Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 24.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХI-ми гр.състав, в
публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр.дело №5354 по
описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба М.Н.О. представлявано от ***срещу Н.Д.С. И К.Д.С.. Ищецът
твърди, че на основание Постановление №54 на МС от 01.04.2010г., в управление
на МО били предоставени 58 имоти от жилищния фонд на МО в режим на ЕС, находящи
се в гр.***. Ищецът твърди, че собственик на *** е ***С., заедно с 1,3408 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Ищецът твърди,
че след смъртта си, ***С. оставил свои законни наследници синовете си Н.С. и К.С., ответници
по делото.
Твърди,
че на основание чл.48 ал.1 ЗУЕС, било взето решение на ОС на собствениците и
ползвателите в блок ***, прието с
протокол от 04.10.2013г. за извършване на необходим ремонт на обща част –
покрива на сградата. Твърди, че в Протокола е отразено, че и наследодателят на
двамата ответници, в качеството си на собственик е
дал съгласие за процентно участие в ремонта на покрива.
Като
възложител, ищецът сключил договор за СМР с предмет на договора основен ремонт
на покрива на жилищен блок, с цена на услугата 49764 лева с включен ДДС. След
извършване на строително-монтажните работи, стойността на услугата била
заплатена с фактура от 16.01.2014г.
Твърди, че съгласно чл.48 ал.3 ЗУЕС разходите за ремонт, за които има
прието решение на ОС на собствениците се
разпределят между собствениците на самостоятелните обекти съразмерно
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Твърди, че след
извършване на ремонта и извършено от страна на възложителя плащане, до
наследодателя на ответниците било изпратено писмо на 22.02.2018г., с което бил
поканен да плати в срок до 19.03.2018г. сумата от 659,81 лева. Твърди, че
въпреки поканата сумата не била заплатена, поради което срещу същия било
образувано дело в РС ***. С определение, производството по делото било
прекратено, тъй като ответникът бил починал на
21.03.2016г. До наследниците му били изпратени покани, които били
върнати като непотърсени.
В
законовия едномесечен срок, ответникът Н.С. не е представил писмен отговор и не
е взел становище по иска. Ответникът К.С. е представил отговор, в който оспорва
предявения иск. Твърди, че няма доказателства, че двамата ответници
са наследници на ***С., тъй като не е представено удостоверение за наследници.
Прави възражение за погасяване на претенцията по давност, тъй като от
възникване на задължението до подаване на исковата молба в съда е изтекла
петгодишна давност. Оспорва съдържанието на Протокола от Общото събрание на ЕС
относно идеалните части, като твърди, че в решението не е посочен размера на
паричната вноска.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от юрк.***,
който поддържа исковата молба.
Двамата
ответници не се явяват, представляват се от адв.Б.. Правят възражение за давност.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна :
Установява
се от представения акт за държавна собственост №195 от 27.09.1999г. че на МО е предоставено
управлението и стопанисването на 58 броя апартаменти в жилищен блок № 4/43,
построен през 1998г.
Не
се спори между страните и се установява от представения по делото Н.А. № ***. на нотариус при РС ***, че ***С. е
закупил и е станал собственик на имот, представляващ апартамент №***, заедно с 0,962
% идеални части от общите части в същата сграда жилищен блок № 4/43, построен
през 1998г.
Установява
се от представения протокол на ОС на собствениците, проведено на 04.10.2013г.,
че е взето решение за ремонт на сградата, тъй като направата на хидроизолация е
належаща и не търпи отлагане. Видно от приложения
протокол, собствениците са изразили съгласие за процентно участие в ремонта на
покрива, като в същия протокол е отразено, че ***С. притежава 1,3408 % идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж. Няма данни решението на
ОС на ЕС да е обжалвано и съдът приема, че същото е влязло в законна сила.
След
влизане в сила на Общото събрание на ЕС, М.н.о. е възложило на изпълнител „***“
ООД извършване на строително-монтажни работи, за което между страните е
сключен Договор за СМР №
ВИ-06-26/18.12.2013г., приложен по делото. Установява се от договора, че
страните са договори стойност на СМР в размер на 49764,00 лева с включен ДДС. В
договора, страните са договорили заплащането да се извърши в тридесет дневен
срок след представяне и заверка на разплащателните документи. Страните са
договорили авансово плащане в размер на 12441,00 лева в 60 дневен срок след
подписване на Протокол за откриване на строителната площадка за обекта. От
същата дата е представена и Количествено стойностна сметка, в която е отразена
договорената цена.
По
делото е представена фактура №**********/16.01.2014г., издадена от изпълнителя,
за сумата от 49210,26 лева, която включва 8201,71 лева ДДС.
Установява се от представеното по делото
удостоверение за наследници, че ***С. е починал на 21.03.2016г. и е оставил
свои законни наследници синовете си Н.Д.С. и К.Д.С., ответници
по делото.
Спорно по делото е дължат ли двамата ответници претендираната от ищеца сума в размер на 659,81
лева, за извършен необходим ремонт на сградата, в която наследодателят на ответниците
е притежавал жилище, съобразно идеалните части от общите части на сградата и
правото на строеж съгласно взето решение на ОС на ЕС.
Съгласно разпоредбата на чл.48 ал.6 ЗУЕС, ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на
ал.6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици. В случая е
безспорно, че след като е проведено общо събрание на ЕС в сградата в режим на
ЕС и е взето решение за ремонт на сградата, е сключен договор за СМР, като в
договора е посочена сумата и начина на плащане.
Установява се от изготвеното по делото
заключение, че стойността на дължимата за ремонта сума съобразно идеалните
части и правото на строеж, както е по нотариален акт, а именно 0,906 % е в
размер на 473,40 лева, а съобразно решението на общото събрание на ЕС, а именно
1,3408% е в размер на 659,81 лева. Въпреки, че стойността следва да се определи
съобразно идеалните части, решението на ОС е меродавно в случая като влязло в
сила и размера на задължението съдът приема, че е 659,81 лева.
Относно направеното възражение за
давност, съдът приема следното : Спорно в случая е, от кога започва да тече
петгодишната давност, в която ищецът има право да претендира заплащане на
припадащите разходи. Съгласно чл.48 ЗУЕС, ако разходите, извършени от
собственик, не бъдат възстановени по реда на ал.6, той има право да предяви иск
срещу останалите собственици. В случая по аналогия следва да намери приложение
разпоредбата на чл.30 ал.3 ЗС, съгласно която „Всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.“ От кога става
изискуемо вземането е въпрос, по който ВКС се е произнесъл в Решение №155/15.01.2015г.
по гр.дело № 3518/2014г., II г.о., където е
прието, че след като се касае до установяване на факта на изпадане в забава на
двете специфични и различни по съдържание парични задължения по чл.31 ал.2 ЗС и
това по чл.30 ал.3 ЗС, то първото задължение се дължи само при писмена покана
до ползващия лично имота съсобственик, а второто се дължи независимо от
наличието на покана до другия съсобственик. Съгласно постоянната съдебна
практика вземането по чл. 30, ал. 3 ЗС не е за
периодични плащания и затова то се погасява с петгодишна давност. Вземането се
основава на идеята за забрана на неоснователното обогатяване, поради което
става изискуемо от момента, когато от имуществото на едно лице преминават блага
към имуществото на друго лице, съгласно т.7 от ППВС № 1/79г. по някои
въпроси на неоснователното обогатяване. Същото разрешение следва да се приложи
и при уреждане на отношения между съсобствениците във връзка с направени от
единия от тях разходи за общата вещ, ако съсобственикът не е владелец на
частите на останалите съсобственици - т.5 от ППВС № 6/74г. По делото се
претендират разходи, направени през 2014г., за които е издадена фактура на
16.01.2014г. Тази фактура установява размера на разходите, които ищецът е имало
право да претендира от останалите собственици. От този момент, ищецът е знаел
каква е стойността на ремонта и съответно размера съобразно идеалните части на
ответниците. Плащането по нея е дължимо съгласно договора в 30 дневен срок след
представяне и заверка на разплащателните документи, какъвто съдът приема, че е процесната фактура. Т.е. ищецът е имал задължение за
плащане на фактурата в срок до 16.02.2014г., когато изтича този срок. От тогава
насетне тече петгодишния давностен срок, в който
ищецът е могъл да претендира заплащането на тези разходи от останалите
съсобственици и той изтича на 16.02.2019г. Видно е, че настоящето дело е образувано
на 09.08.2019г, след изтичането му. Вярно, че по делото са приложени покани до
наследодателя на ответниците, но поканата е изпратена след датата на която е
починал и няма данни поканата да е стигнала до наследниците му.
При така изложеното, съдът приема, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.
С оглед изхода на делото, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника К.С. разноски в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Н.О.
представлявано от ***срещу Н.Д.С. с ЕГН ********** *** и К.Д.С. с ЕГН **********
***, искове с правно
основание чл.48, ал.7 от ЗУЕС за заплащане
на сума в размер на 659,81 лева, всеки по равно, за извършен необходим ремонт на общи части, изчислена съобразно полагаемите се 1,3408% идеални
части от общите части на сградата
и правото на строеж, ведно със законната
лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради
изтекла давност.
ОСЪЖДА М.Н.О.
представлявано от ***ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.С. с ЕГН ********** *** разноски в
размер на 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: