Р Е
Ш Е Н
И Е
№
17
гр.Русе, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Г., като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 496 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК.
Образувано е по
жалба от М.Г.Н. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)
изх. № 01-6500/709#3 от 20.10.2022 г., издаден от заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с който е установено държавно
вземане, представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично
растениевъдство“ за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019 г. във връзка с подадените
от Н. заявления за подпомагане с УИН 18/200516/73893, УИН 18/090617/79254, УИН 18/170518/83360
и УИН 18/080519/86444 в размер на 6 074,56 лева, на основание чл. 15, ал.
3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. В жалбата се излагат подробни
съображения за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, включително издаване на оспорения акт
по различен ред от предвидения. Жалбоподателят твърди, че приложимият ред е
този по ЗУСЕФСУ, а не чрез издаване на акт за установявана на публично държавно
вземане. Твърди, че актът не е мотивиран, включително и в частта по отношение
на определяне на сумата, подлежаща на възстановяване. Съображенията са
доразвити в представени в определения от съда срок писмени бележки.Моли съда да
постанови решение, с което актът да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски
съгласно представен списък.
Ответникът по
жалбата – заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за нейната неоснователност и моли съда тя да
бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните в по
делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
М.Г.Н. е регистриран
земеделски производител с УРН 212858 в ИСАК. С Уведомително писмо за одобрение
и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода
2014-2020 г. изх.№ 02-180-6500/3197 от 08.12.2016 г. (л. 33-35 от преписката) Н.
е одобрен за участие по тази мярка с направление „Биологично растениевъдство“
през кампания 2016 г.
С Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г., изх. № 01-6500/709 от 22.02.2022 г. (л.л.
27-28 от преписката) ДФЗ – Разплащателна агенция (РА) е прекратил биологичния
ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление
„Биологично растениевъдство“ на М.Г.Н. на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и т. 5
и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. (Наредба № 4/2015 г.). Актът е
съобщен на жалбоподателя на 07.03.2022 г. (по пощата, чрез член на
домакинството – л. 29 от преписката). По делото няма данни за оспорване на акта
за прекратяване на биологичния ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“,
поради което съдът приема, че той е влязъл в законна сила и следователно е
породил съответните правни последици. По делото не е спорно между страните, че
биологичният ангажимент на жалбоподателя по мярка 11 е прекратен с влязъл в
сила административен акт към датата на откриване на производството по издаване
на оспорвания АУПДВ. Не се спори също така, че прекратяването е извършено
поради това, че жалбоподателят не е изпълнил изискванията на чл. 33, ал. 1, т.
2 и т. 3 от Наредба № 4/2015 г., тъй като не е получил и представил в ДФЗ до 30
октомври на петата година от ангажимента, т.е. до 2020 г., сертификат или
писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти с
правилата на биологично производство, както и че договорът на жалбоподателя с
контролиращото лице по мярка 11 „Маком Сертифициране“ ООД е прекратен на
05.04.2020 г.
Спор не е налице и относно
размера на изплатената на Н. субсидия по мярка 11 относно поетия през 2016 г.
ангажимент. На жалбоподателя е изплатена сума в размер на 3 339,57 лв.
през първата година от ангажимента за кампания 2016 и сумата 2734,99 лв. – през
втората година от ангажимента за кампания 2017. За кампания 2018 г. и 20019 г.
суми не са изплащани по подадените от Н. заявления за подпомагане през тези
години. Това се установява и от съдържащите се в приобщената по делото
административна преписка справки (л. 7-12 от преписката).
Общата изплатена
сума по направление „Биологично растениевъдство“, представляваща сбор от
изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи
годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 6 074,56 лв.
Началото на
административното производство, приключило с оспорения АУПДВ, е поставено с писмо
изх. № 01-6500/709#1 от 18.08.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на
ДФЗ (л. 15-16 от преписката). Същото изпратено до жалбоподателя, на основание
чл. 26, ал. 1 от АПК, за да го информира, че въз основа на влязъл в сила акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ по отношение на
него се открива производство по издаване на АУПДВ. В писмото е посочено, че
ангажиментът по мярка 11 „Биологично земеделие“ е прекратен по две причини – на
основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и т. 5 от Наредба № 4/2015 г. като в съответствие
с чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4/2015 г. жалбоподателят следва да
възстанови 100% от 6 074,56 лв., т.е. 6 074,56 лв. и едновременно с
това в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „в“ от Наредба № 4/2015 г. следва
да възстанови 20% от 6 074,56 лв. или сумата от 1 214,91 лв. Указано му е, че в 7-дневен
срок от получаване на писмото има право да върне доброволно недължимо платената
сума в размер на 6 074,56 лв. без начислени лихви върху нея. На жалбоподателя
е предоставена възможност в 7-дневен срок да представи в ДФЗ своите възражения
и допълнителни доказателства, във връзка с констатациите с които последният не
е съгласен. Това писмо е получено от жалбоподателя по пощата на 05.09.2022 г.
(л.18 от преписката).
С писмо вх. № 01-6500/709#2
от 13.09.2022 г., той е възразил, че в изпратеното му уведомително писмо са
посочени две различни суми за възстановяване от него – 100% и 20% от получената
субсидия по мярка 11 без да става ясно каква точно сума и на какво основание се
претендира ДФЗ за връщане. Н. посочил също така, че доколкото ангажиментът му е
прекратен на петата година, то е неприложим чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба №
4/2015 г.
На 20.10.2022 г. е
издаден оспореният АУПДВ, с който, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т.
1 от Наредба № 4/2015 г., е установено публично държавно вземане в размер на 6 074,56
лв., представляващо 100% от общата изплатена на жалбоподателя сума по мярка 11
за кампании 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., поради прекратяване на
ангажимента по мярката (л. 1-3 от преписката). АУПДВ има съдържание идентично с
писмото по чл. 26, ал. 1 от АПК (включително две различни суми на две различни
основания). По отношение на наведените от жалбоподателя възражения
административният орган е посочил, че обръща внимание на обстоятелството, че
тъй като ангажиментът е прекратен по две причини, една от които предполага
възстановяване в размер на 100% от изплатеното финансово подпомагане, а другата
20% то „ДФЗ ограничава размера на дължимото възстановяване до 100% от реално
изплатените суми“. АУПДВ е редовно връчен лично на жалбоподателя на 26.10.2022 г. (л. 3
от преписката). Жалба срещу акта е депозирана пред АдмС – Русе на 09.11.2022 г.
(л. 3 от делото).
Въз основа на
изложените фактически установявания съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от оспорването
и в законоустановения срок до компетентния да я разгледа съд. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е
издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, действащ при спазване на
материалните предели на правомощията си, в рамките на предоставената му от
Изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. (л. 4-5 от
преписката) делегирана власт. С тази заповед, на основание чл. 20, т. 2 и т. 3
и чл. 20а, ал. 1, 2, 4, 5, предложение първо, във връзка с ал. 6 от ЗПЗП, чл.
10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ,
изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на Владислава Илиева Казакова – заместник-изпълнителен
директор, изброени правомощия, включително посоченото в т. 3 от заповедта – да
издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по
всички схеми и меки по директните плащания, за които реда за подаване на
заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В правната
норма на чл. 1 от цитираната Наредба № 5 от 27.02.2009 г. е предвидено, че със
същата се уреждат условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по
изброени схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП), включително
посочената в т. 28 Мярка 11 „Биологично земеделие“ (Мярка 11). Изложеното
обосновава извод, че оспореният АУАПДВ е издаден от компетентен орган. Този
въпрос не е и спорен между страните.
Актът за
установяване на публично държавно вземане, предмет на настоящото съдебно
производство, е издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл.
162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК.
Съгласно
разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме
необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция,
които възникват въз основа на административен договор или административен акт,
са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Едновременно с това
с новосъздадените ал. 6 и ал. 7 на чл. 27 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в
сила от 28.06.2019 г.) е регламентирано, че дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия
закон,
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния кодекс. Към
настоящия момент нормата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП е изменена (изм., бр.
102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) и постановява, че
актовете за установяване на публично държавно вземане се издават по реда на
АПК. Следва да се отбележи, че всъщност дори и преди цитираното изменение на
чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, редът за издаване на АУПДВ също е по АПК, тъй като
съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в АПК.
Нормата на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че
императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран.
В конкретния случай,
видно от съдържанието на оспорения акт, от фактическа страна административният
орган се е позовал на влезлия в сила акт за прекратяване на биологичния
ангажимент на жалбоподателя по мярка 11 и посочените в него основания за
прекратяване както и на размера на изплатените на жалбоподателя суми за
подпомагане по тази мярка. От правна страна административният орган се е аргументирал
с разпоредбите от една страна на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл.
162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 7, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) №
809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането
на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие (досежно правомощието си да издаде акт от вида на
оспорения АУПДВ), а от друга страна – досежно материалните предпоставки за
определяне на конкретното държавно вземане – на разпоредбите на чл. 15, ал. 3,
т. 3 и ал. 4, т. 1, както и чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и т. 5 от Наредба № 4/2015
г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл.
20а, ал. 1 от ЗПЗП.
Евентуалното
несъответствие между фактическите и правните основания, посочени в
административния акт, не съставлява порок на формата на акта, а е въпрос,
касаещ материалната законосъобразност на акта. Доколкото съдържанието на
оспорения АУПДВ позволява извършването на съдебна проверка за законосъобразност
и липса на основанията по чл. 146 от АПК, то съдът намира, че процесният АУПДВ
отговаря на изискванията за форма на административния акт.
Противно на
твърденията на жалбоподателя, съдът намира, че в настоящия случай не са налице
и съществени нарушения на административно производствените правила.
Компетентният орган
е изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 26, чл. 28 и чл. 35 от АПК,
включително е уведомил писмено адресата на акта за започването на
административно производство по издаването на АУПДВ и
му е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване
на възражение и ангажиране на допълнителни доказателства, относими към
изложените констатации.
Правилно ответния
административен орган е издал акт за установяване на публично държавно вземане
на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП. Възраженията на жалбоподателя, че в
конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от
ЗПЗП и да бъде приложен редът за налагане на финансови корекции по ЗУСЕФСУ
(преди ЗУСЕСИФ), не могат да бъдат споделени. Жалбоподателят аргументира тезата
си с практиката, установено от ВАС, че неизпълнението на бизнес плана по мерки
от ПРСР следва да се приема за неизпълнение на индикатори по чл. 70, ал. 1, т.
7 от ЗУСЕФСУ, поради което подлежащите за възстановяване суми следва да се
определят чрез решение за финансова корекция по ЗУСЕФСУ. Настоящият случай
обаче въобще не попада в такава хипотеза, поради което цитираните от
жалбоподателя в жалбата и в писмените бележки решения на ВАС са неотносими.
Това
е така и защото подпомагането по Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 се извършва по множество мерки, производствата по които се
осъществяват по различен процесуален ред. Така, съгласно чл. 9б от ЗПЗП за
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. производствата
пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция, се провеждат посредством: 1. Интегрираната система за администриране и
контрол по реда на глава трета от този закон – за мерките и подмерките по чл.
21, параграф 1, буква "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент
(ЕС) № 1305/2013; 2. Информационната система за управление и наблюдение на
средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове
– за останалите мерки и подмерки; 3. Интегрираната система за администриране и
контрол – по реда на наредбите за мерките по чл. 39б и 39в от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Мярка 11 „Биологично земеделие“ е
мярка по чл. 29 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 и попада в обхвата на мерките по
чл. 9б, т. 1 от ЗПЗП, за които се прилага именно Закона за подпомагане на
земеделските производители, а не Закона за управление на средствата от
европейските фондове за споделено управление (преди ЗУСЕСИФ).
Съдът
намира, че оспореният АУПДВ съответства на материалноправните норми и на целта
на закона.
Видно от доказателствата
по делото, на 22.02.2022 г. с нарочен акт на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ
е бил прекратен поетия от Н. ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ с
Направление „Биологично растениевъдство“. Този акт не е бил обжалван и е влязъл
в сила. Биологичният ангажимент на жалбоподателя е прекратен на две основания:
по чл. 15, ал. 3, т. 3 и по т. 5 от Наредба № 4/2015 г.
Съгласно
чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4/2015 г. (изм. и доп. ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022
г.) Държавен фонд
"Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия
по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление
съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица: не са спазили
изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 (т. 3) и в случаите по чл. 14, ал. 2, т. 7 (т. 5).
Според изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Наредба № 4/2015 г., в редакция на нормите към датата на издаване на акта за прекратяване на биологичния ангажимент на жалбоподателя (преди изменението – ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.), подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни: 2. до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция; 3. да предоставят документите по т. 2 и 5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент; и 5. за площите/животните/пчелните семейства по чл. 6, ал. 4 до края на ангажимента поне веднъж да получат сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция.От своя страна разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 4/2015 г. предвижда, че не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление по чл. 6, ал. 2 за съответното направление, когато се установи прекратяване на договора с контролиращо лице или е налице прекъсване в периода на контрол.
Съвкупният анализ на цитираните норми сочи, че неполучаването от земеделския производител, респективно непредставянето пред ДФЗ, на сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство е основание за прекратяване на поетия биологичен ангажимент съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4/2015 г., а прекратяването на договора с контролиращото лице или дори наличието на прекъсването в периода на контрол е основание за прекратяване на биологичния ангажимент по чл. 15, ал. 3, т. 5 от Наредба № 4/2015 г. като и в двата случая размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ се определя по реда на ал. 4 от чл. 15 на Наредба № 4/2015 г.
Разпоредбата на чл.
15, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., в редакцията на нормата към датата на
издаване на оспорвания АУПДВ (изм.
и доп. ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) урежда три хипотези
за възстановяване на получена по мярка 11 финансова помощ. Съгласно чл. 15, ал.
4, т. 1 от Наредба № 4/2015 г. подпомаганите земеделски стопани възстановяват
получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със
законните лихви, когато не са предоставили в Държавен фонд
"Земеделие" в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 за съществуващи
ангажименти, а за ангажиментите, поети през 2021 г. и 2022 г. в срока по чл.
33, ал. 1, т. 5 сертификат за съответствие на произведените растителни,
животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно
чл. 33, ал. 1, т. 3, тогава възстановяват част от изплатената до момента
финансова помощ по направлението; тази част се определя като процентно
съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат в
срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 или 5, и декларираната от тях площ през последната
година от ангажимента. Цитираното основание съответства на основанието за
прекратяване на биологичния ангажимент по чл. 15, ал. 3, т 3 от Наредба №
4/2015 г. В конкретния случай това е и едно от основанията, на които е прекратен
биологичният ангажимент на жалбоподателя по мярка 11, доколкото Н. не е
представил въобще изискуемия сертификат за произведена биологична продукция, то
процентното съотношение между размера на площите, за които няма представен
сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/2015 г. и
декларираните площ през последната година на ангажимента безспорно е 100%,
както е посочил и административният орган (въпреки липсата на изрично пояснение
в тази насока).
На следващо място,
нормата на чл. 15, ал. 4, т. 2 от Наредба № 4/2015 г. предвижда, че подпомаганите
земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по
съответното направление заедно със законните лихви, когато е прекратен поетият
многогодишен ангажимент; от кампанията на първоначално одобрение по мярката до
кампанията, за която са установени неспазванията по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 като
в зависимост от това коя поред е годината, в която е установено, че са
настъпили основанията за прекратяване на биологичния ангажимент, земеделските
стопани възстановяват различна процентна част от получената финансова помощ. В
конкретния случай във връзка с установеното неспазване по чл. 15, ал. 3, т. 5
от Наредба № 4/2015 г. в 2020 г., която е петата година на ангажимента, подлежащата
на възстановяване финансова помощ за това основание за прекратяване на
биологичния ангажимент е по б. “в“ от чл. 15, ал. 4, т. 2 на Наредба № 4/2015
г. – 20% от получената финансова помощ. Тук е мястото да се посочи, че съдът не
споделя доводите на жалбоподателя, че в конкретния случай приложение би
следвало да намери нормата на чл. 15, ал. 4, т. 2, б. “г“ от Наредба № 4/2015
г. и посочените в нея 10% от финансовата помощ, тъй като биологичният му
ангажимент по мярка 11 е прекратен едва през 2022 г., т.е. след петата година
на ангажимента, поет през 2016 г. Актът за прекратяване на ангажимента
действително е издаден през 2022 г., но е за кампания 2020 г., в която е
установено, че жалбоподателят не е спазил изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2,
3 или. 5 от Наредба № 4/2015 г. и чл. 14, ал. 2, т. 7 от същата наредба. При
това положение биологичният ангажимент е прекратен за кампания 2020 г., т.е. за
петата година от ангажимента.
При наличието на
двете хипотези – за възстановяване на 100% и за възстановяване на 20% от
получената финансова помощ, административният орган е определил като
окончателен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ по мярка 11
– 100% от получената такава от жалбоподателя в размер на 6 074,56 лв.
Действително, оспореният АУПДВ не съдържа изрични мотиви на административния
орган досежно този извод, но настоящия съдебен състав намира, че това не
съставлява съществено нарушение по следните съображения:
Константна е както
правната теория, така и съдебната практика, че нарушението се квалифицира като
съществено, ако при недопускането му би бил постановен акт с друго съдържание
или ако е възпрепятствано правото на защита на адресата на административния
акт. В случая съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е било
ограничено, доколкото той е реализирал в пълна степен това си право в
настоящото производство. Жалбоподателят е наясно, въпреки посочването и на
двете описани по-горе хипотези – по чл. 15, ал. 4, т. 1 и т. 2, б.“в“ , че от
него се претендира връщане на цялата получена сума, т.е. на 100% като
основанието за това е посочено в АУПДВ.
Не може да се приеме
и че недопускането на това нарушение би довело до постановяването на акт с
различно съдържание. В тази връзка съдът отчита разпоредбата на чл. 15, ал. 4,
т. 3 от Наредба № 4/2015 г., според която подпомаганите земеделски стопани
възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление
заедно със законните лихви, когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент
на основание ал. 2 и/или 3 и не са предоставили в Държавен фонд
"Земеделие" сертификат за съответствие на произведените растителни,
животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3.Анализът на нормата
сочи, че когато са налице едновременно две условия – прекратяване на
многогодишен ангажимент на някое от основанията по чл. 15, ал. 2 и/или ал. 3 от
Наредба № 4/2015 г. и непредставяне на сертификат за съответствие на произведените
продукти с правилата на биологично производство, земеделските производители
следва да възстановят получената до момента финансова помощ, т.е. 100% от
предоставената им по мярка 11 помощ. В конкретния случай биологичният
ангажимент е прекратен на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и т. 5 от Наредба №
4/2015 г., като безспорно е установено и че не е представил изискуемия
сертификат по чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от същата наредба. При това положение
безспорно са изпълнени условията на чл. 15, ал. 4, т. 3 от Наредба № 4/2015 г.
и жалбоподателят дължи връщане на цялата получена до момента финансова помощ,
за която няма спор, че е в размер на 6 074,56 лв. В случая, макар да не се
е позовал изрично на цитираната разпоредба на чл. 15, ал. 4, т. 3 от Наредба №
4/2015 г., административният орган, определяйки държавното вземане в размер на
100%, фактически е приложил разпоредбата и е определил правилния размер на
подлежащата на възстановяване финансова помощ, независимо,че не е изложил
изрични мотиви в тази насока.
В настоящия случай
са налице както фактическите основания (влязъл в сила акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2020 г.),
така и правните такива за издаване на оспорения АУПДВ – чл. 15, ал. 3, т. 3 и т.
5 и чл. 15, ал. 4, т. 3 във връзка с т. 1 и т. 2, б. „в“ от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че
процесният административен акт е мотивиран и постановен в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон, противно на твърдяното в жалбата.
В заключение съдът
намира, че процесният акт № 01-6500/709#3 от 20.10.2022 г. за установяване на
публично държавно вземане, на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, което
вземане представлява изплатена субсидия по направление „Биологично
растениевъдство“ за кампании 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. във връзка с подадените
от Н. заявления за подпомагане с УИН 18/200516/73893, УИН 18/090617/79254, УИН
18/170518/83360 и УИН 18/080519/86444, в размер на 6 074,56 лева, на основание
чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., е валиден
административен акт, издаден в съответствие с материалния закон и при спазване
на всички съществени административнопроцесуални правила. Депозираната срещу
него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.3 от АПК ответникът по жалбата има право на юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24, изр.второ от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя на 100 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС,
възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен
орган, т.е. в полза на ДФ „Земеделие“, който фонд има качеството на юридическо
лице съгласно чл.11, ал. 1 от ЗПЗП.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Н., с ЕГН **********,***, против
акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/709#3 от 20.10.2022
г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА М.Г.Н., с ЕГН **********,***, да
заплати на Държавен
фонд „Земеделие”, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Цар
Борис III” № 136, сумата от 100 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: