение № 70 от 19.02.2014г., пост. по гр. дело № 868/
2012г., по описа на IV-
то Г.О. на ВКС и Определение № 169 от 06.04.2017г., пост. по ч.т.д. №672/
2017г., по описа на ВКС, I- во Т.О.
Предвид гореизложените принципни
съображения, в конкретния случай, генерираният електронен документ ( поръчка №
2.4.124225 от 11.02.2014г.) не носи данни за неговия автор, предвид което и с
оглед правилата на наказателния процес, то в тежест на държавното обвинение е
да установи отвъд всякакво обосновано съмнение връзката между съставения ел.
документ и подс. Т.. Както вече бе коментирано от
фактическа страна, в случая безспорно е налице волеизявление, но не се
установява негов автор да е подс. Т.. Не е налице
дори и един информационен източник, указващ за наличието на възможна връзка
между документа и Т.. Дори напротив- в компютърната конфигурация, ползвана от Т.
не е открита следа от генерирана поръчка, като не се установява и тя да е
генерирана от VPN точка
№ *, разпределена на подс. Т. или пък от IP адрес, ползван от
него. На следващо място, входът в КП на „Атаро Клима“
ЕООД и процесната поръчка са осъществени не чрез
потребително име и парола, отредени на подс. Т., а
чрез такива, ползвани от управителя на дружеството- св. Р.. В тази връзка, то
следва да се посочи, че в приложението към втората изготвена от вещо лице К.
експертиза / т. 2, л. 438- л. 448/, то е налице хронология на активните VPN точки на дата
11.02.2014г., като точка № * не е сред тях. Съобразно изложеното, то е
опровергана възможността процесната поръчка да е
генерирана от подс. Т..
Съдът счита за нужно да подложи на
коментар от правна страна и поведението на ощетеното юридическо лице,
непосредствено след като е установено, че процесните климатици не са заплатени. Последното обстоятелство става
явно на дата 12.02.2014г. / един ден след генерирането на поръчката/, като
търговски представител на „Атаро Клима“ ЕООД веднага
се свързва с управителя на фирмата, от чието име е извършена покупката- св. С..
Още на същия ден той отива в офис на „Атаро Клима“
ЕООД и заявява, че в най- кратък период от време ще осигури превеждането на
паричните средства. Това действително е осъществено на дата 14.02.2014г., като дължимата
сума е преведена в цялост на „Атаро Клима“ ЕООД, за
което дори св. Г. е благодарила на св. С.. При така установената хронология, то
в противовес не само с юридическата, но и житейската логика, с преводно
нареждане от 14.03.2014г., „Атаро Клима“ ЕООД нарежда
обратно получената сума, като от свидетелските показания на В. се изяснява, че
мотивът за това е, че поръчката „не е
направена от оторизирано лице и такава поръчка не е била извършвана“ ( т.1,
л. 129 гръб от съд. пр.). Подобно твърдение не намира правна опора, доколкото „Атаро Клима“ ЕООД по дефиниция извършва търговска дейност с
климатици и охладителни системи. Всяка една поръчка
на такива артикули е тясно свързана с търговската му дейност. При това
положение, дори и процесната поръчка да не е инициирана
лично от св. С., то впоследствие извършеното действие е потвърдено и е
осъществено пълно плащане от името на „Климакс“ ЕООД.
Правилно е съждението на защитата, че сделката е търговска и следва да се
приложи чл. 301 ТЗ, като действието, извършено без представителна власт, да се
счита за потвърдено ( самото плащане ясно и недвусмислено свидетелства за
това). Обстоятелството, че парите са върнати от „Атаро
Клима“ ЕООД под претекст, че поръчката е „мнима“ е субективна преценка на
ръководството на дружеството. Това обаче, не може и не следва да бъде ценено
като аргумент в насока наличието на извършено престъпление.
По
изложените съображения, подсъдимият Х.В.Т., бе признат за невинен и съгласно чл. 304 от НПК бе оправдан по така повдигнатото му обвинение.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Предявеният
в рамките на наказателното производство граждански иск, черпи своето основание
от правилата, уреждащи деликтната отговорност- чл. 45
и сл. от ЗЗД. Предвид това, за да бъде уважен гражданският иск, то следва в
условията на кумулативност да са налице следните
предпоставки- деяние, същото да е противоправно и извършено
виновно, да е налице пряка причинно-
следствена връзка между настъпилите вреди и така реализираното деяние. В
случая, то безспорно е, че не е налице каквото и да било извършено от Т. деяние
( още по- малко виновно и противоправно), което да е
ощетило юридическото лице. Съобразно изложеното, то само на това основание
следва да се отхвърли предявеният граждански иск. В допълнение следва да се
посочи и че за самото юридическо лице не е налице вреда. В рамките на
наказателния процес, може да се търси обезвреда
единствено при хипотезата на претърпени загуби, но не и на пропуснати ползи.
При приемането за съвместно разглеждане на гражданския иск в рамките на
наказателното производство, повереникът на „Атаро Клима“ ЕООД изложи твърдения именно в насока
претърпени загуби ( намаляване на настоящото имуществено състояние на кредитора).
Впоследствие обаче, при разпита на св. Р. се изясни, че претендираните
вреди не касаят увреда по самите климатици,
а загуба на тяхната пазарна стойност, тъй като се съхраняват като веществени
доказателства по делото и не могат да бъдат реализирани на пазара. Това
твърдение налага разбирането, че се касае за пропуснати ползи, които обаче не
подлежат на обезщетяване в наказателния процес. Пропуснатите ползи никога не
могат да бъдат съставомерни вреди, тъй като те са
една неосъществена, прогнозна възможност ( едно несъстояло се обогатяване за
кредитора ). Следва да се посочи и че в рамките на протичащото наказателно
производство, ощетеното юридическо лице е можело по всяко време да поиска
връщането на процесните климатици
на основание чл. 111, ал. 2 НПК.
Съобразно
изложеното, то бе отхвърлен изцяло предявеният граждански иск от „Атаро Клима“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Х.В.Т., ЕГН **********,
с който се претендира последният да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер от 12 023, 94 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от
деянието по чл. 212а, ал. 1 НК, ведно със законната лихва, считан от датата на
увреждането- 11.02.2014г. до окончателното й заплащане.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Вещественото
доказателство- един брой преносим компютър / лаптоп/ марка „Acer”, модел VA- 70, със сериен номер № *, оставен на отговорно
пазене в дружеството „Атаро Клима“ ЕООД, след влизане
в законна сила на присъдата, да се върне на правоимащото
лице „Атаро Клима“ ЕООД, ЕИК *********.
Веществените
доказателства- шестнадесет броя климатици / външни и
вътрешни тела/, оставени на отговорно пазене в дружеството „Атаро
Клима“ ЕООД, след влизане в законна сила на присъдата, да се върнат на правоимащото лице „Атаро Клима“
ЕООД, ЕИК *********.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Доколкото
подсъдимият Т. бе признат за невинен по така повдигнатото му обвинение, то на
основание чл. 190, ал. 1 НПК, сторените разноски в рамките на досъдебната и
съдебната фаза от наказателния процес, остават за сметка на държавата.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.