РЕШЕНИЕ

№  1302                                    09.10.2020г.                                 гр.Бургас

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, трети състав, в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Чавдар Димитров

 

при участието на секретаря И. Ламбова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело № 1384 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Ч.В.Р. ЕГН:********** с адрес ***. чрез адвокат В.Ч. *** против решение № 1012-02-220#2/15.10.2019г. на АО с което е оставено в сила разпореждане № 27/25.07.2019г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което по реда на чл.99 ал.1 т.2 б.Д от КСО е определена в действителен размер отпуснатата в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.1 от КСО на Ч.Р..

Производството е за втори път поставено за разглеждане пред Административен съд Бургас, след като със свое решение №9236/09.07.2020г. състав на ВАС е отменил постановения първоинстанционен съдебен акт - решение №2160/11.12.2019г. по адм.д. №2717/2019г. по описа на същия съд  и е върнал делото за ново разглеждане с указания за назначаване на СИЕ, на която да се възложи проверка на накиращата се в осигурителния архив документация от вида на рудов договор, заповед за назначаване, заповеди за преназнааване, заповеди за пползван платен годишен отпуск, заповед за прекратяване на трудово правоотношение и др. касаещи вредността  и тежестта на полагания труд през периодите  01.04.1995г. - 17.06.1996г. и 19.07.1996г. - 01.03.1999г., вкл. данни за изплащани купони за безплатна храна, кисело мляко, допълнителен платен годишен отпуск и др., с оглед установяване на обстоятелства относно характера, вредността и тежестта на положения труд за спорните периоди.

В жалбата се прави оплакване за неправилно прилагане на материалния закон. По-конкретно се изразява несъгласие с изводите на органа, че в два спорни периода от установения трудов стаж, жалбоподателят е полагал труд първа категория, но не от характера и с естеството на тази по чл.104, ал.3 КСО. В същото време не се спори, че от 01.04.1995г. до 16.06.1996г. Р. е изпълнявал длъжност „главен инженер рудник“ в Бургаски медни мини ЕАД, а за периода от 19.07.1996г. до 01.03.1999г. е изпълнявал длъжност „гл. инженер рудник/ началник рудник“ пак там. Жалбоподателят твърди, че за двата посочени периода по-голямата част от работното му време е била под земята и иска зачитането на стаж при положен труд първа категория от вида на уредения в разпоредбата на чл.104, ал.3 КСО. Обосновавайки този свой довод жалбоподателят счита, че относно процесните два периода на положен трудов стаж приложима е разпоредбата на чл.4в от ПМС № 40/1968г. Прави се оплакване, че ответникът в оспореното решение не е изложил мотиви защо приема, че труда на длъжностите от тази разпоредба не следва се зачита като такъв по смисъла на чл.104, ал.3 КСО. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за ново изчисляване на пенсията, съобразно дадени от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Иска се присъждане на разноските по делото. Не се сочат допустими нови доказателства.

В о.с.з. жалбоподателят лично и с упълномощения си процесуален представител поддържа жалбата и ангажира гласни доказателствени средства - св. показания на свидетелите Д.С. и Йордан К..

Ответникът по жалбата - директор на ТП на НОИ Бургас оспорва същата чрез процесуален представител – юрисконсулт Дора Д.. Представя административната преписката по издаването му. Ангажира писмени доказателства

Правното основание на оспорването е чл.118 ал.1 от КСО, вр. с чл.145 от АПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. За да достигне до този извод съдебният състав съобрази следното от фактическа страна:

 В мотивите на решението е посочено, че първоначално пенсията на Р. е определена в минимален размер с разпореждане № 17/22.05.2019г., считано от 12.04.2019г., при навършена възраст 53 години 4 месеца, а с процесното разпореждане пенсията е определена в действителен размер.

Производството пред органа е било надлежно образувано по заявление на лице за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.1 от КСО. Издаден е бил надлежен акт – разпореждане на компетентния орган по чл.98 ал.1 от КСО №27/прот. № 011284/25.07.2019г. Със същият от приложената по делото преписка бил признат за доказан трудов стаж от първа категория с характеристики на този по чл.104, ал.3 КСО в размер на 05 години, 08 месеца и 04 дни. От първ категория с характеристики на този по чл.104, ал.2 КСО били признати 18години 06 месеца и 26 дн, както и 06 години трета категория труд. Приравнен на основание чл.104 КСО трудът на жалбоподателя се равнявал според установеното на 53 години 11 месеца и 25 дни. За да удостовери спорния осигурителен стаж в Бургаски медни мини ЕАД жалбоподателят представил удостоверение Обр. УП-3 №93 от 12.01.2007г. в което за спорните периоди било отразено, че жалбоподателят е заемал следните длъжности: 01.04.1995г. - до 17.06.1996г. - главен инженер рудник, а от 19.07.1996г. до 01.03.1999г. гл.инженер рудник, началник рудник. За тези два периода било прието, че полаганият труд не е бил преимуществено под земята, порди което не попадали в хипотезата на чл.104, ал.3 КСО.

Несъгласен с такаприетото, жалбоподателят оспорил разпореждането пред директора на ТП на НОИ Бургас по административен ред, съгласно нормата на чл.117, ал.1, т.2, б.”а” КСО.  В конкретния случай, същият се е произнесъл с процесното решение, след като изискал информация от „Осигурителен архив при ТП на НОИ за данни и доказателства, от които да се направи заключение дали полагания труд от лицето е от по-благоприятна категория и получил уведомително писмо изх.№5512-02-1125 от 11.10.2019г., с което бил уведомен, че в съхраняваните разплащателни ведомости и трудовоправни документи, не са предадени трудови договори и в разплащателните ведомости няма данни за допълнителен платен отпуск, начислена безплатна храна или изплатени купони за храна и кисело мляко. На база писмото административният орган преценил, че липсват писмени доказателства в подкрепа на искането положеният труд през спорните години да бъде зачетен за такъв от първа категория в хипотезата на чл.104, ал.3 КСО, предвид забраната на чл.104, ал.10 КСО и оставил в сила разпореждане №27 от 25.07.2019г.  на ръководителя на Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас и което решение е предмет на оспорване в настоящото производство.

В административната преписка е приложена окомплектована преписка по жалба с вх. № 2103-02-08/04.11.2019г. на Ч.Р., вкл. Заявление за отпускане на пенсия (л.9), Заявление за прехвърляне натрупаните суми по индивидуалната партида от професионален фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО (л.13), служебен опис на осигурителен стаж по работодатели и периоди - (л.15-21), Удостоверения - обр. УП-2 от Бургаски медни мини ЕАД и от Мина Черно море - Бургас ЕАД, Пента оушън Мицубиши ГД, Удостоверение Образец Б на Дирекция Планиране и управление на бюджета при МВР (л.52), Удостоверения Обр. УП-3 от Дирекция „Бюро по труда“, от Бургаски медни мини ЕАД и от Мина Черно Море - Бургас ЕАД.

 След връщане на делото за ново разглеждане, съдебният състав по указания на ВАС е назначил съдебноикономическа експертиза, която след проверка на намиращата се в осигурителния архив документация - тр. договори, заповеди за назначаване и преназначаване, заповеди за ползван платен отпуск, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и др. касаещи вредността, тежестта и характера на полагания от жалбоподателя труд, за периодите 01.04.1995г. - 17.06.1996г. и 19.07.1996г. - 01.03.1999г., вкл. данни за изплащани купони за безплатна храна, кисело мляко, допълнителен платен годишен отпуск и др., да даде заключение за  характера, вредността , тежестта на положения труд за процесните по делото периоди. След изслушване на експертизата в о.с.з. се установява, че в архива на НОИ липсват запазени каквито и да са документи от вида на указаните в отменителното решение на касационния състав на ВАС. Констатирано е съхранение единствено на ведомости за работни заплати. При анализа на същите вещото лице установява, че на жалбоподателя са начислени за спорните периоди допълнителни суми за „условия на труд“ и „ангажирано време“, но неясно остава правното и фактическо основание за това начисляване.

Жалбоподателят, предвид констатирана липса при самия административен орган на официални свидетелстващи документи, които да установяват точния характер, функции, задължения и място на изпълняването им е поискал в съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК да бъдат разпитани свидетели за обстоятелството, къде е полагал преимуществено труда си. Съдът след преценка, че обстоятелствата, за които ще свидетелстват водените лица не попадат в хипотезата на чл.104, т.10 КСО, забраняваща установяване на категорията труд и обстоятелствата по чл.69 и чл.69а КСО и след констатациите и на вещото лице, и на ответния орган, че не могат да се намерят длъжностни характеристики от работодателя на заеманите от Р. длъжности или други писмени доказателства касателно характеристиките на полагания от него труд (т.е. те са изгубени без вина на жалбоподателя), е допуснал до разпит свидетелите Д.С. и Йордан К., , които под страх от наказателна отговорност дават своите показания.

При така установените факти и обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:

Решение №1012-02-220#2 от 15.10.2019 година  е издадено от компетентен орган, съобразно чл.117, ал.3 КСО. Същото е и в предвидената от закона писмена форма.

При издаване на решението не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

На следващо място, съдът намира, че решението е издадено в съответствие с целта на закона и на приложимия материален закон по следните съображения:

По приложението на разпоредбата на чл.104, ал.3 КСО.

Между страните не се спори относно това, че Ч.Р.  е полагал труд който за периода 01.04.1995г. до 16.06.1996г. и от 19.07.1996г. до 01.03.1999г. е отразен от осигурителя и признат от органа по осигуряването като първа категория труд. Не е спорно и това, че осигурителният стаж е реализиран през този период в едно и също предприятие – Бургаски Медни Мини ЕАД. Спорно между страните в случая е дали следва да се приложи съотношението на чл. 104 ал. 3 от КСО, като една година осигурителен стаж от първа категория да бъде зачетена за три години стаж от трета категория или е правилно приложеното съотношение от административния орган по чл. 104 ал. 2 от КСО.

След приемането на § 10 от ПЗР на ЗИДКСО административните органи при поискване от страна на адресатите на тези промени са длъжни да превръщат осигурителния стаж по реда на чл. 104 ал. 3 от КСО. Спорът е относно това дали трудът на фактически заеманите от жалбоподателя длъжности е с характера на труд по чл. 104 ал. 3 от КСО.

Съобразно нормата на чл.104, ал.3 КСО за работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.

 От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че за да бъде преобразуван по правилата на чл. 104 ал. 3 КСО осигурителният стаж на жалбоподателя, следва да са налице три кумулативни предпоставки: осигурителният стаж да бъде такъв от първа категория, трудът за процесния период да е полаган при посочените в чл. 104 ал.3 КСО специфични условия и на последно място длъжността му да не е по-висока в йерархията на предприятието от „ръководител на участък включително“. Критерият, възприет от законодателя при определяне на правилата за преобразуване на осигурителния стаж е не заеманата длъжност, а фактическата заетост на работа под земята, която тази длъжност изисква, стига длъжността да не е сред висшите ръководни такива, т.е. да не е по-високо в йерархията от тази на ръководител участък. В този смисъл са и твърденията на жалбоподателя, че стажът, който същият желае да бъде зачетен по реда на чл.104, ал.3 КСО е полаган макар и не ежедневно, но преимуществено под земята като съществените критерии при определяне  на категорията труд се извеждат от нормата на чл.104, ал.1 КСО, а именно това са характерът и условията на труд при тяхното полагане.

В така предвидената от кодекса хипотеза преки официални доказателства липсват, тъй като обстоятелството дали една работа се върши преимуществено под земята не се отразява в нарочни актове и регистри. Следи за това обичайно се съдържат в длъжностната характеристика за съответната длъжност, която в настоящия случай липсва при работодателя и в трудовото досие на жалбоподателя, което също липсва. В тази хипотеза за установяване на горното обстоятелство, което по смисъл и съдържание е различно от категорията труд на осигурения са допустими всички годни и допустими в административния процес доказателствени средства. В конкретния случай такива са ангажирани от жалбоподателя в лицето на двамата разпитани свидетели. И двамата нямат преки ежедневни възприятия относно прекарваното време конкретно от жалбоподателя под земята. По-скоро обясняват принципните характеристики на заеманата длъжност и изискването, установено от работодателя за минимум 12 слизания на месец.

След комплексна преценка на събраните доказателства Съдът възприема тезата на жалбоподателя за недоказана. Обективният критерий за отграничаване на дейността на адресатите на разглежданата норма е „заетост на работа под земята“. За да бъде причислен трудът на жалбоподателя към първа категория труд от вида на този по чл.104, ал.3 КСО, неговата трудова функция следва да е свързана с полагане на труд под земята ежедневно и постоянно, т.е. да е налице идентичност или сходство на трудовата функция на жалбоподателя с трудовата функция на подземните работници, по отношение на труда положен под земята.

Няма спор, че според свидетелските показания на св. Султанов и К. полаганият от жалбоподателя труд е включвал и посещения под земята, но същите не доказват преимущественост на това обстоятелство, тъй като то бива обосновано с необходимостта жалбоподателят в спорните си две длъжности да планира, контролира и управлява случващото се под земята. Доколкото обаче длъжността му не е опреративна, а висша ръководна, този контрол според съдебния състав е осъществяван ежедневно и основно опосредствено, чрез ръководителите на участъците, завеждащите смени, главните маркшайдери и всички останали междинни звена в контролноизпълнителния и ръководноизпълнителния процеси.

Липсата на тази втора предпоставка самият законодател е обусловил от характера на ръководните длъжности стоящи в йерархията на всяка мина над длъжността „ръководител участък“, като не е допуснал тези длъжности да попаднат по силата на кодекса сред подлежащите на трансформация по реда на чл.104, ал.3 КСО. При преценка на събраните доказателства съдебният състав отчита обстоятелството, че в архива на НОИ липсват писмени доказателства както за естеството, така и за положението на длъжността главен инженер рудник и началник рудник в йерархията на работодателя, поради което е допуснал и кредитирал показанията на водените от жалбоподателя свидетели за тези обстоятелства. Според същите и най-вече видно от показанията на свидетеля К. на л.27 от делото, йерархията в рудника е била следната отгоре надолу: началник рудник, гл. инженер рудник, началник участък и т.н. Т.е. от безпристрастните и непротиворечиви показания на водените свидетели става ясно, че длъжностите гл. инженер на рудник и началник на рудник йерархически стоят над длъжността началник участък, т.е. ръководител участък, която се явява най-високо допустимата от закона длъжност сред тези, чийто труд е признат за първа категория, подлежащ на трансформация по реда и начина на чл.104, ал.3 КСО. Т.е. става ясно, че в конкретната хипотеза липсва и третата нормативноустановена предпоставка - длъжността да не стои йерархически над тази на „ръководител участък“.

   Ето защо, законосъобразно и правилно  ръководителят на пенсионно осигуряване при ТП НОИ-Бургас е издал разпореждане № 27 от 25.07.2019 година, което правилно е оставено в сила от директора на ТП НОИ-Бургас.

  По тези съображения жалбата на Ч.В.Р. е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и липсата на направено искане от ответната страна за присъждане на разноски, съдебният състав счита, че не дължи произнасяне по този въпрос.

          

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд-Бургас, ІІІ-ти състав

                                    

Р  Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Ч.В.Р. ЕГН:********** с адрес ***, срещу решение № 1012-02-220#2/15.10.2019г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 27/25.07.2019г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :