МОТИВИ към Присъда № 166/30.10.2019г. по НОХД 2458/2019г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано
въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП по досъдебно производство 933/2016 г. по опис на Второ РУ при
ОД на МВР-Бургас, вх. №10061/2016 г. по описа на Районна прокуратура-Бургас
срещу Е.Г.Р. - ЕГН **********, като
същата се обвинява в това, че на 16.09.2016 г. в гр. Бургас, на кръстовище на
бул. „Ст. Стамболов“ и ул. „Лазар Маджаров“ при управление на товарен автомобил
марка „Пежо“, модел „206“, с ****, нарушила правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, според нормата на която: „На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство“, правилото на чл. 45,
ал. 1 ППЗДвП: „Пътните знаци относно предимството определят реда за преминаване
на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя“ и
правилото на чл. 46, ал. 2 ППЗДвП: „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди
да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които имат предимство“, като навлизайки в кръстовището, образувано от бул. „Ст.
Стамболов“ и ул. „Лазар Маджаров“ не е съобразила поведението си с пътен знак „Б2
- Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ - не е спряла
управляваното от нея МПС, за да пропусне движещия се по бул. „Стефан Стамболов“
автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с ****, управляван от Д.Р.Р., вследствие
на което по непредпазливост причинила на Г.Ф.Г. тежка телесна повреда,
изразяваща се в разкъсване на слезката, което е наложило и оперативно
отстраняване на същата, което е реализирало медико-биологичния признак загуба
на слезката – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.1, вр. чл. 342, ал.1
от НК, вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 45, ал. 1 и чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП.
Представителят на държавното обвинение
поддържа така внесения обвинителен акт. Според него, описаната фактическа
обстановка се установявала по безспорен начин от събраните доказателствени
материали, а именно въз основа на показанията на свидетелите, разпитани лично и
непосредствено, както и тези приобщени чрез прочитането им, както и от
писмената доказателствена маса. Анализът на показанията на тримата свидетели – Г.,
Р. и П., според прокурора – сочи до безспорния извод, че именно отнемането на
предимството на водача на автобуса Д.Р. от страна на подсъдимата Р. е причинило
падането на пострадалия Г., стоящо в причинна връзка с процесната телесна
повреда. Намира, че обясненията на подсъдимата Р., дадени в хода на съдебното
следствие, следва да бъдат ценени в частта им, в която установявали, че тя е
станала участник в ПТП-то на инкриминираната дата и място, както и че не е
спряла на знак „Б2“ и не е пропуснала движещия се по пътя с предимство автобус,
докато в останалата част обясненията й не намирали опора в установеното по
делото. Държавното обвинение сочи, че изготвените и приобщени по делото експертизи
са достатъчно ясни, пълни и непредубедени.
На базата на
събраните доказателства, според блюстителя на закона, следва да се заключи, че
с поведението си подсъдимата Е.Р. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК, вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 46, ал. 2 от
ППЗДвП, тъй като при управление на МПС товарен автомобил „Пежо“ с рег. № В 0570
ВА била нарушила правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП и по
непредпазливост е причинила тежка телесна повреда на пострадалия Г.Ф.Г., като е
налице категорично нарушение на разпоредбите на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 45,
ал. 1 и чл. 46, ал. 2 от правилника за прилагането му. Нарушението на сочените
разпоредби от ЗДвП и правилника по прилагането му е резултат от невнимателното
управление на МПС и е причината за настъпилото ПТП, от което е настъпила тежка
телесна повреда на пострадалия Г.Г.. С оглед характера на нараняването, а
именно отстраняване на слезка, безспорно според прокурора, то представлява
тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК. Като заключение на подробния
фактически, доказателствен и правен анализ, предлага подсъдимата Р. да бъде
призната за виновна, като й бъде наложено наказание в размер на 6 месеца
„лишаване от свобода“, изпълнението на
което, на основание чл. 66,ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от
три години, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
една година и да й бъдат възложени разноските по делото.
Защитата на
подсъдимата оспорва обвинението. На първо място посочва, че дори подсъдимата да
е имала вина за настъпване на процесното ПТП, то по-голяма вина има св.Р., тъй
като същият се е движел със скорост от 60 км/ч, пресякъл е непрекъсната
маркировка между неговата лента за движение и тази на доверителката му и е
навлязъл в нейната лента за движение. Според представляващия подсъдимата
адвокат, след като св.Р. е забелязал Р., той е следвало да пропусне същата,
макар тя да не е била на път с предимство и след това да навлезе по нейното
платно за движение. Отбелязва, че след като св.Р. бил установил, че в автобуса имало
пътник в изправено положение, който се приготвял да слиза, е следвало не да
подпира същия с ръка, а още в самото начало да каже на същия да седне на мястото
му. Оспорва възможността св.Р. да е
имал право да продължи по лентата, в която се е движил направо, тъй като е
имало остров, който му е пречел и единствената възможност в такъв случай е било
да мине през острова. Намира, че неговите изводи, на които обосновава
възраженията си срещу обвинителната теза, се обосновават от мястото, на което е
осъществено съприкосновението между двата автомобила. Набляга на това, че
неколкократно са искани от Община Бургас определени документи касателно
сигнализирането на процесното кръстовище, но такива не са представени. Адв.К.
посочва, че в случая, видно от снимковия материал,
знакът „Стоп“ надвишавал определената в съответните наредби височина от земя,
поради което и доверителката му, не е възприела по обективни причини този пътен
знак. Въз основа на всичко изложено моли доверителката му да бъде
призната за невинна и да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.
Подсъдимата Р. моли единствено да бъде
оправдана.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Е.Г.Р.
е родена на ***г*** и е с
ЕГН **********. Тя е българка, българска гражданка, неосъждана, разведена,
със средно образование и с постоянен адрес ***, работи към настоящия момент като
помощник фармацевт към „Р“ ЕООД.
Към 16.09.2016 г. подсъдимата Р. била правоспособен водач със СУМПС №
*********, валидно до 20.08.2024 г., с налични 39 контролни точки. Към тази
дата тя е била санкционирана неколкократно по административен ред за допуснати
нарушения по ЗДвП, както с наказателни постановления, така и със електронни фишове.
На 16.09.2016 г. времето било слънчево с добра видимост. Кръстовището,
което се образувало между ул. „Лазар Маджаров“ и бул.“Стефан Стамболов“, било
регулирано с пътни знаци. Два пътни знака били монтирани един над друг на
неподвижен стълб от дясната страна на бул.“Стефан Стамболов“ както следва: „Б3-
Път с предимство” и „Г4-Движение само направо и надясно след знака”. На
тротоара отдясно на ул.“Лазар Маджаров“ в посока бул.”Стефан Стамболов”, били поставени
отново един над друг върху неподвижно закрепен стълб следните пътни знаци: „Б2 –Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!” и под него „Г2- Движение само
надясно след знака“. В самия разделителен остров, отново бил поставен отляво пътен
знак за идващите МПС от ул.“Лазар
Маджаров“ към бул.”Стефан Стамболов” „Б2 - Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство“. Самият булевард „Стефан Стамболов“ бил с две платна за движение,
като в посока юг, към центъра на града, пътното платно било еднопосочно с три
ленти за движение, с обща ширина от 11,40 метра, а между лентите имало положена
хоризонтална пътна маркировка. Крайната дясна пътна лента, обозначена като BUS-лента, като била с ширина 3,90 метра. Пътната
настилка била суха.
На 16.09.2016 г. подсъдимата Р. управлявала моторно превозно средство -
товарен автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег.№ В 0570 ВА. Автомобилът бил
собственост на „ДИНИ ОТС“ ООД, представлявано от св. Н.И.П. – Г., тъй като по
това време подсъдимата работила в това дружество на длъжност „търговски
представител”. Около 15.40 ч. Р. се движела с посочения автомобил в гр. Бургас,
по ул. „Лазар Маджаров“ в посока бул. „Ст. Стамболов“.
По същото време св.Д.Р. *** в посока
юг към центъра на града автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с рег.№ А 9240
МС, собственост на дружество „Сунай“ ЕООД, представлявано от св. В.Ю.М.. В
управлявания от св.Р. автобус се возело пострадалото лице – св. Г.Ф.Г.. Тъй
като св.Г. следвало да слезе на спирката срещу Окръжна болница, при
приближаването й непосредствено след кръговото движение до хотел Мираж, станал
от мястото, на което стоял, и застанал прав, държейки се с двете си ръце за
дръжките на седалките.
Тъй като подсъдимата искала да излезе от ул.”Лазар Маджаров” на бул.”Стефан
Стамболов” по посока към центъра на гр.Бургас, същата следвало да премине през
образуваното между двата пътя Т-образно кръстовище, като Р. следвало да
съобрази поведението си с поставените пътни знаци, а именно„Б2 –Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!” и намиращия се под него „Г2- Движение само
надясно след знака“, едва след което да се включи в движението в най-дясната
лента за движение на бул.”Стефан Стамболов”, която била и BUS-лента. Подсъдимата Р., без да намали скоростта си,
с която управлявала МПС и която към този момент била около 22 км/ч, и без да
спре, съобразявайки по този начин поведението си с пътен знак „Б2- Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, навлязла в кръстовището,
образувано от бул. „Ст. Стамболов“ и ул. „Лазар Маджаров“ и не пропуснала
движещия се в този момент в най-дясната лента по пътя с предимство - бул. „Ст. Стамболов“, автобус, управляван от
св. Р., по отношение на който подсъдимата имала добра видимост. В този момент свид. Р. се движел с превишена
скорост от около 60 км/ч, при въведено ограничение от 50 км/ч. за този пътен
участък. Преминавайки през кръстовището и навлизайки в най-дясната лента от
платното за движение, която била и BUS-лента,
настъпил сблъсъкът между двата автомобила. Свидетелят Р. след като видял
опасността вече в своята лента за движение – автомобила, управляван от
подсъдимата Р., подавайки звуков сигнал чрез клаксона, натиснал рязко спирачката
и завил леко наляво, при все че очаквал Р. да
спре и да му осигури предимство. Въпреки това, управляваният от свидетеля
автобус се блъснал с предния си десен ъгъл в задния страничен ляв ъгъл на товарния
автомобил, управляван от Р..
При удара св. Г. изгубил равновесие, залитнал към
предното табло, ударил лявата си гръдна половина и корем в монтираната на
таблото метална дръжка и паднал на пода. Вследствие на удара, който получил при
падането, повърхностно на мястото на съприкосновение по кожата му личали
червени петна, като самият той изпитал силна болка. Въпреки това Г. преценил,
че не се нуждае от спешна медицинска помощ, тръгнал към дома си, но му
прилошало и бил повикан екип на спешна помощ, който го откарал в УМБАЛ -
Бургас. Там лекарите установили, че в следствие на пътнотранспортното
произшествие Г. има разкъсване на слезката, която се наложило да бъде
отстранена оперативно, поради което вследствие на настъпилото ПТП същият
получил тежка телесна повреда.
Непосредствено след сблъсъка между двете МПС, подс.Р. се обадила на Спешен
телефон 112 и уведомила за настъпилия инцидент.
Пристигналите на място служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР-Бургас, сред които и св. М.М. – младши автоконтрольор, тествали подсъдимата
Р. и св.Р. с техническо средство за употреба на алкохол, като и двете проби
били отрицателни. Св. М. съставил АУАН с бланков №283234/16.09.2016 г. на
подсъдимата Р., в който написал, че тя е нарушила чл.50 от ЗДвП, като й отнел и
контролния талон. Св.М. съставил и карта за регистрация на ПТП, както и
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, към който направил схема за ПТП.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза, обективирана в протокол № 490/2016 г. От нея се установява, че при
възникналото на 16.09.2016 г. пътнотранспортно произшествие между управляваните
от подсъдимата и св.Р. МПС, на пострадалия Г.Ф.Г. е било причинено разкъсване
на слезката, което е наложило и оперативното й отстраняване. Увреждането се
квалифицирало като „загуба на слезка“. Според вещото лице, Г. е претърпял и
контузия на гръдния кош със счупване на 1-ва ребрена дъга, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмите отговаряли да са
получени при удара на тялото в твърди
тъпи предмети с ограничена повърхност, намиращи се вътре в автобуса, при
внезапно спиране на същия и падане на
пострадалия след загуба на равновесие.
От разследващите органи е била назначена и автотехническа експертиза, която
била изготвена от вещото лице Г.. От същата се установява, че скоростта на
движение на автомобила, управляван от Р., преди ПТП, била около 22 км/ч., а на
автобуса около 60 км/ч., а опасната зона на спиране на автобуса при тази
скорост била около 45 метра. Според вещото лице причината за настъпване на
пътнотранспортното произшествие била неспазване от страна на подсъдимата на
пътен знак „Б2“ и неосигурено предимство на движещия се по пътя с предимство автобус
„Мерцедес“, както и неправилна реакция - натискане педала на спирачката вместо
този на газта.
Били са назначени и две допълнителни автотехнически експертизи. От едната се
установяват реалните стойности на пазарните цени на увредените авточасти по двете
МПС, вследствие на ПТП, реализирано на 16.09.2016 г., включително и разходите
за тяхното възстановяване, а именно – 49.00 лева за автобус „Мерцедес“ с рег.№
А 0940 МС и 391 лева за автомобил „Пежо 206“ с рег.№ В 0570 ВА. Според втората
допълнителна АТЕ, водачът на автобуса е следвало да навлезе в най-дясна лента
при условие, че тази лента не е заета от друго ППС към момента на
отклонителната маневра. Тази лента не следвало да се третира като лента за
ускорение, защото според вещото лице, в противен случай, нямаше да има поставен
пътен знак „Б2“ за излизащите от улица „Лазар Маджаров“. Според заключението,
знакът „Б2“ бил „много ясно видим“, като
били спазени изискванията на Наредба №18 за пътните знаци. В цитираното
заключение вещото лице посочва още, че полуизтритата пътна маркировка не е била
определяща за възникване на ПТП.
Процесното произшествието е настъпило при независимо съпричиняване от
страна и на двамата водачи, тъй като свид. Р. се е движел със скорост по-голяма
от разрешената такава за съответния пътен участък, а подс.Р., нарушавайки
правилата за движение по пътищата, като не спряла и не пропуснала движещия се
по път с предимство автобус, управляван от свид. Р., сама се поставила в
невъзможност да избегне настъпилия удар. Към момента на удара, скоростта на
автомобила, управляван от подсъдимата бил около 22 км/ч, а скоростта на
управлявания от св.Р. автобус била около 60 км/ч, като опасната зона за спиране
при тази скорост била 45 метра. Ако управляваното от св.Р. МПС се е движило с
разрешената за пътния участък скорост от 50 км/ч, опасната му зона би била 31
км/ч и той би имал възможност да спре преди мястото на удара.
Така изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, обективирани в гласните - и по-конкретно частично от обясненията
на подсъдимата Р.; от показанията на свидетелите Д.Р. и К.П., дадени от тях
пред настоящия съдебен състав непосредствено и приобщените такива на П. по реда
на чл.281, ал.5, вр. в ал.1, т.2 от НПК чрез прочитането им; частично от
показанията на св.Г., дадени в хода на съдебно следствие и изцяло от тези,
приобщени чрез прочитането им на основание чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 от НПК;
от показанията на свидетелите В.М., Н.П. и М.М., приобщени чрез прочитането им
на осн. чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.4 и т.5 от НПК.
При
изграждане на фактическите си изводи съдът отчете и следните писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелството за съдимост
касателно подсъдимата Е.Р. /л.16 от съдебното производство (СП)/, пет броя
електронни фишове – Серия К- №1479871/28.08.2016 г., №1485448/01.09.2016 г.,
№1488246/04.06.2016 г., №1507508/19.09.2016 г. и №1509330/17.09.2016 г., всички
издадени от ОДМВР-Бургас на Е.Р. /л.56-60 от СП/ и Електронен фиш Серия К
№1336036/29.08.2016 г., издаден срещу Р. от ОДМВР-Пазарджик /л.62 от СП/, копия
на свидетелство за регистрация част II,
удостоверение за техническа изправност /л.24, том I от ДП/, копие на застраховка ГО /л.25, том I от ДП/, копия на документи, касаещи МПС автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с рег.№ А 9240 МС – Свидетелство за
регистрация част I, Удостоверение за техническа изправност на ППС, тахошайба, протокол за
периодична справка, задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в
средствата за обществен превоз полица № BG/06/216000006381, Застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите /л.29-34, том I от ДП/,
медицински документи за св.Г. /болничен лист № ********** и епикриза (л.38-39,
том I ), от болнични престой (л.152-187, том I)/, докладна записка, АУАН с
бланков № 283234/16.09.2016 г., карта за регистрация на ПТП, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, ведно със схема на ПТП /л.60-66 от ДП/,
писмо по МВР, Дирекция „НС112/РЦ112“-Бургас, Фактура, ведно със списък на
разходи, издадени в полза на „Дини ОТС“ООД , пътен лист /л.112-114, том I от ДП, Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение №162/27.02.2017 г., трудов договор
№35/02.05.2015 г. и пълномощно в полза на Е.Р. /л.105-107, том I от ДП/,
справка за нарушител водач по отношение на Р. и кратка справка за водач /л.115-117,
том I от ДП/, справки от Централна база-КАТ /л.118-119, том I от ДП/,
справка от ЦПЗ „Проф.Д-р Ив.Темков“ЕООД гр.Бургас /л.127, том I от ДП/,
докладна записка /л.130 от ДП/, писмо от Община Бургас, ведно със схема на образуваното
от ул.“Димитър Маджаров“ и бул.“Стефан Стамболов“ кръстовище /л.15-32 от том II от ДП/, протокол за оглед ведно с фотоалбум /л.5-20, том I от ДП/, както и от веществено доказателствено средство,
представляващо – цветен фотоалбум, изготвен при оглед на местопроизшествието от
16.09.2016 г. /л.64-71 от СП/. При формиране на крайните си фактически
констатации, съдът взе предвид и заключението на приобщената чрез прочитането
й, на осн.чл.282, ал.3, вр. с ал.1 от НПК, съдебно-медицинска експертиза,
обективирана в протокол № 490/2016 г. и изготвена от д-р М.; както и заключенията
на автотехническата експертиза, находяща се на л.51-56, том I от ДП /без отговорите на Задача 1, както и частично
отговора на Задача 6/ и заключението на допълнителна автотехническа експертиза,
находяща се на л.46-48, том II от ДП, всички
изготвен от вещото лице Г..
Показанията на свидетелите Г.Г., Д.Р. и К.П., в частта, в която
са ценени, са логични,
последователни, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Те
допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото досежно събитията при извършването на деянието,
включително такива, които го предшестват или са реализирани постфактум, като установяват отделни елементи от състава на
престъплението-времето на неговото осъществяване, мястото, начина по който е
извършено, обекта на посегателството, неговото авторство. Следва да се отчете, че е минал дълъг
период от време, поради което и се наблюдават липса на спомени за някои факти у
св.П. и св.Г., както и противоречие в никои части от показанията на последния.
Затова и съдът прочете показанията им, дадени от тях в досъдебното
производство, като намира, че те допълват тези, дадени непосредствено пред
настоящата инстанция и уточняват факти, по отношение на които има разминаване.
Тук следва да се уточни, че съдът
кредитира частично показанията на св.Г., дадени пред настоящата инстанция, а
именно относно фактите, че по време на удара се е държал за дружките на
седалките, че автомобилът, управляван от Р. не е спрял на знака, указващ й това
задължение, че след натискане на спирачките от св.Р. и последвалия удар между
двете МПС е паднал и се е ударил на дръжката на предното табло, относно уврежданията,
които е претърпял, както и че след инцидента е тръгнал да се прибира, но по
пътя, непосредствено пред магазина, през който се е бил отбил, му станало лошо.
В останалата си част показанията му, дадени в хода на съдебното следствие, не
кореспондират с другия доказателствен материал и са в противоречие с неговите
показания от досъдебното производство, които пък са последователни и логични,
като дадени непосредствен след събитието, когато е имал пресни спомени. Съдът
счита, че първоначално изложеното от този свидетел, а именно, че по време на
удара е бил седнал, а не прав, не отговаря на действителността. На първо място,
това противоречи на казаното от св.П. и св.Р.. И двамата са категорични, че
след преминаване на автобуса през кръговото кръстовище на хотел Мираж, св.Г. е
станал прав между двата реда седалки, хванал се е за дръжките и се е приготвил
да слиза на предстоящата спирка. Това противоречи и на казаното от самия него в
хода на досъдебното производство, които пък негови показания кореспондират с
останалия доказателствен материал изцяло. Освен това, след прочитане на
показанията му, св.Г. посочи, че реално нямал спомен дали по някое време е бил
станал да се приготвя да слиза, както и че повечето неща вече не си ги спомнял.
Относно датата, посочена от него, за такава, на която да се е осъществил
инцидентът, съдът намира, че свидетелят не си я спомня с точност, поради дългия
период на време, изминал от тогава. Но тази, посочена от него по време на
разпита му в ДП, кореспондира с показанията на останалите свидетели и най-вече
с писмения материал.
Показанията на свидетелите П. и Р.,
от своя страна, са по-обстойни и последователни, макар П. да няма към настоящия
момент, толкова спомени за събитията, което обоснова и прочитане на дадените от
нея показания в хода на досъдебното производство. От нейните показания се
установява, че тя е стояла в автобуса, управляван от св.Р., на седалка,
намираща се по-близо до задната врата на автобуса, от където е забелязала е, че автобусът се е движил в
дясната част на платното за движение по посока юг към Центъра на града.
Свидетелката посочи с категоричност, че е видяла, св.Г. да е бил прав, като
след прочитане на показанията й се установи, че същият е станал прав при
преминаване покрай бензиностанция „ОМW”, непосредствено
след което шофьорът на автобуса натиснал спирачки, последвал удар, а св.Г.
паднал и започнал да стене.
Показанията на св.Р. съдът кредитира
изцяло, освен в частта, в която посочва, че се е движил със скорост, съобразена
с разрешената такава. От АТЕ, а и от самия тахограф е видно, че към момента на
ПТП, той се е движил със скорост от 60 км/ч, което е над разрешените 50 км/ч за
този пътен участък. В останалата част неговите показания са най-пълни,
последователни и се подкрепят от останалия доказателствен материал.
Показанията
на останалите трима свидетели - В.М., Н.П. и М.М.,
съдът кредитира дотолкова, доколкото с тях се установяват не факти
непосредствено от предмета на доказване, а уточняващи предшестващи или
последващи инкриминираното събитие такива, които бяха посочени при изложение на
фактическата обстановка по-горе.
По отношение на експертните заключения съдът намери
следното:
При изграждане на фактическите си изводи съдът все
предвид заключението на изготвената от вещото лице Г. автотехническа експертиза,
но без отговора й на задача първа, в отговор на която е изготвил мащабна скица
на процесното ПТП. При изготвянето й, той е посочил, че платното за движение на
бул.”Стефан Стамболов” посока юг след кръговото кръстовище на хотел Мираж е
двулентово на кръстовището, образувано от ул.”Лазар Маджаров” и бул.”Стефан
Стамболов”, а непосредствено преди това /между кръговото кръстовище на Мираж и
и Т-образното кръстовище/ и след това Т-образното кръстовище е трилентово,
както и че на бул.”Стефан Стамболов” по посока на движение към центъра на града
няма поставени пътни знаци. В тази част, експертното заключение е необосновано
и противоречащо на останалия доказателствен материал. За да изгради изводи в
тази насока, съдът взе предвид както доказателствен материал, сочен от вещото
лице като използван при изготвяне на експертизата, така и последващо приобщен.
В самото заключение се установява, че експертът е взел предвид данните от
протокола за оглед, съставен от разследващия полицай непосредствено след пътния
инцидент. Видно от същия протокол за оглед кръстовището, което се образувало от ул. „Лазар Маджаров“ и бул.“Стефан
Стамболов“, било регулирано с пътни знаци. Два пътни знака били монтирани един
над друг на неподвижен стълб от дясната страна на бул.“Стефан Стамболов“: „Б3-
Път с предимство“ и „Г4 – движение само направо и надясно след знака“. На
тротоара отдясно на ул.“Лазар Маджаров“, поставени отново един над друг върху
неподвижно закрепен стълб били следните пътни знаци: „Б2 -Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ и под него „Г2- Движение само надясно след
знака“. В самия разделителен остров, бил поставен пътен знак за идващите коли от ул.“Лазар Маджаров“, който се падал
от тяхната лява страна и който бил отново „Б2- Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“. Самият булевард „Стефан Стамболов“ бил с две платна за
движение, като в посока юг, към центъра на града, пътното платно било
еднопосочно с три ленти за движение, с обща ширина от 11,40 метра, а между
лентите имало положена хоризонтална пътна маркировка. Крайната дясна пътна
лента, обозначена като BUS-лента, била с
ширина 3,90 метра. При изготвяне на АТЕ, в обстоятелствената част на
заключението вещото лице е посочило не само, че се е ръководило от протокола за
оглед, но дори е написало, че кръстовището било регулирано за бул.”Стефан
Стамболов” с пътен знак „Б3”. При даване на отговор на Задача №6 не става ясно
обаче защо е посочил, че кръстовището било частично регулирано, като пътен знак
„Б2 – Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!” имало поставен за
движещите се по ул.”Лазар Маджаров”, но на бул.”Стефан Стамболов” в посока към
кръстовището липсвал пътен знак „Б3-Път с предимство”. Това, категорично не
отговаря на действителната фактическа обстановка, което е видно, както от самия
протокол за оглед, така и от предоставената схема от Община Бургас /л.16, том II от ДП/ - кръстовището е било
регулирано с пътни знаци „Б3” и „Г4” за идващите по булеварда към кръстовището
и „Б2” и „Г2” за движещите се по ул.”Лазар Маджаров” в посока булевард „Стефан
Стамболов”. Видно от допълнителната автотехническа експертиза /л.46-48, том II от ДП/, която съдът
кредитира отново освен в частта, в която се посочва, че на бул.”Стефан
Стамболов” не е имало поставени пътни знаци, тъй като в тази му част
противоречи на останалия доказателствен материал, пътният знак, намиращ се
отдясно на посоката на движение на ул.”Лазар Маджаров”, бил поставен при
спазване на изискванията на Наредба №18/2001 година за пътните знаци. Същият
бил много ясно видим, както и дублиран със същия знак в триъгълния остров,
очертаващ кръстовището.
Не става ясно и защо в първоначалната АТЕ е посочено, че бул.”Стефан
Стамболов” бил с две ленти непосредствено на кръстовището, образувано между
бул.“Стефан Стамболов‘ и ул.“Лазар Маджаров“, а непосредствено преди това /след
кръговото кръстовище на хотел Мираж до Т-образното кръстовище/ и след Т-образното
кръстовище, образувано между булеварда и ул.“Лазар Маджаров“, същият се оширявал
в три ленти, като е посочено, че ПТП е настъпило след преминаване на
управлявания от св.Р. автобус чрез маневра надясно в лентата за движение, която
след кръстовището се явява най-дясна в платното за движение. Това категорично
не отговаря на действителната фактическа обстановка. Видно от протокола за оглед
и отразеното в него, е, че булевард „Стефан Стамболов“ бил с две платна за
движение, като в посока юг, към центъра на града, пътното платно било
еднопосочно с три ленти за движение, с обща ширина от 11,40 метра, а между
лентите имало положена хоризонтална пътна маркировка. Крайната дясна пътна
лента, обозначена като BUS-лента, била с
ширина 3,90 метра. Св.М. също е съставил необходимите документи за
инкриминираното събитие, включително схема на ПТП /65, том I от ДП/, от която отново е видно, че платното за движение посока
юг било с три ленти. Това се подкрепя и от представената от Община Бургас схема
на процесния участък /л.16, том
II от ДП/. От
показанията на св.Р. също се установява, че той се е движил след кръговото
кръстовище на хотел Мираж в най-дясна трета лента на платното за движение
посока към центъра на града. Същата била регулирана с поставени вдясно пътни
знаци „Б3” и „Г4”. Подминавайки кръговото кръстовище на хотел Мираж и
намиращата се след него бензиностанция „OMW“, той не завил надясно, а продължил движението си по
булеварда посока юг, малко след което настъпило процесното ПТП. Движението на
управлявания от св.Р. автобус в трета най-дясна лента се установява и от
показанията на св.П., която казва, че се е движил най-вдясно, както и от
протокола за оглед и изготвената схема към него. От последния се вижда, че в
най-дясната лента за движение, успоредно на триъгълния остров, платното за движение
и пътната маркировка са се намерили две следи от протриване на гуми,
разположени една до друга /това се вижда и от снимковия материал/. Лявата следа
била с дължина 1.10 метра и на разстояние 0,70 метра от пътната маркировка и 8
метра от мерната линия в посока север. Дясната следа била също с 1,10
метра дължина и на разстояние 3 метра от
десния край на пътното платно и 8 метра от мерната линия в посока север. Наличието на тези ленти няма
как да се обясни, освен, че автобусът, управляван от св.Р. се е движил в
най-дясната трета лента на булеварда и е имал намерение да продължи движението
си по тази лента и след кръстовището, образувано между него и ул.”Лазар
Маджаров”, когато обаче подсъдимата е навлязла в тази най-дясна лента без да
спре на знака „Б2” и без да му осигури предимство. Видно от протокола за оглед
и схемата, предоставена от Община Бургас, тази лента е била обозначена ясно
като BUS-лента, като е имала е поставена
хоризонтална маркировка. С оглед на това, остават необосновани твърденията на
защитата, че е имало нерегламентирано преминаване от лява в дясна лента, която
пък била ускорителна лента за подсъдимата. Тази лента не само е била обозначена
като BUS- лента, но не е била и ускорителна такава.
В тази насока са и изводите на вещото лице в допълнителната АТЕ. Св.Р. е
преминал от средна в дясна пътна лента непосредствено след преминаването си през
кръговото кръстовище и при приближаването на процесното такова, образувано от
бул.”Стефан Стамболов” и ул.”Лазар Маджаров”, след което продължил да се е движи
в най-дясната, обозначена като BUS-лента, по която именно е
следвало да се включи подс.Р., но след като спре на знак „Б2” и даде предимство
на движещите се по нея МПС. С оглед на така приетите за установени факти, е
безпредметно обсъждане на въпросите законосъобразно ли е преминаването на св.Р.
от лява в дясна пътна лента при непрекъсната линия и каква е била точно пътната
маркировка там, тъй като такова преминаване е нямало, поради което и
възраженията в тази насока на защитата са неоснователни.
За пълнота на изложението във връзка с анализа на
доказателствения материал съдът намира за необходимо да отбележи, че
изготвената в хода на досъдебното производство допълнителната автотехническа оценъчна
експертиза, находяща се на л.110-111, том I от ДП, не следва да бъде обсъждана, тъй като
обстоятелствата, обективирани в нея, не са част от предмета на доказване по
настоящото наказателно производство.
Съдът
кредитира изцяло заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, като
обосновано и мотивирано. От него по несъмнен и категоричен начин се установяват
уврежданията, които Г. в получил вследствие на ПТП.
На
следващо място следва да бъдат обсъдени обясненията на подсъдимата, които освен
доказателствено средство са и средство за защита. В този смисъл следва да бъдат
анализирани и съпоставени с останалия доказателствен материал. Като цяло следва
да бъде обърнато внимание на обстоятелството, че обясненията на подсъдимата не
отричат осъществяването на правнорелевантните факти, а именно, че на 16.09.2016
г. е управлявала товарен автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с ****, по време
на което управление е настъпило процесното съприкосновение между нейния
автомобил и този, управляван от св.Р. *** на кръстовището на ул.“Лазар
Маджаров“ и бул.“Стефан Стамболов“. Същата, по-скоро, излага възражения относно
това, че знакът „Б2“ бил много висок и не го видяла, както и че автобусът не е
имал право да се движи в „нейната” лента, които съдът намира за защитни. Както
бе посочено по-горе, автобусът се е движил абсолютно регламентирано в третата
най-дясна лента, обозначена като BUS-лента, по платното
за движение на бул.”Стефан Стамболов” в посока юг към центъра на града. Същият
не е минавал през остров, не се е отклонявал след кръговото кръстовище на хотел
Мираж наляво или надясно, а се е движил само напред в конкретната пътна лента.
Именно в тази лента е следвало да се включи подсъдимата, но след като му
осигури предимство спирайки, защото това не е продължение на платното за
движение на ул.”Лазар Маджаров” в ускорителна лента. Подсъдимата Р. е следвало
да съобрази поведението си с поставения ясно видим знак „Б2”, но същата не е
изпълнила това свое поведение като водач на МПС. С оглед на изложеното и съдът
намира тези нейни възражения за изложени в подкрепа на защитната теза. Воден от
горните изводи, съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част,
тъй като не кореспондират с останалата доказателствена съвкупност.
Всички
така изложени факти се установяват от конкретно посочените доказателствени
източници по несъмнен начин.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед на така приетата
за установена по делото фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си
подс. Р. действително е осъществила от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.1,
вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 45, ал. 1 и чл. 46,
ал. 2 от ППЗДвП, тъй като на 16.09.2016 г. в гр. Бургас, на кръстовище на бул.
„Ст. Стамболов“ и ул. „Лазар Маджаров“ при управление на товарен автомобил
марка „Пежо“, модел „206“, с ****, нарушила правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 50, ал. 1 ЗДвП, според нормата на която: „На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство“, правилото на чл. 45,
ал. 1 ППЗДвП: „Пътните знаци относно предимството определят реда за преминаване
на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя“ и
правилото на чл. 46, ал. 2 ППЗДвП: „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди
да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които имат предимство“, като навлизайки в кръстовището, образувано от бул. „Ст.
Стамболов“ и ул. „Лазар Маджаров“ не е съобразила поведението си с пътен знак
Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ - не е спряла
управляваното от нея МПС, за да пропусне движещия се по бул. „Стефан Стамболов“
автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с ****, управляван от Д.Р.Р., вследствие
на което по непредпазливост причинила на Г.Ф.Г. тежка телесна повреда,
изразяваща се в разкъсване на слезката, което е наложило и оперативно
отстраняване на същата, което е реализирало медико-биологичния признак загуба
на слезката.
Безспорно е, че със своите действия подс.Р. е нарушила правилата за
движение по пътищата, визирани в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 45, ал. 1 и чл.
46, ал. 2 от ППЗДвП, тъй като, навлизайки в кръстовище, сигнализирано с пътни
знаци, образувано от ул.”Лазар Маджаров” и бул.”Стефан Стамболов”, не е
съобразила поведението си с пътен знак „Б2”, като не е спряла управляваното от
нея МПС, за да пропусне движещият се по пътя с предимство – по бул.”Стефан
Стамболов”, автобус, управляван от св.Р., като по този начин е отнела неговото
предимство, с което свое действие е
причинила настъпването на настоящото ПТП. За да е налице отнемане на предимство следва действията на водача на
автомобила, който отнема предимството, да предизвикат водача на насрещно
движещия се автомобил да промени своята траектория или да предприеме намаляне
на скоростта или спиране. В настоящия случай подс. Р. е предприела именно
такива действия – не е спряла на знака „Стоп“ и е навлязла в лентата за
движение на автобуса, която е част от път с предимство, които са довели до
предприемане на аварийно спиране на насрещния автобус, поради което и
настоящият съдебен състав счита, че действително е нарушение на разпоредбата на
чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 45, ал. 1 и чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП. Това
нарушение от страна на подсъдимата се явява и в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, т.е. ако подсъдимата не е била
извършила визираното нарушение на ЗДвП, процесното произшествие е нямало да
настъпи.
Деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване. Това е
така, тъй като и двамата водачи на автомобили - подс.Р.. и свид. Р.,
нарушавайки правилата за движение, са предизвикали настъпването на ПТП. По
отношение на подсъдимата- нарушението бе описано по-горе, а по отношение на
свид. Р., нарушението се изразява в превишаване на разрешената за съответния
пътен участък скорост от 50 км/ч. В случай, че единият от двамата не е бил
предприел действия, нарушаващи правилата за движение, процесното ПТП е нямало
да настъпи.
Следва да се отбележи, че св.Р., въпреки допуснатото нарушение на
скоростта, не е бил длъжен да очаква неправомерно поведение. Поради това и
нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на св.Р., следва да
бъде преценено на плоскостта на съпричиняването на резултата при определяне на наказанието.
Това обаче, по никакъв начин не оневинява подсъдимата, тъй като при доказаните
и приети по делото фактически обстоятелства, ПТП изобщо не би възникнало, ако
тя бе спряла на знака „Стоп” и бе пропуснала движещото се по пътя с предимство
МПС.
По отношение на възражението, че поведението на пострадалия Г. е също в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, съдът намира същото за
неоснователно. Г., по мнение на настоящия състав, не е нарушил виновно правило
за поведение във връзка с движение по пътищата, в резултат на което да е
настъпил вредоносният резултат. Напротив, същият е имал едно нормално за пътник
в обществен превоз поведение, изразяващо се в подготовка за слизане от МПС при
приближаващата спирка.
Нанесената на пострадалия Г. телесна повреда се определя като тежка по
смисъла на чл. 128, ал. 1 НК, тъй като се изразява в загуба на слезката. Така
нанесената тежка телесна повреда е в пряка и непосредствена връзка с
настъпилото ПТП по вина на подс. Р..
Откъм субективна страна на състав на настоящото престъпление, съдът
приема наличие на форма на вина – „непредпазливост” по см. на чл. 11, ал. 3 от НК – подсъдимата
не е предвиждала настъпването на
пътно-транспортното произшествие и причиняването на тежка телесна повреда на
пострадалия, но е била длъжна и е могла да предвиди. Всеки водач на МПС е
длъжен да спазва правилата за движение по пътищата и да не допуска настъпване
на ПТП.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За
извършеното от подс. Р. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б",
предложение първо от НК се предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до четири
години, както и съгласно чл. 343г НК се предвижда и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС.
При
определяне на конкретния размер на наказанието на подсъдимата съдът отчете като смекчаващи отговорността й
обстоятелства наличието на независимо съпричиняване на вредоносния резултат,
чистото й съдебно минало, това, че е звъннала веднага на Спешен телефон
112, както и че от осъществяване на
деянието е изминал период от три години, което макар да не е дълъг период от
време е достатъчно отдалечен такъв , поради което и наложеното за деянието
наказание по-трудно би постигнало целите си.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства отчете безкритично поведение към деянието и към настъпилите от
него вредоносни последици. Освен това, следва да се отчете и това, че освен
основният вредоносен резултат изразяващ се в тежка телесна повреда в резултат
на отстранявяне на слезката, в резултата на ПТП Г. е получил и по-леко
нараняване, изразяващо се в контузия на гръдния кош със счупване на 1-ва
ребрена дъга, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С
оглед тези си констатации съдът намира, че целите на наказанието по чл. 36 НК
ще бъдат постигнати в пълна степен по отношение на подсъдимата като на последната
бъдат наложени наказания при условията на чл. 54 НК. Смекчаващите обстоятелства
не са достатъчни по обхват и тежест в контекста на всички обстоятелства на
пътнотранспортното произшествие, за да обуслови приложението на чл. 55, ал. 1
от НК. Освен това, в контекста на възраженията, съпричиняването не е
изключително по своя характер и не прави и най-лекото, предвидено в закона
наказание, несъразмерно тежко. С оглед на горното и ръководейки се от
указанията на чл.54 от НК, съдът определи и наложи наказание на подсъдимата при
превес на смекчаващите обстоятелства към законовия минимум, а именно „лишаване
от свобода” в размер на четири месеца.
Тъй
като подсъдимата не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, за постигане на целите на наказанието и за поправянето й съдът
намери, че не е наложително наказанието да бъде изтърпяно, поради което на
основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението за срок от 3 години. С така
наложеното наказание, съдът намери, че в оптимална степен ще бъдат постигнати
целите по смисъла на чл. 36 от НК.
На основание чл. 343г, вр.
чл. 37, ал.1, т.7 от Н,К съдът лиши подсъдимата Р. от правото да управлява МПС
за срок от 10 /десет/ месеца. При определяне на това наказание съдът съобрази,
че на пострадалия Г. е причинена тежка телесна повреда, което е довело до
значителни негативни последици за него. Престъпленията по транспорта са с
висока степен на обществена опасност. Същите се извършват често и застрашават
живота и здравето на гражданите. Наложеното наказание и неговият размер ще
способстват за промяна поведението на подсъдимата, а именно стриктно да спазва
правилата за движение по пътищата. Освен това, подсъдимата Р. е шофьор, който е
бил санкциониран неведнъж за неспазване на правилата за движение по пътищата
със съответни актове. Възраженията в насока, че друг е управлявал автомобил,
който се водил на името на Р., поради което тя била санкционирана, но нямала
как да го докаже пред настоящата инстанция, съдът намира за изложени в подкрепа
на защитната версия. Те не са подкрепени с доказателства. Освен това,
законодателят е регламентирал способ в ЗДвП, чрез който да се санкционира
действителния водач на МПС, а не неговия собственик, в случаите, когато
последният е предоставил МПС за управление на трето лице.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът
намира, че с оглед признаването на подс. Р. за виновна в извършването на
описаното в обвинителния акт престъпление, на основание чл.189, ал.3 от НПК, тя
следва да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Бургас сумата 416,46
(четиристотин и шестнадесет лева и четиридесет и чест стотинки) лева за
изготвяне на експертизи.
Съдът
осъди Р. да заплати и, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, в полза на държавата по
сметка на Районен съд- Бургас сумата 50,00 (петдесет) лева за възнаграждение
на вещото лице за отговори в съдебно
заседание, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на Районен съд-Бургас.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Г.Ст.