Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 13.12.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Дафинка
Борисова ……………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 669 по
описа за 2018 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.06.2018 г. по гр.д.
№ 128/2018 г. по описа на Левченски районен съд М.В.П. е осъден на основание
чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. с чл. 45 от ЗЗД да заплати на „***“ ЕООД, със
седалище гр. Бургас, сумата от 3750 британски лири, представляваща изплатени от
дружеството глоби съгласно акт за нарушение образец IS11, с изх.номер на пристанището SOQ/CP/3911, и референтен номер 19407/1 и акт
за нарушение образец IS11, с
изх.номер на пристанището SOQ/CP/3911, и референтен
номер 19407, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 21.02.2018 г. /погрешно изписана в решението година – 2008
г./, до окончателното изплащане на сумата.
Постъпила е въззивна жалба срещу
решението на Левченски районен съд, подадена от М.В.П.,***, чрез пълномощника
му адв. Д.Д. ***. С жалбата се поддържа довод, че първоинстанционното решение е
неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост.
Според жалбоподателя районният съд неправилно е приел, че той има вина за
установеното с приложените актове нарушение, изразяващо се в неизвършване на
инструктаж и обучение от страна на работодателя по мерките за сигурност,
предвидени в нормативен акт на Великобритания. Счита, че в случая се касае за
противоправно бездействие от страна на собственика на транспортното средство.
Жалбоподателят счита също така, че в тежест на ищцовото дружество е било да
докаже, че наложената му имуществена санкция за описаните в акта нарушения е в
резултат на извършени от ответника виновни действия или бездействия, което не е
сторено, а се установяват допуснати от самото дружество нарушения на
законодателството на Великобритания. Според въззивния жалбоподател неправилно е
ангажирана имуществената му отговорност за щети, които не са възникнали от
негово виновно поведение, както и че за наложената на работодателя имуществена
санкция отговорността е изцяло на дружеството, а за наложената на него глоба
като водач на превозното средство отговорността също е изцяло на собственика му
или алтернативно санкцията следва да бъде намалена, тъй като дружеството е
допринесло за настъпването на щетата. Претендира отмяната на обжалваното
решение и отхвърляне на предявения иск или алтернативно намаляване размера на
претендираното обезщетение до размера на действително претърпените от ищеца
щети в резултат на виновното поведение на ответника.
В съдебно заседание въззивната
жалба се поддържа от процесуалния представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба – „***“
ЕООД, представлявано от управителя С.Д., изразява становище за неоснователност
на жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение чрез
пълномощника адв. Р.Д. ***. Подробни съображения са изложени в представения
писмен отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в
предвидения от закона преклузивен срок, от надлежна страна в процеса – ответник
в първоинстанционното производство, при наличие на правен интерес от обжалване
на осъдителното решение.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, предвид следните съображения:
По делото е безспорно установено,
че страните са били в трудово правоотношение по трудов договор от 12.05.2015
г., сключен за срок от шест месеца, по силата на който ответникът М.В.П. е
изпълнявал при ищцовото дружество „***“ ЕООД длъжността „шофьор на товарен
автомобил /международни превози/“. Безспорно е също така, че със заповед на
работодателя от 08.08.2015 г. ответникът е бил командирован за период от 29
дни, считано от 08.08.2015 г. до 05.09.2015 г., със задача „Извършване на
международни превози – товарен автомобилен транспорт“ по маршрут Англия –
Франция – Англия.
Между страните по делото няма
спор, че при извържена на 14.08.2015 г. проверка на товарния автомобил,
управляван от ответника, от граничната полиция на граничен пункт Кокуел -
Англия, проверяващите са установили в превозното средство шест лица – нелегални
имигранти.
Установено е по безспорен начин по
делото от представените от ищеца писмени доказателства, че на ответника, като
водач на товарния автомобил, в който граничните власти на Великобритания са открили
нелегални имигранти, е бил съставен акт за нарушение /образец IS11/. В акта са отразени констатации, че по време на
инцидента автомобилът е бил обезопасен с пломба и заключен с метален лост.
Отразено е също така, че няма доказателство водачът да е извършвал проверки по
автомобила по време на пътуването, както и че няма документални доказателства
за попълнени от водача чек листове за сигурност, които да установяват извършени
от него проверки по време на пътуването. С този акт на ответника е наложена санкция
- глоба в размер по 400 британски лири за всяко едно от намерените в превозното
средство лица – нелегални имигранти. Акт за нарушение /същият образец/ е бил
съставен и на ищцовото дружество като собственик на товарния автомобил. Със
същия наложената санкция е глоба в размер по 600 британски лири за всяко едно
от лицата – нелегални имигранти, намерени в автомобила. В този акт също е
отразено, че към момента на инцидента автомобилът е бил обезопасен с пломба и
заключен с метален прът. Посочено е още, че фирмата представя документални
доказателства за писмени инструкции, които са били дадени на водача, но няма
документални доказателства, че фирмата е провела обучение на водача, нито че му
е предоставила за попълване специални чек листове, както и че няма документални
доказателства, че фирмата следи дали водача спазва превантивните мерки по
ремаркето за недопускане качване на нелегални имигранти.
В изпратеното до ищеца известие във
връзка с наложените санкции е посочено изрично, че дружеството, като
работодател на водача на товарния автомобил, носи заедно с него отговорност за
наложената му санкция, без значение дали и на самия работодател отделно е била
наложена санкция.
Установено е по делото, че ищецът е
сключил споразумение с Министерство на вътрешните работи на Великобритания за
разсрочено плащане на сумите по двата акта, по силата на което дружеството се е
задължило общо дължимата сума в размер на 6426 британски лири да бъде заплатена
по следния начин: с незабавно плащане на сумата от 3214 британски лири, след
което да бъдат изплатени 12 месечни вноски, всяка от които по 268 британски
лири, считано от 20.10.2017 г.
По делото са събрани писмени
доказателства, установяващи по безспорен
начин, че сумата от 3214 британски лири е била изплатена чрез трето лице –
контрагент на ищцовото дружество, след което самият ищец е изплатил две вноски
по споразумението в размер по 268 британски лири, или общо изплатената част от
наложените глоби по двата акта е в размер на 3750 британски лири.
Не е било спорно по делото, че
ответникът не е подавал възражение срещу съставения му акт за нарушение, докато
ищецът е подал такова възражение по надлежния ред срещу двата акта, но същите
са били потвърдени и са влезли в сила.
Между страните не е имало спор
също така, а и едва ли такъв би бил повдигнат, досежно това, че на ответника не
е възлаган по трудовото му правоотношение превоз на пътници, още по-малко на
нелегални имигранти.
С оглед на установената фактическа
обстановка, въззивната инстанция приема от правна страна следното:
С предявения от ищеца осъдителен
иск се претендира ангажираното на пълната имуществена отговорност на ответника
за причинени на работодателя имуществени вреди по реда на чл. 203, ал. 2 от КТ.
Съгласно цитираната разпоредба пълната имуществена отговорност на работника се
ангажира когато вредата е причинена умишлено или в резултат на престъпление,
или не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения. Тази отговорност
се осъществява по съдебен ред, съгласно чл. 211 от КТ и се определя от
граждански закон – чл. 45 от ЗЗД. В този смисъл разпоредбата на чл. 203, ал. 2
от КТ възприема принципа за причинна връзка между вредата и поведението
/действие или бездействие/ на деликвента, като нормира посочените по-горе три
хипотези.
В случая ищецът се позовава на
първата хипотеза, предвидена в чл. 203, ал. 2 от КТ, а именно умишлено
причинена му от ответника вреда. Тежестта да установи твърдяната форма на вина
– умисъл е на ищеца.
Въз основа на наличните данни по
делото, въззивният съд приема, че в конкретния случай се касае за умишлено
деяние от страна на ответника, извършено при евентуален умисъл, т.е. той е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на такива
последици. При извършената от страна на граничните власти на Великобритания
проверка на товарния автомобил, управляван от ответника, е било констатирано,
че автомобилът е заключен с метален прът и обезопасен с пломба. Този факт сам
по себе си предпоставя извод, че именно водачът на автомобила е допуснал
откритите в него лица – нелегални имигранти. В подкрепа на същия извод се явява
и обстоятелството, че в съставените от граничните власти документи не са
отразени каквито и да било констатации за евентуална манипулация в заключващото
устройство на автомобила, респективно поставената пломба, нито пък са отразени възражения от страна на
водача в този смисъл. Фактът, че ответникът не се е възползвал от правото си да
подаде възражение по надлежния ред срещу наложената му санкция, е показателен
за това, че той е бил съгласен с установената при проверката фактическа
обстановка. Едва с депозирания отговор на исковата молба ответинкът е навел
твърдения за проникване на нелегалните имигранти в автомобила без негово знание
и съгласие, с евентуална помощ на други имигранти, при което е било извършено
затваряне от външна страна с металното резе и спояване на разкъсаната пломба.
Тези твърдения обаче не се подкрепят от доказателствения материал по делото.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания и възражения, като в случая ответникът не е
провел такова доказване по отношение на наведените от него твърдения.
Въззивният съд намира за
неоснователни доводите във въззивната жалба, които преповтарят изложените в
отговора на исковата молба, че на ответника не може да се вмени умишлено
нарушение на британския закон за имиграцията и бежанците, тъй като не му е бил
извършен инструктаж, нито му е било проведено съответно обучение от страна на
работодателя преди командировката и не са му били предоставени изискуемите
специални чек листове за извършване на проверки по състоянието на автомобила.
Доколкото превозът на каквито и да било пътници, в т.ч. и лица със статут на
нелегални имигранти, е било извън трудовите задължения на ответника, то
допускането на такива лица в автомобила е самоволно действие от негова страна, за което той не е имал нареждане от
работодателя и което не е в зависимост нито от провеждането на
предварителен инструктаж, нито от
предоставянето на чек листове. Следва да се има предвид също така, че в акта за
нарушение е отразено наличието на писмени инструкции дадени на водача от страна
на работодателя, с които очевидно са регламентирани неговите задължения при осъществяването на
международен превоз на товари, и в тези задължения безспорно
не се включва превозването на нелегални имигранти в товарния автомобил.
С наложените санкции и по двата акта и извършеното частично плащане на
сумарно дължимите глоби ищцовото дружество е претърпяло имуществена вреда,
която е пряк резултат от виновното противоправно поведение на ответника, като деянието е извършено умищлено, при условията на евентуален умисъл.
В тази връзка следва да се отбележи, че заплащането на персонално наложената на
ответника глоба от ищеца е по силата на солидарната му отговорност в този
случай, която му е вменена с британския закон.
Следователно налице е първата
хипотеза на чл. 203, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
пълната имуществена отговорност на ответника, с оглед на което предявеният
осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
В този смисъл обжалваното решение на
Левченски районен съд се явява правилно и подлежи на потвърждаване.
При този изход на процеса, на
въззиваемия следва да бъдат присъдени направените от него и своевременно
претендирани разноски за настоящата инстанция в установения по делото размер от
750 лв. за адвокатско възнаграждение, като в тази връзка настоящият съдебен
състав намира за неоснователно възражението на въззивника за прекомерност на
направените от насрещната страна деловодни разноски.
Така мотивиран и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 118 от 15.06.2018 г. на
Районен съд – Левски, постановено по гр.д. № 128/2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК М.В.П.,***, с ЕГН **********, да заплати в полза на „***“ ЕООД, със
седалище гр. Бургас, ЕИК ***, сумата от 750 лв., представляваща направените от
дружеството разноски по делото за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: