№ 34904
гр. София, 29.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20241110101341 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Б. В. И. срещу В. С. С. установителни искове по чл. 424, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 15 000 лева,
представляваща главница по запис на заповед от 24.10.2022 г. с падеж на 03.11.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2023 г. до изплащане на вземането,
както и разноските по делото – държавна такса в размер от 300 лева и адвокатско
възнаграждение в размер от 875 лева, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 и изпълнителен лист от 13.03.2023 г.,
издадени по ч. гр. дело № 7816/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав,
поради нищожността на записа на заповед, като издаден при липсата на намерение за
задължаване, евентуално поради унищожаемостта му – като издаден в резултат от
възбуждане на основателен страх у ищцата от страна на ответника, обосновани с нови
писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат
известни на ищцата до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК.
Ищцата твърди, че на проведено на 21.10.2021 г. Общо събрание на ЕС с
административен адрес: град ............. била избрана за управител на ЕС по отношение на
подземния паркинг –гараж в сградата, състоящ се от 103 гаражни клетки на различни
собственици, като част от избрания управителен съвет в тричленен състав. Посочва, че от
месец април 2022 г. ответникът В. С. С. бил ангажиран от ЕС като портиер, с когото ищцата,
като управител на ЕС, подписала граждански договор. Изяснява се, първоначалната
комуникация между двамата била именно във връзка с уточняване на месечния график на
дежурствата му като портиер и изплащане на месечните му възнаграждения. Ищцата излага,
че впоследствие ищецът проявил интерес към предлаган за продажба гараж в ЕС, с
предложение към УС на ЕС да преведе по сметката на ЕС парична сума, която последната
дължи да възстанови на трето за процеса лице. Ето защо, на 25.08.2022 г. С. превел по
сметката на ЕС сумата от 15 000 лева с посочено основание на превода „нотариално
споразумение от 25.08.2022 г.“, а на 03.10.2022 г. и сумата от 30 000 лева с посочено
основание за превода „захранване на сметка“. Ищцата отрича сключването на такова
споразумение или на друг договор между ответника и нея или с ЕС, чрез И., като управител,
които да представляват правно основание за превеждането на сумата. В исковата молба се
1
твърди, че С. не успял да постигне споразумение с продавача на гаража за закупуването му,
поради което отправил искане за връщане на сумата от етажните собственици. Поддържа се,
че впоследствие И. попълнила и подписала в полза на С. три записа на заповед за сумите от
15 000 лева, 30 000 лева, преведени от ответника на ЕС и още едни за сумата от 9900 лева
като компенсация за създадени за същия проблеми. Твърди се, че подписването на
документите било вследствие от породен у ищцата страх от поведението и думите на
ответната страна този ден, тъй като същият бил ядосан, говорил й със заповеден тон,
хващайки я под ръка и блъскайки я завел същата в книжарница, където били разпечатани
записите на заповед. Излага се, че в този момент, ответникът предупредил И., че „няма да
мръдне“ от мястото, докато не подпише записите на заповед., като тонът му бил груб и
настоятелен. Ищцата посочва, че вследствие от така породения страх подписала
документите, като през 2023 г. получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ и с
изненада разбрала за издадена срещу И. – в лично качество заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист за сумата от 15 000 лева, за принудителното
събиране на които било образувано изп. дело № 365/2023 г. Същата оспорва
действителността на записа на заповед от 24.10.2022 г. като едностранна сделка с довод, че
не е израз на волята й, тъй като същата не е имала намерение за личното си задължаване.
Наред с това, същата била принудена от ответника да подпише документа, чрез създаване на
основателен страх, предвид конкретното му поведение във въпросния ден и използвания
агресивен и заповеден тон, както и с оглед на конкретното отправените от него думи към
И.. С исковата молба същата твърди, че в депозиран от ответника сигнал до 6 РУ при СДВР,
за което същата узнала на 07.10.2023 г., С. изложи, че платените от него суми са за покупка
на гараж в подземния паркинг, която продажба е подкрепена от ЕС, а задължението за
връщане на сумите е задължение на ЕС, а не лично такова на ищцата. Сочи се, че на
16.11.2023 г. ищцата узнала за депозирана от С. искова молба пред СГС с предявена
претенция по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 45 000 лева – при начална липса на основание,
като в изложението си В. С. посочил, че тези суми за преведени по сметка на ЕС във връзка
с покупка на гараж в подземния паркинг. В исковата молба ищцата посочва, че не е подала
писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, доколкото към този момент не
разполагала с доказателства в подкрепа на твърденията си. Намира, че депозираните от
ищеца сигнал и искова молба представляват нови писмени доказателства по см. чл. 424, ал. 1
ГПК, за които същата узнала съответно на 07.10.2023 г. и на 16.11.2023 г. и които по
естеството си съдържат признание на ответника, че в действителност Б. И. не му дължи в
лично качество сумата от 15 000 лева, тъй като не е подписала записа на заповед с
намерение да се задължава в лично качество, а като управител на ЕС, която носи
отговорност за възстановяване на платените суми. Ето защо, ищцата поддържа, че не дължи
сумата, за която са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист поради недействителността на записа на заповед въз основа на които са издадени,
поради нищожността му – поради липсата на съгласие на ищцата за задължаване, евентуално
като унищожаем – поради принуждаване на ищцата да подпише записа на заповед и да
поеме задължението чрез възбуждане на основателен страх от ответника, позовавайки се на
новооткритите писмени доказателства.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът В. С. С., чрез
пълномощника си адв. Х.П., оспорва исковата молба като недопустима, а по същество като
недоказана и неоснователна. Счита, че исковата претенция е предявена извън срока по чл.
424 ГПК, тъй като ищцата е узнала за твърдяното новооткрито обстоятелство още към
момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 365/2023 г. по
описа на ЧСИ Цачева – през месец април 2023 г., като е основана на факти, които са били
известни на ищцата в срока по чл. 414 ГПК. Оспорва последните да имат характера на
2
новооткрити обстоятелства или доказателства, имащи съществено значение за спора.
Намира, че преценката дали твърдените от ищцата факти са от съществено значение за
делото и дали са новооткрити изисква съобразяване с относимостта им към спора.
Ответникът излага, че в настоящия случай заповедта за изпълнение е влязла в сила, като е
недопустимо оспорване на вземанията с предявяване на иск, основан на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. В допълнение счита за недоказани твърденията на ищцата за подписване на записа
на заповед под принуда и при липсата на съгласие от нейна страна. С тези дови ответникът
отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, при очертаване на предмета на делото и на исковите претенции, с които е
сезиран, намира за необходимо да отбележи, че направените от ищцата искания с въведени
нови основания за недължимост на сумите по процесния запис на заповед – вследствие от
умишленото й въвеждане в заблуждение от ответника, евентуално поради грешка в лицето,
едва с депозирана по делото уточнителна молба от 02.02.2024 г. и не в изпълнение на дадени
указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, по същество представляват предявяване на нови
искови претенции, наред с първоначалните, което съдът намира за недопустимо в рамките на
настоящия процес. Ето защо, производството по делото следва да продължи за разглеждане
на първоначално предявените искове.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове с
правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК, както следва:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, правния
си интерес от търсената защита – отричане на вземането, като докаже наличието на
твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с
претендиране на процесните суми, наличието на нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да й бъдат известни до изтичане на срока за подаване
на възражение; момента на узнаване на тези доказателства и предявяването на исковете в
срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, наличието на посочените основания, обуславящи
недействителността на записа на заповед като едностранна сделка: сключването му при
липсата на изразено съгласие за лично задължаване, евентуално поради възбуждане на
основателен страх от ответника. УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства относно
момента на връчване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, предвид твърденията за
неподаване на възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
основателността на възраженията си.
По доказателствените искания:
Представените от ищцата писмени материали следва да бъдат приети като
доказателства по делото, като въпрос по същество е как същите ще бъдат ценени от съда при
преценка на съдържанието им и доказателственото им значение за релевантните по делото
факти при постановяване на крайния съдебен акт.
Като относимо и необходимо към предмета на спора, предвид изложените твърдения,
че посочените материали представляват новооткрити доказателства, обуславящи
допустимостта на претенцията на ищцата, следва да бъде уважено искането й за издавен на
съдебни удостоверения за снабдяване със заверени копия от сигнала на ответника пред 6 РУ
при СДВР и исковата молба, въз основа на която е образувано гр. дело № 10938/2023 г. по
описа на СГС, като същите бъдат изискани по реда на чл. 186 ГПК.
С оглед конкретно формулираните въпроси (голяма част касаещи правен извод) и
3
начина на поставянето им следва да бъде оставено без уважение искането на ищцата за
събиране на гласни доказателства чрез изслушване на обясненията на ответната страна по
реда на чл. 176 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2024 г. от
11:10 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищцата – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищцата писмени материали.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищцата Б. В. И., с ЕГН: ********** съдебно удостоверение, при
внасяне на дължимата държавна такса, което да й послужи пред Софийска районна
прокуратура по прокурорска преписка № 41484/2023 г. за снабдяване със заверено копие от
подадения сигнал от лицето В. С. С. до 06 РУ при СДВР, въз основа на който сигнал е
образувана преписката.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищцата Б. В. И., с ЕГН: ********** съдебно удостоверение, при
внасяне на дължимата държавна такса, което да й послужи пред Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 19-ти състав по гр. дело № 10938/2023 г. за снабдяване със заверено
копие от исковата молба, подадена от лицето В. С. С. срещу етажна собственост с
административен адрес: град ............. (подземен паркинг – гараж), въз основа на която е
образувано делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за събиране на гласни доказателства
чрез изслушване на обясненията на ответната страна по реда на чл. 176 ГПК по конкретно
формулираните въпроси в исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
4
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5